Въпрос: Къде са желанията на човек: в тялото, извън тялото, във въздуха, наоколо?

Отговор: В тялото няма желания. Можете да замените всички свои органи, да направите колкото искате трансплантации, но изобщо няма да засегнете човека в това тяло.

Спомням си, когато преди половин век професор Бернард в Южна Африка за пръв път направи сърдечна трансплантация, всички помислихме: „Какво ще се случи на човека, претърпял операцията?! Какво ще започне да чувства?“. Нищо! Сърцето е само помпа, която изпомпва кръвта и това е всичко.

Същото е и ако ви присадят мозък. Нашият мозък не е мислещ, защото мислите не се формират в него. Мозъкът е само проводник, който ни съединява с полето на вселенския разум, точно така, както и нашите желания се намират в същото това поле, а не в нашето тяло. Тялото ни сякаш съществува в това поле и само го приема.

А тази малка индукция, която се предизвиква в нас, е това, с което възприемаме живота.

Въпрос: Тоест в интегралния разум, когато човек влиза в общото поле на любовта, действително задейства охраната си на 100% и го развива по-нататък?

Отговор: Да, но това вече не е мозъкът, който имаме!

Ние имаме само инструмент, подобен на индукционна бобина, която улавя полето извън нас, и в нея се възбуждат токове. И тези токове, тази част от тях, която можем да научим, да овладеем, да разберем и т.н. – това е нещото, което чувстваме. А в действителност около нас е поле от огромни сили и напрежения.

Въпрос: Разширявайки своята бобина до 100%, разширяваме възможността за осъзнаване?

Отговор: Тя се разширява само от факта, че започваме да се свързваме с другите.

Така че, ако искаме да се „активираме“, да се превърнем в сериозен соленоид, тогава трябва да се проникнем от чуждите желания, да започнем да мислим и да чувстваме как да се сближим с хората и как да сближим хората.

От ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман“, 11.03.2012

[92157]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да се случи, за да разбера най-накрая нещо в „Учението за Десетте Сфирот“?

Отговор: За да разбереш това, което казва „Учението за Десетте Сфирот“, трябва да преживееш тези явления вътре в себе си. Те не се случват някъде на Луната, в открития космос. Не става дума за някакви външни системи. Целият свят, цялата реалност се намира вътре в нас, в мен, и аз трябва да чувствам в себе си цялата вселена.

И ако си представя света, то мисля за това, как да го възприема и как мога да го променя, как висшата сила, която ме променя, достига до мен. Така разделям цялата реалност на себе си и на този източник, който ме е създал, формирал и влияе върху мен, тоест – Твореца.

В мен има желание да се насладя, а в Него – желание да отдава. Неговото желание влияе на моето желание, а моето желание може да пробуди Неговото желание в отговор на това. Така започваме да работим заедно в тандем, като партньори.

Няма нищо, освен това. И се оказва, че другарите са вътре в мен. Това са най-близките свойства до мен, до тази част от желанието, която чувствам като самия себе си. Заедно с мен те образуват този съсирек от желания, от който мога да се обърна към Твореца и да контролирам собствената си съдба.

Трябва да поправя всички останали мои желания и също да ги присъединя към към този съсирек, докато целият не се включи в съвместна работа с Твореца.

Това ще се случи тогава, когато получа правилно желание за това и поискам да чувствам всичко това вътре в себе си. Вече няма да отделям себе си от света чрез външни образи, мислейки, че светът е някъде извън мен: различни страни и народи, другари. Трябва през цялото време да си представям всичко това съгласно правилното възприемане на реалността: всичко е вътре в мен. И след това бавно ще започна да достигам до това.

Първо, светът ще остане двоен за мен и ще го виждам извън себе си, но ще си го представям вътре. Постепенно обаче, поради светлината, възвръщаща към източника, ще започна да свързвам тези два подхода в една картина. Това за мен вече няма да бъде един вид раздвоение като шизофрения. Започвам да чувствам съвършенството и неразривното единство на тази картина. Човек постепенно постига това възприятие благодарение на факта, че намира средната линия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 22.10.2012

[90915]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Виждайки недостатъците на другаря си, всъщност наблюдавам своите собствени недостатъци. Как да разпозная в другаря си поправеното състояние?

Отговор: Работата с групата е многостенна и се провежда до самия край на поправянето, при това, моят поглед върху групата постоянно се променя. И дори групата да е от няколко човека, ако те са ценни за мен, ако ги ценя така, сякаш само те са в света, с една дума, те са цялата ми реалност, тогава групата става голяма, велика в моите очи. Всичко зависи от важността, която им придавам. Така детето се отнася към баща си – за него той е най-добрият баща в света. Тук са и количеството и качеството, преплетени помежду си.

А след това вървя нататък, и в зависимост от правилното сближаване с другарите, разпознавам в тях висшата система, в която трябва да се включа. Подобно на цялата Вселена, с всичко, което е в нея, групата съдържа в себе си всички духовни светове. Към нея се присъединяват все нови и нови души и тъкмо тя представлява света на Безкрайността. Всички светове се разкриват в нея като обединяваща ни система. А ние се сближаваме помежду си, съкращаваме, ”свиваме” ги нагоре, докато не се превърнат в света на Безкрайността.

Съответно, започвам да гледам на другарите си и на действителността по друг начин. Сега различавам даващите ми се възможности да управлявам себе си и реалността, държейки посока към същата цел. Фокусирам се върху нея, устремявам се към такава взаимна връзка между нас, която създава единното желание. И в него, съгласно подобието, разкриваме единната сила.

По този начин напредвам – като използвам себе си, групата и всичко, което е помежду ни, заради постигането на тази цел. Не е нужно да излизам извън групата – в нея разкривам всичко: кабалистите, душите, духовните парцуфим, световете… Всичко се събира и се включва в нея. Ето какво открива човек по време на своя напредък.

Въпрос: Означава ли това, че групата ”излъчва” в диапазона на отдаването и само аз, бидейки непоправен, сега улавям, друг, егоистичен диапазон?

Отговор: Вярно, все още не сме се настроили на диапазона на отдаването. Казано е: ”Всеки съди съгласно своите недостатъци”. Това се отнася към всичките ми органи за усещане – те още не са станали истински, в тях за сега все още действа егоистичното желание и затова, вместо вярната картина, възприемам размитата навигация на нашия свят.

Поправяйки своите усещания, виждам друга реалност. Но тя отново ще се управлява и утвърждава пак в петте сетивни духовни органа. И до самия край на поправянето тя все пак ще е ограничена – от духовните рамки на петте сфирот, парцуфим, светове. Във висшите светове възприятието също представлява материал и облечена в него форма. Сега ни се струва: само да стъпим на духовната стълба и ще отпаднат всички бариери. Но не, там човек също постига всичко в своите ограничени съсъди – желания.

Да, той постига връзка между явленията и това го напълва. Но и това напълване е относително. Онова, което засяга истинското, съвършено възприемане на реалността, идва след края на поправянето и ние не знаем какво ще бъде то…

От урока по статия на Рабаш, 18.10.2012

[90574]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата книга „Зоар“ разказва за разкриването на Твореца от творенията. Кой е Творецът? – Висшите сфирот, в които се облича простата висша светлина, и чрез тези сфирот ние, намиращите се в Малхут, получаваме тяхното въздействие в различни форми. Това въздействие води до разширяване на Малхут и тогава тя, т.е. желанието, се впечатлява от тях.

Ние, в този свят – сме много далечно следствие на тези процеси, които се случват във висшата степен. Но ние също се впечатляваме от висшата светлина, облечена в желанието. Само че започвам да усещам това желание във формата на неживата, растителната, животинската природа и хората. Аз уж виждам тази картина. Всичко това е светлината, действаща вътре в съсъда /кли/, в желанието. Но ми дават да видя нейната проява като театрална постановка, като картина, игра, представена пред мен, макар в действителност да не трябва да виждаме нищо. Защо въобще трябва да виждам, ако не се намирам в правилното желание, не разполагам с екрани, нямам никаква прилика с висшия свят?

Така виждаме също в нашия свят: свалям очилата – и не виждам нищо, слагам едни очила – и виждам на един метър пред себе си, слагам други очила – и виждам на десет метра от себе си. Тоест всичко възприемаме според подобието между това, което е извън мен, и това, което е вътре в мен. Трябва да има някакъв адаптер. Всъщност, основният закон на природата е във връзката  между нейните части – това е законът за подобието по свойства. Ако има два обекта, според степента на общото между тях, те са във връзка, във взаимно влияние, получават впечатление един от друг. Трябва да има подобие, в противен случай те няма да се възприемат помежду си.

Пребивавам само в желание за наслаждение. И има Висша светлина. Желанието за наслаждение не е предназначено да получи каквато и да е от Висшата светлина, да изпитва нейното влияние, то само е разделено от нея. Така трябва да бъде. Дори тъмнината не би трябвало да усещаме. Но е бил създаден някакъв спектакъл, илюзорна картина, наречена „този свят“ – най-вътрешната сфера от всички духовни сфери. В тази сфера желанието за наслаждение е разделено от духовното, от светлината, от тъмнината, от всичко, усеща себе си съществуващо.

Сега сме в това състояние, защото това е отпечатък на целия духовен свят. Така че тук са ни дали игра: опитваме се, опитваме – и в резултат достигаме до духовното. Защо? Нашите усилия не струват нищо, с изключение на това, че прилагам усилие. Трябва да влагам сили – и противно на тях пробуждам за себе си отдалеч, отвън, светлината, възвръщаща към източника.

Но в действителност, нашият свят няма нищо общо с духовния свят. Затова целият ни напредък се извършва по такъв начин, че не сме във връзка, че не знаем и не разбираме. Само че, какво трябва да направим? – Да предприемеш действия, които кабалистите ти казват, за да се пробуди светлината, възвръщаща към източника. Ако я привлечеш към себе си – ще ти помогне, ако не я привлечеш – няма. С разума си никога няма да я събудиш. Възможно е само по един начин – ако се склониш пред групата, която ще стане твое обкръжение. От цялата тази сфера, наречена „този свят“, на теб са ти предоставили група. Ако работиш правилно с нея, ще излезеш от тази сфера във висшия свят, в противен случай – не.

От урока по книгата „Зоар“, 09.10.2012

[89849]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да се старая да почувствам другите, ако усещам само себе си?

Отговор: Ако човек е открил, че усеща само самия себе си – това вече е голямо постижение. Сега само трябва да разбере, че с това усещане за самия себе си той завинаги ще остане в усещането за този свят. Това възприятие се нарича ”този свят”.

Ако човек е разбрал това – то вече е постижение. Когато разкривам, че усещам само себе си и чрез себе си възприемам всичко останало, вътре в себе си – това се нарича усещане на този свят. Това вече не е просто състояние.

Сега трябва да се вслушам в кабалистичните книги, които утвърждават, че духовният свят се намира зад пределите на това усещане, извън мен – в другите, и да се замисля как да ги усетя вместо себе си.

Всичко, което усещам сега, съществува само в мен, а не в реалността. Това са само образи, картини, нарисувани вътре в мен. Сега пред мен стои въпросът: Как да изляза извън себе си, навън?

За това са ми дадени другарите, групата, чрез съвместни действия да започнем да пробуждаме светлината, която ще ми помогне да изляза от себе си навън, при тях, както се казва, зад пределите на личните си интереси.

От урок по книга Шамати, 14.10.2012

[90334]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Становище: Зрението не предоставя на човека обективна информация за заобикалящия го свят – то ни показва това, което вече сме виждали не един път. Изследователи от 90-те години са се заели с решаване на проблема за пристрастност на произведените от мозъка зрителни стимули.

Мозъкът обработва полученото изображение върху ретината, въз основа на това, което някога са означавали подобни картини. Така, по метода проба – грешка се съставя статистическа таблица: какво може да означава конкретно изображение и с каква вероятност. Всичко, което виждаме в сегашния момент, определено е придобито преди това от мозъка вероятностно разпределение на това, което именно е причинило появяващото се изображение върху ретината. Следователно, грешките и илюзиите на зрителното възприятие може да се обсъждат със същата статистическа вероятност.

Дарвин, създателят на теорията за еволюцията, отбелязва, че е трудно да се повярва, че такава сложна жива единица, като окото, е създадена в хода на естествения отбор по пътя на пробата и грешките. Но учените са открили, че светлочувствителните клетки на окото – „пръчиците“ и „колбичките“ – в началния етап на еволюцията  са били разположени в мозъка (това е дълго преди появата на бозайниците). С течение на времето някои от тези клетки са се преместили и са формирали отделен орган – очите. Според степента на усъвършенстването си, окото се научило не само да определя наличието на светлина, но също да образува сложни картини на заобикалящия свят.

В мозъкът се съдържат също така и два различни вида светлочувствителни клетки. В повечето примитивни същества единият вид клетки е мигрирал в очите, а вторият е останал в състава на мозъка. При човека в очите се е „преселил“ втория тип и от него се образували пръчиците и колбичките.

Коментар: Според  Кабала, „около” нас няма нищо, всичко което ни изглежда, че  съществува – е илюзия. Всичко е в самите нас – ние и света около нас. Изменяйки себе си, своите свойства, което Кабала ни позволява да направим, ние можем “да променим света около нас“.

По-скоро, ние започваме да чувстваме неговата относителност, зависимост на картината на света от свойствата на човека (наблюдателя).

Виж „Въведение в книгата Зоар“.

[89256]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Конгрес Единство. Урок №2

Цялата реалност е в човека. На него му се струва, че съществува той самият и около него е огромната Вселена – но тази картина e само в неговия разбит съсъд.

Някога съсъдът е бил един, и в него човек е усещал света единен, единна реалност – самия себе си и нищо повече. Творецът, т.е. оживяващата го Сила, също е бил в него. А извън него не е имало нищо – нямало го е самото понятие „извън мен“. Това е правилното възприятие, което наричаме „Малхут на света на Безкрайността“: всичко е в мен, нищо не е разделено с граници, няма ограничение – няма край.

А после съсъдът се е разбил на две части. И сега, за да постигнем тази Безкрайност, за да придобием истинско, дълбоко възприятие за висшето измерение, имаме само една възможност – да преминем през многобройни подготвителни състояния, което всъщност правим сега.

Светът на Безкрайността се е разделил на две части: „Аз“ и „извън мен“ – и моята работа е да ги свържа. И затова пред мен възниква условието: „Възлюби ближния, както себе си“ – за да присъединя външната част към вътрешната, която по естествен начин да усещам като своя. Ако мога да го направя, то бих се върнал в Безкрайността.

Да обичам това, което е извън мен, така, както егоистично обичам себе си – значи да бъда отдаващ. Точно това е любов към ближния. Думите ни объркват, а в действителност става дума за това, аз, който толкова обичам себе си, да разбера, че всичко, което е извън мен – е мое. Само ми се струва, че неживата, растителната и животинската природа, а също и хората съществуват извън мен. Дори Висшата сила ще разкрия в себе си, както е казано: „Да нямаш друг Бог“. Всичко е в мен.

Баал а-Сулам обяснява този подход за възприемане на реалността във „Въведение в книгата Зоар“: сякаш някакъв „фотоапарат“ в ума ни ни показва целия свят навън. С други думи, част от моето желания е вътрешното ми усещане за моето „Аз“, подразделящо се на свой ред на „корен“, „душа“ и „тяло“, а друга част, съставляваща външната картина, се подразделя на „одеяния“ и „дворци“. Според друга терминология, аз разделям себе си на „мозък“, „кости“, „сухожилия“, „плът“ и „кожа“, а външния свят на – нежива, растителна, животинска и човешка природа.

По отношение на възприемането на реалността, всички видове поговорки и цитати на кабалистите – „не прави на другия това, което е омразно на теб“, „възлюби ближния, както себе си“, „обедини се в група“, „има с кого да се обединиш“, „те ще ти помогнат, а и ти на тях“ – всичко това, в крайна сметка, помага да се намери правилния подход и да се върнем към това, което е било преди разбиването на съсъда. Там няма „аз“ и „другите“, там изчезва целият този свят, там всички усещаме не с телата, а като части от една душа, които се обединяват все повече и повече, докато не се слеят в една душа.

Баал а-Сулам ни казва, че в действителност има само една душа, т.е. света на Безкрайността – едно желание, напълнено с една Сила. Само то съществува в реалността.

Но прилагайки усилия и достигайки това възприятие, започваме в дълбочина да усещаме ставащото в света на Безкрайността, постигаме всичките негови десет сфирот, с всички светлини НаРаНХаЙ. Постигайки първоначалното състояние на творението, чрез второто състояние, чрез разбиването, достигаме до третото състояние. И тогава постигаме Корена на цялата действителност – ставаме подобни на Него, разбираме, чувстваме като Него, ставаме равни на Него във всичко.

А в действителност, работата не е в равенството – в нашия език няма думи, с които да се обясни това състояние. Ние просто се намираме в него: няма „аз“, който да „Го“ постига, намиращ се някъде извън нас. Аз – съм Той. И това се нарича „сливане“.

От 2-я урок на конгреса на север, 20.09.2012

[89098]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Може ли поне с няколко думи да се покаже какво очаква човека в духовния свят?

Отговор: Невъзможно е усещанията в духовния свят да се опишат. Как да се предаде на човек, който възприема само чрез днешните си, земни сетива, усещането за безкрайност, подем над времето, когато противоположните полюси са свързани помежду си, а миналото, настоящето и бъдещето се сливат в една точка?

Това е такова пространство, в което изменяш гледната си точка на един милиметър и вече виждаш абсолютно друг свят. Още на един милиметър – и още един нов свят. Всичко зависи от позицията ти към света на Безкрайността. Ти сам избираш ъгъла на виждане и веднага ти се разкрива друг срез от безкрайната реалност.

Но това е невъзможно да бъде обяснено, тъй като тези картини не съдържат нашите обичайни изображения. Може да научим човека на духовната механика, по какъв начин се извършва прехода от едно състояние в друго, как да изпълнява действията. Но е невъзможно да му се предаде какво ще чувства – за това той трябва да е готов за духовно усещане.

На всяка духовна степен се извършва необикновено разширение на познанието и усещанията, които нямат аналог в нашия свят. Няма изразни средства, с които може да се предаде то – нито с музика, нито с цветове.

Колко художници са се опитвали да достигнат това в последните етапи от развитието на живописта, в импресионизма, но цялото това течение е спряло и не е могло да продължи повече. Човек не притежава по-големи средства да изрази вътрешния си свят.

От беседата на тема „Разпространение на кабала“, 07.09.2012

[88453]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако кабала говори за духовния свят, означава ли това, че тя не признава реалността на нашето материално тяло?

Отговор: Сегашните ти усещания са истински. Ако не вярваш, ощипи се както трябва и веднага ще усетиш, че съществуваш в тяло. Но посредством особени действия, които позволяват да се поправи възприятието, можеш да усетиш себе си в съвършено друго състояние.

Картината на света е доста относителна и зависи от усещанията ти. Дори съществуването на твоето тяло също възприемаш по чувство – чрез осезанието. То обхваща вътрешните органи и всичко, до което се докосваш.

Като цяло, можем да си го представим като някакъв чувствителен механизъм, настроен на определена честота. Хайде да разширим тази скала, дайте да раздвижим пределите и дълбочината на проникващите ни усещания. Ако направиш това – твоят свят ще се промени и ще възприемаш своето тяло вече по друг начин.

Всичко зависи от усещанията и науката кабала те учи как да преведеш своите органи за възприемане в режим на възприемане, наричащ се ”свят на Безкрайността”.

Днес си ограничен да възприемаш определена реалност. Възприемаш този свят, себе си в него, седем милиарда други хора, животни, растения и т.н. Тъкмо това са твоите предели. А освен това, си ограничен и от това, че не забелязваш нито причините, нито следствията, нито действащите сили. По същия начин детето, виждайки пред себе си части от конструктора, не забелязва заложените в тях логика и взаимната връзка.

Банковите обирджии разпръскват във въздуха особен вид газ, за да виждат лазерните лъчи на устройствата за охрана. Ето и ние искаме да проследим онези връзки, които са опънати в духовния свят. Оправяйки се с тези взаимни връзки, ще можеш да подредиш своя живот, като начало поне в този свят.

Но и това все още не е всичко. Тъй като тялото ти ”е изрисувано” в твоите усещания. Промени ги, настрой ги на нова честота и тогава е възможно тялото да се промени, ще приеме друга, вечна форма.

Всичко зависи от настройката на сетивните ти органи и ти можеш да ги издигнеш до нивото на духовните аналози, които се наричат: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Ампин и Малхут. Тогава те ще работят не да получават, не на абсорбиране, а на отдаване, на отделяне и тогава ще станат вечни.

Излиза, че възприемането на реалността е много важна работа. Не случайно искаме детето ни първо да се запознае със света, в който живее. Преди да започне да експериментира, нека първо да се запознае, какво е вредно и какво е полезно, към какво си струва да се стреми, а към какво – не, да стои настрана. Преди всичко, го поставяме в правилна позиция пред обкръжението.

От тук ми е ясно как трябва да действам: кое е най-добро за мен – да разкрия цялата реалност, правилно да се поставя пред действащите в нея сили. Тъй като днес аз съм като младенец, риткам с крачета и ръчички, не чувайки и не виждайки. И затова трябва да придобия допълнителни усещания.

От урок по статията ”Тяло и душа”, 31.08.2012

[87227]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баaл  а – Сулам, ”Предисловие към книгата Зоар”, п.68: Не се удивлявайте на това, че един човек може да предизвика със своите действия подем или падение на целия свят. Такъв е вечният закон: общото и частното са равни като две капки вода.

Всичко, което е присъщо на общото, е присъщо също и на частното. Общото се разкрива само след разкриване на неговите части, съгласно обхвата и качеството на тези части. И затова действието на индивида, съобразно с неговата ценност, разбира се, издига или спуска цялата общност.

От раздела „Възприятие на реалността” знаем, че светът, който ми се представя – това съм аз, моят духовен съсъд, разделен, раздробен и отделен от мен в чувства и съзнание по всички направления. Няма свят. Целият свят – това съм аз. И ако събирам неговите части, сближавам ги една с друга на всички нива – неживо, растително, животинско и човешко, ако ги съединя в обща интегрална система, където те са свързани в съвършенство, тогава тяхната взаимовръзка, взаимозависимост, взаимно включване ми позволяват да разкрия обединяващата и оживяваща ги Сила, потоците, които текат между всички тези органи.

Докторът, като трансплантира, присъединява към тялото едни или други негови части, така и те се включват към общите системи. Така и аз в степента на присъединяване усещам Висшата сила, течаща между моите части, внасяща в тях живот. От жизнеността на тялото започвам да усещам кой е Творецът – по принципа: ”От действията Твои ще Те познаем”. Той постепенно се разкрива в моя поправящ се организъм и докато напълно не го поправя, няма да стигна до пълно сливане с Него.

И разбира се, поправяйки себе си относно света, предизвиквам поправянето на света като цяло. В крайна сметка, аз и светът – това е едно и също.

Тук възниква въпрос: след като уж аз поправям света, защо всички останали не почакат отстрани? Защо всички трябва да се обединяваме и участваме в процеса?

Работата е там, че всичко зависи от взаимовключването на съсъдите, желанията, които си помагат едно на друго, както е казано: ”Човек да помогне на ближния”. Аз се обединявам с другите, а другите с мен, и всички заедно се обединяваме с кабалистите от минали поколения, а също и с тези, на които още не е дошло желание да се поправят и обединят. Ако активно се грижим за всички, ако действаме и по отношение на висшите, и по отношение на нисшите, ако сме равни помежду си, както е прието сред приятелите – тогава всеки поправя целия свой свят.

Каквото поправям аз, не можеш да го поправиш ти: а каквото поправяш ти, не може да го поправи той. Едновременно това не отменя главния принцип, съгласно който, поправяйки себе си, всеки човек поправя целия свят. Във всеки има свой свят. Обединявайки се с всички останали, аз чрез себе си превеждам светлина към тях, подобно на кръвоносен съд – във всевъзможни форми и системи на взаимовръзки. Никой няма да направи това за мен.

И обратното – ако човек поправя света, това го задължава и го води към поправяне. По такъв начин, широкото разпространение ни помага да поправим себе си – всичко това по причина, че човекът и светът – това е едно и също. Затова не трябва да оставяш своите поправяния относно света като цяло. Както пише Баал а-Сулам, колкото повече човек напредва, колкото по-високо се изкачва, толкова по-обемна става сферата на неговите грижи. Отначало семейството, след това града, после страната, и накрая той обхваща целия свят – и е невъзможно това да се избегне.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 07.08.2012

[84928]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→