Всемирен когрес “Wе!“, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Какви са нашите планове относно възпитаването на палестинските деца?

Отговор: С нас в Кабала се занимават приятели от арабските страни и от други мюсюлмански региони. Не виждам никаква разлика между тези ученици и всички останали.

Има ученици от Палестинската автономия, от Иран, а по  време на уроците постъпват въпроси от хора от Сирия и други места. Една от международните срещи по въпросите на възпитанието в рамките на ЮНЕСКО беше организирана от Саудитския принц, и ние получихме лична покана от него.

Възпитанието се явява световен проблем, и чрез него можем да установим връзка над страните и другите различия. Естсествено, тук присъства въпросът за религията, която е източник на дълбоко разединение между хората, докато ние не утвърдим, по думите на Баал а-Сулам единна религия в света – тази на любовта и отдаването.

В статията същността на религията и нейната цел Баал а-Сулам пише, че няма друга религия освен любовта. Всичко останало са – обичаи, приети от хората. Ще се надяваме, че всевъзможните кризи, и от друга страна нашето разпространение ще заставят света да разбере, че е нужно да се издигне над различията.

Възпитанието, което ние развиваме се явява общо за всичко, в него няма някакви специфики. Затова аз мисля, че веднага след като нашите арабски братя пожелаят да го приемат, станат готови за него, за методиката няма да има задръжки – дори в момента ние вече я пишем и на арабски език. Освен това у арабите още от времето на Авраам има течение: наричано суфизъм. Аз неведнъж съм се срещал с неговите представители в света. Естествено, те разбират, това за което ние говорим, и с тях може да се сътрудничи в разпространението на новата методика за възпитание.

Проблемът е в това, че радикалните кръгове на исляма не ги признават: суфистите са пропъдени от арабския свят и живеят в изгнание в САЩ и Англия. Надявам се, че положението ще се измени, защото природата във всеки случай взема своето. Ние трябва да преминем тези етапи – в Зоар е написано, че развитието ще стане точно по този начин. Скоро преходният период ще завърши и човечеството ще почувства, че се намира в глобалния свят.

От 6-ия урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 02.04.2011

[41081]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №6

Темата за възпитанието е особена тема. Удивително: през всичките хилядолетия на своето развитие човечеството почти не е мислело за възпитание. Малкият човек растял сред големите и се е учил от тях. Не се налагало родителите да преминават специални курсове, за да знаят как да възпитават децата си. Подобно на животните ние сме практикували обичайното, естествено възпитание.

Детските градини и училища се появили през епохата на индустриализацията, когато хората започнали да работят по фабриките, а след това и на майките се наложило да ходят на работа. До тогава повечето от децата растели в домовете си, както дойдело.

Всъщност няма нищо по-важно от възпитанието. Не е случайно, че кризата днес се проявява именно в тази област. Хората никога не са мислили, че трябва да възпитават децата по някаква система, че към подрастващото поколение е нужен осмислен подход.

Да вземем самите себе си: кой ни е възпитавал? Съгласно какви критерии, по какъв метод, по каква програма? В училище ние получаваме не възпитание, а образование.

Въобще, училището се е появило тогава, когато е възникнала необходимостта да се преместят селяните в града, за да ги обучат на елементарна грамотност и на прости аритметични действия за работа с не толкова сложните промишлени станове и машини. Трябвало е да се обучат хората да четат и да разбират инструкциите. Оттам води началото си 200 годишната история на училището за масите.

Ние си представяме всеобщото образование като продължение на древната мъдрост на човечеството, а по същество, едва в 19-20 век хората започнали малко по малко да се издигат над животинското ниво.

Но за истинско възпитание човечеството никога не се е замисляло сериозно. Какъв трябва да стане човек, когато порасне? Правим ли от него Човек? Досега тези въпроси са били игнорирани. Изпращаме детето в училище с математически, физични или компютърни наклонности, без да се замисляме над това, каква личност се формира от него. Какво общо имаме ние с личността? Само да се устрои в този наш „буржоазен“ живот.

А освен това, причината за случващото се е в това, че човечеството не е достигнало до консенсус, не са се разбрали в мнението какво е да „бъдеш Човек“. „Отнасяй се с другите добре – казваме на детето – за да се отнасят и с тебе добре“. Това по принцип е и цялото ни възпитание.

Проблемът е в това, че на обществото не му е нужна взаимовръзка между хората. И днес когато достигнахме до всеобща криза, в нея особено се откроява кризата във възпитанието. Защото младото поколение – това са нови души, които имат нови изисквания към новия свят. Ние ги наричаме „деца индиго“, тъпчем ги с риталин и мислим, че те не ни разбират. В действителност ние сме тези, които не ги разбираме, ние изоставаме от живота. Нас не са ни възпитали, за да можем да разберем тези деца.

Те искат развитие на ново ниво. Така, както човек, в който се е пробудила точката в сърцето, престава да разбира другите хора, живеещи прост, „земен“ живот. Така и нашите деца гледат на нас с неразбиране: „За какво живеете? Ние не сме съгласни с вашия живот, не го искаме, неспособни сме на такъв живот“.

Ако искаме да намерим връзка с тях, трябва да въведем ново възпитание. И макар и да не съответстваме на тази роля, олицетворявайки преходния етап към новото поколение, въпреки това трябва да изминем този етап докрай.

От 6-тия урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 02.04.2011

[40961]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Какъв е методът за обучение на деца в науката кабала?

Отговор: Всяко явление може да бъде обяснено на децата много лесно. На нас само ни се струва, че е много трудно, но това не е вярно.

Написано е, че този, който учи детето, сякаш пише на бял, нов, чист лист. Ние сме длъжни да пишем на листа хартия, изписан с нашите завъртулки. Трябва първо да неутрализираме своите мисли, желания, предразсъдъци и превзети мнения, да изтрием много от това, което е в нас и едва тогава да се опитаме да напишем каквото и да е. А с децата е леко – това се вижда и от опита.

Аз видях това със своя син. Когато започнах да уча при РАБАШ, то у дома повтарях материала, който четяхме на урока. Моят седемгодишен син седеше до мене и аз му преразказвах текста, за да усвоя по-добре материала. Аз видях, че той възприема и помни по-добре от мен. Задавах му въпроси и той отговаряше правилно.

Тогава разбрах, че колкото по-чист е човек, докато е още дете, толкова по-естествено той възприема науката кабала. Тъй като в действителност тя е наука за природата, и ние виждаме това по децата. Аз просто им завиждам за това как те възприемат всичко по естествен начин!

Много неща се запечатват в тях в резултат на просто повтаряне, без усещане, тъй като техния апарат за усещане все още не е развит. Чувството ще дойде по-късно, в периода на хормонално изригване. Но тогава те ще бъдат вече напълнени с различни закони и формули. Затова, когато в тях заработят хормоните, изплуват желанията, те ще знаят как и под каква форма да ги поставят в правилен ред.

От 6-тия урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 02.04.2011

[41087]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Известно е, че много социални модели за изграждане на справедливо общество претърпяха провал.

Възможно ли е този резултат да е предизвикан от провала във възпитанието, и как можем да сме сигурни, че кабалистичното възпитание и духовната награда, ще позволят да се създаде устойчива система?

Отговор: Не можем да знаем това и няма да го узнаем, тъй като то се отнася до стъпало, което е по-високо от сегашното, на което се намираме. Имам пред вид цялото човечество, а не конкретно нас. Човечеството няма избор – то ще затъва във все по-дълбока криза, която ще донесе страдания и ще го застави да проумее, че е необходимо обединение.

Природата ще започне методично да ни избива, както само тя умее да го прави, унищожавайки ни без никаква милост и състрадание. Ще получим екологични и климатични удари, проблеми на човешкото общество, 3-та и 4-та световни атомни войни – според науката кабала може да има четири световни войни – докато не се съгласим.

Хората са слаби и чувствителни, и затова чрез страдания могат да бъдат докарани до каквото искаш състояние. Сега се гордеем със себе си, а по принцип е лесно да накараш човека да направи каквото е необходимо.

Всъщност, ние представляваме желание за наслаждение, и ако нямам нещо, започвам да мисля. Ако недостигът е по-голям – плача, а ако е още по-голям, то тогава крещя и съм готов на всичко, само да се избавя от болката, нещастието, страха, несигурността.

Нямаме избор: реализирайки заложената в нея програма, природата с удари ни придвижва към правилна, добра връзка помежду ни. Така сме се движили и по-рано, но сега ударите ще станат по-енергични.

Досега, човечеството се е развивало егоистично, а днес трябва да се включи в интегралната глобална система. Ние не съответстваме на тази система заради своето его, но страданията ни тласкат напред според програмата, която действа в съответствие с времето.

Тъй като вече трябва да се включим в интегралната система, то усещаните днес страдания са начало на проявяване на несъответствието между двете системи.

Затова, никой по света не знае какво да прави: нито управляващите, нито отделните страни, нито обществата имат някакъв план. Ако по-рано разчетите се правеха според финансите, военната сила и егоистичното желание, то сега това не функционира. Стоим срещу глобалната система, а нейните закони коренно се различават от законите на егоистичното общество.

Това несъответствие ще се усети от човечеството по най-драматичен начин и то ще ни принуди да направим всичко: хората ще се обединят и ще са като послушни деца – само и само да избегнат бедствията.

А тук, ние получаваме методика – как с помощта на разума да включим в процеса нашето осъзнато участие и разбиране, за да напредваме към глобалната система като Човек.

В крайна сметка, науката кабала е физиката на бъдещия свят, а не нещо нереално. Казано е: „мъдрецът вижда бъдещето“, вижда крачка напред. Анализирайки ставащото, той предварително се подготвя за напредването, за да премине в новите условия спокойно, мирно и меко.

Именно това ни предстои: или да напредваме съгласно времето – това се нарича път на страданията, или според разума, т.е. възпитавайки се, подготвяйки и приемайки глобалната връзка помежду ни като желателна, като хубаво бъдеще.

На човечеството говорим просто: ако искате – вземете, ако не искате – не вземайте. Който чувства и разбира, че си струва да се приеме тази методика, той ще започне да се променя. Всеки прави това лично: тук няма задължения, няма насилие, възпитанието е много меко.

Искам да подготвя децата си за това, защото вярвам в такова бъдеще и виждам, че светът се движи в тази посока. А който не мисли така, ще се научи от опита си. В крайна сметка, съществуваме в природата, а науката кабала ни разкрива нейните вътрешни, естествени закони. Но това са закони!

От 6-тия урок на Конгреса „We!“, Ню Джърси, 02.04.2011

[40910]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Всемирен конгрес “We!“, Ню Джърси, урок №6

В рамките на масовото разпространение на науката Кабала, темата за възпитанието се оказа много необходима. Този канал изведнъж се откри широко пред нас: всички са готови да установяват контакти, и да се вслушват:  “Само ни посъветвайте какво да правим с подрастващото поколение, към което ние не сме в силите си да се обърнем“.

В работата с нашите деца става нещо съвсем друго:

по техните въпроси и отговори, по тяхното отношение към живота се вижда, че те представляват съвършено друго поколение. Ние сме вложили в тях големи усилия – ще се надяваме, че това ще послужи на всички нас.

Текущата година, ние обявихме за година на възпитанието. Третата част от сутрешните уроци посвещаваме на разработката на принципи, на чиято основа по-късно ще сформираме методиката. Материалът вече започна да се оформя, така че всички вие скоро ще го получите на всички езици.

Освен това, много е важно да включим децата към нашия детски сайт, да се стараем де ги подтикваме, давайки им различни призиви за участие. За нас е нужно да развиваме връзката между тях – и това обезателно ще донесе успех. Ние ги приобщаваме към кабалистичните източници, и така по много лесен начин и в проста форма ги обучаваме на обединение, а в това време от тези източници струи светлина – и така разкриваме колко са се развили всичките чеда.

За пример ще кажа, че в Израел, ние записваме 13-14 годишни деца в университети. Тях все още не са готови да ги приемат на курс по психология, предполагайки, че те са нормални деца – така че те ще се изучават в  специалности като образование, комуникация и други. По такъв начин на 17-18 години младите хора вече ще са получили атестат за зрялост и университетска диплома. И те са готови за това.

Освен това и нашите наставници и някои от родителите също ще се изучават заедно с тях. Тъй като става въпрос за диплома за преподавател,

а образованието – това е и нашата специалност. Ние трябва да станем учители, възпитатели на целия свят. Надявам се, че вие ще приемете това като добър съвет.

Ние обсъждаме съвместни програми с ООН и Юнеско. В течение на една година вие ще получите от нас множество книги, филми и игри по възпитението. Ще се постараем да създадем в интеренет голям детски портал, разпределен за поетапното напредване, а също и виртуално съобщество, което ще позволи на децата да почувстват себе си много по-сплотени, отколкото сме ние. И целият свят ще бъде на тяхно разположение, така че те да се сплотят по цялото Земно кълбо, въоръжени с методиката, знанието, образованието и да станат хора – в пълния смисъл на думата.

От 6-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 02.04.2011

[40955]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Трябва ли да започнем с кабалистичното възпитание от нашите деца, за да ги направим пример за външния свят или вече сме готови да се обърнем към външния свят и въпросът е само в това, как да го направим?

Отговор: Родителите трябва да възпитават децата, както е организирано от природата. Затова, ако разбирам кое е най-доброто, което мога да дам на детето, това е свързано със светлината, с Твореца, със силата, която може да го защити и развие до най-високото ниво, със силата, която го съпровожда в този и в бъдещия свят, и аз несъмнено ще поискам да дам на детето тази подкрепа, тази закрила.

Аз искам светлината да възпитава детето, а не просто учителят в училище. Преди всичко, искам да му дам духовно възпитание, а като допълнение към това, то може да учи в училище и в университет.

За мен не е толкова важно работник ли ще стане или професор – за мен е важно с какъв духовен багаж ще завърши живота си, ще бъде ли щастливо през този живот, ще знае ли за какво да живее.

Затова, духовното възпитание е несравнимо по-важно, отколкото материалното, посоката на което се променя на всеки няколко години. Днес, човек завършва обучението си и трябва отново да започне да учи. Светът е изправен пред революция в областта на информацията.

Трябва ли първо да възпитаваме децата си и с тяхна помощ да разпространяваме системата за духовно възпитание или трябва направо да култивираме духовното възпитание в света?

Сега, незабавно трябва да пропагандираме духовното възпитание. Докато нашите деца израснат и ние успеем да ги представим на света, ще мине много време. Сега, без каквато и да е връзка с нашите децата, вече подготвяме материали за методиката на духовно възпитание и ги разпространяваме в света – на всички езици, през различни обществени организации.

Ние възпитаваме нашите деца и ще се радваме, ако деца и от други страни виртуално се присъединят към това и вземат учстие в летните лагери, които искаме да организираме. Трябва да видим резултатите от кабалистичното възпитание на децата си.

Сега, вече ги виждаме, но те не са достатъчни, за да се обърнем към света и да му покажем какво се случва. Ако след две – три години покажем, че пет-шест годишни деца вече разсъждават правилно, на единайсет – дванайсет разбират какво става в света и са зрели личности, а на петнадесет – шестнадесет завършват университет, ние ще имаме какво да кажем на света.

От 6-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[40904]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №6

Въпрос: Може ли в американските училища да се включат в програмата занятия с кабала в съчетание с филантропията, без да бъде използвана при това кабалистичната терминология?

Отговор: Когато се обръщаме към външния свят, ние изобщо не споменаваме науката кабала.

Ние се обръщаме към света по два канала. Първият канал – това е автентичната наука кабала, предназначена за тези, които са заинтересувани от нея.

С това ние привличаме хората с точка в сърцето, които започват да чувстват, че кабала може да напълни тази пустота, която те усещат. За тях е открит целият този материал, цялата кабалистична методика и ние от все сърце сме готови да отделим внимание на всеки, без да питаме кой е той и откъде е.

Вторият канал за нашето разпространение се характеризира с това, че ние нищо не говорим нито за Израел, нито за науката кабала. Ако се обръщаме към обикновения човек, ние говорим за законите на природата и сме длъжни да им обясним тези закони от научна гледна точка.

Ние разговаряме с хората без да използваме тези понятия, които биха ги отблъснали, които биха затруднили възприемането и възможността за комуникация. Когато съставяме метод за възпитание, ние не използваме кабалистични термини и не споменаваме националната принадлежност на кабала, ние я обясняваме от гледна точка на логиката.

Не мисля, че трябва да се занимаваме с филантропия, трябва просто да научим децата правилно да се отнасят към света.

Когато аз постъпих в университета, изучавах анатомия, физиология и психология. През първият семестър по инициатива на един от професорите ние посещавахме психиатричните болници, операционните, моргите и родилните домове.

Бяхме около 20 здрави и самоуверени млади хора и аз помня колко силно впечатление ни направи това на всички. Сред нас имаше момичета и след посещението на родилния дом аз започнах да гледам на тях по съвсем друг начин, аз започвах да изпитвам уважение за тези страдания, които тя изпитва по време на раждане.

Жалко, че нашите деца не виждат и не усещат това, то би изменило тяхното отношение между половете в училище.

Трябва да покажем на света, без да го тушираме, какво представлява днешният егоистичен свят, а след това да го обсъдим в клас: „Какво видяхте? Какво мислите за това? Защо се случва това? Как мислите, такова ли съществуване е достойно за човечеството?”

От 6-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 02.04.2011

[40898]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №2

Въпрос: Аз разказах на своя тригодишен син, че всичко, което ни заобикаля, се намира вътре в човека. Той ме попита, дали то се намира вътре в моето тяло? И аз не знаех, какво да отговоря на това. Как да обясня на детето?

Отговор: Забранява ни се да говорим за такива неща с малките деца. За правилното възприемане на действителността може да се говори с децата на 9-годишна възраст, при това информацията трябва да им се дава на малки порции, защото тяхното вътрешно и външно възприемане на действителността се намират в противоречие едно с друго.

Това може да провокира у детето конфликт, тъй като мозъкът му още не е достатъчно развит, за да съдържа две части, които са противоположни и свързани заедно. За всички останали неща може да се говори и на по – ранна възраст.

Желателно е да се съветвате с нас по такива въпроси – ние събираме голямо количество материал за детското възпитание. С това се занимава много голям отдел, два пъти в седмицата аз провеждам беседи на тема възпитание, и в тях има отговори на такива въпроси.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39789]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Конгреси и събития - Няма коментари→

Нека ти разкрия една тайна, но само между мен и теб. Слушай: Ние живеем в забележителен, чудесен свят. Всичко е прекрасно, навсякъде цари добро, покой и умиротворение. Но ти не усещаш нищо от това. Ти си изключен, лежиш в безсъзнание, без чувство, без всякакъв проблясък.

Защо? Защото твоята реалност е едностранна. Без да се свържеш с нейната противоположност, ти нищо няма да усетиш. Затова си бил сътворен, а творението не може да различи светлината без тъмнината.

Неподвижен и безчувствен, ти съществуваш в Твореца. Как може Той да разкрие за теб този прекрасен свят – т.е. да разкрие Себе си? Как може Творецът да ти се разкрие?

Има само едно средство: да нарушиш своя сън с капчица злина, така че, вкусвайки я, да се пробудиш и да откриеш себе си в безкрайна доброта. И това е, което Той прави.

Иначе ще останеш завинаги безчувствен. Ти няма да можеш да оцениш своето състояние, да го измериш, да разбереш къде си и кой си. Ти няма да имаш почва под краката си.

През съня ти чуваш и се надяваш, че можеш да привлечеш връзка към тази вечна основа, в която съществуваш, да поставиш себе си в постоянна зависимост от нея и, без значение какво се случва, само чрез нея да измерваш и проверяваш своите усещания.

Когато направиш това, всичко се подобрява за теб – в твоя свят няма зло. Това е така, защото всичко, което ти се разкрива, всичко противоположно, тъмните очертания са призвани само да подчертаят и изтъкнат в твоите очи доброто и светлината.

От урока на тема „Принцип на единното възпитание”, 25.03.2011

[39447]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Намирам се в мрежа от сили, които ми въздействат. Именно съвкупността от тях е природата. Каква е нейната цел? Какво иска тя от мен? Към какво ме води?

Ясно ми е, че моето развитие протича целенасочено. Убеждавам се в това от другите части на природата. Например, от малкия, кисел плод израства голяма, сладка ябълка.

Както се развива растителната и животинската природа, така се развивам и аз, като при това, преминавам през противоположни състояния – лоши и добри. Невъзможно е да се напредва само от едната страна – аз ги редувам: лява стъпка, дясна стъпка, отново и отново. Всеки път ми се разкрива недостиг, съответстващ на бъдещото напълване.

Тук ще направя равносметка: към какво води този процес? Накъде ме насочва природата? И тогава виждам, че тя ме задължава към социалното развитие. В продължение на последните хилядолетия, на човечеството е било необходимо все повече и повече да развива обществото, а в обществото – взаимната връзката между нас.

Разкривали сме злото – нашия егоизъм, нашата ненавист един към друг, а в резултат започваме да разбираме необходимостта от обединяването. В съвременния глобален свят, това става ясно.

Каква е ползата? Ползата е, че се изкачвам на следващото стъпало от своето развитие, на нивото на общата природа на мирозданието. Ще постигна абсолютното добро, ще придобия подобието на съвършената природа.

И затова, не вземам предвид междинните състояния, през които преминавам по пътя. Ако държа пред мисления си поглед целта, постоянно мисля за нея, то и сега ми е добре. Главното е „да изплувам” над всички текущи усещания – както лоши, така и добри.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание”, 25.03.2011

[39449]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→