Filed under: Кабала, Клипове - No Comments→

Въпрос: Какво е това Ад?

Отговор: Адът зависи от това, как го определя самият човек. Някои си мислят, че Адът настъпва тогава, когато губят всичко, което са имали в този свят и съжаляват за живота, отминал без каквато и да е полза.

Има и такива, които смятат, че Адът не е тук, в този свят, от гледната точка на усещанията: за добро или зло, а че адът ни очаква в бъдеще, след като тялото умре. Те мислят, че след смъртта на тялото се отправят към Рая или към Ада.

В кабала Ад се нарича най-нежеланото състояние. За сметка на обучението и на работата в групата ние се стремим така да променим своите ценности, че Раят и Адът да придобият за нас друга същност в сравнение с общо приетата. Еснафите мислят, че за сметка на умиращото тяло, на човек му се отваря някаква пролука към Ада или към Рая.

А нима едно бедно животно е виновно, че е умряло или че живее. Тук става дума за живота и смъртта в желанието за наслаждение в състояние, когато имаме свобода на избор.

Тази илюзия, че се намирам във физическо тяло и усещам този свят, ми е дадена специално, за да я прекрача и да се видя живеещ и съществуващ само като духовен съсъд по отношение на светлината.

Полезно е всеки път да си представяш Ада по нов начин. Ад означава, че се намирам под властта на желанието за наслаждение, което не ми разрешава да отдавам. Нека имаме такъв Ад!

От урок по книгата Зоар, 30.05.2014

[136471]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Мнение: Системната криза на глобалното общество става все по-мащабна и задълбочена. Методиката за опознаване на закономерностите за развитие на цивилизацията е определила целта на развитие на човешката система – да удовлетвори висшата потребност на човека, да стане съвършен в духовен, интелектуален и физически план с високо ниво на съзнание, за да реализира своя духовен и интелектуален потенциал. Всеки отделен човек трябва да достигне развитие на ниво Висш разум или да постигне образ и подобие със Създателя.

Всички проблеми свързани с кризата могат да бъдат отстранени само при условие, че всички решения осигуряват непрекъснато еволюционно (в съответствие с плановете на Природата – от автора на блога) движение за постигане на целите на развитие. Обществото трябва да се развива така, за да създаде за всеки човек равни условия за постигане на крайната цел на човека – да стане съвършен. Това е мисията на човека на тази земя, и той трябва да я изпълни.

Законите на природата и обществото са единни, светът е ценностна система, която може да бъде позната само ако се разглежда като едно цяло. Само чрез такова интегрално знание може да се разбере, че в света протича единна системна криза и всички съществуващи негативни явления са нейни съставни. От тук и решението за изход от тази системна криза трябва да бъде цялостно, системно и единно за целия глобален свят.

Реплика: Основна задача на ”Центъра за интегрално развитие на човечеството” ще се състои в оформяне на знанието за обединение и синхронизация на всички стремежи на човечеството за достигане на Единната Цел.

[136433]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Мнение: В обществата с ниско ниво на икономическо неравенство хората се чувстват по-благополучни и щастливи. В благополучните страни възприемането качеството на живота зависи не от показателите на икономическия ръст, а от наличието на неравенство, което се разглежда като социална болест.

Със задълбочаването на неравенството в обществото, расте конфронтацията и усещането за несправедливост. Това предизвиква у хората усещане за неблагополучие. Забелязаното неравенство прави човека нещастен. Отвращението към неравенството в благополучните страни е свързано именно с фактора доверие. Фактор за субективното усещане на щастие при жителите на благополучните страни се явява нивото на доверие в обществото.

Реплика: Да се създаде доверие, а значи и усещане за благополучие в обществото, е възможно само при пълно и постоянно равенство между хората – това е възможно само по методиката на Интегралното възпитание, която за промяна природата на човека използва Висшата светлина.

[136427]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Filed under: Клипове, Мъжът и жената - No Comments→

Мнение: Прието е да се смята, че свободата на волята е една от най-важните ценности на човека. Но притежаваме ли наистина свобода на волята? Има ли човекът свобода на волята, може ли да действа в съответствие със собствените желания или неговото поведение напълно се определя от условията на съществуването му и от въздействащите върху него разнообразни фактори на средата?

От една страна, при разглеждане на обикновените произволни действия (искам да вдигна ръка и я повдигам), свободата на волята ни се струва очевидна. Но при това разглеждане хората не се различават от животните. Основната проява на свободата се явява личният избор от множеството реални възможности на поведението.

Въздействащите ни при това фактори нерядко си противоречат или се допълват един друг и е невъзможно да се пресметне еднозначният алгоритъм на тези отношения. Към тези фактори се отнася нашата цел, формираща се в процеса на развитие на личността, отношението с другите хора, моментните пробуждания и много други.

Свободата се състои не в игнориране на всички тези фактори, а в способността за формиране на взаимодействие с тяхното цялостно поведение, насочено към водещата цел. Игнорирането им не е проява на свобода на волята от тях, а произвол. Произволът се различава от свободата на волята не само в отсъствието на прогноза за резултатите от своето поведение (тази прогноза може да е и погрешна), но и от отсъствие на самата настройка за такава прогноза.

Свободата на волята е свободата на избор от много потенциални възможности и тя е ограничена само от цялостното усещане на самия себе си, на своята личност, на своя образ “Аз”, което не я прави безпределна, но я напълва със смисъл. Това може да се окаже парадоксално, но именно такова ограничение определя свободата на волята на човек, за разлика от произвола и за разлика от животните, които имат физиологическо усещане за себе си, но нямат образ “Аз”.

Човекът не може да бъде свободен от самия себе си, той трябва да бъде в мир с представата за себе си. Ако човекът няма усещане за себе си и не е формиран образ “Аз”, той няма какво да прави с предоставената му свобода, тя ще се излее в разрушаващ произвол и в страха от това, той може да предпочете зависимостта от другите, което е дълбок проблем на личността.

Реплика: В нашия свят няма свобода на волята. Тя е възможна само при наличието на възможността човек да се издигне над природата на нашия свят (егоизма), която напълно определя нашите решения и поведение. Виж за свобода на волята…

[136098]

Filed under: Свобода на волята - No Comments→

Filed under: Зоар - No Comments→

Въпрос: Как да развием сетивен орган за усещане на  ближния?

Отговор: Сетивният орган за усещане на ближния се развива за сметка на опита насила да склониш себе си пред правилното обкръжение и да присъединиш към него външното обкръжение, докато те не се слеят в едно, и тогава да им служиш. Със своето добро и любящо отношение към тях аз ще разкрия Твореца съгласно подобието по форма.

Доколкото се старая да донеса благо на обкръжението – дотолкова ще разкрия Твореца, тъй като и Той се отнася добре към тях: и към лошите, и към добрите. Затова и аз трябва да се постарая така да се отнасям към всички.

Лоши се наричат онези хора, които се стараят да изглеждат добри, но над тях все още властва злото. Разкривайки своето отношение към тях под различна форма, аз разкривам Твореца, съдейки по това, до каква степен аз трябва да приведа себе си в съответствие с Него.

Проверка и изяснения са възможни само спрямо обкръжението. Няма друго място, където да мога да срещна Твореца, да Го видя и преценя, по какво се отличавам от Него. Неговата форма се разкрива вътре в групата или между хората, т.е. вътре в обкръжението, в света. Затова свят (олам) е ”скриването” (алама) на Твореца.

Колкото по-добре се старая да се отнасям към света и съгласно това да се променям, дотолкова разкривам Твореца там. Няма друго място, където Той да може да бъде усетен, тъй като Той няма форма. Ако, променяйки себе си, започна да се отнасям отнасям към света по друг начин, тоест с добрина, то съответно на това разкривам, че светът – това е Шхина, в която пребивава Шохен, Творецът.

От подготовка към урока, 26.05.2014

[136035]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

От статията на Баал а-Сулам “Поръчителство”: Всеобщото поръчителство е освободило всеки от всякакви грижи за тялото, като му е дало възможност да изпълни заповедта ”възлюби ближния както самия себе си”, отдавайки всичко, което имаш, на всеки нуждаещ се.

Тъй като той знае и е уверен, че редом с него се намират още шестстотин хиляди предано обичащи, готови с всичко да му помогнат във всеки един миг.

Ще мога да достигна поръчителство при условие, че ще се чувствам уверен в себе си. Тази увереност идва от обкръжението, което показва, че се грижи за мен дотолкова, че е безсмислено аз да се грижа за своето съществуване.

Затова завися от обкръжението. Главното е да намеря такова обкръжение, което да проектира върху мен тази сила на поръчителството. С това те ще неутрализират моя егоизъм и ще ме накарат да забравя за себе си и да обикна ближния.

Това означава, че се намирам в ръцете на обществото, което, ако поиска, може да направи от мен човек, който обича цялото творение. Можем да вземем най-грубия и неподходящ, но ако всички го обкръжим с поръчителство, то тогава този човек ще бъде принуден да постигне любов към ближния.

Човек е 100% зависим от обкръжението. Но работата му се състои в това, да задължи обкръжението да му повлияе със силата на поръчителството. Дотолкова, доколкото направи това, той ще стане чувствителен към получаване на силата на поръчителството от другите и ще достигне любов към ближния.

Но тук кръгът се затваря. Дори най-доброто обкръжение няма да може да предаде на човек силата на поръчителството, ако му липсва чувствителност. Ние сами по себе си знаем, колко сме невъзприемчиви към външните въздействия. В детството ни родителите са прилагали всякакви усилия да ни повлияят, но ние сме пренебрегвали това. Затова човек трябва от своя страна да въздейства на обществото и в зависимост от това влияние, става много по-чувствителен към влиянието на обществото.

Въздействието трябва да е взаимно. Ние не можем да хванем първия срещнат и просто така да го обкръжим с нашата сила на поръчителство – това ще го превърне в по-голям егоист. Трябва да дадем на хората нужното образование, за да разберат, че това работи само в тази форма: Аз – на групата, а групата – на мен.

Но ако групата ми влияе и ми предоставя силата на поръчителството, тя ме променя и задължително ме настройва на любов към ближния.

От урок по статията ”Поръчителство”, 28.05.2014

[136128]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→