Въпрос: Бихте ли дали пример за взаимоотношения между хората, които бихме могли да наречем интегрални?

Отговор: Интегрално е взаимодействието, когато човек получава и отдава в равновесие. Ако между хората съществува такава система на взаимоотношения, значи те са интегрално взаимосвързани.

Аз не искам да се повтарям и да изглеждам като социалист или комунист, аз не съм един от тях, но интегрално общество е обществото, където всеки получава толкова, отколкото се нуждае и отдава толкова, колкото е необходимо на обществото. Това е интегралната, глобалната взаимозависимост.

Като човек се радва и е изпълнен с чувствата си от това, което разкрива в интегралната връзка. Оказва се, че колкото повече отдава на другите, колкото повече се включва в интегралната  общност, толкова повече се напълва от нея. Той започва да разкрива тази система, да влиза в нея, да й принадлежи.

Той става нейна неделима част, като електронен елемент, като съпротивление или кондензатор, който се включва във веригата и тогава цялата схема работи заедно с него в обща хармония, а той чувства как тя преминава през него.

Човек започва да осъзнава, че изгодата му е  да бъде изцяло включен в  системата.

При това, той не губи своята идентичност, защото отдава именно себе си, своите свойства. Ако си кондензатор – служиш като кондензатор, ако си съпротивление – като съпротивление. Това е – ти си такъв, какъвто си.

Природата специално ни е създала такива, че именно твоята максимална реализация в общия модел ти е дала възможност да бъдеш интегрално  задействан в него. Твоето лично, индивидуално, особено участие не влиза в противоречие с интегралността на цялата схема, а напротив – в нея, ти получаваш  абсолютно себеизразяване.

От беседата за интегрално възпитание, 11.12.2011

[64002]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Водещ: Имам няколко познати, които живеят точно така, както вие описахте. Това са хора на средна възраст, които са си създали този пашкул. Искате да кажете, че те не могат да живеят спокойно в дома си поради вътрешни тревоги, безпокойство?

Отговор: Това не е само вътрешен проблем, но и външен. Вървим към свят, който се освобождава от свръхпроизводство и повече от половината от работещите хора днес просто не са необходими като работници. Те ще бъдат в състояние на пълна пустота, защото са свикнали да бъдат роби.

Така живее практически цялото население на планетата. Човек излиза в 6 сутринта от къщи, вземайки детето със себе си (ако има дете), хвърля го по пътя в детската градина, отива на работа, връща се от работа, взима детето, а успява още и да притича до супермаркета. Вечерта съпрузите имат половин час, за да измият детето, да го сложат в леглото, да хапнат някой полуфабрикат – и това е! Денят свършва с това. А утре – пак същото.

Вървим към това, че за хората се освобождава много свободно време и у тях нараства чувството за загуба, тъй като те не се усещат в познатите рамки, а някак си извън рамките. Това е много по-зле! Такова вътрешно усещане за свобода е по-лошо от робството!

И ако на човека не му се даде възможност да получи удовлетворение от друг източник, не му дадат усещането за граници, за рамки, както по време на работа, чувство за определена отговорност и робство, с което той е свикнал, тогава ще имаме огромни проблеми.

Трябва да разберем, че за човека на бъдещето ще са необходими само 2-3 часа на ден за всички нужди: работа, грижа за себе си и другите и т.н. Цялото останало време, най-малко 20 часа в денонощието, той ще бъде оставен сам със себе си.

За да не изкараме тази система от равновесие, всички ние – социолози, психолози, политолози – трябва добре да обмислим тези рамки, които човечеството трябва да придобие, за да се чувства добре, щастливо и напълнено с целия набор от вътрешни усещания, които му дават смисъл на живота и дори повече от това.

Не е лесно, когато няма задължения, без натиск отгоре, няма нужда да работим усилено, да печелим повече пари, за да се похвалим пред съседите и т.н.

Достигаме до напълно различно отношение към себе си, към обществото, към живота, което трябва да се сведе до ново възпитание, до нов поглед върху живота. Това е много лесна система. Но тя трябва да започне от крайния резултат, който искаме да получим и преди всичко от тези условия, които природата създава.

Природата ще ни принуди да се откажем от свръхпроизводство. Средната класа практически ще бъде унищожена. Ще остане елит, които ще взема решения, с много малко на брой чиновници, с огромна маса безработни и с 10% работещо население на земята, ангажирани в производството и обслужването на всички останали. Тези 10% действително ще са нужни, а от всички останали просто няма да има нужда.

В действителност, човечеството е създадено така, че 90% от неговия брой трябва да се занимава със съвсем различни дейности: самоусъвършенстване, създаване на правилна връзка помежду  си. Те ще създадат тази интегрална, глобална, затворена, равновесна среда, която ще доведе цялото общество до равновесие с природата. Тогава ще имаме право да съществуваме.

Ако оставим, да речем, само 10% от тези, които работят в производството, то целта на творението няма да бъде постигната. Целта на творението е в това, че всички нейни части, всички нива на природата: неживо, растително, животинско и човешко, да достигнат абсолютно съвършена хармония помежду си. Само тогава тази система ще достигне до крайното състояние на равновесие.

От беседата за интегралното възпитание, 11.12.2011

[63844]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво имате предвид, когато говорите за хармония?

Отговор: Хармония – това е просто. Тя произтича от това, че в природата съществуват две сили – сила на отдаване (положителна) и сила на получаване (отрицателна), които на различни нива (биологично, физическо, нравствено и т. н.) се проявяват като уравновесени системи. Ако те са уравновесени в човешкия организъм, това говори за неговото абсолютно здраве. Ако са уравновесени в природата, това означава, че се намира в абсолютен покой. Неравновесието води до всевъзможни движения.

Естествено, че неравновесието е необходимо, тъй като то създава живота. Постоянното взаимодействие на двете сили в определени рамки, колебанието помежду им създават живота. Например, свиването и разширяването на гръдния кош, сърцето и на другите органи са изградени на взаимното движение на тези противоположни сили, които се поддържат и се допълват едни други. Животът – това е, което възниква между тях, вследствие на тяхното правилно хармонично въздействие.

В перспективите на нашето развитие ще достигнем това, че цялата човешка общност трябва да достигне до режим на работа, когато всичките й части взаимно се колебаят. Но тези колебания, ще бъдат като дишане, взаимно обусловени, когато силата на отдаване е равна на силата на получаване. Те последователно ще си взаимодействат: колкото отдаваме на природата, толкова трябва да получим от нея; колкото получаваме, толкова трябва да отдадем. Тогава ще живеем в хармония, в хомеостаза, в състояние на взаимна подкрепа.

Природата, която ни довежда до състояние на равновесие между двете й основни сили – силата на отдаване и силата на получаване – предполага, че сме задължени да стигнем до това. Това е нейният общ стремеж.

С този общ всемирен закон ние нищо не можем да направим. Можем само да разберем накъде отиваме и как правилно, доброволно, съзнателно да се впишем в изпълнението на този външен, абсолютно задължаващ закон. По такъв начин, ще се чувстваме комфортно не само в крайното състояние, до което ще достигнем, но и на всички стъпала на развитие.

От беседата за интегрално възпитание, 11.12.2011

[63841]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Публикация: (Организацията Human Rights): Броят на родителите, които се отнасят небрежно към непълнолетните си деца, с настъпване на икономическата криза значително се увеличава. Небрежност не означава злоупотребата с деца, с което правозащитните организации в САЩ водят дългогодишна война.

Повечето родители започнаха да обичат децата си по-малко. Хората са твърде съсредоточени върху проблемите по намиране на работа, изплащане на битови сметки и задължения по заеми. Всеки пети родител е в депресия, всеки десети злоупотребява с алкохол или марихуана.

Увеличаването на случаите на родителска небрежност става на фона на движението Child Free, чиито активисти считат, че децата са тежест и вярват, че всеки човек трябва да живее само за себе си. Бащите и майките не могат да разберат, че възпитанието е сложен и продължителен процес.

В момента почти всички щати в страната са в очакване на закони и изменения към закони, утвърждаващи наказанията за родителска небрежност. Но ще помогнат ли тези нововъведения всъщност за защитата на децата?

Реплика: С нарастващия егоизъм можем да се справим само като го поправим чрез всеобщо интегрално възпитание на всички, от малките до големите. В рамките на нашата организация са разработени методи за интегрално възпитание и ние се надяваме да доведем неговите основи до широката общественост.

[62932]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Забележително участие на институтът ARI на международен семинар за жени

Членовете на нашия институт ARI, Рахел Лайтман и Норма Ливне, бяха избрани от международния проект Millenia 2015 сред стотици кандидати от целия свят да участват в семинара „Жените – активисти на развитие за глобални промени“, който се състоя в Париж, Франция на 21.11.2011 г.

Конференцията беше организирана от института „Detree“, европейски неправителствен изследователски център за регионално развитие.

50 жени представители на университети, научни институции, международни организации и икономически и социални структури от 17 държави се събраха за събитието в центъра „Ecole des Mines“, Париж, който се счита за равностоен на университета Харвард за изследвания в икономиката, науката и социологията.

Чрез нашите материали и активно участие в дискусиите, ние допринесохме за предвиждането на прогнозата, която стана основа на международната конференция, която ще се проведе в щаб-квартирата на ЮНЕСКО в Париж през 2012 г.

Ние от института ARI се фокусираме върху укрепване взаимовръзката между жените, върху образование за жени и момичета, върху допълващата роля на мъжа и жената. Публиката беше много възприемчива и нашите предложения и визия бяха включени в обобщението на събитието за по-нататъшно включване в международните работещи групи на високо ниво. Създадохме контакти за бъдещо сътрудничество с колеги от Канада, САЩ, Франция, Панама, Швейцария, Италия.

Международното общество Milennia2015 събира повече от две хиляди експерти в 79 държави, жени и мъже, за да подсили и промотира разширените права и възможности на жените по целия свят.
[61951]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Маями, урок №1

Въпрос: Какъв е правилният подход при обучението на децата?

Отговор: Това е особена задача, защото обучаваме тези, които все още не са запознати съвсем със света. И важното тук е да организираме обкръжение за тях. Без обкръжение е много трудно да учим детето по нашата методика. За него е необходима връзката с другите деца и всички заедно трябва да са организирани в група.

По време на занятията те трябва да седят в общ кръг и да чувстват, че са силни само когато са обединени помежду си.

Учителят всъщност не е учител, а възпитател, наставник. За децата той е по-голям другар. Седейки с тях в кръг, той скрива своето пораснало разбиране за света и много изкусно ги насочва към единството на равните. Важното е да се запазва това единство.

Всеки достига успех само при условие, че е обединен с другите и постига групови резултати с тях. Успехът на всеки е обусловен от това, доколко той помага на другите. Оценяваме всеки не по него самия, а само по неговите успехи, постигнати в групата и чрез групата.

Не са ни нужни парвенюта, не питаме: „Кой знае?” – при разчета на „героя”, който ще се окаже по-съобразителен или по-знаещ от другите. Не искаме това, искаме децата да чувстват, че въпросът и отговорът са обърнати към групата, че главното е да сме заедно и дори ако този отговор е неверен, то все пак е верен, защото отвежда към общото решение, в което участват всички.

Ако има възможност, в по-малка група довеждаме възпитатели, които са с 2-3 години по-големи. При такива наставници децата се учат най-добре, гледайки на тях като на „ангели”. А по-големите, от своя страна, с това се задължават да се учат, за да не сгрешат пред по-малките. В резултат, имаме двойна полза: десетгодишните с радост и въодушевление се учат от тринадесетгодишните, виждайки, че те им посвещават време и внимание. А тринадесетгодишните, чувствайки своята значимост, предварително изучават материала, за да възпитават по-младите.

Децата трябва да се обучават как да разсъждават един за друг, поотделно и заедно. Ако някой е направил постъпка, трябва да се организира „съдебно обсъждане”, на което ще разучим произшествието и неговите причини. Правилно ли е това или не? Аз бих ли постъпил така на негово място? Всеки трябва да си даде отчет за това, да проведе интензивна вътрешна психологическа работа.

Желателно е децата да се извеждат на опознавателни екскурзии, за да опознават света, в който живеят. Нека да отидат в различни предприятия, на летището, в банката, в пощата, в планетариум и т.н., като навсякъде получават обяснения за това, как е устроено и как работи даденото заведение. Това могат да са дори складови помещения на супермаркет, където се приемат стоките, сортират се, складират се, а после се разпределят по рафтовете за потребителите.

Накратко казано, децата трябва да знаят как е устроен и от какво се състои нашият живот. На всяко място отговорният или завеждащият им дава съответстващите разяснения, а после, връщайки се в училище, заедно обсъждат това, което са видели и чули. При това, всеки трябва да напише отчет за мястото, което е посетил: какво е това, за какво е предназначено, как обслужва хората и човечеството като цяло, какви хора работят там, каква подготовка трябва да имат и т.н.

Благодарение на тези екскурзии, децата изучават големия свят, устройството му, пронизващите го взаимовръзки. Те виждат колко е трудно да се организират различните сфери на живота и това ги подтиква да се подготвят за пълноценно встъпване в света.

Процесът на обучението в класа се заснема с камера. Децата, разбира се, забравят бързо за събитията на изживения ден, но по-късно могат да се върнат към него и да погледат себе си отстрани: отдало ли им се е да се обединят този път? Това е част от самообучението.

Нашата главна грижа е не толкова за специфичните, професионални знания, колкото за правилния подход към живота. Човек трябва да знае в какъв свят живее и как трябва да функционира човешкото общество, за да поддържа хармоничната взаимовръзка на всички му части.

Учим нашите деца на вътрешна психология, която характеризира връзката помежду им. Това много ги развива вътрешно, като им позволява да усвояват новия материал. Неотдавна, по молба на Министерството на образованието, те участваха в симпозиум, където се събраха стотици педагози и възпитатели от всички страни. Децата от подрастващата възраст се разпределиха сред масите за обсъждане и общуваха със специалистите на такова ниво, че те бяха поразени.

Освен това, през тази година няколко наши деца постъпиха в университет.

Накратко казано, виждаме, че във възпитанието си заслужава да се влагат усилия и ресурси. Примерът за правилното възпитание действа по-добре от каквито и да са други примери. Защото показва всички преимущества на глобалното, интегрално обучение в група, проникнато от единство, от любов, от предани взаимоотношения. Може нагледно да се види как този подход разгръща в човека способността за възприемане и го формира по новому.

У нас вече излязоха няколко книги за възпитанието. Надявам се, че в края на годината ще завършим работата над учебната програма и комплекта учебни материали, в който ще влязат също аудио и видео дискове.

Струва си да се изучи темата за възпитанието на нашия сайт. За професионалистите в тази област е възможно да си заслужава да дойдат при нас за обмяна на опит. Ще се радваме да ви покажем методиката и да въведем в ред нещата.

От 1-ия урок в Маями, 14.09.2011

[54626]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Всички разбират важността на възпитанието, но хората искат незабавни решения, искат да направят нещо, още сега…

Отговор: Възпитаването е изключително практически предмет. На практика трябва да направим за себе си нова „обвивка“, да изменим себе си. Става въпрос за голямо, реално съзидание.

Преди всичко, необходимо е да се създаде огромно количество материали, които ще се раздават на всеки при всяка възможност, на всички езици, съобразно всеки характер и манталитет. Представете си, колко сили и ресурси ще изисква това от човечеството. Действайки изобретателно и професионално, всеки от нас е нужно да овладее този „пресинг“ – при това така, че на нас да ни бъде добре под него. Неговият поток трябва да бъде толкова мощен и изкусен, за да се влива в нас, както чужд език по време на сън, без всякакви прегради от наша страна.

Телевизията, интернет – всичко е нужно да се създава отново. И това, според теб, не е ли практическа работа? Ще я осъществяват милиарди – и благодарение на това, те, самите ще започнат да се променят. Така цялото човечество, с изключение на децата, старците и недееспособните, ще се въвлече в процеса на поправяне.

“ Възпитанието“ , за което ние говорим, е далеч не само от учебната скамейка, на която седи ученикът. Кой ще го учи? Всички трябва да участват в работата, да провеждат търсене и да полагат старание, всеки път изгаряйки всичко напълно в огъня на разпространението и разпалвайки го отново. Защото, ние се променяме, обновяваме и всеки ден на нас ни е нужно нещо ново.

Ученето – това не е любезност. Учениците – не са зрители, които е нужно да се облажват. Пред нас е голяма практическа работа. Във всеки град, всеки квартал, във всеки дом културата трябва да се топлят на искрата на този огън.

Днес по телевизията виждаме кръв, корупция, разврат, тържество на всичко животинско. И всичко това трябва да се промени, така че човек да поиска да гледа и слуша. А всъщност, той още далеч не е поправен. На него трябва да му се подава нещо интересно и увлекателно, за да може от това да извлече морал. Пред нас е огромно предизвикателство, което се нуждае от реални дела.

Не е много просто да се обработва дори съществуващото съдържание за нуждите на широкото разпространение. И не по-малко важно е, всички вие да работите над това, защото без това вие няма да се промените. Ако бях на мястото на всеки, бих писал статии и книги – а иначе как ще израстеш? Нека да не станеш учител, но без отдаване на ближния, ръст няма. Ти просто си длъжен да участваш, не е важно по-какъв начин. И това е практическата работа.

Много я изпълняват физически: организират мероприятия, подготвят площадки и помещения. Около един лектор или говорители трябва да работят още 20-30 човека, предоставяйки логистика, реклама, стопанствена част и т.н. И всички те са еднакво важни.

И така, „учебната скамейка“ – това е понятие. За да поставиш детето зад чина, е нужно да се проведе огромна предварителна работа: от строежа на училището – до създаването на учебните програми и подготовката на учителите в университетите. Много усилия са нужни, докато учителят влезе в клас. Тъй като, в идеалния случай на един учител трябва да се падат пет деца. Десет – вече е пределът.

Така, че има достатъчно работа за всички. И в крайна сметка тя ще промени работниците още повече, отколкото тези, които се учат. Ето и излиза, че от всеки трябва да се направи активен участник, създател, който да отдаде своите усилия заради другите. Всеки трябва да вземе участие в разпространяването на посланието за единство.

От урока по вестник „Народ“, 08.09.2011

[54054]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнения: Н. Алиева: Необходимо е образованието да се разглежда като социално-културен институт, регулиращ, направляващ и усъвършенстващ процесите на развитие на човека. При такова виждане за образованието акцентът се премества на „създавам образование” на индивида. „Създавам образование” се разглежда като синтез на обучението и на учението, на възпитанието и на самовъзпитанието, на развитието и на саморазвитието, на израстването и на социализацията.

Б. Гершунский: Формирането на личността показва висшата цел и ценност на образователната дейност. Човешкото измерение на съвременните науки и на образованието поставят нови цели и ценности в образованието. Именно формирането, корекцията или преобразуването не само на индивидуалния манталитет, но и на манталитета на социума се явяват йерархическа висша ценност и цел на образователната дейност в цялото и многообразие.

В. Степин: Кризите често представляват не само разрушение на културата, а начало на нейното преобразуване, търсене на нова система на културни ценности и на нови пътища за развитие на цивилизацията. Същинското естествено-научно образование на днешния ден трябва да съответства на посткласическия етап от развитието на науката, трябва да позволява на човека да усети себе си като част от природата.

Погледът за света променя качеството си така, както и еволюционизмът. Възниква нова парадигма, която в единството на еволюционизма и синергетиката служи като основание за разкриването на механизмите на самотворението на природата, на креативния характер на битието на човека и природата. В рамките на новата парадигма природата и човекът се проявяват като творци, а еволюцията придобива смисъл на креативна еволюция.

[53431]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Проект: Глобално единство (лабораторно изследване на ученият Дина Радина).

Пояснение: Мирогледът влияе на развитието, на това, как възприемаме себе си и как се държим, на нравственото възприятие, на бизнеса, въобще на всичко. Изследванията показват, че нравственото ни възприятие е дълбоко свързано с нашия мироглед, особено с това как възприемаме себе си и какви сме.

Експеримент: Две групи от студенти – едната чете стандартно неврологично описание на това какви сме ние, където ключова фраза е ”Ти си само сноп от неврони”, това е изказването на Ф. Крик, лаурет на Нобеловата награда за откриване на ДНК. Това е стандартното мнение в неврологията: всички ние сме само материя. Всичко в нас, включително и чувствата и емоциите ни е само сноп от неврони.

Втората група от студенти прочела подобен материал, но без такова материалистично описание. Там имало само факти и описание.

След това помолили студентите да проведат експерименти, от които могат да спечелят пари, особено, такива свързани с мошеничество. Групата от студенти, които прочели, че ”Ти си само сноп от неврони”, шмекерували много повече.

https://www.youtube.com/watch?v=IXBRXhchIhU&feature=player_embedded#!

Извод: Мирогледът създава нравствено чувство. Затова, за поправяне на обществото е необходимо приспособяване на всеки от нас към висши нравствени идеали, към ”Не прави на другия това, което не желаеш за себе си”, до ”Възлюби ближния като себе си”.

[51716]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Днес и преподавателите, и учениците са в беда. Учителите са безпомощни, не разполагат с необходимите средства за посрещане на изискванията на съвремието. А учениците изпитват качествено ново нарастващо нежелание за учене. Не искат да ходят на училище …

Отговор: Мисля, че и двете страни вече са узрели да обсъждат този проблем помежду си. Те са пред задънена улица, това е ясно на всички и не носи полза нито на учещите се, нито на учителите, нито на образователната система.

Мисля, че при тези обстоятелства, ние трябва да станем свързващото звено – да представим  на обществото нашия поглед върху проблема и нашите предложения за големи промени в образователната система. Това трябва да стане в книга, в която да изложим нашия подход – така, че да може да бъде приложен на практика.

Защото, в новите условия Министерството губи власт над училищата. Негодуванието и непродуктивността са достигнали такова ниво, че учениците просто не влизат в час, а учителите няма да искат да продължат да следват инструкциите, спуснати от горе, които са откъснати от живота и неосъществими.

Затова мисля, че можем да предложим книга, в която ще предоставим  нашите съвети за коригиране на ситуацията, като се започне с настоящите обстоятелства и т.н. Тя няма само да изброява конкретни занимания, а ще бъде един вид образователен наръчник. Учителят трябва да бъде научен как да възпитава децата, как да създаде сътрудничество в класа и т.н. Нужен е пълен набор, целенасочен методичен комплекс, а не откъслечна информация.

Освен това, тази книга ще бъде предназначена както за учителите, така и за учениците. Не трябва да се крие нищо от децата, това ще е урок, който ще ги подготви за взаимодействие и взаимно разбиране.

Тук трябва да осъзнаваме: едно време в егоистичния ни свят социалните връзките са се изграждали йерархично отгоре надолу. Управниците са насаждали идеята за власт у хората и на същия принцип са работели и останалите системи, включително и образователната. Но днес, старите методи се обезценяват: управниците и парламентите не могат да управляват страната, хората не могат да получат подкрепа от тях, връзката изчезва.

Същото нещо се случва и в класната стая. Преди всички са седяли срещу учителя и са получавали ежедневната си „доза“ знания или обучение. Всички са били длъжни да учат, за да се явят на изпити. Днес ситуацията се е променила: двете страни вече не могат да поддържат стария тип отношения, защото се е разкрила интегралната връзка, според законите на която всички трябва да бъдат равни, както се сравняват един с друг Малхут и Бина. Само така ще се прояви новата система: чрез равнопоставени отношения методиката ще се предава през поколенията.

С течение на времето, разработвайки все по-фини технологии,  светът ще започне да разбира, че най-новите постижения ни свързват един с друг и чрез тях ние получаваме нова „енергия“ – светлината, връщаща ни към Източника. С нейна помощ ще получим възможност да действаме реално в човешкото общество, помежду ни, в нашите отношения – до такава степен, че това ще се превърне в нова дума в процеса на творческото ни развитие и самоизграждане.

В следващия етап от развитието на света ще трябва буквално да използваме силата на нашето обединяване, за да създадаме нови неща. Не искам да изглеждам като мечтател и все пак ще ви дам един пример: да предположим, че създадем такива принтери, които чрез положителната енергия, протичаща между нас, ще разпечатват това, което ни е необходимо. Ето до каква височина може да достигне хай-тека: хранейки чедата му с новата сила на единството между нас, ние ще придаваме на материята разнообразни нови форми. И без значение какви именно: къщи, коли… Все още не осъзнаваме до каква степен се видоизменя нашият свят днес.
Що се отнася до образователната система, тя трябва първа да се включи в процеса на промяната преди всички други системи. Днес това е наистина глобален проблем.

От урока във вестник ”Народ”, 18.08.2011

[51702]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→