Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисъл. Движение. Време.

Същността на душата  – това е единствено желанието за получаване. И цялото отличие между душите е в техните желания, които, на свой ред, пораждат мисли и знания в обем, необходим за удовлетворяването на тези потребности.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Зоар”, п.21

Духовното не зависи от пространството и времето и в него няма смърт.

Баал а-Сулам. От себе си ще видя Твореца

[52794]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисли. Движение. Време.

Желанието ражда мисълта. Затова човек мисли относно това, което желае, и не мисли за това, което не желае. Не мисли за деня на смъртта, а мисли, че е вечен, защото желае да бъде такъв.

Но разумът има особена роля – той е способен да увеличава желанието. Ако човекът има малко желание, което няма сили да се прояви и да застави да се достигне желаното, то мислейки за това желание, човек може да го увеличи, така че то да започне да изисква своето напълване.

Желанието е основа и същност на човека, а мисълта му служи. Голямото желание властва над малките. А ако човек желае да увеличи някое малко желание, то може да го направи чрез усилване на постоянната мисъл за това желание. И в мярата на усилието да мисли за това желание, това желание се увеличава.

Ето защо човек трябва постоянно да се занимава с кабала, тъй като от постоянните усилия на мисълта, той ще увеличи духовното желание дотолкова, че то ще започне да преобладава над останалите.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия.153. Мисълта е следствие на желанието

[52728]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисли. Движение. Време.

Желанието ръководи мисълта, а не мисълта – желанието.

Баал а-Сулам. Мир в света

Желанието се явява основата, същността на човека, а мисълта се явява следствието, породено от желанието.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 153. Мисълта е следствие от желанието

Разумът зависи от желанието и служи на желанието.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Зоар”, п.21

[52612]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Когато говорите за езика на клоните, Вие говорите за аналогии или за някакво метафорично мислене? Ако е така, не означава ли тази специфичност на езика, която не трябва да предаваме с думи, а следователно е трудна и за разбиране, какво са искали да изразят хората, които вътрешно са постигнали Твореца? Когато собственото ни постижение съвпада с тяхното, ще разберем ли този език инстинтивно?

Отговор: Съществувам Аз, усещащ себе си и някакво пространство около мен, желаещ да погълна нужното, полезното за мен от това пространство и да изхвърля там вредното, ненужното. Аз се уча да строя връзка с това пространство, за да бъда винаги в оптимален комфорт. Всичките ми занимания произлизат от таково едно взаимодействие между мен и обкръжаващото ме пространство, запълнено с природа и хора. Психологията (материалистическата) е наука за егоистичното възприемане на „Аз и обкръжението“.

Ако започна да разширявам кръговете на своето Аз все по-широко, приемайки постепенно обкръжаващато ме, включващо го в моето Аз, егоистично, подчинявайки го на себе си – това е завоевание, придобивка.

Ако продължавам да усещам себе си противоположен на обкръжението, Аз и извън себе си, но въпреки това се опитвам да се отнасям към обкръжението като към себе си и дори повече отколкото към себе си – това е алтруизъм. Защото отчуждението и дори ненавистта остават, но над тези чувства, въпреки тях, възниква чувството на любов. Тя възниква, защото преставам да асоциирам себе си със своето Аз, излизам от него, сякаш отстрани строя ново отношение от това Аз към обкръжаващото го.

Издигайки се над егоистичното си Аз, създавам екран, над който се отнасям към обкръжението с любов, като към себе си и дори повече – това се нарича свойство отдаване, отразена светлина. Кабала е духовна психология, за възприемането на „Аз с обкръжаващите“.

[52744]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор - Няма коментари→

Ние започваме да се развиваме и да растем от този свят – най-нисшата реалност, спуснала се от света на Безкрайността по 125 стъпала, през 5 свята, до най-ниската точка. Стигайки до това  ниско ниво, искрата на светлината се е промъкнала от най-последната духовна степен в този свят и започнала да оформя материята.

Материята започнала да се концентрира, да се формира, да се съединяват частица по частица. По такъв начин, е започнало връщането назад – поправянето на разбиването. С това е започнало формирането на нашата Вселена: неживата, растителната и животинската природа.

Всичките тези стъпала са резултат от съединяването на материята във все по-сложни структури, всичките и части работят за общото благо, един за друг. Силата на светлината, силата на природата съединява отделните елементи, и така се образува неживата материя с цялото и многообразие. Материята се образува благодарение на съединяването на противоположни частици по определени закони.

А след това се образува растителния материал, където противоположните частици се свързват в още по-сложни структури. Те са отдалечени много една от друга, но независимо от това се съединяват.

След това се заражда животинската материя, всяка част на която усеща себе си отделена и иска да съхрани съществуването си в егоистична форма. Но за сметка на природните сили, всеки от тях все пак се съединява с останалите и всичките те създават животното – живото тяло, способно да съществува, независимо, че вътре в него съществува противоречие и съединяване на полярни елементи.

Тях ги съединява особена сила – силата на светлината, на Твореца, силата на взаимното отдаване, независимо от силата на творението, егоистичната сила, намираща се вътре във всеки. Тези две сили започват да действат в обща хармония.

Не е възможна хармония, ако няма две противоположни сили, които се съединяват заради една единствена цел, общия интерес за някакво си много по-висше състояние. А висшето състояние – това са общите интереси на тялото: растителното или животинското.

А след това благодарение на развитието на материята на животинско ниво, то достига нивото на човека от този свят, още по-сложно същество – агресивно и егоистично. Всяко същество от стъпалото ”човек от този свят” открива себе си противостоящ на всички останали хора.

И когато той достига до предела на егоистичното си развитие, то открива, че ако желае и по-нататък да съществува, ще му е необходима втора, противоположна сила – сила за отдаване. Тъй като в него се е развила силата на егоизма, но какво да прави с нея по нататък? Тя само ни разрушава. И тогава разбираме, че сме задължени да получим сила за отдаване, силата на обединението.

Усещането на недостиг на сили за обединение, без който не можем да се разминем – това е усещането на кризата, разбиването, крушението на отминалите ценности. То се разкрива направо вътре в нашето съществувание, вътре в живота ни. Абсолютно във всичките области на живота, във всичките занимания на човека от този свет, откриваме, че не можем да постигнем равновесие, хармония в тъй наречения ”живот”.

Тъй като животът е изграден на основата на две сили: получаване и отдаване. И действайки само с едната сила на егоизма, не е възможно да се съществува. Така природата, в резултат на развитието ни, на стъпаловидната еволюция, крачка след крачка ни води към извода, че ни е необходима втора сила – силата на обединението.

От урока от книгата Шамати, 25.08.2011

[52548]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината.

Всички образи и промени започват само във впечатленията на душите – и завършват в тях.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.33

В самия свят Ацилут няма никакви изменения, независимо, че точно от него нисшите получават цялото изобилие, а всички изменения се отнасят само към получаващите.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.32

Когато светлината малхут се спуска към човека, тя става видима за него, в съответствие с неговия облик, тоест не самата сфира малхут, а как я възприема разкриващият я.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.35

[52511]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скоби са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината

Ние говорим, изхождайки само от своите усещания, доколкото се възбуждаме от въздействието на напълващата ни светлина, която е предизвикана от Неговото желание да ни наслади и доколкото тя достига до получаващите.

Например, възприемаме масата като твърда в нашите органи на осезание и в определени размери в зрителното възприятие. Но това е само в нашите усещания. И съвсем не означава, че масата ще се възприема така в усещанията на творение с други органи на чувства. То, разбира се, ще възприема масата във форма, съгласно неговите органи на чувствата. Затова, както ние не можем да постигнем същността на Твореца, така и не знаем за неговото възприятие на световете. Но ние постигаме световете само в своите усещания.

Баал а-Сулам. Шамати. Същност на духовното постижение

[52407]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Трябва да се научим да виждаме две противоположни състояния, които могат да се съединят само в Твореца – т.е. на висшата степен, в намиращото се над мен свойство отдаване.

Трябва да приемам това свойство като светлина, възвръщаща към източника, която идва и ме поправя, дава ми нов поглед, ново възприемане, разум – не такива, каквито са днес.

И тогава противоположностите, които виждам днес – утре се съединяват заедно в новото ми възприятие. Но те се съединяват не в ума и в усещанията, а над разума и усещанията.

Тогава в мен винаги има две отделни понятия: истина и вяра, които се обединяват над мен, над нас двамата – в Твореца. А когато постигам това висше състояние и всички тези три фактора се съединяват, образувайки новото ми възприятие, то в мен се появяват нова истина и вяра. И отново трябва да ги свържа – над тях. Това вече е следващата степен.

И така всеки път: първа степен, втора, трета. И на всяка степен винаги съществуват две противоположности, които се съединяват в придобитата от мен вяра над знанието.

Но аз нищо не постигам вътре в знанието, а само с вяра над него. Сега сами си представяме нещо противоположно на знанието, но когато влизаме в духовно постижение, възприятието ни се преобръща изцяло и всичко става понятно.

И разбирането ни за стария свят веднага става абсолютно лъжливо. Мисля си как изобщо е възможно, като се намирам в някакво състояние, да мога да измеря и да разбера нещо? Как въобще мога да живея и да съществувам – тъй като животът трябва да се състои от два полюса?! И когато гледаме на този свят отгоре, от висшата степен, то разбираме, че той съществува само във въображението ни.

Този свят съществува само поради това, че Творецът го е създал изкуствено, за да можем от това въображаемо състояние сами да започнем да растем и да постигнем самостоятелност.

Но в действителност, такова състояние не може да бъде. Както животът не може да съществува в един материал – нужно е винаги съединението на различни материали и система за взаимодействие, за обмен на вещества, на чувства, разум, постижение. Да се надяваме, че ще можем да го почувстваме и тогава ще разберем!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 23.08.2011

[52414]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скоби са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината

Самите светове представляват просто единство и в тях самите не стават никакви изменения, както е казано „Аз Своето Име АВАЯ не съм променял“. Тоест в самия Творец не се различават сфироти и степени, тъй като същността на самата светлина, Творецът, е  непостижима. А става въпрос само за впечатлението на постигащия Го човек.

Баал а-Сулам. Шамати. Същност на духовното постижение

Цялото множество от имена е единствено по отношение на получаващите. Затова Първото име, разкриващо се в думите „корен на творението“, се нарича Безкрайност. И разкриването на това име остава без каквито и да било изменения. А всички съкращения и изменения стават единствено по отношение на получаващите, докато Той винаги свети с първото име, определяно като „Неговото безкрайно желание да наслади своите творения“.

Баал а-Сулам. Шамати. Същност на духовното постижение

[52272]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината

Няма промяна в светлината, всички промени са единствено в нашите желания, т.е. в усещанията. Всичко се оценява и измерва в нас и само в нашите възприятия. Ето защо, всеки, който постига духовен обект, го постига в своите индивидуални свойства и усещания.

И затова всеки вижда различна от другия форма. А също и самият постиган обект може да се променя от състоянието на човека – неговите подеми и падения. Самата светлина се явява проста и не притежава никаква форма, а всички изменения стават само в постигащия.

Баал а-Сулам. Шамати. Същност на духовното постижение

[52098]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→