Въпрос: В групата мъжът скланя глава пред другарите си. Но може ли да напредва духовно, ако вкъщи се държи като мачо?

Отговор: Аз мисля, че в крайна сметка едното ще поправи другото. Защото, обединявайки се с групата, човек привлича светлината, връщаща към Източника. А това все пак създава в него някакво усещане за това какви искания предявява природата. Като следствие, ще се измени неговото отношение към семейството – по необходимост.

Въобще, човечеството няма да успее да се поправи в нищо: нито във възпитанието, нито в културата, нито във взаимоотношенията в дома, на улицата и на работа – докато не започне да се съединява все повече и повече с висшия Източник. Тогава висшата светлина ще дойде към всеки и ще му даде правилното чувство и разбиране, за да се разбере с близките си, с домочадието, с колегите си в работата и т.н.

Възпитанието не може да бъде принудително. Списъкът на задълженията, закачен на стената, тук няма да помогне. Правилното възпитание се заключава в това, че ние привличаме светлината посредством обкръжението, – и тя ни възпитава. Истинският възпитател е Твореца. А в нашата материална плоскост Министерството на просветата може само да мечтае за промени към по-добро.

От беседата за жената, 07.03.2010

[37316]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 3

Принципът на възпитаване си остава неизменен. Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като средство за неговото поправяне“. Първо трябва да се разкрие злото, а после то да се поправи. Такава е нашата работа, такъв е процесът, който трябва да  преминем.

Ние вървим напред от поколение в поколение, и във всяко от тях се появяват хора, считащи, че знаят как да възпитават децата и обществото. През 17-18 век е възникнала пресата, а след това – и другите средства за масова информация: радио, телевизия, интернет.

И ето че днес става ясно, че това са разрушителни инструменти, заради които нашето общество е разпокъсано, объркано и безпомощно. Ние не знаем как да стане, а нашите деца и не искат да се възпитават – дори и по начина, по който това е ставало по-рано, – и си създават алтернативи в интернет. Ако не днес, утре всичко ще се разпадне.

Къде е решението?

Както и целият свят, и системата на възпитание също трябва да формира от човека, Човек, подобен на Твореца. А ние получаваме нещо противоположно. Да отгледаш Човека, да повдигнеш всички нас на духовното стъпало – ето това е възпитанието. В това ние трябва да възпитаваме себе си и подрастващото поколение.

Кабалистите ни обясняват, че възпитанието се реализира само посредством правилната среда. Затова постъпвайки към възпитанието според съветите на кабалистите, ние трябва да организираме за себе си обкръжението, т.е. учителя, групата и книгите. На всичко това и се учим.

Учителят – този, който само те направлява към целта и постоянно се грижи ти да си устремен към нея. Обкръжението – такива хора като теб, готови да вървят ръка за ръка в устрема към целта. Всичко това заедно съставлява голямото обкръжение, изграждащо всеки.

В статията “Свобода на волята“ Баал а-Сулам обяснява, че човекът е длъжен през цялото време да “се продава“ на обкръжението, “да плаща“ на приятелите, за да му влияят те – да плаща с усилия, самоотрицание, така че те все по-вече и повече да възвишават целта в неговите очи.

Това касае взаимоотношенията на човек с обкръжението, но също така това се отнася и до възпитаването. Човек не може да се възпитава сам. Толкова доколкото той се свежда пред правилното обкръжение, дотолкова се прониква от неговото въодушевление, именно чрез групата получава светлината, възвръщаща към Източника.

Така и човек се движи напред, докато не достигне до подобие с Твореца. Преминавайки през многобройни действия, той постепенно разкрива своята противоположност с Твореца в цялата ѝ степен и необходимостта да се уподоби на Него. Като следствие човек изпитва падения и подеми – и посредством такива точно “радикални“ действия придобива подобие с Твореца.

Всъщност това е нашето основно занятие. Ние трябва да станем наставници на самите себе си, а освен това, да организираме цялата група за разпространение в Израел и в света, за да станем “светлината за народите“, т.е. да им покажем, как чрез обкръжение се привлича светлината възвръщаща към Източника. Така всеки ще достигне степента на Човека.

В програмата на Природата е записано да ни придвижва към това или по пътя на Тора, или по пътя на страданията. “Тора“ – това е учене (ораá). Цялата система на възпитание е включена в нея. И затова, както е казано в нея, ние трябва да станем “царството на свещенослужителите“, т.е. възпитателите, учителите на народа.

От 3-я урока на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37546]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 3

Всички групи трябва да помислят как да изградят себе си, за да направят от всеки другар Човек. Как групата въздейства на всеки? Как се подлагам на нейното влияние? Постоянно трябва да се грижа само за това.

Ако осъзнавам, че светлината, Творецът действа върху мен чрез обкръжението, ако поставя обкръжението и себе си в такава позиция, която ще прокара за светлината път към мен, за да може със своето въздействие да направи от мен друг „образ”, за да промени моите свойства и да ги изгради по определен начин, за да ме „извае” – в такъв случай от мен ще излезе онова, което трябва да излезе.

Тогава началната точка на корена на моята душа действително ще нарасне и от мен ще израсне онова, което е заложено, записано в корена ми – в общия „конструктор” ще заема точно онова място, което трябва, за да се допълва все повече безкрайното кли.

Такава е нашата работа в групата. Сама по себе си, тя се разделя на различни компоненти – мъжка и женска част, деца и възрастни, стари и нови, нашата група по отношение на Исраел като цяло и Исраел по отношение на народите на света… Всъщност, тяхното искане по наш адрес е предизвикано от това, че не претворяваме в живота своето предназначение – да бъдем „царство на свещенослужители”. Както пише Баал а-Сулам в статията „Поръчителство”, именно тази функция трябва да изпълним по отношение на тях.

И доколкото не изпълняваме своето предназначение, своя дълг пред народите, дотолкова в отговор от тях получаваме съответното отношение. И затова все пак сме длъжни колкото може по-бързо да изградим система на възпитание за целия свят и да бъдем готови да приемем всички.

В крайна сметка за тази цел не е необходимо да отместваме планини. Виждаме че и малко количество хора, свързани с Твореца, са достатъчни, за да бъде предадена светлината от Него на целия свят. А ние имаме необходимата база и средства – става дума само за реализиране.

Много се надявам, че тази година ще организираме всяка наша група по отношение на другарите и децата, които я съставят, а също така ще сплотим всички групи в една голяма и така ще излезем за среща с народа на Израел, а със силите на нашите чуждестранни групи – срещу света.

Когато започнем да говорим за разпространението на методиката за възпитание,  хората веднага се заслушват. Знаете, че Израел не е от „любимците” на ООН, но когато им съобщихме за темата, която искаме да обсъдим, само след няколко дни ни поканиха на голям симпозиум на ЮНЕСКО, посветен на този въпрос.

Затова, цялото ни обучение и разпространение трябва да се разглежда като изграждане на Човека – на големия единен образ, на единната душа Адам Ришон, която е подобна на Твореца. Ето какво прави всеки от нас и всички заедно.

От 3-тия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37266]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 3

Целият свят – от малкия до големия се нуждае днес от метод за възпитание. При това по-сложно е да достигнеш до възрастните, отколкото до децата. Надявам се, че средствата за масова информация (СМИ) ще се променят и ние ще намерим допълнителни пътища, освен телевизионният канал и интернет-сайтовете, за да бъде приет нашият метод в света.

От друга страна, за децата ние изграждаме необходимите механизми и можем много бързо да получим тук ясен и показателен успех. Защото това е много болна тема за родителите, за всяко Министерство на образованието в света, и въобще – за всяко общество. Младото поколение буквално ни „изтича през пръстите“, и никой не знае, какво трябва да се направи.

Тук ние можем да показваме ясни примери за това, какво става с нашите деца. Те са готови и искат да бъдат с родителите си, което е много странно. На възраст 15-18 години младя човек се намира заедно с родителите си – не защото изостава в развитието си. Просто той е готов да приема ценностите на по-възрастните и да участва в тяхната дейност. Къде в света може да се види такова нещо?

Като правило, детето си идва вкъщи, иска да хапне нещо и се затваря в стаята си с китарата или компютъра. А след това излиза с приятели и се връща призори. В края на краищата, той оставя дома си и прави само епизодични посещения. И това се смята за нормално. А при нас това не е нормално.

Така че, имаме какво да покажем на света. Това точно е разпространение. Ако продемонстрираме на всички нашата взаимовръзка, взаимната поддръжка във всички групи, ако покажем на народа на Израел, че целият Исраел са другари, че в страната има хиляди хора, които искат да бъдат заедно и чувстват, че именно заедно ще разкрият висшия свят, – това ще бъде истинското разпространение. При това възпитателно разпространение: ние променяме света, обръщайки хората с лице един към друг.

И затова се подготвяме да организираме това лято международен детски лагер, а също планираме и други мероприятия, за да покажем на света резултатите от нашето възпитание. Даже не ни е необходимо да говорим – по скоро нека да научат и да видят. Вече и сега много хора и външни организации са впечатлени от това, което става с нашите деца.

Така че, хайде да гледаме на науката кабала като метод за възпитание, който възпитава всички: и деца, и възрастни, посредством обкръжението, така че всеки от нас да стане Човек, подобен на Твореца, – не повече и не по – малко от това.

От 3-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37263]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Какво е това любов в нашия материален свят? Това е “животинска“, материална, егоистична  любов, посредством която ние се наслаждаваме един на друг.

Родителите инстинктивно обичат децата си, а децата инстинктивно обичат родителите си – според това, доколко получават онова, което желаят от тях. И всичко това е проникнато от егоистични намерения.

Заглуши в майката майчинският ѝ инстинкт към нейното дете, и тя ще се отнася към него така, както към останалите деца. Дори то да умира от глад на нея ѝ е все едно. Така че родителското чувство не е любов, а инстинкт.

Любовта между половете се предизвиква от хормоните. Дай на човека съответния препарат, и ще видиш как любовта внезапно изчезва или обратното –  пробужда се на същото място. Тук става въпрос за хормонално влечение.

Всичко това се отнася до животинското ниво и нищо повече. Генетиците и биолозите могат точно да обяснят защо това е така. Но ние естествено възпяваме това чувство и му приписваме духовна същност – просто защото на него се наслаждаваме повече от всичко друго и съответно искаме да го възвисим в своите очи.

Освен това има и неизмерима любов, носеща големи щети. Защото ако любовта не знае граници, лишена е от трепет, тя води към ненавист. Ако някой ме обича, аз трябва да съм загрижен за това да не му позволя той да обича прекалено силно, и сам той трябва да е загрижен за същото. Всичко трябва да има вярната мярка и правилната тежест. Ако любовта “прелива извън бреговете“, тя ме анулира, и тогава аз започвам да ненавиждам обичащия, да го отхвърлям.

Виждаме това например при родителите и децата: прекомерната любов към детето предизвиква в него презрение и ненавист. И е виновно не детето, а възрастният, който не ограничава своята любов, което се нарича, не я съпровожда с екран. Ние винаги сме задължени да контролираме големината на любовта си. Само в света на Безкрайността, в края на поправянето, ние ще успеем да придобием “безмерни“ екрани.

И така в нашия свят няма смисъл да говорим за любов – ние само по най-обикновен начин се използваме един друг. Не трябва  да се отказваме от това или да го презираме – защото такъв е нашия живот. За пример, дълги години съпрузите живеят заедно и са загрижени един за друг.

Но е необходимо да направим разликата: в крайна сметка, аз правя това по навик, който ми става втора натура, по желание на егоистичните позиви, пробуждащи се в мен и напълващи се от това.

А в духовния свят любов – това е чистото отдаване.

От урока на тема любов, 04.03.2011

[37082]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Ако искате децата ви да са умни – четете им приказки. Ако искате те да бъдат още по-умни – четете им повече приказки.

Алберт Айнщайн

Наши кабалистични приказки са издадени на английски, като приложение за платформите на IPhone и iPad!

Вижте представянето им в YouTube:

Изданието вече се удостои с великолепни отзиви. Ето откъс от обзора на известния сайт, посветен на приложението по възпитанието и образованието на децата:

„Авторите на приказките живеят по целия свят: в Русия, Израел, Холандия, Колумбия, САЩ, Германия, Литва, Украйна и в други страни. Това е компилация от интернационални ценности, семейни ценности и нравствени принципи, за които няма граница. Доброто и злото навсякъде са еднакви и във всички приказки е заложено послание, преподаващо голям жизнен урок.“

В друг обзор е казано:

„Като майка и учител аз виждам реализация на това приложение и в училище и у дома“.

Освен това, нашите приказки са попаднали на първа страница на асоциацията IEAR.org, съставяща обзори за образователни програми и приложения.

Нашите приказки ще намерите на сайта на интернет магазина на Apple.

Filed under: Възпитание на децата, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава интегрална система на възпитание?

Отговор: Интегралната система на възпитание е призвана да възпитава човека. Възпитанието – това не е предмет, който е нужно да се изучава. В него се включват и го попиват, както и всичко, което ни свързва с дома, с обкръжението.

Така че, ако ние искаме да възпитаваме децата, е необходимо да построим около тях среда, която ще им окаже такова влияние, че ще ги промени, ще ги изгради и оформи в същата форма, каквато и обкръжението.

Защото винаги, когато човек влиза в някакво обкръжение, съгласно закона за подобие, той желае да се уподоби на това обкръжение. Тъй като това състояние – когато ние сме такива, каквито са и останалите, е най-удобното за нас. Само в този случай, ако аз егоистично чувствам много сили, то започвам да се издигам над останалите. Но най-здравото състояние – това е равновесието.

Затова, ние трябва всеки път да изграждаме около детето такава среда, която ще го задължи постоянно да напредва, да се подобрява, усъвършенства, да бъде все по-интегрално, все по-свързано и считащо се заедно с всички.

Ние ще бъдем принудени да променим общата и частната човешка среда в страните и народите съответно тяхната менталност. Ще ни се наложи да вземем под внимание различните навици и традиции, понеже нищо не трябва да се премахва. Само всички тези неща трябва да се изменят за благото на съединението между нас.

А ние трябва да разпространяваме тези знания в света, и да се безпокоим за това – всички да разберат до какви изменения трябва да достигнем. Книгата Зоар в много тежка форма говори, че за народът на Исраел – това е съдбоносен въпрос! И затова ние започваме да обясняваме на целия свят, какво е това световно възпитание, т.е. какъв закон трябва да следваме, за да живеем добре. Това действие и се нарича да бъдеш “светлината за народите на света“.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 08.02.2011

[35740]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е основният принцип, който трябва децата ни да усвоят?

Отговор: Децата трябва разберат, че в човека и в света всичко непрестанно се изменя – неизменен е само подхода: няма никаква друга сила, с помощта на която човек да е способен да напредва в живота, освен силата, получавана от обкръжението.

Нито неговото его, нито влиянието на средствата за масова информация, нито въздействието на странична чужда среда, а само групата хора, която му насажда определена скала от ценности, разбирането за важността на Твореца, му дава сили за напредване.

Тъй като, за да постигне Твореца, свойството отдаване, човек трябва винаги да върви с вяра над разума, получавайки от обкръжението си желание, стремеж, разбиране за важността на тази цел, чувство на безпокойство за нейното постигане.

Всъщност, човек през цялото време приема формата на своето обкръжение, т.е. попива неговата система от ценности, неговата представа за бъдещето, самата негова същност. С други думи, той се включва във външното кли/желание, придобива свойството любов, движи се към обединение на всички души – Малхут на света Ацилут.

Само като се включва правилно в своето обкръжение, човек може да достигне до Твореца. Защото вътрешното единение, което присъства там, понеже Творецът е избрал тези хора и ги е съединил по между им – това е самата Малхут, на света Ацилут, Шхина, където човек веднага намира Твореца.

Затова новото поколение, нашите деца, трябва добре да усвоят, че ние именно така напредваме, че това е нашият път. Падение няма, има само подеми, няма никакво объркване, а всичко случващо се, е нужно за новите изяснения.

От беседата за възпитанието, 18.02.2010

[36026]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Днес ние се срещаме с новото поколение, което може да направи всичко, само ако разбира, чувства, решава и се съгласява с това, което трябва да бъде направено. Иначе то няма да направи нищо. Виждаме това и по събитията, които сега се случват по целия свят. Задава се нова вълна, или с други думи, ново стъпало от общата душа се пробужда в цялото човечество.

Модерното поколение е противопоказно на морално правилното възпитание, което заплашва човек и му налага морални учения, казвайки му „Гледай на нас като на пример и прави по същия начин”. Това не е достатъчно за младото поколение. Те няма да поемат по този път. Точно обратното, ще вземат най-лошите примери и няма да се овладеят, за да се придържат към вашите прекрасни модели.

Новото поколение няма да приеме нищо само защото така трябва да бъде. Въпреки че едно дете абсорбира много неща автоматично, все пак, ако отгледаме съвременните деца чрез награди и наказания, това няма да проработи. Това е защото егоизмът расте от ден на ден и няма да може да издържи. Затова, навикът ще стане втора природа за тях.

Право пред очите ни в децата расте нова природа и тя изисква от вас да им дадете метод. Вие искате да дадете на децата готови резултати, които те да изпълняват като малка машина, която вие управлявате, да ви гледат и да повтарят всичко. Но това няма да проработи. Децата са проницателни, те непрекъснато ви изучават и анализират. Вие сте напълно прозрачни за тях.

Трябва да разберем, че това поколение изисква много разумен и логичен метод, който то може да разбере и, съответно на това разбиране, да го използва.

Робското поколение е свършило или поколението на машини, в които дори Чарли Чаплин се е въплъщавал. Днес трябва да помислим за това, как да дадем на младежта обяснение за процеса на развитие, реалността и тяхното място в нея, целта, пътя на управление и възможностите, които стоят пред всеки човек.

На кратко, необходимо е да покажем на човек границите, в които той наистина е свободно творение. Новото поколение е много различно от нас и затова не трябва да развиваме методи за дресировка, към които те послушно да се придържат, а метод за предаване на мъдростта според възрастта. Тогава децата ще използват и реализират тази мъдрост чрез поведението си и тогава всичко, което ще ни остане да направим, е да проверим дали сме им я дали правилно. Ще видим това по резултатите.

В миналото образованието и възпитанието са били базирани на награда и наказание. Децата са били натъпквани в различни граници и са били държани на каишка. Казвали са им „Така трябва да се държите”. Но днес това няма да проработи, защото Творецът изисква от нас да достигнем до осъзнаване на злото, до разбиране за това, какво се случва в живота. Трябва да се научим да се контролираме според важността на целта. Това е самостоятелната работа на човек.

Душата няма възраст. Няма значение в кого се пробужда тя, възрастен или дете. Трябва да разберем, че сме задължени да дадем метод за поправяне на младите и на старите, така че те да растат само чрез него.

Видео: Pink Floyd – Another Brick in the Wall

От вечерна беседа по възпитанието, 19.02.2011

[35843]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако кабала е основата на всички науки, струва ли си първоначално да дадем на детето нейното знание и едва после да започнем да го учим на всички други науки?

Отговор: Първо, детето трябва да се запознае със своя свят. Но още от ранна възраст, от шест години, ако не и по-рано, може по малко да му се обясняват понятия от науката кабала.

Децата могат да възприемат това знание паралелно с науките на нашия свят толкова естествено, колкото лесно запомнят няколко езика. По същия начин можем да им обясняваме двата езика за възприемане на реалността: вътрешния и външния. Те ще усвоят това много лесно и то ще влезе в основата на тяхното възпитание като навик, заложен в детството.

Трябва да им се обясни, че в света действат две сили. И всичко, което виждаме със своите материални очи са картини, възникващи в нашите сетивни органи, като следствие от взаимодействието на тези две сили. И тогава, детето ще може да разбере вътрешната същност на всяко явление, което наблюдава.

Всеки предмет – маса, стол, човек, автомобил, самолет, в крайна сметка може да се разложи на съчетание между тези две сили – получаване и отдаване – и да се изясни, защо това тяхно особено съчетаване създава в нас именно такъв образ на материалния обект.

И тогава, детето ще разбере, какво може да получи от него и как да го използва така, че с негова помощ да постигне някакви материални или духовни придобивки. Защото, то ще знае мястото на този обект в цялата реалност, а това е много важно.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 21.02.2011

[35957]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→