Ако самата Природа ни говори, че трябва да напредваме към глобално, интегрално общество и да се намираме в равновесие като едно тяло, живеещо по законите на  поръчителството – то трябва да разберем как да го достигнем. Тук вече сякаш има много методики.

Науката кабала говори за това по следния начин: хайде да напредваме с малки стъпки. Да не градим програми за хиляда години напред или за предполагаемия срок на съществуване на човечеството. Хайде днес да помислим какво трябва да правим.

Преди всичко, всеки един от седемте милиарда души трябва да разбере какво изобщо означава да живеем заедно в интегрална, глобална система. Хайде да започнем да се сближаваме един с друг, да развиваме нашата близост. Хайде да изучим законите на тази интегрална система, чиито части до една трябва да са взаимосвързани.

Защото сме свързани помежду си, но не го искаме и затова се сблъскваме със сериозен проблем като в разпадащо се семейство. Но докато мъжът и жената могат да се разведат, при нас такава възможност не същестува. Няма как да отлетя от Земята и затова съм задължен да построя тук семейното благополучие между всички седем милиарда членове на семейството.

Така че трябва да започнем с обяснение, как да създадем добро и благоприятно обкръжение. Защото от собствения си житейски опит и от изследванията се убеждаваме, че всъщност обкръжението формира човека. Където и да го сложиш, днешното обкръжение ще определя кой ще бъде той утре.

Значи, в крайна сметка, хората трябва да организират около себе си един вид „обвивка“ чрез средствата за масова информация, чието влияние ще подготови човечеството към интегралността, за да може се предвижва в посока поръчителство.

Хайде да го направим. Това безсъмнено е необходимо. Първо, по този начин ще намалим социалните проблеми: насилие, наркотици, изблиците на недоволство, тероризъм, проблемите в семейството и т.н. Така че за начало, нека заедно се ангажираме с това, да пристъпим към изучаване на глобализацията, за която всички говорят, на интеграцията, която, както вече всички разбират, ни е обхванала. Дайте да разберем какво е това.

Хайде да отворим международен университет, който ще ни позволи да се ориентираме в новия свят. Това обучение, по същността си, ще трябва да се провежда през цялото време от детството до 120 годишна възраст. Понеже през целия си живот човекът ще се намира в семейство, което ще се грижи за него във всички сфери на дейността му.

По такъв начин  ще започнем да се образоваме и да се възпитаваме с помощта на учените, психолозите, социолозите, политиците, специалистите от СМИ, възпитателите, учителите в училище, радио- и тележурналистите и т.н. Редом с новините и с останалия „антураж“, ще започнем да говорим за това, ще започнем да създаваме общ дух и тогава ще предизвикаме промени в цялото човечество.

От беседа за новата книга, 11.07.2011

[51145]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Пред нас са три етапа. Преди всичко, ни е необходимо да осъзнаем злото на своя егоизъм (1). Да го осъзнаем дотолкова, че да поискаме да достигнем свойството Бина, да се издигнем над егоизма (2). А след това достигаме Кетер (3), тоест използваме егоизма си заради отдаване.

Първият етап е период на подготовка. По-нататък, издигайки се на стъпалото Бина, усещаме духовния свят, включваме се в света Ацилут. А после започваме да се издигаме в него, като обръщаме цялото свое зло в добро, в отдаване.

Всички тези етапи сме способни да реализираме само с помощта на силата на светлината. Казано е: „Аз създадох злото начало (нашия егоизъм) и Аз създадох Тора, тъй като светлината, която се крие в нея, връща човека към Източника”.

Проблемът е в това, че за човечеството е неизвестно съществуването на сили, които са предназначени за поправяне на нашия егоизъм и затова е в голямо объркване и не знае какво ще бъде по-нататък.

Настъпил е критичният момент, след който следва вълна от проблеми, включително масови безредици, революции, войни между народите и страните. Науката кабала предупреждава, че може да се стигне до Трета и даже Четвърта световна война. Страданията ще нарастват дотогава, докато човечеството само не изнамери методиката за поправяне – лекарството, което може да даде само светлината.

И затова, още в зората на времето, преди 5771 години, когато егоизмът само е започвал да се проявява в човека, на хората се е разкрила кабалистичната методика. Постепенно се е развивала до сегашното време, до този етап, на който започваме да усещаме своя егоизъм като зло. И сега единици, които развиват за нас тази методика на поправяне, могат, накрая, да ни я дадат като средство за изцеляване.

Така че лекарят идва при болния и обяснява каква е болестта му, какво трябва да бъде здравословното състояние и как именно трябва да се лекува. Защото има лекарство.

И затова, ако побързаме и представим на света методиката за изцеляване, на хората няма да им се наложи да я търсят под натиска на бедствията и проблемите, които все пак ще ни заставят да намерим този единствен изход.

Последният пример: след като един човек в Норвегия уби повече от седемдесет човека, норвежката телевизия забрани предавания, които съдържат елементи на жестокост и насилие.

Защо се учим само от такива събития? Защо от по-рано не можем да направим всичко правилно? Нима сме толкова безразсъдни? Защо създаваме за нашите деца такова глупаво обкръжение и ги заставяме да се учат на противоборство и съперничество? Защо игрите, създадени за възрастта им, учат да убиват колкото се може повече или да печелят колкото може повече? Защо не им носим послание за единството? Защото всъщност стреляме в себе си, пилим клона, на който седим.

Нима ще ни разбуди само норвежкият сценарий или негов мащабен аналог, грозящ световна война? Нима само когато разберем, че е прекалено, че така повече не трябва да се прави? И все пак не виждаме реално придвижване. Човечеството не става по-умно. Какви ли беди трябва да го застигнат?

За да не ги дочакаме, сега вече трябва да се обръщаме към хората – да се обръщаме с добро, без нетърпение, както към болен, който все още не разбира от какво му е лошо. Само болката закрива очите му повече и запушва ушите му. Ние общуваме с него меко, с разбиране. Въпреки че той, напротив, ни проклина и не желае нищо да чува, ние все пак трябва да се стараем да търсим приближаване с любов и в същото време решително, обяснявайки, че няма друг изход.

Ние не отричаме никакви други методики, не отиваме срещу каквото и да било. Защото, в крайна сметка, не противостоим на егоизма направо и затова не се каним да съкрушаваме каквото и да е движение, какъвто и да е подход, каквато и да е партия. Това е невъзможно, да, и не ни трябва да разрушаваме тези егоистични структури, както не трябва да разрушаваме егоизма в себе си.

Трябва само да ни тегли единството над всички разногласия. И тогава всевъзможните егоистични форми в нас и във външния свят, културни и други различия ще се обърнат в отдаване, в любов, в обединяване. Всеки ще внесе своята лепта в това единство – но не за противодействие, а меко и оптимално.

От 3-ия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50730]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние трябва да организираме интегрално възпитание около всеки човек, да задължим всеки да влезе в него. Защото общата криза ще завърши с такъв голям удар, че никой няма да има работа. На нас не ни трябват тези излишни стоки, повече няма за какво да ги произвеждаме, всичко има в изобилие, светът произвежда боклук, изхвърля го и само замърсява света.

Ние изведнъж откриваме, че от седем милиарда хора, съществуващи на Земята, 80% -са излишни. Какво да ги правим?… Да ги убием?… Съществуват такива теории, че от ”излишните хора” наистина трябва да се избавим, и тогава за останалите ще има работа. Но за останалите също няма да има работа, тъй като тази война ще бъде такава, че още не е известно, ще се зарадва ли човек на това, че е останал жив.

Затова имаме много просто решение. Работата на всеки ще се състои в това, да влезе във възпитателната, учебна среда. Така както ние обучаваме нашите деца и 100% от децата да учат до 18 години – така и възрастният трябва да се обучава и възпитава през целия си живот, а да работи по 2 часа на ден, занимавайки се с поръчки и дейности свързани с обществото.

Тогава всеки човек принудително преминава вътрешни изменения. Ние не оставяме нито един човек – всеки е задължен да учи във виртуалната система: да гледа клипове, да слуша песни, да чете хумористични разкази, – всичко свързано с глобалността, интегралността, обединението, поръчителството. Всеки е длъжен да изпълнява домашните си задания, да ги изпраща за проверка, да се явява на изпити. Изпълнил ли си всичко? – в края на месеца получаваш заплата. Това е неговата работа.

Въпрос: Кой ще финансира неговата заплата, щом никой няма да работи?

Отговор: Това не означава, че никой няма да работи. Ние всички работим толкова, колкото е необходимо за нашата прехрана. Ние не произвеждаме неща, само за да си ги предаваме един на друг, а след това да ги изхвърлим на боклука, тъй като никой почти не ги употребява. Ние произвеждаме само необходимите стоки, от които се нуждае всеки, за да съществува нормално.

Да се обучаваме на това, как да живеем в рамките на необходимото за нашето съществуване, на ниво човек, в равновесие с природата, съблюдавайки нейните изисквания – по същия начин ще се отнасяме и към системата за възпитание. Тя е задължена да обяснява на всеки човек, че ако употребяваме повече от необходимото, то това ще доведе до дисбаланс с природата.

Така всеки орган на тялото получава не за себе си, а само за да съществува и помага на останалите, за тяхното обслужване. Трябва да се разбере, че ние нямаме избор, ние сме задължени да преминем към такава система. Кабалистите са говорили много по този въпрос, и ние трябва да запознаем всички с тези знания.

Беседа от новата ми книга, 11.07.2011

[49851]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение (Б. Вулфсон, историк, д.п.н., проф., член-кор): При всичките си огромни научни достижения човекът все още не е проникнал в тайните на съзнанието – главният дар, с който го е надарила природата. Истинската същност на човека в много аспекти продължава да е загадка. Нито една от съвременните философско-педагогически теории не е в състояние да определи основните цели и средства на възпитанието.

Става все по-очевидно, че за преодоляване на кризисни ситуации в развитието на човека са необходими преди всичко не трансформации на обществените структури, а нещо много по-сложно: дълбоки изменения в съзнанито и поведението на съвременния човек, които биха облагородили вътрешния му свят, биха напълнили с ново съдържание стремежите му, социалните и естетически идеали, представите му за добро и зло. Задачата е в целенасочено формиране на хуманистично съзнание на индивида, обществото и в крайна сметка, на цялото човечество.

Хуманизмът не се корени в биологичната структура на човека, той не му е присъщ по рождение. Всеки индивид е длъжен отново да усвои някакви елементарни хуманитарни ценности. Затова се изискват големи усилия от възпитателите, съществени промени и в самата възпитателна система, а също така преосмисляне на фундаменталните положения, които съвсем неотдавна ни се струваха аксиоматични.

[49133]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Всяка майка е безкрайно щастлива, когато види усмивката на своето дете. Сега вече учените са намерили научно обяснение за този възторг. Оказва се, радостта на детето активизира центъра на удоволствието в главния мозък на майката по същия начин както алкохол или наркотик. Тексаските специалисти за пръв път са успяли да изяснят защо усмивката на детето въздейства така успокояващо на родителите.

Бил проведен експеримент: на жените били показвани снимки на техните и на чужди деца. На някои от снимките децата са били усмихнати. Магнитно-резонансно изследване и анализът на кръвта са показали, че когато майките са наблюдавали децата им да се усмихват, в организмите им започвал да се изработва допамин.

Не е била забелязана подобна реакция при снимките на чуждите щастливи деца. Изхвърляне на порцията допамин обуславя майчината радост. Този хормон е отговорен за удоволствието и също така се изработва от организма при употребяване на алкохол или наркотици.

Реплика: Това е химичната проява на нашата егоистична природа. Кажете, ако човекът придобива качеството да обича ближния си, ще се изработи ли в него наркотикът на любовта „допамин“ тогава, когато вижда усмивката на чуждото дете или на възрастния? Този „наркотик“ всъщност е така очакваното от нас усещане за Твореца, в качеството на „Добрия, Творящ Добро“? Възможно ли е по този начин да определяме с помощта на анализите МРА (бел. пр. – Магнито-резонансна ангиография) и на кръвта постигнал ли е човекът любов към ближния?

[49137]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Обясненията ни трябва постепенно да достигнат до всеки човек, на неговия език, на неговото ниво, поетапно – докато хората успеят да усетят, че именно връзката между нас дава усещане за друг живот, сякаш сме на друга планета, в ново измерение.

Невъзможно е отведнъж да заговорим за това. Винаги трябва да се обръщаме към отделния човек и към група от хора на различни нива на развитие, съгласно желанието, в което те се намират. И затова отначало обяснението трябва да се води на разбираем език: „Ще ви бъде добре. Няма да има нито войни, нито терор, нито наркотици. Децата ви ще бъдат по-успешни. Разводите ще са по-малко“ и т.н.

Трябва да се обръщаме към различните слоеве на населението в подходяща за тях форма: едни обичат повече филми, други – музика, трети – книги, към четвърти може да се намери подход чрез науката, към пети – чрез икономиката, чрез всичко, което е възможно.

Обкръжението трябва да бъде подобно на сфера, излъчваща върху всеки човек твърде много възможности за разбиране на това, какво се нарича глобален свят, тоест включващ в себе си всички форми на влияние. На всички нива, във всички видове, на всички езици – от страна на всичко, обкръжаващо човека.

Такава система на възпитание трябва да се построи. Без това човечеството не ще напредне. То ще бъде подложено на всевъзможни проблеми и беди и в най-добрия случай ще бъде принудено по такъв начин да построи себе си. Тъй като по този начин то реализира своята независимост, защото като строи за себе си обкръжение, за да се измени и за да се поправи, то реализира своята свобода на избор. И така то строи себе си на ниво – Човек.

От беседата по новата книга, 11.07.2011

[48793]

Filed under: Възпитание на децата, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ние се опитваме да научим света на обединение, нищо че засега това е егоистично. Как после да повдигнем хората на нивото любовта към Твореца?

Отговор: Те ще извършат този преход под нашето ръководство. Защото ние ги въвеждаме в рамките на новото възпитание, а не просто дърдорим пред публика.

На хората ще им се наложи да встъпят във възпитателна мрежа, обхващаща всички възрасти от нула до сто и двадесет, действаща от сега и до края на поправянето, във всички времена. Всички трябва да се намират в непрекъснат процес на възпитание: да кажем, една трета работа, две трети възпитание, което само по себе си е също работа.

И тогава в меко, в привично подаване ще обясним на хората принципите на Баал а-Сулам, адаптирани за целия свят. Защото науката кабала говори за желанието за наслаждение и желанието да насладиш, за техните взаимоотношения, за това, как да поправиш природата си. Нищо ”виртуално”, привидно, ”духовно”, мистично. Става въпрос за силите, които действат в теб.

Разкривайки ги все повече и повече, ще видиш, че никой не те кара ”да витаеш в облаците”. ”Духовното” е намерението за отдаване. Ако съм достигнал отдаване на другия, значи аз съм духовен. А ако се грижа за себе си – съм материален. Взаимоотношенията ни, основани на отдаване, са духовният свят. А днешните взаимоотношения – това е материален свят.

Но ние даже не говорим там за някакви си светове. Защото на човек му е трудно да се откъсне от старите представи, той се обърква. И затова ние го снабдяваме с прости обяснения, подавайки му цялата наука кабала без специална терминология, с прости думи.

Ние трябва да построим тази система на възпитание, за да може постепенно да предаваме на хората знания за човешката природа. Повече нищо не е нужно. Ние говорим за природата на човека, освен когото нищо друго не е и създадено.

Благодарение на това, човек ще се развива постепенно, докато не открие това, което се намира отвън, системата на взаимната му връзка с другите. И в нея той разкрива Твореца.

В действителност можем да проведем обясненията с термините за възприемане на реалността: той разкрива даже не връзката с другите, а самия себе си. Желанията, които му се представят външни и чужди, той разкрива като собствени. Оказва се, че това е той. Приближавайки външните части към себе си, той сякаш пришива, имплантира, приобщава разкъсаните органи на собственото си тяло и съобразно с това усеща, разкрива съвършената реалност.

Сега виждам само това, което е малка част от разбитото тяло. Но колкото повече части присъединявам към него, повече се откривам в тях.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.07.2011

[48600]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Съобщение: Безпогрешни хора няма. у всеки човек има моменти, когато е принуден да тръгне срещу съвестта си или обществените норми. И във всяко общество има лостове, които да въздействат на такива ”отстъпници от правилата”.

В южноафриканското племе ”Бабемба” на ”пътя на истината” поставят много необичаен начин. Толкова ненадеен, че много други ”цивилизовани” законотворци би трябвало да се замислят…

В случая, ако някой от жителите се държи безотговорно или несправедливо, цялото племе, от най-малкия до най-големия оставя работите си и наобикалят провинилият се. Изглежда сякаш: сега ще го набият?! Но не. Човекът стои в центъра на кръга, а всеки член на племето по ред говори за всичко хубаво, което ”грешникът” е направил през живота си, обрисувайки всичко това с цветове и детайли.

Това необичайно действие може да продължи много дълго време, даже няколко дни. След края, кръгът се разтваря и племето приема назад в обятията си обновения човек.

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Ние виждаме как масите в различни страни на света изведнъж започват да бойкотират, излизат на демонстрации, на уличен бой. Виждаме колко лесно е да ги насочим в каквато и да е посока с най-малката провокация, хвърляйки на масите някоя идея.

Възниква въпроса: ако е така, какво струва цялата тази демокрация? И как може да реагира на всички тези „спонтанни“ изявления, от които зависят правителствата и съдбите на другите страни?

Ако искаме истинска проява на личната воля и осъзнатото желание, трябва да възпитаме народа да избира, съгласно развитието на природата, правилно поправяне, единствено вярната цел и изхождайки от това, постепенно да възпитаваме населението така, че то действително да може да разбере за какво си струва да се излиза на демонстрации и какво да иска.

Затова всичко опира пак до възпитанието на всички хора на Земята.

[47571]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Върховният съд на САЩ внесе решение, съгласно което отделните щати няма да могат да ограничават продажбата на видео игри с жестоко съдържание на непълнолетни лица. Решението е предизвикано да защити първата поправка на конституцията на САЩ и право на свобода на изявяване волята на децата. Затова е прието решение да се разреши разпространяването на такива игри.

Реплика: Кабалата обяснява, и както показва нашия жизнен опит, че човек се формира само под въздействието на обкръжаващата среда (вижте статията на Баал а-Сулам  ”Свобода на волята”) и е свободен само в избора на обкръжение. Но след като е избрал обкръжението, той вече не е свободен, какъв да бъде и кой да бъде – той ще бъде такъв, какъвто го направи обкръжаващата го среда, нали той си я е избрал.

А сега въпрос: Когато ние предоставяме на детето пълна свобода, отчитаме ли, че то не е свободно, защото е роден егоист, мързеливо желаещо само наслаждения, и не желаещо никакви отговорности? Самото дете не е свободно, имайки предвид неговата егоистична природа, то избира по неволя лоша среда, книги, ТВ – програми, виртуално обкръжение.

Съдиите са пропуснали факта, че ние се раждаме с лоши наклонности, а не с неутрални. Затова ние трябва да опазим детето от лошото влияние, на обкръжението, кипящо около нас и нашия свят. Защото го създават безотговорни хора, които желаят само да спечелят за сметка на нашите нежни, чувствителни и раними деца.

Затова в Библията има указания за родителите, как да възпитават децата си. Възпитанието на детето е задължение на родителите. И в никакъв случай не трябва да се разчита на държавата и обществото.

[47222]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→