Entries in the 'Възприемане на реалността' Category

Разяснения, разяснения, разяснения…

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Възприeмане на реалността – това е обществено явление на ниво „човек-човек“? Или тук можем да включим и възприемането на природата: нежива, растителна, животинска?

Отговор: Не. На първо място ние се грижим само за човешкото общество, за контакта между нас.

Естествено, че така всички останали части на природата са свързани към този процес. Ние автоматично включваме в себе си по-нисшите степени – с това няма никакъв проблем, ако само ние можем правилно да контактуваме с човека.

След това трябва да разберем: ако завися от обкръжаващата ме среда, как да я формирам за себе си? Това е следващия курс, който разглежда по какъв начин аз строя около себе си обкръжаващо общество, което би ме трансформирало по определен начин. В каква компания, под какво влияние трябва да се намирам, за да придобия следващото си желано състояние, формата си, да се превърна в неразделна част от интегралното взаимодействие.

Тук трябва да се замисля: „А какво все пак ми липсва? Какво точно представлява моята собствена природа? Какво е моето желано състояние? По какъв начин ми въздейства обкръжаващата среда? На какви мои свойства? Възможно е у мен да има такива свойства, на които тя да не може да въздейства, а на други да въздейства избирателно. Възможно е все още да съм длъжен да се развивам по някакъв начин, поставяйки се под въздействие на обкръжаващата ме среда. Как мога да контролирам всичко това?

Именно от този курс аз трябва да узная кой съм аз и какво е това обкръжаваща среда. Аз трябва да премина през много разяснения, включително и практически.

След приключването именно на този курс започва практическата работа: как с помощта на изменението на обкръжаващата среда през цялото време да променям себе си в желаната посока.

Въпрос: Отнася ли се всичко това към онтологията, към познанието?

Отговор: Всичко това взаимно се прелива едно в друго.

От беседата за интегралното възпитание, 12.12.2011

[64805]

По отпечатъка да възпроизведем печата

Многото статии на Баал а-Сулам са посветени на една тема: как се отнася човекът към света, как разкриваме истинската реалност.

Това също повдига въпросът кои сме самите ние? Явяваме се някакъв вид енергия, който приема в собствените си усещания привичната ни форма на твърди, живи тела, заемащи място в пространството. Такива се усещаме.

Правилно ли е това усещане? И има ли тук въобще обективен критерий? Може би всичко е относително, и на всеки му се вижда нещо свое, в зависимост от неговите сетивни органи? Рабаш ни привежда такъв пример: това, което ни се струва стол, в очите на ангелите изглежда по друг начин. Всеки разкрива света съобразно своите инструменти на възприемане.

Като цяло, благодарение на статиите на Баал а-Сулам, се приближаваме към някакво обективно възприемане. С тази цел се повдигаме над своите получаващи желания и придобиваме желание за отдаване. Казано иначе, формираме в себе си даващо желание от получаващото – и тогава разкриваме реалността, която ни е създала.

Особена Сила ме е създала във вид на желание за наслаждение. Ако в отговор го обърна в желание да наслаждавам ближния, то някак приемам формата на Този, който ме е създал. Така човек приема облика на Човека – подобен на Твореца.

Аз разкривам в себе си все по-голямо желание за наслаждение – и мога да се обръщам в противоположност, докато не отработя всичко, което има в мен. С това напълно ще разкрия моя Създател – на принципа „от действията Ти ще Те познаем“. Защото Неговите действия – това съм аз. И, преобразявайки се в противоположност, Го разкривам. При това Го разкривам в себе си – както е казано: „ела и виж“ (бо у-ре). Това е и Творецът (Боре).

Такъв е нашият курс, така идваме към Неговото разкриване, и въобще, към разкриването на реалността. Защото всъщност цялото огромно множество от нейните части – е и творението, а с други думи, аз самия. И трябва да обърна себе си на намерение за отдаване.

Някои свои части усещам като собствено тяло, други ми се струват като близки хора. Но и те също са моите желания. Другите желания ми се струват далечни, а в крайна сметка те съставляват моята картина на света. И всичко това, в крайна сметка, трябва да обърна в отдаване. И крайният плод на тази работа ще стане за мен Творецът. Той ме е създал, а аз Го създавам, формирам, по отпечатъка възпроизвеждам печата.

Поначало ни се струва, че в света действат множество несвързани помежду си сили. След това откриваме, че това съвсем не е така,  все пак има връзка. Дъжд и вятър, топло и хладно, аз и семейството ми, приятелите и враговете… Има много сили и част от тях ми е безразлична, а другите имат за мен по-голямо или по-малко значение.

След това ги подразделям като цяло на хубави и лоши, а след това всички хубави свеждам към една добра сила, а всички лоши – към една зла. Така са възникнали митологиите и множеството богове, с времето съкратили се до три, два, един…

Ето и днес целият свят пред очите ни се обединява в едно цяло. Разкрива ни се интегралната природа, не поделена на фрагменти, подобно на научните дисциплини Човечество, общество, екология – всичко се свежда към едно. По такъв начин сменяме своето възприемане на реалността.

От урока по статията „Мир“, 02.12.2011

[62399]

Фина настройка на правилната честота

каббалист Михаэль ЛайтманКакво представлява моето „Аз”? Аз съм, аз съществувам, аз чувствам, аз живея, аз възприемам реалността… Но на мен не ми е известно, що за „Аз” е това. Аз само знам, че такова е моето самоусещане: съществувам самият аз и съществува моето обкръжение. Откъде произлиза това чувство? От моето получаващо желание. То усеща всевъзможни напълвания и недостици в една или друга степен, които се комбинират в мен в постижение, усещане, осъзнаване, разбиране…

Като цяло, моите съсъди представляват желание за наслаждения. В определена степен те са напълнени и в определена – опустошени. Като резултат, желанието, разделено на петте нива на развитие – неживо, растително, животинско, човешко и корнево, – създава за мен усещането за собствено тяло, живот, моето „Аз” и обкръжението.

Накрая аз трябва да опозная същността на желанието си с всичко, което се съдържа в него. Какво представлява то? И какво означават неговите усещания?

Аз се намирам в него и то ми проектира усещането за себе си и за външната реалност. Самоусещането – това е тяло, което владея. А усещането за външен живот се получава от множеството хора и цялата Вселена. По този начин всичко се рисува, представя се в желанието ми.

Трябва да изучаваме тези неща в светлината на свободния избор: как мога да ги използвам? В коя посока да ги обърна? Мога ли да правя каквото поискам с усещанията си? Или мога да ги използвам само ако се устремя в определена посока? Трябва ли да намеря „правилната честота”, правилния диапазон, в който ще разгледам пълната картина и ще видя пътя към целта? В такъв случай, всички останали пътища са затворени – те не са за мен.

Тук е нужен много фин подход – единственият, който ще ми позволи да видя картината в правилна светлина. Всички други ракурси дават изкривени, неверни изображения, чиято лъжа ще ми струва скъпо. Главното за мен тук е да разбера какво да правя, накъде да вървя. За това се настройвам на нужния диапазон, подбирам необходимия „процеп”, за да погледна своята вътрешна и външна реалност. Такъв подход ме приближава към единствено възможното действие, което трябва да осъществя, щом съм се хванал за него, – към свободния избор.

Всичко друго не е важно. Дори да не знам нищо повече – няма значение. Главното е да знам това. Защото от това зависи целият ми живот и бъдещето ми. Реализирайки този „незабележим” принцип, аз мога да променя и всичко друго, при това кардинално. Затова си струва да се заема с главното и да не се докосвам до нищо повече, тъй като там само ще разваля нещата.

Така, свободният избор трябва да ме предпазва от лъжливи, носещи вреда действия, за които ще са необходими допълнителни усилия за поправяне. Аз трябва по най-краткия път да стигна до същността и да я реализирам.

Затова Баал аСулам обяснява, че всяко мое състояние се разделя на четири фактора. Ако осъзнавам себе си, тогава се намирам под тяхното влияние. Тези фактори са следните:

  • основа
  • пътища за нейното развитие
  • пътища за вътрешно развитие
  • пътища за външно развитие

Основата представлява непроменящата се природа, естеството, което съм получил преди да усетя себе си тук и сега. Може да се задават въпроси, защо и как, – но това няма да промени реалността. Ти вече си такъв, какъвто си и се движиш по еднопосочен път от старта до финала. Изминатата дистанция е миналото, за което е безполезно да се оплакваме. Трябва само да изясниш, как най-добре да се погрижиш за бъдещето.

Що се касае до пътищата, развиващи основата, с тях, както казва Баал аСулам, също нищо не може да се направи. Разбира се, от пшеничното зърно израства клас пшеница, а от оризовото – ориз. Тези промени са добавки към основата, нейните „одеяния”. Освен изначалните данни, съдържащи се в решимо – „информационната частичка”, заложена във всичко, има също и следващо развитие, втори фактор, който също е предопределен.

Значи, свободният избор трябва да се търси в третия или четвъртия фактор.

От урока по статията „Свобода на волята“, 18.12.2011

[63487]

Парадигмата на равновесие

Любовта, която разкрива науката кабала, е законът на природата. Трябва да се отнесем към нея като към основната сила, съществуваща в природата, без която не би възникнала нито една форма на живот.

Два обекта могат да съществуват само чрез взаимно отдаване, взаимно участие, равновесие между тях, съгласно подобие в свойствата, привличане един към друг. Дори на неживото ниво противоположните части – електрони и протони – съществуват заедно в единна система, наречена „атом”, „молекула” и т.н.

При по-голямо обединение започва взаимна работа на растителното ниво с присъщата фотосинтеза и други механизми. Възниква обмен на веществата заедно със съпътстващи го системи, а между тях – взаимно отношение, основано на интереси. В крайна сметка те не могат да съществуват без двете сили на: привличане и отблъскване, получаване и отдаване.

На животинското ниво системите на получаване и отдаване вече не съществуват в един обект, а между различни тела, които трябва да се обединят за продължаване на рода. Те зависят една от друга, помагат си една на друга и благодарение на това, животът продължава.

Дори ако допуснем, че това се случва инстинктивно, по волята на природата, то вече виждаме две противоположни сили, взаимодействащи си в равновесие една с друга. Като цяло целият комплекс на неживото, растителното и животинското ниво на природата е напълно балансиран, а всички негови части зависят една от друга.

Но човекът много се различава от тези системи: силата на привличане, на получаване, са силно изразени – злата сила, която той не уравновеся с добрата. Това отделя човека от животинския свят. Ние се различаваме именно по злата сила, която е отпечатана в нас, която иска да поглъща повече и повече, да притежава и управлява. Като резултат, ставаме по-силни от природата, но всъщност това е едно много малко преимущество.

В крайна сметка, природата е мъдра и двете противоположни сили в нея са балансирани. За да предизвика общо придвижване и развитие, тя задейства една по една тези сили, запазвайки общия баланс. От друга страна, човекът, с неговата душа и голям егоизъм, се издига на животинското ниво, над равновесието, като показател, който нараства все повече и повече.

От урока по статия на Рабаш, 13.12.2011
[63052]

Когато всички имат полза

Нашето развитие е резултат от разгръщането на веригата на решимот. Всяко решимо – това е целият свят. То ми дава усещане за света. Всичко, което сега чувствам, е свързано с пробудилото се в мен решимо. Всяка секунда в мен се сменят десетки, а и повече решимот – както се развива макарата на кинолентата. Всеки кадър ми показва картина от света посредством петте органа на чувствата, при това за всеки от тях – в негов темп: за честотата на зрението смените на кадрите са по-бързи, отколкото за слуха, а слухът малко превъзхожда обонянието, вкуса и осезанието.

По такъв начин, всяко следващо решимо включва огромно количество частни решимот, обрисуващи детайлите на моето възприятие. В крайна сметка, именно решимо усещаме всеки миг.

Въпрос: Решимот са положителни и отрицателни. От какво зависи?

Отговор: От теб. Готов ли си за разкриващото се в теб решимо? Защото то се проявява в твоите желания. Харесва ли ти обрисуваната от тях картина? Или обратно? Подготвен ли си? Признаваш ли, че Творецът е „добър и творящ добро и на лошите и добрите“? Издигнал ли си се над себе си? Приемаш ли всеки обрат като разкритие свише, идващо към в твоя полза?

Ако да, то при теб всичко е добре, и ти си поправен. Казано иначе, издигнал си се над егоизма с вяра над знанието и си приел силата на отдаване, която превишава силата на получаване. В такъв случай, разбира се, ти се радваш на всичко, което ти се разкрива, разбирайки, че всичко е към добро.

Решимот по веригата се сменят в теб до самия край на поправянето, и тази верига не зависи от това, как си подготвен. Тя си работи по своя начин. Решимот водят началото си от разбиване на съсъдите, когато получаващите и отдаващите желания са се смесили помежду си съгласно тяхната величина и дебелина, свойства и качества, и в края са създали многостранен конгломерат.

Като цяло, трябва да приемем всяка „картина“ като следваща стъпка по пътя – оптимална, най-добра, единствено възможна.

Тук възниква въпрос: как да се подготвиш към такъв подход? За това трябва съкращение, екран и отразена светлина. Тогава новото решимо пада в благодатна почва: то е – като младенец, роден в моето желание, вече подготвено така, че всичко му идва в негова полза. Идеално, че именно подобно на младенец решимо трябва да се разкрие в готовия за него съсъд.

От урока по статия „Свобода на волята“, 14.12.2011

[63128]

Незаменимата „кутийка“

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Свобода на волята„: Ако анализираме действията на човека, ще видим, че те са принудителни и се извършват неволно.

Ние представляваме желанието за наслаждение, създадено от Твореца. То отговаря само на наслаждение и неговата липса е в размер на болка. По този начин можем да изпитваме или положителни или отрицателни чувства.

В първия случай на човек му е добре и комфортно, така, че той иска да остане в това състояние. Какво именно го напълва и къде усещаме напълването? В крайна сметка, ние не говорим просто за чаша, която напълват с вода.

Наслаждението успокоява и това е особено очевидно при децата. Направиш на малкото нещо приятно, и то замира. Такава е реакцията на желанието за получаване и в този момент то не са нуждае от промени. Но то и не може да се промени, заловено напълно за наслаждението.

А при страдането човек, напротив, се изкачва  по стената и не си намира място.

Зад тези реакции лежат дълбоки причини. Мир и радост, като ехо на светлината, на Твореца, олицетворяващ майката за детето, носещи му успокоение – и то застива.

Така, че ние реагираме само на две неща: на наслаждение или на страдание. Но покрай това в желанието за получаване протичат свои, вътрешни процеси, движещи се по четирите стадия на развитие. Взети заедно, тези стадии създават вътре някакъв обем, в който става сравнение между входа и изхода, това, което е влязло в мен, как аз реагирам и какво в крайна сметка излиза.

По този начин човек развива ума си. В него влиза светлината и предизвиква или позитивно или негативно усещане, а също така позитивно или негативно осъзнаване. Тук всичко зависи от „модула вход-изход“, от тази „кутийка“ на четирите стадия, която проверява доколко входния сигнал съответства на целта.

По такъв начин, освен наслаждението и страданието в неговата чиста форма, имаме също и възможност да се учим, да набираме опит. Като резултат ние изграждаме скалата „истина – лъжа“ и осъзнаваме, че доброто усещане може да бъде лъжливо, а лошото – истинско. Това ни позволява да се придържаме към истината и при необходимост да изменим знака на входния сигнал от минус до плюс или от плюс до минус.

Това е ролята на четирите стадия през които минава реакцията на нашето желание по пътя към осъзнаване и разбиране. Тя преодолява пространството, разделено на четири части съгласно конструкцията АВАЯ и това ни дава възможност за сравнение на данните на входа и изхода.

От урока по статията „Свобода на волята“, 14.12.2011

[63131]

Режисьор на себе си

Въпрос: Как може да си представиш съвършено, поправено състояние, базирайки се само на своите пет органи на чувства?

Отговор: А на какво предлагаш да се базирам? На фантазия? На каквото си пожелая?

Казано е, че се ръководиш само от това, което виждаш. Това, преди всичко. В такъв случай, съм – реалист със здрав подход, не приемащ нещата на вяра.

По-нататък, трябва да разширя своите органи на чувствата, в това подобрено, разширено възприятие да различа голямото. Но не просто чувствам още нещо – проверявам своите усещания и тогава действам съответно.

Науката кабала се базира само на факти. Не трябва да се ръководиш от нещо въображаемо или чуто от някой. Не, аз трябва да достигна реално възприятие.

Въпрос: Как може на дело да се използва кабалистичната концепция за възприемане на действителността?

Отговор: Става въпрос именно за практически подход, за това, как трябва да гледам на света, на хората, на себе си… Всичко произтича в моите желания. Означава, че трябва да ги поправя, за да усетя нещо друго. Възприятието на реалността зависи от моите свойства. Променям свойствата – променям реалността.

Оттук следва, че реалността сама по себе си е – непостоянна величина, а относителна. Това е страхотно! Излиза, че всеки път мога да „променям плочата“, “ да преминавам в нов филм“.

Променяйки себе си, „поръчвам“ друга „картинка“, друг сюжет. Да кажем, омръзнала ми е тази Вселена – и аз искам да се издигна в друга, в ново измерение. Поискал съм –  изменил съм своите желания и параметри – „препрограмирам“ себе си – и вече изпитвам съвсем други усещания, възприемане на други картини.

Казано накратко, сам снимам своя филм. Аз съм продуцент, сценарист, оператор, режисьор и актьор. Всичко е в мен: и Творецът, и творението, и цялата реалност, и бутона на управление. Използвам всичко необходимо, за да снимам най-добрия филм.

Затова и усещам днешната реалност в своя живот. Това също е филм, който ми показват, за да разбера, къде искам да попадна, какво си струва да видя и почувствам. Замислям се за това, как да изменя своето начало и да видя правилния филм – безкраен, пълен с всички блага, които не пресъхват, а се разширяват и растат. В този филм изпълнявам своите желания и в нищо от никой не завися. Това е и финалната картина, безкрайно напълване.

„Но и тя все някога ще омръзне?“ – ще кажеш ти.

Не, няма да омръзне, защото в нея светлината със съсъдите са събрани заедно, и ти през цялото време пробваш на вкус нещо ново, и на теб никога не ти омръзва да преминаваш от един вкус към друг. Сега при нас дори наслаждението има свой предел, а в духовното такъв няма, защото светлината и съсъда се поддържат, допълват се един друг.

Така, че пиши сценария и се заеми със снимане. Повече от теб и не се изисква – Творецът желае, ти да се наслаждаваш.

От урока по статия „Същността на религията и нейната цел“, 27.11.2011

[61850]

Непознатата за егоиста любов

каббалист Михаэль ЛайтманНе е лесно да достигнеш до усещането за необходимост от истинска любов. В нашия свят съществува само любов към себе си. Обичам нещо и искам да го приближа, да приближа него към себе си, да се изпълня с нещо. С други думи – „да получа“. „Любовта“ за нас означава придобиване. „Аз обичам“ – това означава, че ми харесва, че е МОЕ – така казва желанието за наслаждение.

Естествено това носи хубаво усещане. Но ние оценяваме това свойство в човека, сякаш то говори за неговите добри качества, защото целият ни свят е такъв „потребителски“. Ние не обичаме нищо по друг начин, освен в егоистичното си желание.

Любовта, за която говори Кабала – е съвършено различна, не много ясна за нас.

Има една висша сила – независима от нас и съществувала преди нашето сътворение, без нас – до тогава, когато в Твореца е възникнало желание да създаде творение. Творение е това, което е извън тази висша сила, Твореца и Го усеща.

Да Го усеща – това означава вече да разбира, да чувства, да разбере Неговите свойства. И за да приведе творението до такова усещане, необходимо било да го създаде с противоположни качества – в егоистична любов. А развитието трябва да го доведе до любов към Твореца, която се нарича „любов към ближния“. В крайна сметка освен Твореца и творението – няма никой друг.

Това развитие ние трябва да преминем сами – тоест да почувстваме, да разберем, да изследваме, да изясним всички подробности за усещането на Твореца. И в крайна сметка да заменим егоистичната любов – желанието за наслаждение, позволяващо да усещаме само себе си и включващо ни в себе си – до развитие на усещане, което е извън нас. Защото този външен се нарича „ближен“.

И понеже това усещане ни дава степен, позицията на Твореца – това е добро начало.

Няма нищо друго освен тези две състояния – или чувствам себе си, или чувствам Твореца. Но този преход е напълно непонятен за мен, защото съм отделен от второто състояние и не мога да го усетя. И за да ми помогне да премина от усещане за себе си към усещане за Твореца, Творецът ми е подготвил вътре в моето егоистично желание, вътре в усещането ми за себе си – един вид илюзия, че не съм сам!

Затова ми се струва, сякаш се намирам в среда, която се нарича „ближния“ и включва неживия, растителен, животински свят  и хората – всички видове същества, части на творението. А самият аз – конкретния, обикновен човек да почувствам, как мога да използвам това обкръжение: дали за собствен интерес, или да опитам да работя и да направя това заради самото обкръжение.

Необходимостта да действам за обкръжението възниква, когато в мен се събужда желанието за Твореца. Аз още не разбирам това желание, не знам за Твореца и затова ми дават упражнение: опитай да се отнасяш алтруистично към ближния – към този, който е извън тебе. Това е мястото, където ти можеш да изградиш  любовта към ближния.

И, когато, за сметка на тези упражнения, откриеш много нови свойства и разбиране, направиш много разяснения – ще можеш да се приближиш и до връзката с Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 29.11.2011

[62041]

Всичко е в чувствата

каббалист Михаэль ЛайтманВсъщност, няма какво повече да се изучава, освен понятието поръчителство. Всичко, от което живеем, което ни помага по пътя към друг живот, към друго битие, се постига в съсъда, под името ”поръчителство”.

Творецът е създал в нас егоистично, получаващо желание. То притежава самоусещане, и затова в крайна сметка представляваме съсъди на усещането.

Преди да отида при Рабаш, няколко години изучавах кабалистичните първоизточници с обичайните разсъдъчни методи, стараейки се с разума да разбера материала, както е прието това в другите науки. Защото и кабала е наука. Обаче Рабаш ми каза, че тук цялата работа е в чувствата.

За мен ”чувството”  не беше нещо многозначно, гледах на него отвисоко. Действително днес се чувствам по един начин, утре по друг. Изпивам половин кана с вино и животът става по-весел, чуя от някого лоша вест и се натъжавам. Чувството е нещо неистинско, изменчиво е, зависи от обкръжението, от слуха и от много други фактори.

Продължавах да се уча при Рабаш, придържайки се към научния подход, прилагайки разума, но и в чувствата. Науката кабала изучава светлината, доброто и наслаждението, покоя и движението, преодоляването, сближаването и отдалечаването… И всичко ни говори за това, което се случва в желанието. Макар и работата ни да се градуира по различни параметри, но като цяло единствено затова, да се възприема и да се усеща нещо в желанието. Цялото ни развитие носи чувствен характер и се определя от това, доколко откриваме и проникваме в усещането си.

Разбира се чувството е съпроводено от разума, защото осмислено трябва да развиваме себе си, осъзнато, управляемо. Усещайки нещо, трябва да имаме възможност да измерим това усещане, да си дадем отчет що за усещане е, как ни се представя: външно или вътрешно, мнимо ли е и как може да се провери, как да се премине от текущите ценности и стандарти към други, по-истински.

Трябва обективно да сравнявам едното с другото, извън субективните си усещания и текущото разбиране, което се нарича ”висше знание”. Започвам да осъзнавам, че ”знанието” е съсъдът за чувствата, напълнен със светлината хасадим и хохма. Напълвайки съсъдите ми, усещанията ми, светлината хохма ми носи факти, а светлината на вярата ми предоставя възможност да разширя този ”фактически материал”. Но така или иначе се възприемат в усещанията.

Но ако човек малко по-дълбоко прониква в същността на възприемането на нашия свят, разбира, че всичко зависи само от усещанията. Представяме си аналогови, а не цифрови системи. Служейки в армията с удивление забелязах, че в изтребителите F-16 приборният панел е пълен със стрелки, макар че в наземното оборудване повсеместно се използва дигиталното табло.

Специалистите разбират, че човекът е аналогова система. Може бързо да разпознава състоянието, но не и цифри. Оглеждайки десетки ”стрелкови циферблати”, веднага схваща общата им картина, общия ”имидж”. Трябва мислено да премести числените значения в някакво усещане, тогава когато стрелката на скалата му придава това усещане автоматично.

И така, ние сме чувстващи създания и целият ни живот е построен на чувствата. Нека го измерваме с пари, сила, власт, но в крайна сметка, единствено затова, да преминем към правилното решение: трябва да развиваме дълбоките си съсъди, съсъдите на усещанията.

Политиците, чиновниците, технократите с рационалните, научни ”цифрови” подходи към работата ни се представят изцяло съвременни. За тях сякаш е безполезно да се развиват чувствата. Обаче в действителност технократите са много ограничени, още не са преминали от личните си дребни разчети, простите като ”две и две”, към същността на изчислените. Преживявайки още няколко малки кризи, ще осъзнаят пропуснатото. Така и децата растат. Но въобще, желателно е и разумът, и чувството да се развиват в човека взаимно, хармонично.

От урок по статия ”Поръчителство”, 20.11.2011г.

[61250]

„Превключвател“ на възприятието

Въпрос: Коя, според Вас, е най-трудната точка на издигане за начинаещият кабалист към разкриване на висшия свят?

Отговор: Най-голямата трудност, даже бих, казал преобръщането във всички разбирания за себе си и за света, стана в мен, когато осъзнах, че цялата разлика и отличие между този свят и висшия свят – е само в моето възприятие, отношението ми към света:

– когато се отнасям към него естествено, както съм се родил, егоистично – възприеманият от мен свят се нарича „ТОЗИ СВЯТ“.

А доколкото така го възприемат и всички останали хора, то го наричаме „НАШИЯТ СВЯТ“.

– когато се отнасям към света, сякаш той и аз сме едно и също нещо, с любов, с отдаване – то възприеманият, усещаният от мен свят се нарича „висш“, „духовен“, „бъдещ“ – относително моето предишно, минало, усещане.

Така, разбирането на това, че има само „превключвател“ на възприятието, и той е: от „желанията и мислите за себе си“ – „този свят“, към „желанията и мислите за другите“ – „висшия свят“, – смятам, че това постижение е най-трудното в живота на човека. Да си представиш това не мислено, а чувствено, за да стане „твое“, е толкова непросто, че за това минават много години от живота, по моите наблюдения – десетки години!

Толкова ни е лесно да си представим „другия свят“, съществуващ извън пределите на нашия свят, Вселена, или извън пределите на нашия живот, след смъртта. За нас е естествено да си го представяме във вид, подобен на земния, или във вид на други същества и образи, но не и възникващ в този свят, в моето възприятие на всички обкръжаващи ме обекти и хора, като мои части, като част от себе си.

Никак не можем да приемем, даже ако многократно сме слушали и чели за това, че разликата в световете е в нашето отношение към обкръжението: „към себе си“ – усещам „този свят“, „от себе си“ – усещам „висшия свят“.

Дотолкова сме привикнали, враснали сме се в усещането за обкръжаващият ни свят, като неизменима реалност, че не можем да си представим, че всичко зависи от нашето отношение към него.

Кабала говори за това, че възприемам света само вътре в мен, а извън мен – той не съществува. Оттук вече съм „изчислил“, че трябва да променя само себе си. А „да променя себе си“ – означава да променя не своите желания и свойства, а своето отношение към света, своето намерение, как да го използвам, т.е. „към себе си“ (за себе си), или „от себе си“ (заради другите).

Формирането на този „превключвател в себе си“ ми е взело много време. Но след, като той се усети в теб като съществуващ, с него вече е лесно да се работи и неговото превключване от „към себе си“ на „от себе си“ – се явява единственото важно нещо в живота. С това и започва истинската духовна работа – самоанализ и действие за поправяне.

В днешно време това преобръщане на съзнанието става по целия свят, всеки трябва да усети този „превключвател“ в себе си, но доколкото това постижение ще става масово, то ще бъде относително по-лесно за всеки човек.

[61124]