Цитат: „Великата грешка на индивидуалистичната психология се заключава в предположението, че сякаш човек е този, който мисли…

Вътре в човека, съвсем не мисли той, а неговата социална група: източникът на мисълта му съвсем не е в него, а в социалната му среда, в която той живее, диша, той може да мисли само така, както се концентрират в неговия мозък влиянията на обкръжаващата го социална среда”.

(Основи на социологията, 1885) Професор Ludwig Gumplowicz (1838-1909) – икономист, юрист, един от основателите на европейската социология.

[138152]

Filed under: Възпитание, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: На какво трябва да се науча от опита на вчерашния ден?

Отговор: Аз трябва да видя, че вчера съм бил в лоши отношения с останалите и каква вреда съм си нанесъл с това. Без осъзнаване на злото не може да има добро продължение.

Аз трябва да видя, как със своя късоглед егоизъм съм си самонавредил. Защото аз съм навредил на другите без да усетя, че аз и те сме едно тяло.

От сега нататък, аз решавам, че ще правя само добро, както на себе си, така и на всички останали, както е казано: ”Възлюби ближния като самия себе си”. Аз достигам осъзнаване на злото на своята егоистична природа и решавам да се издигна над нея. Така аз се издигам над себе си и преминавам в другите, т.е. включвам в себе си желанието на ближния, който става за мен толкова важен, колкото аз самият.

Както майката, която чувства желанието на своята рожба и живее в него, до такова състояние трябва да достигнем и ние и да започнем да живеем в другите. В такава форма се доближавам до понятието вечност, издигайки се над времето.

Въпрос: Ако виждам, че вчера съм се държал егоистично по отношение към другите, то как да не се коря и самоизяждам?

Отговор: Но аз виждам, че това не зависи от мен, това не е моя вина – аз съм създаден такъв от природата, с желание да се наслаждавам.

Реплика: Но така всеки може да каже: аз не съм виновен, такава ми е природата!

Отговор: Тук въпросът е в това, съгласен ли съм с тази природа или не. Ако си изясня това, съгласно правилното образование, методиката за обединение, то разбирам, че това нарочно е направено така, за да пожелая да се променя. С помощта на различни действия аз трябва да се включа в ближния така, че моето и неговото желание да се слеят в едно желание.

Ние сякаш живеем в една чиния. Няма никаква разлика между ”добре им е на останалите” – ”добре ми е на мен”, или ”на другия му е зле” – ”на мен ми е зле”. Трябва да достигна до това усещане.

С това променям миналото, настоящото и бъдещето, тъй като включвам цялата реалност, всички хора в едно желание и то цялото става мое. В това човешко желание се включват също така неживата, растителната и животинската природа. Излиза, че цялата Вселена – това съм аз! Тогава започвам да разкривам, че животът е вечен и времето не съществува, няма минало, нито настояще, нито бъдеще. Има само едно постоянно, силно включване във всички останали. Това вече е съвсем друго време – като смяна на състоянието все по-дълбоко включване и все по-пълно усещане на живота.

Аз виждам, че мога да разкрия своето желание безкрайно за сметка на съединението ми с останалите и да се наслаждавам с всички заедно и за всички – като майка, която има милиарди деца и всичките може да ги напълни.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137089]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Поръчителство е закон за връзката между душите. Нито един от нас не може да изпълни своята работа, ако другите не го поддържат. Тази структура съществува благодарение на своите връзки. А в мига, когато някой нарушава връзката си, цялата структура се разпада.

Общият закон за взаимното съединение и зависимост се нарича поръчителство. Сега аз съществувам в такава най-примитивна, изобщо неотнасяща се към духовното форма, защото само тя може да се задържа без закона за поръчителство.

Веднага щом започна да се смесвам с останалите, да се свързвам с тях, аз се изключвам от текущата форма и се усещам част от системата. И така усещам силата, царяща в тази система, наричаща се Творец.

Всички се съединяват в една система, с връзките на взаимното поръчителство. И затова ние сме способни да се обединим, тъй като всеки се присъединява, за да работи в името на другия.

Поръчителството –  това е нашето достижение. Да усетиш, че си поръчител на цялата нежива природа, растенията, животните и хората – това означава да се почувстваш равен на Твореца. Само в такава форма аз мога да стана като Него: сякаш раждам всички, отглеждам ги, поддържам ги, оживявам ги. Целият свят се захранва с живот чрез мен. Ето това се нарича силата на поръчителството.

От урок по статия ”Поръчителство”, 13.06.2014

[137408]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Мнение: Време е да се преразгледа определението за жив организъм, формулирано на основата на човешката психология. Съгласно него, живи и още повече разумни, се считат тези форми на организираната материя, които съответстват по свойствата си на животните и човека.

Природните обекти, значително отличаващи се по своите размери, потребление на енергия, време на живот, скорост на обменните процеси, не се отнасят към „живата и разумна“ материя. „Човекоцентризмът“ е довел науката до задънена улица в познанието на закона на природата.

Това особено касае взаимовръзките на човечеството с планетата. Човечеството планомерно унищожава естествените части на планетата и ги замества с изкуствени, понякога с противоестествени и вредни за живота на Земята.

Земята не само знае за съществуването на нейната повърхност на човека, а и „следи“ чрез своите сетива за неговото поведение и реално управлява обществото. В основата на това управление стоят законите на гео-психологията – управлението на хората на подсъзнателно ниво. Управляващият субект тук се явява самата Земя, в организма на която живеят хората.

При определени условия: увеличаване числеността на хората, превишаващи допустимите норми, при отравянето с продукти от жизнената дейност на цивилизацията в отделните части на Земята, атмосферата, хидросферата или унищожаването на растителността – планетата започва да се освобождава от досадните и грозящите я с опасност същества.

Понякога в подсъзнанието на хората постъпва заповед за самоунищожение, довеждащо до война или се появяват вируси, смъртоносни за хората. Отдавна е дошло времето да се отнесем към нашата планета не като към мъртво, въртящо се около Слънцето тяло, а като към жив организъм.

Земята е не само живо, но и разумно същество. То постоянно обменя информация с нашето светило Слънцето и даже с центъра на Галактиката. Тази информация минава по канал, идващ от центъра на Земята към повърхността ѝ.

Атомните взривове, свръх дълбоките пролуки, заровените в нейната кора радиоактивни и токсични вещества предизвикват безпокойството на живата планета и тя започва да реагира на действията на ниско развитото човешко общество. Земетресенията, ураганите, наводненията – това са първите предупреждаващи действия на Земята.

Природата и Земята живеят своя живот, където всичко е балансирано. Те притежават свойствата на самозащита и самоочистване. Това на Земята и в Космоса е не само борба, а и взаимопомощ и взаимодействие.

Реплика: Кабала утвърждава единството на природата и нейния всеобщ разум от момента на нейното разкриване от Адам преди 5780 години. Във всички действия на кабалистите отношението към природата е като към единен интегрален разумен висш организъм. Неживата, растителната и животинската части на природата инстинктивно съблюдават законите на природните взаимодействия и на равновесието.

Само човекът, абсолютно и във всички свои действия противоположен на природата, я извежда от баланса ѝ. Ние сме дошли до критично състояние. Земята не може повече да ни издържа и само изучаването на единството на природата и съблюдаването на закона на пълното взаимодействие с нея, както обяснява науката кабала, ще ни позволи да преустроим нашата цивилизация.

[137555]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Гледайки на човечеството с очите на инженер, можем да си го представим като жив механизъм. Като всеки механизъм, и човечеството се характеризира със свой модел.

Съвременният модел на човечеството има редица възли: геополитически модел на човечеството – тотален държавен егоизъм, тотална конкуренция, високо развит научно-технически прогрес, технически изобретения, култура с доминанта на певци, музиканти, артисти, наказателно право, борба със злото, тероризма, корупцията, наркоманията, етнически конфликти.

Тези възли, конструктивно обединени в единен механизъм, имат обща система за управление и контрол. Възлите са взаимосвързани и обслужват криминалното и слабо продуктивното функциониране на човечеството.

Социалната регулация е основана на принципа на изходния сигнал – резултат от активността на хората. Лекарите започват да лекуват, инспекторите – да проверяват, полицията – да задържа престъпниците, съдиите – да наказват престъпниците. Ролята на регулатор принадлежи на наказателното право.

Ако погледнем наказателното право – това е регулиране, основано на принципа на социално-изходния сигнал и представлява една закъснялата регулация. Закъсняла, делото вече е извършено, грешката е допусната, престъплението извършено.

Същността на иновативния проект ”Бъдещето на човечеството” се състои в смяната на модела на живия механизъм. Старите възлите, малко пригодни за живота на човечеството, трябва да се заменят с нови.

Новият модел на бъдещото човечество ще има следните възли:

– Геополитически модел на човечеството – планетарен алтруизъм
– Индустрия – начини на дружба
– Високо развит научно-социален прогрес
– Можещо общество
– Култура, с превес на учени, изобретатели, инженери
– Възстановен морал
– Промяна на съвестта на корумпираните
– Осмиване на образа на наркомана
– Социални изобретения

Ролята на регулатор ще изпълнява възстановеният морал. Възстановен морал – това е регулатор, основан на принципа на социално-входящия сигнал. Силно въздействащите психологически санкции ще бъдат многократно по-ефективни от страха от затвора и глобата.

Високото иновационно ниво обуславя въвеждането на нови науки: изобретателска психология, изобретателска социология и изобретателска дипломация. За 100 години човечеството е натрупало огромно количество от психологични и социологични знания. За революционния скок се изисква не просто знания, а социални изобретения.

Конкурентни преимущества на новия модел на човечеството:

1. Ще бъде формирано способно, можещо човечество.
2. Ще се появи нов тип човек: homo socialis habilis – социално можещ човек и homo рsychologis habilis – човек психологически можещ.
3. Ще се появят хора с нов идеал.
4. На земята няма да има повече войни.
5. Затворите няма да съществуват.
6. С ускорени темпове ще се развива научно-социалният прогрес.

Реплика: Всичко е чудесно, но има един проблем: как да достигнем до това състояние? На този въпрос ни дава отговор само методиката за интегрално възпитание и образование (МИВО)!

[137642]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на всички, че в обединението може да се почувства силата, даваща ни усещане за смисъла на живота?

Отговор: Смисълът на живота се усеща в обединението, в което се разкрива висшата сила на природата. Цялата природа е отдаване, и затова с тази сила на отдаване е създадено цялото мироздание.

Започвайки от Големия взрив и до наши дни, във Вселената действа само силата на отдаване, и ние сме породени от нея. Ако се научим да се разбираме с тази сила, то ще заживеем прекрасен живот.

Защото виждаме, че животът е посветен на това, материята да бъде оживявана. И ако умеем да се прилепим към тази сила, то бихме станали наистина вечни. Не просто бихме увеличили броя на годините си живот, както сега медицината позволява да го разтеглим, достигайки до 200 години, но в което няма никакъв смисъл.

Ще можем да достигнем до безгранично съществуване, но само при условие, че се доближим до тази сила на отдаване. А да се приближим до нея можем единствено съгласно физичните закони, при условие на подобие с нея.

А за подобие с нея, имаме само едно средство, противоположно на нашата природа: да започнем да се обединяваме, да се свързваме. Затова идва и кризата, за да ни принуди да се обединим. Но ние можем да предотвратим удара, като сами напреднем и преди да е дошла, да достигнем до съединение, без да чакаме докато злата сила се приближи до нас.

Тази приятна и прекрасна топлина, която сме усетили в нашето съединение по време на семинар, е не просто приятна, а обладава могъща сила, способна да излекува многобройните проблеми в нашия живот. Ще можем да усещаме това топло навсякъде: в отношенията ни един с друг, в магазина, на работното място, в семейството, в общуването с децата.

Ще можем да го внесем в класните стаи, където учат децата ни, да го въведем на работа, на улицата, в правителството, в целия свят. Можем да работим с тази сила, използвайки я като добро оръжие, като универсално лекарство, изцеляващо всички световни язви.

Можем да обещаем на хората да им демонстрираме следващия път, как тази сила на обединението лекува всички наши отношения с децата. Всеки у когото дори и сега има не лоши отношения с децата, ще поиска да ги подобри и ще се съгласи на това. И с това ги оставяме: от една страна, давайки им решимо де-итлабшут – усещането за топлото, а от друга страна, решимо де-авиют – достатъчно глад и апетит за нашата следваща среща.

От урока по писмо на Рабаш, 20.05.2014

[135572]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Нашата бъдеща форма на развитие е да се съединим по подобие на цялата природа в интегрална форма. Неживата, растителната и животинската природа се намират в дълбока, естествена връзка помежду си. А хората заради своя егоизъм се издигнали по-високо от животинското стъпало.

Тъкмо това желание да се насладим ни дава усещането за ближния, на всички видове и родове същества, стоящи пред нас от тук до края на Вселената, на всички детайли на Земното кълбо.

Ние трябва да използваме това усещане за ближния, за да го реализираме като правилно отношение и да се върнем в единната система, където всички са свързани един с друг и са взаимно зависими. По пътя към тази цел се развива нашето поколение, оказвайки се в затворена и напълно взаимозависима система.

Животът и естественото развитие ни задължават да осъществим връзката между нас. Неживата, растителната и животинската природа по естествен път се затварят в една обща мрежа – цялата екология, цялата природа. И само човекът е изключение, опитвайки се да действа така, сякаш за него няма никакви ограничения и той не е длъжен да се включи в тази обща интегрална система, в която всичко е свързано.

Човек трябва да види глобалността на природата и това, че неговото желание да се наслади отрича всички тези закони. В самото желание няма нищо лошо – лошо е само неговото егоистично използване, само за себе си. Тъй като не взимам под внимание своята зависимост от всичко, което ме обкръжава.

Днес става ясно, че аз завися от целия свят: от гледната точка на технологиите, промишлеността, добива на петрол, газ, въздуха, от всичко. Излиза, че ако желая спокойствие, хубав живот и всеки момент да се наслаждавам, то трябва да създам добри отношения с цялото ми обкръжение.

Въпрос: Нима това не е лошо, ако всеки момент желаеш да се наслаждаваш?

Отговор: Лошо е не самото наслаждение, а как аз го използвам на един кратък момент. Сега мога да го хвана – хващам го, мога да открадна – крада го, мога да излъжа – лъжа, мога да не мисля за никого, освен за себе си – така мисля. И използвам своя егоизъм много ограничено и наранявам другите, което в крайна сметка се връща при мен, тъй като светът е кръгъл.

Ние не сме способни да направим добро на себе си, ако не правим добро на ближния. Та нали се намираме в една интегрална, аналогова система, където всичко зависи от всички. Трябва да разберем, за сега в проста егоистична форма, че правейки добро на другите, правим добро на самите себе си.

Сключвайки съглашение за взаимна дружба и любов с всички аз си гарантирам наслаждение от този момент и до края на живота си. Ако се включвам в останалите, а те в мен, и ние се превръщаме в едно желание, в един замисъл, в едно взаимно действие, в което всички зависят от всички, то понятието време изчезва.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137085]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Мнение: Главен ресурс на съвременната икономика – това е глупака. На него може да му бъде продадено всичко. Човечеството достигна максимума на научно-техническата си мощ през 60-те години на ХХ век. Имаше голямо търсене на инженери, физици, математици. Затова тези професии бяха на мода, уважавани, престижни. Да бъдеш умен беше модерно.

Но разряда на напрежението през 70-те изтри тази мода на знания и наука. Рационализмът и свойственият на науката позитивизъм започна активно да се разширява.

През 60-те години базовите (разумните) потребности на златния милиард се оказаха удовлетворителни. В хората започна да се събужда въпросът за смисъла на живота. За да го отстрани, глобалният бизнес намери друг въпрос и отговор.

Капитализмът започна да не удовлетворява потребностите, както по-рано, а да създава все нови и нови потребност, след което да ги удовлетворява.

На преден план се появи маркетингът – учение, което пояснява как ненужното да стане нужно – и да се купи. Такава е ролята на тоталната реклама.

Маркетолозите създават потребности. Глобалният капитализъм си поставя по-голяма задача от манипулацията на съзнанието – формиране на идеалния потребител, напълно лишен от рационално съзнание и всякакви научни знания за света – нещо подобно на тръба, на която в единия край поставят стоката, а от другия край се изстрелва направо към сметището.

Това е напълно невеж, жизнерадостен глупак, живеещ с елементарни емоции и жажда за нов продукт. Грабвайки новата играчка, той веднага трябва да изхвърли старата. Медиите не слизат на нивото на читателя, за да го издигнат, те активно го дърпат надолу.

Такава е целта и на образованието – да възпита културен потребител. Да знае, в смисъл да има нещо в главата си – не е нужно, може да погледне в Гугъл. Та нали ако човек не знае нищо, то може да му пробуташ каквото и да е.

Мракобесие и невежество – това е последното убежище на съвременния капитализъм, негов основен компонент, без който съвременният пазар не може да съществува.

Реплика: Само че при господата нищо няма да се получи, защото те се обявяват срещу закона за развитие на Природата. Този закон ще ги пречупи и ще докара човечеството до страдание или активно превъзпитание към развито висше състояние.

[137563]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Политиката през последните години се стреми да отсрочи идването на фашизма. Но фашизмът ще настъпи навсякъде на плещите на либерализма, като стъпало към фашизма. Национализмът е последната връзка между раздвоения и размазан от пазара народ.

Постулатите на фашизма:

1. Национална гордост, само този пазар оставят на народа, национализмът се разпростира повсеместно, отъждествявайки се със справедливостта, национализмът е идеология, към която прибягват разочарованите. Отначало националната идеология се нарича патриотизъм.

2. Единение на народа с държавата. Отсега нататък несъгласните с политиката на държавата ще бъдат несъгласни и с народа, с цялата нация. Единението на волята на милионите с волята на управляващите – е естествено.

3. Традиция, отмяна на прогреса…

4. Неравенство. Фашистките държави – това са армиите, неравенството е свойствено за тях, но армейското неравенство фашизмът получава наготово, от пазарите. Фашизмът – това е конституционно неравенство, въплътено в твърдата имперска йерархия.

5. Тоталност. Фашизмът ще се разсее по всички държави, във всичките си варианти. Днес няма какво да се противопостави на фашизма.

6. Езичество, модификация на християнската религия, криещо се в потребността от осъзнаване. Разделяне на чисти и нечисти, на черно-бялата картина на света.

Реплика: Всичко това е описано от Баал а-Сулам още в началото на ХХ век. Той ни предупреждава, че съгласно развитието на закона за обществото, след капитализма ще възникне фашизъм, ако не го заменим с интегралното възпитание  на „Обществото на последното поколение“. Затова нямаме избор: длъжни сме с всички сили да разпространяваме МИВО.

[137427]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Filed under: Здраве, Клипове, Любов - Няма коментари→