Какви са нашите свойства и как те са свързани с желанието? Тъй като, желанието да се наслаждаваме е единственото, което имаме.

Преди всичко, то варира по мощност (P). Но съществува ли и друг параметър, с който може да бъде измерено? Да, съществува – това е границата (H). Освен по различните степени на мощност, то се разделя също и по степени на ограничение.

Първоначално, нито едно от моите желания не е ограничено. Но, когато взема някакво желание и започна да му налагам ограничения – произтичащата от това форма ми дава едно или друго свойство. По такъв начин, всяко свойство се създава от определено ограничаване на силата на някакво желание. Моите желания са разпределени по скалата на мощността, но това не е достатъчно – именно тяхното ограничаване създава у мен форми и свойства.

Да представим нашата общност като един голям кристал, който се състои от множество малки кристали. Върху този кристал се излива обкръжаващата светлина. Как тя прониква  навътре и как достига до всяко кристалче? Как се разпространява, как се разсейва между тях? Как напълва общата структура? В това участват всички: всеки ограничава другите, всеки формира другаря си и му предава светлина, всеки сам получава от другаря си светлината, преминала през останалите.

Може би, с примера за кристалната структура, ще е по-лесно да се разбере, как светлината преминава през всички и се разпространява по всички оси. Това се дължи на пълното взаимно съответствие на нашите свойства. Разбира се, всяко кристалче има своя вътрешна структура.

Ние не можем да я променим, но можем да деформираме, да изкривим връзката – и тогава ще ни трябва много време за поправяне. Това означава, че светът се нуждае само от оптимизиране на връзката между хората. Нашата връзка е най-важното нещо и затова ние призоваваме постоянно към обединение над всички различия.

Всъщност, всички мои свойства точно съответстват на свойствата на останалите, като се явяват необходима част от общата система. И затова не трябва да се опитваме да променяме каквото и да е в човека: да потиснем някоя негова част, да отсечем някое парче, или, напротив, да отгледаме нещо излишно. Трябва само да се грижим той да се развива в правилна взаимовръзка с другите, а всичко останало в него, мълчаливо да съхраним до  нужния момент.

И затова не се докосваме до духовните граници на човека. Отчаяние, въодушевление, объркване – каквото и да ги владее, ние осигуряваме само обща подкрепа, обгръщаме го с топлота, но винаги спазваме принципа „възпитавай детето според пътя му“. Тъй като всички негови свойства са в съответствие с общия характер на човечеството и ако повредим нещо в него, цялата система ще бъде повредена. Това е изключително важен аспект от възпитанието.

От урока по статията „Свобода на волята“, 02.01.2012

[65084]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала, Кабала, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: В самото начало на реализиране на програмата за интегрално  общество, ние трябва по някакъв начин да преодолеем възможните разногласия. Как да убедим човека, че му е достатъчен, например, апартамент с площ 40 квадратна метра, а не 150 квадратни метра, както на съседа? Какви аргументи да намерим за това?

Отговор: Според напредъка ни към интеграция, хората ще променят и начина си на живот.

На всеки човек ще му трябва собствена стая, за да се занимава и да не пречи на другите. Мисля, че е достатъчно всеки да има своя стая, плюс обща гостна, кухня и сервизни помещения – това е нормално като жилищна площ. Ние можем да осигурим такива условия за всички, ако не се стремим към излишества, а използваме като образец за дом именно такъв стандарт.

Същото важи и за  храната. Много просто е да се предвиди необходимото количество храна за човек. Вероятно ще бъде някакъв набор, съответстващ на неговите навици: национални, културни и т.н., но ограничени по своя асортимент – не по 50 вида колбаси, които могат да се видят днес в супермаркета. Такова разнообразие просто е излишно. Сега с това някой печели на твой гръб, но когато въпросът за печалбата отпадне, целият този излишък автоматично ще изчезне.

По време на кризата ще видим как стотици милиони хора остават без работа, покупателната способност рязко, драстично намалява и естествено, като следствие, от рафтовете изчезват десетки излишни стоки, защото никой не ги купува. Това ще намалее по естествен начин, не трябва дори да мислим за това. По естествен начин ще светът ще отдели излишното от  всичко, най-необходимо за нормален живот, не в ущърб на здравето.

Реплика: Знаете ли, има определен страх, защото хората, които са живели в социалистическа система, в крайна сметка, се сблъскаха с нарастващ дефицит, когато изразходваха огромно количество време, за да получат необходимото. Затова в тях се е изработил стереотип, че ще се редят отново по опашки.

Отговор: Не, опашки няма да има. Мисля, че всичко ще бъде организирано на принципа на доставка по домовете. Вие ще може да поръчвате, това което ви е нужно, а определена организация, занимаваща се с доставките, ще ви доставя всичко, което ви е необходимо. Точно, както други организации ще бъдат ангажирани с ремонт на жилища и други услуги.

Това са най – подходящите видове работа, които ще останат на човечеството, освен определени отрасли на промишлеността, селското стопанство и т.н. Тоест ние ще изразходваме  силите и времето си за това, което ни е действително необходимо.

От беседата за интегралното възпитание, 12.12.2011

[64972]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Възприeмане на реалността – това е обществено явление на ниво „човек-човек“? Или тук можем да включим и възприемането на природата: нежива, растителна, животинска?

Отговор: Не. На първо място ние се грижим само за човешкото общество, за контакта между нас.

Естествено, че така всички останали части на природата са свързани към този процес. Ние автоматично включваме в себе си по-нисшите степени – с това няма никакъв проблем, ако само ние можем правилно да контактуваме с човека.

След това трябва да разберем: ако завися от обкръжаващата ме среда, как да я формирам за себе си? Това е следващия курс, който разглежда по какъв начин аз строя около себе си обкръжаващо общество, което би ме трансформирало по определен начин. В каква компания, под какво влияние трябва да се намирам, за да придобия следващото си желано състояние, формата си, да се превърна в неразделна част от интегралното взаимодействие.

Тук трябва да се замисля: „А какво все пак ми липсва? Какво точно представлява моята собствена природа? Какво е моето желано състояние? По какъв начин ми въздейства обкръжаващата среда? На какви мои свойства? Възможно е у мен да има такива свойства, на които тя да не може да въздейства, а на други да въздейства избирателно. Възможно е все още да съм длъжен да се развивам по някакъв начин, поставяйки се под въздействие на обкръжаващата ме среда. Как мога да контролирам всичко това?

Именно от този курс аз трябва да узная кой съм аз и какво е това обкръжаваща среда. Аз трябва да премина през много разяснения, включително и практически.

След приключването именно на този курс започва практическата работа: как с помощта на изменението на обкръжаващата среда през цялото време да променям себе си в желаната посока.

Въпрос: Отнася ли се всичко това към онтологията, към познанието?

Отговор: Всичко това взаимно се прелива едно в друго.

От беседата за интегралното възпитание, 12.12.2011

[64805]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Доколко подробен и обемен трябва да бъде основният курс „Еволюцията, като развитие на егоизма“?

Отговор: Доколкото това е възможно, защото от него произтичат следващите курсове, които се явяват частни в развитието на основния курс.

След това следва курс за свободата на волята: съществува ли тя, в какво се заключава. Този курс е много обширен, в него има много теми, защото не само изучаваме има ли свобода на волята, а в какво и как да я приложим, в какви конкретни елементи на природата съществува, има ли я у човека, на какъв етап от развитие, как да различим свободата на волята от робството и т.н.

В крайна сметка, не знаем от къде в нас съществуват желания. Мисля си, че са мои, а в действителност те са ми наложени от някъде. От къде? Защо? В мен възникват желания под влияние на обкръжаващото общество. Гледам телевизия и изведнъж започвам да искам това, което ми показват, и несъзнателно го възприемам като мое собствено желание. На следващия ден вече искам да купя това, което вчера съм видял по телевизора, и смятам, че реализирам свое желание. Всички разбираме, че по такъв начин нас ни купуват и ни продават.

Всичко това трябва да се обясни, защото то е свързано с взимането на решения, с осъзнаването на това, в какво е моята свобода на волята, мога ли да бъда свободен от наложените ми всевъзможни идеи и ценности, които в действителност не са ценности и не са идеи, а просто бизнес.

Всяка тема, която развиваме и преподаваме, дава на човек огромно поле за дейност, защото предаването на информация трябва да бъде широко, с много примери и дискусии. Понякога, когато поднесеш на човек материала фронтално, „в лицето“, той не го възприема, но след някои обяснения, игри, ситуации той започва да разбира за какво му се говори.

От беседата за интегралното възпитание, 12.12.2011

[64701]

Filed under: Възпитание на децата, Свобода на волята - Няма коментари→

Резултати от експеримент (психолози от Университета на Британска Колумбия в списание „Proceedings of the National Academy of Sciences“ ): Още от осем – месечна възраст децата искат престъпниците да си получат заслуженото, а доброто поведение да се възнаграждава.

Показвайки сценки с участие на кукли: лосове, слончета, патета, където една от куклите извършва добра постъпка, а другата – лоша, запитали децата как оценяват поведението им. Пет – месечните не правели разлика, но осем – месечните считали, че „злодеите“ е постъпил неправилно.

Заключение: Чувството за справедливост се появява в децата между пет- и осем- месечна възраст. Започвайки обществен живот, за малкия човек е важно да разбере, „какво е добро и какво – лошо“.

Най-новите изследвания по детска психология принуждава родителите да преразгледат своите възгледи. Така се оказва, че пеенето на приспивни песни са мощно средство за създаване взаимно разбиране с детето.

Според изследването, съвременните родители днес приспиват децата си не с детски приспивни песни, а с популярни хитове, макар старата, добра „аз съм Сънчо“ да подхожда повече на децата.

[64457]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Като психотерапевт аз мога достатъчно добре да си представя, че хората учат по програмата за интегралното възпитание от 3 до 5 години. Как смятате, има ли някакви ограничения по време или хората ще се занимават с това през целия си живот?

Отговор: Дотогава, докато цялото човечество не достигне до максимално ниво на взаимодействие с Природата, когато всички ние вътрешно, практически инстинктивно, не бъдем свързани с нея и не започнем да работим в унисон с нея, аз не виждам възможност, да престанем или да се откажем от това. Природата моментално, чрез всевъзможни удари, все едно ще ни заставя отново и отново да достигнем до равновесие с нея.

Аз не знам какво ще стане след като достигнем до това състояние. Но днес, наблюдавайки тенденцията на развитие и поведението на природата по отношение на нас, може да се каже, че тя обезателно ще ни доведе до състояние на пълна хармония.

Реплика: Тоест в тази методика има някаква висша цел,  която в крайна сметка ние ще достигнем?

Отговор: Мисля, че при това човек ще постига такива инфомационни дълбочини на своята същност, които се намират, като че ли извън неговото тяло.

В тялото си ние съществуваме определено време, а информацията, нейният кръгообоот в различни проявления е вечна. Сега кръгооборотът на информацията се проявява чрез тялото, а може да се проявява и чрез някакви други образи.

Практически тук ние излизаме на фантастично ниво. Може да си мислим, че става дума за задгробен живот. Но ние излизаме на такива нива, които много хора от типа на Волфганг Месинг чувстват в нашия свят.

Мисля, че всички хора могат да достигнат до това. Тоест, човек се издига над волята на случая, над своята съдба.

От беседата по интегралното възпитание, 12.12.2011

[64336]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа - Няма коментари→

Развитието на човечеството днес ни води до много интересен извод: ако по-рано отдавахме на работата си минимум 10 часа в денонощието, то днешното отношение към това трябва коренно да се промени.

Ние не трябва да търсим работа. Трябва да работим толкова, колкото е необходимо на всеки, за да обезпечим за всички нормален, достоен за живот стандарт. Това не е минимум, а именно такова ниво, което се приема като необходимо и повече от което не се стремим да получим, разбирайки че само така е възможно да се получи баланс с природата. Балансът между силата получаване и силата отдаване – колкото всеки получава от обществото, толкова му отдава – балансира всички нас, цялото човешко общество по отношение на природата.

Съответно, човек ще разполага с много свободно време. Възникналата празнота трябва да бъде запълнена с постигането на точно тази хармония. Човек трябва да се развива в общуване, в сътрудничество с другите хора. Фактът, че сега хората ще бъдат свободни и ще им остават незапълнени по 7-8 часа на ден, е обусловено по-рано от програмата на Природата. Не напразно сме  развили технологията, комуникацията, международната търговия и услуги дотолкова, че можем работейки само по 2 часа на ден, да си осигурим всичко необходимо.

Така е определено от природата и ние трябва да гледаме на това като на обективна реалност. Освобождаването на време е специално предназначено, за да може да приведем себе си до необходимия баланс. Тогава ще ни се разкрие съвършено друго ниво на съществуване в природата –нивото, на което тя има план – висшият замисъл. Ние ще започнем да чувстваме механиката, която ръководи цялата вселена, в това число и нас.

Ние трябва да обясним това на хората  и с течение на времето да ги доведем до нов поглед върху живота. Това е съвременната парадигма, която хората трябва да научат, трябва да свикнат с нея и да променят абсолютно всички свои мисли, планове, отношението към живота, към света, към всичко. Тоест главният идеал, най-висшата ценност трябва да бъде „ние“ – постигане на единство между нас и равновесие с природата.

От беседата за интегралното възпитание, 12.12.2011

[64121]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В системата за интегрално възпитание на децата няма наказания, ние се обединяваме с детето и говорим с неговата човешка част: „Я да видим какво има, какво направи с нас егоизма“. Това означава, че ние се фокусираме върху разделянето между човека и егоизма. Възможно ли е да имаме такова поведение и с възрастните?

Отговор: Бих казал, че към тях поведението трябва да бъде в още „по-рязка“ форма. Именно тази дума подчертава важността на  действието.

С детето ние все още си играем, тъй като трябва да го щадим, тъй като то все още не е развито и не може да се види отстрани. То все още чувства само „аз“ и нищо друго, и   не забелязва останалите.

На определена възраст то вече е в състояние да разделя категориите „вътрешно аз“ и „външно аз“, „другите хора“ и „нашите взаимоотношения“. Съществуват такива скокове, преходни периоди – на 2 години, 3 години, 5-6 години, 9, 12 и т.н. В човека протичат процеси на натрупване, а след това, на следващия етап, мировъзрението се променя и той започва да вижда и да разбира света малко по-различно.

При възрастните хора това се случва според степента на адаптация към новата система. Това включва интегралните знания и разбирането, че всичко е взаимосвързано. Включването в тази система, в групата, когато постепенно започваме да усещаме себе си и другите като едно общо цяло, като отбор, от който е невъзможно да се избяга.  Като че ли се намираш в бурно море, в малка лодка и вашата безопасност зависи само от вашето взаимодействие. Ако вие се вълнувате, то и морето ще се вълнува; ако вие сте спокойни, то и морето ще бъде спокойно.

Оказва се, че природата по такъв начин си играе с нас. Когато иска да ни премести в следващото състояние, тя разиграва буря и ние постепенно, по неволя, се променяме. В противен случай няма да се спасим.

Ние трябва да се научим да разбираме езика на природата, да започнем да го усещаме, да разговаряме с нея, т.е. да виждаме. И ние действително можем да го контролираме.

Когато ще сме в състояние да управляваме чрез мярката за интегрална свързаност помежду си, тогава ще видим как чрез това, въздействаме на природата. Броят на ураганите, земетресенията, цунами, всевъзможните метеорологични условия, революции и въстания – всичко, което може да се случи между нас и в личния ни живот – всичко това ще бъде в пряко мигновено взаимодействие, в пряка връзка с качеството на нашите взаимоотношения. За човека е много важно да намери, да напипа това взаимодействие. Тогава той ще започне да вижда себе си говорещ с природата, влияещ върху нея.

Днес започваме да се досещаме за това, защото съществуват много теории (и дори не само теории) за взаимовръзката, за влиянието на природата върху човека и човека върху природата.

Резултатът от нашата интегрална система на обучение трябва да стане група от хора, които наистина чувстват съответстващата реакция на природата, като следствие от своето повече или по-малко правилно поведение.

Този двустранен флирт с природата „ти на мене, аз на тебе“, когато ти – това сме „ние“ по отношение на нея, издигат човека до следващото ниво на усещане на света: къде всъщност се намирам аз . Той започва вече да усеща вътрешните сили на природата, двигателя, който движи еволюцията – към какво ни води, какво желае природата.

Ние изведнъж разкриваме вътре в нея такива неща, за които никога не сме подозирали. Това не е проява на специални умения като при Волф Месинг, Ванга или други пророци. Това е наистина нивото на вътрешно съзерцание, когато човек започва да разбира замисъла на природата и осъзнава, че всичко се създава и развива не просто така, а има определена и много ясна програма. И ние се развиваме съответно на тази програма и можем активно да участваме в нея.

Това ни издига на следващото стъпало на съществуване, когато вече не сме слепи, безпомощни части на природата, които прилагат своите вътрешни инстинкти, а ставаме разумни всемогъщи същества. Ако чрез своето взаимодействие, чрез по-голямо или по-малко обединение между нас, можем да имаме различни въздействия над природата – ние можем всичко! С по-голямо взаимодействие помежду си, ще можем да се издигнем над скоростта на светлината. Няма ограничения.

Можем на практика да излезем извън рамките на всички закони на природата, които наблюдаваме сега и да се издигнем на нивото на самата природа.

От беседата по интегрално възпитание, 12.12.2011

[64239]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В рамките на интегралното възпитание ще има и курс по интегрална икономика. За какво ще става дума там?

Отговор: Днес на специалистите вече е ясно, че трябва да преминем към нормално, здраво, балансирано потребление, когато всеки получава това, което му се полага, но не повече. Не трябва да се допускат излишества за сметка на природата, експлоатирайки  ресурсите и богатствата й.

Равновесие е разбирането, какво е необходимо на човека в неговия свят. А иначе ще настъпи крах, и поради безизходица, ще тръгнем в тази посока, но вече по лошия път, без да разбираме ставащото.

По този път ни очакват бедствия и войни, които  няма да ни доведат доникъде. Те само ще ни принудят да поумнеем и да разберем, че трябва да преминем на добрата страна, за да напредваме не чрез бедствия, а чрез единство и поръчителство, т.е. по пътя на разума.

Всъщност, цялата ни история е път на страдания. Дали те  ни направиха по-умни? Знаем ли как да се движим по-нататък?

Излиза, че това е много тежък и дълъг път.

От друга страна, по добрия път ние ще задействаме възпитанието, и това вече е съвсем друга работа. Благодарение на него, започваш да разбираш случващото се, получаваш инструменти, от които можеш да се възползваш, виждаш как трябва да действаш, и разкриваш законите на природата. Разбира се тук трябва да бъде въведена науката кабала. А откъде другаде  може да се получи това знание? Та тя единствена говори за интегралността на света, а интегралния свят – това е висшия свят.

Завършихме развитието на неживото, растително и животинско стъпало. По-нататък е границата, отделяща ни от човешкото стъпало. Всичко което е под нея, се отнася към получаването, а всичко което е над нея – към отдаването.

Та ето, към отдаването не трябва да се стига чрез бедствия. Тъй като разликата между животинското и човешкото стъпало е в осъзнаването.

Ти трябва да осъзнаеш, къде се намираш: в кой свят, в каква система. Да осъзнаеш какво е природа – и опознавайки я, да достигнеш човешкото стъпало. Разликата между животното и човека в теб се определя именно чрез осъзнаването – с чувство и разум. Ето какво допълнение трябва да придобиеш.

Днес ние все още се отнасяме към животинския свят – само, че сме доста по- изпортени. Тъй като с  всичко което правим си вредим. Целият ни живот се състои в опит да властваме един над друг, да си причиняваме зло едни на други. С това сами разваляме себе си,   здравето си, целия си живот и целия свят.

Отстрани изглеждаме доста парадоксално и само знаейки крайната цел на развитието си, можем да се съгласим с онези преходни етапи, които трябва да преминем.

И така, осъзнаването отличава човека от животното. Казано е: ”Познай Бога, своя Отец”. Ние трябва да познаем Твореца, Природата – в това е цялата разлика.

Баал а-Сулам пише в статията ”Това е за Йеуда”: ние не намираме някаква особеност, заложена в човешкото желание, която да не е заложена в целия животински вид, освен пробуждането за сливане с Твореца. Тъй като само човешкият вид е готов за това, и никой друг, освен него. Образно казано, съществуването на целия човешки вид се оценява единствено само по онази заложена в него подготвителна основа, позволяваща му да се стреми да служи на Твореца. И с това той се издига над животните”.

Това е единствената разлика. В останалото, ако се различаваме от животинския свят, то е само в негативен смисъл. Кое разумно същество би съборило собствения си дом, както правим ние със земното кълбо? Кое разумно същество би създало такава икономическа система, каквато сме създали ние? Защото днес ние сме останали със сейфове, пълни с банкноти без покритие.

Така че, днес, за да се спасим от бедите, ни трябва само осъзнаване.

От урока ”Свобода на волята”, 21.12.2011

[64060]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Преди 15 години участвах в тренинг за личностно израстване, който се делеше на няколко етапа. Последният от тях се осъществяваше в реалния живот. Ние се събирахме, обсъждахме, което беше наистина интересно.

Принципната разлика е , че всичко това се субсидираше с пари, които бяха спечелени на друго място. По какъв начин това може да бъде реализирано според вашата програма? Възниква следния въпрос: от къде ще получа същата квартира, същия хляб, същите дрехи и т.н.?

Отговор: А Вие се включете в това общество на бъдещето. Вземете 100% от хората със 100% от всичките ресурси и ги разпределете от гледна точка на това, че обществото работи, за да подсигури всички с нормален, необходим за съществуването, минимум. А през останалото време хората се занимават само със създаване на интегрална връзка помежду си.

Вие ще видите, откъде може да се вземе, къде може да се прибави и колко средства ще са ви необходими за създаването на тази интегрална връзка. Естествено, че обществото само ще трябва да си осигури тези средства.

От беседата за интегрално възпитание, 11.12.2011

[63996]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→