Въпрос: Бихте ли дали пример за конкретни поправени семейни отношения? Макар че аз наистина не разбирам.

Отговор: Например, на жената й се струва, че мъжът й не я подкрепя, и тя се чувства самотна. Но тя трябва да се отнася към него така и да говори така, сякаш чувства на 100% неговата подкрепа. Вместо да се обижда, че той не я подкрепя, тя му благодари за това, че неговата подкрепа й помага много.

И какво ще отговори мъжът на това? В началото ще се изненада, защото той смята, че тя ще му устрои скандал. Той смята, че тя просто се шегува. Но това не е просто всичко обърнато наобратно, а противоположност на обратното, точно обратното… Защото тя вижда слабостите ти, поставя ги върху себе си, а на теб ти казва това, което действително би видяла в теб, ако не й пречеше нейният егоизъм.

Въпрос: Не ми е ясно как така мога да казвам обратното на това, което чувствам?!

Отговор: Трябва да разберете, че ние не виждаме света – ние виждаме само себе си! Всеки човек има филтър на очите си, през който преминава само това, което е добро или лошо за него. Всичко това е, за да мога да се отдалеча от вредното за мен и да се приближа към полезното. Така че, виждам света избирателно.

За мен е непознат и неизвестен реалният свят, който съществува извън мен, от другата страна на дланите ми, с които закривам очите си. Аз не го разбирам и нищо не знам за него. Той ми се представя такъв, какъвто го рисува моето егоистично желание.

Ако започна да възприемам това егоистично желание като свой враг, а светът искам да видя добър, то ще поискам да махна тези егоистични, криви очила. И за всичко, което виждам като лошо, ще ти говоря като за хубаво. С това не те лъжа, тъй като се отнасям към теб като майка към детето си, и ми харесват всички твои качества.

Такъв ще те видя, когато снема егоистичните очила, защото извън мен съществува само съвършен свят.

Въпрос: Но тези криви, критични очила са все още на мен?

Отговор: Но ти искаш да видиш това, което се намира зад тях, да се издигнеш над своето знание. В тези лещи е споен твоят природен, естествен егоизъм. И затова ти гледаш през тях своята половинка и виждаш в нея само недостатъци.

Ако това са нормални очила, ти просто би ги свалил и изхвърлил – но тези лещи са имплантирани в теб. И затова трябва да считаш всичко лошо за добро, тъй като помниш, че гледаш през криви очила.

„Любовта трябва да покрие всички престъпления“ означава, че няма да остане престъпление, а вместо тях ще има само любов. Ти обичаш всичко, което е в твоя партньор. Просто не забелязваш в него никакви недостатъци, поради факта, че този навик се превръща във втора природа. Опитвай се с всички сили, докато не ти стане навик!

Нека решим, че от този момент нататък ще се държим в дома си така, сякаш сме идеални и между нас няма никакви противоречия. Сякаш наистина искаме да направим един за друг максимално добро и да бъдем като едно тяло. И не физически, в леглото – а душевно, вътрешно. След много такива упражнения ще видиш как изведнъж това започва да се материализира.

Но разбира се, това не може да се направи без обществен натиск от обкръжението. Вие никога няма да излезете от този безкраен семинар, вие сте винаги в него. И тогава изведнъж ще видиш как природата вътре в теб и извън теб започва да се променя. Светът ще ти се стори друг, а и ти самият, и отношенията – всичко се променя. Както е казано: „Видях обратен свят“.

Това изглежда като психологическо упражнение, но в него има много голяма дълбочина. Нуждаем се от колективната сила, която ще ни въздейства и ще ни помогне да започнем такива тренировки. Но тук има едно много важно условие: преподавателят в такава група трябва да бъде от обществото на „Бней Барух“.

От 33-та беседа за новия живот, 12.07.2012

[85259]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Мъжът и жената - Няма коментари→

Всички събития се разкриват само относно човека, заради неговия недостатък за съвършено възприятие, заради непоправените му усещания. Светът изглежда несъвършен съгласно зрението и знанията на човека. Но трябва да се разбере, че това несъвършенство не е в света извън нас, а в самите нас.

Днешната световна криза се разгръща не около нас, а в нашето възприятие. Но в онзи миг, когато ние се поправим, всички външни проблеми ще изчезнат. Тъй като светът сам по себе си не съществува, а само в усещанията ни – той се намира вътре в нас. С поправянето на нашите свойства веднага изчезват всякакви катастрофи и проблеми, урагани, кризи. Няма нищо такова – цялото сътворение е запълнено от проста Висша светлина…

Разликата между лъжата и истината е само вътре в човек. Преди всичко, анализирайки сипещите се върху него удари, той трябва да разбере, че те имат конкретна причина и цел, както е казано: ”Аз съм първи”, тоест причината и ”Аз съм последен”, тоест целта. Тези удари идват, за да се поправи човек, виждайки, че неговото възприемане на реалността е лъжовно.

Тази работа е като ”помощ срещу него”. Защото ако това зло бе останало вътре в човека, той никога не би го разкрил. Но доколкото злото се разкрива отвън, сякаш се обявява срещу него, човек може да го разделя. Нашето его многократно увеличава това зло, позволявайки да го виждаме в другите в най-отвратителната му форма.

Ние гледаме на своето зло като през лупа и го виждаме в 620-кратен мащаб. Това ни помага да го разкрием, това е ”помощ срещу самия себе си”. Аз разкривам това зло в другите, но с помощта на разума разбирам, че всичко е тъкмо обратно, че то се намира вътре в мен, по такъв начин мога да се поправя. Човек е задължен постоянно да се намира в такъв анализ, за да възприема правилно реалността: всичко, което е лошо, видимо отвън, трябва веднага да се преобърне, да се види вътре в нас и да се поправи.

И така, докато не се обединя с онова, което се намира извън мен и това свойство става за мен добро. Аз го приемам и се намирам в него, правилно поправяйки се. Тъй като с негова помощ мога да се проверя относно групата, другарите, Твореца.

Излиза, че такова външно възприемане на реалността ми помага да намеря злото в себе си, като мое вътрешно отражение, да разбера, че не светът е разрушен, а аз самият съм разрушен, защото така се разкрива моето собствено зло. И поправяйки себе си, аз поправям целия свят. Това се нарича ”Да преклониш себе си и целия свят на везните на оправданието“.

Да се надяваме, че ще усвоим това, ще възприемем тази картина и ще можем да предадем този здрав и правилен подход на целия свят, на всичките му обитатели. И тогава благодарение на човека, ще можем да излекуваме всички проблеми. А първата трудност е да обърнем своя подход и вместо да се опитваме да поправяме света, да разберем, че трябва да поправим самите себе си.

Науката кабала казва, че целият свят, който виждаме около себе си, е отражение на вътрешните ни свойства, като отражението в огледалото. Но за по-голяма яснота може да се каже, че преди всичко трябва да се поправи човека, за да може след това той да поправи света. Защото непоправеният човек създава непоправен свят, а поправеният човек построява поправен свят.

От урока на тема ”Пряко и косвено въздействие”, 02.08.2012

[84700]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Последните изследвания показват, че невроните в мозъка проявяват гъвкавост при съединение. „Материалът” остава същият, но връзките в него се променят. Може ли от тук да се направи аналогия с „материала” на получаващото желание?

Отговор: Със средствата на традиционната, „материална” наука никога няма да разберем работата на мозъка. Предполагам,че на изследователите това вече е ясно. Нали мозъкът зависи от текущата ситуация и затова данните в тази сфера почти не позволяват да се определят статистическите закономерности или да се намери някаква последователност. Мозъкът – това не е просто „половин килограм сиво вещество”. Той през цялото време е променлив и макар ние да сме класифицирали по предназначение всички негови части, те могат да изпълняват съвършено различни функции.

В главата на духовния парцуф, от където произтичат решенията, има пряка и отразена светлина –  връзката между Твореца и творението. Така стоят нещата и в нашия мозък, само че на друго ниво. И затова ако не разкрием в себе си част от Твореца, няма да ни се отдаде да узнаем принципите на работа на мозъка. Половината картина едва излиза от тъмнината, а ние не знаем какво я привежда в действие.

Като цяло, нашият мозък може да се сравни с детектор, с приемник, който улавя сигналите от обкръжаващата среда. Няма голям смисъл да го разглеждаме сам по себе си, освен в неговото пространство. Изучавайки само мозъка и „оставяйки го зад кадър”- неговата връзка с източника на данни, никога нищо няма да узнаем. Нашият мозък възприема външната информация от някакво поле.

Устроени сме с много детерминиран образ: нашата природа се дели на нежива, растителна, животинска и човешка, ние се разделяме по парцуфи, по сфирот, по части, по „дебелина на желанието” и  „скованост” на  екрана, а всъщност в духовното всичко е едно, всичко е свързано в неделимо съвършенство. Там е  миналото, настоящето и бъдещето, там са трите състояния на развитие, там е заключено всичко.

Мозъчната дейност сякаш е приемно устройство или взаимодействие вътре в системата, която мога да възприемам само в степента на собственото отдаване. Може да се каже, че мозъкът – това е част от общата система. Но в действителност мозъкът е разумът на всеки, простиращ се в цялата Безкрайност, която човек трябва да постигне на дело. А за сега ние усещаме само нейните трохи.

Не мисля, че науката ще продължи да се движи в предишното направление. Един ден учените ще установят, ще изменят подхода и ще започнат да правят открития на по-високо ниво. Точно така, както от времето на парния двигател човечеството е преминало към двигател с вътрешно горене. Изследователите на мозъка ще поискат да се издигнат на нивото на „информационния слой”, лежащ над нашия свят. Само от там те ще могат да продължат своите търсения, като в същото време съвременният подход нищо не им дава.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 16.07.2012

[83203]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

За възприемане на точната картина на реалността е необходимо да се обхванат двете гледни точки към нея: от страната на Твореца и от страната на творението, и да се разбере как се съотнасят една към друга. Въз основа на тези две състояния можем да установим отношението към всяко желание, за да може, в резултат, всички тези точки, определящи отношението между Твореца и творението, в степента на техните противоречия или сходства едно с друго, да ни дадат ново възприемане за света.

Това вече ще бъде не тази, лъжлива, представяща ни се сега пред нас картина, която се нарича въображаем свят, защото тя е едностранна и малка, ограничена само в това, че преминава вътре в нас, през нашия егоистичен филтър, пораждайки усещането за този свят.

Когато обширната, безкрайна реалност, намираща се извън нас, зад пределите на нашето постижение, преминава през нашия егоизъм и попада в нашето усещане, тя се стеснява до материалната картинка на нашия свят, който усещаме като резултат. Но за да достигнем неограничено възприятие са ни необходими две нови точки.

Нашата малка егоистична реалност се нарича животинска, защото се възприема от животинското ни тяло. За да усетим действителната реалност са ни необходими две точки: едната – противоположна на Твореца, и другата точка – подобна на Него.

А между тези две точки, от тяхната връзка с всички видове отношения: “за” и “против”, от сходството и противоречието ние изграждаме своята нова картина за света. Всички те са с противоположни и подобни свойства – те и ще станат съставните елементи на нашето възприятие.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 13.07.2012

[83694]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Светлината  е впечатление вътре в желанието, особено явление в него, затова аз я усещам различно. Казано е:  светлината, проявила се вече на някакво стъпало, не изчезва никога от там. Това означава, че всички състояния, някога преживяни вътре в материала на творението, които наричаме светлина или тъкмо обратното, тъмнина, всички частни впечатления, остават завинаги вътре в желанието и съществуват едновременно, без да си пречат едно на друго.

Това е нещо като ефир, напълнен с милиарди радио вълни, които не си пречат една на друга, защото се намират на различни честоти. Те не се натрупват една върху друга. Същото се случва и с желанието, което съдържа още повече компоненти. Всичко, което някога се е случило, си остава в това желание. А желанията се включват едно в друго – от първото до последното.

Тоест във всяко желание се намират всички останали желания, а също така и техните състояния. Но работата не е в количеството. Качеството се получава не благодарение на количеството, а над него, когато аз се издигам над всичките тези огромни количества от впечатления към единия Управляващ, който ги предизвиква. И затова привличам светлината, която от всичко това ще направи – Единия.

Никакво прибавяне на количеството няма да даде ново качество. Можете да смятате, ако искате до безкрай – рационалните числа нямат краен предел. Има такива физически константи, които се изразяват с ирационални числа и нямат точен израз, съдържащи безброй цифри след запетаята, както например, числото ПИ. И тъкмо тези ирационални константи ни посочват фундаменталните основи на Природата.

Но постигайки границата на числения, количествения метод – тъкмо на тази граница човека иска нов качествен подход.

От урока ”Учение за Десетте Сфирот”, 10.07.2012

[83575]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В нашия свят се намираме във връзка с физическите си тела и ни се струва така, сякаш имаме свобода на избора, индивидуалност, самостоятелност, молим и получаваме отговор, реакция. Но след това откриваме, че просто сме седели пред огледало… Не е имало никакви други хора. Моите собствени свойства са ми се представяли като човечество, голям свят около мен, с който сякаш работя.

Затова трябва да разбереш, че това, което причиняваш на другите – ти причиняваш сам на себе си. То не само че се връща към теб по обходни пътища, а и действаш пряко срещу себе си. Тъй като всичко, което виждаш около себе си, са твоите собствени вътрешни качества, изкристализирали на повърхността.

И това е единствената възможност да разкрием себе си. Защото ако бихме разкривали това желание, с което ни е направил Творецът, вътре в себе си и бихме били затворени в него през цялото време, нямаше да се опитваме да го проверим, а бихме го възприемали като добро, мислейки само за това, как да го напълним. Бихме го лелеяли като любяща майка, която се вълнува единствено от това, детето и да е пълничко и здраво. Тя не критикува личните му качества.

И затова сме поставени в такава, особена реалност. Казано е, че човекът е малък свят и всичко, което се намира вътре в него, той вижда като отвън. Целият обкръжаващ свят си ти самият, обърнат наопаки и навън. И сега, виждайки всичко съществуващо уж като извън мен и отнасяйки се към всичко егоистично, можеш да се опиташ с всички свои егоистични свойства да постигнеш любовта.

Излиза, че всичко е създадено само за твоето поправяне. Ако всички тези твои свойства биха останали само отвътре, ти не би успял да ги разкриеш и да ги поправиш, и порада това не би получил правилни съсъди за разкриване на Твореца. Но доколкото всичко това се намира извън теб, сега можеш да го видиш, да проанализираш своето отношение, да го откриеш 613 пъти повече и по такъв начин да разкриеш Твореца. Тъй като вътре в теб не може да се разкрие повече от една точка в сърцето.

От урока по статия на Рабаш, 09.07.2012

[83393]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всички „плаваме“ в информационното поле. То е извън времето, пространството, преместването, то е постоянно. Не усещаме това поле, защото се различаваме от него по свойства. Но ако се обединяваме, то според степента на нашата взаимовръзка ставаме подобни на това информационно поле, единни като него, и започваме да улавяме информацията му.

А ако всеки е отделен и не е обединен с другите, то в това информационно поле той улавя само малка информационна част, която всеки усеща като „нашия свят“, изолиран е в своето информационно поле – това, което се намира само в него, в неговата индивидуална, егоистична част.

А в момента, в който се съединяваме, минималното множество е двама („миют а-рабим – шнаим“), то веднага попадаме в съответствие с това информационно поле, започваме да го усещаме в минимална степен, наречена „нефеш де-нефеш“. И така нататък. Тоест степента на съединяване усещаме по закона за подобие с това поле – Твореца, правейки от себе си сетивен орган.

[82297]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: На вчерашния семинар се изпълних с надеждите на всички другари за предстоящия конгрес, който ще се състои след пет дни на север в Израел. Тези пет дни дори ще преминат под девиза “Чукаме на вратата на Твореца!” А днес се чувствам в напълно противоположно състояние, няма го това искане, което беше вчера, като че ли “издърпаха килима под краката ми”…

Отговор: Мисля, че такива смени на състоянията трябва да са не от ден на ден, а от минута на минута. Преди минута бях дотолкова слят с цялото, с такава сила и енергия се стремях към него, а след минута напълно обратно – като че ли никога не е било.

И какво от това? На какво може да се учудваме тук? Доколко желанията ни могат да се менят? Няма никакъв проблем – това е творението. В крайна сметка, сме подобни на екрана на телевизора – това, което показват на него, това и виждаме, а което не показват – не. А онзи, който показва – не съм аз. И какъв сигнал ни изпраща – не зависи от мен.

Въпросът е в това, как сам да започна да извършвам това действие, за да прожектирам филма, който аз искам, а не онзи, който ми показват? Не искам да оставам в този живот, в който ми превъртат това кино. Искам друг филм!

Въпрос: Как да ми прожектират този филм, как да проведа правилната подготовка от този момент и по-нататък?

Отговор: Проблемът е в това, че мога да изменя своето усещане, филма, който ми прожектират, при условие, че се издигна до неговата истинска форма. Постоянно ми изпращат нови решимот, сигнали, нови картини – от Безкрайността през цялото време идват до мен. С помощта на всяка такава картина се приближавам до Безкрайността. Това е много дълъг път, а засега се намирам на такъв етап, когато реагирам на тези въздействия като животно: стремя се към хубави усещания и бягам от лошите.

Ако искам да напредвам не по ”животинския” начин, когато кадрите, идващи към мен, усещанията, в които се намирам в това триизмерно пространство, определят целия ми живот, ако искам да напредвам добре и бързо, то трябва се отъждествя с този Киномеханик, който ми прожектира този филм. Трябва да се съединя с Него, с Неговия план, да се съглася с процеса, да се съглася с това, което Той ми изпраща, и да разбера, че това, което Той изпраща, и това, което виждам – това са две противоположности.

Например, има картина, която можеш да видиш като черно на бяло или като бяло на черно – негатив и позитив. Така и тук: трябва да променя формата на възприятието, само че при нас не е просто черно-бяло, а противоположни форми, в множество най-различни свойства на възприятието. Трябва да си пожелая да възприема тази картина такава, каквато Той я вижда, каквато Той я изпраща. Картината идва на моя триизмерен екран, вътре в който се намирам и искам да я усетя в такъв вид, какъвто се представя в Неговите очи, каквато я изпраща Той. Той ми изпраща картина, пълна с доброта и благо, бидейки Добър и Творящ добро, а аз я виждам в пълнотата й, противоположна в цялото свое възприятие – в желанията, мислите.

За да я видя в същинския й вид, трябва да променя възприятието си, свойствата си, желанията си – на противоположни. Това е напълно възможно. Имам допълнителна връзка с Него освен тази картина, а и чрез картината мога да се свържа с Него.

Ако от тази картина, всъщност, взема целия свят, всичко, представящо се пред мен, искам да го съединя заедно и да го съотнеса с това, Кой ми прожектира този филм, то по такъв начин влизам във връзка с Него и как мога да поискам от Него да промени моите свойства.

Така, с помощта на света, правилно подреждайки го по методиката, се свързвам със Създателя и Той прави в мен това изменение. Тогава виждам, че картината се променя и вече разбирам какво трябва да правя. Важното е да получа първото изменение. Оттук вече разбираш как да вървиш нататък, имаш път, имаш правилния подход. Да се надяваме, че ще можем да реализираме това първо действие.

От урок по книгата „Зоар“, 01.07.2012

[81813]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Във всеки от нас има 613 желания, които се отнасят до връзката ни един с друг, която трябва да поправим. Преди всичко, трябва да видя, че всички те са егоистични и че искам да използвам ближния и да използвам Твореца.

Направлението: „Исраел, Тора, Творецът“, т.е. от любов към творението към любов към Твореца, отначало работи в обратна форма: използваме Твореца и творението за собствено благо. Трябва преди всичко да разкрием това и то се разкрива при условие, че използваме правилно и творението, и Твореца.

На първия етап, желаейки да достигнем общата връзка с цялото мироздание през творенията към Творецът, откриваме в това своите престъпления и подлост, и така разкриваме злото начало. И това не се случва един път, а през цялото време, според степента на напредък, се разкрива малка част от егоизма. Искаме неговото поправяне, а в светлината на поправянето откриваме още малко от егоизма и пак искаме неговото поправяне.

От Твореца чрез групата идва светлина, осветява, поправя разкритото от нас зло и в следствие на това откриваме в себе си нови, по-силни и жестоки вълни на егоизма. Така напредваме от малките грешки към по-сериозните, а след това от не големите престъпления към по-големите, които постепенно се разкриват и поправят.

Но винаги се стремим към любов, към съединение, към обединение на Исраел, Тора и Твореца едно цяло. Искаме Творецът да е свят, „отделен“, особен, т.е. свойството отдаване винаги е било начело на ценностите за нас. Така става напредъкът.

И главното в тази работа е да разберем, че всички поправяния са съсредоточени извън човек. Неговият духовен напредък се извършва извън него. А извън него са само Шхина и Творецът, който я напълва.

На човек му се струва, че около него е целият свят: неживият, растителният, животинският, човешкият, но това е само негова илюзия, въображение. В действителност, всичко това не съществува. Когато човек започне да разкрива истинската реалност, открива, че тя цялата е лишена от духовен живот, а я оживява само висшата сила – Творецът, който стои зад всички тези образи и сенки. Сами по себе си те са само обличания, обвивки, които нямат вътрешно напълване.

Да се надяваме, че истината ще ни се разкрие бързо и ще започнем истински да работим с Твореца през тези одеяния.

От урока по статия на Рабаш, 09.07.2012

[82496]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко, което описват кабалистите, се намира в нас, в нашите корени. Според развитието си, моето получаващо желание започва да ми разкрива хоризонти, показва ми настоящето, бъдещето, миналото. Скалата на времето всъщност не съществува, тя е елемент на възприятието, част от картината на реалността, която се рисува в желанието.

И затова хронологичният процес, който изучаваме, всъщност, e поредица от състояния. От безизходност се изразяваме с термините за време, защото такъв е алгоритъмът на светоусещането ни.

Миналото, настоящето и бъдещето са състояния, по които мога да се премествам назад и напред според необходимостта, ако управлявам с желанието и екрана. По такъв начин, няма нито време, нито пространство. Всичко това са мои усещания и желания. Една категория свойства определя понятието време, а друга – пространство.

Времето, както си го представяме днес, е илюзия. В действителност аз се намирам в определено желание на неживото стъпало и това желание ми рисува картините на битието в този свят, на живота и смъртта. И независимо, че кадрите се променят пред очите ми, самото желание си остава непроменливо. Явявайки се копие на много по-високи желания, то рисува в моите усещания етапи, аналогични на духовните стъпала. Струва ми се, че живея, а всъщност, това е само проекция на духовните стъпала и смяна на ”материала” в егоистично и затова ”мъртвото” желание.

Разбира се, за Твореца не съществуват промеждутъчни състояния. Висшата светлина пребивава в абсолютен покой. Той изначално е формирал едно единствено състояние и точно това трябва да проявяваме в своето възприятие. Днес това състояние не може да се разкрие пред мен, защото не съм готов за него. И затова то се е съкратило със 125 стъпала, и аз всеки път разкривам граничещото, по-високо стъпало. Това ми позволява да правя крачки по пътя на възхода и съвършенството.

Но така или иначе, всичко се намира в мен, в моето получаващо желание. Сега времето ми се представя като външен фактор: Земята се върти около Слънцето, бягат минути и секунди …Но в духовното няма нищо външно – там се обръщаме към получаващото желание и в него осъществяваме всичките си действия.

Веригата на всички тези действия определя моето време. Ако тук са ми необходими 10 години за следващата крачка, в духовното измерение е изминала само една секунда. Там усещането за време идва не отвън, а се обуславя единствено от моите действия. Нещо повече, между тях няма интервали, защото всяко от тях предизвиква следващото. И затова, когато се издигам в духовното измерение, моите действия следват непрекъснато и времето изчезва.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 28.06.2012

[81615]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→