Въпрос от английския блог: Защо отделяте толкова време и сили за разглеждането на такива въпроси от материалния живот, като икономическата и световна криза? Като новак в изучаването на науката кабала,струва ми се, че това противоречи на онова, за което ни говореха на курса за начинаещи, относно ”духовния” и ”материалния” живот.

Отговор: Целта на пребиваването ни в този свят на мнима реалност, усещана в свойството ”получаване”, се заключава в това, да разкрием другата реалност, усещана в свойството отдаване и любов. За това ни довеждат при учителя и групата, за да се опитаме да се съединим с тях в едно цяло, като по този начин бихме предизвикали проявата на висшата светлина и бихме разкрили света на отдаването.

А днес освен групата, целият наш свят се разкрива, като една група, която открива в себе си егоизма, който и вреди и постепенно осъзнава, че е толкова вреден, че желае да се освободи от него. А ние трябва да разкажем, че това е напълно възможно и как трябва да се направи – да не се изучава Кабала, а да изучаваме нашия свят, като глобална, интегрална, затворена система, която все повече се събира в едно цяло и как трябва да построим човешкото общество на основата на взаимното поръчителство.

Ако им помагаме, тогава и ние израстваме, защото нямаме друго предназначение. За това пише Баал а-Сулам в статията ”Даряването на Тора”, ”Поръчителство” и др.

[58908]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: В статията „Мир в света“ Баал а-Сулам пише, че „ние отдаваме на ближния си без всякаква изгода за себе си“. Какво значит това?

Отговор: Всички се намираме в света на Безкрайността, в чудесна система. Отдаваме един на друг, всички души са изцяло поправени и напълнени. Края на действието е заложен в първоначалния замисъл. Нищо не ни разделя и всички сме слети с Твореца. Той и името му са единни.

Да,намираме се в света на Безкрайността, но за да осъзнаем това състояние, да го изживеем, да го притежаваме, да го разбираме в цялата му дълбочина и чрез него да осъзнаваме Силата, която го е породила, ще ни е необходимо разбиране и осъзнаване на всичките му детайли.

И затова се намираме в съвсем друго състояние и започваме помалко да се развиваме. По същия начин бебето не знае къде се намира, какво става наоколо и кой се грижи за него. Но постепенно му помагат да порастне, докато не стане голям човек.

Вярно е, че и сега се намираме в света на Безкрайността, но не в усещанията си. И цялата ни работа се състои в това да се върнем в истинската реалност – да разкрием съществуващото. По този начин Творецът ще се разкрие на творението.

Аз разкривам вече съществуващото и всичко зависи от мен. Затова Баал а-Сулам казва, че става дума не за друго, а за психологическа работа със себе си. С помощта на вътрешни промени разкриваме истинското състояние, в което изначално се намираме.

От урока по статията „Мир в света“, 25.10.2011

[58637]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ти стоиш пред света и сега всичко зависи от това, как се отнасяш към него: към себе си ли го дърпаш или искаш да му дадеш всичко и да го свържеш със себе си, за да му повлияеш добре? Ти определяш всичко и цялата светлина, сила на връзка, посвещаване и изясняване, тоест всички форми на отдаване могат да преминат през теб.

Точно както когато лекуваш болен – първо, е необходимо да изясниш от какво е болен, какво лечение изисква болестта и какви лекарства трябва да се използват. Когато лекарството най-после започне да работи, проверяваш дали пациентът се е излекувал напълно и дали е в отлично състояние.

Или използваш всеки за своя лична ползва, възползвайки се от лъжата, в която живеем сега, или се опитваш, независимо от всичко, да отдаваш на всички във всички обстоятелства и условия. Ако отдаваш на другите, се наричаш „Израел“, което идва от думите на иврит „ли рош“ (аз съм глава), тоест този, който определя всичко и се грижи за другите.

Няма нищо освен намерение. Всичко си остава така, както е: ти, твоите желания и този свят. Единственото нещо, което се променя, е твоето намерение към света и тогава го виждаш различно. Ако го приближиш към себе си чрез любов, ти и светът се сливате в едно цяло. Ще видиш всичко това със собствените си очи.

Ще видиш, че неживото, растителното, животинското и говорящото ниво на природата са една затворена система. Неживата, растителната и животинската природа са ангели, а хората са души. Тази картина се проявява, докато висшата светлина действа. Ти молиш, изискваш, изясняваш и се опитваш да го изпълниш, и тогава светлината идва и осъществява тази връзка.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2011

[57952]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако ти напредваш към правилното състояние, то цялата реалност ти се представя, намираща се в твоето желание. Освен твоето желание няма нищо повече. А всички външни детайли, които са ти се стрували отделени от теб, противоречащи си и ненавистни, приближаваш към себе си в своята работа. И тогава тази сила на отблъскване се обръща в свързваща сила, и всичко се съединява в една система.

Само в това се състои поправянето. Там, където е станало разбиването, трябва да направим обратното, за да го поправим. Първият човек, Адам Ришон, е бил една система, и сега неговите частици – нашите души, трябва да се съединят.

Но на всяка част е дадена свободата самостоятелно да приведе всички останали части към съединение. Защото всички частици са включени във всеки, и затова аз трябва да съединя всички, и ти трябва да съединиш всички, и той. И когато всеки от нас съединява всички, той създава плосък кръг, своят разрез.

А след като всеки реализира своята свобода на волята, от всички тези кръгове, срезове, се построява пълната сфера, която и ще бъде окончателното поправено състояние.

От урока по статия на Рабаш, 18.10.2011

[57955]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Проблемът е в това, че не можем да работим над съединяването помежду ни, все повече осъзнавайки неговата важност, при всякакви условия, във всяка ситуация и всеки ден. И единствената причина е, че човек си представя бъдещия свят като абсолютно откъснат от реалността в която се намира днес. Той си мисли, че духовният свят се намира в някакво друго място, в друго пространсво, в друга вселена.

Той не разбира, че ще разкрие висшия свят направо тук, като добавка към този свят. Приятно е да се мисли, че ще попаднем в духовния свят след смъртта. И когато човек разбере от науката кабала, че ще види своя духовен свят още в този живот – докато е жив, а не мъртъв, все пак му се струва, че ще разкрие някакъв отвъден свят, различен от всичко, което има сега.

Но това не е правилно! На нас просто ни се разкрива мрежата от сили между хората и Твореца, напълващи този свят, тази реалност. Разкрива ни се нова сила, управляваща и движеща мирозданието, която преди е била скрита. Но сега всичко това става явно.

А като допълнение към егоистичното желание, в което сме усещали явленията, наричани „този свят”, в нас се разкрива желанието за отдаване и в него ново явление, наречено „висш свят” или „бъдещ”, тоест „идващ” при нас.

И ако човек се опитва с всички сили да приближи към себе си формата на бъдещия, висш свят, Твореца, като интегрална свързваща мрежа, разкриваща се между всички тези форми, които той вижда сега в своя свят – това му помага да не си създаде „идол или въображаем образ”, да не се обърка в мъгла и мистика, а да бъде по-реален.

Висшият свят – това е мрежата на отдаването, която се проявява между всички части на тази реалност, а също и на онази, която допълнително ни се разкрива като система от сили. Няма нищо друго освен сили, защото всичко е силата на желанието, намерението, мисълта. И когато човек си представя така реалността, той започва да разбира, че всичките средства за достигане на тази нова, допълнителна реалност, се намират в неговите ръце.

Защото тя се достига с помощта на същите тези хора – носители на силите на отдаването, неговите другари, които искат да се намират в отдаване, в алтруистично намерение. И сега заедно с тях, притежаващите на тази сила, той може да започне да строи и разкрива системата на отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 16.10.2011

[57843]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трябва да се привикне към правилно възприятие на реалността. Или възприемаме реалността като сега – сякаш съществува външен свят, намиращ се пред нас. Или цялата реалност се намира вътре в мен.

Между тях има голяма разлика. Защото в първия случай, аз възприемам цялата реалност от гледна точка на използването в свой интерес и само в такава егоистична форма я усещам и разбирам. И ако възприемам реалността през такъв егоистичен филтър, то усещам така наречения „този свят“, представящ ми се в моето желание.

Ако възприемам света в обратна форма – насочена към отдаване. Не по формулата „всичко е за мене“ ,а „всичко е за тях“ – то усещам друга реалност, която се нарича висша реалност, духовен свят.

Човек трябва много строго да следи в какво сътояние се намира вътрешният му превключвател, който насочва мислите му – към самия него или на всички заедно. В това се заключава всеки път неговия избор.

Този превключвател стои по средата като прекъсвач. И аз мога да го притеглям към себе си и тогава ще усещам този свят. Или да го превключа на другите и да усетя духовното. Аз съм като стрелочник, който превърта стрелката и тогава усеща в желанията си или висшата светлина или този свят.

Този превклювател се намира в твоите ръце. И в това се състои изборът! Накъде да го обърнеш? Да отключиш себе си от егоизма, за да насочиш мислите си не към себе си, а към другите? И тогава ще преминеш на страната на отдаването и ще видиш висшия свят на същото това място, в същите тези желания.

От урока по статия на Рабаш, 18.10.2011

[57958]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение: За първи път шведската кралска академия на науките награди учени за откритието на неизвестна субстанция. Нобелевият комитет присъдил премия за изследователите на Вселената, американските учени Сол Перлмуттер, Адам Райсс и австралиеца Брайан Шмидт.

Тяхното откритие ( 1990 година): Вселената се разширява с ускорение, избутвана от неизвестна сила – това е тъмната енергия и тъмната материя, от които на 96% се състои Вселената. Какво представляват тези субстанции – не е ясно. Колко дълго ще тласкат Вселената – не се знае.

Мирозданието може да се ускорява безкрайно, а може и изведнъж да се затвори. Тъмната материя и енергия – са две различни субстанции. Тъмната енергия е равномерно разсеяна по Вселената и отговаря за нейното разширение. Тъмната материя след Големия взрив е започнала да се събира на снопчета, от които са се образували звездите и веществото на планетите – човечеството. Но Вселената се състои само от 4% от тази материя.

Последните 5 млрд. години  Вселената се разширява с ускорение, – и ние не разбираме, с какво е запълнено мирозданието на 70% – субстанция с непонятни свойства, „тъмна енергия“, антигравитация в мащаби на струпване на галактики. Тъй като ние  виждаме силата на отблъскване между всички тела, което не трябва да съществува за обичайното вещество. Обичайното вещество винаги привлича. Получава се, че ние – сме малка част от съществуващото, обкръжена от неведомото.

[57353]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Всичко започва с това, че създаденото от Твореца желание се разбива и става егоистично, разделено на части, отделени една от друга. Ние започваме да усещаме себе си, съществуващи вътре в егоизма – всеки сам за себе си.

Така се развиваме, от абсолютната нула, преминавайки през неживия, растителен и животински стадий – такива степени, при които се развиваме инстинктивно. И накрая достигаме до четвъртата степен на развитие на желанието, при която маймуните вече се развиват осъзнато. Светът започна да навлиза вече в този етап на развитие.

Всъщност, това навлизане е започнало доста отдавна – още от първия човек, Адам Ришон и от древния Вавилон, а след това се е развивало стъпка по стъпка, правейки най-голям скок по времето на Ари. През цялото това време желанието ни все повече се е съединявало и за сметка на това съединение са възникнали по-сложни, нови създания и форми: неживите, растителните и животинските. Плюс се е съединил с минус, започнали са взаимно да си влияят един на друг, произвеждайки от амебата до различните животни.

Колкото повече отделните части са ставали по-свързани една с друга и по-взаимодействащи си, толкова по-напред е вървяло развитието. Но при първите степени това съединение се е извършвало инстинктивно, под натиска на природата, която движела еволюцията все по-напред. И така еволюцията достигнала до човешката степен, където също започнало някакво обединение на обществените образования: семемйства, племена, след това градове, страни, а днес целият свят започна да се обединява. Тоест проследява се явна тенденция към обединение.

Съгласно това, егоистичното желание във всеки човек ставало все по-сложно и преплетено.Отначало то се състояло от множество различни желания, но след това тези различни желания все повече се съединявали и прониквали едно в друго. Над класическата наука с нейните разделения на области, възниква синергетиката, обединяваща различни области една с друга. Така всички закони на физиката, химията, биологията се съединяват и постепенно довеждат до единна картина на природата.

И вътре, във всеки от нас, мислите и желанията все повече се преплитат и включват една в друга, благодарение на което ние опознаваме света все по-дълбоко. А всъщност, този свят не съществува – ние се намираме в океан от светлина! Но колкото повече се усложнява желанието ми за наслаждение – все по-силно усещам разкриващия се пред мен свят, сякаш него го има! Сякаш ги има всички тези обкръжаващи ме хора, а в действителност те са части от моето собствено желание. Те само сега ми се струват като отделени, но когато се съединим, то ще станем като „един човек с едно сърце“.

Затова цялата тенденция на природата: и обкръжаващата и вътрешната, в човека и неговото разбиране, е насочена все повече към съединение на разбитото желание да се наслади. Ние се намираме непрекъснато в този процес на съединение, но едва днес достигнахме до такъв период, когато този стремеж трябва да бъде осъзнат, разбираем за нас. Природата ни задължава, влизайки в четвъртия последен стадий на развитие, да узнаем нейната тенденция и да и подръжаваме, за да можем да я следваме, да я оправдаем и да се съгласим с нея.

Не можем вече да се развиваме чисто инстинктивно, както по-рано, когато природата е развивала в нас егоистичното желание и с това ни е тласкала към различни действия – изпращала ни е да откриваме Америка и ни е вдъхновявала за различни действия. И основавайки се на своето желание ние сме изобретявали и строили.

Но днес вече не е така. Днес ти имаш избор: искаш ли да го направиш или не, дали ти се струва важно или не? А ако не ти се струва важно, то природата започва да те учи по всякакви обходни пътища, а не по преки, за да не ти отнеме свободата на избора. Като дете, което не иска да слуша родителите си и те са принудени да прилагат хитрост и да му създават неприятности, за да достигне само до тях и да започне да ги моли. Така природата си играе с нас, като с дете, за да не го лиши от самостоятелно осъзнаване, разбиране, съгласие.

Тоест природата оказва натиск върху нас, подтиквайки ни напред и показвайки ни посоката – но не ни задължава да вървим. Природата е най-хитрия политик от който можем да се поучим!

От урока по статия на книгата „Шамати“, 10.10.2011

[57087]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Между хората съществува далеч по-тясна и взаимообвързваща връзка отколкото тази, която ни се вижда или която, при цялото наше желание, можем да разкрием. От гледна точка на природата тя представлява  единен организъм, който постепенно ни се разкрива.

Излиза, че цялата природа е единна. Тя е започнала да се развива от точка, в резултат на Големия взрив, и макар че се разделя в нашите представи на много различни части: нежива, растителна, животинска, човешка, на физически, химически, биологични, етични, морални и други закони, ние не виждаме всичко това заедно. Не виждаме как всичко си взаимодейства и е взаимосвързано, как моите мисли и чувства влияят на взрива на звездите или взрива на звездите влияе, да допуснем, на растенията в моята градина. Не виждаме всичко, но това не означава, че го няма.

Природата е глобална! И това, че днес все повече разкриваме нейната глобалност – това просто ние го разкриваме. Всъщност, всичко съществува в нея и се разкрива според степента на нашето развитие. Тъй като онова, което разкривам днес, а не съм могъл да разкрия вчера, става поради това, че съм се развил днес малко повече и затова съм го разкрил, а не защото в природата се появяват някакви нови функции, които по-рано не са съществували. То се появява в мен, защото аз се развивам.

Аз съм най-активният развиващ се елемент на природата. Развивам се като човек все повече, по-бързо, от всичко останало – в своите знания, в постиженията, усещанията, във всичко. И когато се развивам, започвам да виждам по – далеч, по – високо, по -дълбоко.

Нима Америка не е съществувала до момента, когато са я открили? Съществувала е! Или не са съществували някакви звезди, галактики, които не сме видели вчера, а днес виждаме? Съществували са! Всичко съществува, само че не сме го наблюдавали, защото не сме били достатъчно развити за това.

Започваме да разкриваме, че всички сме взаимосвързани на такива нива, които не усещаме. Тоест, не усещам тези взаимовръзки тактилно, зрително, чрез звук и аромат, но те съществуват извън моите усещания: в някакви мисли, в системите за връзка между нас.  И аз – правейки, мислейки, преживявайки нещо, влияя на теб.

От беседата за глобалното възпитание, 07.09.2011

[56672]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Душите, включени в Малхут на света Ацилут, я пробуждат с молбите си да им предаде светлината, възвръщаща към източника. И така всяка душа строи себе си.

Когато душите ни се издигат в Малхут на света Ацилут и се присъединяват към нея, разкриват там цялата завършена система. За всеки от нас е относително как Малхут ще ни се представи като бедна и мизерна – такава я виждаме.

Но когато се включваме в нея и в степента, в която искаме да й отдаваме, достигаме това отдаване и откриваме, че там присъстват всички души – всички мои другари и родственици, въобще целият свят се намира там! А аз щом пристигнах тук и установих връзка с тях, за да започнем да работим взаимно.

Както е казано: ”Всеки съди според степента на своята непоправеност”, и непоправената система съществува само относно непоправения човек, който я постига. Само му се струва, че този свят съществува населен от множество хора, които трябва да поправи.

Но трябва да поправи само и единствено себе си. И тогава всичко останало, което вижда около себе си, ще стане система на неговата душа и нищо повече.

От урок по ”Въведение в науката кабала”(Птиха), 06.10.2011

[56689]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→