Хората, притежаващи духовно постижение, знаят законите на Вселената и разбират природата на масите. Те имат не само знания, но и опит от собственото си развитие, което също е започнало от най-ниското, неживо ниво. Те са преминали вътрешни поправяния, научили са се на участие, отстъпки, любов и са намерили необходимите „инструменти“, за да се грижат за масите. Гарантирано действат за благото на народа, а не в полза за себе си, защото живеят в друга, духовна природа.

Въпрос: Към какво е насочена тяхната грижа за света?

Отговор: Те искат това, което се нарича „да възпитаваш отрока съгласно неговия път“. Именно съгласно неговия път – но да го възпитават, т.е. постепенно да го придвижат напред не чрез страдания, а посредством учене, обяснения и примери. Тези мъдреци осъществяват основната работа, те привличат светлината, а ползата от това получават масите.

Днес масите страдат: някой е останал без работа, някой гладува, някой не е добре със здравето, със семейството, с децата и т.н. А мъдреците привличат светлината, възвръщаща към Източника, и обучават хората на просто, достъпно ниво, така че светлината се влива в масите и ги поправя.

В резултат на това хората получават светлините нефеш и руах, а нешама, хая и йехида остават в мъдреците на техните високи степени – съгласно обратния порядък на светлините и съсъдите.

По този начин масите получават напълване, точно съответстващо на техните желания. Хората искат добри деца, семейно благополучие, гарантирана пенсия, здраве, заетост, добро жилище, приятен отпуск, безопасност и т.н. Желания от друго ниво няма, а и те не са нужни.

Само след това, в хода на общия процес, масите ще започнат да се присъединяват към мъдреците – и тогава ще произтече взаимовключване. Но пак – пасивно от тяхна страна.

По такъв начин, великите се спускат заради служене на народа, но не се губят вътре. Именно високата степен им позволява да дърпат масите нагоре, стъпало след стъпало.

Въпрос: Няма ли опасност неволно да причинят вреда?

Отговор: Може ли любещата майка да навреди на своето дете? Не си представяме майката като полицай. Такава е майчината природа – да се грижи за детето. Майката не просто се грижи, тя е проникната от неговите желания. Нима след това тя може да му нанесе вреда? Нали всичките ѝ мисли са съсредоточени върху това, което ще му достави удоволствие, ще му бъде в полза. Кашата, температурата в стаята, бутилката с вода – майката нито за миг не се отключва от тази вълна на любов.

Така и висшия няма свои желания – той получава желанията на низшия и работи над тях. Любовта задължава да правиш това, което е добро за любимия. В края на краищата обичам или него или себе си. И ако обичам ближния, то се издигам над себелюбието си – и тогава всичко, каквото имам, поставям в служба на него, а за себе си оставям само необходимото.

От урока по статията „Свобода на волята“, 03.01.2012

[65192]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Много интересно и съвсем ново явление, несъществуващо по-рано е, че нашето общество става интегрално. Не само банките, промишлеността и фабриките се оказват взаимно свързани по целия свят и си предават един на друг суровините, произведената стока и хранителните продукти. Но стигаме до универсална  култура и образование, взаимно свързани и много зависими един от друг.

Ние не просто така, с помощта на съвременните СМИ, се намираме в течение на всичко случващо се по света. Самото знание засега нищо не ни дава. Но това ни прави зависими един от друг. Ако тази зависимост е в добро дружеско семейство – то тя е за добро и носи увереност и удоволствие. Но ако  зависимостта не е добра, семейството се разпада. Иначе това ще ги доведе до насилие.

Но ние не можем да се разведем , ако сме обединени в мащабите на цялото земно кълбо,  ненавиждаме се, отблъскваме се – и при това, зависим един от друг. Природата ни затваря на тази земя, на нейната тънка повърхност и ние няма къде да избягаме един от друг.

Всеки ден ставаме все по-зависими. Ако някога сме се карали, то максимум сме могли да се убием един друг. Но днес – не можем, ако започнем да се бием, то ще унищожим целия свят, ще унищожим всичко живо със съвременното си оръжие. Получава се, че във всичко – и в добро и в зло, ние сме напълно  зависими – всички, и от всички.

И това е голям проблем, защото егото ни засега не изпитва страх и не е съгласно на никакви компромиси. Егото се развива и расте, но от това не ставаме по-умни. Едновременно с най – мощното оръжие, от една страна, ние сме надарени със завист, с въжделения, жажда за власт и жестокост. Взаимната ненавист  замъглява разума ни и така можем да стигнем дотам, че да убием себе си, в глобален мащаб.

Виждаме, че природата ни довежда до взаимност, до зависимост един от друг, която не можем да избегнем – не е като в семейство, което може да се разведе. И какво да правим по – нататък? Трябва да намерим решение. А решението за сега е едно: да установим мир в „семейството”, в нашия дом – сред всички народи, между всички страни и да не се подтискаме едни други, а да задължим всеки само към търсене на това, как да изпълни своята част.

От прилагането на това единствено решение, от което зависи нашето оцеляване, ще видим, че сме задължени да организираме всичко останало в нашия свят: животът на обществото, като в едно семейство и отношенията между нас. Ние ще изясним какво е необходимо на всеки, за да допълним останалите. Какво възпитание да дадем и на самите нас –  възрастните хора, и на децата, и на следващото поколение, за да им бъде по-лесно да влязат в добър, мек и топъл свят. Как да се защитим от това, никой да не насъсква хората едни срещу други.

Много от учените казват, че нашият свят е станал кръгъл поради своята взаимна зависимост, и че не можем да избягаме един от друг, а напротив – нашата взаимна връзка постоянно нараства, миг след миг, ден след ден. Те предупреждават колко е опасно в такава ситуация да се занимаваш с протекционизъм, с опити за самоизолация, да се отдели държава от държава.

Тъй като това противоречи на процеса, през който преминаваме – от началото на нашето сътворяване като хора, и до ден днешен. Опитите да се върви срещу закона на природата, тенденции, наблюдавани в нашата история – никога не са ни носили успех, а тъкмо обратното.

То е все едно, да зная физическите закони и да не ги спазвам – с това аз веднага си причинявам зло. Цялата техника, технология, науката, нашата мъдрост се състои в това, да се научим да следваме природните закони. Ние развиваме своите инструменти за изследвания, за да разкрием какви още закономерности съществуват в природата и да ги използваме за свое благо.

Колкото по-добре знаем законите на природата, особено тези, които се отнасят до околната среда, обществото, човека, към неговата психология и психологията на обществото, и вярно да ги реализираме в своите отношения – толкова повече ще спечелим. А иначе, ще ни се наложи да започнем ”бракоразводно дело”, което означава световна война, която може да стане край на цялото човешко развитие на земята.

От 1-та беседа за новия живот, 27.12.2011

[65974]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Кой ще се обучава на курсовете по интегрално възпитание: само хората, останали без работа, или изобщо всички?

Отговор: Мисля, че броя на безработните ще бъде огромен. А тъй като става дума за поправяне на обществото, то трябва да привлечем не само хората, загубили работата си, но и домакините, пенсионерите и изобщо хората, които не работят. Ще се получи, че най – малко 80 % от населението ще са готови за такива курсове.

А ако случайно човек намери работа или някаква издръжка, това не означава, че той трябва да напусне курса. Ние смятаме, че е задължение на всеки да премине през такъв курс на интегрално обучение. И хората трябва да си разпределят работата, така че всеки да работи по няколко часа на ден.

Това са много големи промени в обикновения подход, но ние не ги въвеждаме със свои решения –кризата го прави вместо нас, без да ни оставя избор. Мисля, че това ще ни отнеме не повече от една година.

Въпрос: Но какво ще става в междинния период, когато още не сме достигнали до това, да си поделим работата на по няколко часа на ден, и хората все още няма да са оставили надеждата да се върнат към предишното състояние?

Отговор: Мисля, че големият процент безработни ще доведе до безредици, до безсилие на правителствата и загубване на пътя. Това ще доведе до състояние на пълна анархия, и няма да остане друг избор, освен да се приемат такива рамки. Това ще се случи много бързо, иначе ще стигнем до пълен крах на цялото общество и до световна война.

Така както сега правителствата не могат да наложат власт над икономическите системи, така те няма да могат да управляват нищо. Ако милиони излязат на улицата, не ще може да ги спре нито армията, нито каквато и да била сила. Правителствата просто няма да знаят какво да правят. Всички видяха какво се случи в Сирия и Египет.

Във всяка страна ще се наложи да се отчита местната специфика и характера на народа. Например, в Гърция никак няма да е лесно, да се накарат хората да учат, както в една Германия. Германците старателно ще се учат, както днес старателно работят. А в такива страни като Гърция, ще се наложи хората да бъдат привличани с нещо на такива курсове,  да им се дават някакви компенсации.

Проблем за всички европейски страни е застаряващото население, живеещо между домът, кафенето, и екскурзиите. Навсякъде е нужна програма, приспособена към местните условия.

От беседата ”Уроци за новия свят”, 01.12.2011

[65326]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Някога ни се струваше, че развитието на човешкия егоизъм може да продължава безкрайно и ние ще изобретяваме все нови и нови чудесни машини, всеки ще получи своя самолет и нечувани средства за комуникация. Но в крайна сметка човек, употребяващ всички тези вещи, изведнъж открива, че това му стига – за какво му е повече? Той усеща във всичко празнота и липса на  напълване.

Защо това не му доставя никакво удовлетворение? Работата е там, че цялото развитие се извършва за сметка на увеличаващите се желания, които постоянно нарастват. И изведнъж те престанаха да растат! Дори напротив, в много от желанията усещаме някакво връщане назад.

Някога човек е искал да има семейство – колкото може по-голямо: много деца и даже много жени. После това се оказало вече ненужно – стига и една жена и две деца, или даже едно. А днес дори и това не му трябва. Животът става толкова сложен и тежък, че в развитите страни хората не желаят да напускат бащиния дом преди да навършат 30 – 40 години.

Човек работи и харчи всичките си пари само за себе си – за какво са му жена или деца? Той може да пътешества, да се разхожда, да почива, да се чувства свободен. Мама се грижи за него – и на него му е добре. Построихме общество с такава развита инфраструктура, че в супермаркета може да се купи приготвена храна, да се стопли в микровълновата – и вечерята е готова. Човек няма нужда да дели квартирата си с някого – може да си има собствена и да се усеща свободен. А като поостарея, ми се полага пенсия, медицинска застраховка, грижа в болницата и място на гробищата – а какво още ме очаква? Струва ли си за това да се напрягам цял живот?

Егото ни става такова голямо, че не се чувстваме способни да се свържем с останалите – да влагаме в тях нашите сили, да им помагаме, че след време и те да ни помагат. Аз не усещам, че мога да се свържа с някого до такава степен на близост.

Или пък имаме възможността да се обединим по взаимно изгодни условия и ние живеем с жена ми като приятели, партньори. Нашият живот повече прилича не на истинско семейство, каквото е било някога, а на съжителство. Аз работя и тя работи. Тя прави нещо в къщи и аз правя. Тя плаща и аз плащам.

Във всичко участваме по равно.  Вече не е онова семейство, в което мъжът е стопанин, глава на семейството – изкарва прехраната и осигурява жена си, която си стои вкъщи и се грижи за децата. Сега те двамата излизат сутрин от къщи, хвърлят децата в някоя ясла или детска градина, връщат се вечер, взимат децата и се прибират. И какво им остава в къщи? Те почти не се виждат. Той гледа телевизор или седи на компютъра, тя – почиства набързо, хвърля мръсното пране в пералнята – и това е всичко, денят е приключил.

Те вече са напълно равни, не както по – рано, когато единият е бил по-горе от другия, глава на семейството, стопанин. Т.е. семейството е загубило първоначалното си значение, и е станало просто партньорство. А ако това е само партньорски договор, то аз винаги ще гледам: това изгодно ли е за мен или не. Ако е изгодно – влизам, ако не ми е изгодно – излизам. И затова хората се развеждат, дори не желаят сключване на такива отношения.

Това е факт. И ние с вас изучаваме тези причини. Егото ни дотолкова е нарастнало, че ни казва, че не си струва да се влиза в  партньорски отношения, които се наричат брак.

Поради своето его, човек престава да усеща децата си толкова близки, като части от своята душа. Децата си имат своя живот, те се учат на места, които са много далеч от нас. Разликата между поколенията става толкова голяма, че децата напълно са откъснати от родителите си. Те имат друго образование, други интереси, толкова далечни от мен, че аз трудно разбирам за какво ми говорят, с какво се занимават и с какво живеят.

Прекъсна се връзката между поколенията. Излиза, че не разбирам за какво са ми такива деца? Какво ми е удоволствието от тях? Те искат от мен пари и после да мълча. Ние все още получаваме удоволствие от тях, докато са малки. А след 12 и нагоре – вече губим връзката с тях.

В миналото човек е отглеждал деца, после е очаквал внуци и след това, се занимавал с тях. Но днес и това го няма, защото децата не желаят да се женят и да раждат внуци.

Човек не прави всички тези сметки съзнателно, но така се получава, вследствие на нашия развит егоизъм,че не си струва да имаш семейство.

Демографски се развивахме много бурно, по експонента, и изведнъж тя започна да се изравнява. Специалистите, занимаващи се с демография и правещи прогнози за развитието на човечеството, предсказват, че в близко време неговата численост бързо ще започне да намалява. Засега все още има прираст, благодарение на някои региони – основно в арабските страни, където все още са силни традициите и религиозните течения да се развиват и раждат повече деца.

Но даже вече и в развитите арабски страни, вместо по 10 – 15 деца, както по-рано – днес вече са 2 – 3. Тоест забелязва се, че и те бързо се приравняват към останалия свят.

От първата беседа за новия живот, 27.12.2011

[65858]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Съвременната икономика е изградена върху злоупотребата с ресурси. Ако започнем да икономисваме, огромен брой хора ще останат без работа. Това ще бъде ли стъпка към целта?

Отговор: Преди всичко, не мисля, че трябва да наричаме тези хора „безработни“. Навлязохме в нова епоха и преминаваме през промяна на парадигмата за развитие. Днес трябва да разглеждаме случващото се като възстановяване или подем към света, какъвто трябва да бъде в съответствие с Природата.

В този свят ние жиевеем само с телата си, а всичко останало, с изключение на основните потребности на тялото, трябва да отива за сметка на поправянето на душата. Съответно, грижата за материалните нужди се свежда до това, да живеем нормален, комфортен живот и нищо повече.

Разбира се, за това не е нужно да се връщаме в пещерите. На човека му е нужено жилище, отопление, храна, здравеопазване, сигурност – всичко, което е свързано с желанието за храна, секс и семейство. Обаче трябва да разберем, че това е само необходимата материална база за главната задача. Тялото съществува, за да ни даде възможност да развиваме душата си.

Обръщаме се към целия свят: линията на бедността следва да стане минимум, над който трябва да издигнем всички. За какво? За да може човек да се освободи от грижата за насъщния хляб и да е в състояние да се занимава с душата си. Всичко, което е извън необходимото, не се отнася вече към нашия свят, към земното съществуване и присъщите му желания, а само към поправянето на душата.

Това трябва да бъде подхода ни, макар все още да не трябва да го обясняваме със същите думи. Ако се отнасяме към проблема така, резултатът няма да бъде излишък, а насочваме всичките си сили и ресурси, които остават от свръхнеобходимото, в системата за интегралното възпитание, т.е. в системата по поправянето. Съответно, култура, образование, наука – тях също ги поставяме изцяло в услуга на развитието на душата. В крайна сметка, няма за какво друго да живеем в този свят. Завършим ли с душата – той ще изчезне.

Трябва да разберем, че и техниката, която създаваме, също трябва да ни освободи време за главното, а не за забавление и удоволствия. Преди хиляди години първобитният човек се е занимавал с ловуване само по два-три часа на ден. Едва след това растежът на егоизма е довел до това, че едни хора са започнали да властват над другите и да ги заставят да работят по цял ден.

Така че, сме длъжни да се върнем към своето естествено състояние. И за това хората, нетрудоустроените в традиционния смисъл, не трябва да бъдат наричани „безработни“. Те не са безделници, те просто са се освободили за главното, те се връщат към нормалния живот. Предоставят им възможност за временна заетост по няколко часа, а през цялото останало време те трябва да работят на човешкото поприще – над животинското ниво, там, където човек се учи да бъде Човек.

Нуждаем се от интегрално обучение, за да разберем как да се обединим помежду си. По този начин ще постигнем равновесие с Природата и ще се избавим от бедите и от всякакъв вид проблеми, независимо дали са екологични или финансови. Всичко ще се успокои благодарение на равновесието.

От урока по статията „Свобода на волята“, 09.01.2012

[65844]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Да предположим, че на курсовете по интегрално възпитание хората известно време се ”варят” в групата, минават теорията, практиката. А след това настъпва естествения момент, когато човек трябва да се обучава на интегралност, тоест, да влезе в големия свят…

Отговор: За това ние постепенно започваме да обединяваме, да уголемяваме групите, показваме ги по телевизията, въвеждаме ги във виртуалните мрежи.

А интегралното обучение, обучението за интегралната връзка практически продължава през целия им живот, до постигане на последното ниво на хармония в човешкото общество и в природата.

Затова постепенното уголемяване на групите предполага състояние, когато човек се чувства просто включен, свързан с абсолютно всички нива на човечеството и усеща цялото човечество в себе си. Всеки от нас чувства, че се намира в ”кръгло” общество,  некласифицирано по нива: чувствено ниво, по IQ или по други данни, тоест в общество, независещо от никакви параметри, зададени ни от природата, които засега не можем да преодолеем.

В интегралното общество взаимното включване предполага такова развитие на човека, когато той ще може да използва чужди чувства и чужд разум, и когато със своето отношение към другите, се включи в тях и започне да използва чуждите ресурси като свои. В този случай се губи личното “ Аз“ в такъв смисъл, че възниква общо чувство, общ разум, общо сърце. И човек сякаш се включва към това общо обединение на виртуалния образ на човека, наречен “Адам“.Тогава всичките различия между хората постепенно ще се нивелират.

Това ще бъдат такива състояния, за които човечеството просто може само да мечтае: всички трябва да бъдат равни, да живеят при равни условия, с равни доходи и т.н. Т.е. всеки от нас ще се захранва от един разум и едно чувство – колкото може и колкото пожелае. При това никой няма да се чувства ощетен, защото всичко ще бъде предоставено на всеки, тъй като огромния мозък и огромното сърце, ще бъде предоставено на всички.

От беседата за интегралното възпитание, 13.12.2011

[65664]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Как, при сегашния глобален световен ред, обществото още не е потъпкало личността?

Отговор: Няма кого да тъпче. Обществото отдавна вече е завладяло личностите и никой не се откроява истински на общия фон.

Един талантлив музикант или велик учен не се бунтува срещу общото мнение. Всички се вливат в потока, освен кабалистите, които дълго време са мълчали. Ние първи надигаме глава, която веднага се стремят да отсекат.

Кой, освен нас, наистина се изказва против сегашното егоистично развитие? Все пак, дори тези, които възразяват гласно, са водени просто от егоизма, те нямат духовни основи, методика. И затова светът ги „търпи“. Оставете ги да разкрият неговото зло – и какво от това? „Да, аз съм грозен. И какво ще ми направиш? В своето зло аз успях повече от теб: аз съм над теб, аз съм по-силен. Ти си малък егоист, а аз съм голям. Е, и какво?

Егоизмът, който цари навсякъде, „изгражда“ всички. Обикновено его –  обикновен човек, увеличено его –  успял човек, високо его –  престъпник…

Хората не разбират това поправяне, което ние предлагаме, защото то противоречи на егоизма, противоречи на човешката природа, докато всички други критики остават в нейните рамки.

Ето защо, обръщайки се към масите, трябва да говорим за прости неща, за това как да предадем на егоизма друга форма – интегрална, социална, полезна за обществото. „Да „обърнем“ егото си така, че да се грижим един за друг – и тогава всичко ще бъде наред“.

Комунизмът също говори за общото благо, условие за което е всеобщото равенство. Все  пак, когато всички са равни, когато действа справедливо разпределение, няма защо да се сблъсквам с когото и да било. Трябва само да възпитаме човека така, че той да е удовлетворен от това.

Нашият естествен егоизъм, обаче, нараства постоянно и не е готов да се задоволи с малко. И затова трябва да го обезпечаваме с други наслаждения: обществени отличия; медали; спортна, филмова и друга слава. Нека човекът да излезе на сцената под всеобщи аплодисменти, нека получи своето егоистично напълване. Ако навсякъде те хвалят за грижата ти за другите, ти автоматично ще търсиш възможност да се докажеш още веднъж в тази област.

По този начин, ние говорим за новото образование – по определение „алтруистично“, но всъщност, основано на същия този егоизъм, който е преминал през отдаване на ближния и доставя на хората душевно удовлетворение. Обръщаме се към реалната потребност на човека да се напълни с нещо: „В новия свят, материалните нужди, ти ще можеш да удовлетвориш само на основно ниво, а цялата останала част на твоето желанието ще напълват социалните отношения, било то почести, власт, ако можеш да бъдеш добър директор и т.н.“

Хората ще получават наслаждение не от превъзходството над другите, не от потъпкването на другите, а от отношението от страна на другите. Когато обществото, със своето отношение, напълва човека – точно това е висшата светлина, напълваща съсъда. Защото никой не може да избяга от общественото мнение, от общоприетите стандарти – именно те формират моите желания на нашето базово ниво. Обкръжението буквално ни „хипнотизира“ със своите ценности.

А по – нататък, когато хората ще започнат да се обединяват според новите принципи, те ще почувстват още едно желание: оказва се, че има нещо специално в отдаването на обществото. Тъй като ти носиш благо на общия съсъд, на общата Малхут и постепенно улавяш интегралното желание и потребността от още едно напълване – от Твореца, от Висшата сила. Обкръжението, към което си се присъединил, изведнъж се осветява от друг вид битие, абсолютно откъснато от твоите животински нужди.

И така, постепенно, процесът преминава в духовно русло.

От урока по статията „Свобода на волята“, 05.01.2012

[65520]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Сега съществуват няколко типа програми на взаимодействие между хората. Условно могат да се разделят на два типа.

Единият тип – когато между хората, в процеса на взаимодействие, се появява потребност от създаване на някакъв нов проект. След запознаването, завършването на първия етап на теоретично обучение и сближаването помежду им, в тях възниква естествено желание да направят някакъв добър проект, който ще бъде полезен за другите хора.

Другият тип – когато хората решават някакви въпроси в своя реален живот, след това идват в групата, получават определен опит, осъзнаване, поддръжка, а след това отново излизат в света и се опитват да му предадат вече получения опит за интеграция.

Може ли да се обединяват тези два типа хора в курсове по интегрално възпитание за съвместни действия по света?

Отговор: Засега само въвеждаме такива хора в групи, които организират общи пътешествия, конгреси, всевъзможни игри. Влагайки своите усилия и материални ресурси, те създават някакъв прототип на бъдещото общество.

Това е като игра, когато в течение на няколко дни хората се обединяват в специално създадени за тях трудни условия, които ги подбуждат към обединяване, взаимно участие, към издигане над себе си, излизане извън себе си, към помощ един към друг. Тя ти помага  да усетиш, колко си зависим от другия. Но това е все още само в рамките на така наречените „лабораторни“ занятия – не повече от това.

От беседа по интегралното възпитание, 13.12.2011

[65661]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Съвременният човек има зад гърба си богат опит от различни ограничения: на него са му пречили да изразява своите чувства, изопачавали са ги и т.н. Затова стандартната му реакция за нещо ново е отрицателна. Поначало в човека протича винаги борба между интереса към нещо ново и страха от него. Как да заинтригуваме човека, пренебрегвайки страха му и съпротивлението?

Отговор: Започвайки разказа си за човека, за неговата физиология, психология, социология, взаимоотношенията в семейството и т.н.  – ние трябва да правим това обективно, безпредметно, и незасягащо самия човек. И само след това, постепенно да прибавяме примери: ето мъж, жена, дете, ето самия човек, така и така, реагира на себе си, състои се от такива и такива картини на виждане, възприемане и т.н. Тоест, ние започваме да говорим за някакъв абстрактен обект, и постепенно приближаваме този обект към него. По такъв начин, смятам, че няма да се имаме проблем.

Работата е в това, че съвременният човек нищо не знае за това. Ние крием своята природа, срам ни е от самите нас, срам ни е пред останалите, ние се страхуваме да проявим някаква слабост, тъй като смятаме, че от това може да се възползва някой друг.

Аз трябва да демонстрирам, че стоя като стена на своите непоклатими позиции, които изобщо не притежавам.

Когато разкриваме постепенно, какво е това човек, общество, природа в глобален и общ вид, постепенно свикваме, че сме такива, каквито сме създадени – това не съм аз и всичко в мен работи независимо от самия мен.

А тогава какво съм ”АЗ”? Аз – това е само този, който може да изследва, какво в него е сътворено от природата.

Като лекари, които не се притесняват един от друг и от пациентите, или психолози, които могат да не се притесняват, от това, че изразяват своите и чуждите чувства, разбирайки, че всичко това е обективна реалност, и ние сме такива, каквито сме – така и ние трябва да доведем човека до такова състояние.

Всичко трябва да се базира имено върху това, че следващото стъпало от нашето развитие  е пълна интеграция на всички във всичко, когато всички части на природата се включват в човека, човека в тях, хората един в друг, и ние заедно с природата представляваме едно органично цяло.

В такъв случай няма нищо такова, което трябва да крия, да се притеснявам, да се опитвам да скрия от другите. В случая, аз трябва да достигна такова състояние, когато, напротив, съм задължен да се открия напълно и да бъда свързан с всички. Като бебе, лежащо в ръцете на майка си – то е никой и нищо, а тя е съсредоточила цялото си внимание върху него, и то няма, по отношение майка си и от гледна точка на природата, някакви прегради, граници, екрани. Напротив, съществува абсолютно пълна връзка. Така и ние трябва, в резултат на интегрално образование и възпитание, да постигнем в бъдеще такава връзка  .

Затова нашият поток в обучението, във възприемането на тези курсове, в тяхното изграждане и взаимно обединение (когато започва някакъв курс и завършва друг или няколко вървят паралелно), трябва да се строи точно по такъв начин – по оста на времето. Курсовете трябва да се допълват един друг, или да следват един след друг, или да се застъпват, за да може в хората да се оформи постепенно правилно отношение към себе си, към другите ученици от групата и към света като цяло.

От беседата за интегралното възпитание, 13.12.2011

[65538]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: От опит знам, че човек обича да се учи, ако му обяснят защо му е нужно. Защо му е нужен курс по еволюция на егоизма?

Отговор: От него той ще научи не само за началото, но и за края на цялата тази верига. Той ще усети себе си, намиращ се в нея. Ще види накъде води всичко това. Като изхожда от това, той ще може да взима правилни решения по отношение на всички свои частни състояния.

Реплика: Да предположим, че ще научи как са формирани планетите. Това как е свързано с живота му?

Отговор: Това е част от общия поглед върху света, който поне малко го издига над неговата животинска част. Когато се огледа няколко милиарда години назад и погледне няколко десетки или дори стотици години напред, той започва да вижда тази практически непрекъсната ос на времето, в която се намира той в даден момент – малък, слаб, неволен елемент. И оттук вече възниква въпросът „Кой съм аз?“.

Когато види на тази ос своето нищожно състояние, той може да започне да се издига над него, в ново състояние, в което ще почувства: „Всичко, което е под мен, аз мога да го ръководя, в действителност се намирам на най-високото ниво и мога да изляза зад рамките на времето, пространството, историята“. Това е начало на това прозрение, което ще се появи в него.

От беседата по интегралното възпитание, 12.12.2011

[64704]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→