Днес възприемам картината на реалността в егоистичното желание, в следствие на което постоянно усещам умора и не желая да разтворя широко прозореца на своето възприятие, а някои предпочитат да се залостят. През цялото време се ограничавам, защото моето желание е много малко, много тясно.

Създаваме всякакви уреди, разширяващи погледа ни към света: телескопи, микроскопи, радио-приемници – и откриваме реалността, много по-разнообразна, отколкото онази, която усещаме сами. Но дори и този отрязък от действителността, попадащ в полезрението ни, се опитваме да съкратим и ограничим.

Накрая се уморявам и се затварям, докато не умра. Умирам, защото съм съгласен със смъртта, искам да съкратя своите инструменти за възприемане. Омръзва ми тази картина и постепенно угасвам заедно със залеза на живота си. Ето какво се случва с желанието за получаване.

От друга страна, започвайки формирането на желанието за отдаване над него, аз се разтварям и откривам реалността, намираща се извън мен, извън егоизма. Това е вечна реалност и тя започва да ми дава жизнена сила. Сега дори и тялото ми по естествен начин да умре, аз живея на друга територия, намираща се се над времето и пространството. И там получавам светлина, изливаща се отвсякъде.

В нашия свят се преместваме от едно място на друго, където виждаме някаква действителност. Но ако се движех със скоростта на светлината, то в следствие изкривяване на пространството, щях да видя реалността, обкръжаваща ме от всички страни. При това, проблемът не е в моето зрение, самата светлина би достигала до мен така. Аналогично на това, излизам от ”праволинейното” възприятие и встъпвам в окръжността, в обкръжаващата ме светлина (О”М).

Точно така съкращаваме времето. Тъй като при това пространството и времето ”се нулират”, и аз не просто получавам светлина отвсякъде, а започвам да възприемам цялата действителност, намираща се в окръжностите, и се издигам над времето. Сега за мен то не съществува, просто го няма. Няма повече промеждутъци между ”днес” и ”утре”, няма пролуки между два мига – получавам всичко по равно от всички посоки, всичко взаимно се компенсира, анулира се, и аз постоянно пребивавам във всичко, в целия комплекс, в неразделната реалност на Вселената.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 19.03.2013 

[103240]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В мен има ”Виртуален принтер”, който ”разпечатва” моята картинка за света. С други думи, в мен е заложена програма, която ме превежда в действие ”и ми рисува” света. А всъщност той не съществува – всичко се намира вътре, в усещанията, но програмата им придава ”външния” ефект.

Въпрос: Какво ще стане, ако ние с другарите решим мислено да се концентрираме и да създадем единна реалност и обща взаимна връзка?

Отговор: Това също се прави от програмата, посочваща ми групата, в която работя. Просто ми се струва, че се намирам сред другите хора и че заедно вземаме решенията. Моите вътрешни свойства се проектират в някакви образи, хвърлят сянка от различни форми, но всъщност те не съществуват.

По такъв начин и нашето общо решение и моето вътрешно съпротивление – всичко това се определя от програмата. И има само една възможност за корекция – ако зная за нея и за изобразената от нея реалност, искам да ги обединя в едно, да ги съединя. В този случай се издигам на нивото на Програмиста и разбирам защо ми е приготвил всичко това.

От една страна, започвам запознанството си с природата, а от друга, виждам какви ”картинки” рисува във въображението ми. И поправяйки въображението си с нейна помощ, аз ги събирам и обобщавам. По пътя преминавам през различни пречки и поправяния и в резултат опознавам разума на Програмиста, замисъла на творението. Това е всъщност желателният ефект от целия процес – да се присъединиш към целта на творението.

Въпрос: Това означава ли, че Програмистът иска ние да пребиваваме постоянно в двата свята: във въображаемия и в реалния?

Отговор: Нужно е самите ние да познаваме целта на творението. Защо? За да се отнасяме с уважение  към Него.

Но егоизмът ме дърпа надолу, настоявайки да си почина, да поспя. И ако искам да се пробудя, имам само една възможност – да използвам тази програма, обкръжението и всичко, което е свързано с него, но при условие, че се настройвам да уважавам Програмиста. В кабала това се нарича: да Му доставяш удоволствие.

Въпрос: Как да съчетая тези две координатни системи?

Отговор: Трябва просто да бъда заедно с другарите си. Защото сега те ми се виждат като други хора, намиращи се извън мен. А след това ще почувствам, независимо от това, което виждам сега, че те са в мен, че те са мои – мои любими, взаимно свързани, слети в едно. Тогава във взаимоотношенията между тях ще разкрия Източника, Твореца. И всичко това ще бъде като едно цяло.

От урока по ”Предговор към книгата Зоар”, 19.03.2013

[103178]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че ”духовно” е, когато ближният е по-важен за мен, отколкото самият аз. Как може да искаш това? Нима там няма нищо друго?

Отговор: Да, тъкмо това е духовното. Нещо повече: дава ти се всичко, каквото си пожелаеш, освен да отдаваш на ближния – и ти въпреки това, избираш само него.

Работата е в проявяването на съсъда–желанието. Никой от нас не иска действия, които са над нашата природа. Просто се променяме и тогава откриваме, че свойството отдаване е важно не в егоистичен смисъл, а само по себе си.

Не отчиташ действието на светлината, връщаща към Източника. А между впрочем, тя въздейства на човека, и човек се променя. При това се променя така, че вече няма някогашния разум и някогашното чувство – всичко се превръща в противоположно, в ново.

И затова трябва да предоставяме на светлината възможността да си върши работата. Да и дадем да поработи, открий и се и се подложи на нейното въздействие. Тя се намира отвън, обкръжава ни – нека се докосне до теб, до твоите желания, които сега скриваш от нея. След като тя се захване за работа, ще видиш как всичко се променя.

Понеже се намираме в невероятно мизерния, ”точков” свят, сме ограничени в рамките на времето, движението и пространството. Това просто е ужасно, но ние не разбираме случващото се. Огромни разстояния ни разделят, разделят нашите разбирания, усещания, постижения. И те са се образували заради нашите желания, които са обърнати към собствена изгода.

И обратно, желанията, пребиваващи в отдаване, се включват едно в друго. Ако всички желаем да дарим на всеки добро, то се събираме в една точка и там между нас вече няма разстояние, там анулираме този свят. Представи си го без разстояния, без време: светлината се лее от всички страни. По Айнщайн, ако се движиш със скоростта на светлината, то виждаш не само онова, което е пред теб. Светлината сякаш идва при теб от всякъде, а понятията време и пространство изчезват…

Днес просто не разбираме, че живеем в едно мъничко, нищожно измерение, живеем и умираме, сами не знаейки къде, надарени с разум и чувства, но в същото време, се намираме на самото дъно. За това, позволи на светлината поне малко да се излее върху теб. Понеже ти дори не си представяш какви свойства притежава тя. Това не е просто отдаване, това е друго измерение, в което важността на другите не предизвиква такова объркване. Очаквай светлината да те избави.

От урока по ”Предговор към книгата Зоар”, 18.03.2013 

[103097]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Според напредъка си, човек започва да усеща, че духовното се намира извън неговото тяло, във всичко, което го обкръжава: в неживата, растителната, животинската природа и в хората. Това е онзи свят, онази област, към която трябва да се научим да се отнасяме с любов, със загриженост, като към велика ценност, за да стане за нас важен целият свят, намиращ се извън нашето тяло.

Усещането за съществуване във физическото тяло възниква единствено във въображението ни, благодарение на съвкупността от действащите върху нас сили. И затова усещаме, че сякаш живеем вътре в материалното тяло. А ако в човек се появи желание да живее извън своето тяло, във всичко, което го обкръжава, това вече е потребността да усети душата си.

Започвайки работа върху това, човек вижда, че цялата работа трябва да се съсредоточи върху правилното обкръжение, тъй като само от там може да получи помощ и поддръжка. Такова обкръжение, като представител на външния свят е групата, която може да реагира спрямо мен, притегляйки ме към себе си, помагайки ми да изляза извън себе си, навън.

И тогава възприемам групата като свой спасител, хвърлящ ми спасително въже, за да ме измъкне, като от кладенец. Вече не се свързвам с тялото и желая да изляза навън, а след това се хващам за въжето. А групата, другарите, намиращите се отвън, извън мен, ми помагат да се отскубна от това тяло.

Така работейки взаимно, помагаме на другите поред да се извисят и излязат навън. Тъй като само зад предела на кожата си, над личните си интереси, човек започва да усеща, че групата не е събрание на някакви си хора, а святата Шхина, в която се облича Творецът.

Тялото се състои от ”клипа Нога”- такава част, която ми осигурява свобода на избора, и ”змийска кожа” – най-силният егоизъм, дърпащ ме назад, за да приложа правилно и достатъчно усилие, стараейки се да се отскубна.

С помощта на желанието си да се отскубна от своя егоизъм, от любовта към самия себе си, от мисълта за собственото си благо, да се измъкна зад пределите на своята кожа и да мисля за групата, другарите, света, аз пробуждам силата, идваща от групата, от учителя, Твореца, които ме спасяват от този затвор. Всичко това се случва за сметка на взаимната работа в групата, с учителя, книгите, благодарение на обучението, разпространението – на всички средства, в които се облича силата на Твореца и ми помага да изляза извън себе си.

От урок по книгата ”Шамати”, 13.03.2013

[102824]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ще можем ли някога да докажем, че цялата материя на Вселената  е желание за получаване?

Отговор: Поговори с физиците и те ще ти кажат същото, само че с други думи. Има няколко фундаментални принципа, такива като Вторият закон на термодинамиката и няколко природни константи. Ако ”задълбаем” по-дълбоко, ще се сблъскаме с понятието маса. Зад масата стои енергия. А зад тази енергия… Тук научните познания се прекъсват.

Може да се каже, че зад енергията стои сила. Но каква е тази сила? Как да я опишем? Учените се опитват да напипат тези основи, и от техните изследвания можем да прекараме ”пунктир” към желанието за получаване – желанието, поддържащо своето съществувание на различните нива на неживата, растителната, животинската и човешката природа.

Защото, дори ако говорим и за най-елементарното явление, говорим за неговата природа. Имаме предвид нещо, което иска да се задържи в своята форма на съществуване. Това всъщност е желанието за получаване – желанието да съществува. Без него нищо не би могло да възникне, дори за кратко време, за един миг – в тази изначалност дори времето още не съществува.

И така желанието предшества всичко останало. А по-нататък следват различните форми, с които то се облича.

Всички науки и учения ни разказват за това, което човек открива тук, в рамките на земната реалност. А от друга страна, науката кабала ни разказва не за нашето егоистично желание, присъщо на този свят, а за изначалното желание – за силата, която все още не е облечена в нищо.

Въпрос: Можем ли да я изследваме без науката кабала?

Отговор: Не. Извън науката кабала нямаме нужните инструменти. Не можем да изградим ускорител, който ще бомбардира желанието и ще регистрира неговите реакции. Тъй като то се намира по-дълбоко от микросвета, по-дълбоко от квантовите ефекти. И затова можем да работим с него само вътре в себе си, когато ти ставаш онази ”площадка”, където идва светлината. Тя удря по желанието, и от тяхната среща, от взаимодействието им, се раждат всевъзможните частици, по които откриваш отразената светлина, слизаща на много по-ниско стъпало и пробуждаща в теб нови решимот.

Елементарната схема в науката кабала изглежда по следния начин: екранът започва да се издига от табур, на следващото стъпало става ударно взаимодействие, и отразената светлина се спуска надолу от стъпало на стъпало, преодолявайки спада на енергията в предходното състояние. От там тя ”избива” тагин (”коронките” над буквите), и в резултат на различните енергии довежда до разлика в честотите, до разлика в свойствата. Това ти помага, сравнявайки, да различаваш детайлите и да сглобяваш общата картина.

Така малкото дете опитва всичко на вкус и се запознава със света, тъй като за сега вкусовото усещане за него е ключово и най-надеждно. Също и в духовното „вкусовете” (таамим) се наричат първите светлини, проявяващи се в желанието. С тяхна помощ започваме да опознаваме случващото се.

И така, материалът на ”мишената”, в която попада светлината съм аз самият, моето желание за получаване. Подобно на учените, които бомбардират мишени с частици, повишавайки тяхната енергия, ние правим същото, само че не с вещество, а с материалното желание, издигайки се от стадий 4 към стадий 3, към стадий 2 и т.н.

Като следствие, все още можем да си говорим за нещо с физиците. От всичките научни дисциплини физиката е най-близка до науката кабала, ако става въпрос за конкретни явления и сили.

От урок по ”Предговор към книгата Зоар”, 14.03.2013

[102834]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Предговор към книгата Зоар”, п.18: Човекът е център на цялото творение, а останалите създания нямат собствена значимост и ценност, освен това, доколко са полезни на човек по пътя към съвършенството. И затова те се повдигат и пропадат заедно с него без всякакъв собствен разчет.

Всички създания от неживата, растителната и животинската природа нямат собствена ценност, не могат да се поправят, и затова се повдигат и пропадат заедно с човека. Казано иначе, човек открива, че всички тези видове творения, цялата Вселена, цялата флора и фауна на Земята се намират на нея без разчет за самите себе си, подобно на това, как в нашето физическо тяло се съдържат предшестващите степени на природата.

И затова, доколкото поправям своето желание на човешка степен, в това поправяне се включват желанията на неживо, растително и животинско ниво. И аз на практика чувствам тяхното включване без всякаква принадлежност към външния свят. Защото съм преминал тези желания, и те също са се поправили, а отчасти са изчезнали.

Преди милиони години са изчезнали динозаврите, а и до днес има отмиране на видове – затова пък учените откриват множество нови, за които по-рано не са знаели. И затова не трябва да се изпада в паника пред възможното изчезване на човешкия род. Просто някои желания в нас са се изчерпали, завършили са активния цикъл – и изчезват. Вече няма никаква необходимост от тях – и те се „връщат в пръстта”.

От урока по „Предговор към книгата Зоар”, 11.03.2013

[102480]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Да не забравяме, че нашият съсъд е извън нас. И е жалко да се губи време в грижа за себе си, за това, което е в твоите собствени граници, защото всичко това е заблуда и съществува само благодарение на силата на разбиването, силата на нашия егоизъм, който ни рисува тази картина.

Разбира се, можем да живеем в тази илюзия още хиляди животи. Но е желателно, ако вече си достигнал такъв кръгооборот, когато най-накрая започваш да чуваш истината, че твоето „Аз“ – не си ти, а само твоето въображение, над което трябва да се издигнеш и ти е дадена такава възможност – да се опиташ да я реализираш.

В крайна сметка, ако продължим да мислим вътре в своя кръг, не само не се приближаваме до истината, но и причиняваме голяма вреда на другите, като да пробиваш дупка в общата лодка. По такъв начин вредиш на останалите и всички вреди се записват на сметка ти.

Ние не можем точно да изчислим тази загуба. Като че ли съм взел един пирон за собствената си къща, а после изведнъж се разкрива, че точно този пирон не достига, за да се завърши голям красив кораб, на който е трябвало да отплават хиляди хора. И, разбира се, причинената от мен вреда се оценява не с малкия пирон, а с всичките хиляди хора, които са пострадали по моя вина.

Въпреки че не разбирам какво толкова ужасно съм направил? Аз не съм им причинил никаква вреда! Как можех да зная, че тоя пирон им е толкова необходим? Но незнанието не ме освобождава от вината, съдът не взема това под внимание. Съдът е много прост: каква вреда си причинил на цялостната система. Както се казва: „Даден е закон и не го престъпвай!“.

Можеш да доказваш, че не си знаел и не си бил уведомен. Но тази сметка се прави не в съответствие с нашите аргументи, а само според щетите, които си допринесъл за обществото. А дали ти е било известно или не, знаел ли си или не, всички тези извинения не са взети под внимание – правосъдието е без милост, и помни това.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 03.03.2013

[102129]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко, което ни се случва, е за добро. Всички скрития, съсъди, пробуждащи се проблеми, ни показват точно тези места, където трябва да направим усилия в този момент, на този етап, за да напреднем. Следователно, на първо място трябва да се опитаме да получим правилно впечатление за цялата реалност.

Всичко, което виждаме пред нас, са нашите собствени грешки, нашия вътрешен свят, в резултат на тази картина на света. Затова наоколо виждаме само отрицателното. Ако искаш правилно да използваш всяко разкритие, трябва да се издигнеш над всяко състояние с вяра над знанието, за да можеш през тази видима за очите, земна реалност, да се опиташ да видиш перфектната картина: светът на Безкрайността.

Ако отмениш отрицателното си отношение към реалността и подходиш към нея положително, вместо представящата ти се сега картина, ще видиш светлината, облечена в желания.

Главното е да оправдаваш състоянията, през които те прекарват, знаейки, че са ти дадени, за да ги преодолееш и да решиш, че са ти изпратени от Твореца с най-добри намерения, за да можеш чрез тях да промениш своето отношение. Няма нужда нищо да се  променя, освен отношенията. Промяната на отношението, което е намерението, променя  цялата действителност.

От подготовката към урока, 05.03.2013

[101953]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.1: Гледайки себе си, ние се чувстваме толкова порочни и нищожни, че никой не е така заклеймен, като нас. Когато гледаме Онзи, който ни е създал, излиза, че ние трябва да се намираме на върха на стълбата, която е достойна за прослава, като нищо друго. Тъй като от съвършен Създател трябва да произлизат и съвършени действия.

Наистина виждаме, че Природата е съвършена и всичко в нея е подредено много добре, по-добре, отколкото при нас. Отношението на човек към ближния се състои в това, да го принуждава, убива, граби, експлоатира, да го побеждава във всичко. И виждаме, че този подход е вреден. За нормален живот щеше да е по-добре, ако съществувахме на принципа на взаимната помощ и доброто, пазейки природата и себе си. Така учим и децата да не се бият, да не са алчни, а да играят заедно. Но става ясно, че децата не са способни на това, дори и възрастните не са. Излиза, че природата ни е несъвършена. Ето какво откриваме, гледайки самите себе си.

От друга страна, в природата всичко е изградено съвършено. Множество изследвания все по-добре ни обрисуват картината на хармоничното равновесие и взаимодействие. В крайна сметка, Природата е създала живота, което изисква координирани действия на сложни и деликатни механизми. Виждаме колко многолик и сложен е светът, колко мъдро е устроен. От къде се е появило всичко това? От някаква си мъничка ”точица”, създала Големия взрив?

Така или иначе, това сложно, хармонично многообразие, което виждаме, не може да не ни впечатли. Но когато погледнем човека, ”венеца на природата”, пред нас се открива само една наклонност – да разрушаваме всичко.

Това ни кара да се замислим, как е възможно това? Най-сложната и качествена част – и в същото време най-лошата?

Нищо и никаква си мравка или бръмбар не причинява зло на никого, действа съгласно законите на Природата и помага на другите в общата взаимосвързана система. В нея всеки живее само за да подсигури останалите, всеки си има своя ниша и честно ”отработва” своите взаимни връзки с хилядите останали създания. Всички те образуват съвършена мозайка, неразделно сплетените щрихи на общата картина. Махни само един детайл – и веднага всичко се изкривява, разрушава се цялостта.

А между другото, тъкмо с това се занимава човек като правило. Неговата дейност е противоположна на природното съвършенство. Всички животни и растения, всичко съществуващо е пропито от пълно съгласие, и главното – от взаимно напълване. Всички са взаимносвързани, взаимозависими и се нуждаят един от друг. Всичко в природата е изградено на основата на равновесието, където на нито едно ниво не може да се добави или отнеме каквото и да е – това е един ”пъзел”. Но идва човекът и го разрушава, и то по малко се приближава към катастрофа. Досега не сме осъзнавали, че цялата природа около нас е съвършена, а нещата, които ни се струват несъвършени, са свидетелство за ”кривото огледало” на нашето възприятие или за резултатите от нашата разрушителна дейност.

Човек не е способен да се включи в съвършенството, защото той е непоправен. Това е единственото създание, което е противоположно на Природата. А това означава, че ключът за поправянето на ситуацията се намира в нас самите.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 26.02.2013 

 [101422]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Все още не разбирам къде, на кое място се намира нашият свят и къде относно него се намира духовният, висш свят, и къде се намира Творецът?

Отговор: Всичко е много просто! Всичко, което е сътворено, е желанието за напълване, за наслаждение. Всичко, което то може да усети, усеща в себе си, в своите усещания. Докато желанието е егоистично, онова, което усеща, се нарича ”този свят”. Когато стане алтруистично, това, което усеща, се нарича ”висш или духовен свят”.

Желанието се състои от пет части, нива 0-1-2-3-4, големина на желанието, по количество и по качество. При това, колкото по-голямо е качеството, толкова по-малко е количеството – както в нашия свят: камъни колкото искаш, но скъпоценните са малко. В тези 4 вида желание човек усеща неодушевената, растителната, животинската природа, хората. Нулевата част – това съм самият аз, първоначалната точката на отчитане.

В самия център на желанието се намира ”Аз-ът”, от който човек усеща света – своето желание, но като съществуващо извън неговото ”Аз”. Обичайното усещане на света се нарича егоистично (потребителско). Къде се намира Творецът? – Там, където ”Аз -ът” Му освобождава място!

[101134]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Творец - Няма коментари→