Въпрос: Потиска ме и дори ядосва нарисуваната от вас картина: нима цялото ми възприятие на света е чисто субективно и ограничено от моите усещания?

Отговор: Защо те потиска нашето възприятие на света? Ако погледнем рибката в аквариума, то тя си живее спокойно. За нея този аквариум, водата и всичко, което има в нея е нейният живот.

Рибата има желание да живее и да съхранява себе си, и тя е доволна от живота в аквариума. Защото за нея е важно да има вода, наситена с кислород, и храна. Няма желание за повече.

Аквариумът е нейния свят. Рибата не знае какво съществува извън аквариума. Ето така и ние живеем в този свят, в такъв аквариум, не знаейки какво става извън него. Науката кабала е наука за възприемане на действителността, позволяваща на човека да разшири своите хоризонти.

Въпрос: Но рибката не се дразни от живота си в аквариума. Защо нас ни вълнува какво има зад стените?

Отговор: Защото сме избрани от всички създания, да бъдем родени и да се развием с такова желание, което излиза извън границите на аквариума. Искаме да се измъкнем от аквариума и да узнаем какво съществува извън него. Това е ново желание, което не се отнася към човека от този свят. То принадлежи вече към следващата степен, намираща се извън нашето тяло. Него трябва да изследваме.

Аз чувствам, че трябва да разкрия какво се крие там, зад стъклото на аквариума. Този живот вътре в аквариума ме задушава, чувствам се като в затвор. По-добре смърт, отколкото такъв живот, защото моето желание е много по-голямо от това, което може да ме напълни в този свят.

Искам да получа знание и усещане на широката реалност, за външния свят. И затова чувствам себе си в този свят, сякаш съм затворен в карцера или живо погребан. Макар и жив, но усещайки себе си като в тесен гроб, и рия навън.

Макар че има хора, които напълно ги устройва живота в аквариума, и такива са 99%.

Въпрос: Но всички хора са също недоволни от нещо?

Отговор: Те са недоволни, че в аквариума не сипват навреме храна, или лошо се помпи кислород. Тяхното желание не отива по-далеч от това. Но има хора, желанието на които е доста по-голямо и те искат да разкрият какво има извън пределите на аквариума.

От програмата „Среща на световете“, 12.05.2014

[151104]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Защо науката кабала изследва всички закони на природата чрез човека, приемайки неговите вътрешни изследвания като един от параметрите и опитвайки се да разбере чрез него цялото мироздание?

Отговор: Нима имаме друга възможност за изследвания и можем да излезем от своята кожа, от своето тяло? Цялата картина на света възниква само в моите усещания. А ако изчезна аз, то изчезва и тази картина относително мен.

Съществува ли този свят без мен, и ако съществува, то в каква форма: такава, каквато аз го виждам, или някаква друга, в други диапазони – това не мога да кажа. Всичко възприемам само чрез своето тяло.

Въпрос: А как кабалистът вижда света?

Отговор: Науката кабала е наука за „получаване“ (кабала), затова кабалистът изучава своето възприятие на действителността. За сметка на определени действия той започва да се променя и изследва как в зависимост от неговите вътрешни изменения, се променя картината на света, която вижда.

Той променя своите вътрешни свойства: форми, желания, възприятия, връзката със ставащото извън него, в обкръжаващата го реалност. Започва да работи със своите желания и тяхната връзка с външната реалност така, че строи нови светове.

Сега усещаме себе си в огромен свят, съдържащ множество различни предмети и явления. А човекът, започнал да работи активно със своите желания, построява от него нов свят, нова реалност.

Той остава да живее във физическото тяло и както по-рано възприема земната картина на света с петте си телесни сетивни органа. Тази картина е постоянна, като необходима основа. Но в допълнение към нея, кабалистът формира в себе си пет нови органа на възприятие, с които усеща допълнителен свят. Той вижда този свят, чувства, работи с него – живее в него в допълнение към своето тяло, живеещо в петте си телесни сетивни органа.

Това допълнително усещане се нарича висш или духовен свят. А старото възприятие чрез петте физически сетива, в което е съществувал преди и е останал да съществува, се нарича този или нашия свят.

Ако има други хора, също така притежаващи тези допълнителни възприятия в петте си „извънтелесни“, духовни сетивни органа, то те могат да се свържат помежду си.

Въпрос: Ако бих могъл да осъзная, че цялата картина на света възприемам чрез себе си, в зависимост от своите вътрешни свойства, то бих ли разкрил много нови явления?

Отговор: Преди всичко, трябва да се съгласим, че цялото възприятие зависи от човека, от наблюдателя. А ако нямаше хора, никой нямаше да разкрие съществуването на тази реалност, на тази Вселена. Тя съществува само в нашето възприятие.

Тя не е съществувала преди на Земята да се появят хората и да я разкрият. Тъй като тя се е появила само относително човека. Да речем преди десет години съм разкрил, че Вселената е възникнала преди четиринадесет милиарда години. Но аз така си представям действителността в моя разум, а не че тя обективно съществува в такива времеви и пространствени граници. Всичко това съществува само относително човека.

От програмата „Среща на световете“, 12.05.2014

[151068]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Началото можете да намерите в постинга „Деца на Вселената, ч.1“

В наши дни сме повдигнали леко завесата над тъмната материя и други феномени, но не ги разбираме и чувстваме – само ги изчисляваме и записваме като резултат получени данни, и постулираме това, което не достига в тях.

Но не знаем източниците на действащите в природата сили, тяхната същност, отношението между тях. Самият факт, че те съществуват постигаме като следствие, а не като знание.

Но главното: всичко, което сме способни да изучим и постигнем се ограничава в контурите на нашите пет сетива, с които ние усещаме света. И тъй като в края на всяка верига опити и изследвания стои човекът със своите сетивни органи, разум и усещане, въображение и способност да създава едни или други модели и да изгражда от тях общ модел на Вселената, дотолкова и разбира се, всички резултати от неговите изследвания са много ограничени.

В действителност, ние не знаем нищо – подобно на буболечка, излязла от убежището си и преминала няколко малки стъпки за няколко десетки или стотици хиляди години. А всъщност тя не се намира далеч от храста, под който е стояла, със заровена в пръста глава. И все още нищо не може да знае.

Още повече, вървейки постепенно напред, тя пак нищо няма да разбере. Колкото и да сме се развивали в сегашното си състояние, няма да узнаем нищо качествено ново. Можем да съберем огромно количество факти и данни, но няма да съумеем да ги обработим и усвоим така, че те да ни обрисуват общата картина.

Всичко това е защото за истинското изследване на себе си, е необходимо да преминем на по-високо стъпало от сегашното – към по-високо чувство и разум. С други думи, да не зависим от трите оси – време и пространство, чувство и разум, които притежаваме днес, а да се приповдигнем над тях и да видим всичко в друга светлина, сякаш не сме хора от Земята. И чак тогава ще постигнем знанията, присъщи на нивото „човек“, ще разберем кои всъщност са хората.

За тази цел ни трябва нова наука. И неслучайно днес учените вече започват да признават, че традиционната наука преживява криза. И вероятно има някаква причина? Уж са осигурени достатъчно средства, умеем да строим гигантски, сложни съоръжения, извеждаме телескопи в земна орбита, а микроскопите и колайдерите ни проникват в света на микрочастиците.

Милиарди се внасят в научни изследвания, но, в крайна сметка, ползата им ни се струва толкова илюзорна, чак до такава степен, че дори се присмиваме на учените, които сякаш просто удовлетворяват собствената си природна любознателност за сметка на данъкоплатците.

Не придаваме на науката предишната тежест, още повече, че нашето естество – егоизмът, разваля всички нейни плодове, защото използваме постиженията, за да властваме един над друг, да печелим за сметка един друг , а добри плодове от такова дърво, почти никога няма да се намерят.

Следва продължение…

Из „Беседа за новия живот, № 308“, 02.03.2014

[146842]

Другите части на статията:

Децата на Вселената, ч.1

Децата на Вселената, ч.2

Децата на Вселената, ч.4

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - 1 коментар →

Началото можете да намерите в постинга „Деца на Вселената, ч.1“

Не можем да кажем, че човек е опознал себе си, а въобще да не говорим за човечеството като цяло. И като следствие, ние не можем да разберем този свят, защото сам по себе си, той представлява комплекс от всички нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Не можем, на първо място, защото не познаваме себе си. Налага се да признаем, че дори психологията не се явява наука в пълния смисъл на думата. Същността на човека за нас винаги остава със въпросителен знак. Наблюдаваме върху самите себе си резултати, които са следствие на нещо, отклици от нещо, но и тях дори изучаваме по изцяло ограничен начин, тъй като сме зависими и необективни в своите преценки.

И още повече – безпомощни сме, защото желаем да се издигнем на по-високото ниво, онова, което ни е създало, и дори и още по-високо – чак до програмата на творението.

По различни събития и по опита от собствения напредък, ние виждаме, че всички сили в природата пребивават в единна, целенасочена, интегрална система. И тези сили действат съгласно някакъв процес, задействат се съгласно някаква обща програма, която обаче е неизвестна за нас.

При това ние самите сме също обхванати в нея. Но ако неживата, растителната и животинската природа реализират тази програма инстинктивно, по команда от силата на природата, то при нас заедно с чувството че сме задействани, има също така и усещане за собствено действие.

Ако ние можехме да подхождаме към изследването на природата, изхождайки от тези два вектора в нашето чувство, то бихме могли и да достигнем до нещо. Но, науката по принцип, не се занимава с изследвания на човешко ниво, тъй като там не притежаваме реални средства за замерване.

В резултат, ние просто наблюдаваме случващото се, и в това е цялата същност на нашите изследвания. Наблюдаваме, събираме данни и от тях съставяме системата от научни данни. Освен това, използваме своите скромни възможности за въздействие на едни, или други явления и състояния на неживата, растителна, животинска и човешка природа и наблюдаваме реакцията, която също ни позволява да разберем нещичко.

Дори ако се абстрахираме от това, че всички наши наблюдения и изследвания се базират на собственото ни субективно възприятие, въпреки това крайните сведения, в края на краищата, отново ни дават съвсем малко. Тъй като те са почерпени от нашите пет ограничени сетивни органи.

Изучавайки представителите на флората и фауната, ние виждаме границата в диапазона на техните възприятия, но и тези наши оценки са съмнителни, тъй като отново сравняваме тях със себе си, а не с истинския еталон. Нашето триизмерно зрение, нашият пулс, отмерващ секундите, движението на небесните тела, отмерващо денонощието, геоложките периоди и възрастта на Вселената – всичко това са много субективни показатели.

И затова нашето желание да познаем Вселената е всъщност – несериозно. Човекът, като едно малко дете, си приписва прекалено големи възможности. А в крайна сметка, използваме само тези сили на природата, до които можем да се докоснем – събираме ги, попълваме ги в не сложни схеми и ги изпълняваме според големината на нашите сили.

По такъв начин, по отношение на използването на природата, сме се отдалечили сравнително малко от първобитния човек, взел в ръце тоягата, за да строи и разрушава. Вярно е, че сега имаме няколко други „палки“ – ускорени частици, обсерватории и прочие. Само че принципът е същият: както малкото дете иска да изпита и изпробва всичко на вкус, така и ние, само че на друго ниво.

Дори и не осъзнаваме степента на нашето ограничение. Само тук-там разкриваме, че природата е много по-широка и дълбока, но докъде и доколко тя се разпростира, ни е неизвестно. Не е по силите ни да проникнем в по-високите измерения, не е по силите ни да се измъкнем от своя триизмерен „шаблон“, от координатите време-движение-пространство.

Следва продължение…

Из „Беседа за новия живот № 308“, 02.03.2014

[146838]

Другите части на статията:

Децата на Вселената, ч.1

Децата на Вселената, ч.3

Децата на Вселената, ч.4

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - 2 коментара →

Началото е в постинга Децата на Вселената, ч.1

Хората, изучаващи законите на Вселената, според вътрешното си усещане, казват, че по същността си, тя цялата е програма, замисъл. И преди всичко тази система, безусловно, е единна. Всички нейни части са свързани една с друга. Това действително е така, дори в рамките на нашия днешен рационален разум.

Защото, ако всички те са произлезли от един източник посредством Големия взрив, то, от този момент и нататък са се развили, макар и в различни направления, пораждайки различни явления, но съгласно действащите в системата закони.

Случайности не съществуват и беззаконието, толкова характерно за човешкото общество, не е възможно във Вселената. Всичко има своите причини и следствия.  Означава, че последствията от Големия взрив, съобразно със законите на взаимодействие от различни части и сили, съставляват единна, затворена система.

Неслучайно хората, още от древни времена, започнали да изчисляват по звездите своята съдба, мащабните събития, ставащи на Земята, времето, различни явления, в това число и подземни, и въздушни. Всичко говори за това, че от хилядолетния опит на наблюдение на небето, природата, климата и хората, може да се разгледат връзките, и да се съставят всевъзможни таблици, отнасящи се към различни области на знанието, било то астрология, астрономия или нещо друго.

В крайна сметка, търсим именно връзките, защото инстинктивно или осъзнато виждаме, че всичко само по себе си, представлява единна система.

А също така виждаме, че развитието на Вселената се състои не в раждането и разпространението на частиците вещество, продължаващо и досега. Честно казано, това е наше субективно наблюдение, и зад скоби е изваден най-сериозният въпрос: така ли е всъщност, наистина, или само ни се представя в нашето възприятие?

Но ще съдим по това, което виждаме. И така, разпространяващите се частици започнали също така да се събират в някакви натрупвания. Първоначалната енергия започнала с времето да поражда всевъзможни сгъстявания, тела, като облаци газ, звезди, планетен материал и т.п. Всички тези части се формират именно, благодарение на концентрацията, скупчването на вещество. С други думи, от една страна, става разсейване на частиците, а от друга, тяхното събиране, свързване. И тези две тенденции не си противоречат, а се съпътстват.

Тенденцията за разсейване е призвана сякаш да „напълни“ Вселената. В началото на Големия взрив, преди всичко, е било създадено самото „място“ – пространството, което смятаме за безкрайно, между другото, нямайки за това реални основания. Също както, гледайки в дълбока тъмна яма, мога да я нарека бездънна. Но остава въпросът: действително ли Вселената се разширява или инфлационният модел отразява само нашето възприятие? Този „нюанс“ трябва винаги да държим в ума си.

Въобще, нашият проблем е в това, че при всяко изследване, ние не добавяме уговорката: „съгласно човешкото възприятие“.

И така, съществува тенденция към „напълване“ на създаденото пространство, в което прокрадналата се енергия е формирала части и ги е подредила, съобразно с първоначалната обща програма. Както виждаме, развитието на материята се състои в това, че частиците, частите на веществото, се събират във все по-големи блокове, създавайки помежду си, според сближаването и отдалечаването, различни форми на взаимовръзка, позитивна и негативна.

Разбира се, това са не повече от термини, взети от нашия лексикон. И досега този процес демонстрира голяма динамика на огромните за нас скорости.

Следва продължение…

От 308-ма беседа за нов живот, 02.03.2014

[146846]

Другите части на статията:

Децата на Вселената, ч.1

Децата на Вселената, ч.2

Децата на Вселената, ч.3

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - 1 коментар →

Въпрос: Хайде „да излезем в открития Космос“, във Вселената, която всъщност ни е дала живота. Вселената е система от мирозданието, състояща се от материя и енергия. Тя обхваща целия известен ни свят, включително пространството и времето.

Вселената е динамична. Съгласно теорията на Големия взрив, тя еволюира от първоначална точка, постепенно разширявайки се. Вселенските процеси датират от милиарди години и се подчиняват на законите, които съвременната наука изучава. Какво можем да почерпим като цяло от това, което знаем за Вселената?

Отговор: Преди всичко, изучавайки каквото и да е, следва да се установи същността на изследователя. Изследователят е човек, който също се явява част от природата, от Вселената, от глобалната система.

След това, трябва да се разбере какви средства за изучаване притежаваме. Тук се появява първата ни грешка: мислим, че сме способни обективно да изследваме природата.

А в същото време, както вече беше казано, ние самите сме нейна част, при това доста дефектна и много субективна. Ние ценим и превъзнасяме, което е добро за нас, а лошото за нас обратно, принизяваме, омаловажаваме. И това става в нашето подсъзнание.

Освен това, много сме ограничени в своите усещания, в сетивата и не можем да знаем, къде ще ни подведат, в какво са фалшиви. Също не можем да „уловим“ като грешка своите аналитични качества, способностите си за анализ и сравнение. Не е в нашите сили, защото сме лишени от критерии за проверка, просто нямаме с какво да съпоставим своят разум и своите чувства.

И ако, в крайна сметка, сме готови да признаем собствената си ограниченост, това вече е добре. Защото осъзнаваме, че няма нищо абсолютно в нашето възприятие и никога няма да познаем Абсолюта. Ако можем да изследваме нещо, то ще е само на нивото на стоящите по-ниско – неживата, растителната и животинската природа. Тя е развита, не до такава степен, както сме ние и затова сме способни да я изучим отчасти.

От друга страна, не можем изследваме самите себе си. Тъй като, всяко нещо се познава само от по-високата степен. Само така, можем да постигнем неговия корен. И съответно, не познаваме самите себе си, тъй като нашият корен е сила, програма по-висока, отколкото сме ние. Причините, заложени в основата на нашето естество, остават непостижими за нас.

Следва продължение…

От 308-ма беседа за нов живот, 02.03.2014

[146761]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - 3 коментара →

Въпрос: Не веднъж съм чувал приятелите да говорят: „Е, ще направя всичко възможно и ако не постигна нищо в този живот, то поне ще си отида по този начин.“ Правилна психология ли е или не? Или човек е длъжен да каже: „В този живот ще постигна духовното!“

Отговор: В този живот – означава на тази степен. Защото онова, което не усещаме и ни се струва зад пределите на този живот – също е съществуване, но в друга област.

Да допуснем, сега аз съществувам в тяло и чрез него усещам своя живот. Ако покрай това, работейки над себе си, достигам до състояние, когато започвам да чувствам допълнителни усещания за живота: в нови свойства, в нови желания, в нови отношения, на по-високо ниво, на връзките си с другите, на свойството за отдаване – то тези свойства нямат отношение към моето изконно желание (не на тялото, а на желанието).

И така, просто, реализирам себе си на следващото ниво, построявайки от себе си същество на по-високо ниво. Ако съм го изградил, тогава желанията от моето ниво постепенно се трансформират във висши желания.

За какво ни е дадено тяло, което по принцип няма никакво отношение към желанията? Понеже бихме могли да се намираме в желанията извън тялото или да ги реализираме извън него.

Реплика: Не е толкова просто, за да си го представим…

Отговор: Защо? Нима е трудно да си представим, че се наслаждавам без това да си приготвя кафе, да го налея в чаша, а след това да го изпия, усещайки някакво наслаждаване? Това не са ли все сензори, външни съпътстващи елементи! Работата не е в питието!

Може да ми се постави електрод в мозъка или на главата да си сложим каска с електроди, и аз ще изпитвам абсолютно същите усещания. А в крайна сметка къде съм Аз?

Работата е, че в нас влизат различни възбуди, сили, които ни управляват и на нас ни се струва, че сякаш си движим ръцете, разговаряме един с друг. А на практика – не е така. Материята, дадена ни като усещане, не съществува.

Затова наша основна задача – да се избавим от илюзията и да се издигнем над нея. Тогава нашите движения ще станат рационални, а не като при малките деца, които ритат с краченца и ръчички, без да могат да контролират своето движение.

Ние започваме да работим направо с възбуждащите ни сили и ще знаем как да реагираме на тях, ще осъществим двустранна връзка и ще видим целта.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 12.02.2014 

[138717]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Проучване: Нашият мозък не получава, не обработва и не разбира информацията. Мозъкът не е хомогенна, твърда структура, всяка от които обработва своята информация. Нашият мозък – не компютър с отделни блокове.

Мозъкът се състои от отделни клетки – неврони. Информационните връзки между тях са химични – под формата на йонни входове и изходи.

Ние не бихме разбирали без мозъка, но мозъкът не би разбрал без нас.

Фактът, че ние сме в състояние да взаимодействаме със света – е в резултат на дейността на поколения живи същества, опитващи се да установят контакт с него. Ние имаме съвкупност от живи клетки, които са се научили на това взаимодействие, имаме групи и системи, които да координират своята активност. Най-важният въпрос в психофизиологията е да изучи едновременно работата на мозъка и неговото съдържание.

Мозъкът – е електромеханична структура, мозъкът не може да разбере всичко – разбирането се намира вътре в нас.

Ние не може да поставим образа на физическия свят в нашият мозъкът – изображението „се разпада“ още на нивото на ретината. След това, този образ се реконструира отново – и ние сме творци на всичко, което виждаме.

Имаме нещо повече от самата структурата на мозъка. Ние доизграждаме обкръжението, в съответствие с вътрешния опит. Имаме в главата нещо повече от неврони – в нея се ражда модел на външния свят, детайлен и динамичен.

Това означава, че мозъкът може да контролира нещата в околната среда с помощта на своята активност, за да осъществява контакт с външния свят.

Реплика: Нямаме тяло, имаме само желание и разум – ако има правилно съчетание,има и човек. А това, че ние виждаме света – призрачен, нереален, не съществуващ, и само разглеждаме в мозъка картина , която изглежда, че наистина съществува нас.

Картината на света, която рисуваме в нас, е според нашето подобие на единната висша сила. Ние наблюдаваме различията на нашите свойства от по-висша сила.

Това е вътрешният език на нашия мозък, който затова ни го рисува в изображения.

[138637]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №4

Въпрос: Вие употребявате такива понятия като душа, Висш духовен свят, духовност. Много религии и духовни практики използват същите термини, но аз усещам, че те влагат в това друг смисъл. Не бихте ли ни обяснили по подробно, какво именно кабала подразбира под Висш свят, душа, кръговрат на душата?

Отговор: Науката кабала е възникнала преди 5774 години. Първият кабалист бил човек на име Адам.

Той бил не първият човек на земята, а първият кабалист, защото е имало хора хиляди години преди него. Единствената особеност, отличаваща го от останалите, е че той открил системата за взаимодействие, системата от сили, в която се намираме и ние, и я описал в книгата си ”Тайният Ангел”.

Ангел – това не е летящо същество с крила, а просто сила. Адам я е нарекъл тайнствена сила, защото физически не я възприемаме. Ние възприемаме само нейните следствия. Адам пръв разкрил тази сила, която управлява целия свят, и станал родоначалник на науката кабала.

Съвременната наука може да разкрие в света много сили с помощта на физическите, химическите и др. изследвания. Но има сили, които все още не сме в състояние да разкрием, ние нямаме инструменти за тази цел. Основно, това са сили, отнасящи се до мисълта, разума, желанието – те съществуват, но ние не можем да ги доловим.

С помощта на осцилограф можем да определим, как човек концентрира мисълта, но не можем да изследваме качеството на мислите, още повече, ако това са мисли, засягащи човечеството, което се намира в природата. Днес физиците говорят, че нашият свят и целият космос според тях е като мисъл. Ние съществуваме в космоса, в мисълта. Тази мисъл се явява Замисълът на Природата.

Науката кабала ни учи, как да започнем да усещаме този Замисъл, тази сила, мисъл, която е съществувала до създаване на Вселената, сътворена от Големия Взрив и водеща към определено крайно състояние. В природата няма нищо случайно, всичко е взаимосвързано и ясно детерминирано.

Кабала ни помага да развием допълнителни чувства, с помощта на които можем да усетим онези сили и свойства в света, които нашето тяло не усеща. Затова ние трябва ”да излезем от тялото” и да се съединим с другите, да се включим един в друг, създавайки някаква обща енергийна, чувствена, мислена платформа, която се намира не във всеки от нас, а между нас. И тогава с помощта на такъв род взаимодействие между нас, ние ще започнем да управляваме тази мисъл, тази сила, съществуваща около нас – Замисъла на света, Замисъла на нашето развитие. В кабала това се нарича, да постигнеш Твореца, защото тази сила ни е сътворила и ни развива.

Кабала ни разказва за това още преди появата на религиите. А хората, които започнали да четат кабалистични книги, но не са ги прилагали на практика: да променят себе си, да развият връзките помежду си, да се издигнат над егоизма си – не могли точно да разберат за какво се говори в тях и от това неразбиране произлезли всички религии.

Те вземали от кабала имената на силите, които съществуват в природата (духове, ангели, дяволи и т.н.) и започнали да им придават различни образи.

Независимо, че в кабалистичните книги се говори само за сили, но хората, пропускайки ги чрез физическите си органи за чувства, започнали по такъв начин да изразяват реалността. Работата е там, че всичко, което виждаме и усещаме в себе си – това са само сили, които се възприемат от нашия мозък и рисуват във въображението ни – така, както електромагнитните сили рисуват образите на екрана на компютъра. А в действителност нищо такова няма.

Образувайки картина от различни сили и въздействайки на човека с помощта на електроди, тази картина може да се променя. А това съществува ли в нас? Не, това е само струваща ни се реалност, която така се възприема от нас.

Затова кабала разказва на човека, как да бъде поправено това възприятие в света и то да бъде усетено не с тялото, а с помощта на съвсем друг чувствен орган. Към това се предвижваме и ние постепенно.

Що се отнася до духовните термини, то във всички духовни практики те в действителност са взаимствани от кабала. Хората ги използват без да имат някаква връзка с науката кабала. Всичко това е много объркващо и би трябвало да се поправи. Вярното постигане на реалността изисква твърде голям труд и работа със самия себе си.

От 4-я урок на конгреса в България. 11.07.2014

[139672]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Изследване: 750 000 млади англичани смятат, че няма за какво да живеят, една трета от младите, дълго останали без работа, не виждат смисъл в живота, замисляйки се дали да не сложат край на живота си.

Тези, които дълго време на са работили, приемат два пъти по-често антидепресанти. Всеки трети (32%) е мислил за самоубийство, всеки четвърти (24%) си е нанасял някаква телесна повреда.

По данни на статистиката, 40% от младите безработни са изпитвали симптомите на душевните заболявания, в това число суицидални мисли, чувство на ненавист към самия себе си и панически пристъпи, и всичко това е в следствие на безработицата. Три четвърти от трайно безработните (72%) не са имали с кого да споделят някакви мисли или да се оплачат от своя живот.

Както стана ясно, безработицата предизвиква в младите хора ужасни и дълготрайни проблеми с душевното здраве. Хиляди се събуждат всеки ден, усещайки безсмислицата на своя живот. Това чувство възниква в тях в резултат на многогодишното чакане на опашките за работа.

Реплика: Не е достатъчно да обезпечиш човека с най-необходимото, той трябва да вижда в своето съществуване някакъв смисъл, някакво задължение, да вижда някакъв резултат. Затова обединяването на хората в групи и работата над стремежа към някаква велика цел ще им даде нужния стимул и подем над днешното човечество, ще направи от тях лектори, инструктори, организатори по интегрално образование – най-нужната професия в света.

[138520]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→