На осмия ден от освещаването от Небето слезе огън и погълна жертвата. След това събитие Надав и Авиу решили, че въпреки това, им е нужно да донесат на жертвеника още и свой собствен огън. [М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“]

Изминали седем дни (седем степени): хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут. Осмият ден се отнася вече към ГАР на висшата степен, частта от главата на тази степен, на която те се намират.

Синовете нямат никакво отношение към тази степен и затова не могат сами да принесат на нея своя огън. Те биха могли да се свържат с нея единствено чрез Моше и Аарон, и тогава веднага биха получили усещането, че това не може да се направи.

Тяхната грешка била в това, че те самостоятелно се опитали да се издигнат на висшата степен, вместо да се съединят с Моше и Аарон.

Тоест НЕХИ (нисшата трета степен) повдигайки се нагоре, поискала веднага да се свърже с ХАБАД, подминавайки ХАГАТ. Това всъщност е осмият ден, когато седемте степени на ХАГАТ НЕХИМ, седем свойства, се повдигат към главата (рош).

Моше и Аарон символизират главата на парцуфа (духовното тяло), състояща се от три степени: кетер, хохма и бина.

Долната част на парцуфа включва седем степени (хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут), от които трите най-долни степени са Надав и Авиу.

Те поискали да направят такова поправяне, което се нарича жертвоприношение и което би ги издигнало по-високо от Моше и Аарон, но не могли да се справат с това и загинали.

Всички персонажи в Тора са нашите вътрешни свойства, съществуващи във всеки от нас.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2014 

[136840]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Аарон имал четирима сина, двама от тях, Надав и Авиу, не само че били красиви, но и притежавали много способности. [М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“]

Красота се нарича получаването на светлината хохма (светлината на живота) заради отдаване.

Красотата се отнася и към женската част на душата (лявата линия) – към желанието за получаване, което може да работи за отдаване. Но при Надав и Авиу то се проявило в дясната страна, защото те са синове. Това означава, че ние говорим именно за грешка, присъща на младостта. Но младост се нарича всяко първоначално усвояване на нова степен.

Ако към това им добавим общопризнатата праведност, то става ясно, че в бъдеще те трябва да станат водачи на народа. Дори самите им имена насочват към тяхното величие: ”Надав” означава, че е достоен за високо положение (недивут); „Авиу“ показва, че той е достоен да бъде баща на еврейския народ (ав).

Не само другите отбелязали тяхната изключителност, те самите осъзнали това. Веднъж Надав казал на Авиу: ”Когато Моше и Аарон си отидат, ние ще заемем техните места”. И Творецът му отговорил: „Ще видим кой кого ще погребе.“

Въпрос: Какво означава: „Когато Моше и Аарон си отидат, ние ще заемем тяхното място“?

Отговор: Това означава, че синовете ще бъдат в състояние да се издигнат на по-високо ниво от бащите си.

В духовния свят няма смърт. Когато преминем през нивата Моше и Аарон, то естествено ще станем по-високи от тях, ще заемем техните места.

Моше и Аарон – това са две линии, две степени, една под друга, дори на средната линия. Аарон – по-лявата линия, Моше – дясната линия, и така те работят помежду си на средната линия. Така и Надав и Авиу.

Принципно, Надав и Авиу наистина се намират на по-високо ниво, отколкото Моше и Аарон. Но те трябва да посочат именно разкриването на злото – в това се състои тяхната мисия. И затова в крайна сметка те загиват, но с това изпълняват своята мисия. Всъщност това са  две свойства, които трябва да разкрият следващата степен над Моше и Аарон.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2014 

[136786]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Синовете на първосвещеника Аарон, Авиу и Надав, загинали, защото прескочили степен, която трябвало да преминат. Това са онези грешки, които се случват през цялото време.

Отговор: Човек иска да се жертва, хвърля се, без да знае и да разбира, че предприетото духовно действие е извън неговите сили.

Но това действие е необходимо, за да види той границата на своите възможности, за да може неговото устремяване напред да загине, т.е. да се разбие, да изчезне от него в онзи неподготвен вид, който той е създал. Но в последствие, в резултат на множество малки действия той ще може да го изпълни.

Опитай да подскочиш на три метра височина! Синовете на Аарон поискали да вземат тази височина заради самото отдаване, заради Твореца, заради целия народ. Но това е над силите на човек, над нивото, на което те са се намирали. И затова, в крайна сметка, се проявило свойството на съда, твърдостта – огъня, който може да бъде и добър, и зъл. В този случай той ги е погълнал.

Реплика: Но те са го направили с правилно намерение.

Отговор: Техните намерения били неоправдани. Защо ти отиваш на такова задание, ако нямаш ясната поддръжка на Твореца? Тъй като всичките ти свойства, всичките ти действия за отдаване – са само от това, че ти получаваш сила свише.

Ти самият си малък егоист. В теб се проявяват някакви нови егоистични свойства, а ти трябва да получиш алтруистични свойства, да ги събереш заедно, да образуват средна линия и да работиш на нея. Това и се нарича извършване на святостта, свойството на отдаване, когато ти привличаш своя егоизъм, поправяш го с алтруистичните свойства на светлината и се устремяваш напред.

А ако не го направиш? Ти нямаш право да се ползваш само от лявата линия. Откъде накъде?

Още повече на ниво ”синове”, понеже това е малка степен. Обаче Надав и Авиу взели огромния разкрит егоистичен потенциал, който изобщо не е бил готов за тях. Като юноша, който се хваща за онова, което дори и възрастният не може да направи, разбирайки, че това не му е по силите, а юношата си мисли, че ще се справи с поставената задача. Но не всичко е така просто.

Както се казва: ”Ако младостта знаеше, ако старостта можеше”. Затова старостта разбира, че не може, и не го прави, а глуповатата младост си мисли, че ще може да се справи и се обгаря до такава степен, че изгаря.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2014 

[136728]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И взеха синовете на Аарон, Надав и Авиу, всеки своята лъжичка, и сложиха в нея огън, и върху него сложиха благовония, и запалиха пред Бога огън чужд, какъвто Той не им е заповядвал. (Тора, „Левит“, глава „Шмини“, 10:01)

Благовонията – това е Висшата светлина, която се издига отдолу нагоре от най-ниския, най-егоистичния слой. Това не е трябвало да се прави.

Синовете на Аарон разкрили огромно егоистично желание, а не могли да го поправят, тъй като светлината, която се е проявила в това желание, просто се свила  и затова те загинали.

Въпрос: Това може ли да се сравни с построяването на комунизма в Русия? С това, че непоправеният народ решил веднага да премине към принципа на братската любов?

Отговор: Тази горчива грешка е била необходима, за да можем сега да се върнем към нея, но вече подготвени и с друго движение напред, без да потискаме инициативата отдолу. Това е прегрешението, направено от руския народ и затова Творецът не им е простил.

Те потъпкват най-важното условие: за какво е създадена цялата Вселена, защо Творецът се скрива, защо трябва да преминаваме през такива състояния. Изпълнението на това условие е било необходимо, за да можем постепенно да се развиваме, да достигнем осъзнаване на своето състояние и да придобием свободна воля.

А те, върху тази свободна воля, сложили ръка. И затова всичко става ненужно, вредно, но с това са се разкрили много противоречия, противоположни свойства в жителите на Източна Европа. Аз смятам, че тъкмо тези свойства ще бъдат потърсени за създаване на правилно човешко общество, подобно на Твореца.

Този опит е бил просто необходим, защото е заложил в народите от Източна Европа такива наклонности, които им позволяват да усещат и участват активно в поправянето на злото човешко начало.

По такъв начин, за цялата човешка история, ние нееднократно сме разпалвали ”чужди огньове” и сме си причинявали проблеми –  с друг огън, спускащ се отгоре и изгарящ всичко. Но това е следващият етап на развитие на свойството ”Аарон” в човека, след което следва поправянето. Благодарение на свойството ”Аарон” се повдига все по-високо, прави грешки и пада, за да може да се повдигне отново.

Духовен напредък се извършва само чрез постоянно разкриване на злото. По пътя към него си мислим, че ще можем да го преодолеем, затова то ни е нужно, полезно и правилно.

Във всяка революция има първа част – романтичен стадий, когато в народа има стремеж към светлото бъдеще, дотогава, докато не започнат да „поглъщат“ децата си. Във всичко се проявява връзката на корена с клоните в нашия свят.

Въпрос: Можем ли да избегнем тази първоначална грешка?

Отговор: Започвайки от нашето време – можем, защото сега не трябва да разкриваме проблемите, тъй като те вече са разкрити. Придвижвайки се нагоре, в групирането помежду си, ние ще започнем да откриваме проблемите в нас, но не в действията, не във войните, не в разприте – това е минало, а само като проява помежду ни от типа на огнена ненавист, всякакъв вид непоносимост, разделение. Но всичко това ще преминава бързо, буквално за минути.

Разбира се, ние няма да прескочим този процес така лесно – той трябва да се прояви в нас, защото трябва да се научим на правилни действия, да го погълнем в себе си. Но това няма да ни отнеме много време.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2013

[136602]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И взеха синовете на Аарон, Надав и Авиу, всеки своята лъжичка и сложиха в нея огън, и върху него сложиха благовония, и запалиха пред Бога огън чужд, какъвто Той не им е заповядвал. И излезе от Бога огън, и ги погълна, и умряха те пред Бога.

И каза Мойсей на Аарон: ”Ето за какво говореше Бог: към приближаващите към мен ще бъда свят и пред целия народ ще се прославя ”. (Тора, „Левит“, глава „Шмини“, 10:01-10:03)

Огън – това е светлината Хохма, която синовете на Аарон се опитват да издигнат, да я осветят и приповдигнат на следващото ниво. Но те не са в състояние да направят това, затова извършват същата грешка, като Аарон. Но таза грешка е необходима за разкриването на онзи слой от егоизма, който все още се спотайва в стана, в народа, в цялата група.

Както обикновено, всичко се разкрива с помощта на грешките – нищо не може да се направи, така напредваме, така се решават проблемите ни.

След като Аарон поправил своето прегрешение със златния телец, веднага се разкрило следващото стъпало – неговите синове, Надав и Авиу, желаещи да направят още по-голям подем. Това е същият този Аарон, само че на следващото си ниво, наречено ”синове”.

Те се опитват да се устремят към сближаване на всички разбити души, да включат в тях такива желания, върху които те все още не са в състояние да направят духовна работа, да преодолеят техния устрем за връзка помежду си. Тоест  винаги трябва точно да  се измерва, до каква степен можеш да бъдеш близо до човека.

Да допуснем, че ние сме другари, може да се срещнем, да поседим в кафенето, да отидем заедно на екскурзия. А ако аз се преместя да живея при теб или ти при мен, то между нас биха възникнали големи проблеми, тъй като при нас хората се проявяват такива егоистични свойства, с които не можем да се справим. Вместо това да се стремя да се свържа с теб, аз не мога да се освободя от непреодолимите мисли, ти най-после да си отидеш.

Затова всичко трябва да се случва постепенно. А синовете на Аарон извършили действие, изпреварващо своето време. Но ако не бяха извършили това действие, не би се разкрило злото. Затова в живота на групата, на хората, винаги има такава уловка.

Като правило, в наше време разбиването се проявява в груповите действия. Но това не е разбиването, а разкриване на спотайващото се зло в нас, което трябва да открием, да го усетим и в никакъв случай да не скърбим за него, а да се радваме и да благодарим за неговото разкриване. А след това да започнем работа с него, за да го поправим.

Въпрос: Излиза, че не постигнали поправяне, синовете на Аарон сякаш прескачат степен?

Отговор: Всяко степен започва с нощ. ”И беше вечер, и беше утро – ден първи”.

Така че всичко започва с разкриване на злото. Винаги! Затова след като Аарон поправил прегрешението със златния телец, в него веднага се разкрила следващата степен – неговите „синове“, които искали да добавят още по-голяма връзка към онова, което направил Мойсей с Аарон и с народа.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2013 

[136597]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Веднъж по време на урока Вие дадохте задание да преведем приказката за Червената шапчица на духовен език…

Отговор: А освен духовни сили, други във вселената няма. Можете да вземете всяка една история и да я преведете на езика на духовните действия.

Като пример, в приказката за Червената шапчица, нейната майка – това е Бина. Сивият вълк  е егоизмът (клипа), който иска сам да се възползва от бабата. Но в същото време, той помага на момичето, показва ѝ пътя.

Въпросите на Червената шапчица: защо вълкът има такива големи очи, уши и зъби – говорят за постепенното появяване на злото в човека, което по-рано не е могло да се прояви.

Ловците – това е обкръжаващата светлина, която разпаря стомаха на вълка и от там излиза бабата – жива и невредима.

От историята можете да вземете каквото поискате и да го преведете на езика на духовните действия, защото това са все външни облекла на вътрешни процеси. Всякаква фантазия, дошла ни наум, дори най-неосъществимата, неподлежаща на реализация в нашия свят, все едно тя има духовен корен, с помощта на който може да се опише това явление.

Упражнението ”Червената шапчица” е основано това, да виждаме действията в нашия свят и да се опитваме да им подберем сили от духовните корени, ръководейки се от материалния свят. Аз искам човек да вижда около себе си духовните сили, които управляват всичко, което се случва. Независимо, че принципно това е едно е също.

Реплика: От друга страна, Вие през цялото време говорите, че настоящето може да се обясни само като се постигне духовния му корен.

Отговор: Ако се отнася до нашия свят, както казах, тогава ще се стремим към постигане на духовния корен, опитвайки се да разгледаме духовните сили във всички действия, случващи се с нас.

Но не това е важно, а това, че ще съчетаваме стремежа си към разкриване на духовните сили с устремяването помежду ни. Когато усетим, че все повече вътрешното се сляга, нарежда се, съединява се в намерение, в мисли, във взаимна поддръжка, то ще трябва да започнем да управляваме чувствата си и взаимната поддръжка и в съответствие с това ще видим, как в този свят, на нашето ниво, се извършват механични действия.

Това всъщност се явява разкриване на Твореца, когато човек ги управлява, както е казано: ”Победиха ме синовете мои”.

Въпрос: Вие смятате, че ако гледаме на нашия свят като на управляем от духовните сили, то можем да проникнем във всичко това?

Отговор: Веднъж, връщайки се с моя учител Рабаш от разходка, ние спряхме пред неговия дом. Насреща имаше варел за боклук с капак, който се отваря с помощта на педал, натискайки го с крак. Към варела се приближи един кон, натисна педала с копито и варела се отвори и конят започна да яде изхвърлените хранителни остатъци.

Аз стоях онемял и наблюдавах тази картина, а моят учител каза: ”Погледни – това е Ангел”. Рабаш автоматично видя в животното проява на духовните сили, които ръководят това белтъчно тяло.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2013 

[136561]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И тогава се появи огънят на Шхина. Всички евреи видяха как от Небето се спусна огнения стълб и влезе в Мишкан, погълна жертвите на жертвеника и се установи там. Виждайки това чудо, те паднаха на земята и въздадоха хвала към Твореца. („Мидраш разказва“, глава „Шмини“)

Поправянето на най-силния, на най-злобния, на най-яростния егоизъм се проявява като най-силна светлина, като всепоглъщащ огън. При това ненавистта, взаимното отблъскване, взаимното съперничество, откъсване, изолиране, се заменят с любов, но вътре – всичко остава. Затова при съприкосновение на две такива противоположни свойства между тях възниква огън.

При това, това действие става постоянно, ние не излизаме от него. В духовния свят нищо не изчезва. Достигайки определено ниво, ние не падаме от него – добавят ни по-рано неразкрития егоизъм в нас и ние се потапяме в него. Но принципно, това не е падение, а подем по лявата линия. Затова е казано, че огненият стълб се е установил на това стъпало.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2013

[136400]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Аарон бил абсолютно безгрешен, с изключение на случая със златния телец. Това прегрешение лежало на душата му като тежък товар. Той се опасявал, че Творецът ще отхвърли неговото служене. Мойсей му рекъл: ”Не трябва да се страхуваш! Всемогъщият ти е простил!” Едва тогава Аарон възлязъл на жертвеника. (М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“)

Аарон се счита недостоен да служи, защото усеща в себе си миналия разрив, миналата криза, миналото разбиване от прегрешението със златния телец.

Затова трябва да премине през точката на раздвоение, за да се повдигне отново нагоре. Само тогава ще е готов за поправяне на прегрешенията, извършени по времето на преклонението пред златния телец.

Сега той ще започне да усеща, че прегрешението със златния телец е било специално подготвено, за да се поправи. Тоест, този проблем е трябвало да се реши именно по този начин, иначе не би бил разкрит. А сега може да се разкрие и да се поправи.

Това се случва, когато Аарон се свързва с Моше и те работят заедно, достигайки състоянието, когато върху тях слиза Висшата светлина, облечена в свойството отдаване. По този начин, в своето сближаване един с друг те придобиват свойството отдаване.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 15.01.2013

[136398]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

”Големият коментар” – тази книга е написана преди около 3600 години. По-късно многократно е добавяно към нея, но началото ѝ съвпада с излизането на Авраам от Вавилон и последвалото го разрушаване на Вавилонското царство. ”Големият коментар” е летопис, съпровождащ историята на народа през целия период, чак до египетското изгнание.

В него е казано, че когато жертвените животни били готови, дошъл редът на Аарон да започне да служи. Но той стоял и не помръдвал. ”Влизай Ааронe! – извикал Мойсей. – Защо се бавиш? Ти си избран за първосвещеник. Събери смелост и започвай да служиш!” Но Аарон продължавал да стои в нерешителност, защото всеки път, когато гледал към жертвеника,  той приемал очертанията на бик.

Въпрос: Как човек усеща в себе си, че жертвеникът приема очертанията на бик?

Отговор: В мен тези думи не предизвикват никаква  асоциация с бикове.

Първо, всичко казано се отнася до един човек. Но тъй като ни е трудно да си представим, че описаните действия стават в един човек, тогава да си представим много хора, които съпреживяват и усещат всичко като един човек – доколкото техните чувства са взаимни, а усещанията силни.

Те, като един човек, започват да се повдигат, разделяйки се на народ (Израел), левити, обслужващи народа, и коени – висшият слой служители в човека. Всъщност в човека, т.е. в общия образ на Адам, в общия парцуф има три нива: НЕХИ, ХАБАД, ХАГАТ.

Принципно, през цялото време ние събираме образа на целия Човек – Адам. Така те започват да усещат, повдигат ли се до нивото на Аарон, за да влязат в контакт с Твореца. Тяхната задача е да постигнат сливане помежду си, защото само в съединението си те се повдигат последователно от ниво народ на ниво левити, след това на ниво коени, от стъпалото коени на стъпалото Аарон, и след това достигат нивото Мойсей.

Така те решават проблема с обединение, и в тяхното общо единство, което се нарича Мишкан, се проявява Шохен. Шохен (от думата спускащ се, проявяващ се) е Творецът, който се усеща в човека като спускащ се в това място и запълващ го, както мъглата запълва долината.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 15.01.2013 

[136363]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→

Конгрес в Сочи. Урок №1

Въпрос: Как да отговорим на въпроса, защо трябва да обичаме ближния като себе си?

Отговор: Защото светът е интегрален, а интегралната взаимовръзка между всички се нарича “любов“ – взаимна любов един към друг, като клетки от едно тяло. Това и означава “възлюби ближния като самия себе си“. Тоест връзката между хората трябва да бъде такава, както между всички останали части на творението.

В природата всичко се намира в правилно интегрално обединение, освен човекът. Нарушавайки единството, с това той разваля и животинската, растителната и неживата природа. Веднага щом човекът започне да се поправя, природата автоматично ще започне да се изменя.

Ще започне да се издига, защото всички части на творението са включени една в друга, но основно на това стъпало, което се нарича “човек“. Затова “възлюби ближния“ е изпълнението на основния закон на мирозданието, връзката между всички негови части.

От 1-я урок на конгреса в Сочи, 09. 06. 2014

[137492]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→