Началото е в постинга „Връзката между съдбата и звездите“

Въпрос: В какво е връзката и в какво е разликата между късмета и съдбата?

Отговор: Късметът изгражда съдбата. С помощта на действията между нас ние можем да въздействаме на Разума, управляващ целия ни живот, който се нарича Рош (Глава) на света Ацилут.

От там към нас слизат сили, но ние можем да решим как ще се спускат и по какъв начин ще ни повлияят. Тогава получаваме тяхното въздействие върху нас в правилен, прекрасен вид, готови сме за това. И затова влиянието на тези сили е добро.

Тези сили се наричат „знаци на късмета“ или „капки на късмета“ („мазалот“ от думата „нозел“/“стича се“), понеже се спускат към нас не на поток, а се стичат на капки и между тях има интервал, подобно ударите на пулса.

„Капките на късмета“ се спускат към нас и организират във всеки миг по какъв начин можем да се движим към целта. Тяхното действие е целенасочено. И ако от по-рано се подготвя за тази цел, то всяка капка действа в точно съвпадение с моето направление и тогава я възприемам като хубаво, приятно въздействие, ако съм готов за него.

Науката кабала обяснява какъв трябва да бъда, за да получа тези „капки на късмета“ в най-чудесния им вид и да вървя напред с тях, доколкото е възможно. Затова кабала се нарича наука за получаването, от иврит думата „лекабел“ – „да получа“.

Да кажем, седя в колата и някаква сила ме бута напред. Ако кормилото ми е обърнато на другата страна, то колата ще се обърне напряко на шосето и е неизвестно с какво ще се сблъска. Ако аз отрано, с всички свои „колела“ – желания с поглед към бъдещето, съм насочен в правилната посока, то всеки път „капката на късмета“ идваща към мен, ще ми действа за добро.

Да се стараем да вървим по вятъра, а не срещу него – това ни учи науката кабала. Още повече, че можем да извикаме върху себе си тези „знаци на късмета“, да ги притегляме с голяма сила и с голяма честота. Можем наистина „да се прегърнем“ с идващата към нас висша сила и да усилим нейното въздействие. Тогава пулсациите на тази сила ще бъдат по-чести и всяка от тях, по-мощна по своя резултат.

Така съкращавам своя път, на който постоянно се намирам в някакви ситуации от моя живот, изпитвайки натиск и извършвайки поправяне, по-бързо достигам предварително набелязаната цел, която не мога да променя. Но я достигам по чудесен, добър, приятен и кратък път и тази цел е моето съвършенство и вечност.

Така къзметът изгражда съдбата, тоест „знаците на късмета“ са пулсациите на тази сила, от тяхното въздействие върху мен аз изграждам съдбата. Съдбата, това е целият ми път.

Следва продължение…

От 494-та беседа за нов живот, 08.01.2015

[152317]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Какво представляват сънищата? Около сънищата съществуват множество митове и приказки. Това явление е вълнувало човечеството през цялата негова история. Още древните римляни и гърци се опитвали да разшифроват сънищата. Но и до днес това явление е загадка.

Една трета от целия си живот човек прекарва в сън и през цялото това време той вижда сънища, макар и да не помни голяма част от тях. По такъв начин мозъкът ни преработва и въвежда в порядък цялата, получена през деня информация.

Но има такива сънища, които сякаш ни предават особено послание, разкриват бъдещето. От къде изобщо се вземат сънищата?

Отговор: За сънищата се разказва дори в Тора: сънят на Яков, сънищата на Фараона и неговите министри. Сънят е естествено явление, но понякога възприемаме сънищата като нещо несериозно, като нереалните мечти.

 Но науката кабала счита, че в съня мозъкът сумира цялата получена през деня информация и именно това ние възприемаме като сън. Тези данни, определени флуиди, възникващи в мозъка без всякаква връзка с реалната материя, получават особени форми, поради  което ние виждаме необичайни картини: хора, животни, странни събития.

Всичко това е следствие на това, че в съня, за разлика от реалността няма материална основа и затова всичко сякаш се случва във въздуха, без връзка с конкретните ни желания. А освен това, в съня могат да се проявят тези желания, които бихме искали да реализираме, но не можем, или измъчващи ни страхове, от които не сме в състояние да се освободим, всевъзможни фантазии, преживяни приятни и неприятни впечатления.

Сред тях има такива, които бихме искали да забравим. И е възможно в реалния живот да ни се е отдало, но подсъзнателно те все още живеят в нас. Затова, когато спим, откъсвайки се от реалността и обкръжаващата ни среда не ни влияе, всички тези страхове и преживявания се пробуждат в нас и оживяват в съня ни.

Сънищата могат много да разкажат за човека: за вътрешното му състояние, желанията, мислите, всевъзможните планове, страховете, пречките. Когато се намира под хипноза, можете да го изследвате и да извлечете доста информация от него. В такова състояние човек губи контрол над себе си и се разкрива за изследване.

Следва продължение…

От 496-а за новия живот, 11.01.2015

 152253

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве - 3 коментара →

Въпрос: Има ли връзка между съдбата на човека и разположението на звездите и Слънцето?

Отговор: Разбира се. Намираме се във взаимосвързана система, в която действат строги закони. Част от тях изучаваме във физиката и астрономията. Но недостатъчно познаваме тези закони, нямаме знания за цялата система.

Преди всичко, ни е известно само малко късче от тази част на мирозданието, която се нарича Вселена, която представлява една мъничка черна точка в огромното, безкрайно пространство, което изобщо не усещаме. Тоест, безкрайното пространство на нашата Вселена, което усещаме, е едва мъничка точка.

Затова е без знание за цялата система, намираща се зад пределите на нашата Вселена, не можем нито да придвижим напред, нито да обсъждаме, нито да разбираме всички тези неща. Даже ако знаем на 100% всички закони, съществуващи в нашата Вселена, ще познаваме едва само нищожна част от устройството на света.

И затова не сме способни да създадем наука от наблюдения на звездите, на движението на планетите с някакви признаци на успех – нямаме достатъчно данни в тази област.

В продължение на хилядолетия много изследователи и учени са изучавали планетите и звездите, записвали са своите наблюдения, искайки да свържат поведението на всяка от тях с въртенето на другите звезди и планети, а също със ставащото на Земното кълбо – с времето, със затоплянето и захлаждането, с ветровете, с изригването на вулканите, със земетресенията и с ураганите, с положителното или отрицателното въздействие на растенията и на животните, а също на различните типове хора.

Много ни се иска да знаем какво ни подготвя този или друг фактор, доколко влияе на нашето близко и далечно бъдеще. Хората са се опитвали да го изучат и както се вижда от астрологията, старали са се да свържат това с живота на човека, с неговата природа, с характера, със съдбата, с направлението на живота, как хората се съчетават помежду си, в зависимост от знаците на зодиака.

Много искаме да знаем бъдещето. Ако бяхме знаели бъдещето си, ако в родилния дом нашите родители получаваха подробна карта на целия ни живот, никой дори не би започнал да гледа звездите, признаците на успеха и да слуша астролозите.

От всичките си изследвания на природата сме натрупали много данни, на които не можем на 100% да се доверяваме, но поне можем да видим различните зависимости. И на практика е вярно, тъй като произлиза от това, че наблюдаваме природните явления и виждаме, че в продължение на десетки и даже хиляди поколения едни явления са свързани с други.

В астрологията има таблици на такива взаимовръзки, по които може примерно, да се каже какво ще се случи при определен процент на съвпадение на външните условия. При това, има няколко варианта за развитие на събитията.

Така, както наблюдаваме явленията в природата, събираме данни и после на тяхна основа създаваме наука, така е и в астрологията. Само астрологията не трябва да се нарича наука, защото цялата тази област ни е напълно неподвластна.

Следва продължение…

От 494-та беседа за нов живот, 08.01.2015

[152241]

Filed under: Възприемане на реалността - 2 коментара →

Въпрос: Звезди, късмет, съдба, астрология, карта на нашия живот – всичко това предизвиква в хората горещо любопитство, но остава скрито в мрака на неизвестността. Затова всеки е свободен да фантазира всичко, както поиска в тази област, и съществуват многобройни астрологични течения.

Но преди всичко ни се иска да узнаем: наистина ли има връзка между разположението на звездите и съдбата на човек?

Отговор: Това е абсолютно очевидно, щом живеем в интегрален свят, произлязъл от една точка на Големия взрив преди четиринадесет милиарда години. От тогава и до този момент той се развива по определени закони, от които и до днес сме разкрили само една дребна част. Но в това, което успяваме да разкрием, ние осъзнаваме железните закономерности и неразделната връзка между всички части на природата.

Нашата Слънчева система е създадена при изключително благоприятни условия, позволяващи възникването на живот. Земята не случайно се е оказала третата планета след Слънцето, намираща се в особени условия, обезпечавани и от двете предходни планети: Меркурий и Венера, и всички след нея – започвайки от Марс и нататък.

Интересното е, че всички планети, въртящи се около Слънцето заедно със Земята, имат собствена функция и спрямо нея. Едни ловят и поглъщат изхвърляните радиоактивни вълни на Слънцето, като не им дават да достигнат до Земята.

Чрез своето преместване планетите уравновесяват цялата тази голяма система. На нас ни се струва, че Земята се върти в пуст космос, но всъщност всички планети са сковани от строги връзки.

Например не много отдавна бе открито, че Юпитер – най-голямата планета от Слънчевата система, играе огромна роля в нашия живот. Ако не съществуваше неговата огромна маса, привличаща към себе си като магнит всички прелитащи наоколо отломки, то на Земята биха падали милион пъти повече метеорити, отколкото днес. По такъв начин тя се явява наш предпазен щит.

Едни планети ни защитават от вредно излъчване, втори работят като клапа заглушаваща резките колебания и обезпечаваща на Земята стабилни условия, в които може да съществува живота, трети привличат към себе си космическите обекти, заплашващи да се стоварят върху повърхността на Земята.

Всичко това работи като една система, която ние все още не разбираме до край. Кабала ни показва доколко всичко е свързано помежду си и как всеки елемент зависи един от друг. От мига, в който вселената е излязла от една точка, и до ден днешен, всичко в нея се управлява за сметка на една обща сила, удържаща цялата нежива, растителна, животинска природа и човечеството.

Затова, безусловно съществува връзка между нашата съдба и това, което се случва в небето, щом ние се намираме в една и съща система. Въпросът е само в това, можем ли да я разкрием и разберем?

Способни ли сме да достигнем до правилните изводи въз основа на хилядолетни наблюдения, записи, предавани от поколение на поколение? В такъв случай ние изучаваме на практика тази връзка. Или пък се основаваме не на опитните данни, а изучаваме основните закони и вече на тяхна основа разбираме какво ще се случи.

Има два пътя за изследване на природата: или по пътя на опита, или по пътя на постигането на нейните закони. Знаейки законите, ние вече без всякакви опитни данни можем да разчитаме бъдещето и да предсказваме какво ще се случи.

Из 489-та беседа за новия живот, 01. 01. 2015

[151737]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Защо във висшия свят трябва да изследвам всичко относно себе си, а в този свят не?

Отговор: Това е така, защото в новата реалност съществуваш в нова форма. В нашия свят получаваш всичко в тялото си, усещаш всичко в органите си на възприятие и затова виждаш тази стая, стените, прозорците, масата и мен.

Как знаеш, че всичко това съществува? То се обрисува във възприятията ти.

Възприятието на истинската реалност се разкрива само във висшия свят. В нашия свят си ограничен и живееш в аквариум, скъпи мой! Заключен си вътре в себе си, твърдейки, че не се нуждаеш от други сетива, освен тези, които имаш в рибеното си тяло. Те са достатъчни, за да чувстваш този материален живот, не се нуждаеш от нищо повече.

Не вярваш, че зад стените на аквариума има един различен свят и не се опитваш да изследваш зад тях. Но аз вече имам желание, което е началото на едно по-висше ниво на желания. Това са същите пет вида възприятие, но се намират на следващото ниво. Възприемаш всичко на своето ниво в желанието за получаване, а аз развивам възприятията си в желанието за отдаване.

Реплика: Но аз използвам обективни прибори за измерване, без да внасям субективните си усещания.

Отговор: Така си мислиш, но бъркаш.

Реплика: Но намирайки се вътре в аквариума, не мога да разбера своята ограниченост и своето влияние на картината, която ми се представя?

Отговор: Можеш. Съвременната наука говори за това, защото е достигнала до ограниченията на този свят. Айнщайн първи е говорил за относителното възприятие на нашия свят, а след това физикът Хю Еверет и други учени.

В момента, в който разберем, че всичко е относително, вече имаме проблем. Всичко да е относително означава, че по никакъв начин не можем да измерим каквото и да било по правилен обективен начин. Всеки път трябва да добавяме изречението, че наблюдаваното е по отношение на наблюдателя, който се намира в определена отправна рамка и при определени условия. В този случай нищо не е абсолютно и няма никакви обективни факти. Още

Filed under: Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Духовна работа, Изучаване на кабала, Наука, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че народът на Израел е бил избран от Твореца, за да помогне на цялото човечество да се приближи до Него. Но вече не живеем в древните или средновековните времена и не виждаме днешния свят да се нуждае от Твореца. Само религиозните хора говорят за Твореца, а обикновените хора не и никой не чувства нуждата от Твореца.

Отговор: Творецът е равен на природата. „Творец“ се нарича цялата огромна система на природата, необхватната сила, която включва и поддържа цялото творение. Това определение е напълно различно от религиозното.

Проблемът е, че тъй като нашият разум и чувства са толкова ограничени, не можем да признаем факта, че висшата сила също има чувства, разбиране и план и че организира процеса, водещ до дадена цел.

Представяме си тази сила като нежива, както е силата на гравитацията, която просто притегля и нищо повече. Мислим си, че само хората имат разум и мисли, а природата не.

Но днес има много научни статии, които говорят за висшата сила, която развива цялата материя. Тази сила има план и цел, които са предопределени и които ни движат съобразно този план. Ситуацията ни не е случайна и в света нищо не се случва случайно.

Дори обикновената еволюция, която ни изглежда своеволна, всъщност е предопределена. Всеки път различни желания се съединяват и воюват помежду си – те точно изпълняват предопределения план. Само че не го знаем, но днес учените вече започват да говорят за това.

От 485 беседа от „Нов живот“, 28.12.2014

[150971]

Filed under: Възприемане на реалността, Природа, Творец - Няма коментари→

В наши дни все повече започваме да осъзнаваме, че цялата Вселена е една система, в която няма нищо случайно. Всичко се случва съгласно обща програма, която не ни е известна. Не знаем от кого е измислена и кой я управлява. Но в крайна сметка ни е ясно, че всичко се подчинява на някаква висша програма.

И затова според явление, произтичащо на едно място, може да се предскажат явленията, които ще станат на друго място и на трето. В резултат, започваме да разглеждаме цялата система като единно цяло.

Изхождайки от това, възниква въпросът: Защо на неживото ниво достигаме такива големи успехи, а не можем нищо да предскажем, когато стане дума за човека? Способни сме да изпратим космически кораб на друга планета, който да извърши кацане там, да направи снимки и да ни ги изпрати, или да го отправим към далечни звезди.

Тоест, умеем да пресметнем движението му спрямо тях и това показва, че са ни известни законите на природата, в крайна сметка на такава дълбочина, на физическо ниво.

На практика, тези закони на взаимовръзка съществуват, защото неслучайно всичко във Вселената се върти. Но това е само на неживото ниво, а на нивото на растителната и на животинската природа, намиращи се на повърхността на Земята, вече при нас възникват трудности. Докато не излезем от неживото ниво, то все още можем да предскажем резултатите, влиянието на неживата природа върху растенията и животните, а на животните- върху растенията и неживата природа. Още…

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Началото е в постинга Свят, който няма място

Въпрос: Мога ли да се намеся в кода на висшето управление, който се спуска към мен във вид на букви? Във всяка друга система, ако аз пиша кода, то определям как ще се държи материала на тази система, какви процеси ще протекат…

Отговор: В този код е написано всичко. Но заедно с това, в него има и промеждутъци, където ти можеш да внесеш своята реакция. Тоест, не се движиш сляпо като робот, без всякаква свобода на волята, подчинявайки се на този неизменен закон, на тези сили, които те управляват.

Приемаш върху себе си тази програма, която действа в теб, но тя ти оставя място за твоята независимост.

Именно това се изисква от теб – да разбереш тези букви и да ги внесеш по правилен начин в тези най-пусти места, които са ти оставили, отпечатвайки текста.

Тези места трябва да запълниш със своите букви, така че с автора на текста да работите в унисон, помагайки на тази програма да се развива прекрасно и добре по Неговото и твоето желание.

Въпрос: Излиза, че буквите могат да се разделят на две отделни части:

1. букви, отпечатани върху мен, които определят какво ще се случи с мен
2. букви, които добавям сам, когато разбера тази мъдрост на буквите, започвам активно да участвам в този процес и пиша тези букви сам.

Това означава, че се уча да властвам над това, което се случва с мен в моята реалност?

Отговор: Вярно. Защото, какво означават пустите места в този текст, в тази програма? Дават ти две сили свише – сила на получаване и сила на отдаване, за да можеш да ги съвместиш помежду им така, че да запълниш промеждутъците вътре в текста.

Следва продължение…

От 479-та беседа за новия живот, 21.12.2014

[151295]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Език на кабала - Няма коментари→

Началото е в поста Свят, който няма място

Цялата материя желае да се наслаждава – неживата, растителната, животинската природа, хората. Осъзнато или неосъзнато, но всички искат само едно, да им бъде хубаво във всеки миг. Това е единствения естествен стремеж на всеки.

Въпрос: Сега аз се стремя да ми е хубаво. Как с това са свързани буквите?

Отговор: Буквите се намират в твоята материя, желанието за получаване, и отпечатват върху нея своя печат. Буквите идват към нас във всеки миг. Точно като клавишите на пишещата машина, те през цялото време чукат по твоя материал, желанието да се насладиш, и ти постоянно получаваш всевъзможни впечатления, желания, мисли. И така е за всичко.

Въпрос: Но как буквата чука по мен? Къде?

Отговор: Сега ние се намираме в телевизионното студио, около нас работи снимачната група, а зад стените му се случват други събития. Всичко това отпечатват буквите в материала – нежив, растителен, животински и човешки, за да съществува всичко и да се развива в някакво направление.

Всички нас ни привеждат в действие с помощта на това, че някой свише натиска клавишите на своята печатна машина, отпечатва текста, и съгласно този текст действаме. Това е както програмен код в компютъра.

Въпрос: И този код ме привежда в действие?

Отговор: Да. Той определя какво ще пожелаеш, какво ще помислиш, какво ще решиш, какво ще направиш, и какво ще се случи. Всичко се случва в този код. Всичко! Затова всички искат да знаят буквите, но им е неизвестно какво са те.

Следва продължение…

От 479-та беседа за новия живот, 21.12.2014

[151292]

Filed under: Възприемане на реалността, Език на кабала - Няма коментари→

В духовния свят няма линии, няма форми, няма тела, няма нищо. Духовния свят е свят на две сили: сила на получаване и сила на отдаване и освен тях, няма нищо. В духовния свят няма разстояния, той не изисква обем, за разлика от нашия свят, нашата Вселена.

Тъй като преди това, в резултат на Големия взрив да се е образувала нашата Вселена, тези две сили е трябвало да създадат пространство, в което след това е пробила искра от висшата енергия и е започнало да се заражда творението – силите, планетите, галактиките.

Затова на материалния свят му е необходимо пространство, място. Не си представяме какво означава извън пространството, ние живеем в него. Без това наше триизмерно пространство и без тези три оси, не сме способни да се ориентираме.

Нашият проблем е в това, че се намираме в много ясен, разбираем свят, в който всичко е ясно определено, за всичко има своето място и ние знаем, кое какъв обем заема.

В духовния свят това го няма. Духовния свят е свят на свойствата получаване и отдаване и само тези две сили действат в него.

Въпрос: Но къде е този духовен свят?

Отговор: Няма такъв въпрос „къде е той?“. Тъй като, за да се отговори на този въпрос, къде, трябва да се укаже мястото, а него го няма.

Следва продължение…

От 479-та беседа за новия живот, 21.12.2014

[151266]

Filed under: Възприемане на реалността - 2 коментара →