Въпрос: Какво представлява времето? Съществува ли то само по себе си или съществува единствено вътре в нас? Как Вие виждате времето?

Отговор: Виждам времето, когато си гледам часовника. Усещам времето, когато се замислям за живота си, за изтичащото време, за нещо преминаващо, за някакви последици, чувства.

Желанието ни да се насладим, обобщеният ни материал, усеща миналото, настоящето и бъдещето като случващи се в него изменения. Тоест времето зависи от нашите преживявания в желанието ни да се насладим. Ако не са те, ние не бихме усещали времето.

Ако не чувствах дали ми става ту по-добре, ту по-лошо, не бих забелязвал и времето. Ако моето усещане не би се променяло, времето би престанало да съществува за мен. Тоест времето за мен – това е следствие от измененията в моите сетивни органи. Ако няма изменения – няма и време. С какво предишната минута се отличава от следващата? Само с това, което се случва в моето желание да се насладя. Това наричаме време.

Понятието време съществува само защото има разлика между степента, в която ми е било приятно в предишното състояние и в последващото. Усещанията ми се променят и затова е важно какво е било преди, какво се случва сега и какво ще се случи после от гледната точка на моето наслаждение. Проверявам всички състояния в своето желание да се насладя. Състоянията, променящи се едно след друго, се отпечатват в мен като течащо време.

Желанието за наслаждение – това е целият материал на творението и то усеща до каква степен е напълнено или е празно. То измерва състоянията си в съответствие с това усещане за напълненост, а сравнението на миналото състояние със сегашното, от гледната точка на наслаждението, формира у него понятието време.

Времето е мярката за наличието на напълване вътре в желанието за наслаждение. Тъй като искам да се наслаждавам, развивам усещане за бъдещето и се обръщам към миналото, за да изследвам как да се организирам, за да постигна желаната цел. Планирам процесите, водещи към постигане на напълването и затова времето за мен се разделя на различни етапи.

Искам да узная бъдещето и да се поуча от миналото, но всичко това изхожда от желанието ми да се насладя. Различните видове на това желание, развивайки се, формират в мен усещане за времето.

Желанието за наслаждение съгласно развитието си е разделено на нива: неживо, растително, животинско и човешко. Само човек усеща времето: тоест миналото, настоящето и бъдещето се усещат от него различно според гледната точка на наслаждението.

Чувствам, че вътре в мен едновременно съществуват множество видове време. Има време, което се отчита с часове, а има време, което усещам. Времето може да се измерва в милиарди години съществуване на вселената, а може и с кратки мигове. Всичко се определя от това кое е важно за мен и кое не е важно, с това как възприемам времето спрямо себе си.

Усещането за време и неговата същност – това са две абсолютно различни неща. Усещането за времето зависи от моето вътрешно лично изживяване, а астрономическото време решаваме да се измерва в съответствие с движението на планетите, което също е нещо относително.

Цялото мироздание – това е желание за наслаждение, в което протичат наблюдаваните от мен процеси на неживото, растителното, животинското и човешкото нива. Излиза, че всички те се намират вътре в мен – цялата реалност е вътре в мен, в моето възприятие. Ако възприятието ми се измени, тогава, разбира се, и времето, и движението, и пространството, изобщо целият свят, цялата обща картина, в която се намирам сега, също ще се промени.

И затова е нужно да се запитаме: “А какво представлява нашият живот? Каква е тази реалност, в която съществувам? До каква степен тя е относителна и възможно ли е да я променим?”

Oт 351-а беседа за нов живот, 17.04.2014

[134700]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността | Add Comment →