Баал а-Сулам, „Кабала и философията“: Философията обича да разсъждава за същността на Твореца, докато кабала изобщо не се занимава с това. Как е възможно да се определи нещо, което изобщо не се поддава на възприятие и постижение?

Кабалистите говорят за светлината на Твореца в реалността и различават в нея множество детайли. Става дума за всички тези светлини, по отношение на които те са достигнали до реално постижение – не по-малко от материалното възприятие.

Кабалистите постигат абстрактната светлина, когато тя се облича в съсъди и от абстрактна се превръща в осезаема, проявява се като едни или други явления в нас.

Казано е: „можеш да се ръководиш само от това, което виждаш“. Постигаме всичко, изхождайки от анализа в съсъдите за получаване – те са „очите“ ни, „зрението“ ни, виждането за света. Само при условие, че постигаме явленията, ние можем да ги изследваме, според степента на нашето участие – и така напредваме. Тук действа ясен принцип „По действията Твои ще Те познаем“. И затова винаги изхождаме от възприятията в съсъдите-желанията, вътрешния отклик на които е всъщност светлината.

Точно както разпознаваме, например, електричеството, не в същността му, а по резултата. Нещо се разпространява по проводника и поражда различни явления. Точно тях наблюдаваме. Баал а-Сулам пише за това в статията „Същност на науката кабала“.

„В материалната действителност, възприемана в нашите усещания, съществуват реални неща, същността на които не ни е дадено да постигнем дори във въображението си – например, електричеството и магнетизма. Но кой би могъл да каже, че те не са реални, същевременно с това, знанието ни за тяхното проявяване ни удовлетворява напълно и за нас изобщо не е важно, че нямаме ни най-малка представа за същността им“.

Ние винаги изучаваме следствието на едни или други същностни категории, а не категориите като такива. Каквото и да погледна, не знам какво е това – аз знам как то действа. Проверявам усещанията си, отклика си на каквото и да е: нещо ми се струва, че е черно, нещо – че е твърдо, друго – че е дълго, някои неща мога да опитам на вкус, други – да помириша и т.н. Картината на реалността се образува от моите вътрешни реакции на определено въздействие, а не от самите факторите. И съответно, явленията, които разпознавам, са ефекти, производни на нещо, което е в мен.

По такъв начин, ние постигаме материала и формата, облечена в него, но никога не знаем какво представлява самата абстрактна необлечена форма, а още по-малко знаем същността ѝ.

Защо философите не искат да признаят това? Защото това ще ги задължи да станат кабалисти и да изучават науката кабала, да изучават духовния свят. Здравият подход веднага ще открие, че те нищо не знаят, нищо не разбират и няма какво да кажат. За какво да говорим, ако ти не живееш в духовното, не го проверяваш в своите съсъди-желания?

Към кабала не трябва да подхождаме, въоръжени с обичайния човешки разум, който не се намира в това измерение, за което тя говори. Може да си представяме, какво се намира на земното кълбо, да си въобразяваме живота на другите планети – тъй като тези сфери, макар и „с крайчеца“, попадат по някакъв начин в усещанията ни. Но духовния свят даже и на нокът не се вмества в тях. Нещо повече, ние нямаме никаква връзка с него: материалната реалност, такава, каквато ми се представя, е абсолютно откъсната от тази картина, която ми се рисува в духовните усещания. Как мога да разсъждавам за това, с което в момента нямам никакъв контакт?

Това е една от причините, поради която науката кабала е била скрита от човечеството в продължение на хилядолетия. Кабалистите са се страхували от многознайковци, желаещи да пофилософстват на кабалистична тема.

Това се отнася и към тези философи, които са ценили кабала – такива като Ройхлин, Гьоте, Пико дела Мирандола и др. Дори и те нищо не разбирали от тази наука и виждали само, че от нея произлизат общи, универсални знания, от които традиционните дисциплини са лишени. Техните разговори за това – по същество са също философия. Едни философи подлагат кабала на критичен анализ, основаващ се на субективни предпоставки, други ѝ придават важност, но и едните, и другите съвършено не разбират нищо от нея и техният подход е напълно лишен от рационалност, която е необходима във всичко.

Но истината, независимо от всичко, ще се разкрие и ние вече сме близо до това…

От урока по статията „Кабала и философията“, 02.07.2013

[112384]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата ни работа се състои във вътрешната концентрация, защото външната реалност не се променя, независимо от нашите очаквания. Реалността се определя само от нашето вътрешно възприемане и изцяло зависи от свойствата на човека. Човек се променя и през реалността, която е усещал по-рано със своите пет сетивни органа, вижда други връзки в нашия свят, нова реалност, присъствието на висша сила. Постепенно тази сила става голяма, управляваща всичко, поддържаща цялата реалност.

А сега не забелязваме това, а и не ни трябва. Това е единственото, което се променя. До такава степен, че тази земна реалност съвсем изчезва заедно със смъртта на тялото и остава само духовната реалност. В зависимост от това, как ние от човек ”чувстващ” се превръщаме в човек ”вярващ”.

Разликата между двамата се определя от това, с какви инструменти работим. Ако възприемаме реалността в желанието да се насладим – това се нарича човек на чувствата, а ако сме с желанието да отдаваме, то това се нарича човек на вярата. Но едното и другото подразбират усещане. Вярата също е усещане, само че в отразената светлина, в желанието, насочено към отдаване, а не към получаване.

Усещането за отдалечаване от Твореца означава, че човек е получил доста по-чувствителни инструменти (кли) за измерване на неговото отношение към Твореца. Едва преди няколко дни, на конгреса ние се чувствахме много по-свързани помежду си, до такава степен, че човек изчезваше вътре в усещанията на нашата общност. Общата сила и въодушевлението го държаха, позволявайки му да не усеща себе си.

Но такова нещо може да се случи при всяко радостно въодушевление, когато се събират много хора, обединени от една идея, едно мнение, мисъл, повод, и затова те усещат своето единство. С какво нашето състояние се различава от другите? Именно, за да се различава от тях, сега ни се дава усещането за падение, отделяне от онова светло състояние. И ние усещаме, че в това състояние нещо не достига, за да можем да го задържим.

Самите ние не сме способни да го задържим – за целта ни трябва някаква нова сила, нова реалност, намираща се по-високо от нас. Това усещане за отделяне означава, че трябва да разширим желанията си, инструментите за възприемане, на по-голяма дълбочина и ширина, повишаване на тяхната вътрешна чувствителност, а също така придобиване на много по-голяма външна сила.

И затова виждаме, че не сме способни да придобием това. Сякаш сме потопени в огромното море от усещания, останали ни от конгреса, които постепенно затихват и скоро напълно ще изчезнат. А ние не можем да спрем това. Тенденцията ни е ясна, но не знаем, как да и противостоим.

Преди всичко, трябва да разберем, че това е закономерна тенденция, и да се постараем да се защитим от нея, да я спрем, да воюваме с това охлаждане, доколкото е възможно! Но само дотолкова, колкото да изострим своите усещания от това отделяне, с всички сили да се стараем да запазим предишните усещания за топлота.

И независимо от всички положени усилия, ще видим, че не сме способни на това. Ние ще проверим своето състояние, сравнявайки как то се променя с всеки изминал ден, ще разберем, че въодушевлението ни постепенно загасва. Понякога ни идват някакви мисли за единството, но тутакси изчезват. И днешното ни състояние е още по-отдалечено от вчерашното.

Но усещайки своето отчуждение от великия Цар, човек трябва да разбере, че това не е истинско отделяне, а просто Творецът повишава степента на неговата чувствителност към своето състояние – увеличава желанията му, количествено и качествено. И тогава в това състояние човек усеща, как нещо не му достига.

В действителност, се намираме все в същото състояние, тъй като в духовното нищо не се губи. Но с всяко следващо състояние все повече не ни достига сплотеност и присъствието на Твореца там.

От подготовка към урока, 19.07.2013 

[112637]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Санкт-Петербург. Предварителен урок

Ние се събрахме заедно за голяма, съвместна работа, за да проверим всичките си системи: сърце, разум, намерения.

В какво се състои нашата работа? Ние изучаваме нещо много интересно, което поставя пред нас много куриозна задача. От една страна, казваме, че Висшата сила е абсолютно добро и любов, майката природа, която така се отнася към нас, и нейната живителна сила се проявява във всичко. Това е първото условие.

От друга страна, тази живителна положителна сила на Природата – абсолютното добро и любовта – е неизменна и сама по себе си не се променя. Това е второто условие.

Третото условие: развитието на желанието, създадено от тази сила. В неживите материални обекти желанието се изразява в стремежа си да се задържат в онези структури, в които са създадени, а ако се развиват, то е под външен натиск, а не от само-себе си. На растително ниво, желанието се развива по заложената в него програма, на животинско ниво – още повече. А ние, хората, се отнасяме към висшия стадий на животинската природа. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Кабала и философията“: Ако има някакво определение, позволяващо да разпознаеш и отделиш духовното от материалното, то такъв отговор може да даде само онзи, който веднъж е постигнал нещо духовно, и го е усетил – а такива са истинските кабалисти.

Материалният свят напълно е откъснат от духовния. Както ни обясняват кабалистите, всъщност материалният свят е илюзорен, и веднъж осъзнали се, ние ще видим, че съществуваме ”като в сън”. Този сън и нашето съществуване ни се струват като реалност, но нейната същност е мнима, въображаема.

Но за сега ние самите не можем да сме категорични. Имаме си действителност и пет сетивни органа, посредством които можем да я изследваме. Тези изследвания представляват науката – комплект от достоверни знания, с помощта на които може да се ръководим. С тяхна помощ създаваме промишленост, произвеждаме лекарства, строим къщи – с една дума, благоустройваме се. На основата на тези знания можем гарантирано да разчитаме, защото те са проверени и надеждни и затова ни придават увереност и напълно ни удовлетворяват.

Но освен това, ни посещават мисли за ”живота след смъртта”. Какво е това, ние не знаем. Физически ние умираме заедно с тялото, но има твърдения, че притежаваме още някаква част – духовна. Но реални доказателства за това няма, и както казва науката кабала, в човек няма никаква духовна част. Който не постигне духовното, той прекарва своя живот на физическо, ”животинско” ниво. Не случайно Баал а-Сулам е казал, че не го интересува къде ще заровят ”торбата” с кокалите му.

Но има възможност да се промени природата, естеството така, че в допълнение към нашето ”животинско” битие да придобием още една реалност – духовната.

Тук нещата се опростяват: каквото придобиеш, това и ще имаш. Никакви фантазии не биха ни помогнали, нищо от нашия свят не може да се отнесе към духовното. Духовният свят съществува сам по себе си и ако не си в него, то не можеш да разсъждаваш за него. Като следствие, учените не се занимават с тази тема, поради липса на подходящи инструменти за измерване.

И все пак има особен подход към живота под наименованието ”философия”. Тя обича да мъдрува тъкмо за тези неща, които е невъзможно да бъдат изучени със средствата на традиционната наука. И в резултат на това, философите имат всевъзможни мнения за духовния свят, сякаш те наистина го усещат, разбират го и го изследват. Разбира се, това е анти научен подход, нямащ никакво отношение към науката, към здравия смисъл. Тук всичко е фантазия. И неслучайно ”философията” в наши дни се използва като нарицателна дума: ”философ” наричат онзи човек, който е откъснат от реалността. Това е правилно.

Ето защо Баал а-Сулам се обявява срещу философския подход. По-рано, когато не е било разрешено науката кабала да се разкрива, философите са имали възможност да разпространяват своите виждания колкото си искат. Но днес науката кабала излиза на светло, а философията продължава да разсъждава за неща, за които няма ни най-малка представа, само пречи и обърква хората.

Баал а-Сулам обяснява, че философията няма основа, на която да се базира, че не трябва да се ръководим от философите, защото те се самозаблуждават, и объркват и другите, с което лишават хората от възможността да форсират своя път към целта на творението. А тъкмо тази цел днес излиза на преден план и се извисява над всичко останало. И ако ние не побързаме, ако позволим на философите и по-нататък да ни объркват, то ще си докараме големи страдания. Тъкмо това е вълнувало Баал а-Сулам.

Между другото, възниква любопитен въпрос: как могат трезвомислещите хора да си фантазират за онова, което не са постигнали, без каквито и да е доказателства и проверки, без реален анализ и тест? Тази философска загадка все още чака отговор…

От урок по статията ”Кабала и философията”, 02.07.2013

[111309]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

В нашата работа подготовката е много важна. От нея зависи резултата. Не е важна същността на това, което изучаваш и колко знаеш. Главното е да се подготвиш, т.е. да промениш своя съсъд – желание до такава степен, че вместо този свят да усетиш висшия свят. Нищо не се променя, освен ти самия – и тогава откриваш, че висшият свят е тук, че той винаги си е бил тук. Желаеш в рая – заповядай. Желаеш ада – получи го. Вземи, което искаш – всичко зависи от твоя съсъд.

Сякаш пред теб има ”регулатор”, който може да се върти насам и на там – и това променя твоя свят от една противоположност към друга, от единия край на скалата към другия. Сякаш наблюдаваш на компютъра верига от изображения. И всичко това е вътре, в теб, всичко се изписва на фона на бялата светлина. Самата светлина е непостижима, така е и с тъмнината – ние виждаме само едното върху другото. И нашият, сегашен живот – е с едва различим контур на тази картина…

От беседата подготовка към конгреса, 26.06.2013

[110822]  

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир в света“: Ценността на всеки човек в обществото не се определя от това колко е добър, а от това доколко служи на обществото като цяло. И обратно, оценяваме злото във всеки човек в зависимост от вредата, която нанася на обществото, а не по личните му качества. В цялото се съдържа и това, което е и в частното, в общото благо е благото на всеки. Който вреди на общността, той вреди и на себе си. А който носи благо на общността, носи благо и на себе си.

Егоизмът не ни позволява да разберем това и да го приемем, защото изкривява картината. Но ако погледнем безпристрастно на нещата, обективно, ще ни се наложи да се съгласим, че всичко е точно така. Ако се ръководим от обикновената логика – разбира се, че точно така трябва и да бъде. Тъй като природата по същество е единен интегрален механизъм и сама по себе си, всяка част в него зависи от всички, а системата като цяло зависи от всичките си части заедно. В такъв случай, разбира се, че общото и частното са едно и също.

Въпрос: Но в този механизъм отделното зъбно колелце няма свобода на избор. Тогава, какъв е смисълът да се говори дали е  добро или лошо?

Отговор: Наистина, самото зъбно колело няма свободна воля. То не може да решава, да се върти ли или не за благото на обществото. Всички изпълняват това, което им е предопределено отгоре.

Но в тази система има механизъм, аналогичен на сцеплението: Цялата работа е в това, доколко аз вътрешно се сцеплявам с ”двигателя”, за да се въртя заедно с него, без никакви въпроси.

Въпрос: Значи, свободна воля все пак има?

Отговор: Тя е в това, да желая да се въртя, или да не се въртя. Моята свобода е в съгласието. А при всички случаи ще работя – или по ”принуда”, под натиск ”на въртене”, или по желание, с радост.

Като цяло, системата е съвършена и действа със 100% КПД, но аз я усещам, възприемам според своето съгласие с нейната работа. Освен това, така я виждат и останалите, и затова в крайна сметка всички ние усещаме личния и обществен недъг на несъгласието – индивидуалния и системния.

Но това ни възприятие по никакъв начин не се отразява на системата като такава.

Въпрос: Как да ускорим поправянето?

Отговор: Да пожелаете да се съгласите със системата, с движението на нейните части. В моето усещане това ще промени всичко. Аз нищо не добавям и не премахвам в истинската реалност – разликата е само в това, доколко картината и е изкривена от ”кривото огледало” на моя егоизъм.

Целият ми живот се разстила на това платно, в зависимост от това, как ”рисувам” себе си относно вечната система, без да се  съгласявам с нея в този или в онзи случай. И тази картина наричам ”моя свят”. Всъщност тя – снимката – е отпечатък на моето несъгласие с изначалната Природа, с абсолютната любов. Цялото ми битие е проекция на някакъв екран, отразяващ това ”несъвпадане на мненията”. Не виждам истинската система, не виждам нищо, освен собствените си вътрешни пороци.

Въпрос: Нима съществува такова обособено от цялото възприятие мое, собствено ”кътче”?

Отговор: Да. Аз усещам своите желания според противоположността им на системата. По такъв начин, моят свят, както и духовната реалност, също се състои от 613 части, но всяка от тях ми се струва противоположна на цялото.

Тази противоположност се подразделя на 125 стъпала, или стъпала на съответствие/ несъответствие. Сега сякаш се намирам зад последното 125 стъпало – напълно откъснат, в пълно неразбиране. А след това, в зависимост от изкачването, на всяко следващо стъпало ще разкривам своето несъответствие на системата и поправяйки тези недъзи, ще се приближавам към ”съвършена вяра”, към пълно сливане.

И така, за сега виждам и усещам само себе си – относно онова състояние, което искат да ми покажат. Разбира се, като сравнение веднага ми предлагат света на Безкрайността, идеалната система на Природата, на Твореца. Това е невъзможно, за сега мога да уловя само частица от това разминаване, подобно на дете, което го стимулират да се учи добре в своя клас, и в случай на успех, го честват като отличник.

И заедно с това, трябва да помним: сега аз виждам само себе си и нищо по вече.

От урок по статия ”Мир в света”, 24.06.2013

[110682]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Живеем в потока на времето. Има хора, които изразходват много сили, докато се научат да планират времето си. От какво зависи доколко ще успее човек да направи това?

Отговор: От желанието му. По принцип, вътрешната организация на човек зависи от неговата психическа настройка и всеки си има своя.

Има хора, които вътрешно са много организирани: отрано планират всяка крачка, задължително планират деня си, понякога планират дори много преди да реализират замисъла си, и така всеки път. Това е, както се казва, „в кръвта им“. Но при желание, може да бъде и научено.

За всеки конкретен човек има ясно поставената задача. Изискването да я изпълни, желанието да я достигне, влиянието на обкръжението върху човека – трябва да бъдат организирани така, че той да работи вътре в това.

От друга страна, виждаме, че съществува световна тенденция, еволюционно развитие, което води до това, че нашите желания и ценности се изменят. И затова, дори и да заставяме човекa да работи над минали ценности в достигане на целите, които днес вече не са важни, ще ни бъде много трудно да получим от него добра производителност на труда.

Това зависи още и от времето. В наши дни се извършва много сериозно преустройство на човека и обществото. Във всеки народ, във всяка цивилизация (днес в света съществуват шест-седем цивилизации) има своя особеност: свое усещане за време, своя ценностна система за време и трябва да взимаме това под внимание.

Например, жителите на Африка, Китай или Южна Америка възприемат времето не съвсем така, както народите на Северна Европа или Северна Америка. Те имат съвършено различен подход, вътрешно усещане за време, за ценност на времето. За едни времето е като парите, като огромен, даден ти потенциал, който трябва да реализираш, за други – времето тече спокойно, а и те заедно с него.

Въпрос: Ако представителите на различни цивилизации чувстват времето различно, означава ли това, че количеството действия, които те извършват ще бъде също различно?

Отговор: Естествено! Ако взема на работа човек от Индия, с неговото ментално отношение към времето или човек с скандинавски характер, то те имат съвършено различни изисквания към себе си, към обкръжението – към всичко.

Необходимо е да разберем, че усещането за време в различните съвременни цивилизации е различно. В съответствие с това ние трябва да проектираме взаимоотношенията си, отношенията към обща връзка, съюз и т.н.

От ТВ програмата „През времето“, 18.03.2013

[108688]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Някои субкултури водят полу-растителен начин на живот. Те живеят в колиби по бреговете на Индийския океан и водят „натурален, природен живот“. Така скоростта на протичането на времето за тях се забавя значително…

Отговор: За онзи, който се снижава да животинското ниво, е възможно времето да изчезне напълно от сферата на усещанията му. Животните инстинктивно усещат кога трябва да се хранят, да спят и да се размножават. Може да си организираш подобен живот някъде на юг в Индия или в Африка и спокойното да си съществуваш.

Въпрос: А дали е изпълнимо, човек да се научи вътрешно да управлява този процес, без да заминава за Индия: да ускорява времето – да го съкращава, да го ускорява – да го съкращава…?

Отговор: Смятам, че човек първо трябва да разбере с каква цел съществува и да узнае, че в живота му има начин да се изкачи до следващото ниво.

Сега човечеството наближава такова състояние, при което получаваме възможност да преминем от животинското ниво на нивото „човек“.

Човекът – това е състоянието, при което се издигаме над тялото си и достигаме такава цивилизация, такова ниво на развитието, когато абсолютно преставаме да се грижим за материалното си съществуване. Практически стигаме до това, че можем спокойно да си осигурим всичко, без каквито и да са проблеми. При това, материалните ни желания стават много незначителни, свеждат се до това, да сме задоволени само с всичко необходимо. Повече от това не ни трябва. Защото всички тези желания се намират на животинското ниво и се отнасят до поддържане на  животоспособността на тялото.

А останалите желания постепенно се издигат до нивото, на което искаме да постигнем абсолютно различно усещане, новата виртуална реалност, по-висока от нас, каквито сме днес. – Заради какво съществуваме? Накъде се сме се запътили? В какво се състои смисълът на живота? Каква е висшата система, която ни управлява? И така нататък.

Тоест ние желаем да опознаем някое божествено ниво (не става дума за нищо, свързано с религиозния подход). В наше време човек започва да се стреми към това да излезе на ново ниво на съществуване, към това се  устремява и цялото течение на нашата цивилизация. Въпросът е в това дали ще можем да го направим или не? Защото имаме възможност да се развиваме по два начина – сякаш се намираме на кръстопът.

Ако се развиваме правилно, след десет-двадесет-тридесет години бихме могли да достигнем състояние, при което до такава степен ще сме подсигурени с робототехника, че човечеството практически няма да работи физически и само малък процент от населението на Земята ще участва в производствените процеси и в развитието на технологиите.

Хората ще бъдат сменени с роботите, 3D-принтерите и т.н., и човек ще бъде абсолютно свободен от физическа грижа за себе си. Тогава той наистина ще може да организира времето си по правилен начин, защото ще разполага с него в неограничено количество. Продължителността на живота на човек ще се увеличи двойно, така, както от даден момент до днес продължителността на живота е станала два пъти по-дълга, отколкото във времената на Пушкин.

И освен това, човекът ще знае с какво да напълни живота си. Постепенно, в течение на живота си, той ще преминава в следващото измерение, което се нарича „човек“, „Адам“. Ние вече се намираме на преходния етап на това развитие. Мисля, че след няколко десетки години ще стигнем до него.

Въпрос: На стъпалото „Адам“ времето съвсем ли изчезва или много се забързва?

Отговор: По същество това е едно и също. Със сигурност: то или се забавя до спиране, или се ускорява до изчезване.

[108774]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да усетя останалите, ако за сега не ги усещам близки със сърцето си?

Отговор: Трябва да мислиш за това, че другарите са части от твоята душа и само чрез връзката с тях ще изградиш съсъд за получаване на светлината, разкриване на Твореца, истинското състояние, т.е. отдаването.

Истинският свят е светът на отдаването. А ние се намираме във властта на измамата, илюзията, сякаш светът действа, подчинявайки се на силата на егоизма. Това трябва да се обмисля колкото може повече, докато не ти стане ясно, че всичко съществува съгласно силата на отдаване.

А нашето лъжливо, изкривено зрение, каращо ни да мислим иначе, съществува само в нас. Заради него не виждаме истинския свят, сякаш сме слепи, вървейки в тъмнината, напипвайки, опирайки се по стените. Ние не разбираме къде живеем!

Цялото човечество блуждае със завързани очи в тъмнината. Трябва да приложим все сили, за да се премахне това скритие, и тогава ще видим цялата вселена, съществуването на единствената сила на любовта и отдаването. Вселената ни се представя като вълшебен свят, в който всичко е подчинено на законите на отдаването. А ние бродим из този приказен град и имаме възможността постоянно да се поправяме, всеки път придобивайки допълнителна сила на отдаване.

По такъв начин все повече се привързваме към този град, можем да се ползваме от всичко, повече да усещаме и да чувстваме. Това се нарича подем по духовните стъпала.

Но още в първия миг, когато ни се разкрива стълбата, ни става ясно, че цялата вселена е любов и отдаване. Освен това, там се намира и нашият нищожен пашкул, в който спим своя летаргичен сън, без да идваме в съзнание. Само в нас съществува онази болна илюзия, страшният сън, както в мозъка на човек, загубил съзнанието си, преминават някакви флуиди, хаотични мисли. Ето това се случва сега с нас…

Такава реалност, като нашия свят, не съществува! Това е само илюзия, но тя е много важна, защото само чрез нея ще достигнем до истината.

От урока по книгата Зоар, 04.06.2013

[109182]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че в наши дни се ускорява количеството действия на човек за определен период от време. Очевидно това е свързано с количеството информация, в която се намираме?

Отговор: Това зависи от вътрешното изчистване на човек, от това дали може да приеме и преобразува себе си, в съответствие с напълно новата парадигма, с новото отношение към себе си и към обществото, към обкръжението, към света. Ако човек, вместо да се опитва да попие всичко в себе си, на себе си, за себе си, се пренастрои в обратно направление – тогава ще може да намери себе си „извън себе си“, в обкръжението.

А днешния себе си ще усеща само като предавателно, предано на него животно, което съществува дотогава, докато той не премине в следващото измерение – в „извън себе си“. А после това животно (нашето физическо тяло) изобщо пропада, изчезва от усещанията. Към това отиваме.

От ТВ програма „През времето“, 18.03.2013

 [108772]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността - Няма коментари→