Въпрос: Изучавайки картината на вселената в кабала, не мога да разбера, защо ми я насаждат? Защо никой не ме пита?

Отговор: Ти се намираш в система на абсолютни закони. Това не са татко и мама, не е държавата или съдебната зала. Всички се подчиняват на точен закон и както и да се опитват да се разграничат, това също е част от закономерността.

Но ти казват: ”Погледни тези, които те обкръжават: всичко, което правят – не го правят те. Сега можеш да разбереш как постъпват с теб и от тук да разбереш Онзи, който те привежда в действие. Само това, и нищо повече. Нищо освен това.”

Тогава какъв е смисълът да се възмущаваш? Предоставили са ти единствено тази възможност. Ако погледнеш на света, ти го анализираш, ако погледнеш себе си, ти проверяваш собствените си отклици на което и да е, даже можеш да разгледаш общия закон, общата програма, управляващата Сила. Проявявайки усет в това изследване, можеш да уточниш, да увеличиш възприятието си, повече да усетиш, повече да разбереш. Такава е единствената ти възможност и на нищо друго не можеш да повлияеш.

Стараейки се с душата си да увеличиш тънките щрихи, ти все повече ще опознаваш картината, която лежи пред теб, ще разбираш пиесата, в която участваш, и разбира се, и нейния Режисьор. Дори и да не разкажеш никому за това, но за да Го разбереш, ти трябва да се запознаеш с останалите и със самия себе си, да видиш, че всичко се извършва не от тях и не от теб, че вие се намирате под контрол, че няма никой освен Него.

Старай се във всичките Му действия да виждаш целенасочеността, да откриеш в тях, че те са добри и че са призовани да водят всички нас към единство. Пиесата и по-нататък ще се развива в такова направление, но ти, оценяйки я правилно, ще можеш да разбираш, да усещаш случващото се и сякаш ще участваш в сюжета заедно с Режисьора. Тъй като ти наистина започваш да Го разбираш, а дори понякога и предварително да се досещаш за Неговите действия.

Дори да предпочиташ да постъпваш „геройски”, като хлапе на двора, все пак се огледай: какво ти е дадено. Това е твоят шанс за избавление. Предоставили са ти възможността да видиш реалната картина. Така че не обръщай внимание на външното – всички се подчиняват на управлението и всичко трябва да е така в нашия свят. Остави го и започни да осъзнаваш случващото се. Дали са ти шанс да се запознаеш с програмата, с процеса, с Висшата сила, с Висшия Разум. Не искаш този подарък – не го приемай. Затова Баал а-Сулам пише, че даряването все още не е получаване.

Тази действителност не се променя, защото такива са Природните закони. Взаимоотношенията между частите на творението се регулират от абсолютния Закон и не е по силите на човечеството да го промени. Но човек, на когото са дали такъв шанс, може да опознава тези закони, да ги разбира, и дори да се включва в техните действия, да участва в процеса по собствено желание.

Тогава ще откриеш, че тези закони са не само абсолютни, не само не приложими спрямо теб, а и добри, уникални. Искаш да ги виждаш така, както ги вижда Режисьорът, искаш чрез тях да се приобщиш към Него. Дори и все още да не ги разбираш, нека да противоречат на твоята природа, на твоето желание и разбиране, все едно ти искаш да ”течеш” заедно с тях. Защо? Защото така ти Го опознаваш.

Но за какво ти е да Го опознаваш?

Защото Той ти е подал знак, че ти си способен на това – дал ти е искрата. И тя те дърпа напред…

С една дума, получил си шанс, който е част от общия напредък на целия свят. Тогава какъв е смисълът да негодуваш срещу Законите на Природата?

Още повече, че в крайна сметка са ти предоставили възможност да ги променяш. Да, да – да ги променяш, и не само законите, а и цялата реалност. Режисьорът не те кани само да се запознаеш с Него – тъй като човек склонява към чашата на заслугите не само себе си, а и целия свят. Така че няма от какво да се оплакваш. Тъкмо обратното, в своите ръце си получил потресаваща възможност – какви претенции могат да се предявяват тук?

Ако критикуваш Режисьора, означава, че не искаш това. Ти нямаш ангажимент към света и неговото развитие,  просто се впускаш в словоохотливост. А в същото време, Режисьорът преднамерено е направил така, за да извършиш ти поправянето.

От урок по „Статия по завършване на книгата Зоар”, 13.02.2013 

[100332]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Становище: Може би всички ние живеем в симулирана вселена. Ако нашата вселена е просто модел, подобен на Матрицата, можем ли някога да разберем това? Всъщност има силен аргумент за факта, че действително живеем в симулация. В бъдеще хората с лекота ще могат да моделират цели Вселени и отчитайки безкрайността на времевия континуум, броят на тези Вселени вероятно ще бъде огромен. Затова и най-вероятно живеем в симулация.

Законите на физиката в нашата вселена действат еднакво във всички посоки. Но в координатната система тази ситуация се променя, защото тук не разполагаме с  пространствено-времеви континуум и законите на физиката започват да зависят от посоката. Миналата седмица четох лекции на тази тема и броят на слушателите беше невероятен. Едната половина от хората гледаха на мен като на психично болен, а другата беше доста увлечена…

Забележка: Аз напълно го разбирам, но винаги е така при нов пробив – учените понасят удар от невежите – и трябва да са готови за осъждане, да чакат търпеливо, докато хората узреят…

 [98589]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Наш постоянен проблем във всички състояния се явява това, че намирайки се в нашия свят, ние не сме способни да съединим заедно две противоположности. Съвременната квантова физика също се сблъсква с този факт, че светлината едновременно се явява и вълна, и частица. Независимо, че вълната и частицата не представляват още пълната противоположност, физиците също не могат да разберат, как те могат да се съвместят в едно явление. Те за сега не виждат такива явления, които се състоят от слети в едно сили и едновременно разминаващи се в абсолютно противоположни посоки и понятия, както това се случва в духовния свят, но вече наблюдават началото на това.

Подобен проблем възниква и при човека, изучаващ кабала, само че не на нивото на неживата природа, както във физиката, а на нивото на мислите, намерението, усещанията – на четвъртото стъпало относно първото неживо стъпало. Първите стъпала – това е неживата, растителната и животинската природа, и само след нея се намира човешкото стъпало, определящо ума и сърцето, чувствата и мислите, силата на разума.

Тази дуалност ни създава големи проблеми. От една страна, трябва да виждам истината – и я виждам със своите очи:  целия този непоправен материален свят, обхванат от кризата и самия аз, намиращ се в нея. От друга страна, ако се поправя, то повече няма да имам какво да поправям и какво да правя, тъй като целият свят ще изглежда поправен и наистина ще стане такъв. Аз ще го видя такъв, защото всеки съди по своите недостатъци.

В това за сега няма никаква дуалност. Дуалността е в това, че от една страна, аз трябва да въздействам на света и да се грижа за това, да донеса добрина  на всички. А от друга страна, трябва да разбирам, че правя всичко това за самия себе си, а светът няма нужда от това. Всички неизправности, които виждам в него, само ми показват мястото на моята работа, създадена сякаш за мен.

Тук изниква такова видимо противоречие, както в разказа за Авраам, на когото било казано, че той трябва да принесе в жертва своя син Ицхак, но тъкмо чрез него ще се увеличи своето потомство – две несъвместими противоположности. Така трябва да виждаме и своя път: от една страна, ние се грижим всичко да се уреди, всичко случващо се във външния свят. А от друга страна, няма за какво да се вълнуваме, тъй като цялата реалност вече се намира в не променящия се покой и е абсолютно поправена.

Човек трябва да благодари на Твореца даже само за единия миг от живота си, в който той е заслужил някакво докосване до висшата сила. Пита се, как може да се разбере това? Ако се е намирал дори само един миг в съприкосновение с Твореца, това нямаше да е само моментно. Тъй като той би проникнал в този миг и би влязъл в духовния свят, във вечния свят, където не съществува времето и затова всеки миг е равен на вечност.

Затова, ако човек наистина може да благодари за този миг, той вече се намира на края на поправянето или поне е поправил своето сегашно стъпало.

Тъкмо в това е причината, че ни е трудно да се намираме в духовно състояние и да се съгласим с него, при това, това е направено нарочно. Затова, всичката ни работа трябва да върви с вяра над знанието, ”като вол, впрегнат в ярем, и магаре с товар”. Трябва да приемем духовните условия. И независимо от това, че не ги разбираме, по силата на навика, това ще стане втора природа, светлината ще прояви своето влияние и ще изгради нови желания в нас. Така  постепенно ще достигнем до състоянието, когато всички противоположности ще се съединят в едно. И тогава през тях ще можем да си пробием път в духовния свят.

От една страна, нашето его все повече ни откъсва от другите, тъй като ”колкото човек е по-висш, толкова егото му е по-голямо”. Тази дистанция между желанията се запазва вечно, но ние работим за сливане на намеренията в едно цяло. Получава се, че всеки е отделен от останалите от безкрайната дистанция на желанията, но в намеренията всички се сливаме в една обща точка – и там, в нея се намира Творецът.

От подготовка към урока, 14.01.2013

[97923]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (А. Семихатов, д-р на физико-математическите.науки, Институт по Физика към РАН): Всички частици са разделени на два класа: бозони и фермиони. Частиците, от които сме направени,  са фермионите, а бозоните – преносители на взаимодействия. Бозоните ужасно обичат да се струпват заедно.

Ако вие бяхте бозони, сега всички щяхте да седите на един стол. Не питайте как е възможно това – такива са свойствата на бозоните. Фермионите, напротив – те са индивидуалисти. Те са като хора, които са си неприятни един на друг, затова се подкрепят взаимно отдалеч. Нашият свят съществува именно благодарение на това, че фермионите не могат да се понасят един друг.

Ние с вас живеем в пространство, което се състои от точки, номерирани с числа. Тези три числа можете да умножите както искате, но винаги ще се получи един и същи резултат. А зад „огледалото“ съществува това, което се нарича супер пространство. Това е пространство, където има нещо подобно на числа, но точки няма. Числата, които тук изпълняват ролята на координата, имат странно свойство: ако ги умножите едно по друго, а след това направите същото нещо, но в обратен ред, то тези две действия ще бъдат с различен знак. Например 5х4 – би било 20, а 4х5 – минус 20.

Светът, който е там, е напълно различен от нашия. Нашето пространство с вас е бозонно пространство. А странното пространство зад „огледалото“ е насочено към описване на фермионите. Не забравяйте колко различно седят на столовете бозоните и фермионите. Оказва се, че тези два свята произвеждат безкрайност с различни знаци и индивидуално се държат много лошо. Когато ги свързвате заедно, се оказва, че те са прекрасна, хармонична двойка. Ще научите, че светът е устроен много по-добре, отколкото бихте могли да очаквате. Много вероятно е, светът да е устроен супер хармонично и супер симетрично. И ако това е така, то той е математичен в своята основа.

Коментар: Ето как, лека полека, учените достигат до правилни изводи за паралелния на нашия свят, за огледалния свят, който съществува в свойството отдаване и любов, противоположен на нашия свят, съществуващ в свойството получаване, омраза, завист – егоизъм. Сега остава да се направят още няколко прости извода и да се постави основният въпрос – как можем да се преместим в другия свят, или по-скоро, да го присъединим към нашия свят и да съществуваме и в двата свята, в съвършенство. За това ще ни се наложи да усвоим още една наука – кабала.

 [98449]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Как да разберем, че действията ни са за благото на Твореца?

Отговор: Ако Творецът е определена форма, която аз сам строя в себе си, то трябва да знам какво е в Негова полза и какво във вреда. Ако тази създавана от мен форма е напълно отдаваща, то нейното благо е в отдаване.

Творецът се намира вътре в мен. Човек нищо не знае за това, което се случва извън него. Той дори не знае дали изобщо има нещо извън него. Светът такъв, какъвто ми се струва, какъвто ме обкръжава, е илюзия. Това е измама, създадена, за да мога, отнасяйки се към него като към външен по отношение на мен свят, да го изуча детайлно, благодарение на това, което изнасям извън себе си.

Ако можех да изнеса навън и своите усещания и мисли, и да видя себе си разпространил се в целия свят, то би се получил свят на Безкрайността. И тогава бих разкрил, че светът не съществува, а всичко това са мои части, мои желания. В действителност няма нищо друго – не съществуват всички тези образи около мен, хората. Всичко това съм аз, наричащ се човек, стоящ пред силата Творец. Сега не Го виждам, но ми е дадена възможност да започна да Го усещам.

Ние никога не можем да узнаем, каквото и да е извън нас, затова узнаваме Твореца само по неговите действия върху нас и затова трябва самите ние да придобием духовни свойства. С това духовният свят се различава от материалния.

Вътре в нас съществува област, като бяло петно, в което сега не усещаме нищо. Тази област започва по малко да се разкрива и се нарича „висш свят“.

А има област, която усещам като „този свят“ и започвам да чувствам, че ми е зле в него, сякаш ми е тясно в този кръг. Започвам да търся дали не съществува нещо извън него?

И част от усещанията ми подсказват, че наистина съществува нещо извън неговите предели, защото тази част от усещанията ми изчезват: чувствам, че живея в тях и умирам. Същото е и с всевъзможните свойства в мен: неживите, растителни и животински, които възприемам като този свят, също се появяват и изчезват, раждат се и умират. Виждам техния живот или смърт и затова започвам да мисля, че всичко е временно и тленно, всичко се изменя и чувствам някаква пустота. Затова започвам да търся какво има зад пределите на този материален живот.

И ако не се измъкна от своите граници навън, то как мога да разбера какво става там? Така достигаме до висшия свят, който съществува зад пределите на този свят. Но и този, и висшият свят – всичко това са желания за наслаждение и ако ги обединим в едно, то ще се получи свят на Безкрайността.

От урок по статия на Рабаш, 15.01.2013

[98027]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Проучване: Може ли фотонът да бъде едновременно и частица, и вълна; или той се проявява или като вълна, или като частица?

Квантовата механика позволява една частица да се намира едновременно на няколко места, дори на безкрайно много места – но тогава тя е и вълна, и частица едновременно. В експерименти със светлината, фотонът се държи като вълна, или като частица, но никога и двете едновременно.

В своите експерименти физиците използвали фотонен чип, построен на принципа на квантовата нелокалност, съгласно която промяната на състоянието на една от двете свързани частици мигновено се отразява на състоянието на другата частица, независимо колко далече една от друга се намират те.

 В експеримента фотонът се проявил едновременно и като вълна, и като частица!

Реплика: В нашето изследване на природата, всички заключения зависят само от състоянието, свойствата на наблюдателя/ експериментатора, но извън него, в природата – няма двойственост!

[97749]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Теория (Б.Мартни, Н.Лейн, Университета в Дюселдорф): Появата на живот е страничен продукт от реакцията на усвоената енергия. Първите протоклетки се нуждаели от огромно количество енергия за метаболизма и репликацията си, тъй като ензимите, които катализират тази специфична реакция, се появили по-късно. Повечето от енергията се разсейвала.

Как протоклетките са можели да използват енергията като източник за поддържане на живота си? От къде е дошла тази енергия и защо се натрупва от живите клетки?

Биохимичните процеси протичат в закритите части на клетките. Живите клетки съхраняват получаваната в процеса на дишане енергия в своите мембрани във вид на йонни градиенти.

Естественият протонен градиент, действайки през тънките стени от сяра и желязо, може да осигури усвояването на органичен въглерод. В резултат са могли да се образуват протоклетки, първоначално без обвивка и живеещи в каменни клетки. Минералите са действали като катализатори за процесите на древния метаболизъм. След известно време протоклетките придобили собствена мембрана и изоставили скалните убежища.

По такъв начин, учените за първи път са могли да проследят целия път, водещ от скалите, въглеродния двуокис и водата – до образуването на днешните живи клетки.

Коментар: Човек не може да разбере тайната на произхода на живота, от къде идва животът, докато не придобие втората сила на природата – свойството отдаване. Именно това свойство, което е в неживата материя, създава в нея това, което наричаме живот. А да се придобие свойството отдаване, свойството на Твореца, на Природата, е възможно само чрез метода на кабала. И само в такъв случай ще бъдем в състояние да разберем източника на живота и да го управляваме.

[97508]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Спиноза: Хората мислят, че са свободни, защото осъзнават своите постъпки, а не знят причините, които са ги породили.

Изследване: Съществуването на свободната воля е един от важните неразрешими проблеми на философията. Приемаме ли решението осъзнато или нашият избор се осъществява без участието на съзнанието – много преди ние да го осъзнаем? Емануил Кант включил проблема със свободната воля в числото на въпросите, отговорите на които лежат зад границите на възможното познание.

Но учените не се страхуват от сложни задачи, в които философите не са успели. Изучаване на свободната воля доведе до отговора: причините за нашите постъпки не се явява съзнателният ни избор. Свободата на волята е илюзия, тя не е причина за нашите действия, но ги придружава, точно така, както сигналът на разредения акумулатор на екрана на мобилния телефон показва спадане на акумулатора, но не е причина за разреждането. Това е само усещане, което ни позволява да различим действието, изпълнено от нас, от процесите, които не зависят от нас.

Когато извършваме определено желано действие, за нас е свойствено да го третираме като проява на свободна воля. Но понякога хората извършват постъпки и нямат никакво чувство за реализирана свободна воля. Но е вярно и обратното: нерядко усещаме свободната воля в действия, които не сме извършили.

Психологът Б. Либет е открил в мозъка ”потенциал на готовност” – възбуждане на мозъка, което възниква за една стотна милисекундна до вземане на съзнателно решение за действие. На хората им предлагали да натискат бутон, когато им се прииска. От участниците се е изисквало да отбележат момента, когато от тях е било взето осъзнатото решение да натиснат бутона. Експериментаторите, измервайки потенциала на готовност, можели да предвидят момента на натискане на бутона за стотна милисекунда преди това, кога изпитваният осъзнавал, че е решил да натисне бутона. Тоест първо учените видели скок на потенциала за готовност на измервателните прибори, след това човекът осъзнал, че иска да натисне бутона, а след това е ставало самото натискане на бутона.

Р. Спери през 1981 г. бил удостоен с Нобелова награда, защото е показал, че при хора с прерязана връзка между двете полукълба на мозъка възникват две напълно отделни личности – едната в лявото, а другата в дясното полукълбо. Но двете личности на такъв човек не осъзнават съществуването си една спрямо друга. Излиза, че всяко случайно действие извършвано от нашето тяло, се счита за съзнание, като резултат на проява на свободна воля, дори то да не е било такова.

Представете си двама човека, живеещи в една стая, но незнаещи нищо за съквартиранта. Всеки път, когато се отваря прозорчето, всеки от тях е убеден, че тъкмо той го е отворил.

Убеждението, че можем свободно и съзнателно да избираме нашите постъпки, е фундаментално за картината на нашия свят. Но тази гледна точка не се съгласува с последните експериментаторски данни, които посочват, че нашето субективно възприемане на свободата не е нищо повече от илюзия, че нашите постъпки се определят от процесите в нашия мозък, скрити от нашето съзнание и произтичащи много преди появата на усещане за приетото решение.

Реплика: Свобода на волята, как и какви постъпки да извършваме – няма. Нашите постъпки се извършват от нас само под неусещаното /негласно влияние/ указание на нашето обкръжение. Но можем да изберем под какво обкръжение да се намираме – и с това ставаме свободни от съдбата, но само ако можем да реализираме тази свобода. Нейната реализация се нарича духовен живот, който ни предлага кабала. В останалото ние/вие сме животни/ роботи.

[97299]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Тяло и душа”: Може да си представите тялото като работеща електрическа машина с проводници, опънати към мозъка. Те се задействат от контакта с външните фактори и изпращат към мозъка своите отзиви: болка или наслада. А мозъкът посочва на определения орган какво да прави.

Въпрос: Излиза, че всички усещания на тялото, целият му живот е сякаш ”филм”, който му прожектират?

Отговор: Тук се преплитат двата подхода: субективният и обективният. По принцип, щом виждаш и възприемаш дадена картина от света, то не можеш да я зачеркнеш и произволно да я отнесеш за сметка на играта на въображението. Да, възможно е да става дума за фантазии, но тези фантазии са нашият живот и ние трябва да ги приемаме като даденост.

Въпрос: Къде е тогава истината?

Отговор: Няма истина, всичко е относително, всичко се оценява от човека. На земята живеят седем милиарда души и всеки си има своята истина. Тъй като нямаме абсолютен критерий, по който да можем да проверяваме кое е истина. Всички ние висим в пустотата, както Земята, както цялата Вселена – кой знае къде е окачена тя? Сега ти си жив, но в някакъв момент ще умреш – и кой властва над това? В чии ръце са конците?

В сегашното си състояние, поради липсата на базови еталони, не сме способни да направим каквито и да е измервания. Установили сме много приблизителни скали и единици за измерване: Гринуич, килограм, метър, кулон, ом – но това са условни величини за сравнителни измервания. Те единствено потвърждават факта, че нямаме за какво да се хванем и за сега нищо не можем да измерим.

Не знаем какво е това истина и помежду си определяме условни рамки за съпоставяне. Тъй като за нормален живот ни е необходим общ език, а иначе как ще реализираме своята взаимовръзка и как ще печелим един от друг? И така, истина няма. А и никой не се нуждае от такава. Тъй като, ако се открие нещо неприложимо, ще ми се наложи да приема този факт, а аз предпочитам своята ”истина”. Да, можем да постигнем абсолютни величини, но егоизмът не ни позволява това и затова сме потопени в относителността, в повратността.

Трябва да се свикне с това положение, да се съгласим с него, да го приемем за факт. Това е нормално, ако демонстрирам, че съм се променил от вчера. Тъкмо чрез движението напред човек разбира, че няма нищо определено, надеждно, непоклатимо. Ако вчерашното благо ми се струва и днешно, това означава, че съм застинал – дори не на растително, а на неживо ниво. И обратно, на човешкото стъпало всеки ден виждам ”света преобърнат”. Тъй като всяко следващо стъпало е противоположно на предходното.

По духовния път аз не просто добавям новото към съществуващото, а всеки път се преобразявам – и тук няма от какво да се притесняваме. Не трябва да си мислим, че сме несъкрушими – всички ние постоянно се променяме и това е добре. Само децата, вечно неспокойни и неусмирими, могат да растат.

И така, не можем да определим нищо като абсолютно, и затова трябва да се ръководим само от онова, което виждаме, приемайки тази картина за истинска. Истината е една – няма нищо постоянно, всичко се променя относно човека.

От урок по статията ”Тяло и душа”, 31.12.2012 

[96921]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В последно време в службата общувам с няколко професори и, между другото, си говорим за кабала. Трябва да ви кажа, че те разбират за какво става дума – но не вярват…

Отговор: Вярно. Техният подход е рационален: ”Ние сме усвоили толкова много познания в нашия свят с помощта на различните науки и техните подраздели, че картината по принцип е ясна. Но ето, пристига някакъв човек, на вид нормален, адекватен, а не луд, и започва да ни излага някаква концепция, взета неизвестно от къде. Той казва, че това е основата на всички науки и свързва всичко със светлината и съсъдите.

Но такова нещо не ни е известно. В света не наблюдаваме реална проява на онова, за което той ни разказва. Нека дори неговите обяснения да звучат логично, но той излага своята мъдрост на въображаеми постулати. ”Дайте да предположим, че това е така”  – казва той и на тази основа издига добре подредена конструкция, цялостна философия.

Но защо трябва да я приемаме за наука, ако съгласно нашите постановки, тя не се явява такава? Наука е онова, което може да се изучава и осмисля. Той пък казва, че с неговата наука трябва да се живее, и да се изменяш вътрешно. За такова не сме чували никога. ”Какво означава да променим човешката природа? Ние имаме култура и възпитание,  учим хората на доброта и отзивчивост – какво повече от това? И какво отношение има това към науката?”

Учените не са в състояние да разберат относителността на собственото си възприятие. Те не разбират, че промените в човек променят неговата реалност, доколкото тя цялата е създадена от вътрешната реакция на човек.

Науката кабала обяснява ясната взаимовръзка: според това, как се променям аз, се променя и светът, който усещам. Такава е ключовата формула с постоянен коефициент и променливи параметри, отразяващи се от моите съсъди/ желания, от възприемчивостта ми, намеренията, мислите и т.н. Ако те се променят – променя се и светът:

Х – това съм аз, К е константна величина, а У е светът. И аз говоря с онези, които са готови да го чуят.

А учените нямат такава готовност. Не им достига новото, допълнително желание, което да ги влече навън, извън този свят. И ако те не узреят за това, то няма да чуят. Тук е нужна чувствителност за явленията не само към нашия свят. Тук трябва чувствителност не само към нашия свят, но и към духовния свят.

Въпрос: Какво излиза на практика? Интелигентните хора с висше образование не са в състояние да ни разберат?

Отговор: Тъкмо те са ”непробиваемите”. Тъй като те са уверени, че вече имат твърда основа.

Въпрос: Тогава към кого да се обръщаме?

Отговор: Кабалистична притча разказва как в един град дошъл човек на име Патхия,  взел от там всички, чувстващи се ”празни” хорица, и заминал с тях в пустинята. Тъй като човек, който си задава въпроса за смисъла на живота се чувства жалък и опустошен. И обратно, ако човек не e чувствителен към това, ако няма съответстващ съсъд/ желание, това означава, че още не е достигнал нужното стъпало на възприятието.

Разбира се, че ние не се отказваме от разпространението, но да чуе посланието на науката кабала може само онзи, който има точка в сърцето. Алтернатива на това е да се почувстваш като затворено животно, не знаещо къде да се скрие от ударите на градушката. Тогава той ще е готов да тръгне след нас, само и само да се избави от бедите…

От урок по статията ”Тяло и душа”, 02.01.2013

[97078]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→