Мнение (Борис Стругацки, писател): Чумата е в нашия дом. А ние не умеем да я лекуваме. Дори повече, не можем да поставим правилна диагноза. И който вече се е заразил, често не забелязва, че е болен и че е заразо-носител.

На него му се струва, че знае всичко за фашизма. Тъй като на всички е известно, че фашизмът – това е: черните есесовски мундири; лаещата реч; изпънатите по римски за поздрав ръце; свастиките; черно-червените знамена; маршируващите колони; хората – скелети зад бодливата тел; блажният дим, излизащ от комините на крематориумите; бесният фюрер с чуканчето; дебелият Гьоринг; проблясващите стъкълца от пенснето на Хитлер…

О, ние прекрасно знаем, какво е това фашизъм – немски фашизъм, или хитлеризъм. И на ум не ни идва, че съществува и друг фашизъм, такъв отровен, толкова страшен, но свой, домашен. И затова сигурно не го забелязваме от упор, когато пред нашите очи той се разраства в тялото на държавата, с една дума, като злокачествен тумор.

Ние различаваме свастиката, скрита зад руническите знаци. До нас достигат приглушените вопли, призоваващи ни към разправа с чужденците. Забелязваме ежедневно мръсните лозунги по стените на нашите домове. Но не можем да си признаем, че това също е фашизъм. Струва ни се, че фашизмът – това са: черните есесовски мундири, и лаещата чуждестранна реч, блажният пушек от комините на крематориумите, войната…

А, между другото, фашизъм – това е просто. Нещо повече, фашизъм – това е много просто! Фашизъм – това е диктатура на националистите. Съответно фашист е човек, изповядващ (и проповядващ) превъзходството на една нация над друга и при това – активен борец на ”желязната ръка”,  на ”дисциплинирания ред” и други такива прелести на тоталитаризма.

Това е. Друго няма в основите на фашизма. Диктатура плюс национализъм. Тоталитарно управление на една нация. А всичко останало – тайна полиция, лагери, клади от книги, война – израства от това отровно зърно, като смъртта от раковата клетка. Това е най-важният признак на фашистката идеология – разделянето на хората на ”свои и чужди”. Много важен признак на фашизма е лъжата. Разбира се, не всеки, който лъже, е фашист, но всеки фашист обезателно е лъжец. Той просто е принуден да лъже.

Пътят на историята отдавна е навъртян, логиката на историята е безпощадна, и само при идването на власт на новите фюрери, ще заработи спреният конвейер: отстраняване на друго-мислещите, потъпкване на неизбежния протест, концлагерите, бесилките, упадък на световната икономика, милитаризация, война. А ако, опомняйки се, решите да оставите този страшен конвейер, вие ще бъдете безпощадно унищожен, като най- последния демократ-интернационалист.

Знамената ви няма да са кафяво-червени, а например – черно-оранжеви. На вашите събрания няма да викате ”хел”, а да речем ”слава”! Няма да имате щурмбанфюрери, а ще са, например, капитан-бригадири, но същността ще е фашистка – диктатурата на нацистите ще си остане, което ще рече, че лъжата ще си остане, кръвта, войната – сега вероятно ядрена.

Живеем в опасно време. Чумата е в нашия дом. На първо място тя се поражда от оскърбени и унижени хора, а те са толкова много сега.

Може ли историята да се върне назад? Сигурно може – ако това бъде пожелано от милионите. Тогава дайте да не си пожелаваме това. Тъй като това зависи много от нас самите. Не всичко, разбира се, но по-голямата част.

Източник: вестник „Невско време“ (СПб.). 1995. 8 Април (първа публикация)

[133769]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Винаги сме мислили, че се развиваме посредством собствените си сили, без да осъзнаваме, че тази инициатива не е наша, а идва от природата. Сега тази вътрешна сила сякаш се е обезценила и човек не знае, какво да прави.

Това се вижда добре по младото поколение, което не се суети много, не се нуждае от някакви постижения, много-много не се интересува, а предпочита просто да минава времето.

Младите хора не притежават някогашната сила, позволяваща да се изграждат и извършват велики дела. Не им достига енергия, заинтересованост и всичко това се обяснява с вътрешните причини: с това, че висшата сила не действа вътре в тях, не пробужда човека, а само организира външните обкръжаващи условия.

По такъв начин, сякаш природата ни казва, че трябва сами да разберем в какъв свят живеем. Сами трябва да се замислим: как искаме да се развиваме и в каква посока? Как да получим тази сила за развитие, разум и как да я реализираме?

Преди, това се е осъществявало от само себе си в разума и в сърцето на човек, карайки го да действа инстинктивно. Благодарение на това, ние виждахме как трябва да се развиваме, как да изградим живота си, да се учим, работим, да учим децата. Но днес това не се случва автоматично, а ни е дадено да си го откупим.

В резултат, започваме да чувстваме и да разбираме, че по-рано ни е развивала силата на природата и ние сякаш знаехме накъде трябва да вървим. Това желание само се е пробуждало вътре в нас.

Но сега то не се пробужда и започваме да осъзнаваме, че наистина е настъпило някакво ново време. Ние не разбираме, какво искат от нас, защото ние не искаме нищо. Тоест вътре в нас не се пробуждат никакви желания и какво да правим?

Обкръжаващите ни условия стават все по-тежки. Скоро ще разберем, че няма да има какво да ядем и пием, все по-малко са възможностите за нормални жизнени условия. Външните условия ще се влошават все повече, за да накарат човек вътрешно да избере някаква цел и метод за развитие.

Човек става сякаш стопанин на своя живот и съдба, но откъде да знае, как да я управлява в нашия свят, при положение, че всичко е така свързано едно с друго: държави, народ, общество.

Това ни води до необходимостта да имаме методика за управление на нашия живот. Във всички отминали поколения човек е бил умен заради пробуждащите се в него сила, желания, стремеж. И независимо, че се е обърквал и грешил по кой път да тръгне и как да се развива, той е решавал това инстинктивно и е знаел, как да изгради живота си.

А в наше време, в това ново състояние, ние трябва да получим всичко свише, но вече за сметка на собствените ни усилия. Само че не знаем как да получим свише вътрешната част, необходима за нашето развитие: разума, чувствата, посоката. Ние само усещаме, че нещо не ни достига и че без методиката, която ще да получим свише, няма да се разминем.

Преди тя е действала инстинктивно, отвътре. Но сега, за нейното получаване е необходима предварителна работа, усилия, молби, молитви, МА”Н. И затова се нуждаем от науката кабала.

Но това осъзнаване е по пътя на естествения ход на нещата (беито) – дълъг и труден път. Това са така наречените ”400 години на изгнание”, докато не преминем докрай всички стадии на своето вътрешно развитие: 1-2-3-4, за да може с помощта на болката и ударите да разкрием желаната форма.

Но успоредно с това, в света вече не случайно методиката на кабала съществува, тя вече е дадена на хората, адаптирана и преведена на много езици. И затова ние можем да я използваме, изучавайки и организирайки я в правилна форма. Тогава ще напредваме по пътя на ускорението, т.е. по пътя на ахишена.

По пътя на ”ахишена” ние трябва да достигнем чрез страдания онази част от пътя, която би трябвало да изстрадаме съгласно естествения ход на развитие на всичките 4 стадии.

Тези разбирания ни се дават без страдания, както е казано, ”праведникът взима със себе си в Райската градина не само своята част, но и частта на другаря си”. Всичко това идва при нас за сметка на нашите усилия и обединение. С това ние значително съкращаваме времето и страданията. В това се състои работата ни.

Затова трябва да развием широко разпространение: преди всичко за народа, намиращ се на земята на Израел, а след това за целия свят. И всичко това, за да не позволим на човечеството само, слепешката да търси пътя на развитие, защото това ще доведе до огромни нещастия. Това ще бъде такова развитие, както по-рано, за сметка на непрестанни войни.

От урок по статията ”Удостоил се – ахишена”, 25.04.2014

[133547]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Реплика: В съвременното общество има такава тенденция, при която хората встъпват в интимна връзка много бързо, още след първата среща. В това има огромен недостатък. В общественото съзнание сексуалната революция се възприема като слободия.

Отговор: Именно затова не получаваме наслаждение от секса. Съществува някакво обществено съгласие, че можем да встъпваме в интимни връзки много бързо, едва запознали се и нищо не знаейки един за друг. И тогава губим цялата тази огромна добавка, която и именно ни довежда до взрив от чувства.

Защото, какво се случва, след като двойката е достигнала до телесно удовлетворение? Всичко свършва и нищо не остава. Така природата ни задължава да добавим към този акт чувствен компонент. Ако него го няма, излизаме от това празни. След момента, когато всичко свършва, нашите мисли вече са на съвсем друго място. Възможно е вече да мислим за някаква нова връзка.

Напълването е възможно само в този случай, че изграждаме такава система от връзки, които сексът само допълва, а не се прави само заради удовлетворяване на животинския инстинкт на най-ниско ниво. Трябва да се учим да обичаме! Преди всичко, трябва да изградим обща система на връзки, взаимни отстъпки и взаимно разбиране, приятни контакти.

Това са такива системи, които ми позволяват вътрешно да почувствам човека и това, как да му нося наслаждение. Той ще почувства как да ми достави удоволствие, наслаждавайки ме. Тук става въпрос не за секса, а за всякакви други връзки между нас двамата.

Приятно ни е да бъдем заедно, харесва ни да си говорим, да се виждаме, приятно ни е да ядем храната, приготвена от другия – това са тези всевъзможни човешки прояви, с които можем да доставим удоволствие един на друг.

За да заобичам другия както себе си, първо трябва да разбера какви са неговите потребности и да се постарая да ги напълня. Партньорът разбира какви са моите потребности и ги напълва. На него му е необходимо да почувства удоволствие от мен, а аз искам да почувствам удоволствие от него. Когато между нас възниква такава връзка, при която всеки се намира като че ли в другия и напълва неговите потребности, ние вече можем да достигнем интимна близост. Тя също означава, че се намираме един в друг и напълваме партньора.

Ние сме разностранни личности, заети с различи неща и не винаги искаме внимание един от друг. Но в нас постоянно „дреме“ тази потребност, която може да се събуди във всеки момент и да се удовлетвори с няколко нежни думи, докосване.

Въпрос: Разбирам тази техника, но красивите думи не винаги докосват сърцето. Какво трябва да направя, за да трогна тази вътрешна точка в съпругата ми, която тайно чака внимание от мен?

Отговор: Започваме отдалече с ласкави думи, за да разчувстваме човека. Това е същият  подход, както във всички други човешки взаимоотношения, не само между съпрузите: ти се стараеш да дадеш на партньора напълване, любов.

„Ухажване“ означава, че преди всичко изучавам човека, за да разбера какво представлява той, с помощта на всевъзможни малки, кратки проверки, опитвайки внимателно. Така си изяснявам чувствителните точки в него и докосвайки ги, мога да му доставя удоволствие. Трябва да развия свой подход в отношението си към тези чувствителни точки, разширявайки ги все повече и повече.

С такива упражнения пробуждам в партньора потребност от моето внимание. Аз го напълвам и напълвам: казвам му красиви думи, подарявам му някакъв подарък, проявявам грижа и внимание и така постепенно приучвам човека към това напълване, буквално както се приучва животно. Всеки от нас е устроен по този начин. За сметка на това, формирам в него потребност от напълване, от моето добро отношение към него.

Тук за малко спирам тези свои действия, после отново напълвам партньора, за малко спирам – напълвам. По такъв начин го разпалвам и формирам в него все по-голямо желание. Такава игра играем един с друг. Тази игра е между двама обичащи се души, които знаят как да поддържат своята любов на слаб огън така, че във всеки момент да могат да разгорят от нея голям пламък.

Това е изкуство. Не мога да повтарям една и съща дежурна фраза на всяка жена, трябва да се настроя на желанията на съпругата си. Но и това все още не е достатъчно. След като се настроя, трябва да започна да отглеждам това желание, всеки път да го разраствам за сметка на напълването. До момента, докато това не стане навик и втора природа, жената остро ще се нуждае от това мое отношение. Същото е и по отношение на мен спрямо нея.

Излиза, че ние сме построили обща площадка: в жената се формира потребност от мен, а в мен – от нея. Това е общата област, в която зависим един от друг и това е пространството на нашата любов.

От 196-а беседа за нов живот, 09.06.2013

[132948]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: С какво се отличава развитието на човечеството по собствена инициатива и без такава?

Отговор: Ако по време на еволюцията са се случвали някакви не особено големи промени при животните и растителните видове, ние разбираме, че конят или кравата не са могли много да се променят по собствено желание и това е в резултат от въздействието на околната среда или на някакви мутации.

Но себе си смятаме за развиващи се по собствена инициатива, прогресиращи от поколение на поколения поради своята мъдрост, науката, промяната на обществения строй. Благодарение на добрата храна, човек станал по-висок, увеличили се качеството на живота му и неговата продължителност. Дори резултатите от медицинските изследвания са станали други.

И предполагаме, че всичко това е наша заслуга, тъй като ние прилагаме усилията. Но ние учим, че цялата материя е желание за наслаждение. Тя през цялото време се старае максимално да се доближи до напълване и да се отдалечи от страданията при всечи случай, във всяко състояние, в оптимален вид според това, доколко вижда бъдещата перспектива.

На това влияят възпитанието, науката, но по същността си, човек избира хубавото за себе си и се опитва да отбегне лошото. Затова нас напълно ни управляват свише, с помощта на наслажденията и страданията, намирайки се между тези две юзди, и нямаме никаква свобода на волята, сякаш човек не съществува.

В такава форма сме напредвали до сега, независимо, че се гордеем със своите високи постижения в културата, изкуството, науката, строителството. Но за сега всичко това е без намесата на човека. Човек просто е търсил максимална изгода за самия себе си при външните и вътрешните условия, създадени за него от Твореца.

Затова човек все нещо е променял и правил, като малко дете, на което са дали играчка и то си играе с нея. Но в човек, освен това, се развива и чувството за осъзнаване на злото. На неживо, растително и животинско стъпало той се е развивал инстинктивно, като животно. А на човешко стъпало е търсил кое е по-доброто и кое по- лошо за него.

Животното не размишлява, то винаги знае, как да действа. Осъзнаването на ситуацията и заповедта идват при него едновременно. А при човека – не, и затова му се налага да развива науките, за да разбере как да действа оптимално в дадения момент.

Това означава, че ние се развиваме в процес, наричащ се ”беито” – ”в определеното време”. И бихме продължили да живеем така, ако не бяхме се озовали пред тези големи проблеми. Свише вече не ни дават указания как да действаме, не ни подсказват никакви решения.

Сега сами трябва да призовем бъдещите състояния, изпреварвайки ги със своята молитва и с ”добрите си дела”. И тук вече имаме нужда от нова наука, която да върви срещу природата ни, защото сега ни се налага да вземем върху себе си работата на Твореца.

Затова трябва да получим ”част от божественото свише”. Ако Творецът не ни го дава, то трябва по някакъв начин да си го изпросим от Него – да вземем свише някаква нова програма, съгласно която да продължим да напредваме. Това означава, че ни е необходима душа – онази част, която ни позволява да разберем, как да продължим своето съществуване в тези нови условия.

По единия или по другия път – ”в определеното времето” или ”ускорявайки го” – ще бъдем принудени да овладеем тази програма: новият порядък на работа, решения, съзнание, усещане, да се въоръжим със сили, за да можем от днес нататък да продължим своя напредък вече не инстинктивно, а самостоятелно. Затова идва науката кабала и ни обяснява всичко това. Разберете, че ние се намираме в нова епоха.

От урок по статията ”Удостоил се – ахишена”, 15.04.2014

[133649]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Когато на човек му стане ясно, че напълно е под властта на егоистичното желание да получава и е просто марионетка, която няма каквато и да е свобода на волята, какво трябва да направи?

Отговор: Разкриват ти, че и ръцете, и краката ти са изцяло вързани и в нищо нямаш избор. Ти не можеш дори да обърнеш погледа си от едно на друго място сам.

Нямаш никаква свобода за движение – нито в мислите, нито в желанията. Всички твои клетки, всички системи, целият мозък и сърце се намират под властта на чужда сила. Само една мисъл, в която ти осъзнаваш робството си, умишлено стига до теб, за да можеш да излезеш на свобода, ако желаеш.

За тази цел, ти трябва да приемеш тази власт по собствено желание. В това е разликата между Фараона и Твореца. Затова Творецът ти организира уроци, за да разбереш, че всички желания, които ти се изпращат, са лоши дотогава, докато ти не се съгласиш с тях. А веднага щом се съгласиш, те се превръщат в хубави. В такава форма ти се освобождаваш от робството и излизаш на свобода.

Всичко зависи от това, как приемаш висшето управление: като власт на Фараона или на Твореца.

От урока по писмо на Рабаш, 18.04.2013

[133390]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Мнение: Векът на Прогреса постави под съмнение необходимостта на човек от духовна свобода. Хората търсят не свобода, а сигурност. Икономическото общество вижда свободата като право на всеки да мисли само за себе си. Всеки има право да прави това, което иска и както иска.

Човек, преминал през „обработка“ от масовата пропаганда и масовата култура, вече не е способен да разбере, че има потребност от неща, които не са му натрапени от пазара. На всеки му се предоставя голям избор, но това не е личният му избор, а е запрограмиран в човек от системата. В големите градове милиони хора са изолирани помежду си и се ненавиждат един друг.

Обществото възпитава агресивност – необходимо качество в атмосферата на конкуренцията, но едновременно с това, я потиска. Нарастващият натиск води до обратен ефект, до освобождаване на латентната агресивна енергия в най-екстремални форми. Човешкото съществуване е монотонно и еднообразно, всички промени не променят нищо в живота. Човек се намира в движение, но това движение е чисто физическо, неговият вътрешен свят е неподвижен.

Реплика: Само чрез осъзнаване на злото в нашето състояние ще достигнем до решението да сложим край на това отношение към себе си и към такъв вид живот. Само пълното отчаяние ще ни тласне към такова решително действие. Но да достигнем до такова състояние можем и без това продължително страдание, включвайки съзнанието отрано да осъзнаем приближаващите страдания и да се отдръпнем от тях към вярната посока на новото развитие.

Такъв път ни предлага кабала, защото, изучавайки я, ние привличаме към себе си светлината на мъдростта и напредваме не чрез страданията, а привличани от всякакъв вид приятни удоволетворения.

[133333]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Искам да попитам: как да завоювам мъжкото сърце? С какво да го подкупя?

Отговор: Жената започва с това, че показва на мъжа, че е влюбена в него: възхищава се на това колко е велик, умен, какъв герой е – ободрява го, сякаш той е малко дете.

По това малкото дете и възрастният мъж с нищо не се различават един от друг. Нужно е през цялото време да му се осигурява усещане, че той е силен, голям, умен, единствен в света!

По този начин жената го привързва към себе си подобно на малко кутре, водено на верижка. Където и да отиде тя, той ще я следва, защото се нуждае от одобрението й като от въздух. Това е начинът, по който тя най-добре привързва мъжа към себе си.

Освен това, тя започва малко по малко да го «дресира», да го приучва към най-различни форми, показвайки му, кое е приятно на жената, а кое – не. Защото сега той постоянно иска да получава потвърждение на това, че тя се възхищава от него, обича го и го цени. И затова трябва да му се показва, че той ще получи всичко това, но само при условие, че проявява към нея отношението, което й харесва. Издавам ви всички тайни…

Жената започва да предава на мъжа впечатлението от него, основано на неговото поведение спрямо нея. По този начин тя го учи на това, как той трябва да се отнася към нея, показвайки му какво поведение й е приятно и какво ще я накара да направи такива ответни действия, които ще му бъдат приятни.

Въпрос: Как мога да му дам усещане, че той е голям, без да се принизя? Как да му дам да разбере, че той е цар само дотогава, докато аз съм царица?

Отговор: Това е прекалено тежко и много задължава. Мъжът не иска да има царица до себе си. Жената трябва да го цени без предварителни условия, така, както майка цени сина си. Майката винаги обича своето дете и го цени, независимо от качествата му.

Ако жената казва на мъжа, че той е велик, тогава той наистина е велик, а не при условие, че великата е тя. Ако той е умен, това не е защото тя е умна. Оценката му трябва да е независима, но никой освен нея няма да му каже такива думи, каквито ще му каже тя, и затова той ще бъде привързан към нея.

А едва след това тя започва да предявява условията. Ако той прави нещо не както трябва, тя демонстрира своето недоволство, изразявайки недоволството си върху лицето си, досущ надвиснал дъждовен облак. Той е много чувствителен към настроението й, защото през цялото време иска да вижда възхищението й, да се чувства мъж, «мачо»: ако не силен, тогава умен, ако не умен, тогава герой.

И ако тя показва, че той я разстройва с отношението си и заради това тя не може да се отнася към него със същото възхищение, с което той вече е свикнал, тогава той започва да търси, по кой начин да спечели нейното разположение, за да получава комплиментите и пак.

Мъжът има нужда от комплименти в много по-голяма степен, отколкото жената. По този начин го приучават към хубаво, правилно отношение. И тогава той наистина ще свикне да се отнася към нея така, както тя иска и както й се нрави: уважително и добре, и ще я цени. Но той цени не самата нея, а нейното отношение към него. С това се подкупваме един друг, не трябва нищо друго освен това.

За да възникне обичта в семейството, изначало не е нужно нищо особено. Достатъчно е просто да ни е приятно да се намираме един до друг: да се гледаме, да се докосваме, да ядем храната, приготвена от другия, да се грижим един за друг. А всичко останало се изгражда като резултат от играта.

От 196-а беседа за новия живот, 09.06.2013

[133235]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Излиза, че освен духовната реалност, друго не съществува?

Отговор: Разбира се, това е същата реалност, в която се намираме сега, но започваме да забелязваме как в нея действа висшата сила. Има всичко на всичко две сили: сила на желанието и висша сила, обличаща се в това желание.

Тези сили стават все по-осезаеми и ние виждаме, че това е единственото, което действа в реалността, а материя няма – това са също сили. Физиците твърдят, че целият свят е силово поле и че материя не съществува.

Изследванията показват, че вътре в материята се намира енергия, сила. И затова материята губи своята важност, но за сега все пак се запазва.

Само след като всички обитатели на този свят се присъединят към тази мрежа и разкрият, че в полето действат силата на отдаване и силата на получаване, тогава материята напълно изчезва и с това изчезва и този свят, който по тази причина и се нарича въображаем. Но това ще се случи в бъдеще, в общия край на поправянето.

Въпрос: Откъде човек получава сила да свърже всичко в едно и да види истинската реалност?

Отговор: Сам нищо не можеш да направиш: нито да промениш възприятието си, нито да се присъединиш към вярната картина, нито да я изучиш. Това е възможно само намирайки се в подходящо обкръжение, което работи над това и където всеки и всички останали разбират, че помежду си трябва да изградят мрежа, пригодна за разкриване на висшата светлина.

Помежду си трябва да работим така, че това да се превърне в единна система, в един съсъд, и през цялото време да я развиваме, прибавяйки към нея все повече действия. Съгласно това в съсъда ще се разкрие светлината: в подеми и падения, които ще стават все по-синхронизирани и съвместни. Ще започнем да се чувстваме взаимосвързани, да си влияем повече един на друг.

Всеки ще види, как неговият характер, неговата душа, неговият вътрешен потенциал подхожда на останалите: едните се издигат, а другите се спускат. Независимо, че всички напредваме заедно и преминаваме през подеми и падения, но всеки действа в съответствие с характера си, с една дума, като различни елементи, работещи съвместно в една електрическа верига: един като резистор, друг като бобина, трети като кондензатор.

Всеки преминава през подем, но подемите при кондензаторите, резисторите и бобините са съвсем различни: при кондензатора те се изразяват в промяната на потенциала, а при бобините – в електромагнитното поле. Подемите се изразяват различно, но тази разлика се определя от корена на душата, а принципно, всички преминават през едно и също състояние.

И тъй като помежду ни има толкова много разлики, е възможен непрекъснат подем без падания. Защото спрямо другия всеки се намира сякаш в падение или подем, но относно него това се смята за подем. Зарядът преминава от едно място на друго, но всяко изменение работи на подем, увеличавайки тока в системата с всеки следващ път и издигайки я по стъпалата.

Днес между нас няма съединение и поради този недостиг, всеки от нас ту се издига, ту пада. А ако се обединим, няма да имаме такива падения. ”И застенаха синовете на Израел от тази работа” – това е тъмнина не от недостиг на обединение, а от недостиг на отдаване. Но по същество, това е подем, защото всеки се присъединява към другия и взема неговата работа, за да я отработи. ”Минусът” в едно място се компенсира с „плюс” на друго място и обратно, а по такъв начин всичко е в подем.

Затова, ако ние се обединяваме – падения няма, има само подем! Защото си обединен с другите елементи от системата и така сякаш се превръщаш от променлив ток в постоянен. Само едно не ни достига – това е връзката. Ние не работим достатъчно за нейното осъществяване.

От урок по писмо на Рабаш, 20.04.2013

[133288]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Най-главното за нас е да се реализираме правилно в този свят. А да изпълним своето предназначение означава да пренесем в жертва целия този свят, т.е. целия си егоизъм, всичко, към кото се стремим сега в нашия свят, и да направим така, че усещането за Висшия свят да стане за нас от най-голямо значение и да сменим единия свят с другия.

Независимо, че този свят не изчезва, ние, принасяйки го в жертва, вече не бягаме след неговите всевъзможни съблазни и удоволствия, те престават да бъдат цел на съществуванието ни. Ние искаме да сменим виждането за света, да постигнем висшата реалност вместо него.

Кога се готвя да направя нещо, на какво най-напред обръщам внимание? – На онова, което е най-важно за мен. А това, което не е толкова важно, не го забелязвам, даже не го чувствам, не го усещам. Както се казва, котката забелязва само мишката и не вижда заобикалящата я красота.

Затова всеки човек вижда нещо свое. Тоест ние виждаме света различно, защото комплексът от приоритети, които могат да ни напълнят и да ни дадат някакви усещания, е различен при всеки.

Затова трябва да се издигна на такова ниво, когато няма да обръщам внимание на този свят, макар че ще се запазят всичките ми осезателни органи: слух, обоняние, зрение, вкус, осезание. Вместо това ще виждам само свойството отдаване, любов, връзката между различните обекти. Тогава ще открия Твореца, защото Той е единствената свързваща сила в природата.

А засега не обръщам внимание на връзката между всички обекти. Мен ме интересува напълно противоположното действие: как да взема повече за себе си. Тази егоистична тенденция е противоположна на свойството на връзката, на отдаването, на взаимността, на любовта, т.е. на свойството на Твореца. И затова не мога да разкрия тази сила.

Това означава, че трябва да изпълнявам всевъзможни действия, които да ме настроят за търсене на тази сила на връзка, както учените искат да я разкрият. Аз правя същото, тъй като съм изследовател. И това не е религия, това е науката кабала. Затова търся къде е онази единна сила, която свързва всичко, напълва, движи всичко към една единна цел, по определен план, от началото до края.

Аз искам да знам в какво се заключва тайната на смъртта, има ли я или не? Ако разглеждаме този въпрос от гледната точка на кабала, то съвсем не ми е ясно, какво е това смърт? Да замениш едно желание с друго ли е? Желанието за получаване с желанието за отдаване?

Въпросът за живота и смъртта е основен и подсъзнателно вълнува много хора. Това може да им се обясни частично, оставяйки някои тайни, за да имат стремеж да търсят и вървят напред и при това да им се намекне, че тук се намира тайната за преодоляване на смъртта и преход към безсмъртието. Това ще даде на човек възможност да разбере величието за неговото съществуване.

Днес възприемам живота с помощта на животинското тяло, чрез петте си осезателни органи. Но всъщност такова тяло няма, има само пет органа за осезание, които ми дават усещането за света и за мен самия вътре в него. При този подход можем просто да пренебрегнем този свят. Няма нищо страшно, ако аз не съм в него и него го няма. Той изчезва и това е.

Ние имаме възможност да се озовем във вечното, защото смъртта не съществува, има само преход, смяна на десетте сфирот. Сега се намирам в усещането, че съществувам, което се нарича моите първи минимални десет сфирот. И в тях усещам този свят: себе си и всичко около мен.

Да допуснем, че човек умира. В какво се изразява неговата смърт? В това, че всичките десет сфирот се опустошават и вместо кетер, хохма, бина, зеир анпин и малхут или зрението, слуха, обонянието и вкуса, не остава нищо. Остава само информационен запис, така нареченото решимо.

А след това този запис се премества в друго биологично тяло и започва да се реализира в него. Към този запис се прибавя следващата точка, следващото ниво на авиют и така нареченият човек расте заедно с това желание, реализирайки го.

Решимото се развива под въздействието на светлината, на едно и също ниво, в една плоскост. Това продължава дотогава, докато сам човек не реши да излезе от това ниво и да се издигне на следващото: или под въздействието на удари, защото светлината през това време ще го стимулира да расте (виждаме какво става с поколенията), или под въздействие на собственото влечение към издигне на следващото стъпало.

А преходът към следващото ниво се изразява в това, че вместо човек да получава капчица светлина, наричаща се ”нашият живот”, започва да получава особена светлина, която го формира по нов начин и го издига от вътрешното му възприемане в минимални десет сфирот на външното възприятие.

Тогава, естествено, изчезва проблемът за собственото съществуване. Тъй като променяйки средствата за възприятие от свое вътрешно на външно, то „външното” – това е постоянно съществуващ обем, по който ти сякаш се размазваш и твоето съществуване става вечно и безкрайно. При това загубваш усещането за загуба, че нещо не ти достига, както при сегашните ни пет органи за осезание. Защото Висшата светлина ще преминава през теб към всички останали.

Ако проблемът на нашето съществуване в този свят е постоянното желание да всмукваме енергия и информация, то проблемът на нашето съществуване на следващото висше стъпало е да пропускаме през нас енергията, живителната сила към целия свят, и през цялото време да усещаме, че светът има нужда от нас.

Това е всичко. Тук няма никакъв проблем с живота и смъртта. Хората трябва да разберат, че принципно друг изход няма, и от този път и тази цел отърване няма. Напротив, предоставя ни се чудесната възможност за безсмъртие.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 20.11.2013

[133267]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Защо получаваме материални проблеми, когато се стараем да се обединим?

Отговор: Материалните проблеми ни се дават с цел да ни помогнат да се обединим във все по-голяма степен. А по какъв друг начин може да ти се помогне, какви други проблеми могат да ти се добавят: духовни ли? Та ти дори няма да ги забележиш – нима те вълнува духовното?

Ако в някакъв далечен град е станала катастрофа и ти съжаляваш за станалото така, сякаш това се е случило с теб, тогава няма нужда да ти се създават други проблеми. Но е очевидно, че ти не се притесняваш от чуждите нещастия и затова приближават страданията по-близо към теб.

Ако започнеш да изживяваш това, което се случва далеч от теб, като собствен проблем, тогава няма да има нужда от нищо друго. Ще страдаш и ще чувстваш болката от това, което се случва в друг град, така все едно това става с теб, без каквато и да е разлика. С духовния си напредък ще усетиш страданията на целия свят като собствени.

Това означава, че си се съединил с тях. Тогава ще можеш да се помолиш за тях и това няма да се смята за молитва за себе си. Тук се съчетават две противоположности: от една страна, усещаш чуждите проблеми като свои, а от друга – имаш право да молиш за тях.

Това няма да се смята за егоистична молитва за себе си, защото ще си се сдобил с тези чужди желания с помощта на работата си, съединил си се с другите и ги усещаш като свои. Тъй като си платил за тези желания със своите усилия, имаш право да се молиш за тях.

От урок по статия на Рабаш, 06.04.2014

[132052]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→