Урок от Америка

Намираме се в „много конкретен” свят на предмети, на ясни обекти, възприемани от нашите пет сетивни органа. Така си представяме външния свят и Висшата сила. А какво е това сила? Как може да има нещо, лишено от „образ” в нашето възприятие? Говорим за свойството отдаване и любовта, но какво е това „свойство”? Всичко това не ми е ясно, не виждам това.

В света винаги наблюдавам обличането на силите и свойствата в материята на неживото, растителното и животинското стъпало. Иначе нищо не мога да си представя. Религиите и вярванията също винаги придават форма на своите образи. Без това хората са неспособни да обсъждат каквото и да било, да размишляват за каквото и да е.

И затова все пак си представям Висшата сила в някаква конкретна форма. Устроен съм така, че не мога да възприемам някаква сила без нагледно представен образ.

Като пример Баал а-Сулам ни посочва електричеството, което се проявява в усещащи се неща като стрелка, отклоняваща се от нулата, нагряващият се електрически чайник, работещият двигател и т. н. Някаква сила задвижва нещо – и аз я усещам благодарение на тази визуализация. Следствията стават илюстрация на причината и ми позволяват да се докосна до нея.

Когато човек идва в науката Кабала, той иска да разкрие висшата сила, висшия свят. Но си представя това в една или друга форма, в очертания, ограничени от три оси, в „експонати”, с които се пълни архива на неговото възприятие. Тъй като без тези вътрешни образци той ще остане като бебе, неспособно да разбере случващото се.

За да се разграничат детайлите и щрихите в картината на света, сравнявам нещо невиждано с онова, което вече се съхранява в моята памет. Не случайно на старини някои изпадат в слабоумие – те губят способността за това съпоставяне на зримото и усвоеното.

И затова трябва да разбираме начинаещите: на тях им трябва определено време, хиляди пъти трябва да чуят, че духовното е сила, а не форма. На човек му е много трудно да разбере това, докато наистина не придобие някакво усещане, дори и да е най-малкото. А дотогава той само слуша, но не чува, не се вглъбява вътрешно.

Всъщност ако можем да станем съсъд, тази сила ще ни напълни и ще ни предаде определена форма. Но как да създадем такъв съсъд?

Трябва да се обединим един с друг – това е единственото средство в нашия свят, на нашето стъпало. Затова пребиваваме тук, в тези тела – за да създаваме връзки, дори и на ужким. Но всъщност това, че се прегръщаме, не означава, че сме се обединили. Но ако в своите егоистични желания мислим за обединение, това е достатъчно, за да пробуждаме и притегляме светлината от доста по-високо стъпало върху нас, обкръжаващата ни светлина, която ни връща към Източника.

Старая се да наглася връзките с другарите, пробивам си път през пречките и тогава над това съпротивление светлината генерира енергия. По същият начин токът произвежда енергия, преминавайки през резистора – по елементарната формула: силата на тока, умножена по напрежението, е равна на мощността. Тъкмо това започвам да усещам, обединявайки се с другарите, въпреки вътрешното съпротивление. Според това, как упорствам, аз напредвам и вземам връх над силата на съпротивлението, чрез това усилие ми се разкрива светлината.

Така усещам резултата от действието на светлината, връщаща ни към Източника. Тя се проявява тъкмо в резултат на моите усилия, насочени срещу препятствията. Ето защо Творецът казва: „Да отидем при Фараона, защото Аз озлобих сърцето му. Аз ти дадох тези пречки – върви срещу тях. Това ще те подготви за разкриването, за изхода от Египет”.

От урока по статия от книгата Шамати, 10.05.2012

[77574]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

„Човекът – това е част от цялото, което наричаме Вселена, част, ограничена във времето и пространството. Той усеща себе си, своите мисли и чувства като нещо отделно от останалата част на света, което е един вид оптична измама.

Тази илюзия се е превърнала в тъмница , която ни ограничава в света на собствените ни желания и превързаност към  тесен кръг от близки хора. Нашата задачата е да се освободим от този затвор, чрез разширяване обхвата на своето участие до всяко живо същество, до целия свят, в цялото му великолепие. Никой няма да може да изпълни тази задача докрай, но самите опити за постигане на тази цел са част от освобождението и основание за вътрешна увереност.“

Алберт Айнщайн (Howard Eves, Mathematical Circles Adieu, Boston, 1977, ISBN 0871502402)

[77185]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

От 3-я урок в Колумбия

Защо Природата изисква от мен да познавам нейните закони? Нима само за да зная как по-малко да греша, как да си доставям удоволствия или как да избегна бедите и проблемите?

А може би, чрез бедите и проблемите Природата желае да ме издигне на такова стъпало, на което да придобия знание и контрол над себе си, на нивото на управление на света? Това вече е съвършено друго ниво на битие и съзнание.

Очевидно, сме объркали причината и следствието. Днес бедите ни принуждават да търсим възможност да осигурим своя успех в настоящето и бъдещето. Те са причината, в следствие на която да познаем Природата.

В действителност, обаче, това не е така. Проблемите само ни подбутват отзад, за да се устремим към познание, а това познание на универсалната Природа ще ни открие съвършено други хоризонти, ново измерение.

Ще усетим нова реалност – не тази, която възприемаме днес с петте органа на чувствата, подобно на животните. В крайна сметка, ние ги превъзхождаме по разум и изобретателност – умеем да строим комфортни жилища, да приготвяме храна, да се обличаме. Но от друга страна, на животните им е нужно в много по-малка степен да се грижат за себе си…

Нашето преимущество е в друго: можем да се издигнем до такова ниво, където ще живеем не заради грижата за телесния си живот. Напротив, грижата за телесния ни живот ще ни поведе към познание на общата Природа, и оттук ще тръгнем напред вече в друго измерение, усещайки реалността не със своята животинска същност, а чрез по-високо съзнание, чрез информационна програма, която ще ни се разкрие. Тази степен няма никакво отношение към текущото съществуване – тя се намира малко по-високо.

Вече много учени в наше време достигат до това, което мъдреците от миналите поколения са знаели. Въпросът е, как да разберем имаме ли възможност да разкрием висшата реалност. Как да излезем на нивото на универсалната Природа и да я усетим?

Като начало, трябва да разберем какво е това Природа? По нейните действия виждаме, че тя ни управлява с помощта на две сили: наслаждения и страдания. Те са като две юзди, които постоянно ни заставят да вървим към насладите и да бягаме от ударите.

Ето пример: заемам най-удобната поза, която е възможна при съответните обстоятелства, като при това, обработвам множество данни – състояние на здравето, формата на стола, статуса на обкръжаващите и т.н. И в крайна сметка тялото се настанява  максимално  комфортно. Така протича всяка секунда от моя живот – в желания, мисли и действия. Как да се издигна над тази зависимост?

Изследвайки Природата, установявам, че в нея действа един, уникален закон – законът за всеобщото равновесие. Природата се стреми към равновесие и постепенно довежда всички свои части до баланс, до умиротворение, до състояние на покой. Тя привежда всичко в максимално възможен порядък. Съгласно глобалната взаимовръзка, този синхрон започва от Големия взрив и стига чак до съединението на клетките във високо-организираните форми на живот.

Цялата Природа живее в равновесие, а само човекът се е осмелил да излезе от тези рамки от преди три хиляди и половина години. Той започнал да прилага своя разум, за да използва другите, с цел да властва над тях. И тази добавка нарушила неговото равновесие с Природата.

Хубавото е, че същата тази Природа ни дава възможност да компенсираме лошата посока  на развитие с добра!

Негативната сила действа в нас инстинктивно и неконтролируемо. Трябва да я уравновесим с позитивната сила, която ще получим осъзнато. И това е възможно благодарение на въздействието на обкръжението. Нали желая да бъда най-добрият и над всички, което ме прави зависим от обществото. А освен това, завися от него и в удовлетворението на своите базови нужди. Ето защо трябва да използвам обкръжението, да коригирам връзката с него така, че то да ми носи само положителна сила. И тогава ще контролирам своя живот.

Неслучайно човекът е създаден да не бъде сам, а чрез формиране на колектив и поставен в обкръжението на други хора. Благодарение на тях той може да се възпитава. За разлика от животните, на които не им трябва възпитание, човекът трябва да приеме от обкръжението и да се съобразява с много фактори в допълнение на тези, с които се е родил. Обкръжението прибавя към нашия егоизъм позитивна сила, което ни позволява да управляваме своя живот и съдбата си с лекота и удобство.

Когато започнем да се отнасяме към себе си и към възможностите си  по подходящ начин, ще ни се разкрие програмата на Природата, нейният изначален помисъл за нас. Така ще се издигнем на ново стъпало на знание и осъзнаване, простиращо се над нашия сегашен живот. Откъснати от телесното съществуване, в желания и мисли, ние се извисяваме към вечния поток на информация и живеем в него. Каквото и да се случи с моето тяло, аз ще живея в този поток на съзнание, свойствен на Природата и развиващ всичко на нейното ниво.

Такава е степента на Човека (Адам) – този, който е подобен (доме) на Твореца. Нали „Творецът“- това е тази велика програма, която съществува над нас и която ще продължим да постигаме, издигайки се все по-високо!

От урока на тема „Група и духовно развитие“, 29.04.2012

[76644]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От 3-я урок в Колумбия

По природа, човек иска не просто да изживее живота си, но и да го разбере: какво го мотивира, каква е програмата и към каква цел го води? И затова изучава живота – с други думи, изучава Природата.

Аз живея в света и съм изложен на въздействието на различни фактори. Въпреки това,  не ми е ясно откъде ме контролират. Малкото дете го движат вътрешни желания и ние виждаме ясно как естествената природа го кара да се движи. Но при възрастните това се проявява в по-малка степен.

Важното в случая е, че мога да изследвам всичко, само ако се намирам на едно стъпало по-високо. Тогава, аз сякаш „абсорбирам“ обекта на проучване в себе си, провеждам анализ и синтез, правя изводи. Това е възможно, защото рационалното ми и чувствено възприятие са над обекта на изследването.

Но ако аз се намирам в природата, която работи над мен, като източник на моите мисли и желания? В такъв случай не знам какво ще стане с мен след миг, как ще се формира живота ми, какво ще се случи със света, в който завися от всички. Има данни, които не мога да вкарам в разума си, в усещането си.

Как да контролирам всичко това? Тъй като съм съвсем объркан, аз не извличам от живота всичко добро, което може да бъде извлечено. Виждаме явно това по човечеството, което не знае защо, за какво и как живее ? Дори видни и умни хора в крайна сметка следват своята рутина .

Така че, можем истински да изучим живота си, само при условие, че се окажем над него. Но как да направим това? Тук ние се нуждаем от средство за да се издигнем над своето естество. Тогава, оставайки самия себе си, в същото време аз ще погледна на себе си свише, от страна на универсалната Природа, от тази област, където се обновяват всичките ми желания и мисли.

В света има хора, които действително чувстват какво ще бъде утре или дори след няколко години. Днес учените също признават наличието на някакъв информационен слой в нашата действителност. Там са заложени съдбите на всеки от нас и на целия свят като цяло – цялата програма, по която се развиваме. Въпреки това, ние не можем да установим  контакт с нея и затова дори близкото бъдеще ни е непознато. А главно – не знаем как да постъпваме правилно днес, за да гарантираме това бъдеще.

В миналите поколения не се стремяхме към познанието на „програмния слой“. Животът не беше толкова сложен и объркан – напълно ни стигаше такъв, какъвто е. Затова е казано: „много знание – много скръб“. Но днес, затваряйки очи за случващото се, ние не намаляваме страданията си, а напротив – усилваме ги. Моят проблем е, че не знам какво ще се случи утре или в други ден, как да се държа, за да се случи всичко правилно – а между другото, такова знание в наши дни е просто необходимост.

Ходът на развитието ни доведе до такъв етап, на който трябва да разкрием програмата на живота. Без това, ни грози опасност и много страдания. Както и да е, достатъчно порастнали сме и сме еволюирали до такава степен, че този въпрос ни гризе и изисква  вмешателство в програмата. В резултат на това, ние просто сме длъжни да разкрием цялата Природа, издигайки се до интегрирания в нея информационен пласт. Само тогава ще можем да вземаме решения и ще се справяме с проблема, в съответствие с придобитото знание, с което ще   си осигурим  добро продължение по пътя.

От урока на тема „Групата и духовното развитие“, 29.04.2012

[76647]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Творецът не е личност. Забранено е да си представяш каквото и да било в невеществения духовен свят! Тава е свят на качества, а не на сили, както в сегашните ни представи.

Днес си представяме силите във вид на физически сили. Сега за това няма да споря. Не искам да поправям това ниво на отношение към духовното, защото то, в крайна сметка, ни дава някакво усещане за полето.

Ние си представяме полето, неговата напрегнатост, неговите характеристики, отдалечаване или приближаване на силите, пропорционални на квадрата от разстоянието. Така се разпространяват различните физически полета. Това ни дава възможност да оперираме поне със съществуващото около нас в природата, в техниката. Затова засега можем да си представяме така духовните сили, духовното поле.

Но въобще, духовното поле – е качество, свойство. Дори не е сила. Но ние казваме: ”сила на получаване”, ”сила на отдаване”, ”сблъсък”, ”ударно проникване” и т.н., тоест оперираме със силите. Но след това ще усетим, че това са само две свойства, които по такъв начин си взаимодействат помежду си: свойството на Твореца и противоположното на Него, създадено от Него, свойство на творението. Те си взаимодействат, за да може между тях, между тези две свойства да възникне човека, съзнанието. Съзнанието – то всъщност е човекът.

Що се отнася до материята от нашия свят, можете да поговорим с който и да е специалист по квантова физика и той ще ви каже, че материя няма, даже няма никакви елементарни частици. Всичко се разтваря, превръща се в облак, изчезва в нищото, разтяга се като велурена кожа. Няма нито точки, нито сили, няма нищо, само мъглявини вместо онова, което ни се струваше по-рано като частици, намиращи се едновременно навсякъде. Т.е. физиците вече достигнаха до границите на физическия свят.

Затова не може да се говори за нещо образно. Тъкмо обратното, ще стигнем до там, че следващите ни постижения, които наричаме духовни, т.е. над егоизма, ще бъдат не образни, а качествени.

Като пример, кучето вижда света като петна от миризма. А ние ще възприемаме света не във вид на образи, а във вид на различни качества: повече егоизъм, по-малко егоизъм, голямо отдаване, по-малко отдаване, ударно взаимодействие, проникване и така нататък. Само като качества! В това се състои и Висшият свят. И себе си ще възприемаме като качества.

Дори днес ти би искал да видиш същността на човека, а не неговото тяло.

От виртуалния урок, 08.04.2012

[76635]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Наблюдавайки този свят, не разбираме неговата връзка с висшия свят – т.е. връзката между състоянието, в което се чувстваме сега, и истинското, където сме в сливане и съединение с висшата сила. Всичко зависи от правилното определение, т.е. от нашата интерпретация на това, което се случва в сърцето и разума, от разбирането на тази реалност, в която съществуваме.

Ако си представяме реалността правилно и се опитваме през цялото време да развиваме тази истинска картина и да я разширяваме, да я изграждаме все повече и педантично да я поправяме според нивото на разбирането ни, то нашата работа ще стане по-стабилна, ще ни позволи да вървим и напредваме постоянно в една посока.

Тази работа включва много компоненти, от които в крайна сметка се формира едно състояние. Но за нас сега те изглеждат несвързани едно с друго, далечни. Как мога да видя връзката между възприемането на реалността и любовта към ближния? Как да съчетая обучението си, изучаването на висшите науки – с групата? Как да свържа поправянето на този свят с подема си по духовните степени?

На човек му изглежда, че това не е едно и също. Той смята, че дори и да съществува връзка между тези неща – то тя не е пряка. Следователно, цялата ни работа е да формираме в себе си правилната картина.

Първо трябва да разкрием всички недостатъци на сегашното си възпримане на реалността и да разберем какви са неговите грешки, с какво то се различава и противоречи на  истинската картина – и през цялото време да се опитваме да го поправим. Така човек ще може да види, че в него могат едновременно да съществуват две представи: истинската картина на реалността и усещането за този свят.

Ясно е, че тук има известна двойственост и двойно виждане, но човек постепенно свиква с това. Това го кара да се промени, да се усъвършенства, така че тези две картини постепенно да се сближат и да се изравнят, сякаш в рамките на погледа или при изместване на фокуса, се превръщат в една картина.

В тази форма трябва да се работи. И не само защото не сме в състояние да си представим духовния свят, състоящ се изцяло от сили. Самите ние също не сме материални тела, а сила или свойство, желание и разум, качествени понятия, същности.

Най-малкото, трябва да се опитаме да си представим това като силово поле, вълни, силови вектори, насочени в различни посоки. Макар и да е неточна представа, защото духовният свят се състои само от качествени същности, а не от физически сили, които ние си представяме. Но това вече ще бъде прогресивна форма на възприятие.

От урока по писмо Баал а-Сулам, 26.04.2012

[76410]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №5

Каква е връзката между омразата към злото и спасението от злото? От една страна ние съвсем по човешки разбираме, че ако аз мразя нещо, аз се отдалечавам от него. Това ме храни, защитава, помага ми да се предпазя от злото. Но в духовното това не работи. Там, това трябва да предизвика Висшата светлина, за да ме поправи.

За да разберем това, има още едно указание, че светът е създаден само за две състояния: или състояние, усещане, осъзнаване на абсолютното зло, или състояние на абсолютното добро. Няма друг вариант. Това означава, че светът е създаден или за пълни грешници или за завършени праведници – едно от двете – трето не е дадено. Затова да си незавършен праведник е по-лошо от това, да си абсолютен грешник. Как е възможно това? Така е казано! Към какво ни насочва учителя?

Факт е – пишат те – че от страна на Твореца в света няма нищо, което да има двоен смисъл, т.е. малко добро, малко зло… От страна на Твореца е само абсолютната –пълно добро или пълно зло и пълно отдаване или пълно получаване.

И затова, ако човек иска да напредва към целта, той няма право да се съгласява с факта, че в него има малко от това и малко от другото! Това е най-лошото свойство, най-лошото състояние!

Лошо свойство, когато ние се съгласяваме с това. Лошо състояние, когато се намираме в него и уверяваме себе си, че няма нищо лошо: в мене има малко от това и малко от онова, не съм по-лош нито по-добър от другите – има и такива и онакива. Успокоявайки се с тези доводи няма да достигна до състоянието нито на абсолютен грешник, нито на абсолютен праведник. Ако не постигам тези състояния, значи се мотая някъде и нямам никакъв ориентир за напредък.

От страна на Твореца няма разлика между доброто и злото. От Негова гледна точка няма двоен смисъл: абсолютно всичко е добро.

В нашето състояние, в нашия свят, ако човек започне да възприема всичко като идващо от Твореца, то тогава вече той анализира отношението си към света. Ако всичко идва от Твореца, аз възприемам света или като произлизащ от доброто, вечното, съвършенния източник, или като свят, пълен със страдания, противоречия, безсмисленост. А ако е така, тогава аз не вярвам, не чувствам, не признавам, че светът в действителност е вечен, съвършен, добър, колкото Този, Който го е създал и напълва.

Защо се нуждаем от това? Ако ние предварително възприемаме света като съвършен, добър, вечен, изпълнен със светлина, тогава проблемът е в нас, в нашето разбиране на света, в нашето усещане. Ако го чувствам като абсолютно противоположен на това, което мога да си представя, значи оценям себе си, свойствата си, като противоположни, егоистични. Обаче, когато не виждам в света абсолютно нищо добро, нищо хубаво, значи съм грешник – не оправдавам Твореца, а Го обвинявам за това, което е създал и подкрепя, т.е. отричам съществуването на Висшата сила.

Човек трябва ясно да разбере какво е отношението му към света, от което следва, какъв е по отношение на Твореца.

От 5-я урок от Европейския конгрес, 25.03.201

[76117]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Когато преди половин година започнах да се занимавам с кабала, почувствах колко обичам хората и колко хората ме обичат. Сега изпитвам много странно чувство, че не се държа така добре с тях и че те не се отнасят добре към мен. Усещам злонамереност дори и от тези, които се занимават с кабала. Какво да правя с това чувство?

Отговор: Когато човек изучава кабала, преминава през всички възможни състояния, характерни за хората. Ненавижда и отблъсква околните, като в същото време чувства, че и те се отнасят към него по този начин – хитруват,  таят задни мисли и т.н.

Човек, който е успял да постигне Висшия свят, задължително е преминал абсолютно всичко, през което преминава човечеството. Изхождайки от това, че частното и общото са равни, става ясно, че човек изпитва върху себе си чувствата, вътрешните противоречия и решения -всичко, което усещат хората.

Трябва да разберем, че това ни е нужно, за да съберем в себе си тези свойства, които са ни необходими, и да се обединим с целия свят.

Едновременно с всичко, което се случва и преминава вътре в нас, трябва да съумеем да гледаме на тези чувства и от разстояние. Тоест да се дистанцираме от себе си.

Какво означава „аз“? Някакво същество, което сега преминава през определени състояния и на което му показват кой е той, как да възприема света и т.н. Тоест тук се явявам участник в експеримент. Аз – това е моето тяло, моите свойства, моят характер. А кой изучава този експеримент? Точката в сърцето, която се намира в мен. А се опитвам да я изведа навън и да се явя като изследовател отностно себе си – да се наблюдавам и  виждам отстрани.

Ако човек може да направи това, то той много печели и бързо напредва. В никакъв случай не трябва да отъждествяваме себе си със самите себе си, защото това не сме ние – това е Творецът! Той е създал желание и Той си играе с това желание, както Му е угодно. А аз не трябва да бъда играчка. Трябва да изляза извън себе си и от страни да наблюдавам как Той си играе с мен!

Как усещам, че това е мое? За да разбереш и усетиш как Той играе, ти е дадено усещане, че това е твое, иначе ти би го пренебрегнал: „Но – ще помислиш – нека играе с някакви зверове, растения, камъни!“ Всичко е във владението на Твореца, всички са управлявани от една единна сила. Но когато Той управлява мен – о, тук вече е друго нещо! Мога ли да приема, че Той, а не аз, прави и управлява всичко?

Умението „да отделиш“ себе си от самия себе си и да гледаш на себе си от страни – в това се заключава условието за бързо напредване.

Така че, това не си ти! Просто гледай какво прави Той с теб. Опитай!

Напредвайки по такъв начин, вече ще можеш да разделяш себе си на изследовател (тази точка ще стане твоята дясна линия) и на егоист, който през цялото време расте в теб против нея (лявата линия). Това е необходимо!

Затова казваме: „Няма никой освен Него“ – освен Творецът. Защо? Ако има още някого освен Него, то означава, че това съм  аз. Това вече е лошо! Неправилно усещам реалността!

„Няма никой освен Него“ – това означава, че освен тази точка, която Той ми е дал (точката в сърцето), всичко останало – това е Той. А точката в сърцето ми е дадена, за да бъда независим, самостоятелен. Значи, изтеглям тази точка, а всичко останало е Той. Моят характер, моите свойства, всичко това е от Него. Така трябва да възприемам света! И трябва да отъждествявам себе си с точката в сърцето! Тези точки издигаме над себе си, за да можем да се съединяваме. А всичко останало е  нашият егоизъм, нашето тяло, което се намира долу.

Така че, опитай се през цялото време да се „отделяш“ по този начин и тогава няма да имаш проблем със света! Това, че аз съм и егоист, и лош, и ненавиждам другите, и другите ме ненавиждат, всичко това ми се струва и го усещам чрез моето тяло, което всъщност не е мое – така ми показва Творецът. В това е  работата!

От виртуалният урок, 26.02.2012

[75576]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е смисълът на безкрайните преходи от състояние в състояние, на които краят не се вижда?

Отговор: Все някога тази верига ще има край. Всеки път излизаш в друго измерение, сякаш светът се разтваря, и ти попадаш в квадратно пространство. А от него излизаш в пространство от още по-висока степен, и така напредваш все повече и повече, издигайки се сякаш от едно небе на друго. А времето, движението и пространството на всяко предходно стъпало – цялата му основа става не жива, относно висшето стъпало.

И отново, и отново се провираш между две мигновения в ново измерение. А цялото предходно стъпало се обезценява и загубва своята жизненост, подобно на нашия свят. Целият живот се усеща именно при прехода, затова е толкова противоположен на живота, който сега усещаме.

Ние се намираме извън духовното, защото сме затворени в едно неподвижно състояние, с една дума, като в пашкул. А след това, изведнъж, като през мъничка дупчица се изстрелваш в огромния свят. Но тази дупчица също не съществува – ти трябва сам да я създадеш за сметка на средствата по прехода от едно стъпало на друго.

От тези преходни състояния се формира духовният пърцуф на човека. Тези качествени изграждания се образуват от твоите усилия, извършвайки такива преходи. Затова сам по себе си, той не съществува в реалността – има само негов носител, на който той сам изгражда себе си.

От урок на Баал а-Сулам, 17.04.2012

[75513]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е: ”Всяко действие оставя следа”. Ние напредваме, благодарение на светлината, възвръщаща ни към източника. А светлината въздейства в зависимост от това, доколко нашите желания са готови за нея. Така все повече се проявява техният строеж.

Изграждането на желание, съответстващо на светлината – е съединението, вътре в което започваме да усещаме светлината. Това постоянно изграждане се развива във все по-голям и по-голям мащаб. Но по целия си път то включва в себе си 4–те стадия на АВАЯ и затова се нарича разкриване на имената на Твореца. Тъй като желанието, съединявайки се във всевъзможни форми, ни демонстрира характера на светлината. Тъкмо в тях ние улавяме светлината, с една дума, слагаме екран на пътя и, и тогава можем да видим, че има светлина.

А ако гледаме светлината през цветно стъкло, то виждаме светлината в цвят, съответстващ на цвета на стъклото. И така откриваме, че в светлината присъстват различни цветове. Нужни са ни инструменти, за да разкрием съществуването на някакво явление и с които да разкрием вътре в това явление всевъзможни свойства.

В това се състои нашата работа. Разлика има само в това, че в научните изследвания на този свят работим с външни инструменти, а в духовните изследвания работим над самите нас, сякаш самият Творец, с помощта на светлината, и променяме себе си. А в зависимост от нашите промени, ние възпроизвеждаме върху себе си всички действия на творението.

Ние не развиваме старите свойства, а постоянно разкриваме нови и затова нашата работа е духовна. Тя е посветена на формирането в човека на свойства, подобни на Твореца – ние напълно разкриваме Неговия характер. А тъй като в нашия свят искаме да получим знания за това, което се случва и кои сме ние, затова ни е необходимо само да развиваме и разширяваме своите природни свойства, в резултат на което възниква науката и техническият прогрес.

В това се състои голямата разлика, тъй като завършвайки възможното развитие в този свят, виждаме, че всъщност нищо не сме постигнали и даже обратното, озовали сме се в задънена улица. Цялото ни усилено развитие ни доведе до това, че отгледахме егоизма си и разкрихме злото на нашата егоистическа приропда до такива мащаби, които станаха непоносими.

Достигнахме до върха на завистта, сладострастието, жаждата за власт, ненависта – цялото зло, което изпитваме към ближния си. Ако по-рано имахме някакви илюзии, че ще станем по добри и ще построим по-добро общество, то сега виждаме, че само страхът от наказание ни спира от това безпощадно да използваме всички за собствена изгода.

Разликата е в това, че в духовната работа разкриваме нови свойства, ставайки подобни на Твореца, а в този свят все по-явно разкриваме неговата природа. Но развитието в плоскостта на този свят и подемът от него, нагоре към Твореца, винаги се случва по тези 4 стадия на АВАЯ, поради което е казано: “Аз своята проява АВАЯ не променям“. Затова всяко извършено от нас действие ни приближава към целта.

От урока от книга “Шамати“, 12.04.2012

[75258]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→