Въпрос: Да допуснем, че родителите организират клубове за своите деца-юноши, където те могат да устройват обсъждания. Но в тази група един или двама от юношите са проблемни деца, намиращи се в силна депресия, която може да зарази останалите. Какво да правим?

Отговор: Ако общуването между юношите става сред природата, то трябва малко да се по-отпуснат със задушевни песни около огъня, за да не се затворят в себе си и да се започне разговор отдалече.

От какаво човек се чувства добре в живота, от какво зле? Нашата природа се стреми единствено към добро. А ако се затваряме, ако гризем себе си, занимаваме се със самоизяждане, нима се наслаждаваме? Тогава защо не бягаме от това?

Що за сила съществува в мен, която постоянно ме тласка в състояние на отчаяние, тъмнина, пустота? Може би това е, с което трябва да се боря по някакъв начин. И ако се боря, то тогава откривам в себе си такива противодействащи сили, които ме повдигат на определена висота в изкуството, литературата, науката, спорта и т.н.

Затова трябва да приемаме всичко, което е в човек, дори самото депресивно състояние, което по принцип подтиква човек към по-добро, но само тогава, когато той не се затваря вътре в себе си като пъшкул.

Напротив, състоянието на недоволство ни тласка напред. Значи трябва да го направим градивно. А това е възможно само с помоща на обкръжаващата обстановка, когато един човек тегли напред, друг назад – и затова между тях възниква възвратно-постъпателно движение. Те се проверяват един друг, контролирайки общото движение между себе си и т.н.

С други думи,  депресивните деца трябва да се подържат с това, че тяхното състояние може да бъде творческо.

Множество известни писатели, композитори, учени са изпитвали депресия и за да излязат от нея, са се занимавали със съзидание. Това за тях е било лекарството, спасението. Те са подарили на човечеството класически шедьоври, именно благодарение на това, че са успели да се издигнат над своята депресия и да я използват правилно.

Как да използваме съзидивно отчаянието, проблемите, разочарованията, депресиите – това, което днес е тъй разпространено в света и се излива като пренебрежително, отричащо отношение към всички и всичко. Защото от тези състояния се заражда следващото човешко, обществено, държавно и национално състояние.

Затова не бива това  състояние да се отхвърля и да се смята за нещо не добро. Напротив, трябва да се стремим да обърнем силната отрицателна енергия в положителна.

Oт телевизионата програма „Беседи с Михаел Лайтман“, 12.12.2013

[132374]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Духовният свят е свят на качествата, в който властва алтруистическото свойство, силата на отдаването, на любовта, на даряването. Ако човек притежава тези свойства, това означава, че се намира в духовния свят.

А ако в човек властва противоположното свойство – получаването, и той напълно е потънал в него, това означава, че се намира в материалния свят.

Всичко зависи от това, каква сила действа в теб и те управлява: ако това е силата на получаване, на егоистичните разчети и желания – означава, че ти усещаш материалното и живееш в този свят. А ако изведнъж придобиеш силата на отдаване, то ще попаднеш в духовния свят.

Ние не можем да си представим разликата между тези два свята – това не може да се обясни.

Тъй като желанието за наслаждение се нуждае от поправяне и неговата сила се проявява временно, преминавайки под властта на желанието за отдаване, затова и ние, намирайки се в желанието да се наслаждаваме, в нашия временен, смъртен материал, преминаваме през раждане, живот и смърт. Защото това е проекция на духовната сила – желанието за наслаждение, което след навършване на „70 години“ – 70 стъпала, трябва да изчезне, да се превърне в желание за отдаване.

Изгнанието е усещане вътре в желанието за наслаждаване, което трябва да направи изменения и да достигне форма на отдаване. Творението не може да бъде отдаващо, то може да бъде само получаващо, а отдаването е свойството на Твореца. Но желанието за наслаждение, което работи за отдаване, и се отдава на доброволно робство на хората и Твореца, се нарича отдаващо.

Затова можем да бъдем само в две състояния: или роб на Фараона, работещ заради егоистичното желание, или роб на Твореца, работещ заради желанието за отдаване. Цялата ни работа се състои в това, да помогна на себе си и на целия свят да постигне желание за отдаване, да доставим радост на Твореца.

Ако не добавяме тази цел, то това няма да е желание за отдаване. Отдаването може да се изразява само в едно: в доставяне на удоволствие на Твореца, тъй като тогава това желание, направление, е отделено от мен самия, от каквото и да е възнаграждение. То наистина излиза от мен и не се връща обратно.

Ако работя за благото на творението, другарите, групата, без да желая да доставя удоволствие на Твореца, тоест без да следвам линията за отдаване до край, аз все едно правя всичко това заради самия себе си. Само ако имам намерение да постигна Твореца, тогава моето намерение е относително чисто, съгласно моето стъпало.

От урока по книгата на Ари ”Вратата на намерението”, 07.04.2014

[132045]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо кабалистите наричат този път лек? На мен не ми се струва такъв.

Отговор: Не знам, труден ли е този път или не, аз просто виждам този път пред себе си и знам, че няма накъде да бягам. Това е единственият ми път.

През това време мога да работя, да раждам деца, да се грижа за семейството си, да изпълнявам някаква друга работа – с една дума, това е допълнителен товар, тежки чували, натоварени на моето магаре. Вземам ги защото нямам друг избор – кабалистите са казали, че така трябва да организирам живота си.

Но освен това, заедно с целия този товар, трябва да вървя към своята цел. И гледам само напред, като магаре с капаци на очите, за да не се разсейвам.

Колкото връзката с групата става по-ясна и пътят ми се изяснява, толкова по-ясно виждам, че съм насочен към тази цел и това е. Няма смисъл да се разпилявам, за да се върна после отново на този път, с това само забавям себе си.

Започни да прилагаш усилия и ще видиш по примера на другарите, а също и благодарение на въздействащата ти светлина, как да напредваш правилно. Ще можеш да видиш това и при начинаещите, и при ветераните. Творецът ще ти отвори очите, за да съгледаш в тях необходимите ти форми.

Групата, която виждаш, е твоята представа, а не истинската и форма. Повярвай ми, че тук има група, която е съединена и насочена към целта с безкрайна сила. Но ”всеки съди в зависимост от собствените си недостатъци”. Затова, ако се постараеш, ще видиш всичко, което ти е необходимо, и ще получиш помощ, съгласно приложените усилия.

Не си мисли, че другарите са малки – ще получиш всичко от същата тази група. Просто ти не я виждаш в истинската и светлина. Направи усилие да се присъединиш към групата и доколкото успееш да влезеш вътре в нея, изчезвайки, разтваряйки се вътре в нея – ти ще напредваш. Любовта към другарите компенсира всички недостатъци.

Реплика: Но аз не съм в състояние да разбера всичко написано в книгите, докато сам не го почувствам. И  в това, за което говорите сега, също няма нищо, което да мога да разбера и изпълня!

Отговор: Има! Трябва само да се слеете, да се обедините. В нашето състояние няма никаква друга форма за практическа работа, освен обединението. И заради това обединение ти трябва да приемеш всички условия, които ти се дават. Ако си съгласен, моля, заповядай – пътят е пред теб.

А ако не си съгласен – ти си свободен: прави каквото искаш! Само по отношение на това условие проверяват човека. Това е единствената свобода на избор, която му е дадена. Възможно е да отнеме 10–20 години, докато той разбере това. Е, значи 20 години, какво да се прави, но той трябва да разбере това условие и да го реализира. Ако не успее, то тогава пак ще се прероди на тази земя, за да продължи кръгооборот след кръгооборт, защото се намираме в процес на поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 16.04.2014

[132932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Искам да изясня мястото на човека в природата. От една страна, животът на съвременния човек, в определен смисъл, е по-нещастен, отколкото дори този на животните. А от друга страна, в резултат на интегралното образование човек може да се превърне в супермен, виждащ бъдещето, пред когото са открити всички възможности?

Отговор: Но за това ти трябва да излезеш от своето “аз“ и да почувстваш другия като самия себе си. Чрез това се издигаш над своя егоизъм. Така вече не мислиш за материалната полза. Издигаш се над този човек, като какъвто познаваш себе си днес, и се включваш в една велика мисъл, така наречения “замисъл на творението“, желаейки да го реализираш с всички сили.

Тогава започваш да разбираш, че за неговата реализация трябва да запознаеш всички хора с него. Това те издига над животинското ниво. Започваш да се отнасяш по съвършено друг начин към всичко – точно толкова добре, колкото го правиш към себе си. За теб няма да има разлика между неживата, растителната, животинската природа и хората – към всички ще се отнасяш с любов.

Въпрос: Но тогава какво място в природата ще заемам аз?

Отговор: Ти ще отъждествяваш себе си с общия мозък, заключен в природата, с всичката тази сила, система, и действително ще се издигнеш над всички други създания, над всичко съществуващо, защото ще знаеш, разбираш и влияеш на великия замисъл на природата, на нейната програма. Ще внесеш в тази програма този недостигащ свободен параметър, който преди е бил случаен, поради това, че ти не си приемал самостоятелно участие  в тази програма.

А сега, когато участваш в замисъла като независима личност, добавяш в него мощност. Благодарение на теб, цялата нежива, растителна и животинска природа ще започне да чувства добри промени от страна на замисъла на творението, на тези сили, които я управляват и поддържат живота в нея. Накрая цялата природата ще започне да се успокоява, достигайки хармония.

Въпрос: А какво ще почуства тогава кучето ми?

Отговор: Кучето не може да почувства нищо друго, освен добър или лош животински живот. Но когато човекът поправи себе си, това ще повлияе също и на животните: ще подобри здравето им, ще им осигури по-комфортни усещания. Защото сега твоето куче страда само заради теб.

Ако ти имаш лошо настроение, то твоето куче чувства това. Има случаи, когато стопанинът е потопен в депресия и след време неговото куче също се нуждае от антидепресанти от отчаяние. Всичко става заради хората. Така че си струва да приложим усилия, било то и заради своите кучета!

Въпрос: Преди мислех, че човекът се намира на върха на пирамидата – на ниво, по-висше от всички останали: неживо, растително, животинско. Но сега се съмнявам, че това е така. Къде е моето място в цялата тази система на природата?

Отговор: В резултат на егоистичното си развитие, човекът се е смъкнал на дъното на пирамидата, вместо да бъде на върха ѝ, тъй като усеща себе си най-нещастния от всички. Но ние можем да преобърнем тази пирамида! Неживото, растителното и животинското ниво усещат връзката си със замисъла на творението, с неговата програма, докато човекът – не. Ние пак сме управлявани от нея, но без нашето съгласие, без да се сливаме с нея.

Трябва да доведем себе си до сливане и тогава действително ще се окажем на самия връх на пирамидата. Целият свят ще ни принадлежи! Ще се издигнем над пространство, време, движение, случайност. По такъв начин, човекът ще премине от света на материалните предмети и ежедневни сметки, оказващи се грешни още утре или дори в следващия момент, и ще се изкачи на нивото на мисълта.

Въпрос: Кой е по-умният: човекът или природата?

Отговор: Разбира се, че природата е по-мъдрата! Кой кого е създал? Природата е и по-умна, и по-силна от човека!

Въпрос: Какво означава за човек да се окаже на върха на пирамидата?

Отговор: Да бъде на върха означава да се слее със замисъла на творението. Тъй като от страна на природата в човека е заложена способност да достигне разбиране и постигане на цялата програма на творението, на своя собствен замисъл, той се издига на същата степен, както и цялата природа.

По такъв начин той се слива с този замисъл и се включва в него, достигайки съвършенство. Това и означава да бъде венецът на творението – затова е създаден човек. Именно поради това днес страдаме – това е началото на правилната потребност да достигнем това положение.

Въпрос: Можем да направим прост извод: ако се научим да чувстваме който и да е страничен човек, така както чувстваме сами себе си, то ще видим бъдещето!?

Отговор: Правилно!

От 305-та беседа за новия живот, 23. 02 2014

[132320]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои работата на човек в Египет?

Отговор: Той се опитва да се съедини с другите и това му се отдава по малко всеки път в някакъв нов вид, но всички плодове и опити за обединение получава Фараонът, ”изсмуквайки ги от тила ни”.

Тоест, егоизмът краде всичко и го съхранява вътре в себе си. А човек усеща, че няма нищо. Ето това се случва с нас.

А след това, както е казано: ”Ще го погълне чудовището, а после ще изригне”. Силата на егото поглъща плодовете на нашия труд, а след това ги изплюва, отдавайки всичко на човека отведнъж.

Въпрос: Кога най-накрая ще се случи това?

Отговор: Когато се натрупа достатъчно количество погълнати усилия от егоизма, което да позволи на човек да се повдигне и премине към отдаване. В никаква друга форма не е възможно да се натрупат такива отрицателни усилия и негативни впечатления. Ти няма да можеш да работиш, ако всички те са пред теб.

Дори когато ти ги показват едва-едва, ти правиш разчет на това, което имаш: онова е лошо, това също – и веднага бягаш, спасяваш се. А за да не бягаш и да продължиш да работиш, твоите разочарование изчезват. Това ти дава възможност да продължиш, достигайки до още едно разочарование в собствените сили.

В крайна сметка натрупаното разочарование, а и нуждата от група, трябва да станат толкова големи, че да закрещиш и да пожелаеш да излезеш. Не да избягаш от работата, а да избягаш от егоизма си, от самия себе си!

Тук има няколко условия, които трябва да узреят, да се натрупат. Това е акумулаторен процес, какво да се прави.

А за да ти се помогне, съществува тъмнината и поглъщането на твоите неуспехи. И тогава трябва да се вдъхновиш с помощта на групата, обучението, учителя и всеки ден отново и отново да се изправяш на крака.

От урока по статия на Рабаш,14.04.2014  

[132687]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение: Фондовият пазар го очаква голямо падение, по-голямо от това, по време на внезапния крах през 1987 г.

Започва забавяне на ръста на фондовия пазар в сектора на биотехнологиите и интернета, оценката на ценните книжа няма нищо общо с реалността (те не се оценяват по печалбата, а по коефициента на цените и обема на продажбите), нивото на доверието спада – а това води до срив на фондовия пазар.

Реплика: Пред нас са все по-неочаквани, резки и болезнени сривове на илюзиите, фондовете, държавите – като цяло, устройството на света. Докато не започнем да решаваме глобалната задача на човечеството, като общуваме помежду си – преходът му на новото стъпало на развитие: сами няма да пожелаем да станем интегрално взаимосвързани, не по неволя, не чрез пазара, а чрез добро, осъзнато желание.

[132804]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да работиш със светлината като нейн партньор?

Отговор: Това означава, че аз поръчвам действията на светлината. За да изляза от Египет, трябва да почувствам, че се намирам в състояние, което е невъзможно повече да търпя, и в същото време, да зная какво е следващото състояние, което искам да достигна.

Защото и страданието в моето състояние не може да бъде истинско, ако не знам какво искам вместо него. Ако нещо ме боли, знам, че има състояние без болка, или даже може да има и наслаждение, но в противоположност на него, сега чувствам болка. Тоест, не ми достигат състояния, в които няма болка или дори да има наслаждение.

„Преимуществото на светлината се постига от тъмнината“ – едното се изгражда от другото. Ако се намирам в Египет, то още там трябва да усещам някакво светене от живота извън Египет. Затова на намиращите се в Египет е необходим духовен корен, позволяващ да почувстват, че това е Египет, и да поискат да излязат от него.

Иначе Египет ще им се стори забележителна страна. И може би дори не толкова забележителна, но все едно, те няма да се стремят да излязат от нея, както това се вижда по цялото човечество. Вътре в човек трябва да има духовен корен, за да почувства той, че произлиза от светлината и сега се намира в непоносимо състояние, отива към светлината и трябва да се върне към нея. Този механизъм трябва да работи подсъзнателно в него и се нарича корен на душата.

Такъв корен има в душите, отнасящи се към Галгалта-Ейнаим, или за сметка на взаимното включване. В края на краищата, цялото човечество ще се чувства така, но това ще се разкрива поетапно.

Да се намираш в Египет, това все още не означава да бъдеш близко до изхода. Египетското изгнание продължава 400 години, тоест включва в себе си множество изменения. Състоянието, заради което излизаме от Египет, е такова, че е невъзможно да се търпи повече. Знам, че ако остана тук, ще умра, и ужасно искам да изляза към отдаването.

Искам да бъда под управлението на светлината и не съм способен повече да остана във властта на своето егоистично желание. Тези две усещания трябва да присъстват едновременно и ние молим светлината да ги изгради в нас.

От урока по статия на Рабаш, 13.04.2014

[132668]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От Псалм 143: Побързай, отговори ми, о Господи, изнемогва моят дух, не крий лика си Ти от мен, а то ще заприличам на слезлите в гроба. Дай ми да чуя Твоята милост на сутринта, тъй като аз се позовавам на Теб, покажи ми пътя, по който да вървя, тъй като възнесох душата си към Теб. 

Спаси ме от враговете ми, о Господи, при Теб е  моето убежище. Научи ме да изпълнявам волята Ти, тъй като Ти си моят Бог, добрият дух Твой, ще ме изведе на равнината. Заради името си, Господи, оживи ме, с Твоята справедливост изведи от бедите моята душа. И с милостта си изтреби враговете мои и погуби всичките тирани на моята душа, защото аз съм раб Твой. 

Тук виждаме какво ниво на вяра над знанието притежава човек. Бъдещето освобождение трябва да се случи набързо, както това вече се е случило в материалните клони на духовния корен на това освобождаване при изхода от Египет.

Изходът произлиза от състояние, в което вече никой не се надява, че може да излезе, никой не мисли, че е възможно това да се случи в такова време, в такава ситуация – и изведнъж това се случва в най-неподходящия момент!

Кабалистите винаги са скривали връзката на кабала със закона на любовта към ближния като към самия себе си, не желаейки да разкриват на обикновения човек, че всичко зависи от любовта, обединението, предаността на душата, от изхлизането от себе си на среща с другите, от възприемането на реалността извън желанието на човек, над неговия егоизъм.

Те разбирали, че това ще отблъсне хората от науката кабала, от поправянето. Егоистът не може да чуе, че трябва да работи само за връзка с ближния, когото той пренебрегва съгласно природата си. Човек мисли само за себе си и не е способен да мисли за някой друг и то безкористно, без каквото и да е възнаграждение. Тоест той няма да мисли за другия, а за възнаграждението, което ще получи.

Ако говорим на хората за такава любов, то те, разбира се, никога няма да се доближат до поправянето. Затова, вместо методиката за поправяне, кабалистите насочили хората за момента да се занимават с определени материални действия – да изпълняват заповеди, които се научават в детството. Детето се учи от ранно детство на такова поведение, за да порасне и да мисли, че така трябва и да бъде, и че такова е желанието на Твореца.

Затова сред тях има винаги противници на науката кабала. И те разбират, че все някога ще трябва да достигнат отдаване и любов към ближния, към съединяване на всички части на разбитата душа – но не и сега. Още няма явни признаци за това, че това време е дошло, от страна на висшето управление, съдейки по общото състояние на света и по състоянието на народа на Израел.

И наистина, едва през ХХ век видяхме такива признаци. А главното, което ни казват кабалистите, е, че времето е настъпило. Но колкото повече приближаваме разкриването на всички истини, до обяснението, за какво всъщност се говори в науката кабала и как тя се реализира в действителност чрез обединяване, това толкова повече отблъсква хората. На тях им е трудно дори да запомнят това.

Инстинктивно човек не се стреми към съединение – това не е на преден план, не е нещо, за което той мисли, пробуждайки се сред нощ или ставайки сутрин. Затова в зависимост от по-нататъшното напредване, ние ще видим колко хора ще се присъединят към нас и колко ще отпаднат. Защото тази цел не привлича обикновения егоист.

Привлекателни са различните мистични и измислени теории, използващи данните на науката кабала за предсказване на бъдещето, кръговрата на живота, на тайните сили. Но разкриването на Твореца – това е разкриване на свойството отдаване. Човек е готов на това, ако има някаква егоистична изгода, т.е. готов е да отдава, ако има личен интерес. Но това е забранено да се показва.

Не трябва да се разкрива, какво носи проявата на висшите сили на творението. Баал а-Сулам пише, че ако хората знаеха, какво им дава това, то биха се съгласили да си отсичат ръцете и краката по седем пъти на ден, само и само поне за един миг да усетят сливането с Твореца. Но ако на човек му се даде такова усещане, то той вече няма да се раздели от това впечатление и няма да може да мисли за нищо друго.

Тогава как би могъл някога да се издигне до вярата над знанието и да поиска да постигне отдаване? Ако първо се разкрие светлината Хохма, то светлината Хасадим вече никога не ще го поправи. Отново ще се повтори разбиването и то още повече, отколкото преди. Затова, за поправянето на човек са необходими три съставни.

Първата съставна е коренът на душата, решимо.

Втората съставна – светлината, която някога е била в решимо-то и желае да го напълни заради отдаване, но го е напуснала и сега е във вид на обкръжаваща светлина. Тоест, тази светлина отдалеч присветва, осветява от разстояние и чака кога решимо-то, намиращо се в желанието за наслаждаване, ще получи от това желание подкрепа.

Желанието за наслаждаване е напълно егоистично и затова не може да подържа решимо-то. Но то може да се съединява с другите решимот с така наречените точки в сърцето и от тях да получава впечатления. Така тези решимот се съединяват и приближават едно към друго. Доколкото решимот и точките в сърцето се сближават, дотолкова те пробуждат светлината, възвръщаща към Източника.

Светлината, възвръщаща към Източника, може да бъде лична и обща. Личната светлина винаги поддържа и се грижи за решимо-то, постепенно предвижвайки го. А общата светлина се пробужда за сметка на това, че решимот се сближават за сметка на действията на хората, и ги поправя, тъй като тези решимот са разбити.

Така се получават трите фактора: решимот, обкръжаващата светлина и нашите опити да се съединим, т.е. единство, което може да бъде постигнато за сметка на физическите тела, на този въображаем свят.

Така ние работим и главното е да не се тревежим за преходните състояния, които са особено тежки преди самото разкриване. Ние не разбираме, кое ни помага да напреднем, кое е близко до духовното и кое не. Обикновено това е противоположно на нашия разум и чувства.

От подготовка към урока, 14.04.2014

[132676]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

[ 86734]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Клипове, Образование - Няма коментари→