Торонто. Урок №1

Въпрос: Творецът ни дава светлината, а ние чувстваме, че не можем да я предадем в света. Това предизвиква в нас чувство за смъртен срам. Какво да правим?

Отговор: Проблемът ни е в това, че пребиваваме в океан от свeтлина. Но дори и да се намираме в нея, тя е скрита от нас. Аз съществувам в нея, като черна точка и не мога да почувствам тази  светлина. Тя се намира в мен във вид на Обкръжаващата светлина (О“М). А аз даже не я чувствам като обкръжаваща.

Тази обкръжаваща светлина е – отдаването. И за да я изтърпя аз трябва да пребивавам в същото свойство, в което и тя. Тогава аз разширявам своя съсъд/желание – по мярата на това, доколко мога да отдавам така, както и тя, и тогава вътре в себе си аз усещам същото явление. Не светлината влиза в мен, а аз съм създал в себе си това свойство, каквото е и в нея, и затова усещам това същото, защото външното е равно на вътрешното. Това се нарича да бъдеш подобен на светлината, на Твореца.

Аз не знам какво представлява сама по себе си светлината, съществуваща извън мен. Светлината, намираща се в мен, се нарича напълване – екран и отразената светлина (О“Х). Екранът – това е моето съпротивление, отразената светлина – това е моето отдаване, и всичко това – са моите свойства, равни на светлината.

Тоест, аз никога не усещам Твореца. Винаги чувствам своите свойства, те ме напълват. Затова доколкото аз разкъсам себе си, дотолкова ще почувствам светлината, отдаването, Твореца.

Всъщност, това се нарича готовност да търпя – да изтърпя това грандиозно, неограничено напълване. И в крайна сметка то зависи само от моите отдаващи свойства, които аз трябва да придобия.

Понякога ние преминаваме такива състояния, които ни се струват невъзможни: “Как ще успея да възприема тази огромна светлина, да я почувствам?!“. но тя всъщност изобщо не е огромна. Тъй като е известно, че в младенците  също има страдание и наслаждение – но малки, а на възрастните се дават многократно по-големи наслаждения и страдания.

Ние просто трябва да растем – това е всичко. Напълването преминава отвътре, а не отвън. Само на рисунката го изобразяваме така, сякаш то идва отвън, но това е само схематично. Ние винаги се напълваме само със своите свойства – или егоистични, както сега, или със свойствата на отдаване – и това се нарича “светлина“.

А също и  Творецът – това е свойството отдаване. Когато свойството отдаване ме напълва, доколкото аз достигам състояние, в което отдавам – и това ми дава наслаждение – тогава се и казва, че аз се напълвам с Твореца, светлината.

Главното – правилно да се отнасям към думите, да се придържам към точните определения. И тогава всичко става просто и ясно.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54926]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Торонто. Урок №1

Въпрос: Колко още ще страдаме, като вироглави деца, не желаещи да създават добро обкръжение? Как да преодолеем своето упорство?

Отговор: Трябва да се убеждаваме в необходимостта от напредване. Иначе ще ни бъде зле. Трябва да се срамуваме, че светът страда, а ние не му даваме това, което можем да му дадем, – това, от което се нуждае. Наистина трябва да се чувстваме виновни за страданията на света. Нека този срам да ни изгаря, заставяйки ни, в края на краищата да направим нещо.

Тук не са подходящи личните сметки, с които се оправдавам, седейки вкъщи в бездействие. Каквото и да ми се струва, трябва с всички сили да усетя страданията на света и да видя себе си отговорен, да го поведа към поправяне.

Това действително е голям проблем, ако се отнасяме пренебрежително към света, към хората: „Нека да си страдат – може тогава да се променят“. Те не могат да се променят. Да се променим можем само ние и тогава чрез нас на тях ще им бъдат осигурени готови решения.

На духовния път ние разкриваме света като своя собствена система. Представи си: много години ти нарочно си причинявал зло на хората, отнасял си се с тях като с врагове и си се наслаждавал на това – и изведнъж откриваш, че това са твоите деца. Каква мъка изпитваш сега, припомняйки си всичко това, което те са претърпели от теб.

Такъв е срамът, който сега ни се разкрива. И за да го намалим трябва да побързаме, отрано отказвайки се от личните си сметки. Каквото и да случва, не обръщай внимание на тяхното поведение. Защото Творецът нарочно ти ги представя такива, за да мислиш само за отдаване и да им желаеш доброто.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54915]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Какво е това, моят живот и за какво е той? За да разбера, трябва да постигна Този, който ме е създал, и да науча защо го е направил, съгласно каква програма, с какъв замисъл, с каква цел. Така се развива желанието ми, докато не ми се предостави възможност да се запозная със своя Твореца и да науча, какво мисли Той за мен, за какво ме е създал, с каква цел и през какъв процес трябва да премина.

Колкото повече опознавам Твореца – толкова повече разбирам съдбата си,  бъдещето си. Всичко това опознавам в самия себе си, във вътрешността на своето желание и така се развивам.

И най-важното е, разбирам, че мога сам, активно да участвам в състоянията,  които преминавам, и да разделя живота си, своето съществуване: на минало, настояще, бъдеще – тоест, състояния, които съм преминал, които минавам сега и които ще премина в бъдеще. Научавам, че мога да влияя на тези състояния, че не само пасивно изучавам себе си, своята съдба и Създателя си, а мога сам да участвам в някои действия. А ако не участвам в тях, тогава те минават през мен автоматично, като ме карат да ги изживявам и да реагирам, и по този начин да се развивам.

Но е възможно да ускоря своето развитие и тези състояния да премина по-ефикасно и по-приятно, защото се съгласяваш с тях и сам ги желаеш, дори се стремиш към тях. От това се определя, доколко приятен ще бъде пътят. Така започвам да определям своето отношение към развитието: гледам ли от своята точка, доколко ми е изгодно то, или от гледната точка на Твореца. Вече се получава изясняване между сладко-горчиво и истина-лъжа, и трябва да реша, какво да предпочета. В тази точка е съсредоточена цялата ни работа.

Духовната работа е в това, да предпочетем истината, пред всичко останало –  лъжата и сладко-горчивото. Защото, от тяхна гледна точка, аз нямам никакво оправдание за своите материални състояния. И все пак, се държа за усещането на висшето, Твореца, и искам да достигна подобие с Него, за да видя реалността такава, каквато я вижда Творецът. Искам да намеря такъв възглед, такива критерии, такова мнение, и затова избирам истината, над всичко останало и с нея се придвижвам.

Държейки се за тази истина, започвам да постигам съвършенството и вечността, които не съм познавал преди! И ако поставям истината над всичко останало, без всякакво друго предпочитание, то накрая научавам, че тя е била единствената.

Така разкривам, че истината това е духовен свят, съществуващ над всичките ми егоистични сметки, по-високо от точката, от която съм излязъл – точката на раждането ми, тоест изцяло в Твореца. Желанието на творението се издига над точката на своето създаване, като че ли се връща в извора, от който е тръгнало, минава още по-високо – в това, което е било преди него, включвайки се във висшето, в Неговия замисъл, предшестващ създанието на творението, когато то е съществувало само в мисълта на Твореца. И там, творението до такава степен се изгубва във Висшия, че встъпва във вечността.

А всичките предишни състояния преминаваме само за това, за да определим самостоятелността си. И сега, дори, когато се връщаме в замисъла на творението, ние, все пак, оставаме да съществуваме там и съществуваме вечно. Всичките изминати от нас стъпала при възвръщането към корена – остават в нас. Изкачвайки ги, събираме всички тях и се включваме в тях, затова целият този процес, цялата ни история, се превръщат във вътрешната ни реалност.

По този път изживяваме всичките състояния, описани в кабалистичните книги, попиваме ги в себе си и се съединяваме с всичките останали души на кабалистите, вече завърнали се в света на Безкрайността и разкрили ни този процес и тази реалност. Включваме се във всички тях, разбираме и ги усещаме, превръщайки се в един единен организъм.

А целият изминал процес престава да съществува и остава само светът на Безкрайността. Целият път на слизане от света на Безкрайността в нашия свят и връщането ни обратно от този свят в Безкрайността, – всичко изчезва и от всичко остава само необходимостта да бъдем в сливане с Твореца. Този съсъд, който, в резултат, придобиваме.

Ето защо, въпреки и казаното, че материалният свят се изгубва, а духовният свят остава вечно, духовният свят не изчезва, именно затова, че сме изминали целия материален път и сме достигнали до анулирането му.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 09.09.2011

[54129]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Къде е мястото на духовния свят?

Отговор: Местото на духовния свят – е желанието, което е подобно на желанието на Твореца. А мястото на материалния свят – е желанието, което е противоположно на Твореца.

Място – е желанието, което е било създадено. Освен желанието, друго няма. Ние – това е самото желание. На мен само ми се струва, че има аз, физическо тяло и около мене целия свят: неживо, растително ниво, животните и хората, а желанието –  е просто онова, което аз искам сега.

Но не, целият обкръжаващ свят – също е мое желание, само че в различни варианти. И затова, това желание ми се представя под различни, сякаш материални форми. Но материята е също желание. Всеки атом е желание, отрицателните заряди, положителните, тяхното взаимодействие – всичко това е желание, което се проявява по такъв начин в моите усещания, сякаш това е някаква независима материя.

Но всъщност съществува само моето желание – едно желание вътре в друго желание. Има обикновени и сложни желания – желания действащи инстинктивно, благодарение на заключената в тях, естествена сила и такива, които действат по цяла програма, т.е. включващи не само самото желание, но и програмата за неговото действие. И затова желанията се съединяват и разделят, построявайки помежду си всевъзможни форми.

Но всичко е само желание. Аз самият, усещащ себе си и своето обкръжение, този свят –  е също само желание и нищо повече. Вътре в своето желание аз усещам различни други желания, имащи други форми. Относно моето желание, тези желания са по-малки от мене, тъй като аз се усещам от преди, а всички останали са на по-ниски стъпала. И затова всички те се включват в моето желание, пораждайки в мен различни образи и състояния. Голямото желание поглъща по-малките, и те предизвикват в него различни явления.

Освен желанията, нищо друго няма. Физиката стигна сега до следния извод, че няма нищо друго освен силово поле. Но полето – е желание. И вътре в това поле ние усещаме всякакви изменения, които ни рисуват цялата тази реалност. Ние просто вече сме свикнали да съществуваме в тази картина и не разбираме, доколко тя е въображаема и затова наричаме тези явления, ставащи вътре в нашето желание – наш свят.

От урока  по статия от книгата „Шамати“, 09.09.2011

[54142]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е че влизайки в духовния свят, човек си казва: „Били сме като в сън!“ Защото, когато започнем да виждаме желанието си отстрани, то разбираме, че сме съществували като в мъгла. Просто не ни е достигало разбиране, обективен поглед отстрани върху самите нас, за да видим и разберем, в каква измамна реалност се намираме – като в сън.

Тя не е била истинска реалност, тъй като ние не разбираме себе си и света в който се намираме. И по отношение на тази духовна реалност, която след това ни се разкрива, днешният живот наричаме сън. Така както по време на сън преживявам някакъв процес, някакъв живот, а след това изведнъж се събуждам. И тогава чувствам разликата между това, което съм сънувал и след като съм се събудил.

Знаем че има две форми на живот: сън и реалност. Но каква е раликата между тях? Защо си толкова уверен, че и сега не спиш, когато четеш тези редове – и че след няколко мига можеш да се събудиш? Нима е невъзможно да се случи?

Няма никаква възможност да узнаем за по-висшата реалност, която се нарича пробуждане по отношение на сегашното състояние, което тогава ще се нарече сън. Затова мъдреците-кабалисти казват, че сме били като в сън. И е действително така, тъй като реалността на по-висока степен, когато се разкрива в нас, се нарича истинска реалност – по отношение на съня.

И така ще бъде на всяка следваща степен! Когато мъглата се разсее, ще ти се струва, че най-накрая ти живееш и съществуваш истински, че това е твоя свят и твоя живот и няма нищо друго освен тях. А вътре в този живот ножеш да кажеш, че отиваш да спиш, т.е. спускаш се на по-нисшата степен, в нисшата реалност. Но когато се извисияваш на още една степен по-високо, виждаш че си спал!

И така до света на Безкрайността, тъй като има 125 степени и всяка нисша степен се смята за сън, по отношение на по-висшата. Но докато се намираме на нея, тя се усеща като най-истинската реалност.

Всички тези степени са вложени една в друга и всичко това са явления, които се случват вътре в желанието.

Пита се: но нали всички ние виждаме и усещаме този свят, как може той да бъде въображаем? Сега за мен той не е въображаем, и откъде мога да знам, че съществува нещо друго. Едва когато се изкача на другата степен, виждам от там, отгоре своето предишно състояние – на тялото си, оставащо в този свят.

И ако се намирам вече в душата си на по-високата степен, в желанието за отдаване, то гледайки отгоре, от това желание за отдаване, на желанието си за получаване, възприемам тази по-нисша егоистическа степен като въображаема, на която ѝ е съдено да се отмени – както в съня, от който се събуждаш.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 09.09.2011

[54138]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Глава ”Вайкаел”, п. 333: И тези души, обитаващи долната Еденска градина, странстват през всичките дни на новия месец и в съботите и се издигат към мястото, наричащо се ”стените на Ерусалим”, които са външни страни на Малхут на света Ацилут, и там множество управници и колесници (меркавот), охраняващи тези стени …

Те се издигат към това място, но не стъпват вътре в Малхут дотогава, докато не се очистят. Там те, прекланяйки се, изпитват радост от светлината и се завръщат в долната Еденска градина.

Със своето повествование „Зоар“ просто ни повежда от състояние към състояние – при условие, че душата навреме извършва правилни действия – т.е. на момента правилно реагира. Тогава „Зоар“ ни показва последователността на действията, които трябва да изминем по време на нашата поправка – целият този процес.

Трябва да се разбере: че нищо не става от само себе си – само с предварителна работа, от човек, който с всички сили се старае да осъществи нужните действия. Онова, което усеща в себе си, извършвайки тези действия – това е и написаното в книгата „Зоар“.

Но всичко това е резултат на неговата вътрешна работа с желанията / със съсъдите, с екраните, изясненията, сливането със светлината. Така той приема всевъзможните форми на отдаващия. Тези форми на отдаващия, които се базират на основата на свойството за получаване, създават му образа на висшата реалност. По принцип, тази висша реалност също не съществува, но до пълното поправяне ние можем по такъв начин да разкриваме действителността, създадена от двете противоположности – светлина и тъмнина.

Разбира се, че във всичко описано в книгата „Зоар“ – Еденската градина, преизподнята, издигането и спускането на душата – трябва да виждаме задължителните състояния, които всеки човек трябва да измине по пътя към духовното. Всички преминават едни и същи състояния, само, че всеки ги усеща различно – така, както всеки различно възприема нашия свят, съгласно своите свойства и корена на душата си.

От урока по книгата „Зоар“, 08.09.2011

[54003]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Неясно е за какво е трябвало да се губят милиарди години за развитие на неживата природа, ако тя съвсем не е свързана с човека? Какво можем да научим от нея?

Отговор: Науката казва, че Вселената е произлязла в резултат на Големия взрив. Искра от енергия е пробила в празното пространство и започнала да строи в този вакуум всякакви видове материя. Така са се появили всички галактики, звезди, различни форми материал.

И затова частиците на материята започват да се приближават една към друга и да се свързват образувайки всевъзможни форми и така са се появили електроните, неутроните и протоните. Целият процес на развитието е процес на съединяване на частиците на материала. Съединяването произтича неосъзнато, под въздействието на силите на природата, които се наричат неживи и затова заемат толкова дълго време.

В резултат, материята се свързва съгласно определени закони – по формулата за съединяване между плюс и минус. А после тя се съединява дотолкова, че от неживите частици се получава растение, материалът получава способността да се разшири, да расте, сам да създава някакви нови свойства, нови форми на живот.

Всичко това са получили от първоначалната искра. Но разликата между неживите, растителните, животинските и човешки нива е в това, че всеки път произтича пробив на същата тази искра. Разликата, делтата между двете нива е светлината. В нея е заключен целият живот, който растението притежава. Защото растителното ниво се отличава от неживото именно по това, че в него се е появил животът. В неживата материя няма живот, тя просто съществува и толкова.

През цялото време става пробив от степен на степен, след което материята изцяло се съединява на предходната степен и завършва развитието си, достигайки всички видове съединения. До такава степен, че в края на развитието на неживото ниво възникват радиоактивни материали, които могат сами да излъчват енергия. Тоест те плътно се приближават към растителното ниво, сякаш извършват отдаване и затова са толкова опасни.

Радиоактивният материал е вече неустойчив, защото притежава особени свойства, особено вътрешно движение, изхвърляйки от себе си частици или излъчвайки светлина и разни вълни. Затова е близък до растителната степен.

А на растителната степен произтича вече не просто поглъщане и излъчване на енергия и нейното предаване от частица на частица, а раждане! Растителният материал се намира в такава връзка, съединяване, което предполага взаимност, поръчителство. Иначе не може да съществува. Аз давам на тебе, ти на мене, съгласно особени свойства, особена програма.

Това вече е условие за съществуване на вяра между нас. Защото давам на теб, ти на мен, затова трябва да си вярваме един на друг! Трябва някак си да усещам теб, ти мен. Иначе не можем да се свържем един с друг, за да живеем.

Животът означава, че завися от теб, а ти от мен, с частиците на материала, които си предаваме един на друг при съединяването ни. Тук възниква някаква нова същност.

И това същото се случва с цялото човечество, сега, когато се издигаме от неживото ниво на развитието си, до растителното. Изведнъж забелязвам, че завися от теб, ти от мен и още как! Длъжен съм да ти давам, и ти на мен, иначе няма да можем да съществуваме. Ужасно е да се усеща такава взаимна зависимост, докато не се съгласим с това и не успеем да постигнем поръчителство.

И трябва да пристъпя към него, не защото нямам друг изход, а защото разбирам, че печеля много от това – такъв прекрасен добър свят и такъв живот, че аз сам ще пожелая това поръчителство. Тук има различни степени на развитие. Но времето се съкращава, ако по-рано развитието е протичало за милиарди години, то днес е много по-бързо.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 26.08.2011

[52812]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Кръгооборотите на душите

Няма нови души, а определeно количество души в кръгооборота на изменението на формите, се обличат всеки път в нови тела.

Баал а-Сулам. Мир

Душите не изчезват в процеса на замяна на тялото, а преминават от тяло в тяло, от поколение в поколение, до своето окончателно поправяне.

Баал а-Сулам. Мир

От гледна точка на душите, всички поколения представляват по себе си един непрестанен живот от няколко хиляди години, от началото на тяхното сътворение до крайното им поправяне. И количеството на сменените от всяка душа тела няма значение.

Баал а-Сулам. Мир

Създадената една душа Адам, се е разделила на множество частни души, които във множество тела и време извършват поправянето и се съединяват отново в една душа.

Баал а-Сулам. Предисловие към Книгата Паним Меирот, п.22

[53043]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Съобщение: Бозонът на Хигс – така наречената “Божествена частица“, заради улавянето на която бе построен Големият Адронен Колайдер (ГАК) на стойност 10 милиарда долара, вероятно не съществува. Още преди година физиците се надяваха да разкрият “Частицата на Бога“ – основата на мирозданието.

Сега те “свиват рамене“ и са готови да се предадат – тоест да обявят, че такава частица изобщо няма. Това е същността на всички изказвания на водещите учени, работещи в ГАК, включвайки и директора по изследванията на Европейския център по ядрена физика С. Бертолучи и началника на детекторите Г. Тонели.

Според теорията, “Божествената частица“ снабдява с маса веществото – всички други частици във Вселената. Именно тя не достига, за да тържествува Стандартният модел за теорията на Мирозданието. Излиза, че и ГАК са създавали напразно!

Реплика: Сега ще се наложи да измислят нова физика, да се преразгледат днешните представи за мирозданието, тъй като те ще се окажат в корена неверни. – Излиза, че са създавали ГАК  ненапразно! Но, “Божествената частица“, всъщност, наистина съществува! Физиците просто я пропускат, а детекторите на ГАК не я улавят.

Може би, най-накрая, физиците ще се вслушат в това, което науката кабала може да им допълни. Тъй като, занимавайки се с пограничните изследвания, между нашия и висшия светове, те изследват само нашия свят, то всички ефекти и следствия, преминаващи в процеса на изследване във висшия свят са скрити за тях. За разкриването на “Частицата на Бога“ са им необходими други детектори – екран и отразена светлина! Точно тях дава науката кабала.

[52868]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисъл. Движение. Време.

Духовното движение не е движението от място на място, а обновяване на свойствата, и всяко обновяване на свойствата ние наричаме движение.

Баал а-Сулам.  Учение за десетте Сфирот. Част 1. Вътрешното съзерцание. Глава 9

Времето се усеща в нас, в следствие на усещането за движения. Нашият разум представя и придава форма с въображаеми  последователни движения, и предава това усещане в представата за “време“. А ако човекът и обкръжаващото го се намираха в пълен покой, то понятието за време би отсъствало.

Баал а-Сулам.  Учение за Десетте Сфирот. Част 1. Вътрешното съзерцание. Глава 9

[52922]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→