Всичко, което ние преживяваме  е същност на желанието, което се разкрива под каквато и да е форма. Може да се каже и по друг начин: желанието приема една или друга форма под въздействие на светлината. Основата на всички светове  е едно и също желание, което се различава единствено по форма и своето ниво.

Всичко, което стои пред нас сега, ние виждаме на най-ниското ниво на желание. А по-напредналите форми възникват, когато това желание приема намерение за отдаване – тогава предишната му форма се заменя за нас с духовна. В други отношения, няма никаква разлика между различните части на световете и степените. Точно, както всеки път, когато ние сякаш слагайки други очила, виждаме света по различен начин.

По този начин желанието остава непроменено, а в него има 620 под-желания, в известна степен взаимосвързани помежду си. И всички тези нива достигат в края до Малхут света на Безкрайността. В действителност, ние и сега виждаме именно нея, но от своето стъпало, съобразно своите инструменти на възприятие. Казано е за това: „Всеки отрича според своите недостатъци“.

Въпрос: Как да обясним това на човек, който не изучава науката Кабала?

Отговор: Желанието – е материя. Атомът се състои от частици, които са енергия, с други думи – желанията се движат. Ако частицата не се движи, тя изчезва. Всъщност, частиците – това е енергия, светлина. Те взаимодействат помежду си, комбинират се и създават различни форми на комуникация. От тази връзка се създава общото желание, а от него материята, в съответствие с нейните четири нива или четирите вида природа: нежива, растителна животинска и човешка.

Всички те имат желание. То може да нараства или да спада, разделено е на „плюс“ и „минус“, но същността му остава една и съща. Нашето обичайно разбиране за материята не съответства на постиженията на науката, не само в квантовата физика, но и на тези раздели, които се занимават с възприемането на реалността. Така или иначе, сега вече е ясно, че материята е всъщност енергия. Това се отнася и до нас самите и до това как възприемаме себе си. Разбира се, не всеки човек ще разбере това, но поне ще повярва на научните данни. В края на краищата, много неща от живота приемаме като факт, без да се притесняваме с проверки.

Така че, ако всички творения са желание, то само по отношение на желанието можем да говорим за подобие или различие, за близост или отдалеченост. Равните желания са заедно. Колкото повече те се различават, толкова повече се отдалечават едно от друго. Противоположните желания са раздалечени едно от друго на безкрайно разстояние. По тази скала – от сливане на диаметрални противоположности – се разпределят всички останали състояния. Всичко се измерва с желание.

Така че, нашата работа е проста – необходимо е само да се доверим на желанието и в съответствие с това да напредваме. Подобно на психолог, аз гледам на себе си отстрани, разглеждам своите желания отвън и проверявам техните настройки: какви форми на желанията има в мен, колко много те упражняват власт над мен и колко аз над тях. Според степента на сегашното си разбиране аз определям желаната за себе си форма и я сравнявам с текущата.

И тогава търся възможност да премина от съществуващата към желаната. Кабалистите казват, че можем да направим това с помощта на светлината, възвръща към Източника. Това означава, че аз трябва да определя сегашното си състояние като нежелано и лошо, а бъдещото – като желано и добро. Разстоянието между тях ми причинява страдание, а също така, предизвиква в мен желание и ми позволява да полагам усилия в групата.

Всичко се определя от съотношението между съществуващото и желаното. Аз разкривам горчивата истина за текущото състояние и се устремявам към следващото, а висшата светлина ще свърши своята работа – тъй като именно тя трябва да ме преведе през необходимите изменения към нови, по-напреднали форми на желанието. Аз само решавам за себе си, че действително искам точно това и с това „затварям веригата“, привеждам светлината в действие.

По този начин, методът е прост, въпреки, че има много компоненти: група, учител, книги, величието на Твореца, обучение, разпространение, картината на реалността, световете и т.н. В крайна сметка, ако се включи всичко това към класа на външното, оставам аз в текущото състояние, което трябва да се прояви като непоносимо, а аз съм в следващото състояние, което е толкова прекрасно, че по-добре да умра, отколкото да живея без него. А къде е светлината? Тя идва чрез групата, тъй като следващото състояние е всъщност единство на ново ниво. Тези условия ме водят към действие.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 26.06.2012

[81457]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Маями. Урок №1

Баал a-Сулам, Писмо 13: …Това се случи с вас, защото вие се отнесохте небрежно към моята молба да прилагате старание в любовта към другарите. Обяснявах ви по всички възможни начини, че това чудесно свойство е достатъчно, за да се напълните с всичко онова, което не ви достига. И ако не можете да се издигнете до небесата, то не ви ли разясних как да действате на земята? Защо не положихте усилие в тази работа?

Ние сами рисуваме картината на нашия свят в собствените си свойства. По принцип, различаваме два вида въздействия на желанието за получаване:

• Това, което за нас е добро и удобно;
• Това, което е лошо за нас, което ни заплашва.

Целият ни „материал“ е желанието за наслаждение, разделено на пет нива: от нулево до четвърто ниво. И на всички тези нива имаме многобройни свойства, състоящи се в това, как да получаваме наслаждение. Затова в усещането на реалността улавяме от светлината на Безкрайността, напълваща цялата действителност, онези страни, които могат да ни донесат наслаждение или да ни нанесат вреда. Това рисуваме със своето възприятие, от това е изтъкана цялата картина на нашата реалност.

Тази картина е твърде малка и ограничена, за нея ни разказват кабалистите вече хиляди години. А напоследък към тях се присъединиха и учените, признаващи, че ние улавяме едва прашинка от действителността.

Как да видим истинската реалност? Не тази, в която се раждаме, живеем и умираме. Не тази, в която се чувстваме малки, нещастни и ограничени.

Кабалистите разказват, че истинската действителност, така както и светлината на Безкрайността, в която пребиваваме, може да се усети единствено при условие, че разширим своите инструменти за възприемане. И затова нашата наука се нарича ”наука за получаване”: с помощта на тази методика можем да разширим своите инструменти за възприемане и покрай реалността, възприемана от петте сетивни органа: зрение, вкус, слух, обоняние и допир, да се издигнем на по-високо стъпало – към петте допълнителни усещания.

Затова трябва да пристъпим към промяна на нашето получаващо желание, за да възприемаме не само това, което е важно за него, в позитивен или негативен смисъл, но и онова, което е извън него, но пак в позитивен или негативен смисъл. Как се прави това?

Аз трябва да се облека в някой, който е извън мен, да се приповдигна над собственото си усещане, положително или отрицателно, към възприемането на онова, което е добро или лошо за другия. Ако улавям усещанията на някого, макар това да е усещането само на един човек, то вече излизам извън себе си и започвам да възприемам света такъв, какъвто е – в първично, в неголямо количество. А след това мога да разширявам собствените си предели – още и още, докато не доловя реалността, която не зависи от мен. Това се нарича възприемане над разума, над своето получаващо желание.

Вече дълго време се намираме в процес на това развитие. Материалът на желанието се е развивал от неживото ниво към растителното, а след това към животинското – и всичко това е било развитие на получаващото желание в неговото самоусещане. То е разширявало способността си да усвоява едни или други въздействия вътре в себе си, докато не е реализирало тази опция докрай. То няма какво повече да добави към себе си и сега усеща, че е ограничено.

Ето какво се случва в съвременното поколение: започваме да усещаме отсъствието на какъвто и да е интерес към живота, към развитието, към всичко, с което се занимаваме в този свят. Вече не можем да управляваме света и себе си както преди. Егоистичното желание се е самоизчерпало, това стъпало вече е завършено.

И затова в по-нататъшното желание ще ни подтикват към следващото ниво на развитие. За Фараона е казано, че посредством бедствията и страданията той е пробуждал Исраелевите синове към изход от Египет. И днес усещаме безпомощността си в живота. Властващият над нас егоизъм ни демонстрира, че не е способен повече да ни напълва. С всички сили се стараем да открием някакъв нов смисъл, удоволствие или знания в живота, но всичко това ни води към непрекъснат спад: колкото по-добре се стараем да живеем, толкова е по-лош животът ни. Дори онези, които имат всичко, не изпитват вътрешна радост и щастие. А освен това, нашето материално битие става все по-тежко. Ние наистина се свличаме.

Тъкмо това състояние трябваше да се получи. В онова време, точно поради това Исраеливите синове са бягали от Египет. Те биха искали да останат, но са получавали такива удари и страдания, че не са имали друг избор, освен бягството.

И започвайки да работи над себе си, всеки кабалист сякаш иска да излезе в светлия и прекрасен духовен свят, в лъчезарното бъдеще, което отваря всички хоризонти. Но по пътя той открива тъкмо обратното – тежък вътрешен живот, тежки условия, които го потискат. И потискането е предизвикано тъкмо от това, че той напредва не по обичайния егоистичен път. Вместо това, поради безизходицата, притиснат от обстоятелствата, той трябва да премине през духовното състояние на раждането – бягството от Египет, подема над егоизма, излизане от самия себе си навън, към усещането ”извън тялото”, т.е. идващото от другите.

В нашия свят раждането също е съпроводено от схватки (цирим) – с други думи, чрез бедите (царот), с проблеми, с натиск. И особено тези усещания се дават на онези, които се занимават с науката кабала, за да им помогне да напредват. Така матката натиска плода, за да се роди.

Но науката кабала не ни разказва просто за някакво раждане, за придобиване на ново възприятие и преход от поглъщане в себе си към освобождаване навън, от получаване към отдаване. Става дума не за теоретическо изучаване на процеса, не за философия – кабала ни помага сами да реализираме този процес на духовно раждане.

Така, както плодът в майчината утроба, ние трябва да почувстваме теснотата, тъмнината, притискането, задушаването и необходимостта със собствени сили да помогнем в процеса. Това е много неприятен процес. Това е много неприятно усещане и затова са ни дали науката кабала – преди всичко, за да познаем и разберем процеса, и второ, за да го направим лек и по-бърз.

Благодарение на кабала знам какво ми предстои, съзнавам, че трябва да изляза от вътрешното усещане във външното, за да мога в своето възприятие на реалността да не се ограничавам от петте си чувствени органа, а да виждам света извън себе си, извън майчината утроба. И тогава аз си съдействам в това. Как?

Нужен ми е ”акушер”, за да не ме тикат родилните болки да излизам от този свят, а сила отвън, която да ме издърпа напред. И тогава раждането ще премине лесно – заедно с ”водите”, т.е. със свойството  милосърдие.

Затова ни трябва помощ отвън, която ние организираме, с помощта на групата, извиквайки отвън тази велика сила. Казано е: ”Човек да помага на ближния”. Групата може да ме изтегли от този тъмен свят на светло, тя ще ми помогне да се издигна от петте телесни органа за усещане на следващото ниво, за да видя всичко в отразената светлина, без да поглъщам, а напротив, обръщайки се навън.

От тук произлизат такива термини като ”отдаване”, ”любов”, ”милосърдие” – всички те всъщност говорят за възприемане на реалността в друго свойство, когато сменям своето желание с желанието на ближния, сякаш се издърпвам от майчината утроба, от този свят, от усещанията на тази реалност навън. Тогава моето усилие предизвиква съответното въздействие на Висшата сила, която ми помага да измина този път и да се родя.

Такова е първото стъпало, което трябва да изминем, и това е особено тежко. Така е и в нашия свят, без да гледаме на всичките старания да облекчим процеса на раждане, да го направим по-лек и безопасен – това винаги е чудо, подобно на изхода от Египет. В този етап на развитие се крие нещо ново, необикновено, а още повече, когато се говори за духовно раждане.

От 1-я урок в Маями, 23.05.2012

[81263]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Съществува едно уникално творение – желанието да се насладиш. Това желание се получава от светлината, която го е създала като „нещо от нищото“, едни или други преживявания. С други думи, в желанието се изразяват различни явления, които го разделят на пет части: от нулева (коренна) до четвърта. Какво се случва в тези части и във отношенията между тях, това желанието и усеща – и не повече.

Всички изменения могат да настъпят само в желанието за получаване –в зависимост от това как то усеща своите части: доколко са обединени, колко са големи, широки и т.н. В съответствие с това се формира възпреманата от желанието реалност – тя се създава от това, което се случва в него.

Желанието може да съществува, но да не усеща дори себе си, сякаш в него работи само подсъзнанието. Може и така, че то вече усеща себе си като възприемащо действителността. А може и така, че то усеща себе си, възприемащо реалността и другите в усещанията си.

Нещо повече, желанието може да чувства себе си и другите, освен това и те да усещат себе си и другите. При това, то вече им приписва някакво самосъзнание и възприятие. На това не са способни малките деца и недостатъчно развитите хора.

Но така или иначе, всичко се случва вътре в желанието и в него има няколко нива на усещания.

На нивото на „този свят“ то усеща съществуването си, а също и близостта с другите или отделянето му от тях. Тази картина се формира от петте сетива: зрение, слух, вкус, обоняние и осезание. Ако ги изключим, желанието няма да чувства нищо.

Тук си струва да подчертаем осезанието: става дума не просто за докосване до нещо, а за физическо усещане на самия себе си, състоящо се от определени части, допиращи се с въздуха и т.н. Така че, ако изключим петте сетива, творението ще изчезне. Отстрани това ще изглежда като желание без всякакви усещания, лишено от разбиране и всъщност от съществуване.

Така че, цялата ни работа се извършва в това желание. Ние не намираме нищо повече от петте негови части, но можем качествено да ги извисим. Главното е – да разберем: каквото и да чувстваме, ние усещаме себе си, протичащите в нас явления.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 15.06.2012

[80623]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Изследване (Университетът Емори, Джорджия) е доказало, че при четене мозъкът реагира на описанието на миризми и движения така, както ако са истински. По време на озвучаването на думи, които изразяват процес на действие (тласкам, хвърлям, забавлявам се, счупвам) настъпила дейност в двигателната зона на кората на мозъка, координираща движенията на тялото. За мозъка няма разлика, когато човек вижда някой процес или чете за него: във всеки отделен случай се стимулират един и същи неврологични области.

Реплика: Съществуваме като вечни творения във вечното пространство, от което усещаме фрагменти, в съответствие с нашето развитие. Кабала е предназначена да ни изгради до пълното разкриване на всичко, което съществува. По степента на развитие променяме усещането за себе си и външния свят, до усещането на всичко съществуващо в единно цяло съоръжение – до безкрайността на всичко. В момента преминаваме етап на преход от усещанията на нашето измерение (триизмерно, време-движение-място-източник на съществуване) в десетизмерно (три линии, Ц“Б и пр.), а след това, в края на поправянето, в безмерно.

[79936]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве - Няма коментари→

Разликата между духовното възприятие и материалното е в това, че в духовния свят човек чувства намиращото се вътре в него желание да се наслади. А чувството, че светът е извън мен и не се отнася към мен, е този свят.

Разликата между едното и другото се определя от нашия егоизъм, който отделя някакви свойства, които са в мен, извеждайки ги като че ли на навън. Това разделяне се дължи на разбиване на желанията, правещи ги чужди и отделени едно от друго, извън интереса на другите и противни на тяхното желание.

Но именно затова имаме възможност в крайна сметка чрез поправеното желание отново да се съединим, както и в самото начало, но сега вече усещайки, разбирайки своето съществуване, постигайки го в цялата му дълбина. Тъй като сме извървели дълъг път на осъзнаване, изясняване, сравнявайки това, което усещаме вътре в себе си и извън себе си.

Това е възможно благодарение на факта, че егото ми е отделило и отхвърлило далече от мен милиарди видове различни мои свойства: неживи, растителни, животински и човешки, и аз ги чувствам чужди. Сега, поради факта, че ги сравнявам със себе си, приближавам ги със сила, желая или не, с това увеличавам своите чувства, увеличавм своето разбиране, докато не започна да обичам всички останали.

Като ги връщам обратно в себе си, придобивам такова широко възприемане на действителността, което обхваща цялата Безкрайност, 125 духовни степени.

Помислете колко са скрити и не се чувстват процесите, които стават вътре в нас самите. Но извън себе си веднага забелязвам и силно реагирам на всякакви, на най-малките добри или лоши изменения. Тъй като егоизмът ми ги увеличава, разглеждайки ги като под лупа.

По отношение на това, което става вътре в мен, егоизмът не е така претенциозен като към ставащото извън мен. И затова съм толкова чувствителен към всякакви явления около мен, а ако същото би ставало вътре в мен, аз дори не бих забелязал. Затова човек не познава себе си, не чувства, не вижда себе си така, както го виждат другите. Време е да разбере истински какво мислят другите за него. Те му отварят очите, а той не може да повярва, че действително е такъв.

Ние сами себе си не познаваме! Не чувстваме себе си, не познаваме своите свойства. Само искаме да се напълним, но не се оправяме във вътрешните тънкости. Докато всичко, което се случва извън нас, ни вълнува изключително много и съдим с голямо пристрастие кой как постъпва по отношение на нас и какво трябва да направим във връзка с това.

Затова, за сметка на това, че разбиването е изтласкало извън мен всички мои вътрешни свойства и ми е оставило нищожно желание, мога да започна да работя с това, което ми се струва външно и да го внеса обратно вътре, за да съединя в едно: светлината и съсъда – желанието. И благодарение на това, достигам огромна тънкост на възприятието, тъй като трябва да отчета и да разбера всеки един чужд на мен човек. Аз го ненавиждам, но трябва да го обикна, да обърна възприятието си от един полюс на друг.

Това разбиране ми дава огромна, 620 пъти по-мощна светлина и разбиране за това, къде съм и какво чувствам. В контраст със света на Безкрайността, първоначално създаден от Твореца, където творението е само една малка точка. А ние израстваме в тази малка точка до Безкрайност за сметка на това, че внасяме всичко, което се намира извън нас, целия свят – вътре. Съгласно правилото „Обичай ближния си както себе си“.

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 01.06.2012

[79647]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Шестстотин хиляди души”: Казано е, че съществуват 600 хиляди души, и всяка душа се е разделила на множество искри. А как да разбираме това? Тъй като духовното не се дели на части, и изначално нищо не е било създадено освен една душа – Адам Ришон.

От една страна, пред човек се представя картината на разбития и раздробен свят, а от друга страна, му е ясно, че самият той е разбит и раздробен отвътре – и затова вижда света такъв. Казано е, че поправяйки себе си, човек скланя себе си и целия свят към оправдание. По такъв начин, когато идвам до моя личен край на поправяне, целият свят трябва да бъде поправен в моите очите. Сега, съзирайки себе си, виждам света развален – такъв ми го рисуват моите пороци. И обратното, поправяйки се, скланям себе си и целия свят към съвършенство. Тъй като аз самият съм светът, който виждам – едно и също е. Светът е същността на моите съсъди – желанията.

А как са другите хора? Съществуват ли или не? Достигат ли и те края на поправянето? Или това зависи само от мен, а останалите ми съдействат по пътя? Възможно ли е това да е справедливо в отношенията между всички? Или други няма, и аз се намирам пред своя собствен разбит съсъд, представящ ми се като група от хора – егоисти, които ми противостоят? Значи само трябва да ги присъединя към себе си?

Накратко, как се съчетават частното и цялото? Може би наистина пред мен е моят собствен съсъд и в целия свят няма нищо друго, освен една душа, в която трябва само да се разкрие светлината на Твореца?

Значи ако проникнете по-дълбоко в своята душа, там ще разкриете този съсъд, в единството на всичките му части, в духовното му взаимодействие с Твореца. Ще се развее мнимата картина с милиардите хора и сплотявайки всички в една душа, ще видя, че няма никой освен Него.

А дотогава, светът ще се раздробява в моето възприятие като самостоятелни части на много отделни души…

От урока ”600 хиляди души”, 29.05.2012

[79262]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Баал Сулам, „Въведение в книгата Зоар„, п.33: Въпреки че всички образи и изменения започват и завършват във възприятието на душите, всяко проявление на Твореца създава въображаема картина, сякаш всички те се намират в Него самия. Творецът прави това, за да разшири и увеличи максимално тяхното постижение, в съответствие с плана на сътворението: „за да достави наслаждение на Своите създания“.

Разликата между мен и желаната картина, която си представям, трябва да се изпълни със знания. Необходимо е да влагаме сили в разбирането, прозрението и анализа – по този начин увеличавам своите съсъди.

В крайна сметка, постигаме реалност, 620 пъти по-голяма от първоначалната и тази добавка идва от главата на парцуфа. Желанието, създадено от Твореца, е същото, но към него добавям разбиране, постижение и по този начин качествено увеличавам егото си. Така че, постигам вече не това, което съм получил от Твореца, а Него самия.

Въпрос: Ако запълня тази празнина със знание, каква е тогава ролята на чувствата?

Отговор: Творецът желае за нас само едно – да формираме разум над чувствата, за да разберем, да познаем, да Го разкрием. Разбира се, по този начин разширяваме и нашите сетивни съсъди – тъй като разумът влияе на чувствата: ако знам от Кого получавам наслаждение, то нараства 620 пъти повече.

Преди ми предлагаха вкусен бонбон, а аз не исках да го опитам. Но изведнъж се оказва, че ми го е дал някой, който аз много уважавам – и бонбонът веднага придобива за мен различен вкус.

Всичко зависи от отношението. Например, ако ти сервират хубаво, отлежало вино от запасите, и дори ти разкажат неговата история, ти ще се опияняваш от аромата и ще се наслаждаваш на всяка глътка. Но какво, ако изведнъж се окаже грешка: налели са ти вино от друга бъчва, предназначена за обикновен супермаркет?

Нашите вкусове и предпочитания са базирани на ценностната ни система. Това, което ценя, то придобива за мен вкус. А след това, по този вкус оценявам и други неща. И обратно, без предварително формирано отношение, като компютър без софтуер – съм просто „метал“. Разбира се, че съм наследил набор от вкусове, но главна роля играе именно напълването на моите желания, което определя за тях реда на приоритетите.

Така че, 620-кратната добавка ми осигурява рационално отношение, осъзнаване на този, Който ме наслаждава.

Въпрос: Как да изградя правилно отношение, ако пред себе си виждам картина, която е съвършено противоположна на правилния порядък на приоритетите?

Отговор: Тази картина ми е дадена специално за поправяне. Трябва да придавам значение на Този, Който ми е изпратил тази неправилна форма, която позволява да бъде поправена. Без разбита мозайка, не бих могъл да събера разпръснатите парчета и не бих придобил в хода на работата съзнанието на Художник.

Полагам усилия да събера парчетата и в крайна сметка, събирайки оригиналната картина, да открия нейното послание: „Обичам те“. И сега вече знам Кой ми казва това и какво означават думите Му.

От урока по статията „Шестстотин хиляди души“, 29.05.2012

[79259]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение (Physical Review Letters): Оказва се, че при прехвърляне на квантова информация, вие можете да отговорите на всеки въпрос от енциклопедията, с част от нейна статия. Класическата интуиция предполага прост отговор, че знанието на частта не покрива знанието на цялото.

Но в квантовия свят знанието на частта позволява да знаем всичко за всичко, а голямата липса на знание може да съществува съвместно със знанието на всяка негова част. Такова нарушаване на логиката допълва списъка на философските пъзели на квантовата физика, нещо като квантова суперпозиция или принципа на квантовата несигурност.

Реплика: От гледна точка на Кабала тук няма никакъв парадокс, защото частното и цялото са едно и също, всичко от микро- до цялото е построено на принципа на холограмата, във всяка част на която има информация за всичко или, с други думи, всяка част и всичко в цялото се състои от 10 сфирот. С егоистичния си разум ние не сме в състояние да свържем частите и цялото, да признаем, че частта е равна на цялото, но в духовния свят, това условие е основно и се осъзнава още на първата духовна степен.

[78026]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Урок от Америка

Никога не сме и мислили, че физиката ще граничи с мистиката, с нещо, което лежи отвъд познаваемия и измерим свят, който можеш да видиш, усетиш, помиришеш и т.н. В крайна сметка, науката е нещо солидно и сериозно, обосновано, достойно за доверие, измеримо и проверено.

Въпреки това, през последните десетилетия, квантовата физика, занимаваща се с елементарни частици, от които се състои материята, стигна до изненадващ извод: материя няма, няма частици, ние само си ги представяме. Всъщност, зад частиците са скрити вълни, а с по-нататъшно проучване и те изчезват, оставяйки след себе си своеобразна сила. Всичко като че ли изчезва, изпарява се и става нищо.

В началото на миналия век физиката откри проблема корпусколярно-вълнов дуализъм на материята. А днес вече разбираме, че материята е такава само в нашите усещания, а в действителност е определена енергия. Ние също представляваме енергия, или свойства, според определението на науката Кабала. Съществува свойство на отдаване и свойство на  получаване, сила на получаване и сила на отдаване, „плюс“ и „минус“ – от тях се състои и цялата действителност. И макар че ние го чувстваме в „по-твърда“ форма, това е само резултат на възприятието.

Баал а-Сулам, „Шамати“, статия 98, „Духовното е вечно“: Духовно се нарича това, което не ще изчезне никога. Поради това, желанието за наслаждение в сегашния си вид на получаване за себе си, се нарича материално. То ще загуби тази форма и ще придобие нова – за отдаване.

Тук става дума за фундаментална сила, действаща в реалността. Обаче, ние с вас се придържаме към егоистичното свойство: целият ни живот, всички усещания са въз основа на получаването, пропиване, поглъщане за себе си. От това, което чувстваме, да възприемаме вътре, се формира и картината на нашия свят. Тази картина, разбира се, не е истинска – защото ние не сме запознати с тази енергия, с тази сила, която съществува около нас. Като даваща, алтруистична, тя е противоположна на нас и ние улавяме в своите егоистични, получаващи желания само една малка нейна проекция.

Ето защо нашата реалност е толкова малка, нисша и серна, както я описват кабалистите, постигащи истинската, широка реалност, която съществува вечно. Няма нищо по-долно и зло от нашия свят – и това е успокояващо: без значение какво има там, отвъд, то е по-добро от това, което имаме тук.

И така, ние ще постигаме духовния свят по степента на придобиване на втората сила – силата на отдаване. Но засега, от цялата реалност, простираща се от горе на долу, ние чувстваме само най-нисшия пласт, изцяло проявяващ се в желанието за получаване. Всички останали нива можем да усетим, само ако придобием желание за отдаване, което е разделено на 125 степени.

Желанието за отдаване е огромно и ние го откриваме постепенно, стъпало след стъпало, докато не достигнем до пълно алтруистично възприятие на реалността наречена „светът  на Безкрайността“. И тогава материалният ни свят – всичко, което усещаме в егоистичното желание – ще изчезне.

Макар да трябва да приемем това като предположение: цялата сегашна картина на света – е временна, подлежаща на големи промени. В крайна сметка, всичко ще се промени, без да остави и следа от това, как сега усещам себе си и света.

За това вече говорят и учените – в частност физиците – в множество статии. Приближавайки се до границата между материалния свят и духовния свят, те правят предположения за това, какви могат да бъдат противоположните свойства. Но те нямат средства, за да преминат тази граница, бариерата между нашата, сегашна реалност на получаване и външната реалност на отдаване. Тук действително има бариера, или Махсом. За да я преминем, е нужна специална методика. Това е точно науката Кабала, обясняваща как трябва да получаваме, да възприемаме реалността, лежаща от тази страна на Махсома – „обърнатия свят“.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.05.2012

[77551]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес ONE в Ню Джърси. Урок №3

Човечеството вече се развива десетки хиляди години. Накъде се движи то?

Ако съдим по природата, то виждаме, че тя се стреми към равновесие. Едно с друго се компенсират топло и студено, налягане и вакуум. Всички природни явления се стремят към балансиране на силите, към взаимно включване, доколкото това състояние е пропито с най-голям покой и постоянство, то е лишено от всякакво налягане и натиск. В крайна сметка, всичко достига равновесие.

От тук малко можем да разберем какво казват кабалистите за нашето състояние, за това, че трябва да постигнем равновесие с Твореца, с глобалната Природа. Тъй като Бог и Природата – всъщност са едно и също.

Какво означава това – да достигнем равновесие с Него? Творецът обладава свойството отдаване и любов – трябва да достигнем именно това, желаейки го или не. Творецът постояно ни въздейства, а вътре в нас ни задвижва “моторът“ на растящия егоизъм и затова всяка секунда се чувстваме все по-притиснати от обстоятелствата, все по-разбалансирани спрямо Твореца.

Това ни задължава да действаме и затова до сега в историята на нашето развитие сме се старали да компенсираме натиска с помощта на различни технологии, социални формации, навици, средства, които да ни защитят от жегата и студа, от натиска и промените и т.н.

И така, Природата е неизменна, константна, а ние постояно се развиваме отвътре, посредством променящата се верига на решимот, и нашето противопоставяне на Природата през цялото време се усилва.

Всички промени са вътре в нас. И нека ни се струва, че външният свят се изменя, като геологически и исторически епохи, поколения – каквото и да е там, всичко това се случва в нас. Проектираме тази реалност навън, независимо от това, че извън нас няма нищо. Човек е затворена „кутия” и картината на света се рисува вътре в нея, но той усеща тази картина сякаш се намира извън него.

По същия начин лещата на окото обръща изображението „с краката нагоре“. Окото възприема целия свят обърнат на обратно, а след това мозъкът го преобръща. Ако си сложим специални очила с такъв ефект, не след дълго мозъкът ще се приспособи и ще върне картината в правилното състояние.

Това илюстрира факта, че всички промени се извършват в мен, а не извън мен. И затова казваме: „Няма никой освен Него!” Съществува неизменна Сила, която ми въздейства. Тя е подготвила всички решимот и всичко, което разкривам всяка секунда от моя живот, в моя свят, в своята реалност, се явява тяхно следствие. Те „отговарят” за всичко, което мога да видя, чуя, опитам, усетя, да почувствам.

Трябва да се старая да помня това винаги: ако променям някого, то това е единствено себе си. Кабалистичната методика не е предназначена за поправка на света – с нейна помощ човек се самопоправя, поправя възприятието си.

И така, въпреки всеобщо разпространеното мнение, ако човек желае да встъпи в духовната картина, той трябва да префокусира своето виждане. На същия принцип са направени стерео изображенията (автостереограмите): за да ги разгледаме, трябва да префокусираме зрението си. Как да променим фокусировката, за да различим новия слой на реалността?

Това е просто: трябва да възприемаме света като действителност, управлявана от единната Сила. Всички промени се извършват посредством моите решимот. Всяка секунда се старая да осъзнавам тази ситуация, да разбирам, че винаги стоя пред една Сила, а в мен се пробужда решимо, противоположно на нея. Следователно всяка секунда от живота трябва да съм в равновесието, за което говорихме. Такъв е основният закон на реалността: без да гледам какво се пробужда в мен, изграждам себе си така, че да съм максимално подобен на Твореца и да не се различавам от Него по свойства.

Това е главното. Достигайки това стъпало на сегашния етап, се изкачвам на следващото. Така се уравновесявам с Твореца по всички параметри, на всичките 125 стъпала, напълно се уподобявам на Него и достигам абсолютен баланс.

Като цяло, схемата е проста: светът си остава все същият, но промените в мен всеки път ми го разкриват различен, и трябва да пребивавам в равновесдие с даващата Сила, която формира за мен настоящата картина.

От 3-ти урок на конгреса ONE в Ню Джърси, 12.05.2012

[77665]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→