Въпрос: Как да представим на детето идеята за глобалния свят?

Отговор: Може да дадем на по-големите деца нагледен пример, като ги заведем при по-малките. Например, десетгодишните – при петгодишните. Като пообщуват ще видят, че по-малките разбират света на своето ниво, по съвсем различен начин.

Всички сме егоисти и дори да израснем, и поумнеем се намираме в егоистична система, през чиято призма гледаме света. Петгодишното дете вижда света съобразно своята възраст – ние също, съобразно своя егоизъм виждаме не истинския, а егоистичния свят.

Съответно, наричайки го глобален и интегрален, придаваме на тези думи егоистичен смисъл: „Всички са взаимосвързани – значи, трябва да използваме тази ситуация в своя полза”.

Не разбираме, че трябва да се променим и да създадем вътре в себе си такава глобална и интегрална система. Това означава, че от всички хора, всички души и всичките им взаимовръзки, аз изграждам вътре в себе си модела на целия свят. Вътрешно трябва да отразявам външния свят, за да поддържам правилната връзка с него.

Ако извън мен, целият свят живее по алтруистичен закон, ако всички негови части са обединени заради една цел, заради общата хармония, то и вътрешно трябва да съм готов да включа в себе си всички желания, всички души, всичко което мога – според закона на алтруизма. Чрез тази система, която е всъщност моята душа, трябва да се обръщам към света.

Нима е възможно да контактувам със света посредством негоден инструмент и не според закона за подобие на свойствата? Защото тогава не разбирам света, а той не може да стигне до мен.

С такива примери показваш на децата този принцип: във всяка възраст виждаме света по своему и съответно, за да видя глобалния, интеграления свят, вътрешно трябва да бъда глобален и интегрален.

Науката кабала ни носи това поправяне. Ето защо тя се разкрива в наши дни – а отсреща се разкрива глобалният свят. Необходимо е да разпространяваме методиката, позволяваща да се стигне до съответствие със съвременния свят. В противен случай ще страдаме.

От урока на темата „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят”,15.03.2011

[38164]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 3

Виждаме, че дискусиите по възпитанието, които се провеждат по света, ни оставят безпомощни. Никой не знае какво да прави с това. Всеки вдига ръце. И затова ние трябва да станем по-силни и да наблегнем на тази тема, да подчертаем нейната важност в очите си, да покажем, че имаме позиция и разбиране, метод, който идва от самата Природа.

От една страна, ние можем да докажем, че всичките ни принципи идват от Природата, а от друга страна, ние целенасочено градим върху тази основа, като искаме всеки човек и обществото като цяло да постигне определено съответствие с природата и да стане Човек, подобен на Твореца.

Ако ние демонстрираме това отворено, сериозно и смело на всички, никой няма да може да се съпротивлява. В крайна сметка, всичко това е мястото на нашият единствен свободен избор и затова човечеството е толкова объркано и изгубено в тази област. Творецът го е оставил на нас. Можем да накараме всичко останало да проработи освен едно нещо: ние не знаем как да дадем на хората светлина в живота им, така че те да могат да намерят своето оптимално място в него. За да направим това в наши дни, ние трябва да познаваме цялата система и да разбираме какво изисква от нас висшата сила.

Очакваме, че методът за възпитание ще отвори вратите за нас към различни масови медийни канали и интернет портали и че правителствата, ООН и ЮНЕСКО най-после ще ни чуят. И процесът вече е започнал, тъй като никой не може да открадне това „авторско право” от нас дори ако го повтори дума по дума. Това е защото той няма метод, с който да реализира възпитанието на децата и възрастните, метод, който се отнася до всички хора по света, методът, който всеки може да използва, защото на практика възпитанието на човека идва пряко от висшата светлина към човешката душа.

Затова ние се присъединихме към Международната година на младостта, обявена от ООН. Да се надяваме, че това ще ни придвижи напред и ще разпространи метода за поправяне по света с помощта на нашите групи и ментори. Към метода на кабала определено можем да се отнасяме като към възпитателен метод, метод за формирането на Човека.

От 3-ия урок на конгреса на Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37543]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 3

Когато доведох новите ученици при Рабаш, той ми каза че трябва да ги събера и поговоря с тях. “За какво?“ – попитах го аз.

Тогава той взе вътрешната хартийка от кутията ми с цигари и направо там – в парка на пейката ми написа статията, започваща с думите: “Ние сме се събрали тук, за да положим основа на групата, така че да се издигаме по стъпалата на човека, а не оставайки на животинското ниво“.

Точно с това започна той – с възпитанието. Всичките му първи статии говорят само за това – как да се организира обкръжение, така че то да възпитава всекиго.

Това е що се касае до нас – възрастните. А за децата тази система предоставя огромно, най-добро поле за действие. Защо? Който обучава дете, все едно пише на чист лист. Виждаме как децата се учат, попиват, формират се посредством това, макар и намирайки се във външните рамки с такъв подход към възпитание, което не можеш да наречеш и методика. Всички ние сме запознати с това като родители или като участници и очевидци на този общ процес.

От друга срана виждаме, че дори и малкото, което се стараем да предадем на децата на първия етап, носи плодотворен ефект и дава добри резултати. Но всъщност в действителност това не е наш успех и не е наша мъдрост – тук просто действа светлината.

Разбира се аз не искам да омаловажа усилията на Гилад Шадмон, директор на отдела за възпитание, и цялата му команда. И все пак в крайна сметка в тази област от нас се изискват старания, сравнително по-леки отколкото си мислим.

Искаме ли да се възползваме от възпитанието? Как да се грижим за децата? Как да се грижим за възрастните? Как въобще да осъществим всичко това?

Не трябва да мислим за реализацията, защото изпълнител се явява Творецът. Тази втора половина трябва да оставим на Него. А ние трябва да мислим как да осъществим това, което е възложено на нас, как да обезпечим своята част от работата. Ние осъществяваме само половината работата: организираме процеса, обезпечаваме всичко необходимо, така че да предоставим силата на групата, силата за единство и възможността за влияние.

Държейки такъв курс ние оставяме на светлината място за действие – и това става. В това трябва да се състои професионализмът на нашите възпитатели. По този начин ние чувстваме себе си като партньори на Твореца: ние подготвяме за Него “плацдармът“, а той вече формира Човека.

От 3-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37270]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човечеството трябва да разбере, че единството е следващият етап в развитието ни. Веднага щом като станем единно семейство, един народ, единна система, в която всички зависят един от друг, то няма друг изход – трябва да го приемем с цялата си сериозност.

Трябва да изучим общата система по принципа на системното инженерство, за да изработим и да въведем съответстващи закони, регулиращи взаимоотношенията между хората, народите, правителствата и въобще в цялото човечество.

Попитай учените, какво е това интегрална система и те ще ти обяснят: това означава, че всички зависят от всички и никой не може да се премести, без да размести останалите. И затова трябва да се отчитат интересите на всички без изключение. На първия етап, човек не причинява на другия това, което той самият ненавижда, а на следващия етап ние започваме правилно и ефективно да задействаме системата според принципа на любов към ближния като към себе си.

Докато не установим такава взаимовръзка в нашата система, няма да имаме добър живот. Ден след ден под всевъзможни форми все повече ще ни се разкрива порочния механизъм на нашите взаимоотношения. На нивото на неживата материя дисбаланса между нас ще се проявява във вид на стихийни бедствия, изригвания, цунами, земетресения, пожари, наводнения, урагани, всеобщо затопляне, слънчеви изригвания… Луната също може да стане източник на различни проблеми.

Така се отразява на неживо ниво предизвикания от нас дисбаланс. Проблемите на растително ниво могат да засегнат плодородието. Спомнете си какво е написано за египетските наказания – по алегоричен път ни разказват за възможните бедствия на растително и животинско ниво, докато не достигнат нещата до човешката степен.

И затова ние трябва, от една страна, да приемем този интегрален закон именно като закон, а от друга страна, колкото се може по-бързо да приведем в действие системата по възпитание, за да обясним на хората защо законът е такъв, защо трябва да го съблюдаваме и как да правим това.

Безработицата в съвременния свят обхваща много милиони. Освен това, съществува и скрита безработица. А колко хора ще приключат със занаяти, които само разрушават природата, колко ще се освободят от военно–промишления комплекс и т.н. Всички те ще работят в сферата на агитацията и обясненията. И като резултат, всеки ще доставя на другите необходимите му неща.

Това ни е нужно: да произвеждаме необходимото за всеки и да го разделяме между всички, наред с възпитанието. Всеки трябва да получи своята „порция възпитание” и своята порция от насъщно необходимото. Такава ще бъде задачата на всемирното правителство и цялата общочовешка система.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят“, 14.03.2011

[38040]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

В света не съществува зло, а само нашата неспособност да усетим доброто. И това не е някакво примиренческо отношение, като в религията, не е „ню ейдж”, не е източната медитация, която го подтиска.

В Kабала, човек напредва като по две релси – „доброто” и „злото” вървят паралелно и противостоят едно на друго като „плюса” и „минуса”. И всичко това е, за да си изясним своето състояние, да съединим „доброто” и „злото” по средата – и от тази точка да започнем да се издигаме в „средната линия”.

В лявата линия има желание за наслаждение, а в дясната е силата на светлината и можем да свържем желанието и светлината, да ги съединим по средата – а вече по-нататък, да ги използваме правилно. Така развиваме в себе си свойството отдаване – новия „сетивен орган”, с който ще усетим цялото добро, в което се намираме.

Излиза, че само онзи, който използва методиката Kабала, методиката на „трите линии”, може да каже, че в света няма зло. Защото той не затваря очи, не се крие от злото, проявяващо се в света, а гледа на разкриващото се зло като на необходим симптом, показващ недостатъчната степен на нашето поправяне.

Злото съществува само в нашето възприемане на реалността, както е казано: „Всеки съди света в степента на собствената си непоправеност”. Затова си даваме сметка, че разкриващото се зло се намира вътре в нас. А ако поправим своето зрение и възприятие, своите непоправени свойства, рисуващи ни лъжлива картина, ще видим истинския свят – с очите на светлината…

По този начин поправям своето възприемане на реалността. И тогава светът, който съм усещал отвън и вътре в себе си, се обединява в една неразривна реалност – и тя, цялата става моя.

Но само онзи, който умее да работи с трите линии, върху които се основава методиката за поправяне, може да напредва към разкриването на истинската реалност, да разкрие и използва всички желания и да ги съедини в една цялостна картина –  вътрешната и външна хармония, сливащи се в едно.

Въпросът за доброто и злото е занимавал човечеството в продължение на всички поколения. Върху това са изградени всички митологии, философията, отношението към живота, към природата, към човешкото общество и самия себе си, към семейството. Хората са вярвали, че съществуват добри и лоши ангели, добър Творец и зъл дявол – тоест, че цялата природа се дели на две части, където една с друга воюват силите на доброто и злото, ангелът на смъртта и Творецът.

Именно това отличава науката Kабала от тях, която казва, че в реалността няма никой, освен Твореца, който по никакъв начин не променя своето отношение към нас. Има само една сила, действаща в мирозданието. Но ние, вътре в себе си усещаме „помощтта срещу Него” – своето егоистично желание, което ни помага да опознаем света около нас, докато не започнем да го отъждествяваме със себе си и се слеем с него.

Разкриването на злото става само, за да ни се покаже къде трябав да положим още усилие, за да постигнем сливането. Няма зло! Има само сигнал, който ми показва къде да добавя още малко чувство и разум, за да постигна единство, съединяване, сливане с Твореца.

От урока на тема  „Няма зло в света – всичко е необходимо и изпълнява своята роля“, 13.03.2011

[37903]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 3

Въпрос: Какво трябва да стане детето благодарение на кабалистичната методика на възпитание? С какво го прави тя по-особено?

Отговор: Преди всичко, в него ще се появи връзка с Висшата сила, с всеобхватната сила на природата – с други думи, с тази скрита сила, която отвътре управлява и дирижира всички, определя всичко.

Когато човек усеща тази Сила, той отвътре чувства кое е желателно, и кое не, кое е така, а кое иначе. Защото той става нейна част, и те работят заедно в единна система.

Творецът се разкрива в човека отвътре, а не някъде отвън. Въобще, цялата духовна реалност се разкрива вътре в нас. В резултат ние с Твореца ставаме едно цяло, не веднага, но постепенно.

Разкривайки по такъв начин Твореца, аз действително Го усещам, аз знам как правилно и безпогрешно да се задействам. Животното не греши, защото него го управлява природата. А човекът допуска грешки там, където не е получил от природата нужното „възпитание”, инстинкти.

Вместо това, него го е „научило” обкръжението, неразбиращо какво прави. Но ако човек стане в тази област подобен на природата, то той няма да бърка. В него ще действа Висшата сила, и затова той непременно, инстинктивно ще постига успехи във всичко.

Разбира се, заслужава си да осигурим тази основа на децата си. Какво може да е по-добро? Защото ти създаваш в детето особена „територия”, където то се намира заедно с Твореца. Какво може да се сравни с такъв подарък?

От 3-ия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37776]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Нашият метод за възпитание на децата  е не да ги дресираме и тероризираме за да развият навици, освен най – необходимите за ежедневния живот. Ключът към възпитанието е да дадем на младите инструментите за разбиране мястото и важността на всяко явление в техния живот, за да бъде ясна на всеки системата от ценности:  важността на групата, над нея е важността на Твореца, а под нея е всичко, което води до това. Останалите неща нямат никаква връзка със свободата на избора и трябва да бъдат използвани, ръководейки се от простото решение: доколко  са жизнено необходими.

Така, обкръжението на едно дете трябва да бъде разделено на две части:

1) необходимото за съществуване

2) всичко, отнасящо се до духовното, чиято важност ние искаме да издигнем чрез нашия свободен избор с помощта на група, обединение и учение.

И тази система е приоритетна за детето. То трябва непрекъснато да бъде в нея, за да види себе си като най-важното нещо, което трябва да бъде реализирано.

Затова, ние не можем да очертаем за децата нормите на поведение за целия им живот, тъй като този метод повече не работи за новото поколение. Те трябва да получат инструментите, които ще останат с тях за цял живот. Те ще действат, използвайки тези устройства, решавайки „за” или „против” на всяка стъпка по пътя, във всеки момент от живота си.

Затова ние им предаваме метода, но навиците трябва да се обработят в групата. Колкото повече време прекарва детето в групата, толкова по-добре то разбира нейното влияние върху себе си, усеща нейния отговор, занимава се с нея и се развива. Там то намира връзка, сила, подкрепа и поле за работа. Там детето напредва и ако то падне в даден момент, тогава се използва ученето и молитвата. След като придобие силите да се издигне, то все пак пада отново, и този процес може да се случи само в групата. С останалия свят детето може да взаимодейства колкото е необходимо.

Децата трябва да усвоят тези принципи възможно най-добре, докато ги възпитаваме. Част от тях ще влязат в поведението като навици, което зависи от личността на всяко едно дете и от особеностите на неговата душа, докато останалото ще бъде постигнато по време на работата в групата. Но за да остане това в тях, децата трябва да знаят как да живеят, започвайки с първите години от живота си.

В крайна сметка, точно „човешката” част в новото поколение трябва да претърпи промяна, а не животинската. Преди това ние сме били животни и затова е нямало никакви особени промени.

Децата са получавали възпитание, достатъчно за живота. Провалът във възпитанието може да се обясни с факта, че в новото поколение се развива и променя „човешката” част от нашето желание. Затова, никой не разбира какво се случва с децата и какво искат те.

Те самите също не го разбират. Човешката част, която се развива в младото поколение, изисква метод за поправяне. Ако дадем този метод на човешката част и дадем на неговата животинска част привично поведение, придобито в детството, което ще стане негова втора природа – така ние ще му дадем всичко необходимо.

Той сам ще управлява и двете части. За животинската част той ще има навици и ще има метода за работа с човешката част.

От беседа за възпитание на децата, 18.02.2010

[37075]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 3

Въпрос: Как ще обясним в ООН кабалистичната методика за възпитание?

Отговор: Срещайки се с политици и религиозни деятели, представляващи различни интереси, аз говоря за възпитание чрез правилното обкръжение. Когато хората се обединяват правилно, в тяхното обкръжение разкриваме допълнителната сила на обединението. Тази сила е заложена в самата природа и действа върху всеки.

Когато група хора се обединяват истински, когато всеки се съединява с другите – между тях, сякаш се ражда тази сила на единството, Висшата сила. Тя се намества между тях, намирайки място и собствено битие. Така се проявява общата, единна сила на групата, поддържаща всеки другар.

В науката кабала, това се нарича „съвкупност”. Става въпрос за единната Сила, скрита в природата и проявяваща се в нашето обедиение. Тя може да бъде или да не бъде наречена „Творец” – така или иначе, това е реална сила на природата, която усещаме, с която работим.

Тя идва и работи с мен, съгласно определени закони. В степента на сближанане с нея, аз я разкривам, а в степента на разкриване възприемам и въздействам върху нея чрез своите променящи се свойства. „Творецът” е неотменим закон и ако знам как да му повлияя, съгласно структурата АВАЯ, тогава правя това без никакъв проблем – както влияя върху всякакви други сили.

Разликата е там, че това е съвкупна, всеобхватна Сила. И е скрита – защото ние все още не сме съвкупни, никога досега не сме усещали нещо подобно. Обединявайки се, сякаш извличаме от природата нейната фундаментална, единна сила, а от нея вече се развива, разклонява и създава всичко останало.

За мен, тази сила е Творецът, защото от нея е произлязло всичко. А освен това, „Творец” (Боре) означава: „ела и виж” (бо-ре). Аз се присъединявам към Него и тогава Го виждам, разкривам Го на практика във всичките си усещания. От само себе си сега, тези обяснения се топят, без да се проявяват в чувствата, но хайде да се обединим и вие ще Го разкриете в това единство. Формулата е много проста.

Разкриването на Твореца се разделя на 125 стъпала – в съответствие с центробежната сила на нашия егоизъм, на отчуждението. Тази сила на отчуждение се дели на пет големи стъпала, всяко от тях на още пет, а те още на пет. Всичко 125 стъпала на взаимно отхвърляне. И ако аз се сближавам, ако обърна това отхвърляне в пълно единство, тогава разкривам Твореца, издигайки се по 125-те стъпала, докато не стигна до абсолютното единение – до пълно, съвършено разкриване на силата на единството.

Думите „Бог” (אלה-ים) и „природа” (הטבע) имат еднакво гематрично значение. Тук няма никаква мистика. Ела (бо) и виж (ре) – именно това е Творецът (Боре).

Когато общувам с едни или други деятели, изявявайки се по различни форуми, особено зад граница, аз говоря същото, но с други думи.

От 3-тия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37779]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Разпространение на методиката, Творец - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Екев”, „Разглеждане на коментара „Сулам”, п.10: „…Зеир Анпин получава мохин от ИШСУТ, единствено посредством два подема, когато в първия подем получава от ИШСУТ само светенето ВАК, тъй като не му достига келим НЕХИ, а във втория подем получава  завършените мохин.”

Въпрос: Има ли земни примери за паденията и подемите в духовното, за които говори „Зоар”?

Отговор: Например, за правилното възпитание от гледна точка на кабала, възпитателят трябва да се спусне на нивото на своите непоправени възпитаници, да се смеси с тях и оставайки самия себе си, да се включи в тях.

Когато почувства, че се е съединил с тях в непоправените им свойства дотолкова, че го смятат за техен, привързани са към него и го възприемат като своя неотделима част, той започва да действа от себе си, за да пробуди в тях различни съмнения, въпроси – да ги подтикне към такива действия, че не той да ги извади насилствено от ниското им състояние, а те сами да започнат да осъзнават злото в своето състояние. Тогава, те постепенно започват да се издигат.

В обичайното възпитание също съществува подобен метод, но възпитателят сам „измъква” своите възпитаници и по този начин не става никакво поправяне, защото не е предшествано от осъзнаване на злото.

В нашата духовна работа, поправяйки своите желания/келим, трябва преди всичко, в тези най-лоши състояния да разкрием своето зло, да пожелаем да излезем от него, да видим, че не сме способни на това и да привлечем помощта на висшето.

Тогава се удостояваме с връзката с висшето – всъщност, с излизане от състоянието на злото. Сега разбираме, защо ни е било дадено това зло и го оправдаваме. Защото, то е послужило като „гориво” за нашата  молба и връзка с висшето. Ако не беше злото, нямаше да имаме причини да се съединим с висшето. Злото става свързващото звено между мен и висшето, тъй като без това зло, нямаше да почувствам нужда от висшето.

Затова, разбиването и взаимното проникване са задължителни за разкриването на злото и за поправянето в края на стъпалото.

От урок по книгата „Зоар”, 10.03.2011

[37681]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 3

Възпитанието е най-важното. Виждаме, че то е вкоренено в природата: дори животните възпитават своето потомство, докато  порасне.

И въпреки това, то е важно за човека, на който е нужно време, за да се изправи на краката си и да придобие всички навици, необходими за живот в света.

Той не ги придобива по естествен начин, а посредством сложни системи, които всяко поколение строи за себе си. Тъй като човек се различава от животното по това, че трябва да придобие мъдрост, а това отнема много време. Тук трябва истински да се обучава и да се възпитава.

Виждаме, че всяко поколение се различава от предишното, преди всичко по нарастналия егоизъм. Съответно, ние трябва да надстрояваме възпитанието в тази му част, в която е нарастнала в човека. В това се крие и нашият проблем: ние не разбираме много от това какво трябва да правим.

Природната част ние разбираме в съвършенство. Наистина, днес и това вече не е точно така, но майките допоследно се грижат за малките деца и ги отглеждат.

Но когато работата опре до изкуствени неща, които трябва да подготвят човека за живота, да му помогнат да намери своето място в обществото, тук, за съжаление, не са много методиките, от които човек да избере, тази която му хареса, а в крайна сметка нито една от тях не му носи успех.

А природата ни е оставила именно сферата на възпитание на наше усмотрение, предоставяйки ни свобода на действие. Всъщност, няма нищо по важно от това: какъвто отгледаме човека, такъв и ще бъде. И затова е толкова важно да обясним на света възгледите на кабала по този въпрос.

От 3-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37550]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→