Въпрос: Как да си представя формата на висшето стъпало?

Отговор: Трябва да си представиш своето висше състояние и да се постараеш да живееш в него, доколкото е възможно това. В този свят, при тези условия аз изграждам висшата степен. Поправеното отношение между мен и останалите се нарича висш свят. И тогава аз откривам, че той се намира направо тук, и други места няма.

Виждам новите линии за връзка, протягащи се от мен към другите и така ми се разкрива цялото висше стъпало и в него- Творецът, изпълващ света. Виждам, че целият свят – е святата Шхина, в която пребивава Твореца. Аз разкривам това на място. Не ми трябва да летя в някакъв друг космос.

През цялото време строя модел на този висш свят, с това което ми е под ръка – променя се само намерението. Материал за градежа ми служат всички егоистически желания, ненавистта. Аз добавям само поправената връзка между частите на реалността: проявявам я и я променям от получаване на отдаване. И нищо повече не се променя, както е казано: Светът действа по вече утвърдени закони” и ”Ще ядеш онова, което е отдавна приготвено”.

Но за сметка на новото отношение, което разкривам от себе си към другите и между тях, аз виждам че всичко се намира в края на поправянето. Те самите не се чувстват така, но аз го разкривам съответно на своето стъпало. Аз виждам, че в света изобщо няма нищо, освен напълно поправената Малхут от света на Безкрайността. А всичко онова, което ми се е струвало до сега, е било просто сън. Всичко зависи само от моето възприемане на реалността.

Затова, няма накъде да се бяга, а и не е необходимо. Трябва само да променям своето отношение към онова, което виждам, стараейки се да видя във всяко място властта на Твореца. И тогава трябва да се радвам, тъй като всеки път ще разкривам все повече истинското състояние, което вече съществува.  Не ми достига само още малко от моето усилие, за да го разкрия.

От урока по статия на Рабаш, 29.11.2013

[121801]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Книгата Зоар, сякаш говори за непознат на нас виртуален свят. Вчера гледах научно-популярния филм ”Игрите на разума. Нашият мозък ни заблуждава”. Учените са стигнали до знанието, че нашият мозък, получавайки електромагнитни сигнали, ни рисува свят, който не съществува.

В крайна сметка, те правят извод, че всички ние се намираме в някаква игра, която неизвестно кой, управлява и е неясно, с каква цел. Не бихте ли, могли да продължите този филм и да обясните, кой играе с нас?

Отговор: В раздела на Кабала ”Възприемане на реалността” изучаваме, че цялата усещана от нас реалност – се усеща в нас, ”рисува” ни я нашият мозък, във вид  на картина, уж от обкръжаващия ни свят. Извън нас няма, изобщо нищо – нито пространство, нито каквото и да е, което да го напълва. Всичко усещано, се усеща субективно от нас. Всичко произтича само в нас. Говорим за всичко, за нас и обкръжаващият ни свят, сякаш обективно, като че съществува и извън нас и без нас, но възприятието ни работи само, относно нас, за нашите органи на чувства.

Кабалистите, говорят за относителността на нашето възприятие, според Айнщайн, вече почти 6000 години. Книгата Зоар, написана преди 2000 години, разказва за Земята във вид на кълбо. Описани са еволюцията, всичките изменения в природата и обществото, кризата на нашето време и нейното решение. Остава ни, само да приложим тези знания и с тяхната помощ да излезем от кризата в новото виждане за  света.

[121358]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Има две реалности. Едната е стъпалото, на което се намирам сега, усещайки този свят, себе си в него и всичко, което ме обкръжава. Това е моята реалност, моят живот, даден ми в усещанията.

Но науката кабала учи, че има още едно стъпало, намиращо се по-високо от мен и различаващо се от мен по свойства. Моето свойство е егоистичното желание, а свойството на висшето стъпало, на висшето измерение – това е желанието да отдава.

Ако от своя живот гледам веднага тези две стъпала, то напредвам към целта на творението. Аз всеки път отчитам, че над мен има по-високо състояние, което трябва да постигна и затова, целият ми живот е посветен на тази висша цел.

Но тогава, усещам някакво раздвояване в своето усещане, във възприятието, в разбирането, в оценката на ситуацията. Или трябва всичко да приемам така, както чувствам, съгласно своите желания и свойства, разум и усещания и по такъв начин да оценяваме своето състояние отвътре, както правят това всички, или отнасям себе си, вече към висшата степен и се оценявам от гледната точка на това, как бих погледнал на себе си оттам, от страната на Твореца, който ме наблюдава.

Висшето стъпало властва и определя всичко, което се случва с мен сега. Тогава, как да си въобразя, че се намирам на следващото стъпало? Аз трябва да си представя, че съм достигнал свойствата на висшето стъпало, изцяло насочено към отдаване, че съм обикнал ближния, другарите, че съм обикнал самото свойство отдаване, т.е. обикнал съм Твореца. Въобразявам си, че съм престанал да ненавиждам това свойство за отдаване и любов и съм се изпълнил с тях, и това е станало за мен наслаждаване.

В такъв случай, аз гледам на реалността от гледната точка на висшия, от страната на Твореца. Тоест, моето възприятие се раздвоява. Ако се потапям в състоянието си и решавам, изхождайки от свойствата си, от чувствата си, от пресмятанията си, на принципа: ”Съдията няма нищо освен онова, което виждат очите му”, то това се нарича истина, моето мнение, съгласно моето реално състояние и усещания. Или гледам от по-високото състояние, сякаш вече съм се издигнал в него: тогава, как бих виждал, чувствал и съдил случващото се, ако се намирах в свойството отдаване и любов към ближния, в съкращаване на своя егоизъм?

Такова състояние се нарича вяра. Тоест, това са две стъпала: истина и вяра. На стъпалото на днешната истина аз чувствам неудовлетвореност, недостиг на съвършенство, не ми е удобно и не ми е добре, като на всички в този свят и дори ми е по-зле, защото искам да се издигна от него. А в състоянието вяра цари съвършенство и пълна достатъчност, покой и почивка. Намирам се в сливане с висшата сила, виждам цялата Вселена, от край до край, препълнен от благодарност към Твореца.

Аз трябва да се намирам, едновременно в тези две състояния! И тогава определям за себе си посоката към двете точки: от едното състояние към другото. Струва ми се, че в такава форма не е трудно да си го представя и е възможно да се задържа в такова ”двойно” възприемане, всеки път, стараейки се да приближа бъдещето, за да може свойството за отдаване и любов, с помощта на групата, наистина да ни доведе до подем на висшето стъпало.

Пътьом ще дойде осъзнаването на злото, на невъзможността от такъв подем и ще се роди ”молитвата на обществото”. Ще трябва, за своя сметка да натрупам вложените усилия, всеки път, издигайки се и падайки, загубвайки отново всичко и така, изпълвайки морето на нечистите сили. Засега, това море поглъща всичките ни усилия по време на падането, но в крайна сметка, то ще ни върне всичко обратно, както е казано: ”Ще го глътне чудовището и ще го изригне” и тогава ще се удостоим да се издигнем на новото стъпало.

Трябва да приучим себе си на такава работа. Струва ми се, че е напълно възможно да се задържаме, едновременно на тези две стъпала: истина и вяра.

От подготовка към урока, 28.11.2013

[121694]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът казва на Моисей: „Да отидем при Фараона (заедно). Аз също ще тръгна с теб, за да изменя природата ти и да я обърна от егоизъм в отдаване. Трябва само да Ме помолиш за това“. Но Творецът не добавя: „Иди да се обединиш с група, защото без това няма да ти се разкрия“, тъй като това е ясно изначално.

Ако човек не се включва в центъра на групата и не се съединява с другарите, то не може да се обърне към Твореца. Творецът се намира в центъра на групата. Сам към Него никога не се обръщат – само във връзката с другите.

Моисей – това е общият образ на групата. И затова се нарича предводител на народа, олицетворявайки общата съвкупност, единството на групата. Затова има контакт с Твореца и може да се моли, да умолява и да прави всичко за народа.

За да започне процес по поправяне на душата, трябва да си се представим, свързани с всички заедно, в един образ. Всичко започва от това, че се опитваме да се съединим и откриваме, че не можем да го направим, както е казано: „Създадох злото начало и в добавка към него създадох Тора, като средство за неговото поправяне“. Влизането в Египет започва с изясняване, че не сме способни за съединяване, не го искаме при никакви условия, готови сме да продадем брат си (Йосеф), само да не се обединим.

Така започва да се разкрива истинската природа на егоизма в човека, за който е по-добре смъртта, отколкото отдаването и любовта към ближния, грижата за другите. И това още е едва, самото начало – само встъпването на Египетска земя. След това, предстоят още 400 години работа в Египетско робство, т.е. на цялата дебелина на желанието да се наслади. Трябва да отработим всички тези пластове на егоизма, за да решим накрая, че все пак, искаме да се съединим.

Идват седем гладни години, Египетските наказания, защото искаме да се съединим и не можем, правейки все нови и нови неуспешни опити. Докато, най-накрая, не се отчаем и не завикаме към Твореца: „Спаси ни!“, усещайки огромната потребност за помощ от Твореца.

Но винаги става дума за обществото и никога не се говори за отделния човек. Ако се обсъжда някоя личност, то е само от тази гледна точка, доколкото е свързана с обществото в своята особена, присъща на нея форма. Затова възникват такива персонажи, като в книгата Зоар: раби Йоси, раби Аба, раби Елиазар, раби Шимон. Не е важно кой е това – обсъжда се само степента на връзката му с другите.

Само за това е разказът за Моисей и Итро за горящия храст. Става дума за общество, а не за човек, избягал в пустинята. И къде може да избяга от егоизма си? Говори се за човек, който се намира в група. Тора разказва само за отношенията между нас – всичко остава „вътре в семейството“, вътре в групата.

Това е като сериал, чието действие, през цялото време се развива в една и съща стая. Ето, само за тази „стая“ става дума, всичко става само там: възниква пустинята, водят се войни, разтваря се Червено море – всичко е в тази стая, в отношенията между нейните обитатели.

След това ще открием, че действително, няма нищо освен това! Цялата „реалност“, която виждаме сега, само се представя на нас – това е измама, фантазия. В действителност, ние виждаме разбитото, раздробено единство, разкъсано на части, отделени една от друга. Така се получава картината на света – множество хора, вместо един човек, растения, животни, всевъзможни форми на същества, които нямат брой. Така ни се представят 4-те стадия на едно желание – на едната АВАЯ.

Но ако човек иска да възприеме правилно състоянията, то трябва да знае, че само вътре в групата той има възможност да види истината. Групата е този микроскоп, прибор, гледайки през който, можем да видим какво става. Нямаме никакъв друг инструмент в цялата реалност. Сплотявайки, все повече другарите, тоест, избирайки все по-добро обкръжение, човек все по-добре фокусира този прибор и се приближава до истината.

От урок по статия на Рабаш, 25.11.2013

[121440]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Четейки, „Въведение в коментария Сулам“…

Аз съм черна точка в океана на Висшата светлина. Цялото ми съществуване е свързано с тази светлина и спрямо нея оценявам себе си.

И откривам, че Тя е даваща и добра по отношение на мен. А, аз обратно, получаващ и желаещ да Я погълна и да използвам.

Зная, че двете наши природи, на Твореца и на творението са огледално противоположни. И сравнявайки, себе си с Него, разкривам пропастта, която ни разделя, тъй като всичко, което е в Него присъства в мен, но в обратната форма като отпечатък.

И тогава в мен възниква срам! Нали, Той е даващ и любещ, а аз съм получаващ и ненавиждащ…

Този срам е нещо такова, каквото не е било никога преди и това е самото творение. Защото, такова осъзнаване за себе си не се е усещало по-рано. Започвам да преценявам Неговото отдаване като добро, а своето получаване като Зло.

Откъде се появи у мен тази скала за измерване? Не я е имало в светлината! Това е истинското творение. То чувства себе си самостоятелно и отделено от Даващия, и затова разбира противоположността си на Него.

Докато не достигне до усещането, че не е способно да остава в такова състояние, не може да се оправдае и затова прави съкращение, като изгонва от себе си светлината.

Това е Малхут от света на Безкрайността, която страда от това, че не може да бъде такава, какъвто е Творецът и не умее да обича, както Той.

Затова, цялото развитие след Първото Съкращение (Ц“А), като резултат ни довежда до любовта, до това отношение, с което Творецът се обръща към нас. Всичко идва от действието на Първото Съкращение.

Решението да се направи съкращаване е единственото решение, чието следствие движи цялото мироздание и го води до крайното поправяне.

Поради това, усещането на срама е било самият този взрив, от който е възникнало мирозданието и е преминало целия път: надолу до този свят и обратно, нагоре.

Движещата сила на това развитие, разгръщаща реалността, отгоре-надолу и отдолу-нагоре е същото това усещане за срам, което е изпитала Малхут от света на Безкрайността. Няма нищо повече.

От Големия Взрив, от който се е образувала Вселената и досега, всичко се разширява и разширява.

Всичко това става, случва се в Малхут на света на Безкрайността. В нея са затворени всичките девет предишни сфирот, свойствата на Светлината. Няма нищо освен нея. Защото, тя е вместилището на светлината и извън нея не съществува сама светлината.

От урок по статията „Въведение в коментария Сулам“

[4846]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Известно е, че възприемането на реалността става с помощта на петте ни сетивни  органа: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Не може да се възприеме нищо повече от това, което влиза през тези сетивни органи в желанието ни да се насладиш, стоящо зад тях. Ние се наслаждаваме в границите на възможното, стремейки се да получим повече и повече. Мярката за наслаждаване се нарича мярка на живота, жизнена сила на организма.

Ние възприемаме реалността в тази степен, доколкото сме способни да я усетим със своите пет сетивни органа. И затова тази реалност е много субективна, ”персонифицирана”. Човек не може да съпостави своите усещания, спрямо онова, което усещат другите. Дори не знае тези ”другите”, съществуват ли, някъде още освен в неговото въображение. Целият свят се намира вътре в човека. Човекът е малък свят.

Затова, ако заменим своите получаващи съсъди, органите си за възприемане, то разбира се, ще можем да усетим нещо друго. И наистина, сега вече ще видим много повече, отколкото осъзнаваме. Тоест, в нашите чувствени органи ще влиза много повече информация.

Проблемът е в това, че мозъкът ни не обработва всички тези данни, получавани от обкръжаващата ни среда. Тъй като, зад мозъка стои желанието, което ограничава мозъка, казвайки: ”На мен това не ми трябва! На мен това не ми е интересно!” Всичко, което се отхвърля от нашия егоизъм, остава за нас невидимо.

Но ако увеличим своето желание, то ще накара мозъка да обработва цялата информация, получавана чрез сетивните ни органи, тогава ще видим, в крайна сметка, картината на този свят с много повече подробности. Въпросът е само, дали ни е нужно това? Съществува такава възможност, всичко зависи само от разширяването на желанието.

Знаем, че ако другарят ни започне да се интересува от нещо, за нас това също става интересно. Завистта, честолюбието ни карат да следваме другите, за да не сме по-лоши от тях. Така се разширяват желанията на този свят.

Но кабалистите казват, че съществува друга възможност. Ако се издигнем над своите желания, то можем да придобием желанията, които се намират извън нас. Сега виждаме пред себе си огромния свят като извън нас, независимо, че се намира вътре в нас.  По такъв начин, нашето възприятие се разделя: на мен самия и на света. Независимо от това, че всичко се намира вътре в мен и само моят егоизъм го разделя на мен самия и на целия останал свят. До такава степен, че не ме вълнува, случващото се в света и дори обратно, колкото повече страда светът, толкова по-добре се чувствам.

Но има и друга възможност: вместо това да бъда ”Аз срещу целия свят”, да стана: „С целия свят срещу самия себе си“. Все едно, подменям едното с другото, преминавам от едните желания към другите: моите външни желания стават вътрешни, а вътрешните – външни.

Ако използвам желанията на света, в качество на свои собствени, то получавам големи възможности. Аз получавам напълване в тези огромни желания и се наслаждавам в тях, излизайки зад всички   ограничения. Този преход от наслаждаване, от възприятие, от усещане в предишните към новите желания, от вътрешните към външните, се нарича разкриване на Твореца или преминаване на махсом, границата на висшия свят.

Аз продължавам да се наслаждавам от онова, което получавам, само заменяйки едното желание с другото. Това става постепенно, тъй като не е просто да се реализира. Така, както съм обичал самия себе си, сега започвам да обичам другите, чуждите хора. Това се нарича ”да направиш своето желание такова, като желанието на Твореца”.

Тоест, виждаме, че целта на нашето развитие е да получим наслаждаване. Наричаме това любов и отдаване, спрямо онзи егоизъм, в който се намираме сега. Всъщност, желанията се разкриват, напълват се и ни водят към съвършеното възприемане на реалността. Ние трябва само да изучим с какви средства да достигнем това чудесно състояние: за сметка на работата в групата, учението, разпространението.

Всичко това е, за да усетим огромното външно желание и да придобием силата, която ни позволява да работим с тях. Трябва да се издигнем над самите себе си и да работим с желанията на света. Така достигаме възприемането на истинската реалност: не ограничената, не зависимата от нашия мозък или желание, а на истинската реалност, в която се намираме в действителност.

Това е съвсем друго възприятие. Вече не съм аз това, наблюдаващият реалността от самия себе си, а аз, намиращ се в самата тази реалност и отъждествяващ себе си с нея, разтворен в нея. Такъв живот се нарича вечен, съвършен, духовно съществуване.

От урок по статия на Рабаш, 20.11.2013

[121069]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Проучване: Повечето учени не вярват в задгробния живот. Но професор Роберт Ланц твърди, че може да докаже съществуването на живот след смъртта. Доказателството е в квантовата физика. Съгласно теорията на биоцентризма, смъртта, както ние я разбираме е илюзия, създадена от нашето съзнание.

Смятаме, че животът се състои в активности на въглерода и молекулите. Докато те са активни, ние живеем, а след това – гнием в земята. Хората вярват в смъртта, защото на това ги учат или защото човешкото съзнание асоциира живота с работата на вътрешните органи. Но животът и биологията заемат централно място в реалността, животът твори Вселената, а не обратно.

Това означава, че съзнанието на човека определя формата и размера на обектите във Вселената. Всичко, което виждате, не може да съществува без нашето съзнание. Пространството и времето са инструменти на нашия ум. Веднага щом приемете тази теория, за вас става очевидно, че смъртта не съществува.

Реплика: Кабала говори за това от времето на Адам. Усещането за света е субективно. Засега ние усещаме съществуването си чрез това, което се нарича нашето тяло, т.е. в нашите пет сетивни органа. Кабала позволява на всеки човек да развие допълнителни сетивни органи и по такъв начин да усети света друг, над съществуването в животинско тяло.

[121080]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №2

Въпрос: Как може човек всяка една минута да доставя наслаждение на Твореца?

Отговор: Ако през цялото време мисли само за това.

Каквито и действия да извършваш в живота: да работиш, учиш, ядеш, да се намираш във ваната, в леглото, дори и не сам – няма значение къде и как, всички твои мисли трябва да бъдат насочени към Твореца. В крайна сметка, цялата програма на природата, цялата нейна сила е устремена само да работи за отдаване.

Ако действаш така, пред теб ще започне да се разкрива съвършено нова област на усещане, един нов свят. Ще започнеш да виждаш системата на управление, която сега изглежда скрита, защото се обръщаме неправилно към нея. Ние не я виждаме. Ще можем да я видим само ако се устремим към нея заради отдаване и тогава ще разберем как работи тя.

Съществува закон за подобие на свойствата, който действа в целия свят, включително и в нашия. Ако се опитвам да намеря нещо, изграждам сензор, подходящ за това явление, което желая да разкрия. По същия начин е и тук – ако искам да разкрия системата на силите, управляваща всички светове, трябва да бъда в тези свойства и тогава тя ще ми се разкрие.

Затова трябва непрекъснато да бъда съсредоточен на това, че всичко, което правя сега, всички мои мисли, желания и действия са насочени само към наслаждение на Твореца.

Какво означава да насладя Твореца? Не искам да ви обърквам, но няма никакъв Творец няма кого да наслаждаваме. Насочвайки своите желания и мисли, аз сякаш се калибрирам, настройвам се за усещане на истинското мироздание. И това, което се проявява в мен, тази сила, която действа и управлява всички, се нарича Творец. Тя може да се проявява само в мен.

Кабалистичната настройка създава в мен възможност да усещам още една реалност, паралелна на нашата. Ако нашата реалност съществува само в егоистичните сили за получаване, развиваща се по програма, независеща от нас, и ние се намираме напълно под нейна воля, то когато навлизам в другата реалност, в мен се появява възможност за абсолютна свобода.

От 2-я урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119876]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво се променя в човек и в света при разкриването на Твореца?

Отговор: В степента на приближаване до разкритие на Твореца, започва разбиране за това, че всичко, което се случва, е негова постановка, и затова дори най-неприятните събития, които по-рано сме оценяли като ужасни, губят своето предишно отрицателно значение и се преоценят като необходими за натрупване на желанието да разкриеш Твореца.

И разбираш, че в света около теб нищо не трябва да се промени, а само твоето разкритие на управлението прави този низш свят – висшия свят. Само добавянето към този свят на явното управление на Твореца се явява разкриването на висшия свят. Тоест висшият свят е добавяне на висшето управление към нашия свят. Така е казано: ”Няма отличия на този свят от висшия, а само изменение на царстването” (Ейн бейн олам азе ле олам аба еле шиабуд малхует).

[113950]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Мнение: (С. Лойд, проф. МТИ): Вселената е компютър. Вселената се състои от атоми, всички елементарни частици съдържат информация и когато се сблъскват, в хода на този процес се трансформират битовете информация.

Може да се мисли за Вселената като състояща се от атоми – това е традиционен поглед върху нещата, но можем да гледаме на атомите като на съдържащи и обработващи информация както в компютъра. Веднага щом разберем, че Вселената прави изчисления и обработва информация, световъзприемането ни на мига се изменя.

Ако мислим за живота като за обработка на енергия и информация, става ясно, че Вселената може да бъде разглеждана като обработка на енергия и информация. Животът естествено възниква от тези изчисления на Вселената.

Еволюцията е последователност от технологични революции в обработката на информация: поява на езика, на писмеността, на печатната машина, което позволи на огромно количество хора да получат достъп до науката, появата на компютрите и iPhone-те.

Реплика: Намираме се в море от информация, в океан, а я възприемаме под друга форма – като енергия, като материя. Защото съществува само мисъл, по-точно Замисъл на творението. И той включва в себе си всичко останало като свои прояви спрямо нас, в зависимост от степента на развитието ни, т.е. осъзнаване на този Замисъл. Но това вече е следващият етап на познание – не познаването на информацията, а познаването на Твореца – източника на тази информация.

[113642]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→