Ако искаме да усетим истинския свят, в който живеем, ние трябва да развиваме сетивата си. Тогава постепенно разбираме колко ограничен е нашия свят, разкриващ ни се чрез петте телесни, „животински“ сетива. Той зависи от тях и съществува, докато съществуват и те. Тоест, тялото – ограниченото егоистичното желание, чието битие е токова краткотрайно.

Отново и отново човек се връща с поредния цикъл и се развива в своите чувства. Всичко това е с цел да го накара да може да развие усещане за човешкото ниво на подобие на Твореца, т.е. да развие в себе си усещане за Твореца.

Това усещане също е съставено от възприятието на петте сетива, но заедно те вече са даващото, алтруистично желание, възприемащо в себе си това, което се намира отвън. Ние днес възприемаме само това, което се намира в нас, а духовния орган на чувствата улавя външната реалност, съгласно закона за подобия на свойствата.

Като калибрира външното си усещане, човек се издига над своето егоистично желание, към неговата противоположност – към отдаване. Само така той може да разбере отдаването – като противоположност на самия себе си. Според степента на този подем той започва да възприема това, което се намира извън него и така открива външния свят.

Какво може да ми помогне да усетя този външен свят? Упражненията. Ако поддържам връзка с други хора, с другарите ми по група, ако ги усещам вътре, ако се сближавам с тях, тогава започваме да се пробуждаме, да се насърчаваме взаимно, за да почувстваме другаря си по-важен, от тебе самия. Благодарение на това ние се приближаваме към извън телесно усещане. Защото духовния свят се намира там, „извън кожата ни“.

Как мога да „изскоча извън кожата си“? С помощта на групата – специални хора, които също искат да усетят реалността извън животинските си тела. Тази реалност се нарича „вечен свят“, тъй като не е ограничена от телесното съществуване и петте телесни сетива. И разбира се аз започвам да ценя такива другари – тъй като те ми помагат да получа Вечността. Благодарение на тях аз мога да развия усещане, което не зависи от моето тяло и да се издигна над себе си. Ето какво е групата.

Заради това е била разбита и общата душа. Многобройни частни души, многобройни тела в нашия свят ни позволяват по собствена инициатива да развиваме в себе си външно духовно усещане. В крайна сметка, цялата наука Кабала е предназначена само за това, да ни помогне в това.

Така придобиваме ново тяло – тяло на душата. В него също има пет органа на чувствата: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут. С други думи, става въпрос за получаващото желание с пет степени на авиют. В това тяло ние и започвам да живеем истински живот – вече на степен отдаване, непереходна, нетленна, неизменна в разпадналите се усещания  подобно на този свят.

Но сегашната материална действителност постепенно се „разтваря“ в човека. Но не, защото материалното му тяло умира, а защото той се издига над това усещане. Според напредъка ни в духовната реалност, този свят изчезва от възприятията. Той първоначално е бил представен в нашето въображение, за да можем отблъсквайки се от него да разкрием истинския свят.

От урока по статията „Поръчителство“, 20.11.2011

[61246]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво да се направи, когато не изпитваш възвисяване и пробуждане по време на четене на книгата „Зоар”? Как да молиш в такова състояние?

Отговор: По време на четене на книгата „Зоар”, както и другите първоизточници – статии, пиеси, „Учението за Десетте Сфирот“, – трябва преди всичко да формирам правилната картина: къде се намирам.

Реалността, в която се намирам, ми се представя в моите сетивни органи, в моите желания. Тази реалност е светлината, формираща ме така че да я усещам и да мисля, че това действително съм аз и моят свят. По такъв начин имам връзка със светлината, с висшата сила, желаеща да ме обучи да разпознавам къде именно се намирам, защото изначално нищо не зная и не виждам, като новородено.

Затова преди всичко трябва да сформирам тази картина по правилния начин. Има желание, в което действа светлината, желаеща да го пробуди отвътре, да се разкрие в него, съгласно закона за подобие на свойствата. Светлината се намира вътре в желанието, съвсем не е отвън, но относно това желание тя се нарича обкръжаваща, вътрешна, външна и така нататък – всичко това са форми, в които се разкрива светлината в желанието. Защото говорим за всичко от страната на желанието.

Ако разбирам, че в мен се намира целият свят, цялата реалност, всички светове, цялата светлина, то сега трябва правилно да се организирам: как и какво правя, за да достигна разбиране и осъзнаване, максимално възможно в сегашното състояние, всеки път да разкривам колкото се може повече.

Разкриването става с помощта на двете сили – силата на скриване и силата на разкриване. В нас винаги има тези две противоположности. Така и в нашия свят реалността, която усещам в дадения момент, също включва в себе си разкриване и скриване – двете заедно. Защото без правилното противостоене между тях не усещам нито цветове, нито звуци, нищо. Повече от това, колкото повече включвам в себе си силите на скриване и разкриване, противоположни и съчетаващи се помежду си и противостоящи една на друга – толкова повече усещам, ставам по-умен и разбиращ.

Затова, четейки които и да са първоизточници, аз желая да сформирам картината на реалността, да я разкрия колкото се може по-истински, вярно и силно. И не е важно, какви именно източници четем, в какъв стил. Ако тези книги, чрез които пробуждам силите на моята душа – и от страната на желанието, и от страната на неговото напълване, то не е важно – това може да бъде „Учение за Десетте Сфирот“, „Зоар“, писма или статии. Главното е да се пробуди моето развитие.

И тогава разбирам важността на моето занятие с Тора: заключената в нея светлина възвръща към източника, тоест тя ме придвижва към разкриване на истинската картина на реалността, където съм слят с Твореца,  към скритото от мен състояние.

Затова преди всичко формираме картината: съществувам аз и всичко е затворено, скрито вътре в мен. Трябва да пробудя силите на моята душа и в тях да разкрия истинската реалност, където аз и Творецът се сливаме в едно цяло.

След като вече съм се установил в този вид, пристъпвам към следващата крачка: как да пробудя себе си с помощта на ученето? Тогава всичко, което чета, ми говори за моите по-напреднали състояния, може по-далечни или близки – не е важно. Важното е, че с помощта на разказа, който чета, се старая да разпозная в себе си тези сили, тези форми.

И не забравям, че става въпрос само за моите желания, за вътрешните сили на моята душа – получаване и отдаване, тези у другите. Не е важно, че те се наричат със странни имена или са ми познати от сегашната реалност. Аз постоянно мисля само за това, как да разкрия всички тези сили – като съставляващи моята връзка с Твореца.

От урока по Книгата „Зоар”, 16.11.2011

[60899]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Конгрес ”Арвут”. Урок N:1

Сегашното ни състояние е въображаемо. Кабалистите сравняват възприемането на този свят с човек, загубил съзнание и усещащ някакви флуиди в мозъка, бродещи там импулси, пораждащи в него илюзорна, измамлива картина. И от това му се струва, че живее и се намира в някакъв реален свят, усещащ го, сякаш понякога сънува. Но в крайна сметка в него няма нищо от дълбоката реалност.

Съществуват няколко действия, с които можем да си помогнем в такова състояние, за да направимусилие да се събудим, така че във въображаемото състояние да се постараем да си представим истинското състояние, което по никакъв начин не е свързано с нашия свят.

В това истинско състояние се оказваме свързани с едно желание. Нито един не се чувства индивидуално – всеки усеща това едно. Това не е ”аз” и даже не е ”Ние”, защото ”Ние” е цялата сума от някакви ”аз”.

Но няма сума – има само един, в който пребиваваме, без всякакво различие между нас! Трябва да се опитаме да се повдигнем над картината, усещана сега от нас – в състояние ”Няма никой друг освен Него”, когато има само Един и нищо повече. А останалото, което е извън Него, е следствие от загуба на съзнанието. Трябва да се постараем да си представим такава ситуация.

“Всичко съществуващо е една душа” такава е формулата на реалността и тя определя мястото на работата ни, формата на живота ни, която трябва да достигнем. От нея започваме да изтегляме всички линии на поведението си, разбиране на методиката, истинското състояние. Ако искаме да разберем какво е това висш свят, то ще го разберем само от тук, но не и от нашия свят.

И ако става въпрос за икономиката на бъдещето, тя също трябва да излезе от тук. Иначе е неясно, как е възможно да съществува само един. Какви закони за връзките и поведението има в този един, какви отношения, действия – всичко това се изяснява в състояние, където съществуваме като един. Няма физически тела, няма го целият този свят – сърцето и разумът ни се повдигат на това стъпало.

В резултат на усилията, които всеки прилага, ще започнем да усещаме тази реалност и това, което се случва в нея. Съгласно нея ще установим отношения между нас, ще разбираме изучавания материал, отношението към света, към разпространението.

Главата ни трябва да бъде вътре в този Един, а тялото – откъснато от него и само да изпълнява заповеди. Тогава бихме видели доколко, в крайна сметка, е лесен този път. Най-главното е първото съприкосновение с реалността на тази единна сила, която се нарича: ”Няма никой друг освен Него”.

От 1-ви урок от конгреса ”Арвут”, 11.11.2011

[60760]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Даряването на Тора” (съкратен вариант): Има два типа отношения: с Твореца и с човека. И двата са призвани да доведат до целта – сливането. Човекът, действащ алтруистично, не усеща в действието си никаква разлика между любовта към ближния и любовта към Твореца, понеже всичко, което е извън тялото му като че ли е нереално във възприятието му.

Следователно, намирам се в мнима реалност, в обкръжението на други хора, на Земното кълбо, във Вселената. Защо действителността ми се представя имено такава? Защо съм устроен така, че да я възприемам имено по този начин? Защото лъжата на тази ”картинка” в точност съответства на това, как ще изкривя истинската реалност. И тази лъжа е толкова голяма, колкото съм по-далече от истината.

И ето, в сегашното състояние получавам желание да разкрия същността на живота, да разбера защо живея, в какво се състои смисъла на битието ми. Искам да се издигна над лъжата и от това ниво да погледна истината. Веднъж така, втори път, и моята реалност ще трябва да се промени.

И как да стане това? С пробуждащото се у нас желание искаме да си представим истинското състояние. И тук няма да се размине без съветите на кабалистите. Ако не разкрием с тяхна помощ правилната посока, сами нищо не ще направим. Защото сме потопени в тъмнината и неразбирането, и освен искриците на новороденото желание, в нас няма и трошичка истина. Обаче това ново усещане представлява по себе си единствено цяла точка, а не вектор, който би ни показал пътя. И за да вземем правилния курс, трябва да прибегнем към съответните средства.

Ако представям целия свят като себе си, като едно цяло – това е вярната картина. Обаче сам не мога да сформирам в себе си такова отношение, не мога да си представя, че чужди хора, сили и явления на неживата, растителната и животинската природа се явяват части на желанието ми, които се отразяват във възприятието ми като нещо обособено, отделно, понякога далечно, противоположно и ненавистно ми.

И затова средството, водещо към истината – е групата, в която трябва да работя. Макар и другарите да ми се представят абсолютно различни, противоположни, обаче заедно с мен, всички те се стремят към поправеното, истинско състояние. Заедно трябва да работим над това, за да може поправянето и истината да станат единни.

Оттук произтича необходимостта към правилно отношение към най-висшето, истинско състояние, под името ”Творец”, а също така и към групата. Ще достигна до истината единствено при това условие, ако си взаимодействам не с въображаемия Творец засега, а с реалната за мен група, заедно с която представям себе си на по-високата степен. Тази работа ни е по силите: напредваме към общото, истинско състояние, по пътя на сближаването с тези желания на другарите, с които можем да се обединим. И тогава външните действия по сближаването ще ни поведат към вътрешна близост с единното желание.

Нашият свят е проекция на духовните сили. В него ние ги възприемаме като телесни образи и обединявайки се на общия път с общи усилия в единна система, създаваме условия за единството на желанията ни, които се сливат в едно. Можем да започнем действително от нулата, с материални, физически действия, нека са фалшиви, но плодотворни. На тази ниска степен може да се отнесем отначало без всякакво намерение. ”Изфалшивяваме” на първия акорд, и независимо от това ни се зачита. И затова никой не може да каже, че не са му дали в ръцете ”юздите”, за да се приведем към поправяне.

По такъв начин отношенията с хората са по-важни, отколкото отношенията с Твореца. От една страна в мен има малка група, която иска да разкрие посланието, методиката по поправянето, а от друга страна, огромно човечество, чакащо скришом  единството. И в крайна сметка, човечеството трябва да получи от нас тази методика в готов вид, с ясно записани параметри на взаимоотношенията. Обаче, докато кризата и безпомощността не са проявили сред хората настоящата потребност от единение, методиката не бива да се открива на всеки и за нищо. И затова науката кабала е скрита.

От урок по статия ”Даряването на Тора”, 09.11.2011

[60247]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Живеем в егоистичен свят и всеки един го възприема съобразно с количеството напълване и удоволствие, което може да получи, с ползата, която може да има: лична и в сравнение с другите. Човек непрекъснато сравнява себе си с другите: понякога е по-добре да получа по-малко, а понякога повече от другите, а пък в други случаи да получа много, когато останалите получават дори повече. Привикнали сме да действаме по този начин в нашия свят и винаги се развиваме така.

Но сега един напълно различен свят се разкрива пред нас. Той ни принуждава да действаме по различен начин, например като мравки, работещи винаги заедно като един организъм, или като птици, които летят и се усещат една друга. Когато птиците летят, цялото ято сменя посоката си по едно и също време като едно общо: не първата птица променя посоката и след това останалите, а всички заедно.

Също така, синхронно се придвижва и едно стадо от риби. Между тях съществува много точна връзка, едно общо поле, което ги управлява. Всички чувстват напълно останалите, без значение дали са първи или последни в стадото, и затова всички те се обръщат едновременно. В състояние на общност всеки чувства не себе си, а общото цяло и изпълнява общото желание, общия план.

Природата ни задължава да действаме заедно по същия начин, но не инстинктивно като мравките, рижите или птиците, а осъзнато. Това състояние е съвършено непонятно за нас. Как мога да възприемам целия свят като едно голямо стадо и заедно с него да се обръщам и взаимодействам, като едно общо цяло, с една глава и едно сърце? Но сега влизаме в това състояние въпреки и независимо от нашето желание. Вече съществуваме в него като едно огромно ято от птици, стадо от риби или колонии от мравки, но още не го разбираме.

Но постепенно започваме да осъзнаваме това. Виждаме, че повече не можем да управляваме себе си и да повлияваме на нещата, както преди сме правили, защото сега напълно различен общ работен план се разкрива, в който трябва да почувстваш всеки един и всички заедно трябва да почувстваме общото движение, обръщане и да се предвижим в едно направление.

В съответствие с това трябва да разпределим всичко помежду си: да консумираме и да управляваме на пръв поглед лични неща, които изведнъж се оказват обществени. Човек няма нищо свое. Всичко, което прави, е част от общото. В края неговата малка работа трябва да включва общия план. Той трябва да се чувства като частица от стадото, което е управлявано от общата мисъл, общия разум, общия план.

От ТВ програма „Интегрален свят”, 16.10.2011

[59290]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Съществува много древна материалистичeска теория за възприятието на света. Ако си представим нашите сетива като сензори, възниква въпросът – какво улавят те? Какво се случва извън нас или какво става вътре в нас? Това е проблемът. Едно от двете.

Ако можем да изменяме диапазона на усещане на тези сензори, за да улавят нещото, което е уж отвън, то ние все още бихме възприемали много малка част от съществуващото извън нас. Възможно е да има такива диапазони, в които да не можем да долавяме тези колебания, а е възможно да съществуват абсолютно други колебания, които не се улавят от нашите инструменти за възприятие.

Все пак сме изобретили инструменти, които допълват нашите сетива, на основата на нашите органи за усещане. За да усетим, например, топлинните колебания, сме добавили към приборите топлинни сензори, а за да усетим зрителните образи – оптически сензори и т.н. Практически развиваме сетивата си с помощта на тези инструменти. Обаче за тези „невъобразимите“ явления, които съществуват около нас, но които поначало не усещаме и не сме в състояние да усетим (нямаме такива сетива), не можем да създадем допълнителни инструменти, помагащи да разширим сетивата си и да усетим тези явления.

Оказва се, че ние възприемаме много ограничена част от външния свят. Днес това е доказано – съществува тъмна материя и други странни явления. Сякаш улавяме нещо, но то е недостъпно за възприятието ни.

Втората теория предполага, че около нас не съществува нищо и сетивата ни са като „контакт“ на вътрешното подобие с външното. Човек представлява затворена кутия, вътре в която съществува желание и това желание през цялото време усеща нещо. Тези усещания ние считаме за живот.

Тоест аз съществувам в желанието си и в него съществуваш ти. В това студио. Всичко, което се намира извън него, всичко, което мога да си представя, включително и всевъзможните ми фантазии, представи, спомени и т.н. Всичко това съществува само в желанието ми, в разума, само там. Ние бихме искали да се представим като “нещо само в себе си“.

Аз съм привърженик на втората теория, въпреки че има много различни теории. Вярвам, че в действителност ние сме „в себе си“, развиваме се вътре в нашето желание, усещаме тази програма за развитие, през която то преминава и тази програма за развитие се явява нашият живот. Сега имаме възможност да започнем да управляваме нашата програма, а следователно и нашия живот. Можем да се движим напред и назад, нагоре и надолу, във всяка посока, по всякакви координати и оси.

Природата ни дава възможност да се придвижим към следващото, абсолютно ниво на осъзнаване на системата, в която се намираме. И това ще ни позволи най-накрая да разберем кои сме ние и в какъв свят съществуваме. Това сън ли е или реалност и с какво тази реалност се различава от съня.

От ТВ програмата „Интегралния свят“, 16.10.2011

[59514]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Духовна работа - Няма коментари→

Непрестанното наслаждение в никакъв случай не е свързано с нашето тяло! То е свързано с категорията на нашето вътрешно желание. Това е алтруистичното, интегрално наслаждение, което преминава през всички нас.

Това е наслаждението на следващото ниво на природата, за разлика от наслаждението на животинския организъм, който чувства, че съществува от желанието към напълването и от напълването към желанието. Той през цялото време гони нови желания, за да го напълнят те за секунда и да се устреми към кратковременното напълване на следващото желание. Става движение от страдание към страдание, между които мъжделеят само няколко мига наслаждение.

Когато се намираш в постоянна връзка с всички, усещаш непрекъснато желание и наслаждение, свързани помежду си и не пропадащи никъде, защото те преминават и се преливат през всички. Усещаш ги не в себе си, а в огромният цялостен организъм, който се намира сякаш извън теб: ти си само една малка негова част. Но този общ живот усещаш като свой собствен, само че не в теб, а в цялата тази огромна природа. Ставаш нейна интегрална част, усещаща нейното съществуване, нейният план, нейната вечност.

Това е състоянието на следващото измерение извън времето и пространството. Влизаш в матрицата, в новото измерение, което се нарича „човек“, защото до днешният ден нашето развитие е било развитие на животинското състояние – под влиянието на егоизма, който се е развивал инстинктивно в нас.

Твоят егоизъм днес е като пречка на това, да се съединиш с останалите в една интегрална мрежа. Но именно благодарение на това, че той не ти позволява инстинктивно, като мравка, да влезеш в тази огромна мрежа, с това той създава в теб допълнителни възможности за разум, осъзнаване, разбиране на това, какво правиш, защо влизаш, за какво. Тоест, той практически те повдига на следващото стъпало. Така че, егоизмът ни е необходим.

От ТВ програмата „Интегралният свят“, 16.10.2011

[59401]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Перфектно състояние – това е състояние на организма, в което всички органи функционират в съвършена хармония, в абсолютна връзка помежду си. И тогава този организъм чувства живот. Вечното, съвършено наслаждение изпълва абсолютно всички. Защото циркулира между всички, възбужда се, съхранява се и се генерира от всеки един от нас.

Ако достигнем такова състояние, виждаме, че всеки поотделно не може да се напълни с нищо, да се наслаждава. Докато универсалната връзка е движението на огромна сила, която се нарича „живот“. Това трябва да постигнем, в противен случай няма да можем и пръстите си да движим, няма да имаме никаква жизненост.

В човечеството вече се проявява апатия, примирение, нежелание за всичко. Фактът, че всеки от нас наслаждава сам себе си – и така наслаждението в нас гасне. За момента то ме напълва, усещам го някак си – и то изчезва. Защото е част от моя егоизъм, от моето желание. Наслаждението и желанието са противоположни. В случай на контакт възниква усещане за напълване, за щастие, но в същото време това е унищожение. Те се унищожават взаимно. Защо?

Това е много просто. Да предположим, че съм жаден. Докато пия, утолявайки жаждата си и напълвайки желанието си, чувствам, че се наслаждавам. След като това желание се напълни – наслаждението унищожава самото желание и аз повече не искам нищо. Ето защо в случай, че се наслаждавам сам, моето наслаждение е ограничено и по количество, и по качество, и по време – по всички параметри.

Ако всички желания и наслаждения в нас са взаимно свързани, то те протичат от единното към другото. Аз наслаждавам теб, ти мен, той наслаждава трети и така нататък в кръг. Това е циркулиране на безкрайно, огромно желание с безкрайно, огромно наслаждение, което никога не угасва, защото напълвам не само себе си, но и всички останали.

Когато съществуваме като клетки в едно тяло, тогава в това тяло има живот – едно непрекъснато движение на желанието и наслаждението, което преминава през всички нас, излива се от единия към другия. Това се нарича вечен и съвършен живот, до който трябва да достигнем.

От ТВ програмата „Интегралният свят“, 16.10.2011

[59404]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да достигна разбирането, че ми е необходима любовта към другаря и от това зависи целият ми път?

Отговор: Някои мислят, че любовта към ближния, любовта към творенията, любовта към другарите, събранието на другарите – са им необходими като спомагателни средства, за да подскочат в някакво висше състояние, където ще се разкрият съвсем други отношения. А тази любов, която е била в мен към другарите и света, ще остане в миналото, губейки своята ценност.

Но това не е така. На това същото място, където строим отношенията помежду си – именно там и разкриваме душата. Връзката помежду ни се нарича светове, а това, което напълва тази връзка, се нарича Творец.

Получава се, че съединявайки се с другарите, с техните вътрешни желания и мисли, с това аз строя духовния свят. Защото той не съществува сам по себе си, и няма друго място, освен това място, където го построявам. Духовният свят – това е системата от връзки помежду ни, която разкривам. Затова най-главното, това е правилно да представим реалността.

И днес възприемам реалността в своето желание. Няма такова място, където независимо от мен да съществува Вселената, а в нея всички ние. Всичко това съществува в моето желание. Затова става въпрос само за поправяне на желанието, за да не бъде то изолирано и впечатляващо се само от това, което става в него, от преминаващите по него течения и флуиди – а да ми позволи да изляза от него „навън“. Тоест да придобия, благодарение на подобието на формата, друга сила в това желание – силата на отдаване, освен на получаване.

Не трябва да забравяме, че приближавайки към себе си другите души, аз приближавам не някой друг, а своите собствени частици, които ми се струват чужди заради моя егоизъм. А ако се съединявам с тях над своето его, то събирам по частица самия себе си.

От урока по статията на Рабаш, 16.10.2011

[59044]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Намираме се в такова скриване, че дори не го усещаме. Възприемаме цялата реалност само вътре в себе си – всичко, което усещаме, е впечатление вътре в нашето егоистично желание, което в действителност не съществува.

В духовния свят няма подобно твърдение като желание за получаване, което получава заради себе си. Ако желанието е насочено към себе си, то не може да получи нищо и остава в тъмнина. Нашето егоистично желание се намира на толкова ниско, нищожно ниво, че можем да почувстваме някаква реалност в него – отпечатък на изглеждащото ни като реалност.

Когато започваме да се развиваме и получаваме по-големи желания и намерения заради отдаване, тогава започваме да усещаме висшата система. А преди това всеки един е сякаш в безсъзнание, усещайки някакъв въображаем свят, в който съществува – като човек, изпаднал в кома, който вижда различни образи в главата си, както се случва в сънищата.

Когато се събудим и възвърнем усещанията си, тогава желанието ни е на друго ниво и притежава намерение заради отдаване. Така разбираме, че чувстваме всичко вътре в своето желание и че няма нищо навън. Всичко, което ни е изглеждало външно, е било усещане вътре в желанието за получаване.

Ние постигаме духовния свят в своето желание за получаване. Неживото, растителното и животинското ниво, всички хора, всички големи светове и всичко, случващо се в тях, са просто изменения в моето желание за получаване, което ме кара да чувствам, че светът се променя. Аз разкривам останалите души, т.е. чуждите желания, за да мога да ги свържа със себе си с намерение заради отдаване. Тогава те стават части от мен, които ми помагат да преценя до каква степен се намирам в отдаване.

Целенасочено съм държан в недоумение, за да мога да не чувствам другите, докато се опитвам да ги приближа по-близо и да ги почувствам като неотделима част от себе си. Ако се опитам да приближа към себе си всичко, което ми изглежда като външна реалност, то мога да поправя своя съсъд за отдаване.

До степента, в която събирам външните, чуждите желания (неживо, растително, животинско и човешко) в едно, в един духовен организъм, който има „мозък, кости, сухожилия, тъкани, кожа” (моца, ацамот, гидин, басар, ор) или „корен, душа, тяло, одежди, дворци” (шореш, нешама, гуф, левуш, ейхаля), така измервам своето приближаване до истината. Всъщност няма никой освен мен, който усеща цялата реалност вътре в себе си и така изгражда съсъд, в който да възприема Твореца.

Аз трябва да съединя всички части заедно, докато всички те станат като „един човек с едно сърце” и всички, които са ми изглеждали като чужди, станат част от моята душа. Така всеки един напредва без да обезпокоява другите. Всеки един изгражда свой собствен свят на своята собствена плоскост, в своя разрез, постигайки го като свой вътрешен свят. А Творецът напълва този свят, т.е. човекът е в сливане със светлината, с Твореца, който го напълва.

От урока по писмо на Рабаш, 12.10.2011
[57427]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→