Въпрос: Какво е глобално възпитание? Кой ще го ръководи – едно министерство на просветата за целия свят?

Отговор: Това е задача на „ЮНЕСКО – на отдела за Организация на Обединените Нации, занимаващ се с въпросите на възпитанието по цял свят.

Глобалното възпитание се състои в обясняването на законите на природата. Трябва да се обясни, че сме свързани заедно, намираме се под управлението на единна висша сила и поведението ни трябва да бъде в съответствие с нея.

Да бъдем едно цяло, означава да се грижим за взаимните си интереси. В противен случай ни очакват удари от природата, докато не разберем, че избор няма и трябва да се обединяваме. Ударите карат човек да се откаже от своя егоизъм само, за да не страда. Но всичко това може да се направи по добрия начин, със силата на светлината, връщаща към източника.

Аз, разбира се, не съм обяснявал това, когато се срещах с ръководителите на ЮНЕСКО, но то в крайна сметка ще се разкрие. Именно това е искал да направи Маркс. Той е мислил, че когато хората започнат да се съединяват, да строят социализма, на практика ще разберат, че това е невъзможно да се направи. Ще започнат да търсят и ще разкрият, че съществува само едно средство за поправяне – висшата сила.

Маркс е бил атеист и не е вярвал в никакви богове, освен във висшата сила на отдаването.

Започваме от просто наблюдение върху природата, от което се вижда, че ние също трябва да бъдем свързани. А после, опитвайки се да обясним, разкриваме, че не можем да го направим. И тогава ще се разкрие решението – затова е необходимо активно да разпространяваме  кабала. Светът все повече и повече ще се нуждае от нея.

От урока по статията „Свобода на волята”, 11.02.2011

[35077]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако направя нещо, в цялата система стават изменения и когато близо до мен се прави нещо, отново цялата система се променя. Как изобщо мога да направя каквото и да било?

Отговор: Вярно е. Ето защо е необходимо да учим как да се отнасяме към живота, към обществото, как да намерим с какво си струва да се занимаваме и едва след това да пристъпим към работа. Както в продължение на първите двадесет години от живота  си сме изучавали как да се приспособим към този свят, така и сега, както казва Баал а-Сулам във вестник „Народ”, за всички нас е необходимо да седнем зад чиновете и да учим.

Но това не е трудно. Защото в момента, в който този подход и цел станат световно дело, а разбирането за това стане всеобщо – това е много лесно. Защото тогава, чрез връзките между нас ще се осъществява предаването на информацията, сведенията и чувствата, и изведнъж ще започнеш да разбираш много неща – без да знаеш откъде, и ще почувстваш, че този закон работи.

Досега сме се учили анти егоистично как да се държим „добре” с останалите. Ние сме егоисти и не желаем да се съобразяваме с никого, само искаме да измамим всички и да правим каквото ни се прииска. А ни казват, че трябва да сме добри, да се усмихваме и други подобни.

Излиза, че тази форма на възпитание ме е принуждавала да се намирам в постоянна вътрешна борба със самия себе си. А сега, съгласно интегралната система за възпитание, ние се намираме в подобие с природата и отиваме към сливане с Твореца, тъй като всичко, което се разкрива и това, което се явявам аз, става общо, обединено. Така че, всяка мисъл, желание или усещане, стават всеобщи, разпространяват се между всички и всички започват да разбират, че това е така.

Ние постигаме духовното стъпало на разкриване на Твореца на етап, когато цялото човечество се включва в този процес и съвсем неочаквано ще се изясни, че всеки човек започва да чувства духовния свят, разкриващ се във вътрешното му усещане, с което всички ние сме свързани в общата мрежа – и по този начин, на него му се открива висшата реалност.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 08.02.2011

[35738]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Възпитанието в днешното му понятие е загубило значението, което му е било присъщо в миналите поколения: възпитавайки децата да бъдат добри, доброжелателни, приятни, да се отнасят добре и т.н.

Затова днешното възпитание е вече нещо съвсем друго и то все повече се усеща като нещо задължително за всички. Защото „получавам възпитание” означава да знам как да се държа със самия себе си, с обкръжението, със страната си и със света, а също и в различните ситуации, които ни се случват.

С други думи, „възпитание” – това е човекът, който е в мен, а родителите и обкръжаващата среда ми помагат правилно да построя себе си, за да знам как да изживея живота си добре, уверено и правилно. Защото всичко, което учим в ранна възраст, след това става наша природа и тогава можем без усилие да се държим добре. Това се потвърждава от последните изследвания, резултатите на които доказват, че възпитанието на децата във възраст от две до 6-7 години полага неговите основи.

Нашето развитие през цялата история на човечеството е преминавало в егоистично направление, когато всеки е мислил само за себе си: как да преуспея, как да заработя, как да измамя всички, но така, че да не пострадам аз самия. Ето в такава проста егоистична форма по-рано са обучавали човека как да се устрои в живота. И наистина това се е смятало за правилно възпитание.

Днес, това започна да се изменя и ние усещаме, че светът е станал интегрален, т.е. свързан във всички свои части, на всички нива и във всички прослойки. Пред нас стои много сериозен проблем, защото ние не съответстваме на този нов свят, който се проявява и настъпва сега.

Става очевидно новото управление, новата методика и новият закон на Природата. По-рано ми е било все едно: тук мога да изкореня гора, а там да пресуша езеро и да правя в обществото всичко, което си искам. Всеки от нас, лично, можеше да прави всичко, което пожелае, без да пита другите.

Но сега достигаме до такъв  свят, в който не съществуват свободни личности. Сега ти не можеш да направиш каквото си искаш дори в собствения си двор, защото искаш или не, чрез общата мрежа на връзки между нас ти предизвикваш удар върху всички, ако това не е в наше благо.

Ние не знаем коя от нашите постъпки ще нанесе вреда и какви ще са последствията от това, доколкото в своето съзнание ние не сме интегрално свързани един с друг. И ако, да кажем аз имам намерение да изпълня някаква работа или да сключа с някого сделка, то аз трябва да взема в общия разчет целия свят. Но аз не съм способен да направя това и да приема вътре в себе си, че влияя на света и не знам на света ще му бъде ли добре или не.

А доколкото всички заедно представляваме единен организъм, то даже и най-малкото сътресение така, както и в нашия животински организъм влияе след това на цялата система. А ако ние нямаме правилно отношение към природата, която ни се разкрива сега, то какво ще стане с нас? Това означава, че аз не ще преуспея нито в бизнеса си, нито в работата си, нито във възпитанието, нито в отношението си към който и да е.

А скоро връзката между нас ще се прояви в такава степен, че ако не взема под внимание всички последствия от обръщението, да допуснем, в полицията или към хазяина на квартирата, в която живея, то аз задължително ще принеса вреда.

С други думи, както обяснява науката кабала, от нас, намиращи се на днешната степен на развитие, се изисква вече поправяне на природата на човека, състоящо се в това, че всички сме длъжни да се обединим, като „един човек, с едно сърце” по принципа „възлюби ближния както себе си”.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа“, 08.02.2011

[35746]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Ако възпитавам децата според метода на Кабала, възможно ли е да им отнемам правото на свободен избор?

Отговор: Какво означава да възпитаваш дете според метода на кабала? Това включва, че ти се стремиш да им представиш обкръжение, да ги подготвиш за кабалистични текстове, да ги доведеш до свободен избор, за да осъзнаят те, че човек го възпитава променящата светлина. Точно нея трябва да извикат.

Изначално, „човек” (Адам) е коренът на душата и той трябва да привлече всичко друго към себе си със светлината, която го развива. В това е нашата свобода на волята. Нас или ни води природата, или ние извикваме специална сила, която е над нея. Не е лесно. Това изисква човек да преодолее, да се бори срещу влиянието на обикновеното обкръжение и да полага усилия, за да привлече влиянието на светлината. Ако доведа детето си до това, отнемам ли му свободния избор? Не.

Първо, детето може да пренебрегне не само традиционната „бебешка храна”, но също и това, на което го учите. Няма разлика между тях.

Човек получава свобода на волята само когато ново желание се заражда в него, което жадува за лично развитие, което да му позволи да взима самостоятелни решения, вместо да тича след вас и вашето „възпитание”. Научавайки го на това, към какво самият ти се придържаш, така ти все още не надхвърляш традицията, въпреки че тази традиция е по-близо до точката, която трябва да се разкрие.

Виждаме, че така се случва в света днес. Но преди човечеството е трябвало да се развива чрез религията. Написано е за Авраам, че изпратил синовете от своите наложници по света и им наредил да насадят различни религии.

Юдаизмът също е бил създаден след като мъдростта на кабала изчезнала от погледа на хората, по време на падането на Храма, когато сме паднали от стъпалото на отдаване и любов в омраза и егоизъм. От тогава евреите работят само на външно, материално ниво. Вместо да работят вътрешно върху поправянето на душата, пречистването на желанията с поправящата светлина, ние извършваме физически действия механично, без да поправяме сърцето.

И тук е разликата между религията и мъдростта на кабала – религията е външна, а не вътрешна. Поради тази причина кабала се счита за вътрешната част на Тора. Но изгнанието свършва, понеже му е дадено определено време. Промените са започнали и точката на свобода на волята се излюпва в човешките сърца. Хората искат да излязат от насаденото възпитание и да проверят себе си „Кой искам да бъда? Как мога да  си бъда сам наставник?”.

Тогава човек прави избор: нужно му е нов вид възпитание. Не това, което обществото му дава – той иска да го получи директно от Твореца. Нека Творецът му го даде, за да се нарича той „човек” (Адам), който е подобен (доме) на висшия.

Обикновено нашето възпитание е основано на получаване на примери от тези, които ни заобикалят, и на постигане подобие с тях. Сега аз искам да получа пример от Твореца, за да стана като Него.

От урок по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35070]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Човек се ражда със сили и свойства, които е получил от родителите си. После попада в определена среда и се развива в зависимост от това, какво обкръжението внася в него, как го „моделира”. „Комплектът”, получен по този начин през първите петнадесет години, също става част от неговата природа – сякаш с това се с родил.

Обкръжението постоянно прониква в човека, в неговия жизнен път. Така природата по естествен начин го подтиква към развитие: като дете, той иска да научи всичко – гледа околните, учи се от тях и им подражава. Човекът, намиращ се в едно или друго обкръжение го копира върху себе си, като допълнение към онова, което е получил от родителите.

Въздействието на средата също се отпечатва в него, подобно на вродена природа и после цял живот е принуден да реализира онова, което е получил, да кажем през първите 15 години от живота си.

За измъкването от този коловоз са необходими много големи сили. Човек ще ги намери само, ако се съпротивлява на своята природа и влезе в общество, което напълно ще зачеркне всичко, което е получил в детството.

И така, ние имаме вродена природа и придобита природа. Неслучайно, именно през първите години даваме възпитание на човека: светско, религиозно и изобщо, най-различни видове. Човекът не избира възпитанието – родителите, обкръжението, страната, света избират възпитанието му. Така сме напредвали по пътя на еволюцията, в продължение на хилядолетия.

Но след това,  дошло времето да се издигнем по стъпалата на човека (адам), подобния на Твореца, да реализираме свободата на избора и да не зависим от нищо. И тогава, човечеството се завъртяло във вихъра на промените, започнали брожения, революции. При евреите, това се проявило в епохата на Аскала (просвещението), когато хората започнали да се отдалечават от религията, от навиците, станали втора природа, от задължителното родителско възпитание.

В резултат, част от народа се освободила от получените в детството традиции. Защо се случило така? За да може човек след това, по-лесно да реализира своя свободен избор.

Дотогава, въпреки традиционното възпитание, се появявали отделни велики личности, които били способни да излязат от неговите непоклатими рамки, да му се противопоставят, да разбият това възпитание и да се издигнат над него. Те избрали за себе си духовния път на развитие, вместо да разчитат на заложената в тях природа.

Има хората, които следват полученото по рождение и в детството. Тъй като не е по силите им да се съпротивляват срещу това, те плават по течението на радиовълните и телевизионните канали заедно с човешкото общество, от което вземат пример.

Има и други хора, задаващи си въпроса за смисъла на живота: „Защо живея? Именно аз, отделеният от всички, особеният. Искам да узная, да разкрия какво се случва с мен в собствения ми живот.” Те се издигат над естеството, получено от възпитанието и обкръжението, а после, с помощта на група, изучавайки науката кабала, разбиват и своята вродена природа, наследена от родителите – желанието за наслаждение.

И тогава, издигайки се над тези две начала, те влизат в природата на Твореца.

Тези хора се наричат „избраници на сгула”. Днес, всички ние трябва да станем такива избраници. И макар, че наименованието подразбира единичност, изключителност – това е така, защото човек трябва да почувства себе си противопоставен, особен, отделен от обкръжението, от възпитанието, от заложената в него природа. Отсега нататък, той върви сам напред и решава да придобие друго естество. Той е съвсем сам срещу Твореца и затова се нарича избраник на сгула.

„Сгула” е дълбоко понятие – то насочва към средната линия, към светлината, връщаща към Източника.

По такъв начин трябва да се издигнем от едно стъпало на друго. Първото стъпало е стъпалото на масите. Ние сме се родили на него, получили сме неговото възпитание. Това е духовно неживото ниво, от което произтича всичко. А после, оттук, се издигаме на стъпалото на единиците, на избраниците.

От урока по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35073]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как правилно да обучаваме детето на езика на клоните, за да може то по-бързо да стигне до разбирането за корените?

Отговор: Аз бих чел с детето ТАНАХ (Петокнижието) и бих му обяснявал неговия вътрешен смисъл. Децата имат добра памет, въображение, и те с лекота превеждат външния разказ към вътрешния процес, който им обясняваш.

А след това наобратно, бих им предложил да запишат това, което те виждат в нашия свят, от по-вътрешна гледна точка, на езика на корените, а не на клоните.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 10.02.2011

[35136]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се възпитава детето, за да бъде по-добре подготвено за възприемането на духовния свят?

Отговор: Трябва да му се даде само способността да работи със силата, която се нарича сила на любовта. А тя може да бъде получена само от правилното обкръжение и от никъде другаде. На човек не му трябва нищо друго, освен това.

Главното е, детето да се постави в правилно обкръжение. И ако получи усещане за това, какво е и ненавист по отношение на ближния, тогава, с помощта на това чувство, то само ще разреши всички проблеми. Именно тази чувствителност към любовта и ненавистта към ближния, определят човека в нас.

И тогава всичко, което вижда и чува, преминава в него през това възприятие и то ще тълкува всичко правилно. Не трябва нищо да му се обяснява, да се принуждава и чете морал. Единственото необходимо нещо е общество, което непрекъснато ще го въвлича в отношения на конфронтация или любов – и всичко в името на духовната цел. Тоест това общество трябва да се управлява от правилните възпитатели,  от кабалисти.

Детето не трябва нищо повече да знае – никакви премъдрости, колко са ангелите на небето. Трябва само да му се даде усещане за ближния – с това разрешаваме всички проблеми. То започва да вижда истинската реалност, защото тя се разкрива само по този начин. Детето започва да вижда, че всички хора са свързани и какви са отношенията между тях.

И това не са някакви психологически отношения – то ще разкрива висшата сила, която е скрита вътре, програмата на творението, съгласно която сме свързани заедно.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 09.02.2011

[34908]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

До сега учехме себе си и децата как да живеем в този свят, основавайки се на опита, който сме натрупали в продължение на цялата история. Но днес целият този опит не струва нищо. Ден след ден, месец след месец, ще започнем да виждаме все повече доказателства за това и ще се озовем в напълно чужд свят.

Ние не разбираме какво се случва изведнъж с този свят, един ден на едно място, следващия – на друго. В крайна сметка, сега светът ни се разкрива като свързана, аналогова система, а не като несвързана и цифрова. Вече не е съставена от изолирани части, всяка от които има определена свобода на действие.

Свойството на аналоговата система е пълна взаимовръзка, от началната точка до крайната, във всички състояния. Това е подобно на жив организъм, където нищо не може да бъде заменено без това да пречи или да променя функцията на другите части. Ако ние, бидейки в такова деликатно, зависимо състояние не можем да усетим в каква система се намираме, сме загинали. Затова, всеки човек трябва да учи мъдростта на Кабала.

До сега сме учили децата си как да живеят в този егоистичен свят. Но това няма да им помогне днес. Трябва да дадем знанието за света, което изведнъж се е спуснало на главите ни, и на децата, и на възрастните – на всеки, който ще продължи да живее на тази земя.

В миналото системата на висшето управление се е спускала върху нас, за да даде до определена степен свобода на всеки един. Днес, обаче, системата от сили, която се спуска върху нас, слага всеки на мястото му, без да оставя никаква свобода. Ако човек се движи, той влияе върху цялата система.

Всеки, който започва да се отклонява, разстройва цялата система и затова тя действа толкова непредсказуемо днес. Точно това ще ни се разкрива все повече в най-ужасяваща форма.

Преди няколко дни имах среща с главния секретар на ЮНЕСКО, който разбра това много бързо, и попита „Значи, според Вас, възпитанието също трябва да бъде глобално?”, тоест то трябва да включва цялата система. Решението на проблемите е точно в това: трябва да възпитаме и деца, и възрастни как да живеят в новия свят, в който изведнъж се озовахме.

Хората засега нито разбират това, нито го усещат; приемат го трудно. Въпреки че последиците са очевидни за всички, човек вижда това, което иска. Накрая болката ще го принуди да си отвори очите. Но ние трябва да разпространим това знание преди да дойдат ударите, за да намалим страданието до минимум.

От урока на тема „Учението на мъдростта на Кабала”,04.02.2011

[34443]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как си представяте кабалистичното училище?

Отговор: Човечеството трябва да разкрие, че основата на възпитанието трябва да позволява на човек на разбере, че той съществува в обща, интегрална, глобална система и че трябва да се отнася към света, изхождайки от неговите закони. Ако не ги взима под внимание, тогава той няма да успее в нищо, дори в най-дребните неща.

Ние сме развили всички съществуващи системи и всички естествени науки, основани на нашата егоистична природа. Но сега трябва да развием различен вид наука, науката на новия свят – науката кабала. Това е така, защото колкото повече разкриваме взаимната връзка между всички части на света, толкова повече това ще изисква от нас да имаме ново отношение към него.

Никой няма да може да следва предишните разчети: нито във физиката, нито в химията, нито в строителството, защото законите ще станат интегрални и това ще бъде очевидно във всичко!

Ние наблюдаваме природата, но нямаме представя какво ще направи тя. Ние нямаме способността да разберем какво ще се случи, защото  самите ние не сме интегрални. За сега все още сме способни да направим някаква прогноза, служейки си с нашите предишни предпоставки, но много скоро няма да можем да го правим, защото не сме способни правилно да се отнасяме към алтруистичната (интегрална, аналогова) система, базирайки се на нашата егоистична (цифрова, единична) система.

Това са напълно различни системи, притежаващи различен анализ, вземане на решение и контрол, подобно на системите, които работят на променлив или постоянен ток. Те не могат да работят на единия и на другия едновременно.

Затова ние трябва да обновим всичките си науки, които са били създадени от егоистичните ни свойства в индивидуален изглед за света и да ги обновим съобразно новите сили на единната система, която се разкрива в света. Това ще повлияе на абсолютно всички сфери на нашите дейности. Иначе няма да знаем какво да направим в нашия свят! Светът ще започне да действа в зависимост от висшата система, която се спуска или се разкрива вътре в нашата система, вътре в този свят.

Затова, освен ако не дадем на децата знанието за тази нова система, те няма да могат да разберат новия подход към всички естествени науки! Всички науки говорят за връзката и взаимодействието между силите и свойствата в природата и това ще започне да се проява много по-правилно и взаимнозависимо. Като такива, тях ще може да ги разбере само някой, който ще бъде на тяхното ниво, чрез вътрешната организация на неговите мисли и желания.

Предполагам, че процесът на обучение ще се провежда чрез интернет в целия свят. Всички различни обсъждания и взаимодействия между децата ще за това, за да ги научат как да живеят в обществото – това ще се случва в групи.

Мисля, че училището в този си вид, както съществува днес, където децата идват в клас да слушат учителя, постепенно ще замре. Все повече и повече внимание ще се отделя на обединението между децата. А те ще бъдат обучавани посредством интернет на специални предмети.

От беседата за възпитание на децата, 04.02.2011

[34575]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В последно време расте броят на децата, неспособни на социално взаимодействие. Защо се случва това и как да им помогнем?

Отговор: Сега в човечеството се проявяват много нови (странни и неразбираеми за нас) явления. За тези явления науката кабала дава общо обяснение: ние се намираме в завършителния период на егоистичното развитие на човечеството и встъпваме в периода на неговото поправяне. Предишният период продължи 5771 години, от Адам до наши дни. Поправянето се състои в това, да не използваме егоизма за привличане, поглъщане, напълване за себе си, използване на другите хора за наше наслаждение.

Идвайки до края на развитието, егоистичното желание чувства опустошеност и отсъствие на удовлетворение. То не може да се развива по нататък: нито относно нормалното поведение в обществото и социалното взаимодействие, нито в областта на науката и културата, възпитанието и образованието, в семейните отношения – в нищо. Човечеството изпитва криза във всички жизнени сфери, защото целият ни живот е построен на егоистичната природа, развитието на която завърши. Точно това поражда в новото поколение такива явления, като неспособността за социално взаимодействие – аутизъм, нарушение на развитието, отклонения в поведението.

Освен това, тези явления се отразяват и на развитието на медицината: в миналите поколения такива деца просто не са оживявали – никой не е знаел как да се занимава с тях.

Да се помогне на такива деца може само с помощта на поправянето на егоизма, защото това е част от обществото, която е непоправена относително цялото общество. Ако ние се заемем с поправянето и усилим положителната сила  на любовта и взаимодействието, то с това ние ще ги излекуваме.

Изведнъж ние ще видим, как те започват да чувстват, реагират и разбират повече – просто те ще започнат да живеят. Ние ще ги оживим с това, че в процеса на занятие с науката кабала притегляме в нашия свят общата добра сила и се стараем да се отнасяме към всички с добро. Само по такъв начин можем да победим всички проблеми, свързани с общата криза.

От телевизионната програма „Попитай кабалиста“ №187, 07.07.2010

[34504]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор - Няма коментари→