Въпрос: Както казва Рамбам, истината трябва постепенно  да се разкрива на малките. В работата с децата ние не им натрапваме обединението направо, а се стараем в игрите и в заниманията да вплетем това послание. Може ли твърде прямото послание  да нанесе ущърб и да отблъсне децата?

Отговор: В развитието си ние минаваме през четири етапа: неживо, растително, животинско и човешко.

На неживо ниво предметите, като правило, приемат такава форма, каквато им придадеш, ако у теб има достатъчно сили, за да направиш това. Имайки необходимата енергия, ти можеш да разрушиш структурата на метала, и да го измениш по пътя на нагряването, на натиска и др.

На растително ниво обаче ситуацията е друга: за да се придаде на растението друга форма, е необходимо да се разбере природата му. Да кажем, за дървото трябват различни видове обработки и грижи, и ако ти си майстор в работата си, то ще получиш необходимата форма, съпровождаща дървото в неговия растеж.

Казано иначе, ти сам трябва да израснеш до такова ниво, от което ще можеш да се грижиш за дървото: да го усетиш у себе си, да го познаеш – и тогава, излизайки от вътрешния образ, да осъществиш работа с външната форма и да получиш резултат.

А за да се превърнеш в животинско ниво на развитие, все пак е необходимо да изучиш природата му, да се издигнеш над нея и да го приемеш в себе си. Тогава ти ще можеш да укротяваш и да дресираш животни. Разбира се, в определени рамки, обаче ти ще ги приучиш на такива форми на поведение, които те са способни да усвоят.

По аналогичен начин работи и детският наставник.

Тези нива на развитие – неживо, растително и животинско – представляват по себе си малки, ”детски” състояния, в сравнение с възрастните хора, и завършват на ниво ”тринадесетгодишен”.

От ”13 години” и по-нататък ти имаш работа с човека в човека и съответно се отнасяш към него вече съвсем по друг начин. Приемаш го в групата си, отнасяш се към него като с другар и го издигаш по примера на взаимното партньорство, предоставяйки му място за работа.

Такива са етапите на работа с детските групи.

От урока по статията ”Дарованието на Тора”, 27.06.2011

[46759]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение на Associated Press: В детската градина „Egalia“ в Швеция се обръщат еднакво към децата от двата пола, не ”тя” и ”той”, а използват безполовото определение ”то”. Тази дума я няма в Шведския език, но тя се използва от жаргона на хомосексуалистите и феминистките.

За да не попадат децата под лоши стереотипи особено щателно се подбират детските книги и играчки.

Това дава възможност на децата да бъдат такива, каквито искат да бъдат, за да не се образуват бариери между мъжките и женските занимания.

В детската градина „Egalia“ чакат на дълга опашка. Задачата на учебното заведение е – да създаде търпима обстановка по отношение на лесбийките, хомосексуалистите, транссексуалните и бисексуалните. Такива приказки като „Дюймовочка“, „Белоснежка“ в градината са изключени.

Реплика: Ние всички се намираме в среда, която се нарича ”Природа”. Ние почти нищо не знаем за нейните закони, за причините и целите ѝ за нашето съществувание. Само от нашите наблюдения и знания ние виждаме, че всичко се намира в причинно-следствено развитие, и няма нищо случайно или излишно. А който не смята така, проявява своето незнание на природните закони.

Затова, на нас ни остава само да изучаваме природните закони и да ги изпълняваме – в това е залога на нашето щастливо бъдеще. Нарушаването на естественото съотношение на половете ще развие огромно страдание сред децата, когато пораснат, проблеми с половата и социалната идентификация.

[46852]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Тригодишната ми дъщеря гледа с мен вашите уроци. Достатъчен материал ли е това за нея или ѝ е нужно друго съдържание?

Отговор: Тук аз чувам много подобни въпроси и направо се удивявам! Какво искате от толкова малки деца? Кой ви е казвал, че тригодишно момиченце трябва да се води на уроци? Къде видяхте такъв пример? Защо не се учите от това, което става у нас? Ние не правим така! Погледнете как действаме ние, и правете същото! Ние постепенно даваме на децата си от 6 годишна възраст и нататък да послушат нещо, да пеят заедно с нас.

От 7-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41460]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Конгреси и събития - Няма коментари→

Във висшата светлина е заложена специална програма, която въздейства на желанието да се насладиш, създадено просто като изходен материал, съвършено безжизнен пластилин или глина.

И самият процес на развитие по 4-те стадия е заложен вътре в светлината, и силата, обезпечаваща това развитие. Тази, именно светлина създава желание „от нищото“. Всичко е заключено вътре в светлината!

Светлината – това е силата за отдаване, която развива желанието за наслаждение, за сметка на това, което може да му даде все повече и повече – и по количество, и по качество.

Светлината, идвайки към желанието, през цялото време ражда в него нови потребности. Стадий „2“ (Бет) се отделя от стадий „1“ (Алеф) именно заради това, че усеща недостиг. След това, когато светлината я напълва, в нея изведнъж се разкрива пустота, и тя разбира, че в нея няма нищо от това напълване!

Тя мисли: „Как така, аз се напълних със светлината Хохма, но нима аз чувствам това напълване? Не, аз съм съвършено пуста!“ – Но нали ти си напълнена със светлината Хохма? – „Не, аз не чувствам това“.

Стадий Алеф сякаш говори: „Що за напълване е това? Това въобще не е напълване, а пустота! Аз искам друго – аз искам да се напълня със светлината Хасадим. Ти ми донесе такъв подарък, който Ти искаше – а аз искам нещо съвсем друго. Това не е това, което аз молех!“. (Много навярно са чували нещо такова от своята жена).

Тоест светлината, която напълва творението, всъщност го опустошава – за по-висшите степени. Светлината напълва желанието на ниво „1“, а желанието се чувства пусто от това. Такива трикове умее да прави само светлината.

Ето, да се научим на такъв похват при възпитанието на децата.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 29.05.2011

[44256]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Говорейки за единение, ние нямаме предвид уравниловка, а взаимно включване. На това се гради и методиката за възпитание: всеки е уникален и за това децата се развиват чрез обсъждания, които им позволяват да разберат чуждите мнения, колкото и много да са те.

Благодарение на това, всеки „се обогатява” от другите, прониква се от другите и става още по-уникален. Защото той взима от всички – и сам расте от това, развивайки собствените си качества.

Това ние искаме да постигнем с нашата методика за възпитание. Хората се обединяват правилно, контактувайки, влизайки във взаимоотношения един с друг и сами изграждат човешкото общество, изцяло балансиращо се от взаимното включване на всеки във всички и във всеки. Ето как излиза, че накрая уникалността на всеки разцъфва още по-ярко.

За това децата провеждат обсъждания, които ние само насочваме и подреждаме в една обща точка на съприкосновение. А междувременно, всеки има възможност да се изкаже, да изрази себе си, да бъде в ролята на съдия и подсъдим, защитник и обвинител. Само по пътя на такива взаимни включвания ние развиваме Човека във всяко дете.

Тогава от година на година те все повече ще се отличават едно от друго. Разликата между тях ще бие на очи всеки път – е и какво? Именно тя дава мощност на последващото обединение. В това е цялата работа: без подтискане на индивидуализма, ние изграждаме общност от големи личности.

Така кабалистичната методика ни позволява да използваме цялото творение. А иначе ние просто разрушаваме човека, оставяйки от него само винтче в машината, докато в действителност всеки детайл трябва да задейства машината, съзнавайки своята незаменимост.

От урока по статията „Мир в света”, 12.05.2011

[42866]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Международен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Как може човек да разбере, че е готов да бъде учител, и има ли подготвителни курсове за това?

Отговор: Преди всичко, човек трябва да има склонност към преподаване, т.е. не да поучава (всеки човек може да прави това по егоистичен начин), а да обяснява, да наблюдава как работи ученика и дали зачита мнението на учителя. Преподавателят също трябва да притежава способността да се учи от учениците, да приспособява и обяснява съгласно измененията.

Аз не мисля, че всеки е способен да направи това, но съществуват много сфери във възпитанието. Някои хора не обичат да говорят и обясняват, но изведнъж се разкриват като добри практически лидери. Те играят с децата, организират групи и ги водят на екскурзии.

Нашето възпитание е различно с това, че ние, на първо място, искаме да учим децата за живота. Ние им показваме музеи, заводи, болници, разбира се в зависимост от възрастта. Те се запознават с работата по летищата, железопътните гари и банките. Ние правим предварително договори с ръководителите на предприятията, и когато децата пристигнат им се обяснява производственият процес.

Ние отрано им казваме къде отиваме. Върнат ли се, децата сядат заедно в кръг и обсъждат какво са разбрали, как действат определени механизми и тяхната цел и т.н. Ние искаме те да знаят всичко за живота: как работят ресторантите, болниците, фабриките и зоопарковете. През цялото време на екскурзията те си водят записки, а след това съставят разказ и го обсъждат заедно със своите възпитатели. Това разширява техния мироглед.

Правим много неща в рамките на взаимната договореност. Когато някой се скара с някого, възникне спор или има неразбирателство, то това се обсъжда между всички. Понякога дори устройваме съд: избираме от децата съдия, адвокат, съдебни заседатели, свидетели и зрители. Следващият път ролите се разменят.

Така всяко дете се научава да вижда себе си отстрани: как то изглежда от гледна точка на съдията, обвинителя, зрителите и т.н. Детето започва да се развива и вижда един по-широк от своето виждане свят.

Съществуват други примери, но главния елемент е беседата в кръг. Не съществува клас, който седи и гледа напред – всички са равни в кръга, включително и учителя.

Възпитателят принизява себе си до общото ниво и се намира между децата, не е отделен. Той ги насочва по много незабележим начин, който те не усещат. Ние ги учим те да бъдат отговорни: съдията, защитника, обвинителя. Децата имат огромна способност да попиват и ние трябва използваме това.

Всеки човек, който може да преподава или ръководи група, да подготвя материали или да разработва методи, може да стане учител. Ние се нуждаем от различни специалисти да работят с децата – и момчетата и момичетата. Обикновено те учат отделно, но понякога ги обединяваме.

От 6-я урока на конгреса „We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[41084]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Съобщение: Книга на К.С. Химовиц. „Възмъжаване: как укрепването на жените превърна мъжете в момченца”.

Преди, след завършване на училище и получване на специалност, младежът се женеше, имаше деца – т.е. ставаше възрастен. Днес той предпочита да си остава юноша, който се увлича по игри и пътешествия.

Самият живот и култура пропагандират незрелостта като стил на живот. Главното е професията и кариерата, женитбата не влиза в плановете.

Жените също са станали самостоятелни и преуспяващи: по-често продължават образоването си, печелят повече от мъжете, могат да се издържат сами, не искат да търпят в къщи инфантилни мъже, предпочитат да възпитават децата  си сами.

Реплика: Жените са по-близки до природата и затова понасят по-спокойно, по-издръжливо всички ставащи промени. Мъжете получават цялото си предучилищно възпитание от майките и възпитателките, а училищното – в смесени с момичета класове  – от учителки, т.е. от жени. Постоянно са заобиколени от жени и затова не се научават да бъдат мъже, да бъдат самостоятелни. Не напразно Обама се застъпи за разделното училищно образование. Очевидно някой вече разбира…, и току виж –  повече да разберат!

Коренът на проблема е, че в наше време на мъжа, от детски години, трябва да се даде знание за неговото предназначение за собственото поправяне,  и за поправянето женската половина на човечеството. Едва тогава, когато се заеме със своята работа, той  ще стане възрастен! Иначе мъжът продължава да играе със своите „играчки”, а жената продължава търпеливо да наблюдава това.

[43770]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Раждат ли се децата с точка в сърцето, напълнена с безусловна любов?

Отговор: Не. Нито един човек не се ражда с точка в сърцето, пълна с любов към ближния. Напротив, той се ражда с порочна точка в сърцето. Именно тази черна точка се нарича „точка в сърцето”. Той трябва да я развие, да я разшири, поправи, напълни по пътя на съединението с другите.

Има деца, които се раждат с точка в сърцето и има такива, които в това им земно превъплъщение още не е „изплувала отгоре” – в неговото усещане на въпроса за смисъла на живота.

Въпрос: Съществува ли в малкото дете контакт с Твореца и трябва ли от ранни месеци да му се създават условия, в които то би развило своята духовност?

Отговор: Ние започваме да работим с децата след като те навършат три години. Дотогава те не възприемат нищо, освен своето животинско състояние.

Трябва да формираме в децата правилно отношение към ближния. До 3 годишна възраст те не разбират какво е това ближен. А след 3 и повече години в тях възникват начални „обществени отношения” с другите деца, те вече играят с тях заедно. Затова може да се започне работа с тях.

Из 7-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[41478]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световния конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №6

Въпрос: Стотици и хиляди американски деца фактически са оставени на самите себе си и многочислените социални служби, които трябва да се занимават с тях търпят пълно поражение.

Притежаваме ли ние някакви книги на тази тема, които можем да им предложим?

Отговор: Все още не, но сме заети с подготовката им. Надявам се, че в периода от три до шест месеца вие ще започнете да получавате серия от книги, съдържащи методиката за възпитание на децата от различни възрасти: как да се създават групи, как да се провеждат беседи, да се развиват децата, да се изграждат връзки помежду им…

Освен това, вие не трябва да чакате материали само от нас, а трябва да се присъединявате към нас и заедно да ги създаваме! Човек, който не се занимава с разпространение няма шансове духовно да напредва! Как светлината може да премине през него, ако не се старае да я предаде на другите?

Вземайте пример от американския учебен център, участвайте в разпространението, иначе няма да достигнем успех и развитието ни ще става много бавно. Имаме нужда от сили, от много сили! Наистина ни е нужна вашата помощ!

От 6-тия урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 02.04.2011

[40887]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №6

На нашите ежедневни занятия ние разработваме методиката на поправяне, изграждайки я от първоизточниците и тяхното разясняване, от въпросите и отговорите. В тези рамки ние създаваме и системата на възпитание.

Тук на нас ни се разкрива особен канал за разпространяване на науката кабала за целия свят. Защото възпитанието – това е главната болка (всъщност, душевна болка) на всички родители. Във всяка точка на света всички се тревожат за своите деца. В Южна и Северна Америка, в Азия и Африка, в Русия и Европа, в Китай и Япония – макар и в различни страни и в различна форма, но проблемът на възпитанието се пробужда днес навсякъде.

И затова светът е готов да чуе за това, което се прави при нас в тази сфера. Ние встъпихме в диалог с ЮНЕСКО – организация на високо ниво, отговаряща за възпитанието в света. Приеха ни много добре, нашите представители вече участваха в две мероприятия в Ню Йорк и Москва.

https://www.youtube.com/watch?v=SSBeEJi9bbw&feature=player_embedded

Открихме, че светът жадува решението на този проблем, а решение няма никой. В ЮНЕСКО възлагат на нас очакванията, а освен това са въодушевени от изобилието на материали, които имаме на тази тема. И действително нашите материали пробиват днес всички прегради. Всяка неделя ние правим 50-100 листа нов текст и заедно с това подготвяме книга, която ще пуснем „на светло” под егидата на ЮНЕСКО. На опашката – има още няколко големи проекта.

Няма съмнение, че ако ни се удаде да създадем едно „добро” поколение, на свой ред, то вече ще знае как да възпитава своите деца. И затова проблемът всъщност е само в това – как да сформираме едно поколение, което ще получи възпитание, а не образование, благодарение на което ние ще съумеем да направим от децата хора в пълния смисъл на тази дума.

На тях ще им е известно защо и за какво живеят, как трябва да се обединяват помежду си, защо започват от разбиването и защо трябва да се поправят. Накратко, те ще знаят как правилно да се отнасят към живота.

Ние реализираме възпитателните програми на група наши деца, в процеса на работа внасяме уточнения и разкриваме много нови подходи. Като пример, открихме, че децата могат забележително да се обучават едно друго: да кажем, 14 годишните обучават 10 годишните.

Защото по-малките виждат в по-големите пример за подражание и искат да бъдат същите. А по-големите, на свой ред, се гордеят със своята роля. В резултат на разликата във възрастта се получава добра спойка. А като цяло, децата, растящи по новата методика, стават съвсем други.

Всъщност науката кабала – това е наука за възпитанието: с нейна помощ ние се възпитаваме. Но сред децата това се проявява особено ярко. Неслучайно всичко е устроено така, че от детството растат в нашите ръце. Работата е за нас, защото те вече са готови да получат от нас методиката на възпитание.

„Учението за Десетте Сфирот” обяснява как израства в нас духовният човек. Ето и детето можем да отглеждаме по тези принципи, провеждайки го през върволицата на годините-стъпъла на зрелостта не само физически, но и духовно. Тази методика ние и се стараем днес да разработим, да построим и реализираме.

Тази година се каним да открием двуседмичен лагер за децата от целия свят. Програмата му ще бъде транслирана в интернет, за да може всяко дете да се присъедини към общото мероприятие, защото това е през ваканцията. Ще се постараем да поддържаме обединението на децата и по-нататък, за да може в крайна сметка да израсне нова международна група – виртуална и физическа.

От 6-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 02.04.2011

[40957]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→