Баал а-Сулам, „Науката кабала и философията„: Всички познати, незабравими картини всъщност са непостоянни и съвсем не съществуват благодарение на собствените им свойства, а само отхвърлят и обличат форма под въздействие на определени фактори. Основа на материята е криещата се в нея сила.

По време на урок четем за силата, „рисуваща“ ни материята, която в действителност не съществува. Ако при това се държим заедно, ако мислим за тясно сплотяване на групата и искаме да проявим общата сила между нас, тогава разкриваме целия свят и живеем много по-ясен, по чувствен, по-интензивен живот отколкото днешния.

Това не е фантазия. Пробуждай тези сили. Сега се взираш сънено в приятелите си, а те в теб. Ами разбудете тези сили заедно – и ще разберете, че между вас лежат светове и че всичко зависи от степента на вашето свързване, сцепление в чувства и разум, в стремеж и порив, в желание заедно да усетите своята вътрешна същност. Внезапно ще видиш как абстрактната сила се превръща в нещо конкретно, осезаемо.

По-рано си забелязвал само „грубите“, материални сили: топло, студено, налягане и т.н. Но в човек са заложени сили, много по-тънки и мощни от тези, които действат дори в микрокосмоса, на суб-атомно ниво. Тези тънки сили ти разкриват истинската материя. Навлизайки в тази област, откриваш, че там  е началото и краят на всичко, там е цялото творение с неговата програма. А тук няма нищо освен външната, фалшива картина, която е призвана да те обърква и направлява към поправяне чрез лъжливи стимули, без да ти отнема свободата на волята и без да те превръща в робот.

Това разбиране трябва да ни устремява към главното – към развитие на тези сили, които са заложени между нас. Те са най-мощното „оръжие“ против цялото зло, срещу всички проблеми. Дори във въображаемия свят субатомните сили са много по-мощни от обикновените сили в микросвета. За да сблъскат частиците в колайдера, е нужна огромна енергия. Ние стъпваме в областта на нашите лични сили, действащи между приятелите. Тяхната мощ неизмеримо превишава възможностите на този свят.

Ето какво представлява истинската сила. Трябва само да се доберем до нея и да се научим да я управляваме. Тъй като без намерение за отдаване заради ближния, тя, разбира се, не ще се прояви.

Въпрос: Значи, в мен има сили, позволяващи да се разкрие нова реалност? Как да ги намеря?

Отговор: Започни да действаш, да прилагаш старание да оправиш връзката с приятелите си и да скланяш глава, като им позволиш да протегнат нишката за връзка към теб. Започни да ги събуждаш, за да ти донесат величието на целта. Тези усилия трябва да се прилагат ежедневно, ежесекундно, тъй като желанието за получаване се обновява постоянно и всеки път иска обновяване на целия наш комплекс от отношения. В това се състои работата.

Ако можеш по-правилно да ги пробуждаш и да строиш сили, свързващи те с другарите – силата на отдаване и силата на получаване – то ще откриеш, че взаимоотношенията между вас са много по-важни от материалния свят.

Това ще се случи, защото се учите, защото чакате светлината, възвръщаща към Източника – и тя ще ви окаже своето въздействие. Внезапно ще присвоиш най-висшата ценност във вашите взаимоотношения, а след това пряко в тях ще започнеш да разкриваш нова, духовна материя, много по-реална, отколкото тази, която те обкръжава днес. Тя ще бъде толкова мощна, тежка, убедителна, съществена, че ефимерната, илюзорна картина на нашия свят, ще се стопи на нейния фон.

От урока по статията „Кабала и философията“, 18.12.2012

[95768]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Изучавайки кабала, виждаме научното, емпиричното, практическото изследване, съгласно принципа: ”може да се ръководиш само от онова, което виждаш”. Казано по друг начин, променяйки природата си, в същото време наблюдаваме резултатите от кабалистическата методика. Но резултатите се проявяват в нас. Човекът – това е лабораторията. Той променя собствените си свойства и открива новата реалност.

В настоящите си свойства аз виждам определена картина, а когато я променя – ще разкрия другото, паралелно измерение. И така отново и отново. Тези свойства, тези пластове на реалността се наричат ”стъпала” и науката кабала ясно ги обяснява, как всеки път трябва да се променям посредством групата и развиващата ни сила, която получавам, за да се издигам към много по-високи измерения в обновените и много високи атрибути на чувствата и разума.

При това моето променящо се възприятие не зачертава предишната картина – просто се издигам по-нататък, управлявайки в своите чувствени органи все по-висшата реалност, за която споменава науката. Няма никакво противоречие между моите открития и науката – напротив, тя се изобразява като част от моето възприятие.

И всъщност, науката на утрешния ден – това е тъкмо нашето възприятие на духовното пространство. ”Духовно” – в смисъл, че то се проявява посредством промените в човека.

Така разкриваме ”световете” в Природата – новите картини на възприятието – независимо, че не знаем какво представлява Природата като цяло. Както ни обясняват кабалистите днес пред нас лежат 125 стъпала за развиване на нашето възприятие. Разкривам всяко едно от тях в действителност, съобразно с решимото, с екрана, степените на авиют (дълбочината на желанието). Всичко е изчислено и проверено, всичко се проявява пред мен в зависимост от това, как аз се променям. Променям се – постигам, изменям се – постигам, отново и отново.

Така процесът преминава поетапно, което се нарича ”Край на поправянето”. Какво ще се случи след това – кабалистите не ни разказват, независимо, че говорят за седмото, осмото, деветото и десетото хилядолетие и по-нататък. В своите обяснения те се спират на крайното поправяне, защото по-нататъшния път просто не може да бъде предаден.

Ще трябва да преминеш през всичките 125 стъпала и отново да се промениш, подобно на това, което преживяваш, когато се издигаш от нашия свят в духовния. Това е истинска смяна на възприятието, вътрешна революция и тя отново ще се случи в края на поправянето, когато станеш напълно интегрален, съвършен, подобен на Твореца. Ето тогава, когато си се поправил, ще бъдеш достоен, готов за нещо по-голямо, за което днес няма такива думи. Тъй като на духовните стъпала ти вече се изкачваш над времето, над живота и смъртта, над пространството, напредъка и всички ограничения на този свят. Което вече говори за доста отделени етапи… Нашият сегашен разум, днешните ни чувства не са в състояние да се докоснат до него.

И затова днес обсъждаме другия въпрос – въпросът за човечеството, което за сега възприема света с помощта на петте сетивни органа. Как да премине към петте допълнителни усещания, които се наричат: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

Ние ги придобиваме според това, как поправяме петте пласта на своето желание – от нулевия до четвъртия. Развивам тези пет нови сетивни органа над авиюта, нарастващ количествено и качествено. Моето ”животинско” тяло си остава такова, каквото си е било, а паралелно на това, аз долавям, разпознавам новите части на Природата, сегмент след сегмента.

И което е интересно: дори най-малката част – дори да е в основни черти, като цяло, в неясен мащаб – все пак ми придава разбиране и усещане на цялата реалност до края на 125–те стъпала.

От урока по статията”Кабала и философията”, 23.12.2012 

[96199]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Науката кабала и философията”: В действителност ”силата” сама по себе си се явява материя – не по-малко, отколкото цялата материя от нашия свят.

Казваме, че духовното е ”сила”. Това означава ли, че нашият свят е материя? Не, силата това е материята. Няма нищо, освен сила. До това достигна и съвременната физика: зад атомите, частиците и квантите, материята, като усещана от нас субстанция, ”изчезва”. Задълбочавайки се, дори с традиционните методи, откриваме, че в основата, във фундамента на Вселената, материята се ”разсейва” и остава единствено само силата. Свикнали сме с материалната картина на света, но всъщност, това е само нашето възприятие, а в основите на материята е същността на силата, и нищо повече.

Тази сила се подразделя на две категории, на две желания: получаващо и отдаващо. Като цяло, множество от частни сили ни изобразяват някаква реалност, която кабалистите наричат въображаема, илюзорна. Тя е реалистична, но ефимерна, с една дума, като обемна картина, начертана във въздуха с лазерен лъч. И ние живеем в нея, сами явявайки се плод на този ”лъч”. Всички ние сме ”нарисувани” в някакво пространство, а всъщност, нашата същност е силата: двете желания и изравняващият ги екран.

Тези сили на получаващото и отдаващото желание трябва да достигнат до кръстосване, до съчетаване, съединяване, интегриране. Но не така, че едната да властва над другата, а така, че получаващото желание също да има ”достъп до властта”, за да цари между тях сътрудничество, взаимно разбирателство, взаимопомощ, общо усещане, та чак до любов, когато всяка от тях е готова да отстъпи на другата, да приеме всичко от другата.

Накрая, силата на получаване трябва да достигне до онази мощ на битието, както и силата за отдаване, да усети това, да се развие съответно и да придобие подобието на Твореца. И затова тя трябва да премине през особени състояния, които и позволяват да почувства, че тя съществува, властва, решава, планира, осъществява замисленото. И тук не може да се разминем без въображаемата картина, в която всичко си е така и го има. Ето откъде произлиза илюзията на нашия свят, в който управлява получаването.

Баал а-Сулам ни дава пример с кочияша, който живеел с жена си и децата си, изкарвал достатъчно пари, имал си къща и бил напълно доволен, докато не започнали бедите: конят осакатял, къщата му изгоряла, жената и децата умрели при поредната епидемия. И в крайна сметка, кочияшът се отправил към висшия съд, където било решено да го възмездят за несгодите, защото той наистина много изстрадал.

И какво всъщност му дали? Кон, каруца, жена, деца и къща – същото онова усещане, което се явява щастието за него. В тази ”картинка” той живее прекрасно: работи, донася в къщи отработеното, радва се заедно с останалите и всичко му е наред. Неговото желание е малко и за него това е истинският рай, в който всичко е добре и не се нуждае от повече. Идеалната илюзия.

Ние също понякога имаме такива сънища. С какво те се отличават от реалността? Какво, ако след две минути се събудиш от звъна на будилника и разбереш, че всичко видяно е сън? Тъй като всъщност, то си е така. В какво се състои разликата между съня и явното? Как да различим едното от другото?

Тук е важно да се разбере, че нашата реалност е ”нарисувана” от някаква сила и ни е дадена, за да се обезпечи илюзията на желанието за получаване за самостоятелност, власт, собствена концепция, независимост, откъсването от онзи, който управлява. Само така може да се стигне до подобие по свойства с Твореца. А иначе, какво е това подобие, ако напълно ме контролират?

Но всъщност откъсването от Твореца е илюзия, и затова нашият свят се нарича въображаем. От друга страна, духовните светове не са мними, защото там ние осъзнаваме илюзията, съгласни сме с нея и се издигаме над знанието. Там работя над своя разум, знаейки, че няма никого освен Него, все повече съгласявам се с това, все повече го приемам. Вече реално работя със силата, при това, самият аз съм ”всичко на всичко“ сила.

Въпрос: Ако целият ни живот е един дълъг сън, какви изводи можем да направим, на практика?

Отговор: В Псалмите е казано: ”Ние бяхме като в сън”. Всъщност трябва да приемам този живот с цялата му сериозност. Дали са ми го, за да се издигна над него, а не и да го отхвърля настрана. Нищо не трябва да се пренебрегва. Настоящата ”картинка” ми я ”рисува” Висшата сила и за сега, докато не премина тази подготовка, не мога да се избавя от нея. Трябва да усещам този живот до самия край на поправянето, всеки път връщайки се обратно в него за нови поправяния. Дори да съм се издигнал до 124 стъпало, и да ми е останало последното 125–то, пак се връщам тук.

Друг изход няма. Базовата ”инфраструктура” е извънредно важна – тъй като опирайки се на нея, осъществявам всичко по собствен избор. Благодарение на нея, първоначално на всяко стъпало ми се струва, че действам самостоятелно, че съм равен на Твореца и че може би дори властвам сам. Без това усещане за независимост няма никакъв шанс да се постигне сливане. Иначе аз просто не съществувам – онзи, който е способен да се слее с Него.

Ето така работим в този свят. Нека да е въображаем – аз осъзнавам това после и приемам, съгласявам се с него. Започвам реално, осъзнато да играя със своята ”самостоятелност” и тогава повече не крият от мен, че всъщност съм управляван.

От урока по статията ”Кабала и философията”, 18.12.2012 

[95771]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Защо, поправяйки отношението си към ближния в любов, придобивам ново знание за света?

Отговор: Това винаги е твоето желание. Има само съсъд и светлина – желанието и това, което се случва в него. Работата е в това, как аз, от своето желание, се отнасям към теб, т.е. към „чужд“. С други думи, в мен е нарисуван някакъв странен образ, а аз трябва да поправя своето желание по отношение на този образ, да превърна желанието в противоположност – и в съответствие с това да разкрия новото състояние.

Аз никога не излизам извън себе си. Трябва само да променя себе си, своето лошо отношение, омразата си, да я превърна в любов. И тогава в нашите отношения с теб ще разкрия духовния свят.

Така или иначе, всичко е вътре. Пред нас е един огромен свят, но всички знаят, че тази картина е очертана в нас. Баал а-Сулам пише за това във Въведението към книгата Зоар.

Но от къде в мен възниква твоят образ?

Той е резултат от въздействието на Твореца. Всички нива на природата – нежива, растителна, животинска и човешка – всички нива на развитие на желанието, от нулево до четвърто, ме водят към Твореца, към постигане на Висшата сила. Така че всичко, което чувствам като нещо извън мен,  е Творецът. И затова Рабаш пише, че в другаря или поне зад другаря си, трябва да видя Твореца.

Така че, външният образ в моето възприятие е искрата, част от светлината, от Твореца. Така, благодарение на разбиването на съсъдите, изведнъж извън себе си откривам други, непознати за мен хора. В мен възниква „дипол“: аз и някой друг. Този някой засега заема мястото на Твореца, за да правя упражнения по самоусъвършенстване  с него. Но в действителност освен човекът и Творецът няма нищо повече.

И затова трябва да разберем, че чрез своето поправяне в кръга на другарите, помагаме за поправянето на целия свят. И оттук е ясно това, което Баал а-Сулам пише в края на Предисловието към книгата Зоар: ако Исраел поправя себе си, светлината от него ще се излива върху цялата останала реалност. И нищо повече не е необходимо. Това е достатъчно, за да поправим себе си.

Така че, моят другар – не е другар, а Творецът, който  е внесъл този образ в мен на фона на всички останали нива на реалността. На четвъртия етап от развитието, творението е изпитало срам пред Твореца – и именно затова мразя другаря, когото виждам пред себе си. Това е резултат от същия този срам.

Да се върнем към знанията, които човек придобива при поправянето. Без тези знания няма да се размине. Как в противен случай ще повиши любовта си? Всяка степен се състои от чувства и разум – и не е възможно да напредваме само с едно от тях. В крайна сметка,  наслаждението е в разбирането действията на Твореца. Той иска да Го разкрием като вършещ за благо и творящ добро. И за това трябва да знаеш как Той прави това, с каква мъдрост, в каква форма, с каква грижа. Тук е необходима мъдрост, при това дълбока мъдрост – ти сякаш се обличаш в Твореца.

В нашия свят, докато сам не пораснеш и не станеш баща – няма да разбереш родителите си. И в духовното сливане това е задължително – без него няма как да разбереш Твореца: кой е Той, какъв е той. И като резултат идва любовта.

Докато не постигнеш Твореца, няма да можеш да Го обикнеш. Ние, възрастните си спомняме различни случаи от детството – всичко, което са правили родителите ни, което са вложили в нас, което са жертвали заради нас – и започваме да ги разбираме, да ги обичаме много повече, отколкото в детството. Така е и с Твореца.

От урока по статията „Кабала и философия“, 17.12.2012

[95685]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съвременните научни виждания се доближават до това, което науката кабала говори за възприемането на реалността. Преди сто години тези концепции биха изглеждали нереални. Преди петдесет години по този повод заговори физикът Хю Еверет. Днес това вече е пълноправна ”теория”. Учените разбраха, че реалността е много по-сложна от това, как си я представяха по-рано и тя съвсем не е такава, каквато ние я възприемаме. Нашето възприятие е относително и не отразява действителността. Тя зависи от наблюдателя. За нас, тази картина на света е истинска, а за някое друго създание тя ще изглежда по друг начин.

И тук на сцената излиза науката кабала, занимаваща се с основите на Вселената и обясняваща ни ги извън контекста на нашето желание за получаване. С това тя заема най-обективната позиция, без да се отнася към когото и да било.

Да допуснем, че извънземните съществуват, те виждат онова, което ние не улавяме с нашите пет сетивни органа. Но науката кабала не ни говори за тях, тя се изявява от много по-общи позиции, издига се по-високо, над творението и разглежда само формите, подобни на Твореца. Това наистина е „чиста наука“, изучаваща основите на всичко, неизменно до края на поправянето.

Кабала ни обяснява, че в основата на творението са светлината и съсъдът, че всичко се състои от тях. ”Съсъдът” е ”материалът”, а ”светлината” –  неговата форма. Казано по друг начин, ”съсъдът” е желанието за получаване, приемащо различна външност, а ”светлината” е обличащата се в него форма, усещането, което то изпитва при напълване.

Например, аз получавам огромно удоволствие, виждайки любимия човек. Съответно, тук има съсъд и напълване – желание, напълнено с усещания. Кой ми е дал това усещане? Нито аз, нито той, а моето отношение към него. Ето такова нещо е ”светлината”. И ако се отнасям към всичко така, то ще напълня съсъдите си, своите желания. Следователно трябва да обичам всеки и всичко: неживата, растителната, животинската, човешката природа, и Твореца. За това поправям своя съсъд, т.е. работя върху желанията, а след това се самонапълвам, т.е. проявявам светлината в него.

В това е разликата между кабала и традиционната наука, която ни обяснява как по-добре да използваме егоизма си. За жалост, науката не служи за благото на човечеството. Не случайно кабалистите, а също така и древните учени, такива като Платон и Аристотел, са смятали, че не трябва науката да се дава за ”общо ползване”. Тъй като в човек властва злото начало. А това означава, че първо, то трябва да бъде поправено – защото иначе науката ще се използва за нуждите на егоизма и за разрушителни цели. Което всъщност се случва през цялата ни история.

Но проблемът не е в това, а в това, че традиционната наука не е точна. На нея не може да се разчита напълно. Тя е вярна единствено в рамките на материята в нашия свят, в границите на нашия егоизъм. Но ако се приповдигнем над него – тя вече няма да отговаря на действителността, т.е. не описва онова, което се случва с душата. Законите на душата се изучават именно от науката кабала, която има всеобемен подход и затова е правдива във всеки един случай, в това число и в нашия свят.

Нима светът ще стане по-добър, ако всеки има телевизор, вграден в очилата или мобифон в ухото? Напротив, тъкмо днес разбираме, че науката се е оказала в криза, която е започнала преди повече от 30-40 години. Кризата не е в това, че отдавна не сме правили велики открития, а в това, че вече няма какво да откриваме. Това се случва в педагогиката и в останалите сфери: повече няма накъде да вървим. Колкото и да се стараем – не се получава, а и желанието го няма.

Тук е важно да се направи ревизия, да се прегледат базовите принципи. Опрели сме се в стена, а кабала ни предлага да разберем, че там, зад стената, се предлага помощ, и трябва да минем през нея. Така или иначе, ще ни се наложи да направим това:

• или под натиска на бедствията, пресилвайки се, без да имаме възможността дори да умрем ”някъде настрана” – това ще бъде много тежко;
• или с добро, по краткия път.

Въпрос: Какво има там, зад стената?

Отговор: Там ще използваме своята природа, своето получаващо желание, своя егоизъм по противоположен начин. По-рано сме развивали всичко онова, което го е подкрепяло и напълвало. Науката, образованието, културата – всичките ни „разработки” произлизаха от егоистичните желания. Изключение представляват само насъщните потребности ”от животинско ниво” – рационалният минимум. Почти всичко, което виждаме в стоковите магазини, излиза от тези рамки. Голяма част от съвременните стоки са разработени не за подсигуряване на нормален и здравословен живот, а за да печели някой за наша сметка. Такова е разваленото стъпало на човешките взаимоотношения, използващо науката за свои цели.

Научните достижения за последните 200 години (втория чертеж) отразяват експоненциалният ръст на егоизма, и всъщност са ни във вреда. Развиваме само онези области от науката, които ни помагат да забогатяваме, да властваме над другите със съвременни, хитри методи. Карат човек да работи по десет часа на ден, за да подсигурява нечии доходи и да купува всевъзможни стоки. И науката работи за нуждите на тази система.

Но сега настана време да я зачеркнем и да пристъпим към науката кабала. Тъй като човешката част на желанието се отнася към душата, а ние я използвахме за удовлетворяване на материалните си потребности.

Днес настъпва крах на стария подход. Да се надяваме, че ще ни останат ресурси за насъщните ни нужди и над тях ще изградим нова, великолепна конструкция – духовния живот.

Защото аз живея, за да мога, над рационалното обезпечаване на базовите нужди, да развия душа. Трябва да поправя целия излишък от моето егоистично желание, а оптималното ”животинско” – нека си остане, тъй като то е нито добро, нито зло, то е просто необходимо.

До сега науката стимулираше онази моя част, която трябваше да посветя на поправянето на душата. Науката буквално открадна от нас тази област от желанията и я тъпчеше с ненужни изделия, докато не започна кризата. Тази криза е признак за това, че е дошло времето за поправяне. След като ”научният прогрес” безмерно разшири и разду нашите материални претенции, трябва да се заемем с духовно развитие. Старият подход завършва с осъзнаването на криещото се в него зло. Скоро това ще се случи. Днес хората вече започват да разбират, че не може вечно да се произвеждат стоки и да се употребяват до безкрай. Обществото на потребителите е към своя край – заради вътрешни противоречия и по причини от външен характер. Нашето желание се е преситило и приема нова форма, ”закръгля се”. На него повече не му трябват излишъци. Скоро хората ще усетят това – когато влязат в супермаркета и няма да искат да си избират кашкавал измежду 200-тата вида. На човек ще му е достатъчен и най-обикновеният кашкавал, или проста извара. Няколко вида са повече от достатъчни.

Ето в какво се състои истинската криза – когато вътре желанието се изменя. Днес лавинообразната себестойност на стоките отива за тяхното рекламиране – но новото желание ще разкъса тази система. Науката и промишлеността, изградени от нас, просто трябва да завършат своето съществуване в сегашния си вид и да приемат интегралната форма. Дори насъщните ни покупки ще станат интегрални – ще се обърнат в полза на човека.

Представете си какъв банкрут очаква света. От тук става ясно, че ако не пристъпим към вътрешно поправяне, неминуемо ще избухне световна война. Защото това е единствената надежда на властимащите да запазят поне нещичко в ръцете си. Така че, работата е за интегралното възпитание. На хората ще им се наложи да работят много по-малко и ще имат много свободно време – за развиване на душите и сливането с Твореца. Без да започват нова крачка към научно-техническия ”безкрай”…

Като цяло, по всички признаци виждаме, че стоим, както пише Баал а-Сулам, на прага на епохата на Месията.

От урока по статията ”Кабала и философията”, 13.12.2012

[95477]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Учените продължават опитите си, за да разберат дали нашата Вселена е само подобие на компютърна симулация, като във филма „Матрицата“. Съществува метод за изследване, който, по тяхно мнение, ще помогне да се разбере. Той се основава на създаването на модел, който фактически ще представлява такава програма за симулация. И чрез сравняване на някои от характеристиките на тази изкуствена програма с подобни характеристики в реалната Вселена, би могло да се определи дали сме продукт на програмни симулации. Ако е така, то струва ли си човечеството да търси начини за връзка със своите „създатели“? Да се фокусира ли върху намирането на други подобни  „симулации“ като нашата Вселена, “нашия свят”?

Забележка: Кабала разкрива програмата за създаване на нашия свят, ние трябва да я овладеем и променяйки себе си според нея, да разкрием създателят на тази програма – да разберем неговият замисъл, причини и цели. И тогава, след края на поправянето, т.е. пълното овладяване свойствата на създателя на програмата, да се развиваме извън „матрицата“ – в света на безкрайността, т.е. в неограничените възможности.

[95602]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Новосибирски конгрес, урок 1

Кабала е специална наука, която по принцип обяснява всичко. Обаче тя трябва да бъде разбрана. И разбрана не с този разум и не с тези желания, с които сме се родили – не с нашата природа.

Раждаме се на „животинско“ ниво и трябва да развием в себе си свойства от следващото ниво, от степента „Човек“ („Адам“), което означава: „подобен“ (доме) на Висшата сила.

Във физическата реалност също получаваме всевъзможни сигнали от обкръжаващия свят в степен на подобие с него. В какъвто обхват и с каквато чувствителност работят моите слухови, зрителни и други органи на възприятие, в тази степен и възприемам обкръжаващия свят, макар освен това, в него да съществуват огромен брой честоти, всевъзможни източници, които аз не долавям. По този начин възприемам света само в този диапазон, на който са настроени сетивата ми или устройствата, които мога да създам, за да разширя този диапазон – и нищо повече от това. Не създаваме това, което нямаме – а само увеличаваме това, което имаме.

От друга страна, за да разкрием Висшата сила, трябва да създадем в себе си допълнителен, напълно нов орган за усещане. Качествено нов. Тъй като всички наши сетивни органи са свързани с получаване, с егоистично намерение заради себе си и затова възприемаме от обкръжаващия свят само това, което ни засяга: какво добро може той да ни даде и какво лошо.

Първоначално възприемам света през филтъра на петте си сетивни органа – само на тази честота, на която съм настроен. А освен това съществува и моят егоизъм, който филтрира всичко само въз основа на принципа: „Добре ли ще ми е от това или не?“ Ако в нашето огромно желание няма отговор на нещо, оценка на потенциалната полза или щета, то аз не възприемам това нещо, не го виждам. Възприемаме само това, което е изгодно на нашето желание, т.е. или е положително, или е отрицателно за него. Или може да ми навреди, или може да ме напълни – тогава го виждам.

При такъв подход, дори и да разширяваме сетивните си органи, като създаваме различни прибори: телескопи, микроскопи и т.н. – това няма да ни помогне, защото егоизмът ни, който стои зад тях, както преди, сортира всичко по своята скала.

На тази тема има вече много работи на психолози и физици. Що се отнася до съвременната физика, тя въвежда понятието „наблюдател“. В началото Нютоновата физика твърдеше, че Вселената е такава, каквато я виждаме. Картината изглеждаше доста проста, въпреки че Нютон е изучавал кабала, а също така специално е изучавал иврит, за да чете всички произведения в оригинал.

А след това вече Айнщайн и по-късно Хю Еверет са достигнали до абсолютно друга формулировка на проблема: светът, който е около нас, не е такъв, какъвто го възприемаме. Той е съвсем различен. Обаче, възприемайки го, ние го променяме, пречупваме го в своите качества. Наблюдавайки някакви физически събития, ние чрез своето наблюдение внасяме в тях изкривяване и в резултат на това, те вече не са такива, каквито са били без нас.

Така че, не само че възприемаме всичко през филтъра на егоизма си, отгоре на това, дори просто като наблюдаваме нещо, със своето участие се намесваме в картината на света. Погледнеш към една звезда и тя вече е станала различна, защото си я погледнал – за това говорят и физиците.

В наше време стигаме до осъзнаването, че има различно възприемане на света – не това, което е формално, на което се основават на нашите животински свойства. И науката кабала просто разкрива това. Тя казва: вместо първичните си сетивни органи – вместо егоизма, в който получаваш само това, което ти е изгодно, формирай друг орган. Направи го напълно различен, направи го за отдаване. И ако започнеш да развиваш свойствата на този нов сетивен орган, направи така, че да са обърнати извън теб, навън, и ще определиш света такъв, какъвто е в действителност. Ще го видиш съвършено различен, ще го видиш истински. Нещо повече, ще измениш себе си. И този нов сетивен орган, който ще се появи, ще се нарича „душа“.

Всъщност, няма значение как ще се нарича. Така или иначе, в новия орган ще възприемаш външния свят „недокоснат“, какъвто е в действителност. Ще видиш неговите сили, връзки, цели и т.н. Толкова ще се адаптираш към него, толкова ще се свържеш с него, че всичко, което се намира в твоя егоизъм, в твоето животинско състояние, животинско тяло, просто ще „отмре“. Тоест няма да го чувстваш – толкова микроскопично ще ти се струва сегашното усещане за живота в сравнение с това, което ще усещаш, когато откриеш света, който се намира извън теб, и ще съществуваш в него.

Ето към какво води човек науката кабала.

От 1-вия урок на конгреса в Новосибирск, 07.12.2012

[95078]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Проучване: В мозъкa на човек има 100 милиарда неврона. Всеки от тях има до 10 000 контакта с други неврони. Броят на пермутациите и комбинациите на мозъчната активност надвишава броя на елементарните частици във Вселената.

Невроните се възбуждат в резултат на моето действие, но също така и ако гледам човек, който извършва определено действие – с това даден неврон е на друга гледна точка, симулира действието на другото лице, имитация и подражание.

В нашата еволюция се наблюдава внезапна поява и бързо разпространение на цял набор от умения, присъщи изключително на човешкия род: използване на инструменти, огън, подслон, език, способността да отгатваме мислите на друг, за да обясним поведението му. Същността на това, което се случва, е във внезапния произход на сложна система от огледални неврони, която позволява подражанието и имитирането на действията на друг човек. Следователно, когато един човек случайно е открил огъня или някакъв инструмент, това откритие бързо се е разпространило в популацията и се е предало на поколенията.

За еволюцията на козината на бялата мечка са били необходими 100 000 години, а детето на човека, виждайки как родителят му, който е убил поредната бяла мечка, свалил кожата й и си направил палто, се е научило от раз. Това, което на мечката е отнело 100 000 години, човек може да достигне за 5-10 минути. А след това, когато той научава това умение, то се разпространява експоненциално сред цялото население. Симулацията на комплексни умения е в основата на цивилизацията.

Ако някой докосне ръката ми, се възбужда неврон – същият този неврон се възбужда, когато гледам как някой се докосват до някой друг. Това всъщност е съчувствие от докосването до друг човек, макар и буквално да не чувствам докосване. Има сигнал за обратна връзка, който припокрива огледалния неврон и не допуска осъзнато чувство за докосване.

Но ако се отстрани ръката, ако я анестезират, така че ръката да престане да възприема усещанията, ако наблюдавам докосване до друг, аз буквално ще чувствам болка в собствената си ръка. С други думи, бариерата между човека и неговото обкръжение се разтваря.

Всичко, което отделя един човек от друг, е само кожата. Ако отделим кожата – човек ще усеща в съзнанието си докосванията до другия човек. Така изчезва границата между един човек и друг.

Ние буквално сме свързани чрез своите неврони. Това произлиза от основите на невробиологията.

Ако ръката е ампутирана и пациентът наблюдава докосване до друг човек, той усеща това на фантома на своята ръка. Ако пациентът усеща болка във фантома, той хваща ръката на другия и започва да я разтрива в чуждата ръка, като по такъв начин облекчава болката в собствената си фантомна ръка. Тъй като на неврона му става по-леко, когато вижда как разтърква ръката на другия човек.

Забележка: Науката ни води към осъзнаването на всеобщия интегрален свят, в който всички ние сме хоризонтално (човечеството) и вертикално (в поколенията) взаимосвързани. Природата ръководи нашето развитие към осъзнаването на тази пълна взаимна връзка и ни принуждава да осъзнаем, че трябва да се приведем в съответствие с нея.

В.С. Рамачандран: Невроните, формирали цивилизацията (клип)

https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=er7XrYCe7cA

 [95041]

Filed under: Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище (А.Гостев, д.п.н., проф., Институт по психология РАН): Нашите представи за света се материализират. Следователно, за правилното изграждане на света, за да върви той към добро, хората трябва да се стремят към правилно възприятие на света. Хората не осъзнават, че моралните закони са обективни, и за да превърнем нашите възприятия, трябва да култивираме в себе си морални усилия. Когато се намираме сред хора, с които духовно сме в унисон, влагаме позитивна сила в съвместното поле на общуване, защото сме ангажирани с една обща цел – да подобрим себе си и едва след това да подобрим света. Иска ми се хората да разберат взаимосвързаността на човечеството, да започнат да култивират в себе си любов един към друг.

Реплика: Просто бих посъветвал да изучавате новите взаимоотношения в нашия курс https://egonet.info/.

[93315]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

В нас се разкрива копие на последното разбито духовно стъпало като материален свят, който усещаме с петте си сетивни органа. При това материята и чувствата са мними – те очертават контурите на духовното, подобно на картината от стената. Картина има, но тя не е реална. Реалността е там – зад стената, а на стената е само проекцията.

Хората гледат кино и изпитват най-различни преживявания. Реални ли са те? Просто такива са ни реакциите. Сякаш живеем във филма, който ни прожектират.

Но освен този филм – нищо друго не съм видял и нищо не зная. В него преминава целият ми живот и затова всичките ми усещания отразяват неговия ход. Зрение, слух, вкус, обоняние, усет – всичко е отразено на тази лента.

Днес преминахме към триизмерното кино, осигуряващо ни още по-голяма реалистичност. Въобще не е тайна, че човек може да бъде поместен в някаква сфера, симулирайки, че това е неговият живот. Ако той свикне с този свят, върви му доказвай, че съществува някаква външна реалност. ”Ето хора, звезди, Земя – всичко си е на мястото”… В своите усещания той не излиза извън рамките на тази сфера. За него, зад пределите на сегашните му усещания нищо не съществува. Той не усеща в някакъв допълнителен чувствен орган недостатък на каквото и да е, ущърб на неговата реалност.

Ето и аз днес с петте си чувствени органа управлявам само това, което се намира вътре в моя кръг. Къде е допълнителният сетивен орган – съсъдът, който не може да се напълни с нищо от това, което се намира тук, колкото и да се опитваме? Тази допълнителна потребност се нарича ”точка в сърцето” (.), и тя е обърната към онова, което не се намира в нашата Вселена. Усетил това желание, човек не може да си намери място, тръгва да търси и накрая намира нас. А нашата задача е в това, да го свържем с външния свят. Той трябва да се откъсне и да прескочи ”оградата”, да се избави от нея.

Цялата работа е в това, че нашата сфера е създадена като копие на висшия свят – между тях има някакво подобие. Трябва само да се използва правилно онова, което имаме тук. Аз вземам своята искра, точката в сърцето, и я внасям във взаимоотношенията си с другарите, сякаш искам да ги обикна. И тогава виждам, че всъщност не желая това.

Но необходимостта вече е формирана, искрата вече е придобила вектор и съответно с това мога да изисквам поправяне.

Затова, основно трябва да поставим своята искра в ”терена за игра” и да накараме самите себе си да играем, по всички правила. Благодарение на тази игра, концентрирам ума си и придобивам правилни, истински желания. Така от модела, от аналога, имащ външно сходство, ще премина в истинския свят.

Нашият свят ще остане само като въображение, ”като полигон за тренировка” и само моята искра е вечна. Тази миниатюрна точка в сърцето – част от Твореца свише. И ако я използвам правилно в играта, то ще постигна успех и ще израстна.

От урок по статията ”Учение за Десетте Сфирот”, 04.11.2012

[92099]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→