Въпрос: На какво трябва да се науча от опита на вчерашния ден?

Отговор: Аз трябва да видя, че вчера съм бил в лоши отношения с останалите и каква вреда съм си нанесъл с това. Без осъзнаване на злото не може да има добро продължение.

Аз трябва да видя, как със своя късоглед егоизъм съм си самонавредил. Защото аз съм навредил на другите без да усетя, че аз и те сме едно тяло.

От сега нататък, аз решавам, че ще правя само добро, както на себе си, така и на всички останали, както е казано: ”Възлюби ближния като самия себе си”. Аз достигам осъзнаване на злото на своята егоистична природа и решавам да се издигна над нея. Така аз се издигам над себе си и преминавам в другите, т.е. включвам в себе си желанието на ближния, който става за мен толкова важен, колкото аз самият.

Както майката, която чувства желанието на своята рожба и живее в него, до такова състояние трябва да достигнем и ние и да започнем да живеем в другите. В такава форма се доближавам до понятието вечност, издигайки се над времето.

Въпрос: Ако виждам, че вчера съм се държал егоистично по отношение към другите, то как да не се коря и самоизяждам?

Отговор: Но аз виждам, че това не зависи от мен, това не е моя вина – аз съм създаден такъв от природата, с желание да се наслаждавам.

Реплика: Но така всеки може да каже: аз не съм виновен, такава ми е природата!

Отговор: Тук въпросът е в това, съгласен ли съм с тази природа или не. Ако си изясня това, съгласно правилното образование, методиката за обединение, то разбирам, че това нарочно е направено така, за да пожелая да се променя. С помощта на различни действия аз трябва да се включа в ближния така, че моето и неговото желание да се слеят в едно желание.

Ние сякаш живеем в една чиния. Няма никаква разлика между ”добре им е на останалите” – ”добре ми е на мен”, или ”на другия му е зле” – ”на мен ми е зле”. Трябва да достигна до това усещане.

С това променям миналото, настоящото и бъдещето, тъй като включвам цялата реалност, всички хора в едно желание и то цялото става мое. В това човешко желание се включват също така неживата, растителната и животинската природа. Излиза, че цялата Вселена – това съм аз! Тогава започвам да разкривам, че животът е вечен и времето не съществува, няма минало, нито настояще, нито бъдеще. Има само едно постоянно, силно включване във всички останали. Това вече е съвсем друго време – като смяна на състоянието все по-дълбоко включване и все по-пълно усещане на живота.

Аз виждам, че мога да разкрия своето желание безкрайно за сметка на съединението ми с останалите и да се наслаждавам с всички заедно и за всички – като майка, която има милиарди деца и всичките може да ги напълни.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137089]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Нашата бъдеща форма на развитие е да се съединим по подобие на цялата природа в интегрална форма. Неживата, растителната и животинската природа се намират в дълбока, естествена връзка помежду си. А хората заради своя егоизъм се издигнали по-високо от животинското стъпало.

Тъкмо това желание да се насладим ни дава усещането за ближния, на всички видове и родове същества, стоящи пред нас от тук до края на Вселената, на всички детайли на Земното кълбо.

Ние трябва да използваме това усещане за ближния, за да го реализираме като правилно отношение и да се върнем в единната система, където всички са свързани един с друг и са взаимно зависими. По пътя към тази цел се развива нашето поколение, оказвайки се в затворена и напълно взаимозависима система.

Животът и естественото развитие ни задължават да осъществим връзката между нас. Неживата, растителната и животинската природа по естествен път се затварят в една обща мрежа – цялата екология, цялата природа. И само човекът е изключение, опитвайки се да действа така, сякаш за него няма никакви ограничения и той не е длъжен да се включи в тази обща интегрална система, в която всичко е свързано.

Човек трябва да види глобалността на природата и това, че неговото желание да се наслади отрича всички тези закони. В самото желание няма нищо лошо – лошо е само неговото егоистично използване, само за себе си. Тъй като не взимам под внимание своята зависимост от всичко, което ме обкръжава.

Днес става ясно, че аз завися от целия свят: от гледната точка на технологиите, промишлеността, добива на петрол, газ, въздуха, от всичко. Излиза, че ако желая спокойствие, хубав живот и всеки момент да се наслаждавам, то трябва да създам добри отношения с цялото ми обкръжение.

Въпрос: Нима това не е лошо, ако всеки момент желаеш да се наслаждаваш?

Отговор: Лошо е не самото наслаждение, а как аз го използвам на един кратък момент. Сега мога да го хвана – хващам го, мога да открадна – крада го, мога да излъжа – лъжа, мога да не мисля за никого, освен за себе си – така мисля. И използвам своя егоизъм много ограничено и наранявам другите, което в крайна сметка се връща при мен, тъй като светът е кръгъл.

Ние не сме способни да направим добро на себе си, ако не правим добро на ближния. Та нали се намираме в една интегрална, аналогова система, където всичко зависи от всички. Трябва да разберем, за сега в проста егоистична форма, че правейки добро на другите, правим добро на самите себе си.

Сключвайки съглашение за взаимна дружба и любов с всички аз си гарантирам наслаждение от този момент и до края на живота си. Ако се включвам в останалите, а те в мен, и ние се превръщаме в едно желание, в един замисъл, в едно взаимно действие, в което всички зависят от всички, то понятието време изчезва.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137085]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Как правилно да използваме времето: миналото, настоящето и бъдещето? Струва ли си да ловим текущия момент, за да живеем само тук и сега?

Отговор: Ако усещахме само този момент, а не миналото, настоящото и бъдещето, или бихме се издигнали над времето, или бихме умрели. Едно от двете.

Мъртвите са свободни, защото не усещат времето, затова не усещат и промените, но това не е онази свобода, която търси човекът. Животните и растенията някак си усещат миналото, настоящото и бъдещето и дори в неживия камък се натрупва спомен, за онова, което се случва с него.

Независимо, че не сме запознати с това явление, но камъкът усеща външните въздействия върху себе си и някак си възприема миналото, настоящото и бъдещото, съгласно своето съпротивление на влиянията отвън.

Затова да усещаш само едно от трите времена означава да загубиш усещането за живот. По-интересно е да се издигнеш над усещането за минало, настоящо и бъдещо и да вземеш връх над тях, т.е. да управляваш преминаващите процеси. Трябва да изясним, как можем да управляваме миналото, настоящото и бъдещето, под формата на въздействие върху нас от някакъв външен източник.

Ако аз се обединя с този източник и го изучавам, то започвам да властвам над трите времена и се превръщам в господар на времето, ставам стопанин на своя живот. Мога свободно да се премествам от миналото в настоящето, в бъдещето и обратно от бъдещето в настоящето и в миналото. Мога да се издигна много над тях и да не бъда вече зависим от тях.

Сам ще променям времето, а не времето ще променя мен. И всичко това зависи от това, как ще преодолея желанието си да се наслаждавам – органът, с който усещам промяната на времето. Ако се издигам над своето егоистично желание и се освобождавам от него, то преставам да усещам миналото, настоящото и бъдещото като свой живот.

Пита се: тогава с какво се асоциирам аз? Аз трябва да зная цялата ос на развитие на своето желание: как то е било създадено, как се е променяло и каква форма трябва да придобие. За да разбера всичко това, трябва да се издигна на друго стъпало, наречено програма на творението.

Всяко нещо в света има своето минало, настояще и бъдеще, т.е. причина и следствие. Постоянно трябва да се обръщам към причината и тогава много по-лесно ще мога да изследвам и да видя следствията. Ако причината ми е точно известна, то дори без да виждам резултата, аз вече ще зная какво ще се случи. В причината вече е заложена бъдещата формата на всички следствия.

По такъв начин, достигам до основния въпрос в моя живот: „Къде е неговият Източник? Откъде съм дошъл? Какво е това човек? Кой ме е създал? Каква сила ме управлява и към каква цел ме води?”

Ако можех да отговоря на всички тези въпроси, то бих могъл сам да управлявам живота си и бих се освободил от пътя на времето.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137039]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Откъде в нас се появява усещането за времето? Защо при едни то е точно до минута или секунда, а при други изобщо липсва такова усещане за време?

Отговор: Това зависи от развитието на желанието за наслаждаване. Ако желая да се насладя, то деля своето желания на части от секундата, за да напълня всяка частичка от секундата с наслаждение, напълване. И затова за мен е важно да усещам времето.

Животът никога не ни се струва дълъг, защото мога да го напълня с наслаждения, в широк смисъл: храна, секс, семейство, пари, власт, знания. И тогава 80 години живот са ми малко – и хиляда не биха ми стигнали, за да направя всичко.

Въпрос: Понякога възприемаме времето като негативно явление: с времето вещите се развалят, разпиляват, а тялото ни остарява. Но от друга страна, времето може да бъде полезно, тъй като то лекува, примирява. Как да възприемаме времето: като лошо явление или като добро?

Отговор: Времето зависи от това, с какво го запълвам. И преди всичко, трябва да се разбере, как мога аз да го управлявам, а не то мен. Аз не съм съгласен с такива изказвания, че ”времето лекува” и че трябва да се приема спокойно, сякаш времето е нещо, намиращо се извън мен. Това е форма на отношенията на слаби хора, които не умеят да се разпореждат със своето време. При такова отношение към времето си навличаме много неприятности.

Времето трябва да е под наш контрол и ние трябва да се издигнем над него. Това не означава да удължим живота със 100 години за сметка на успехи в биологията и генетиката. Та нали тогава и 200 години ще са ни малко и животът ще ни се стори твърде кратък.

Човекът, живял преди 500 години, е усещал 30-те си години живот не кратък, а дори по-дълъг отколкото съвременният човек, живеещ 80 години. Затова аз не мисля, че трябва да вървим в тази посока. Трябва просто да се издигнем над понятието време, което означава да го управляваме.

Времето зависи от това, дали съм получил повече или по-малко наслаждения.  Промените в моето желание за наслаждение ми създават усещане за това, че времето минава. А ако усещах някакво постоянно напълване в не променящо се желание, то изобщо не бих се усещал жив. Бих загубил не само усещането за време, но и за живот.

Тъй като в мен не биха се извършвали никакви промени, а без промени няма усещане за живот. Да живееш – това не е някакво усещане, а разликата между две състояния. А ако състоянията не се променят, то през цялото време се усеща едно и също състояние, и затова аз не се усещам съществуващ.

Излиза, че усещането за време е вътрешно, чувствено, съвършено субективно разбиране. Всичко, което трябва да направя – е да променя своите органи за възприемане, вътрешната си програма, действаща в мен сега, както във всеки жив организъм. Ако се издигна над тази програма и започна да функционирам по друг начин, да не използвам своето желание за наслаждаване, да не живея с това, което идва, а сам да се само-напълвам и да управлявам тези напълвания, то аз ставам стопанин на времето.

За това трябва само да се издигна над егоистичното си желание и да престана да съм зависим от него.

От 352 беседа за новия живот, 17.04.2014

[136708]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Мнение: Чувствата ви лъжат? – Не се притеснявайте, те са предвидени основно за това. Всеки от нас живее в собствен индивидуален заобикалящ го свят, който е пълен с персонални усещания.

В тази реалност съществуват оптични илюзии, странни звуци, неразбираеми чувства и миризми, псевдохалюцинации (кинематограф, компютърен монитор).

Хората абсолютно достоверно виждат, чуват и усещат такива неща, които ги е нямало и не е могло да ги има. Гледате на бяло платно, осветено от прожектор, или на панел, съставен от RGB-триади, и определено ви се струва, че там се случват събития, които ви карат да се смеете и да плачете.

По същия начин мнозина достоверно са се сблъсквали с екстрасенсорни явления, реално са „видели“, „почувствали“, „чули гласове“, за тях всичко това е истина, „друга реалност“, в която те нямат никакви причини да се съмняват.

Понякога от сложната психологическа природа на човешките чувства може да зависи нечий живот. С каква степен на достоверност може да се твърди, че свидетелят наистина е видял и чул всичко това, което му се струва, без никакви съмнения във видяното и чутото?

Странна работа: еволюцията, която по идея трябва да ни доближава да главния обект на адаптацията — реалността, в действителност в много от случаите отделя психиката от него, заключва човека в индивидуално настроения, не винаги комфортен, но винаги детайлно прочувстван свят. Защо тя прави това?

Реплика: Развитието ни върви по две линии – за да можем в края на нашето развитие (1), да разкрием пълната му несъстоятелност (2). Именно това разочарование ще ни даде възможност да осъзнаем и да се съгласим да поемем по абсолютно нов път на развитието (3), противоположен на първия (1) – развитие, целящо единството, в което ще разкрием нов орган на чувствата и чрез него ще започнем съществуването си в новия, висш свят.

[135904]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява времето? Съществува ли то само по себе си или съществува единствено вътре в нас? Как Вие виждате времето?

Отговор: Виждам времето, когато си гледам часовника. Усещам времето, когато се замислям за живота си, за изтичащото време, за нещо преминаващо, за някакви последици, чувства.

Желанието ни да се насладим, обобщеният ни материал, усеща миналото, настоящето и бъдещето като случващи се в него изменения. Тоест времето зависи от нашите преживявания в желанието ни да се насладим. Ако не са те, ние не бихме усещали времето.

Ако не чувствах дали ми става ту по-добре, ту по-лошо, не бих забелязвал и времето. Ако моето усещане не би се променяло, времето би престанало да съществува за мен. Тоест времето за мен – това е следствие от измененията в моите сетивни органи. Ако няма изменения – няма и време. С какво предишната минута се отличава от следващата? Само с това, което се случва в моето желание да се насладя. Това наричаме време.

Понятието време съществува само защото има разлика между степента, в която ми е било приятно в предишното състояние и в последващото. Усещанията ми се променят и затова е важно какво е било преди, какво се случва сега и какво ще се случи после от гледната точка на моето наслаждение. Проверявам всички състояния в своето желание да се насладя. Състоянията, променящи се едно след друго, се отпечатват в мен като течащо време.

Желанието за наслаждение – това е целият материал на творението и то усеща до каква степен е напълнено или е празно. То измерва състоянията си в съответствие с това усещане за напълненост, а сравнението на миналото състояние със сегашното, от гледната точка на наслаждението, формира у него понятието време.

Времето е мярката за наличието на напълване вътре в желанието за наслаждение. Тъй като искам да се наслаждавам, развивам усещане за бъдещето и се обръщам към миналото, за да изследвам как да се организирам, за да постигна желаната цел. Планирам процесите, водещи към постигане на напълването и затова времето за мен се разделя на различни етапи.

Искам да узная бъдещето и да се поуча от миналото, но всичко това изхожда от желанието ми да се насладя. Различните видове на това желание, развивайки се, формират в мен усещане за времето.

Желанието за наслаждение съгласно развитието си е разделено на нива: неживо, растително, животинско и човешко. Само човек усеща времето: тоест миналото, настоящето и бъдещето се усещат от него различно според гледната точка на наслаждението.

Чувствам, че вътре в мен едновременно съществуват множество видове време. Има време, което се отчита с часове, а има време, което усещам. Времето може да се измерва в милиарди години съществуване на вселената, а може и с кратки мигове. Всичко се определя от това кое е важно за мен и кое не е важно, с това как възприемам времето спрямо себе си.

Усещането за време и неговата същност – това са две абсолютно различни неща. Усещането за времето зависи от моето вътрешно лично изживяване, а астрономическото време решаваме да се измерва в съответствие с движението на планетите, което също е нещо относително.

Цялото мироздание – това е желание за наслаждение, в което протичат наблюдаваните от мен процеси на неживото, растителното, животинското и човешкото нива. Излиза, че всички те се намират вътре в мен – цялата реалност е вътре в мен, в моето възприятие. Ако възприятието ми се измени, тогава, разбира се, и времето, и движението, и пространството, изобщо целият свят, цялата обща картина, в която се намирам сега, също ще се промени.

И затова е нужно да се запитаме: „А какво представлява нашият живот? Каква е тази реалност, в която съществувам? До каква степен тя е относителна и възможно ли е да я променим?“

Oт 351-а беседа за нов живот, 17.04.2014

[134700]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Усеща ли животното цялата природа като една система, общите взаимовръзки?

Отговор: Да, усеща, но само на своята степен.

Въпрос: Именно за това ли животните могат да предчувстват бъдещето?

Отговор: Животното може да усети само някакво предупреждение за своя живот, но не е способно да се издигне по-високо от грижата за своето животинско съществуване. Това се нарича инстинкт. Животното се чувства свързано с общата система, но тя му предоставя знание само на животинско ниво. То знае какво предстои да се случи и затова е много по-внимателно, отколкото човек, и се държи по-умно.

Животното няма да се обърка! То разполага с всички необходими знания за живота, които се наричат природни инстинкти. Но в човек това го няма.

Въпрос: Ако имах такъв инстинкт, навярно моят живот би бил много по-добър: нямаше да имам дългове към банката, язва на стомаха и постоянен стрес?

Отговор: Под въпрос е кое е по-добре. Защото ако имаше такъв инстинкт, ти щеше да си животно, а не човек. Животното притежава всички знания за добър живот, усещане за връзка със замисъла на природата, но в човека няма нищо такова. Но защо? Защото на човешко ниво е невъзможно да получиш връзка със замисъла автоматично, а е необходимо да я придобиеш за сметка на своето развитие.

Този потенциал е заложен във всеки човек, но е необходимо да се подхожда към него последователно. Невъзможно е да хванете първия срещнат и да започнете да го убеждавате в тази необходимост! Тази потребност трябва да съзрее в човек. Ако той чувства, че трябва да знае бъдещето, то аз мога да го науча как да го прави.

Въпрос: Аз съм съгласен да уча! Изключително ми е необходимо знание за бъдещето, което ще разреши всичките ми проблеми: ще ми обясни, как да се отнасям с децата си, със съпругата си, каква професия да си избера?

Отговор: Ти ще разбереш абсолютно всичко. И ако имаш такъв важен въпрос, който те води до отчаяние, изискващ разрешаване, значи, че си способен да го направиш.

След завършването на курса по интегрално образование, трябва да достигнеш това усещане, че всички хора се явяват неделими частици от една система, без никаква разлика помежду си – включвайки и теб самия. И като начало е достатъчно да се сдобиеш с такова усещане дори само към един човек, но непознат, не към свой роднина.

Въпрос: Значи, ако почувствам непознат човек като самия себе си, с това ще създам в себе си способност да виждам бъдещето?

Отговор: Да, защото ти ще придобиеш интегрален орган на чувствата, излизайки от своя егоизъм, да допуснем, в мен. Излиза, че ти трябва да ме усетиш така, както усещаш самия себе си. Ако можеш да почувстваш нещо, което не е в теб, така, все едно е в теб самия, то тогава за теб ще се разкрие цялата реалност. Отворил си своите органи на възприятие и можеш да виждаш всичко около теб в истинския му вид.

Въпрос: Защо не мога самостоятелно, със своя ум, да се обучавам на интегрално мислене, а ми е необходим още някой?

Отговор: Относително кого ще излезеш от себе си, ако няма никой друг? Това не е абстрактна философия, а изисква много упражнения и действия, в които проверяваме своите „за“ и „против“. Това не е толкова просто, защото ни е необходимо да излезем от усещането за нашето „аз“ навън. Това е първото условие на интегралното мислене.

Излизайки от своя „аз“, започвам да усещам това, което се намира извън мен, и по тази логика, усещам всичко! Все едно разтварям сферата на своите усещания, която има 5 нива за пълното постигане на тази реалност!

От 305-а беседа за нов живот, 23.02.2014

[132213]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Човек, занимаващ се с кабала, с методиката за поправяне, трябва да разбира, че изучава наука. Съществува съвършено нов подход във възприемането на тази наука, тъй като тя се усвоява от нови сетивни органи за възприятие на човека.

Ние с вас се намираме в реалност, препълнена от безкрайно количество цветове, звуци, въздействия, неограничени от времето и пространството и включващи в себе си милиарди форми за отдаване.

Вече сме навлезли в тази реалност, но възприемаме от нея една малка мизерна част съгласно своите несъвършени органи за възприятие. Тя се намира тук, пред нас, но ние не я усещаме.

Всичко това ще се промени вътре в нашето усещане. Ще се променят сетивните ни органи и ще се почувстваме в нова реалност. Само така работи това.

А хората си мислят, че прочетеното в статиите и чутото от уроците трябва да дойде при тях отвън. Но нищо няма да дойде! Промяната трябва да се случи вътре в мен и то само в зависимост от моите усилия и тогава ще почувствам, че се намирам на ново място. Аз ще си нарисувам, ще си представя някаква нова форма от света на Безкрайността.

Тоест очаквам промяната да настъпи в мен, а не отвън. Този въображаем свят не е жив, защото в него сякаш нещата се променят около нас. В духовния свят няма нищо около нас. Там веднага усещам, че всичко зависи от мен, от моите свойства и от преживяванията вътре в тях.

Усещам как се променят желанията ми и съответно с това се променят и моето възприятие вътре в тези желания. И едното, и другото – изследвам, проверявам, изучавам и от това в крайна сметка се ражда науката кабала.

Затова трябва да чакаме вътрешни промени, а не някакви външни. Отвън няма какво да очаквате – всичко е вътре в човек. Това е много важно! Тъй като ние може да очакваме ситуацията да се промени, да се поправи, но ако не се грижим за своите вътрешни промени, то ще си останем с онова, което имаме.

Човек трябва през цялото време да обяснява сам на себе си, че други промени, освен вътрешните, няма, няма нов свят – а само ново възприятие вътре в самия него, съгласно новопридобититеот него свойства.

От урока по статия на Рабаш, 08.04.2014

[132270]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам “Науката кабала и нейната същност“: Ни най-малко, не постигаме същността на нещата – даже на тези, които са привидно реални понятия. За нас са достъпни само техните действия, които предизвикват реакция при съприкосновението с нашите органи на чувствата.

Аз всичко възприемам и усещам, единствено като отражение, което се създава в моите органи на чувствата, а не в действителния вид. Истината се намира, извън мен и не ми е ясна. Мога да съдя, за каквото и да било, само като възприема нещо в себе си, различавайки онова, което се е „обрисувало“ в моето зрение, слух, вкус, обоняние и усещане. Всички названия и означения, всички явления и отзвуци, всички видове на материята, всичко, което се случва е обусловено от възприятието на моите органи на чувствата.

Същността остава „зад кадър“, тя се изплъзва от материалните усещания, лежи зад пределите на онази картина за света, която те ни „рисуват“.

Въпрос: Как ще можем, тогава да общуваме помежду си и да се разбираме  един-друг?

Отговор: Можем да се разбираме един с друг, защото в нашите органи на чувствата е заложена програма със сходни за всички нас шаблони. Тяхното съответствие позволява на човек да предава на другите своите усещания, тъй като другите се намират в същата тази илюзия, както и той. Всички се намираме на определено ниво на възприятие и такава ситуация позволява да го обсъждаме помежду си.

Въз основа на текущата „картина“, допускаме съществуването на нашия свят, в който се намира неживата, растителната и животинската природа, а също така и хората, които възприемат реалността. Каква е тя, в действителност, ние не знаем. Възможно е, това да са само вълни, както казват физиците или почти първозададената празнота, защото разстоянията между суб-атомните частици, несравнимо превишават техните размери.

Как възприемаме света? Как това въздейства върху нас? Как си представяме случващото се? Защо действителността приема в нашето възприятие, именно такива форми? Как обработваме получените данни? Как ги сравняваме с миналите резултати? По какъв начин, с помощта на какъв код, си предаваме информацията, един на друг? Как я събираме, за да можем по-късно да се възползваме от натрупания опит, да открием нещо, да направим аналогия с нещо? Всичко това са вече производни.

А най-важното, хората в този материален свят възприемат, единствено субективната картина. Дай им, други органи на чувствата и те ще видят друг свят. Промени в тях, програмата за възприемане и картината се променя.

Днес вече изобретяваме прибори, позволяващи да променяме, да допълваме възприеманата реалност, да създаваме илюзия и лъжливи образи.

Освен това животните, в сравнение с нас, възприемат света съвсем по друг начин. Кучето се ориентира по „петната“ на миризмите, те не виждат човека, а го подушват и върху това строят неговия образ. Котката, преминаваща покрай него, възприема не толкова в полето на зрението, колкото в полето на обонянието. Змията различава температурата на предметите – до части от градусите и това ѝ дава точно определената картина.

Като цяло, на нас ни е ясно, че всичко в света е относително. Относително е даже между нас, макар по природа да не се различаваме, толкова помежду си.

Въпрос: В такъв случай, как кабалистите, обсъждайки духовния свят, могат да се разбират помежду си?

Отговор: Кабалистът е човек, пребиваващ в тяло, подобно на теб и възприемащ света чрез телесните органи на чувствата, както и ти. А освен това, той има допълнително възприятие, в което различава силите, управляващи света и взаимовръзката си с тях. Пред него е мрежата от силите – това е всичко. Но това е наистина ВСИЧКО….

От урок по статията “Науката кабала и неѝната същност“, 08.12.2013

[122425]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение: (Р. Ланц, професор в Института по регенеративна медицина, ръководител в Advanced Cell Technology): Смъртта, като такава, не съществува. Има само рестартиране на времената. Ако нас ни няма, няма да има и Вселена. Като че ли, нейната структура е обяснима само чрез биоцентризма, където феноменът на съзнанието на конкретния индивид е централното звено, а пространството и времето не се явяват обект или предмет.

Това е само удобна форма на нашето разбиране за света, която носим в себе си. Така, всъщност няма абсолютна, съществуваща, независимо от нас матрица, в която да произтичат физическите явления. И означава, че всички опити да се хвърли светлина върху природата на Големия взрив, да се изясни каква е била Вселената в началото на своето съществуване и какво ще се случи по-нататък с нея, са лишени от обективност. Всичко това можем да узнаем само, чрез нашето възприемане на тези явления.

Теорията за пространството и времето е не повече от ментална конструкция и затова смъртта, както и безсмъртието, съществуват в света без пространствени или линейни граници. Считаме, че животът се заключава в активността на въглерода и съответстващите молекули. Докато те са активни, ние живеем. По същността си, смъртта е само това, което сме свикнали да разбираме под този термин. Всичко, което виждаме, не може да съществува, извън нашето съзнание. Иначе казано, ако не се мисли за смъртта като за край на живота, то тя няма да съществува.

Това, което наричаме смърт е ”рестартиране на времената”, някога, каквото назоваваме с „време“, не е свързано с нашето съзнание. Тайните на живота и на смъртта не трябва да постигаш, като внимателно се вглеждаш в микроскоп или в телескоп. Те почиват по-дълбоко, понеже включват в себе си, самите нас. Ние се събуждаме и се откриваме в настоящия момент, сякаш съществува стълба, по която вече сме се издигнали и има стълба нагоре, към необозримото бъдеще. Но разумът стои пред вратата, през която, току що сме влезли и ни снабдява със спомени, които ще ни съпровождат през целия ден. Обаче, ако от пространството се изчисти всичко, то няма да остане нищо.

Различието между миналото, настоящето и бъдещото е само упорита илюзия. Теорията на относителността на Айнщайн е показала, че пространството и времето са спрямо наблюдателя. Квантовата теория е сложила края на класическите представи за това, че частиците съществуват, даже и ако не ги наблюдаваме. Но ако светът е творение на наблюдаващия, не трябва да ни удивлява и това, че той ще се разруши, заедно с напускането на всеки един от нас. Както и това, че заедно с всички Нютоновски концепции за ред и за прогнозиране, ще изчезнат пространството и времето. Действително, как можем да се удивим на това, което вече няма да можем да наблюдаваме?

След смъртта, съзнанието тръгва и ”се прекъсва връзката с времената”. Но по-нататък, на всеки от нас му се налага да се издигне по стълбата във вечността и тази стълба може да бъде, където е угодно.

Реплика: Днес вече догадките и мненията на учените се приближават към знанията на кабала.

[122649]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→