Времето, движението, пространството не съществуват. Така само в своето съзнание наричаме възприятието си за едни параметри: години, време, а за други: движение, пространство. Съгласно това си представяме някаква картина.

Но няма никакви милиарди години извън теб. Ако попиташ: вчера ли беше или не, то отначало трябва да изясниш, какво означава „вчера“ или стотици години назад? Какво означава „беше“? Сега чувствам такива състояния, които наричам „вчера“, „преди вчера“, „утре“. Ако се отдели тази точка: „усещащият аз“ – то нищо няма да остане.

Говорим само за това, как да излезем от тази илюзия. Съвършено сме се объркали и няма защо да обсъждаме това, което става тук – трябва само да търсим как да се издигнем над тези материални усещания и разбиране, и тогава ще усетим и разберем истината, и ще можем да съдим за своето състояние. Докато се намираме вътре в него, нищо не можем да разсъдим – това е съвършено безполезно.

Изхождаме от тази реалност, защото, намирайки се в нея, трябва да се поправим. Когато се обръщам към теб, всъщност поправям себе си. В мен съществува някакъв твой образ, който ми се струва отделен от мен и дори против мен. Но в действителност, това е моя неразривна част и аз трябва да я поправя. Виждам всички свои части сякаш са външни – това се нарича разбиване. А когато започна да се поправям, те всички се съединяват.

И още на най-първото стъпало получавам правилната представа за това, какво е време, движение и пространство, защото в мен се появява висшето измерение. И аз в някаква степен започвам да усещам какво означават духовните свойства, какво са трите пространствени координати и времето. Разбирам, че времето – това е верига от причини и следствия, между които няма никакъв промеждутък, възникващ само от механичните действия.

Разбирането за духовното се състои в това, че сами създаваме времето и определяме неговата скорост със своето поправяне. Не измерваме времето по въртенето на някакви материални планети една около друга: дни, месеци, години. Нима въртенето на едно космическо тяло около друго определя за мен понятието време, съгласно което аз живея? Трябва да живея, съгласявайки се с някакви каменни блокове, преместващи се един спрямо друг?

В духовния свят няма време, а всяко действие произтича непосредствено едно след друго. Извършил си действие – произвел си импулс, следващо действие – още един импулс, между които няма никакъв промеждутък. Не взимаме в разчет как през това време се въртят Земята, Луната, Слънцето.

Целият проблем е в това, че засега не чувстваме духовното време. Но в мига, когато влезеш в духовния свят, издигайки се даже на първото духовно стъпало, започваш да си представяш света в нови категории. И това няма да бъде илюзия, а реално усещане.

Така явно, както сега усещаш около себе си този свят в своето вътрешно възприятие, в теб ще се появи още една допълнителна картина, от която ще изведеш нови определения. Но до края на поправянето ще останеш с двете измерения: с пространството на този свят и с още едно измерение – духовния свят. Защото всеки път от това, че не напълно си се поправил, в теб ще остава някаква част от най-ниското стъпало – този свят. В него ще разкриваш, ще извличаш от този Египет все нови и нови свойства и ще ги поправяш.

От урока по книгата на Ари „Врата към намерението“, 11.04.2012

[75190]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок 3

Какво се случва с информационната част в нас, когато тялото умира? Тя може да се пренесе на всеки друг носител. Може да съществува и отделно, не на някаква биологична подложка, а във всякакъв вид. Това е информация! А информацията може да се пренася от електронен носител на печатен, а след това на визуален, слухов и т.н. Сама по себе си информацията не се нуждае от никакъв носител. Той е необходим само за нейното възприемане.

По такъв начин, ако желаем да получим висша информация, трябва да направим свой носител нашето свойство отдаване, а не свойството получаване.

Егоистичното свойство получаване ни ограничава. Можем да поберем в себе си само това, което влиза в нашите сензори, органи на чувствата и само в определен диапазон – зрителен, слухов, тактилен и т.н., зависещ от нашите органи на възприятие, тяхната чуствителност, тяхната способност на разрешаване.

В нашия свят ние, разбира се, създаваме допълнителни прибори, за да усилим възможността да виждаме по-далеч и по-дълбоко. Но това малко ни помага – само разширяваме тези пет органа за усещане.

В действителност около нас съществува още огромно количество информация, която не сме в състояние да възприемем и дори не знаем какво е това.

За да получим тази възможност, ние се опитваме да излезем от себе си, за да не бъдем ограничени в нашето тяло.

Това състояние може да се постигне още в този свят! Възприемайки всичко чрез физическото тяло, чрез своя животински организъм,  да започнем да  усещаме себе си извън него – сякаш вече не живеем в него, подобно на това, когато човек умира.

По принцип, ако умира тялото – нашия животински егоизъм, то се усеща нещо друго. Можем да се опитаме да постигнем това и без да умираме – да неутрализираме нашия егоизъм и тогава, разфокусирайки себе си с нашите егоистични желания на възприятие на целевата природа, ще усетим това друго нещо  – висшя слой!

Хората, които са преминали тези състояния, ги описват и дават конкретна методика как да се направи.

Днес към това състояние се устремяват вече милиони хора, които усещат ограниченост на нашето възприятие за света, необходимост да узнаят в какво е смисълът на нашето съществуване. Това съвсем не са просто някакви философски или чисто научни, познавателни потребности, а конкретно чувство – чувство на огромна депресия, умора от живота, доколкото в резултат на многото кръговрати на живота се стига до въпроса: „За какво съществувам всъщност? Всеки ден се борим само за да живеем, да просъществуваме?! В това ли се заключава смисълът на цялото творение?!“

Тогава си представяме себе си като малки дефектни същества, които само се грижат за това, как да държат своето животно в комфорт. И в това се заключава целият смисъл?! Докато то живее, аз само за него мисля. Ако не започна да отделям себе си, своето „аз“ от това тяло, тогава действително с какво това „аз“ е заето цял живот? Само с това, да следи за това животно.

В наше време произтича постепенно отделяне на нашето „аз“ от животинското тяло. Човек (това е „аз“) започва да чувства, че той не желае през цялото време да се подчинява на  тялото си и да бъде само негов роб. Затова хората изпадат в депресия, в лутане, употребяват наркотици, не знаят какво да правят с живота си и често завършват със самоубийство.

За финал влизаме в много тежка криза. Не желаем да създаваме семейство, да раждаме деца. Не виждаме смисъл! И ако в края на краищата, аз трябва по неволя да живея, за да държа в комфорт това животно, за какво ми е тогава всичко останало – аз ще мисля само за това! Тоест човек започва дори да регресира.

От 3-ия урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73737]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №3

Основна статия на кабалистическата методика е ”Няма никой освен Него”. Тази статия е настройка за нашата точка в сърцето, на устрема ни към разкриването на Природата, на нейната висша и вечна хармония, на нейната интегралност, глобалност, където всичко е абсолютно взаимосвързано и представлява една обща целеустремена картина.

Обикновено в нашия свят ние не можем да обхванем всичко това в нашия частен егоизъм. Ние разделяме природата на множество науки (съществуват 184 науки). В природата това го няма. Ние не можем да изучаваме всичко едновременно. Ние разчупваме природата на дребни ”парченца” и изучаваме: биология, зоология, геология, астрономия, и т.н. – изобщо голямо количество науки.

Нашата индивидуалност, егоизмът ни – е много тесен, затова той може да възприема само конкретни неща, а да възприема цялата природа – схоластически, той не може. И затова не сме в състояние егоистически, с нашите петте материални сетивни органи да усетим цялата картина, интегралната сила. Тя не се усеща от нас не влиза в нашите сетивни органи.

За тази цел ние трябва да развием нов орган за усещане, който ще включва в себе си, всички досегашни сетивни органи но ще се отличава от тях с това, че ще може едновременно да се усеща абсолютно всичко, едновременно, заедно като едно цяло. Такава трябва да бъде настройката ни. Тоест вместо да се гледа наляво, надясно, нагоре, надолу, точно по определените координати, насочвайки своя егоизъм и фокусирайки се върху някакво явление, ние напротив, премахваме целият този фокус, целият си егоизъм, и се опитваме да видим природата такава, каквато е. В това се състои настройката.

За тази цел съществува групата и специалната методика. Настройвайки се по такъв начин, ние изведнъж започваме да усещаме, че премахвайки егоистическия фокус от света, ние започваме да гледаме на него открито, без да желаем да отмъкнем нещо от него, а излизайки от себе си в света, без ограниченията на тялото, с неговите пет сетивни органа, с разбирането ни, със своите ограничени възможности да възприемаме всичко съществуващо в природата. Тогава ние започваме да усещаме, че наистина сме обкръжени от огромна сила – обща, вечна, съвършена, която се нарича Природа или Творец.

Това няма никакво отношение към религията, към вярванията и мистиката. Това е само методика, която помага на човека да се преповдигне над тесногръдото отношение към света и да погледне на него без ограничението на времето и пространството, над предвижването, т.е. да преминем зад областта на нашето естество, за да не ме ограничава тялото.

А за да не ни ограничава тялото, ние се опитваме да се организираме в групи, където взаимната помощ между другарите ни дава възможност да излезем от себе си и да започнем да усещаме нещо извън нашето тяло, сякаш не съм в тяло.

И започвайки да се усещам извън тялото, ние получаваме представа за това, какво е да живееш извън тялото си.

От 3–я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73741]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес  Урок №3

Днешната ни програма е в изясняване на основното, най – важното в нашето развитие –търсенето на усещане за Висшата сила.

Голяма част от това търсене се отнася към човешката психология, защото ние започваме всичко с нашето просто психологическо ниво, като всеки човек в нашия свят. Но след простата психология ние започваме да се изкачваме по – високо. Защо? Защото стремежът, който съществува у нас, с който ние работим, се нарича точка в сърцето.

Нея ние трябва да развиваме. Трябва да я разширим. Тя трябва да бъде пред нас като най-голямата, като нещо, което изпълва целия ми хоризонт, като нещо, чрез което започвам да чувствам природата, нейната вечност, съвършенство, хармония, висша сила, информация – всичко! Това може да стане само, ако развия своята точка в сърцето.

Точката в сърцето вече няма отношение към простата психология. Тя възниква само в специални хора, които след много-много животи в процеса на своята еволюция, на своето развитие, са достигнали до това състояние, когато у тях възниква желание за нов слой – за нивото „Човек“. Те са се развили през неживата, растителна, животинска материя, преминали са през много различни схеми на живот, вече под формата на човек в нашия свят, а сега у тях се появява ново желание, което започва да ги развива допълнително към усещане за висшата сила в природата.

Това желание възниква вече в милиони хора по света. И съществува метод за неговото изпълнение.

От 3-я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73744]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Творецът, природата – това е ВСИЧКО, а ние съществуваме вътре в нея. Но поради направеното заради нас скриване, ние имаме възможност да видим себе си и природата по изключително странен начин: като че ли съществуваме независимо от нея и сме в състояние сами да решаваме и да правим каквото и да е.

Това е пълна илюзия. И ние самите, и светът, всички наши действия, мисли, знания – са абсолютна фантазия, мираж във въздуха. Всичко това е направено, за да се даде на човек отправна точка, от която да продължи, да може да напредва наистина самостоятелно. невъзможно е по друг начин   да се положи нашата основа за човека, Адам, което означава „подобен“ на природата, на Твореца,  в цялото му величие.

Но ако искаме да растем правилно, трябва винаги да помним, че ние сме в природата, която определя всичко за нас: нашите мисли, желания, намерения, отношения, настоящи събития – целия ни живот. Ние сме изцяло подвластни на природата и не само сме управлявани от нея, а въобще не съществуваме.

Ние се намираме в тази измама, в илюзията на своето съществуване, като в сън или в приказка. Но ако се опитаме да съсредоточим вниманието, мислите и възприятията си, за да се издигнем над своя егоизъм, над сегашната си природа, в която се осъществява целият този сън и фантазия, можем да се опитаме да избягаме от този сън и да достигнем истината.

Затова  и действаме като се събираме в група, учим се, изпълняваме всички съвети на кабалистите. Тъй като, всъщност, те искат да ни изведат от това призрачно съществуване, от живота в сън – сякаш да ни извадят от мъглата на изкушението или от дълбоката яма и да ни спасят. И така те ни дават всевъзможни съвети за това, как да се съсредоточим върху възприемането на реалността, за да разсеем този облак и да видим истината, която съществува в действителност. В това е нашата работа.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.03.2012

[72348]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал a-Сулам, ”Шамати”, стр.26 – ”Бъдещето на човека зависи от благодарността му за миналото”: Казано е: ”Велик е Творецът и нищожният ще Го съзре”. Тоест само нищожният може да види величието. Буквите на думата „якар“ (скъп) са подобни на буквите на думата ”якир” (познат) и това показва, че доколкото е скъпа за човек една вещ, толкова той оценява нейната значимост (величие).

Защото той се възхищава само от степента на нейната значимост, и възхищението го довежда до усещане в сърцето. И според оценката му, доколкото той знае, разбира и осъзнава важността – с такава мяра се ражда радостта в него.

За да усетя реалността, в която се намирам и която засега не забелязвам, трябва да развия чувствителност, усет към нея. Така постъпваме и в други подобни случаи, тъй като законите са вечни.

С когото и с каквото и да работя – метал, дървесина, пластмаса, хора, животни или растения – постепенно започвам да усещам материала, с който работя. Колкото е по-важен той за мен, толкова повече се интересувам от него, прониквайки с усет в неговите свойства. Сега и най-простото парче дърво може много неща да ми разкаже, независимо, че за външния човек то дори е незабележимо. Всичко зависи от моята привързаност ,от важността, която му предавам. И така е във всичко.

Истински майстор е оня, който цени материала, с който работи, цени своята професия и благодарение на това вижда цялата палитра на нейните преимущества. По-рано е бил като всички, но сега, влагайки усилия за опознаване на материала, става специалист и различава в него хиляди страни и оттенъци.

Точно така е и в духовното. Проблемът е само един: ако в нашия свят предварително виждаме с какво си имаме работа, а след това проникваме в подробностите, то в духовното работата не е така. Там няма да се добера до ”работния материал”, ако не развия специален сетивен орган. В нашия свят изучавам онова, което първоначално виждам, а в духовния трябва първо да развия в себе си възприемчивост и чак тогава да усетя предмета, за да мога по-късно да го изследвам и да работя с него.

По такъв начин, осъзнаването на важността изпреварва всичко останало. Отначало трябва да предадем важност на духовния обект – и чак след това го откриваме. Защо в нашия свят това не се изисква? Защото тук моят подход към ”снаряда” е егоистичен: аз ценя онова, което виждам. От друга страна, в духовното трябва първо да възвися обекта в своите очи, да му предам важност и ценност. В този случай, аз прониквам в него с особено отношение, с  изострена чувствителност. Започвам да го усещам не от прага, а още зад вратата, от скритото състояние. А след това, когато той започва да се проявява, аз го изучавам и се свързвам с него.

От 5 – я урок от конгреса в Арава, 24, 02.2012

[71880]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Надявам се, че на последния конгрес почувствахме абсолютната необходимост от система, която трябва да бъде свързана заедно, като „един човек с едно сърце“, за да разкрием в нея Твореца. От сега нататък трябва да виждаме цялата реалност през призмата на групата – като най-поправената структура, която съществува в този сят. А всички съществуващи в нея неизправности са характерни особености, необходими именно за това – да разкрият висшата програма и цел, тъй както „ползата на светлината пред тъмнината“.

От този момент нататък задачата ни е да засилваме все повече това усещане и да се опитваме да оставаме в него. Чрез групата, система от взаимотношения, която стана много важна за нас, вече можем да се отнасяме към себе си като към нейна част. Във всеки от нас вече няма нищо лично – той усеща себе си само като равноправен участник в общата система. Поправянето на целия свят, на всяка негова част, зависи само от степента на вътрешната връзка в цялостната система.

Образованието, разпространението – са само фактори, които допринасят за увеличаване на вътрешните връзки. Така постепенно осъзнаваме неща, които са още далечни и скрити от нашето възприятие, и ще научим какво означава цялата тази реалност и защо именно в такава форма трябва да я разкриваме: получавайки чувство за разединение и единство. А усещането за това единство трябва да разпространим нататък, в повече вътрешно пространство, във все по-високите измерения – в осъзнаване на Твореца.

Ние постигнахме страшно много на конгреса и трябва да ценим тази придобивка, и да се страхуваме да не я изгубим. Напротив, трябва през цялото време да засилваме и засилваме това чувство, за да може то да се прояснява все повече за всички нас като цяло, в някои повече, в някои по-малко.

И през следващите дни това чувство може още да расте и да се промени. В зависимост от това, доколко ще държим на целия свят и ще пазим чувството за постигнато единство, което е станало ясно за нас и в чувствата, и в разума, и осъзнаването, че само през него трябва да гледаме на всичко. В крайна сметка всичко, което се случва в света – това е само външна проява на липсата на единство или на неговото постигане.

Трябва да използваме всички възможности, които са ни дадени, да използваме всички повредени и поправени състояния, за да може всеки път все по-точно да разбираме нашето съединение, а чрез него – висшата сила, която е целта на всичко.

Пред нас е нашата ежедневна, специална работа, с която ще напредваме по-нататък. Нашата дейсвителност не е в конгресите, а именно в това, че ден след ден ще се отнасяме към целия свят като към проява на разбитото ни на части възприятие. Тя зависи от това, доколко искаме да обединим тези несъизмерими парчета, за да видим, усетим, да ги възприемем заедно в една непрекъсната  мозайка на света.

От урока по статия на Рабаш, 26.02.2012

[71031]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ние се завръщаме в групите си след конгреса в Арава. Как да укрепим връзката, която постигнахме?

Отговор: Трябва да изучим добре онова, което беше на конгреса – породеното от него усещане. Възможно е, ако още и още преглеждаме записите, това да ни помогне отново да преживеем тези състояния и да ги продължим. Основното е да не слизаме от достигнатото ниво и да разберем, че пречките ни се дават за подем.

Не е възможно цял живот да бъдеш на конгрес, това не би ни помогнало. Не случайно всичко е подредено така, че сега, след конгреса, към неговото стъпало ще се присъедини останалата маса, която не може да се вдъхнови самостоятелно.

Ние се причисляваме към четвъртата степен на чувствителност, присъща на материала на желанието – към ”човешкото” стъпало. А сега към нея трябва да се присъединят останалите, за да я направят перспективна. Става дума за пречките, идващи от човечеството, т.е. от стъпалото на ”животинската”, ”растителната” и ”неживата” природа. Те ще ни предадат пълното постижение на достигнатото и в тях трябва да виждаме ”подпомагане от противното”.

Преодоляването на тези пречки условно може да се раздели на два етапа:

1. Всеки път искам да видя реалността, в която няма нищо освен групата. Пред мен е само тя – общата система и през нея гледам на целия свят. Всичко, което става в света, е резултат, определящ се от качеството на връзката между нас. Такова възприемане на реалността се старая постоянно да поддържам в себе си, тъй като то е истинското. В тези усилия ще забележим, че наистина така е устроен светът.

1. Мога да нося в себе си тази картина дотолкова, доколкото да я видят всичките ми другари. Тук се изисква взаимна работа: ако се безпокоя за тях, то като отговор получавам сили, които ми помагат ”да остана на повърхността”.

По такъв начин0 се старая през цялото време да видя света през призмата на групата,  а също така се грижа за всичките си части, за всичките си другари, да не ги напуска и тях тази картина, да бъдем заедно в това световно възприемане. Съблюдавайки тези две условия, получавам от другарите си поръчителството, което се нарича ”скланям себе си и целия свят към оправдаване”.

В това всъщност се състои точката на анализа и избора, който има човек. За сега за нас тя се проявява точно така.

Ако не мога да се придържам към такъв подход в някой от своите анализи – то не си струва за сега да се показвам на показ, максимално да се придържам към възприятието, преминало през групата. В крайна сметка, всичките ни обръщения към света за използване на тази система ще ни навличат само проблеми, провали, хаос и неприятности, чак до смъртен изход. Всичките беди идват от това, че ние внезапно преставаме да виждаме единната система, поне в минимален размер. Раздялата с нея е смърт, т.е. отсъствие на комуникация между нашите части, вкарващо ни в духовното небитие.

От урока на Рабаш, 26.02.2012

[71008]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да се съчетаят еволюцията и Божият промисъл?

Отговор: Във вселената те са съгласувани. Всичко се контролира освен свободата на волята, за да се ускори нашият напредък в степента на осъзнаване на законите на Твореца и да ги следваме доброволно, въпреки егоизма. Създадени сме подобни на Твореца, а след това в нашия свят сме се оказали противоположни на Него.

И според степента на доброволния ни стремеж да станем подобни на Него, т.е. в свойството отдаване и любов, въпреки нашия егоизъм, разкриваме за себе си висшия свят – пространство, изпълнено с открита сила на отдаване и любов, т.е. Твореца. Но всичко това е по ясните закони на 4-те степени на развитие на пряката светлина.

Следователно, в нашия свят има 4 фундаментални константа, на които е построен нашият свят. Техните числени стойности се основават на съотношението на светлината и желанието и определят цялата структура на строежа на света – атоми, планети и звезди, животът на Земята. Цялата природа е резултат от баланса на четирите взаимодействия:

– силата на гравитацията – тенденция да компресира,

– електромагнитната сила – създава вътрешно налягане,

– силата, освобождавана от ядрените процеси,

– силата на слабите и силните ядрени взаимодействия.

Структурата на всяка система зависи от взаимодействието на тези сили, т.е. от числовите стойности на фундаменталните константи – и най-малката им промяна би направила съществуването на света невъзможно. Абсолютно невероятно е, че толкова невероятни съвпадения биха могли да бъдат резултат от случайности.

За оцеляването на човек са необходими специални условия и всяко изменение на числените стойности на фундаменталните константи напълно би изключило съществуването на живот.

И в своя духовен напредък човек трябва да следва правилата на отношението на светлината и желанието – и тогава те ще достигнат своето единение – и човек ще усети в тяхното единението (подобие) проява на живота. Ето това 4-степенно (буквено) разпространение на светлината (Името на Твореца – Неговото проявление) е напълно съвместимо с физиката, еволюцията и висшето управление.

[70311]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор - Няма коментари→

Във всеки човек се развива лично възприятие на реалността в зависимост от корена на душата му, на нейната менталност и характер.

Има хора, които са по-склони към техническо развитие, а има и такива, които са с по-чувствителна наклонност, както в нашия свят има хуманитари и техничари. Едните отиват да изучават музика, другите техника, математика, архитектура и т.н.

Така е и в духовното. Има огромна разлика между тях. Защо един кабалист е писал в един стил, а другия в друг? Това произтича от характерните особености на човешката душа, всеки различно възприема духовния свят. По-късно те ще се допълнят един друг, но като цяло има голяма разлика между душите – много повече, отколкото разликите между хората в нашия свят.

Разбира се всеки възприема духовната реалност, с напредването и преминавайки махсом, всички достигат до прозрение. Но на един духовния свят се разкрива така, че той вижда общата картина и се занимава с образно постижение, а друг – повече с техническите умения на душата, и неговото възприятие на реалността – като на физик от нашия свят. Трети възприема духовното – като психолог в нашия свят, а четвърти – като прост работник.

В духовното има много по-богат ’’ асортимент’’ на видовете заетост на хората, отколкото в нашия свят – като проекция на единия свят върху другия.

От урока по книгата Зоар, 12.02.2012

[69522]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→