Въпрос: Не ви ли пречат мислите и желанията на другите хора, когато спите? Или ще задам въпроса по друг начин. Какво мислят и към какво се стремят Вашите ученици, ако по различни причини те не спят в краткото време, в което вие отпочивате? Въпросът е за вътрешната връзка на Рав с учениците, желанията на останалия свят са дребна работа.

Отговор: Аз спя в зависимост от обема на работата. Сънят не прекъсва връзката с никой от намиращите се във висшия и в нашия свят!

Въпрос: Как да не се превърнеш в „солен стълб”, ако чувстваш във всичко „вкус на пепел” и си спомняш през цялото време „пълна тава с месо”?

Отговор: Чрез силата, получена от обкръжението! В самият теб, в егоизма си, ти няма да намериш сила, за да излезеш от него!

Въпрос от английския блог: Какво казва кабала за индивидуалното възприятие на действителността? Какво е то? Съгласно източните учения частното възприятие не съществува, а има само единно цяло (съзнание), което постига действителността чрез останалите. Това още по-големи пречки в духовната работа ли са, отколкото егоистичните действия?

Отговор: Срамът трябва да бъде само поради недостатъчно усилия в дадения момент.

Въпрос: Трябва ли децата да се занимават с танци по двойки с противоположния пол?

Отговор: Не.

[39478]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Духовна работа, Учител и ученик - Няма коментари→

От материалите за принципите на глобалното възпитание: „По–развитият човек чувства дори и малкото зло в себе си като непоносимо. Усещането на злото задължава човека да се освободи от него, както от всичко вредно.

Оттук следва, че нивото на развитие на човека се определя от неговата чувствителност към противоположността между него и общия закон на природата – любовта и отдаването“.

Ние учим децата да се държат прилично в обществото, да изглеждат добре в очите на околните. Например, естествено е детето да се цапа по време на хранене и по време на игра, но ние му обясняваме че това не е възпитано. Или казано по друг начин, увеличаваме неговия егоизъм с това, че презрението на другите хора става важен фактор за него. Вътре в човека седи все същият дивак – затова пък отвън всичко е много благоприлично.

Въпросът е следният: трябва ли да подобряваме нашата външна взаимовръзка? С това нашето его се увеличава още повече: ние изглеждаме солидни и уважавани. Има цели училища за добри манери, където обучават човека на правилата на приличие. В нашия свят възпитаният човек се нарича „развит“. Защото тук става дума не за поправяне на егоизма, а за това, как да изглеждаш по-добре.

Разбира се, всичко това е лъжа, която науката кабала не взима под внимание. Дори човек да живее в африканските джунгли и да яде с ръце от общия казан – това още не значи, че е по-малко развит от лондонския джентълмен, който изящно си служи с приборите за маса.

Разбира се, че в човешкото общество трябва да се съблюдават добрите обноски, и ние изобщо не ги пренебрегваме, но те не се отнасят към вътрешното поправяне на човека.

Вътрешното поправяне се изгражда въз основа осъзнаване на злото – това е вече въпрос на намерения. Тук човек не трябва да гледа външното, а да прониква навътре: доколко вътрешно е любезен с другите в своето намерение за отдаване? Добре ли се отнася към ближния в душата си? Тук вече няма да помогнат външните подаръци, зад които стоит желанието да използваме другите. Напротив, именно вътрешният подход определя всичко, а външното може да бъде негова проекция.

Макар че може и така, че, независимо от цялата си любов към малкия си син, външно аз проявявам строгост и даже го наказвам, защото нямам друг изход– иначе той ще си навреди. Моята любов към него изисква понякога сурови мерки. И трябва още да засиля тази любов, за да го огранича с нещо отвън, да го огорча.

По отношение на Природата, на Твореца, всички ние сме малки деца, и тя се отнася към нас точно така. Вътре в Природата цари силата на любовта и единството на всички части. Тази сила е способнада създаде дори живо тяло, всички части на което живеят в хармония помежду си. Те не само живеят, но се развиват, издигайки се над животинското състояние – на стъпалото на самата Природа, на човешко ниво.

Именно любовта е заложена в основата на силата на Природата и се проявява в хармония на всички нейни части.

От урока на тема „Принципите на единото възпитание“, 27.03.2011

[39222]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да почувствам, че вече съм на конгреса, докато четем книгата „Зоар”, така че конгресът да се проведе по най-добрия начин?

Отговор: Подгответе се. Ако ви предстои да присъствате на прекрасно, приятно и радостно събитие, тогава предварително се подготвяте за него. Вие го очаквате и се наслаждавате на тази примамваща светлина на бъдещето. Вие получавате огромно въодушевление от това.

Затова с приближаването на световния конгрес, който ще се състои в Ню Джърси, ние още отсега трябва да се подготвим. Всичко зависи от подготовката на желанието – „Какво мисля да поправя? Какво искам? Какво ще получа от това? Как искам да изглеждам?”. Аз трябва да си представя всички тези подробности така сякаш вече съм там. Затова трябва да направим всички песни достъпни на нашия сайт, а също и всичко, което ще се случи на културните програми и на останалите мероприятия, за да може хората да се запознаят с него, да го разберат и да си представят как ще се случи.

Едно дете пораства, представяйки си бъдещето, което тогава става реалност. Ако човек не изпитва такова трепетно желание през цялото време, ако той не увеличава своето желание, та дори и своите притеснения и страхове, тогава той не печели нищо. Той трябва още сега да чака с нетърпение, „Как ще се случи това? Кога? По какъв начин? Как ще бъда въодушевен? Как ще участвам?”.

Това е необходимо за израстването. Ако децата не получаваха от природата стремеж към бъдещето, тогава те не биха могли да пораснат. А за нас този стремеж е даден като свобода на избора. Искаш ли да пораснеш? Тогава намери начин да получиш величието на целта от обкръжението и тогава ще пораснеш. Няма никакъв друг метод! Ако не се учим от примера на малките деца, ако не изпълним на практика тези действия, тогава ще бъде жалко да пропилеем живота си.

От урока по книгата „Зоар”, 24.03.2011

[38967]

Filed under: Възпитание на децата, Вътрешна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Докато вървим по духовния път, преминаваме през поетапно и в същото време през творческо развитие. Така е и в нашия свят – човек не живее само за единия хляб.

Не храним децата си, само за да укрепват и не ги оценяваме само по добавянето на килограми. Най-важно е в каква степен детето става човек – разбиращ, чувстващ, откликващ, привлечен и стремящ се към качествени, а не към количествени постижения. Именно това показва, че расте. Проблем е, ако е лишено от това.

И в духовното е същото. Нима можем да проверим себе си по количеството часове, прекарани в учене? Не. Защото искаме качествено израстване, за да могат нашите желания и мисли всеки път все повече да се фокусират върху принципа „Исраел, Тора и Творецът са единни” – върху целта на нашето израстване.

От Природата получаваме целенасочения характер на развитието и това ни задължава да възпитаваме себе си така, че целенасочено да се отнасяме към всичко, което правим в живота. Което означава, че е необходимо да определим за себе си, какъв трябва да бъде човек. Защото мъдрият гледа далеч напред. Ако се развиваме целенасочено, тогава трябва да разберем, какво иска природата.

Природата ни демонстрира цялостност, взаимовръзка, интегралност на всички части, непрекъснато развитие. Така че и ние трябва да различаваме в своето развитие съответните етапи, приемайки ги като желателни.

Днес от правилно възпитание се нуждаят и бащите, и децата. Трябва да доведем до всеки основните принципи: постоянно самоусъвършенстване, курс към обединяване,  доброто, което ще донесат количествените и качествени връзки между нас, естествено произтичащи от асоциирането, единението, хармонията, хомеостазиса с Природата.

Ако самите ние се държим по този начин и започнем да учим на това младото поколение, ако норма станат постоянните стъпки към обединяване, сближаване, взаимно разбиране, включително до любовта към ближния като към себе си – тогава ще напредваме все по-напред към целта. Нашето възпитание ще бъде целенасочено.

И макар че по време на развитието ще преминаваме през състояния, противоречащи на нашия егоизъм, трябва да разберем, че краят на действието е заложен в изначалния замисъл. Природата е определила крайната цел – длъжни сме да се обединим помежду си. Затова друг изход няма – необходимо е да обучаваме себе си и подрастващото поколение на методиката за постигане на обединение.

В противен случай вместо да се устремим към сладкия плод, все повече ще се потапяме в горчивината на предшестващите го стадии на узряване.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 24.03.2011

[39003]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Материалното развитие на човека спира и освобождава място за нов етап.

Днес всички сфери на нашия живот се пропиват с отчаяние. Работата е стигнала до там, че ние не знаем какво ще стане с децата ни. Нали сме ги родили за хубав живот, но на хоризонта нищо подобно не се наблюдава.

Защо му е на човек да се впряга в семейния впряг, ако той не обещава промени към по-добро? Няма да се обременим с толкова тежък товар просто така.

Привързаността към определено място и даже към определена страна също отива в миналото. На човек просто му се иска хубав живот. Където има такава възможност, там и се готви да отиде.

По такъв начин ние изтриваме всички граници, рушим всички ограничения, скриваме всички минали „обвивки”, в които сме се развивали хилядолетия.

По-рано на човека му е било ясно, че той принадлежи на отделен народ, отнася се към определено място, причастен е към определена култура, привързан е към семейството, към децата и родителите си – към всичко, което е съставлявало основа на живота в предишните времена. От поколение в поколение бащите са обучавали децата си на своите професии: синът на ковача с времето също е ставал ковач, а синът на пастира – пастир. Момъкът от самото начало е знаел, че ще се ожени за някое момиче от съседните дворове или от околните села. Целият живот е протичал по такива правила.

Но днес всичко се е изменило, и това не е временно явление. По целия свят хората се отказват от предишните канони. Нашият егоизъм, нашето вътрешно желание, нашето съзнание много бързо и рязко се трансформират. В какво? Ние самите не знаем.

Желанието за наслаждение ни указва курса, разрушавайки всички граници и прегради, които са ни удържали в общоприетите рамки. В наше време не е останало нищо общоприето, което се разбира само по себе си. Всичко е изменчиво и непостоянно. Което сега на мен ми е удобно, това е правилното.

Човекът се е издигнал над ограниченията, в които е живял в продължение на цялата история. В разгара на този процес ние не осъзнаваме мащаба на промените, които стават с нас. Границите се загубиха, хората са готови да се почувстват като у дома си във всяка страна. Искаме това или не, Земята става обща територия. И макар, че ние се намираме само в началото на тази „тенденция”, то тя вече е необратима.

И заедно с това на нас ни се разкрива пустотата – нова, която ние още не сме познали. Нея с нищо не можеш да я напълниш, където и да се преселим, каквато и работа да захванем. Подемът над остарелите ограничения и готовността към нови форми на развитие все едно няма да ни позволят да напълним нарасналото желание, което ни е и подхвърлило над стария свят право във вихъра на промените. То иска от нас такова огромно напълване, където няма никъде.

Човечеството е в беда. Или то ще намери нова форма за напълване, или ще му се наложи да се успокоява с алкохол, наркотици и антидепресанти. Което и става в нарастващи мащаби. Всъщност, това не е изход, и затова рано или късно (по-добре рано) ние ще разберем, че е дошло времето да сменим материалното напълване с духовно.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание“, 22.03.2011

[38832]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

За да се решат проблемите, в които затъва светът, трябва да се приведе в действие широкомащабна система за възпитание, която да обясни на хората същността на необходимите промени. Отчитайки ограничеността на ресурсите, на дневен ред стои принципът за справедливото разпределяне. Вместо да храни илюзии, човекът трябва да разбере, че няма друг избор.

В противен случай му предстои да напипа дъното, в състояние на свободно падане. Беднякът от третия свят ще стане просяк, а на обезпечения европеец няма да му остане нищо, когато Еврапа се наводни с десетки милиони бежанци и емигранти.

Затова вземаме решение – за да се спасим и да го представим на света. Говорим не за „добра воля”, а за безизходна ситуация, за необходимостта да се стигне до равновесие с природата. Тук няма нищо ново. Просто се учим от природата, ориентираме се в нейната програма и се държим по съответстващ начин. Това не е някаква прищявка, а повелята на времето.

Днес има достатъчно научни и статистически данни, които потвърждават, че всичко е точно така. В резултат, човекът вижда ясна картина – ние сме в менгеме: отвътре ни притиска егоизмът, а отвън – природата.

Правилните, обосновани обяснения ще извършат своята работа. И всяко правителство, което разбере това, ще се превърне в едно голямо Министерство на просветата.

Има много добър пример за подобна агитация – кампанията за забрана на пушенето на публични места. Тя е обхванала целия свят. Скоро, вече и у дома ще може да се пуши само в тоалетната. Ето, така се решава въпроса с вредните явления, от които е необходимо да се избавим. Пушачите мълчат, всички останали са съгласни. Няма никакви вълнения и безпорядък.

Работата е в това, че кампанията е била проведена умно. На хората е обяснено, че пушенето вреди не само на самия пушещ, но и на околните. А освен това, на обществото се налага да губи много пари за лечението на хроничните пушачи. По такъв начин, става дума за социален проблем, за вреда нанасяна на цялото общество – човек просто няма къде да отиде.

Така може да се реши всеки проблем. Най-важно е правилно да се организира общественото мнение. Агитация или иначе казано глобално възпитание – ето ключа към успеха. Само че, в този случай говорим за здравето на целия общочовешки организъм. Започни да обясняваш на хората какво изисква от нас природата и те ще видят, че това е действително така.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание”, 22.03.2011

[38822]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Цялата мъдрост на кабала е метод за възпитание. В крайна сметка, човек трябва да се промени, да израсне от „малък дивак”, който живее в този свят, в човек, подобен на Твореца. Ние дори не можем да усетим това – целта е толкова възвишена и противоположна на нас, че се изплъзва от нашето възприятие.

Ние преминаваме през промени по пътя, за да станем все по-подобни на Твореца. Променяйки себе си, ние разкриваме нашите нови състояния в духовния свят по духовните стъпала. Всички тези състояния по същество са стъпки на възпитанието. Нас ни възпитава висшата светлина, която е около нас; ние се променяме и така преминаваме възпитателния процес.

Следователно, кабала е методът, който позволява на човек да стане подобен на Твореца. Ние правим това с помощта на учителя, източниците и групата или обкръжението. Това възпитание изисква разграничаване между деца и възрастни, между мъже и жени или различни типове хора. Трябва да търсим начин да помогнем на всеки да получи правилното възпитание.

Всеки човек, който получава духовно пробуждане, трябва да се поправи и да спомогне за общото поправяне на всички. По същество, „всички” са той самият. Ако той се отнася към другите по такъв начин, той трябва да поправи себе си. Но ако той отделя себе си от останалите, той се превръща в някой, който само покварва себе си и другите.

Ние ще трябва да изясним тези въпроси и да ги формулираме по лек и разбираем начин. На този етап, цялото човечество доближава реализацията на мъдростта на Кабала; то започва да усеща нуждата да се възпита на ниво, което съответства на Твореца. Иначе ще започнем да усещаме колко много беди ни носи нашето противостоене на Него.

Имайки предвид тази цел, ние подготвяме списък с глобални възпитателни принципи. Ключът е в това, че те трябва да бъдат разбираеми за всеки. Ние самите имаме относително добра идея от къде извират те. За нас не е трудно да говорим за тези принципи на езика на Кабала и на езика, на който Баал а-Сулам ги представя, най-вече в своите статии. Но как да ги направим приемливи за всеки човек в света? С този проблем се сблъскваме днес. Ще се опитаме да го разрешим.

От урок на тема „Принципа на единно възпитание”, 16.03.2011

[38255]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Първият принцип на възпитанието е: „Природата е единна, ние сме противоположни на нея”.

Втората част: „Взаимовръзката – като условие за равновесието”:

Всяка част на природата се стреми към равновесие и хармония (на езика на науката – към хомеостаза). Така и ние, явявайки се части от природната система, сме задължени да достигнем равновесието и хармонията.

За разлика от неживата, растителната и животинската природа, която се стреми към равновесието инстинктивно, ние трябва да достигнем до единството и взаимното зачитане на интересите, вследствие на осъзнато развитие. В това е уникалната разлика на човека от всички останали елементи на природата.

Човекът трябва да разкрие дисбаланса – осмислено, осъзнато, чувствено и разсъдливо. Трябва да види всичко положително и отрицателно: доколко той е противоположен и доколко е балансиран. Той трябва да чувства това, да развива в себе си възприемчивост към това – все повече и повече, до такава степен, че именно чувствителността към равновесието с природата да го води по стъпалата на развитието до самия връх.

Както казва Баал а-Сулам, ние сме получили кабалистичната методика, за това да отгледаме в себе си осъзнаването на злото. В това е цялата причина: ние пристъпваме към новото възпитание, за да осъзнаем своето зло. Защото повече от това и не ни е нужно. Усетили злото, ние по природа бягаме от него, отделяме се точно толкова, че да престанем да го усещаме. А значи, повишавайки в себе си чувствителността към злото, аз ще се отделям от него още и още – винаги на такова разстояние, след което то не се чувства.

Злото се разкрива в нашата взаимна ненавист, заради която ние сме противоположни на природата на мирозданието. Това е проблемът, който стои пред нас днес, – да свържем всички беди и нещастия на съвременния свят с отсъствието на връзката помежду ни, или, казано по друг начин, с нашето несъответствие с глобалната природа.

Нашата главна беда е отсъствието на връзката. Проблемът не е в изтощаването на природните ресурси и не е в замърсяването. Всъщност, това не е важно. Природата има сили, за да се очисти и да се върне към поправено състояние, – но и това зависи изключително от нашата добра взаимовръзка.

Трябва да гледаме не на природата, а на това, което се случва между нас. С това ние ще достигнем и подобието с нея.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание“, 16.03.2011

[38224]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Първият принцип на възпитанието е: „Природата е единна, а ние сме противоположни на нея”.

Първата част е: Изследването на природата и обществото показва, че всички сме свързани един с друг. Хората са единен организъм, единна система вътре в системата на природата.

Като частите на живото тяло, трябва да се обединим помежду си, над всички различия – за благото на общото тяло.

Днес постепенно откриваме това и по тази причина наричаме сегашното състояние на човечеството глобално и интегрално. Глобално е, защото в наши дни принудително се проявява взаимната връзка между цялото население на света. Сред всички негови части, във всичките му различия, във всичко възможно – връзката се разкрива като задължителен фактор.

Това идва от страна на природата – работата тук не е в нашето желание да бъдем или да не бъдем свързани помежду си. Просто такъв е фактът – ден след ден разкриваме все повече връзката между нас.

Възниква въпросът: съществувала ли е тази връзка и по-рано? Или преди сме били разединени, а чак сега тази връзка се формира и проявява?

Този въпрос трябва да се раздели на две части. От една страна, ние винаги сме взаимосвързани и се намираме в пълно, съвършено единение. Такова е нашето състояние по отношение на Твореца и то се явява критерий за измерванията. Това единство се нарича „безкрайност” (Ейн Соф): състояние на Безкрайността, свят на Безкрайността, Малхут на Безкрайността. Все още ни предстои да стигнем до него в усещанията си.

Но сега се намираме на стъпалата на развитието – цялото човечество. И всеки миг трябва да модернизираме взаимната си връзка. През цялата история сме се развивали на неживото, растително и животинско ниво, стигнали сме до човешкото, а след това отново сме преминали през същите под-нива: неживо, растително, животинско – докато в съвременната епоха не сме стигнали до човешкото стъпало на човешкото ниво, на „човека в човека”.

По този начин сме преминали през целия процес на човешката подготовка и сме започнали да развиваме човека в себе си.

 „Човек в човека” – това е подобието на Твореца, което днес трябва да придобием. Подобие на Твореца или глобална, интегрална взаимовръзка между всички нас – това е едно и също. Днес се намираме в началото на етапите на обединяване, което е осъзнато, осмислено и желано. Такова трябва да бъде то от наша страна.

Затова разчетът с нас сега се прави не по отношение на света на Безкрайността, а спрямо това, доколко разбираме, съзнаваме и сме готови да приемем формата на единството, която природата или Творецът поставят пред нас.

Не се опитвай да бъдеш праведник, независимо от това какъв си го представяш. Трябва да бъдеш поправен съобразно условията, в които се намираш. И „поправен” означава обединен. Предписали са ни само едно – да се обединим един с друг. По пътя към единството ще преминем през етапа отдаване заради отдаването („не прави на другия онова, което е ненавистно за теб”), а след това – през получаване заради отдаването („възлюби ближния като себе си”). Но принципът е неизменен: цялото възпитание на човека се състои в обединяването с ближните.

Природата разкрива себе си като все по-глобална и затова, ние също трябва да бъдем глобални и да се обединяваме с нея.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 16.03.201

[38252]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: От опита ми по преподаване знам, че хората не разбират за какво единство говорим. Как да им го обясним, макар и приблизително?

Отговор: Единство не означава, че аз живея в една стая или че се познавам с всеки. Практически, това означава, че трябва да желая за себе си такова поправяне, че да не желая на никого зло. Това е първата крачка.

Нас ни обединяват не средствата за масова информация (СМИ), не смс-съобщения и дори не всемирната Мрежа. Всичко това е проявление на системата, в която се намираме, средство, което ни дава възможност да почувстваме доколко сме обединени. Интернет не дава на хората единство, той само обяснява, че сме споени, при това в отрицателна форма. Тъй като аз използвам това кли, изключително за себе си и вероятно във вреда на ближния.

И така първото поправяне се състои в това – да престанем да желаем зло на ближния. Аз започвам да усещам, че ние сме взаимосвързани, като интегрални части, буквално вмъкнати една в друга. Трябва да разкрия тази система, в противен случай природата ще ми я разкрие в много неприятна форма. Тя ще ми покаже това в едно място, а аз ще усещам бедата на съвсем друго място, към което сякаш нямам никакво отношение.

А това всъщност е твоя част и ти трябва да чувстваш, че ударът е паднал върху тебе. Ако ти още не чувстваш това, което другите чувстват, значи не се намираш с тях в един организъм, в една система. Ти трябва да получиш поправяне: или да пожелаеш да ги приемеш, или природата ще те задължи за това.

А засега виждаме, как всички се радват на чуждата мъка. Всеки се радва, ако на някой му е зле. Такава е нашата природа. Днес тя се разкрива и съобразно това ние трябва да направим поправянето.

Чрез какво? Чрез мнението на обкръжаващите, ни казват кабалистите. Трябва изкуствено да съберем такова обкръжение, което да ни застави да мислим по друг начин и да ни възпитава.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 16.03.2011

[38229]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→