Кризата не е извън човека, не е в създадените извън нас системи, а това е наша криза.  Тя, преди всичко, се състои в това как всеки от нас разбира своето сегашно, лично състояние. То „идва” именно от системата произлизаща от света на Безкрайността, която започваме да изучаваме, тоест всичко това е предварително подготвено. Ние просто проявяваме нашите вътрешни резерви, нашите вътрешни решимот.

И така ще вървим напред дотогава, докато не се почувстваме намиращи се в съвършено нова система. На рисунката е показана една система, под нея – друга и над нея – трета.

Средната система – това сме ние в нашите обичайни усещания.

Долната система – това са новите егоистични сили, които се появяват в нас. Но сега не достатъчно отчетливо ги усещаме като наши. Те се появяват в нас неизвестно откъде, все едно ни управляват. На тази тема съществуват много различни теории, даже и космически.

Съществува и система, която ни се представя като противоположна – алтруистична система, система на отдаване, връзка, интегрална система.

Нашата егоистична система е противоположна на новата система.

Всичките тези системи се проявяват в нас, в мен. Защо нарисувах себе си „вътре в себе си”? Защото аз усещам егоистичните сили в себе си като не мои. Те започват да се проявяват в мен като някакви чужди, подведени отдолу. От друга страна усещам себе си вече „смесен” с някаква друга система – не тази, която съм създавал.

До сега в мен съществуваше само средната, оцветена в жълто част от системата „АЗ”. Аз съществувам. Това съм аз. Това е нашия свят, в който прекрасно се ориентирахме. Всичко беше наред.

А сега и мислите са някакви не мои и чувствата са някакви не мои и желанията са някакви не мои.

Защо?

Защото не чувствам в тях собствената си реализация, не чувствам, че всичко това наистина ми е необходимо. Затова хората се обръщат към наркотици, разводи и всевъзможни видове терор. Те не чувстват, че това са те. Изчезва усещането за моето лично „аз”. Започваме да се чувстваме многостранни, да усещаме, че ни напълват и движат определени /не наши/ сили.

Ние чувстваме, че нашия егоизъм е извън нас. Това е сила, която идва отвън. Това не съм аз. Аз съм нещо друго.

В мен съществува нещо друго, неутрално.  Просто ме зареждат с егоистични сили. Те започват да предизвикват раздразнение. Затова започвам да усещам своите егоистични сили като чужди и ги наричам „ецер ра” – лоши желания, зли желания, не мои /вселяващи се в мен/ желания.

Човек започва да се откъсва от своята природа, започва да се отъждествява с надстройката над своята бивша природа. В него вече се появява усещане, че аз – това не са моите желания, аз – това не са моите мисли. Аз мога да се откъсна от тях, мога да се издигна над тях, мога да ги променя.

Не напразно нарисувах тази система, като състояща се от две части. Това е много важно. Защото по този начин аз започвам да гледам на себе си като на многосъставен. Има “Аз” и моите желания и егоистически свойства, които просто съществуват в мен, но аз мога по някакъв начин да ги анулирам, да ги променя. Аз не съм споен с тях абсолютно.

Разкривайки „кой съм” и „какво съм”, аз започвам да усещам, че едновременно с това се намирам в друг свят. Тоест около мен като че ли всичко си е същото и, все пак нещо не е така, нещо се е променило.

Все едно съм попаднал в компания, в която съществуват някакви други мисли, чувства, някакъв заговор срещу мен. Аз още не схващам какво е това, но се намирам в такова пространство, където има множество всякакви сили, мисли, връзки, които по някакъв начин ме докосват. Чувствам, че ги има, но те не влизат в контакт с мен, а само ме обгръщат. И аз нищо не мога да направя.

Ето такова е нашето усещане в света: то е много явно и дава явни резултати.

От виртуален урок, 25. 09. 2011

[56089]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво представляват усилията в духовното?

Отговор: Още преди 30 години написах в най-първата си книга, че нашият свят е разположен върху силова мрежа, която ни управлява. Разликата между нашия свят и духовния е в това, „на кого се подчиняват царствата /Малхут/” – защото в този свят Малхут действа заради егоизма, а в духовния свят – заради отдаване.

И ние трябва да доведем усещаните между нас връзки от този свят  – до любов към ближния, до общо взаимно отдаване, тоест към състояние, в което ни се разкрива висшия свят. А това може да се направи само в група и под правилно ръководство.

Колкото се приближаваме към духовното, толкова започваме малко по малко да разкриваме тази мрежа от връзки и да усещаме, че целият ни свят е наложен върху тази силова мрежа. Човек си представя, че през цялото време се намира в нашия свят, напълно пронизан от мрежа от сили, която го управлява. Тази мрежа се нарича висше управление. А усилието на човек се състои в това, доколко той иска да се включи в тази мрежа и да се пробуди в нея, като самостоятелно действащ участник.

А там действат само силите на отдаването: ЗО”Н и Аба ве-Има, едните се издигат, другите се спускат, има постоянни състояния, а има особени дни, наричани начало на месеца, начало на новата година: празници, дни от седмицата. Всичко това са параметри на изменения в тази система.

Ако ние желаем чрез нашия свят, чрез връзката между нас, да разкрием тази мрежа, за да се прояви тя открито около и между нас и да видим, че се намираме вътре в нея и я активираме чрез своите желания – това значи, че прилагаме усилия.

Отначало човек разкрива тази мрежа индивидуално, все едно я вижда пред себе си. По същия начин, в нашия свят, на всеки му се струва, че именно той е главният действащ герой, а останалите са само второстепенни и зависещи от него. Той не счита, че те оказват върху него голямо влияние: лошо или добро.

Но колкото повече се включвам в тази система, толкова по-добре чувствам света и по-ясно виждам, как той ми влияе в посока към добро или лошо и как аз мога да влияя на него: къде това е възможно и къде не е. И така, както нашите материални възможности са ограничени да променят системата, така и в духовното съм ограничен. Аз мога да повлияя на другите само с това, че им помагам да напредват, внасяйки още повече жизнена сила и здраве в цялата тази система.

От урока по писмата на Баал а-Сулам, 02.10.2011

[56318]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Сега в мен възникват всевъзможни желания, и аз усещам, че те не са мои, те се вземат от някъде: ”Кой съм аз?”, ”За какво съм?”,”Какво е това изведнъж в мен?”,”Трябва ли ми то или не?”,”И въобще аз не искам нищо”.

Изведнъж започвам да мисля: ”Защо не искам нищо?”. Защото това не е мое, има някакъв външен източник, който ме върти, манипулира. От една страна, в човека се появява някакво подсъзнателно смътно усещане, че това е всичко – не аз, светът е някак си друг – той вече е многослоен, че има някой, който ме манипулира, ръководи. Откъде е всичко това в мен? То мое ли е или не?

От друга страна, желанията, които се появяват в мен, не ми дават да се реализирам: не знам какво да правя с тях, какво мога да придобия за тяхна сметка. В мен се води борба да започна да ги реализирам. Не виждам, че те са мои, не ги усещам така, както по-рано, не усещам в тяхната реализация някаква цел – че от това действително ще спечеля нещо.

Освен това, извън мен възниква още огромна система, която показва света не такъв, какъвто е бил по-рано. Започвам да се усещам в неразбираем за мен свят.

Желанията ми не са мои, светът не е същия. Какво да правя?

Тази постепенно възникваща пред нас, като от мъглата, картина, се явява толкова характерна за нашето поколение. Тя по принцип предизвиква кризата.

От виртуалния урок, 25.09.2011

[56095]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ню Йорк, Урок №2

Рав Кук: „Големите духовни въпроси, които са решени само от великите и изтъкнати хора, сега трябва да бъдат решени на различни нива от цялата нация. За да се спуснат великите, възвишени неща от височината на тяхното великолепие до дълбочината на нивото на масите, трябва колосално богатство на духа, както и постоянна социална активност, която се превръща в навик. Само тогава познанието ще се разпространи и езикът ще може да изрази по-дълбоки неща по лек и популярен стил, възвръщайки същите тези страдащи души.

Науката кабала действително е много скрита и отдалечена от хората, въпреки че всичко е на едно „място”, светът и душите, сфирот, парцуфим, окръжности и линии. Всичко, което изучаваме в науката кабала е на едно място, в едно състояние. Но при усещането на получаващите то става ясно съобразно закона на подобието на свойствата. Нашите сегашни свойства определят коя част от съвършената реалност сме способни да уловим.

Сега нашите свойства са егоистични, изключително лимитирани и ограничени. Затова ние улавяме съвсем малка част от огромния свят, в който се намираме. И го улавяме чрез усещанията на тялото, което е ограничено от границите на времето, движението и пространството. Всичко това ни ограничава изключително много.

В хода на цялата история човешките същества са били в това състояние и само единици са можели да проникнат в истинската реалност, където „да усещаш” означава да живееш и да съществуваш със същото свойство. Това е така, защото живея с тези свойства, които съм способен да развия в себе си. Ако те са над времето, тогава аз съм вечен, но ако те са потопени във времето, тогава моето съществуване е временно. Ако моите свойства са над пространството, тогава аз чувствам реалността от край до край, но ако те са затворени в някаква малка част, тогава аз съм вътре в нея и усещам себе си ограничен по обема на триизмерната координатна система. Аз съм ограничен също в движението, минаващо по физическите оси, но не по осите на времето.

Накратко, съществуват много ограничения и в този смисъл всичко зависи от моите свойства. Ние не разбираме наистина това, защото сме привикнали към определени качества, с които сме родени, израснали и с които живеем и сега. Но ако наистина ги променим, тогава напълно ще трансформираме нашата реалност. Прониквайки в по-висшия пласт от нея, ще я усетим като вечна, съществуваща над времето, пространството и движението. Там може да живеем в напълно различни условия.

Ето защо кабала е наричана наука за получаване, защото с нейна помощ можем да получим или усетим една напълно различна реалност. Ние придобиваме „регулатор”, посредством който можем да променяме оста на времето и движението, пренасяйки се в други измерения и времена с лека промяна на вътрешните свойства.

Всичко това е реално. Тази способност е сега в нас. Ние можем да влияем на Светлината, която ни формира и съответно ще ни дава различни свойства. Кабалистите от всички поколения са използвали този механизъм до наши дни.

Днес обаче ние се оказваме в специално състояние, когато тези способности се изискват от цялото човечество. В нас се заражда импулс към промяна на сегашната ни форма на съществуване. Ние започваме да се чувстваме все по-зле и по-зле в този свят и намираме все по-малко и по-малко ползи от живота в него. Все още се държим за него до безизходица, дължаща се на нежелането ни да страдаме, но сега започваме да бъдем по-настоятелни в задаването на въпроса: „За кого? Какъв е смисълът на такова съществуване?”

Въпросите и страданието, породени от различните нива ни подтикват към търсене. И в същото време разкриваме вътрешната способност да контролираме създадената в нас сила до такава степен, че действително се променяме с нейна помощ. Тогава в този период от време, в този живот, в нашата реалност, ще можем да обърнем малките колелца в нас и да намерим себе си в напълно различни измерения.

Това е което Рав Кук пише за „големите духовни въпроси, които са решени само за великите и изтъкнати хора и трябва сега да се разрешат на различни нива, за всички народи”. Всеки е способен на това.

От 2-я урок в Ню-Йорк, 12.09.2011

[54417]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Взаимното поръчителство е единственият начин да се противопоставим на ударите, които природата ни изпраща днес (ако въобще разкриването на Твореца може да се нарече удар!). Взаимното поръчителство ще ни постави в съответствие с тях и ще ги усещаме не като удари, а като добро въздействие.

Ако днес се съединим чрез взаимно поръчителство в тази степен, в която трябва да бъдем, ще усетим добротата в този свят и ще успеем във всичко. Баал а-Сулам пише в статията „Скриване и разкриване на Твореца” как се променя погледът на човека. Бихме видели здрави хора, преуспяваща икономика, промишленост, съвършено семейство. Няма да има нужда от антидепресанти, наркотици, разводи.

Нашият свят би бил в хармония и бихме били загрижени само за постигането на по-висше състояние на хармония с Твореца, със силата на природата, която ще ни се разкрие все повече и повече.

Трябва да приведем себе си в съответствие със съвършената система на съединение във възможно най-кратък период. Все още не можем да си представим какво означава съвършена връзка. Но трябва да я постигнем в най-кратко време. Не мога да си представя колко бързо трябва да се разкрие това – всеки един ден ще се усеща като нов живот. Промените ще бъдат толкова бързи, че хората ще изгубят усещането за време.

Днес усещаме, че има сутрин и вечер – използваме фрази като „ела утре”, „след една седмица” или „след месец”. Но това ще изчезне, защото ще изгубим усещане за времето. Времето ще стане промяна на състоянията до степен, в която хората няма да мислят за сутрин и вечер. Тези понятия ще изчезнат от съзнанието и времето ще бъде измервано само чрез случващите се промени.

Така се издигаме над времето и пространството. Всички наши усещания повече няма да зависят от тях. Ще продължим да ядем, да пием и да вършим неща от този свят, но ще ни влияе един нов механизъм и ново отношение, докато целият този свят изчезне и плавно се пренесем в новото състояние. Важността на този свят ще се изгуби до такава степен, че ще спрем да го виждаме и чувстваме.

Доколкото се издигаме, за да се свържем един с друг, дотолкова този свят ще започне да изчезва.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54519]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Цялата реалност представлява развитие на нашите желания за получаване на наслаждение. Първо, тя трябва да се развие сама, докато достигне духовното ниво. От този момент започваме да се развиваме в две направления, в зависимост от два паралелни пътя: ляв и десен, винаги издигайки се над своето желание за получаване на наслаждение и работейки за важността за желанието за отдаване, докато не разберем, че въобще няма желание за получаване – всичко съществуващо е чисто отдаване.

Така достигаме до точката, в която нищо не е бяло, а около нея съществува само една бяла светлина, и ние започваме да правим различни действия, за да поддържаме това бяло свойство. Цялата работа се случва през нощта, за да отделим природата на получаване от природата на отдаване и за да разберем, че нашето желание за получаване на наслаждение е обратният отпечатък на светлината. То ни е било дадено именно за да го преодолеем, да се издигнем над тъмнината и да изградим своя собствена реалност.

Тези препятствия са като домашни упражнения или спортни тренировки, от които зависи целият ни напредък. А учителят е добър, когато има голям резерв от добрина и упражнения, организирани в правилна подредба, съобразно с нуждите на всеки ученик. Той също така знае как да доведе човека до поправяне, до целта, по най-бързия и ефикасен начин.

Целият ни живот е серия от упражнения, които Творецът поставя пред нас, чакайки ни всеки път да реагираме правилно на тях. Той е най-компетентният съдия, който никога не прави грешки, който знае всичките ни пътища и основата на всеки един. Затова трябва да разберем, че всичко, което чувстваме във всеки един момент от съществуването си, е само с цел най-бързо и ефикасно да постигнем добрата и правилната цел на своето развитие, докато достигнем до крайното, идеалното състояние.

Затова трябва да оправдаваме всички действия на Твореца и всички ситуации, в които ни поставя, да се упражняваме в преодоляване и изясняване, в установяване на правилно отношение. Това е целият ни живот.

Но когато не успеем да направим някое от упражненията и не действаме по правилния път, тогава настъпва следващото състояние. Ако действията ни са успешни в него, поправяме също и дълга, който сме оставили преди това. Всички състояния във всеки един момент са свързани във верига на причина и следствие: усещането в сърцето и разума, възприемане на реалността, на миналото, на настоящето, на бъдещето и на цялата среда. Всичко това аз обрисувам в своите собствени свойства като цветове на белия фон на светлината, които взимам от черната точка, потопена в белия океан на отдаване.

Всичко съществуващо, освен тази бяла светлина, която все още не различавам, е оттенък на моите свойства. Ако ги издигна до оправдаващия, Който ми дава сегашните усещания, ще видя себе си като черна точка сред океан от бяла светлина. А всичко друго, което виждам, е допълнение, което ме води до следващото, по-висше стъпало.

Неговите допълнения винаги идват под формата на усещане за тъмнина, във всички различни форми, която настояща реалност обрисува пред мен. Но всички тези цветове са съставени от моите „613” не поправени желания. Затова виждам, че в цялата реалност, материалното и вътрешното усещане (сърцето и разума), Творецът винаги ме подканва да постигна подобие с Него. В крайна сметка нямам нищо друго освен тази единствена черна точка, основа, която Той е използвал, за да ме създаде „от нищото”, благодарение на океана от висша светлина.

Духовната работа започва тук.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 08.09.2011

[54025]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Торонто. Урокът пред конгреса.

Давайки на кабалистичните термини правилното определение, ние ще виждим, че науката кабала не витае в облаците, а се занимава с реални неща: нашите взаимоотношения, коригирането на човешката природа.

Тя позволява да превърнем омразата във взаимна връзка и вместо да оставаме в своята природа, да търсим път за продоляване, за да се издигнем над нея. Тогава ние ще разберем, че „Бог“ – това е общото свойство отдаване, което трябва да царува между нас. Вместо вътрешните усещания на нашата “торба с електролити“, ние започваме да усещаме това, което се намира извън нас.

Как? Много просто. Цялата работа тук е в това, на какво придавам важност. Ако цялото ми внимание, всички грижи, всички помисли и желания са обърнати навън, в общата система, то нека не изведнъж, а малко по малко, аз ще придобия способността да се изключвам от усещането единствено само на себе си. На „животното” си предоставям всичко необходимо, а сам, като цяло, се намирам  от другата страна – във взаимоотношенията между нас. Така, както майката се грижи за бебето си, което постоянно занимава всички нейни мисли и чувства.

Ако сме достигнали такова състояние, значи сме готови вече за усещането на висшия свят. И ние наистина започваме да го усещаме, да усещаме това, което се случва извън нас. Преди сме се усещали само в петте си сетива, възприемайки света отвътре. Защото, „този свят“ се изрисува в задната част на мозъка като отражение на петте ми сетива. Всъщност, аз виждам себе си тук като проекция на вътрешните ми свойства. От друга страна, когато отношенията между нас стават за мен,  по-важни от вътрешните ми усещания, аз преминавам към извънтелесно възприятие.

Това е и „разкриването на Твореца“ – тоест разкриването на свойството отдаване към човека. Той разкрива това, което е формирал, направил, изградил, създал. И затова, излизайки от себе си навън,  става подобен на Твореца по силата отдаване. Човек постига свойството отдаване по степента на това, както го формира – тоест, Творецът му се разкрива, в съответствие с достигнатото ниво. Тъй като, „Творецът“ (Боре) означава „ела и виж“ (бо-ре). Ела – и ще постигнеш, ще видиш, ще почувстваш, ще измериш всичко, което си достигнал.

Ако така се отнасяме към възприемането на реалността, възприемането на Твореца, то отхвърляме много от стереотипите и предразсъдъците. Ние започваме да се занимаваме наистина с науката – нашата вътрешна наука, в която се явяваме и изследователи и изследван материал. Ние усещаме резултатите и самите ставаме тези резултати. Постигаме свойството на Твореца, което става нашето свойство – нашето сливане със свойството отдаване.

Благодарение на тази гледна точка върху реалността и върху промените, които трябва да преминем, ние изцяло променяме отношението си към болката и страданията, към претенциите, които предявяваме към другите, към Твореца и дори към самите себе си. Ние разбираме, че се намираме в Природата и няма за какво да се оплакваме тогава. Няма кого да търсим, за нещо да се надяваме на нечия милост, снизходителност или протекция. Тук има място само за научно отношение: ние сме в система на сили, която е подчинена на ясни правила. Кабала дава за това кратки дефиниции: „Аз Себе си не съм  променял“, „Висшият свят се намира в абсолютен покой“, „Съдията се ръководи само от това, което вижда“, „Дал е закон и да не се нарушава.“

Дори да използваме езика на чувствата, молитвите и исканията – ако не искаме да се изгубим във всичко това, трябва „да проверяваме хармонията с алгебра“, преминавайки към прецизни измервания на силите, направленията и векторите, към уравнения, графики и формули. Само тогава ще можем да измерваме чувствата си и усилията, омразата и любовта – в количествено и качествено изразяване, а също и в сравняванията на различния вид. Само тогава ще ни се удаде да избегнем объркването.

Ние сме чувстващи създания, нашият материал е желанието ни за наслаждения. Но, ние работим върху себе си като истински изследователи, издигаме се над желанието посредством съкращението и екрана и работим над желанието, което се нарича – във вярата над знанието .

Така че, нека да започнем да привикваме с двата езика: езикът на лириката и езикът на физиката. Защото всъщност, те говорят за едно и също, само трябва да се избегне объркването между тях. Тогава наистина ще разберем цялото творение.

Науката кабала е велика наука за това, как да построяваме изследване и да създаваме точен, обективен език, описващ нашите усещания. Като направим това, ще разберем цялата реалност, ще разберем Твореца – силата отдаване, напълно царстваща в цялата вселената, ще Го опознаем напълно и тогава ще постигнем целта.

От урока пред конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54844]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №4

Ние съществуваме в някакъв временен свят: раждаме се, живеем и умираме. Ясно е, че това извиква в нас много въпроси: за какво е всичко това, дали природата прави всичко с някаква цел, всеки път придвижвайки се към по-високо състояние? Къде тук е резултатът от нашия живот? Той ни се изплъзва и ние не го усещаме.

Науката кабала ни обяснява това. Тя не ни задължава да вярваме, за разлика от религиите и всевъзможните вярвания. Тя ни съветва да извършваме действия, с помощта на които ще разгърнем пред себе си цялата реалност.

Науката кабала говори за това, че всъщност през цялото време съществуваме в една реалност, само че тази реалност е създадена в Замисълът на творението веднага в своя краен, съвършен вид, както е казано: „Краят на действието е в началния Замисъл“. В самото начало на Замисъла, вече се е проявил краят на действието, и ние се намираме в това състояние – добро, съвършено, поправено, от което няма по-добро.

Това състояние е неизменно. Но ние, раждайки се и пребивавайки в него се чувстваме подобно на неживо създание, което нищо не усеща. Защото да усеща – означава да чувства разликата между двете състояния – между мен и още нещо. Подобно на това, когато можем да се изключим от някакво усещане – и да не го чувстваме. Могат да ми направят обезболяваща инжекция и няма да почувствам болка, даже ако ръката ми попадне в огъня.

Усещане – ето какво ни е нужно. Защото творение се нарича това, което усеща. Изгубили сме усещането за това съвършено „място“, в което сме били във вид на точка. Тоест, намирали сме се в цялото това огромно пространство, но в своето усещане сме били подобни на точка.

Сега трябва да разширим нашето усещане от тази точка до света на Безкрайността, за който говори науката кабала. Защото ние и сега се намираме в цялото неограничено пространство на света на Безкрайността, но в нашето усещане сме подобни на точка – не чувстваме нищо. Може ли да се каже за капката семе, че това е човек? – Не. Това е някакъв информационен ген (решимо), и ако той се развие – то ще се получи човек. Това е решимо и човек в плана на белтъчното съществуване.

Но ако говорим за усещане, тоест в нас е неговото решимо и трябва да го развием до мащабите на Безкрайността – да достигнем в своите усещания, възприятия, впечатления такова състояние, че цялото пространство на Безкрайността да влезе вътре в решимото – тоест решимото, раздувайки се, би погълнало в себе си всичко съществуващо в тази безкрайна сфера.

Това означава, че ние трябва да включим в себе си Твореца – с други думи, Неговото свойство, свойството отдаване. Когато то влиза в мен и се присъединява към моята изконна точка, – за сметка на това аз се разширявам и започвам да усещам, какво представлява свойството отдаване, кой е Творецът. И тогава усещам цялата тази безкрайна реалност, ставам вечен и съвършен, подобно на Твореца.

От 4-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54973]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Конгресът в Торонто, урок N:4

Творецът ни е създал по такъв начин, че макар и да сме пребивавали в цялото пространство на света на Безкрайността, не сме могли да усетим нищо от него, освен мъничка черна точка, която не усеща даже самата себе си.

И тогава Творецът започнал да се съкращава. В степента на Неговото съкращаване започваме да се проявяваме все повече и повече.

Творецът скрива Себе си от 100% до нула, образувайки световете: Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия – 125 стъпала на съкращавания, скривания на Твореца. В тези стъпала творението все повече разкрива себе си и своя свят – от нула до 100%, докато не забележи себе си в нашия свят. А Творецът е скрит.

Сега трябва да извършим поправяне. Трябва постепенно, стъпаловидно да разкрия Твореца – но да Го разкрия вътре в себе си, за да не Му бъда противоположен, за да няма разделяща ни граница, за да побера в себе си всички свойства на Твореца – докато, стъпало след стъпало, не влязат в мен.

Мога да изобразя това и по друг начин – поглъщам в себе си свойствата на Твореца и те влизат вътре в моята точка, в моето решимо все повече и повече.

Главното е да се придържаме към ясни определения. Съществуваме в същия този обем, в същото това място, в същите тези условия. От страна на Твореца, на висшата светлина, нищо не се променя. Всичко зависи единствено от това, как включваме в себе си свойствата Му – свойствата на отдаване и любов, разширяване и безгранична връзка, за да може всички свойства, наричани отдаване и любов, съставляващи природата на светлината, да влязат в нас. И тогава ще усетим състоянието, в което се намираме в крайна сметка.

Не можем да променим нищо – намираме се на същото това място, сред същите тези сили. Има програма, караща ни да напредваме към развитие под въздействие на огромен натиск, който усещаме отвътре и отвън. Но можем да добавим към това собственото си развитие, да го представим като желателно и тогава ще се развиваме бързо, прекрасно и радостно. В това е цялата разлика.

Никой не ни е питал нито в началото, нито в края на процеса, никой не ни взема под внимание, освен тази, развиваща се в нас, механична сила. Защото у Твореца няма чувства, подобни на нашите, както е казано: ”законът е даден – и не може да се престъпи”. Но ние, като чувствителни и фини създания, можем да използваме този закон по ефективен за нас начин, за да ни помага да се развиваме бързо, прекрасно и лесно.

Затова всичко, което правим, ни разкрива съвършената реалност на света на Безкрайността, на Твореца и това се случва именно в нашето поколение.

От 4-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54970]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Ню Йорк, урок N:2

Въпрос: Какъв е смисълът от разпространението на кабалистичните знания и в какви форми трябва да се осъществява?

Отговор: Има реалност, която възприемаме в желанието си за наслаждение и не можемда я разкрием повече от това, което усещаме сега. И има реалност, която можем да възприемем в желанието за отдаване. В рамките на желанието да отдаваме, можем да разкрием висшата сила, чиято природа е изцяло отдаваща.

Единствено тези две форми са достъпни за нашето постижение.

В желанието ни за наслаждение възприемаме нашия свят и можем да се развиваме в него. Но всъщност, той е ограничен от егоистичните ни желания, поглъщащи всичко ”в себе си”. И затова откриваме себе си, съществуващи в тяло от плът и в обкръжаваща среда.

Докато желанието да отдаваме ни разкрива пет свята, висшата сила, там и усещаме себе си, в подобието с висшата сила, вечни и съвършени. Но проблемът е в това, че в нашето желание за наслаждение сме създадени с усещането за потребностите на нашия свят. Докато към желанието да отдаваме за духовния свят нямаме никаква потребност  и трябва да го отгледаме, иначе няма да го усетим.

Въпросът е, как да разкрия в себе си потребност за това, което не желая, не чувствам, не разбирам, не усещам вкус? В мен няма никакви предпоставки към това, никога не съм опитвал от духовното. Към какво тогава се стремя?

Мога да напредвам към това с помощта на проблеми и удари. Но тогава ще поискам само да се избавя от ударите, да избягам от тях, блъскащи или бодящи отзад.

А как да разкрия това хубавото, което ме очаква напред? Аз не го виждам, не го чувствам, не го опитвам на вкус.

И затова нямаме избор. Няма да ни помогнат само едни удари, страдания, проблеми, кризи, банкрути – всичко това не помага да се достигне духовното. Затова Баал а-Сулам казва, че е задължително да има предварително условие за разкриване на духовното – разпространението на науката кабала, което се нарича ”зовът на Машиаха”.

Трябва да разкрия на света, че има нещо по-хубаво, по-приятно, по-ценно, по-разкриващо всичко пред теб. Това трябва да бъде толкова притегателно, че ако даже сега не усещам липса на нещо, то изведнъж усещам, че не ми достига друг свят – висшият.

Как мога да го пожелая? Това е възможно, ако се впечатля от обкръжението, което ми говори за това. Тоест, необходимо ми е по-добро, голямо обкръжение, което ”ми промива мозъка” до такава степен, че действително да пожелая това, което не искам. И ще видим, че обществото е способно да направи това.

Затова всичко зависи от обкръжението. Иначе ще дойдат страдания, ще ми се стоварят удари, докато не пожелая да разпространявам или във всеки случай да се постарая да се занимавам с разпространение, за да получа стремеж напред. И за сметка на това желание да се движа напред – към отдаване, към духовния свят – тогава и само тогава ще го достигна.

Затова разпространението е непременно и задължително условие за постигането на духовното. В какви форми можем да разпространяваме? – Във всякакви! Как да повлияем на човека? – Във всички негови свойства на възприятие – нека се впечатлява, да желае, да моли, да се страхува – всичко, което е угодно само да пожелае духовното, както е казано:”Искам го!” Иначе, ако не пожелая да напредвам, отзад ще дойдат само страдания – а това е недостатъчно.

Трябва сами да пожелаем духовното – и само по тази причина да го разкрием. Това желание трябва да бъде съвършено, да достигне предела, наречен ”сеа”. А мога да го получа единствено само от обкръжението. Затова разберете, колко е важно разпространението!

От 2-рия урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54431]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→