Въпрос: Днес болшинството хора смятат, че в субективната реалност времето е започнало да тече много по-бързо. Ако по-рано им се е струвало, че времето се протака, то сега седмиците минават толкова бързо, че дори хората не ги забелязват. Защо се получава така?

Отговор: Продължителността на живота на човек, живял преди двеста-триста години, средно не е превишавала 35-40 години.

Времето за тях се е движело бавно, отмерено, макар че са живели два пъти по-малко, отколкото ние. А на нас за нищо не ни достига време – то бяга и изведнъж вече сме старци, и изведнъж вече умираме.

Ние имаме друго усещане за времето, защото ценността на времето е друга. Променило се е количеството на действията, които можем да включим във всеки момент на времето. Затова и времето е толкова наситено – компресирано.

Това не е свързано нито със страховете, нито с напрежението, нито с някакви очаквания на човека, проблемът е много по-сложен. Развивайки се, отиваме все по-далеч от животинския свят.

Животното може да живее спокойно. To няма понятие за време: ако му е необходимо – то лежи; ако му е необходимо – ловува и т.н. Тоест, при него всичко е разпределено, всичко е по сезоните на годината, всичко е пресметнато. Природата ясно му показва, какво да прави и то няма проблем с времето. Животното никъде не закъснява.

А колкото повече в нашето развитие ставаме хора, толкова по-голям проблем имаме с времето. Нали желаем, като цяло, да анулираме понятието “усещане за време”.

От ТВ програма ”През времето”, 18.03.2013

[108682]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Вчера Вие разказахте за Авраам, който е разкрил науката кабала по пътя на вътрешно наблюдение. Какво е това?

Отговор: Цялата действителност се намира в човек. Нещо повече, действителността не съществува, съществува само нейната картина, която проявявам в себе си. Тя се усеща в моите съсъди-желания, в някакъв ”сензор”, в ”чувствен елемент”, в кадъра на вътрешната ”кинолента”, отразяваща отклика на висшата светлина и демонстрираща моето несъответствие на нея.

Към мен е насочен ”прожектор” с обикновена бяла светлина, но аз съм съставен от 613 различни желания, свойства, които на фона на бялата светлина образуват картината на света, многоцветна, триизмерна, изпълнена със звуци, миризми, чувствени усещания. Всички тези страни и оттенъци съставляват, очертават моята реалност. С други думи, аз самият ”рисувам”, оформям своя свят и се намирам в него.

Но ако такова е моето възприятие за реалността, то всичко зависи от моите свойства и от нищо друго. Излиза, че ако аз се променям – променя се и светът. Ето това е вътрешното съзерцаване, наблюдението – когато разбирам, че мога да променя света посредством своята вътрешна промяна.

Как да се променя? Сам не съм способен на това. Аз имам само глупавото усещане за моята сегашна реалност и не мога да измъкна сам себе си от блатото. Дори мислите за промяна са част от тинята.

Ето тук ми помага силата на разбиването. В моята измислена реалност редом с мен има хора, които ми казват: ”Знаеш ли, и ние обсъждаме това”. Виждам, че всички части на неживата, растителната, животинската и човешката природа се управляват от някакъв общ механизъм, обаче моето въображение ми рисува хората точно с такива вектори, като моите – и това ми дава възможност да се тренирам, да се упражнявам. Сега аз вече мога да се наблюдавам от страни, мога да работя с тях, както със себе си, със своята вътрешна проекция.

Действайки заедно с тях, откривам, че тази игра е много креативна. Взаимоотношенията с образите на другарите ми изграждат в мен прогресивните форми на новото възприятие, на новото чувство. Те не развиват предишните ми свойства, не предават повече предишните ми разум и усещания, а развиват в мен качествено нови свойства, такива, каквито преди не съм имал.

Например, всеобхватно възприятие или подем над понятието време: по-рано виждах миналото, настоящето и бъдещето, а сега преставам да усещам времето. Изчезват външните движения – пренасям всичко вътре, свързвам го с вътрешните смени: в мен се променят различните начала и като следствие, аз усещам промяната на фона на бялата светлина.

Ако работя така с образите на другарите, намиращи се в моето полезрение, то разбирам: нека и да са нарисувани от въображението ми, но правилното отношение към тях ми позволява да придобия особеното средство за вътрешна промяна. Съвместно с тези образи и усилия аз им приписвам някаква самостоятелност. В крайна сметка, играейки си с тях, придобивам възприятие, което ме извежда от сегашната картина, образувала се на екрана на моето съзнание, в новата реалност.

Всичко това се осъществява чрез вътрешното наблюдение…

От урока по статията ”Любов към Твореца и творението”, 29.05.2013  

[108593]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“: Тора не е била дадена на прародителите ни, защото заповедта да обичаш ближния като самия себе си, явяваща се основа в Тора, не е достойно да се спазва само от един. Преди това е необходимо съгласието на целия народ.

И затова работа се проточила до изхода на синовете на Исраел от Египет, когато те са станали достойни да я спазват. Тогава те били попитани: съгласен ли е всеки от народа да приеме тази заповед? И след като се съгласили, с това им била дадена Тора.

От това следва, че аз нищо не мога да постигна в групата от десет човека, ако всички останали другари не ме подкрепят и не участват заедно с мен в работата. Ние наистина трябва да бъдем като един човек с едно сърце. Няма да ми помогнат личните ми усилия, ако другите не ги прилагат.

Тази ситуация се оказва голямо препятствие, но всъщност това не е препятствие. Ако не съм способен да се включа към модела ”поправена десятка”, това означава, че още не съм достигнал до личното поправяне, че още не съм отдаващ, не съм се слял с Твореца поне в нещичко.

Тук вече действа духовното възприемане на реалността: не ми е дадено да разглеждам каквото и да е като външен фактор. Моделът на десятката се намира в мен, тя е проекция на моя вътрешен свят, предназначена единствено да работя със собствените си свойства, виждайки ги сякаш отвън, в другарите. Това ми помага доста оперативно да се обръщам към поправянето.

Във всеки случай, Творецът не се разкрива само пред едно създание, а се разкрива само в ”десятка”. Това съответства на строежа на народа и на целия свят. И затова трябва да работя в целия спектър на реалността.

Тъй като по същество, това съм аз самият. Сякаш наблюдавам вътрешните си свойства на рентгенова снимка, виждам ги отвън – в неживата, растителната, животинската и човешката природа. Тя цялата сякаш се ”простира” от мен навън.

Това означава, че трябва да следя как останалите се поправят и напредват и доколко мога да помагам на една или друга част. Някъде виждам интегралното възпитание, а на друго място предхождащите го материали. Но така или иначе, всичко това изхожда от мен и е устремено в една посока – към практикуване на интегралното възпитание, към вътрешните кръгове, т.е. към моите желания, които са още по-близо до точката в сърцето. Тук вече мога да изучавам науката кабала и да работя в десятка – т.е. в обкръжението, най-близко до духовната искра, която пламенее в мен.

Така трябва да виждам общата картина. И тогава разбирам, че ако стесня своя кръгозор и не се грижа за целия свят, то от това нищо няма да излезе.

Така или иначе, по този път човек е воден от светлината, която ни възвръща към източника и постепенно формира в нас правилното направление. Така че трябва да правим само онова, което ни е възложено – и накрая ще се променим. Ще дойде светлината и аз ще видя, че подходът трябва да бъде комплексен. Светлината ще ми придаде усещането и разбирането за това, което представлява свойството отдаване, и съгласявайки се с това, ще продължа своя път…

От урок по статията ”Поръчителство”, 23.05.2013 

[108134]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Истинската реалност – това е Творецът, т.е. Той съществува сам по себе си, извън зависимостта от някаква допълнителна сила. Просто съществува и това е! А съществуването на всяка друга реалност освен Творецът, зависи от две противоположни сили.

Нито една от тях самостоятелно не може да обезпечи това съществуване – само със своето съединение те пораждат зърното на нашата временна, изкуствена, краткосрочна реалност, която се нарича творение (брия), доколкото се намира зад пределите (бар), извън Твореца, съществувайки само при определени условия. Тази изкуствена реалност е нашият настоящ живот.

Творецът ни е дал възможност да разберем и съединим творението отдолу нагоре, с помощта на тези две противоположни сили: отдаване и получаване. По такъв начин, изпълваме мирозданието, създадено при разпространението на тези две сили отгоре надолу, добавяйки към него собствено съгласие отдолу нагоре. Излиза, че ние сякаш оживяваме изкуствено творение, създадено от Твореца, правейки го реално.

С нашето съгласие, че приемаме плана на Твореца, за да може на всяка стъпка отдолу нагоре да съберем себе си от тези две противоположни сили, предаваме на творението реална сила, явявайки се като партньори на Твореца при равни условия на същото стъпало. Ние вземаме Неговия разум, Неговото направление, Неговото отношение, и този висш божествен разум и отношение, и ги добавяме към формите, разпространяващи се отгоре надолу – поради, което  те сякаш се издигат отдолу нагоре.

Двете форми: получаване и отдаване идват при нас вече готови. Ние не сме отговорни за злата, егоистична природа и още повече, за добрата природа на отдаване. Но със своя стремеж към добри свойства, внасяме своя собствен принос, достигайки разбиране, знания, добавяйки своeто лично отношение, обединяващо се с Твореца.

Имат значение не двете сили: получаване и отдаване, а тяхното съединение, следствие, ”производно” – като понятие за единство, раждащо се от работата на разума и сърцето.

От урока по писмо на Рабаш, 16.05.2013

[107568]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Известно е, че мислите се предават на разстояние. Според науката, достатъчни са само 10% от общия брой хора, които мислят и се усещат по определен начин, за да започне това да се разпространява като вирус между останалите.

Отговор: Става дума за егоистичните мисли. Естествено, може да се направи така, че в хората да се появи усещане за онова, за което вие си говорите във вашите кръгове, дори те изобщо да не са запознати с онова, което ще чуят. Те просто започват да чуват.

Така се случва обикновено с всички мисли – хората започват сами да се досещат. Онова, за което сега ние говорим, след няколко месеца те започват да чуват от различните медии или от хората на улицата.

Това се случва, защото се намираме в единна система. Но това не означава, че хората ще се заинтересуват от това, което са чули. Те постепенно ще свикват с това, като напредват активно. Това ще им отнеме доста време, това е дълъг период на развитие – тъкмо това и наблюдаваме сега. Разпространяването на мисли в света, дори от егоистични подбуди – това е естествен процес, който всъщност винаги е имал своето място.

От ТВ програмата ”Мъдростта на тълпата”, 06.05.2013 

[107477]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Конгрес в Ню-Джърси. Урок №1

Въпрос: Какво дава на човек разкриването на Твореца?

Отговор: Разкривайки Твореца, човек постига една висша сила, действаща в цялото мироздание. От това всичко му става ясно и разбираемо. Той вижда цялата реалност, в която няма начало и край, а има само едно статично състояние. Това единствено състояние обяснява всичко на човек, той постига висшето измерение и в него не остават каквито и да е въпроси.

Той живее над времето, движението, пространството, в него няма разделяне на минало, настояще и бъдеще. Тази реалност съществува извън нашето физическо тяло.

Тялото ни е живо, ако в него бие пулс – така то възприема реалността, чувствайки себе си във времето: в миналото, настоящето и бъдещето. Но когато излизаме извън границите на тялото си, всичко това изчезва. И тогава се оказваме в положението на Твореца.

Сега питате: и какво ще стане тогава? Но такъв въпрос няма, защото всички наши въпроси произлизат от недостига, от желанието за наслаждение, което се стремим да наситим. Когато се включваме в желанието за отдаване, всички въпроси изчезват. Сливаме се в една обща сила. Трябва да почувстваме това и то ще ни даде отговор на всички наши въпроси, а с думи не можем да го изразим.

Когато аз влязох в духовно усещане, то ми отговори на всичко. Този въпрос произлиза не от празно любопитство, а от добро желание. Разкрийте духовното и ще видите всичко. За това е написано: „Вкусете и ще видите колко добър е Творецът“. А докато не вкусим това усещане, е невъзможно да го видим и не е възможно да го обясним. Когато постигнем това, всичко ще се проясни от самосебе си.

От 1-я урок на конгреса в Ню-Джърси „От Аз към Ние и заедно към Единство“, 10.05.2013

[107399]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Науката кабала разглежда вселената като желание за получаване, подразделящо се на четири нива: неживо, растително, животинско и човешко. Принципно, става дума за действащата в тях жизнена сила. На фундаментално, неживо ниво тя осъзнава само необходимостта да запази своята структура. И затова всичко започва от елементарното поляризиране, плюс и минус, от електрон и позитрон, към които се прибавят другите частици, създавайки цяла ”галактика” в атома.

След това атомите изграждат различните форми на неживата материя: течности, газове, твърди вещества, плазма. А на следващото стъпало те се съединяват в молекули и в някакъв момент в материята възниква живот.

Ние не разбираме как се случва това. Тъй като до този момент частиците единствено се съединявали ”механически” една с друга – и изведнъж между тях се проявило нещо ново.

Какво е това живот? Просто ”прескачане” на електроните? Не. С какво живият органичен материал се отличава от мъртвата материя на електронно ниво? Това не е известно на науката. Но ние наблюдаваме жизнената сила, обмяната на веществата, размножаването, всевъзможните взаимни връзки, създаващи паметта, генериращи реакции, зараждащи съединения и предназначението на различните клетки. Източниците на цялата тази еволюция за нас си остават тайна. Никой не се е научил да произвежда от неживата субстанция растителна или животинска.

А всъщност, става дума за жизнената сила, за желанието, действащо в материята. А то произлиза от духовното взаимодействие на светлините и съсъдите – ето защо неговото зараждане е необяснимо в материалните термини. Ние откриваме и изследваме различните явления, но не и силата, която ги предизвиква.

По такъв начин, желанието за получаване е фундаменталната сила на Вселената и ние можем само да констатираме нейното присъствие. Струва си това да се приеме като факт, за да може след това да се разкрие и постигне всичко останало. Тъй като ние сме само творение, възприемащо се в определена реалност, в определен момент от своето развитие. Разбира се, че си задаваме въпроси, но за да намерим отговори на тях, трябва да се доберем до началото на творението или до неговия край.

Човек представлява малка, ограничена част от цялата действителност и ако иска да я изследва, то трябва първо да порасне до нейните мащаби, до необходимата висота. Едва тогава ще може да възприема и изучава нейния път чрез анализ и синтез.

Изобщо животът  е светлина. Но ние я разкриваме в желанието, което поражда в нашето възприятие явленията на неживото, растителното и животинското ниво. Всъщност то е единно, и макар и на ”екрана” на моето съзнание да виждам всевъзможни образи, начертани от светлината, макар и да ме карат да преживявам най-различни усещания – всичко това се случва в мен, а не в реалността. В реалността е само желанието и светлината, която му носи живот в по-голяма или в по-малка степен. Ако е в по-голяма – то се радва, ако е в по-малка – плаче. Така се развиваме…

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 10.04.2013

[104680]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос (от критично писмо): …къде и как може да се види висшия свят?

Отговор: Знаете ли, това е възможно, при това много просто и нагледно: ако гледате на света само през своите очи, виждате „този“ свят. А ако гледате на света през още едни очи, които и да са, виждате „висшия“ свят. Това е!

[104514]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Мнение: Идеята за Вселената като „гигантски мозък“ е предлагана от учените в течение на десетилетия. Но сега физиците могат да предоставят доказателства. Вселената може да расте, подобно на гигантски мозък, с електрически заряди между огледалните клетки на мозъка, под формата на разширяващи се галактики.

Резултатите от компютърното моделиране показват, че естествената динамика на ръста, пътят на развитие на системите е един и същ за различните видове мрежи – било то Интернет, човешки мозък или Вселената като цяло. В резултат, учените твърдят, че Вселената действително се развива като мозък. Проучването повдига сериозни въпроси за това, как работи Вселената.

Реплика: Всички светове са устроени по еднаква схема АВАЯ: четири-степенно развитие на всичко и всяка една от частите, Единната сила на абсолютното отдаване властва в цялата система, управлява я и предопределя всичко, в това число и съдбата ни. Имаме възможност, изменяйки себе си, всеки път да вървим „в крак“ с нейното развитие и по такъв начин да се чувстваме комфортно. При това, да предчувстваме бъдещите състояния и като изменяме себе си, да ги възприемаме не като страдание, а като желани. В това се състои и предназначението на науката кабала.

[103284]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

От беседа на трапезата в Германия преди началото на конгреса

Въпрос: Как можем правилно да работим със следващото стъпало? Какво е това следващо стъпало? Как да се доближим до него, да го намерим, да го видим, да го разкрием? В какво се състои разликата между самото стъпало и онова, което се разкрива в него?

Отговор: Нашият свят е усещането за егоистичното ни разделяне, взаимното отблъскване. В такова състояние на взаимно отчуждение възприемаме всичко: един друг, неживата, растителната и животинската природа. И тава състояние се нарича ”наш свят”. С други думи, особено егоистично да притегляш всичко към себе си само заради самонаслаждаването, с това разделяме единния духовен свят на мънички дози и го възприемаме като обекти от неживата, растителната и животинската природа в нашия свят.

И обратно, ако започнем да съединяваме тези обекти заедно и да се отнасяме към тях като към едно, единно цяло, то ще започнем да усещаме следващото стъпало – висшия свят.

За да можем да открием как по друг начин да използваме обкръжаващото ни пространство правилно, ни е дадена групата. И накрая се получава, че ако се обединим помежду си, опитвайки се душевно да се обединим и си представим нашето обобщено желание, в мислите ни като едно желание, една, единна мисъл, като едно сърце и един разум, то по такъв начин изобразяваме пред себе си духовния свят. Така и малкото дете се стреми да заприлича на възрастните.

С този си стремеж привличаме върху себе си висшата светлина (Ор макиф), която поправя разделящия ни егоизъм и по такъв начин образува следващата степен, връзката между нас – АХАП на висшето стъпало.

Така се присъединяваме към следващото стъпало, само чрез нашето взаимодействие. И тогава започваме да усещаме циркулиращото поле между нас, енергията, вълните.

Проблемите между нас ще нарастват все повече, силите на отблъскване ще се проявяват все повече, а ние трябва тъкмо обратното, да се издигаме над тях и през цялото време да се съединяваме помежду си, докато отрицателните, отблъскващи сили на противодействието, от една страна, и силите на нашето взаимодействие, от другата страна – тези две противоположни сили не достигнат нивото на първото духовно стъпало. И тогава то ще се разкрие в средната линия.

И така, духовният свят се проявява във връзката между нас, при условие, че се издигаме над отблъскващите сили търпеливо, постоянно работейки над обединението, докато не се издигнем до нивото на първото духовно стъпало.

Тези натрупвания от стъпала, когато се опитваме да се съединим независимо от постоянните проблеми в групата – това е времето на вътреутробното развитие, което трябва да извървим.

И тогава се раждаме. Какво казват на новороденото, появило се на този свят? На добър час!

От беседа на трапезата в Германия, 21.03.2013

[103439]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→