Пред вас стои преводът на статия от вестник „Хинух нахон” („Правилното образование”). Вестникът се занимава с въпросите на образованието в Израел и по света, неговите статии са насочени както към читателите, така и към чиновниците от министерството на образованието. Вестникът се получава от всички директори на учебни заведения в Израел. Tой се намира на масите във всички учителски стаи в страната.

Министерството на образованието и „Кабала ла-ам“

В последното редовно писмо на генералния директор министерството даде разпореждане на училищата да се внесе в учебния план подготовка към живота на обществото. Министерството не дава предложение с какво да се занимават учениците в тези часове. Затова пък „Кабала ла-ам” има предложения.

Последното писмо на генералния директор е посветено на подготовката за необходимите за живота навици в системата на образованието. Целта на писмото – да изрази позицията на Министерството по тази тема и да се опита да преодолее ужасния хаос, който цари днес в дадената област. Следствията от този хаос – крайна жестокост, суицидност, ръст на насилието сред учениците, побоите, са станали норма и т.н.

В писмото се прави обзор от страна на министерството на тема подготовка към зрелия живот. Така например то дава отговор на въпроса какъв трябва да бъде идеалният човек.

Той е самостоятелен, притежава стойностен нравствен мироглед, който го насочва към търсене на смисъла. Той изпитва съпричастност, способен е да създава междуличностни отношения и да действа заради ближния.

Идеалният човек притежава самосъзнание и вътрешен импулс, той има сили да реализира своите наклонности и способности. Той умее да управлява себе си, способен е да се владее и да управлява своите чувства, отличава се със самоконтрол и лидерство.

Но освен обясненията, касаещи необходимите за живота навици, важността на тяхното развитие и тяхната положителна роля за учениците, на директорите не се предлага никаква учебна програма. Министерството предлага на тази програма да се отделя седмично по един учебен час за учениците 1-7 клас и 15 часа годишно за учениците от по-горните класове.

Разбира се, че тези часове не позволяват на учениците да се справят с най-големия проблем в системата на образованието – проблемът с възпитанието. Доколкото не са дадени разпореждания какво именно да се прави в тези часове, трактовката остава свободна за всяко училище и за всеки педагог.

Опитвайки се да намерим на сайта на министерството практически програми по подготовка за живота, ние намерихме различни идеи, включително игри, мероприятия, тематики и т.н., но не намерихме систематизирана методика. Намерихме само откъслечни теми, например: „взаимоуважение”, „любов към ближния както към себе си”, „сближаване на учениците”, „разрешаване на конфликтите в клас” и др.

Затова ние се отправихме в търсене по други места.

66-и телевизионен канал, известен под името „Кабала на народа”, обсъждаше неотдавна тази тема. Двамата водещи начело с рав Лайтман се опитаха да си изяснят какво може да се направи за подобряване на ежедневните навици на децата. Рав Лайтман направи няколко предложения.

Преди всичко глобалното възпитание изисква да обясняваме на децата, че всички ние сме едно цяло. Детето, намиращо се в Петах Тиква, е свързано с детето, намиращо се в Тел Авив, а то пък – с дете в Лос Анжелис.

Глобалният поглед придава ново измерение на човешкото възприятие. Той ни прави равни, така че разрив между нас практически отсъства. Бялото дете прилича на черното, еврейското – на арабското, китайското – на американското. Способността да виждаш човешкия род единен заглушава различията между хората, не издигайки никого над останалите, например в качеството на „царя на класа” с допълнителни привилегии. Обратно, всички са равни.

В същото предаване рав Лайтман предложи голяма част от деня да се посвети на обучението на децата на ежедневни навици и само два-три урока – на учебни дисциплини. „Когато детето се формира така ,че да бъде човек, останалите занятия ще му се сторят съвсем леки”, твърди Рав. Обратът в училищното уравнение – първо възпитанието, а после образованието, е лекарството против недъзите на възпитанието, от които страдаме, срещу жестокото общество, срещу училището, което става несъстоятелно.

Още един момент, повдигнат в обсъжданията: от кого да се учим? От кого детето най-добре ще се научи да бъде ученик: от възрастния или от онзи, който е малко по-голям от него?

Участващите в предаването педагози и рав Лайтман бяха единодушни за това, че ако искаме да преподаваме и предаваме на децата ценностите, е целесъобразно да привлечем към тази група по-големи деца, които да послужат на по-малките като модел за подражание. По-малките ще гледат на по-големите с уважение и ще се опитват да постъпват по същия начин, „както постъпват големите”. От своя страна отговорността на големите за малките е също важна. Това е основа за тяхното развитие.

Какво да е възпитанието на практика? Едно от предложенията, направени в предаването, е да се снимат ситуации от живота на децата, да им се показват и да се тълкуват заедно с тях. Виждайки своето лошо поведение, човек узнава за себе си много нови неща, казва Рав. Разборът на ситуацията в групата може да покаже на детето как трябва да постъпва, как да се държи в бъдеще, как да усвои и други модели на поведение.

В заключение: всички сме равни, възпитанието предшества образованието, обучение в група от равни и от група по-големи, визуално излагане на лошото поведение – и ето ви вече няколко съвета. Министерство, чувате ли?

[34395]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо в духовното трябва да образуваме желание за всяко ново наслаждение?

Отговор: Това е така, тъй като в духовното няма наслаждение без желание. Без да желаете, вие няма нищо да постигнете. И желанията трябва да бъдат всеки път нови. Това не са желанията, с които сте били родени в този свят.

Когато сме родени тук, нашите сетива все още не работят. Едно бебе на практика нищо не възприема. То има само някакви реакции на животинско ниво. И тогава ние веднага започваме да го помпаме и пълним с нашите програми на възприятие.

Ако снабдим това създание, което току що е дошло от утробата на майката, с други програми, тогава ние бихме го формирали в нещо съвършено различно. Ние бихме могли да го развием духовно. Това зависи от образованието, възпитанието и методите на развитие.

С нашето отношение още от първия ден отглеждаме детето да бъде егоист. А между другото, бебето е отворено за всичко: то може различно да чува и вижда, то може да възприема света по различен начин. В края на краищата, всичко зависи от обкръжението.

Сега с помощта на обкръжението, по същите принципи, ние трябва да преобразуваме нашето виждане за света, нашето отношение към живота.

От урока по писмата на Рабаш, 24.12.2010

[34178]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Единственото, което не ни достига са анти егоистичните екрани („масах”). Самото желание не се променя – то само се разкрива за използване, в зависимост от наличния екран.

Екранът определя кое желание можеш да използваш, доколко и как. Затова, ние вече имаме всичко, освен екран – трябва ни само той!

Екранът е силата на преодоляване на моя егоизъм, въпреки егоистичното ми желание, независимо от това, че то изглежда толкова привлекателно, сладко, съвършено очевидно и рационално, и се потвърждава от целия ни разум! А аз правя обратното!

И не просто обратното, обръщайки минуса в плюс – това би било много просто. Аз изобщо не се ориентирам по своето желание, логика, всякакви сметки – за мен има само един разчет: „Такова е желанието на висшия!”

От това нищо не получавам и не желая да получавам. Искам да знам само едно: че това е желанието на висшия. Това се нарича „екран” – силата, която ми позволява да постъпя така – над своето желание, над природата, над егоизма и всички негови сметки.

И тук има огромно наслаждение. Това не е мазохизъм, защото се наслаждавам, потъпквайки своето желание, а е наслаждение от това, че ме прави в нещо подобен на висшия.

Това е като детето, което иска да прилича на възрастния. При децата е естествен инстинкт, но на тях им се налага да полагат огромни усилия, просто природата им помага.

Висшата природа е подарила на децата този огромен подарък, даващ им способността да растат. Тя е дала на желанието за наслаждение толкова силно влечение, което го принуждава да се труди много, без почивка – погледнете как се държат малките деца, които непрекъснато тичат и нещо правят.

Това е истинската висша сила, силата на отдаване, силата на Твореца, която се намира в малките деца – във всякакво създание, което иска да расте. Те правят това срещу своята природа, защото нашата природа се стреми към покой! Това личи от всички закони на физиката – всичко се стреми към спокойно, неподвижно, равновесно състояние. Към това са насочени законите на ентропията, съхранението на енергията.

А тук наблюдаваме как тялото не си дава почивка – то през цялото време тича, напира нещо да прави, невъзможно е да го спреш. В наши дни, това явление се нарича „хиперактивност” – но не е „хипер” активност, а нормално поведение на порасналото желание за наслаждение, разкриващо се в последното поколение. За толкова развито желание, това не е „преувеличение”, а „норма”.

Направо е чудо да се наблюдава онова, което правят децата – това е анти природа. Ние просто сме свикнали с тази картина – че децата не познават покой и затова не се учудваме. Но откъде в тялото, в желанието се появява тази движеща сила, която го кара да тича?

Това е нормалната картина, свойствена за всички същества – възрастната майка, било то куче или лъвица е ленива, сънлива, лежи, спи, седи спокойно, иска да си почине. А около нея, без умора подскачат нейните малки – това е обратната картина. И точно по същия начин се държи човека.

Този стремеж се дава на децата свише – против природата, за да могат да се развиват.

Така и ние, за да се развиваме духовно, трябва да молим тази сила!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 24.01.2011

[33586]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как е правилно да се работи с детето по време на избухване на раздразнителност и злост в него?

Отговор: Най-добрият метод е да фотографирате ситуацията и да я поставите на обсъждане. Полезно е човек да види себе си отстрани – и възрастния, и детето.

Когато гледа на поведението си като постоянен зрител, то бързо се учи и прави изводи. То трябва да разбере, че светът не е еднозначен и повърхността не изглежда така, както отвътре.

Вземайки участие в обсъжданията, които се провеждат в спокойна обстановка, детето постепенно се учи да владее себе си, уравновесявайки крайните си състояния. Полученото впечатление остава в него и следващия път то ще се ядоса именно на него. Постепенно впечатленията от такива примери се натрупват и го заставят да възненавиди в себе си избухването на гнева.

Въпрос: В каква сфера на дейност да ориентираме нашите деца в избора на професия?

Отговор: Доколкото нашата организация е възпитателна, то възпитанието е наша главна цел. И затова в армията и в колежа, и в университета нашите деца предпочитат да избират професии свързани с възпитанието.

Преминавайки през различни състояния, нашите деца се възпитават сами и се усъвършенстват във взаимното възпитание. В тях е заложена основата и те могат да постигнат големи успехи в различни области на възпитанието. Те могат да бъдат учители, инструктори, лектори – хората се нуждаят от тях и то в много на брой.

Тези професии са за предпочитане затова, защото които и да е други сфери от дейността са изкуствени и изискват постоянно обучение: човек му се налага да се занимава с подобряване на външните умения. А във възпитанието на неговото кли / инструмента  винаги е с него – той постоянно се придвижва във вътрешното си развитие. Затова възпитанието е най-близката до нас професия.

От беседата по възпитанието, 07.01.2011

[32876]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вярно ли е, че във всяко поколение има само един истински кабалист?

Отговор: Всички са необходими, защото всеки работи в своята област. Човечеството не е еднородно – за всяка негова част е нужен особен език, докато хората не напреднат и не станат способни да чуят истината.

Затова, не си струва да мислим за това кой е кабалист. Трябва да се стремим да разкриваме истината и да се приближаваме към нея. А ако днес или утре изведнъж се появи някой наистина велик, тогава ще го последваме.

Едва ли, в поколението може да има повече от един истински кабалист, защото главата е една. А останалите, които са редом или под него, са десетки, стотици, хиляди – съгласно пирамидата. Надявам се, че ако не в това поколение, то в следващото ще видим нещо подобно на Санедрин – много кабалисти, притежаващи високо ниво на постижение, които заедно водят човечеството по пътя към Твореца.

Въпрос: Има ли връзка между 36-те праведника и кабалистите?

Отговор: Не. „36 праведника” е понятие. Става дума за намиращите се в този свят особени души, чрез които идва изобилието в този свят, за да поддържа съществуването на тази реалност. Това е особена система, а не отделни хора.

Въпрос: Може ли жената да бъде кабалист?

Отговор: Разбира се. Имали сме пророчици – нашите пра-майки, след тях пророчиците, а после народът – до разрушаването на Втория Храм, са притежавали висшето постижение. В това отношение няма разлика между мъжът и жената. И днес познавам наши ученички, които работят самоотвержено в продължение на много години и напредват. Тяхното възприятие и желание е многократно по-голямо от това на много мъже. Несъмнено, те могат да постигнат не по-ниско ниво, от мъжете.

Освен това, тъй като всички напредваме към разкриването на Твореца, безусловно ще стигнем до това, че и мъжете, и жените ще Го разкрият. Нима жената не е част на творението? Нейната духовна работа е малко по-различна от тази на мъжа, но „различна” не означава, че „не е духовна”.

Въпрос: Как да обясним на детето кой е кабалист?

Отговор: Кабалистът е човек, който получава разкриване на Твореца, съгласно закона за подобие на свойствата. Той е поправил себе си така, че в нещо е станал подобен на Твореца. Затова, в него има частица свише, която се нарича душа – част от Твореца. В тази част, той чувства духовния свят, по-висшето измерение, вечния живот и се отъждествява с него.

Затова, когато животът на неговото физическо тяло свърши, той не възприема това като загуба. Продължава да живее, както и сега чувства духовния живот. Нарича се кабалист, защото е получил висшия живот.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 01.12.2010

[32859]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Духовността на жената - Няма коментари→

Въпрос: Как да помогнем на детето да не попадне в безпочвена философия, а всичко да проверява и да изследва на действителната основа?

Отговор: Именно към такъв подход в живота е необходимо методично да се обучава детето, като му се показват примери. У детето има склонност да вярва в това, което говори възрастният. Но трябва да го научим всичко да проверява – това е много важно.

Трябва да му се обясни: „Ако ти казвам нещо – как можеш да бъдеш уверен, че си чул това правилно? И как можеш да бъдеш уверен, че аз самият го зная и правилно ти казвам? Тъй като възрастните също грешат, всеки може да сгреши! Ти си задължен да провериш сам и само на такава основа да вървиш.”

Вие можете да попитате как тогава ще порасне, ако не вярва на възпитателя? Но то трябва да ни вярва само дотолкова, че да приеме това упражнение, което му даваме. А само трябва да се научи на това упражнение: кое е правилно, а кое не. То трябва да вярва само на това, че си струва да направи това упражнение, а после само да прави изводи.

Тоест необходимо е да научите детето само да търси отговорите единствено на основата на своя жизнен опит. Иначе то ще се научи да приема всичко на вяра и ще мисли, че всичко, което е написано във вестника е безусловната истина.

Ние четем вестника и подсъзнателно възприемаме всичко написано за факти – така са ни обучили в детството – да считаме написаното слово по-високо от себе си. А ако се поровим по-дълбоко, то ще се изясни, че всичко е продиктувано от проста изгода и е написано по поръчка. Възприемаме всичко за истина и се храним от този източник. Нима е необходимо да учим на това детето?

Трябва да го научим на най-критичния подход към всичко, ставащо в живота, за да не вярва на думата на никого. Най-напред то трябва всичко да проверява! Трябва да приема мнението на другия, който се счита в нещо за „специалист”, но само за да направи една следваща самостоятелна стъпка напред.

А във всичко останало да се ръководи от принципа: да съди само на основата на очевидни факти – както е казано: „Няма у съдията повече, отколкото виждат неговите очи”.

На децата е свойствена тягата към фантазията – но тя цялата трябва да се провери. Всяка фантазия се нуждае от проверка. Прекрасно е това, че в детето е развита фантазията, но тя трябва да се потвърждава с реални доказателства.

Единственото изключение е това, което се отнася за музата, изкуството: за песните, за рисунката, за културата. Културата не се отнася към науката, там вече няма такива ограничения и може да се работи с едното въображение. Но това по никакъв начин не е свързано с жизнените принципи.

Културата се намира по-високо от знанието, от разума, защото изхожда от търсенето на висшето, на Твореца. А поради това изкуството трябва да е отделно от егоистичното желание.

От урок по статията „Кабала и философия”, 09.01.2011

[32320]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовното възпитание, много по–бързо развива в децата получаващото желание. Егоизмът расте, възстановявайки равновесието в зависимост от това, доколко осигуряваме децата със средства за отдаване, които им дават възможност да се справят с него.

Като следствие, на възраст 7-9 години, в детето се появяват стремежи и способности, които не можеш да откриеш и в 30-40-годишни хора.

Нашето тяло не играе никаква роля тук, промените в него са незначителни. Човек  се оценява според напредъка и промените в душата. Ще видим, как егоистичното желание в децата расте, съобразно със степента на поправяне, която душата може да осигури. Природата, висшето управление винаги запазва този баланс.

В „Учение за Десетте Сфирот“ (ТЕС), от деветата част и нататък,  се описва израстването на душата: периодите на зараждане, захранване и зрелост. Детето ще  успее да премине тези етапи, още преди да е завършило гимназия.

Наистина, защо ли на възраст 13 години, да не стане „мъж“ – с други думи, да придобие масах и да пристъпи към работата по преодоляването, получавайки заради отдаване, в състоянието на възрастен (гадлýт)? Тогава, когато стане около 20-годишен,  ще има власт над всички свои желания, а на 70 години ще стигне до Края на поправянето.

В известна степен, така е било по времената на Храмовете. Децата са получавали съответното възпитание и, както е казано, от Дан до Беер-Шева не е имало дете, което да не знае духовните закони.

Тук всичко зависи от обкръжението. Например, ако бяхме организирали комуна и възпитавахме в нея нашите деца, нима нямаше да растат с изучаването на свойствата получаване и отдаване, учейки се да работят  с нас?

И сега, нашите деца попиват  духовното възпитание, независимо от „вирусите“, с които ги заразяват техните училища. Те имат друг подход, умеят  да анализират себе си и света. При това, не повтарят чутото или заученото, а говорят  наистина от „първо лице“, провеждайки самостоятелно наблюдения и правейки изводи.

Сложи такова дете до някой професор и ще видиш, че няма да се получи разговор. Не по вина на детето.

От урока по статия на Рабаш, 07.01.2011

[32103]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че ако правилно се отглежда новото поколение, то ще премине в духовния свят по естествен начин, без да потъне в своя егоизъм.

Как да се съчетая това с казаното, че човек излиза от тъмнината, разкривайки злото в себе си?

Отговор: Ние се намираме в много голяма система от души, създадена от Твореца. Сега вместо това ни се представя телесно съществуване и нарушена  връзка помежду ни. Причината е само в едно, в нашето бедно, невярно възприемане. И затова трябва да разберем, да изучим как да преминем към правилно възприемане.

Ако бяхме дошли при кабалистите в ранна възраст, щяхме да получим от тях възпитание, което трябва да получават децата. Да възпитаваш – значи да съпровождаш детето в процеса, когато в него растат желания и избухват пориви, предизвикани от смяната на решимот по пътя на естественото му развитие, и да го снабдяваш със средства, за да може то да се справя с тях, правилно да ги изгражда, да изгражда от тях вярно отношение към света.

Днес ние учим нашите деца на това как да експлоатират света, егоистично да му се наслаждават, използвайки всички и всичко. Вместо това ние сме длъжни да научим детето на алтруистично, приветливо отношение към света, на любов. По този начин то ще получи от нас просто друга методика на възпитание, не повече.

 „Как тогава ще се прояви неговото лошо начало?” – питаш ти. Лошото начало никъде не е отишло, то продължава да расте, а ние, съобразно това, осигуряваме на децата средства за неговото поправяне.

Тогава защо да обучавам възрастните, които преминават от животинско стъпало на човешко, ако мога да се заема с децата? Всички те днес се раждат с неспиращи въпроси за живота. Без да чакам те да порастнат и да обрастнат с „животински” желания, аз мога веднага да ги науча да бъдат хора.

Така или иначе, родителите са длъжни да дадат възпитание на детето си. И щом съм си поставил за цел отдаването и любовта към ближния, то нима ще обуча сина си на нещо друго? Разбира се, ще го уча на това, което ми е скъпо на мен.

Нашият дълг е да осигурим на децата си методика, която ще ги изведе на човешкото стъпало. Ние отлично виждаме, какво се случва в държавната система на просветата. И затова, разбира се, трябва да се направи всичко възможно, за да получат нашите деца духовно възпитание.

От урока по статията на Рабаш, 07.01.2011

[32072]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек трябва да реализира свободата на волята си, то не я ли отнемаме от децата, обучавайки ги в кабала от ранна възраст?

Отговор: Ние ги обучаваме точно на това – как да използват свободата на волята си! Защото състоянията всеки път се сменят, егоизмът расте, променя се обкръжаващото общество.

И детето всеки миг трябва да решава: с кого иска да бъде, как да се отнася, как да възприема, какво да прави. Ако то през цялото време работи правилно с обкръжението, ще се развие забележително.

На всички е известна кризата на тийнейджърите, когато децата се бунтуват. Трябва да се използва това чудесно свойство и в никакъв случай да не се потиска. То ще позволи на децата леко да прескочат от материалното в духовното.

Децата трябва само правилно да се подготвят до тази възраст, за да може годините на израстване (12-15 години) да станат за тях години на духовен подем – изход към духовния свят!

Затова трябва отрано да им се дава такова възпитание, че след това те да могат да го реализират на практика. Природата нарочно влага в нашите гени период на вътрешен разрив – на нивото на хормоните, егоизма и желанието за власт.

Именно в тази възраст трябва да се работи с човека, за да бъде повдигнат в духовното – а после той вече започва да „остарява”. От 20 години нататък човек вече започва да се движи към гробището. Той „влиза в живота”, попада в обществото и е зает само с това как да обезпечи съществуването си в материалния свят.

Детето трябва да започне да се възпитава от 6-7 годишно, за да може, когато влезе в тийнейджърския период и става възрастен, да получи възможност да действа правилно – да порасне и да стане „голям” в духовен смисъл. Не трябва да се изпускат именно детските години – след това вече ще бъде късно.

Това е все едно да започнеш да учиш човек на четмо и писмо на 20 години – представяте ли си колко възможности ще изпусне той през живота си. А тук става въпрос за основите на природата, които се градят в детето. Ние го учим как правилно да организира вътре в себе си всички желания, всички свойства.

Това е съвършено необходимо, затова ние толкова се грижим за създаването на система на образование по методиката на кабала.

От урока по статията „Кабала и философия“, 06.01.2011

[32000]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Бунтът на подрастващите е много важна, решаваща точка. Именно в нея, трябва да се проявят резултатите от възпитанието и целият успех зависи от предходните години: от 6 до 11, а нататък започват проблемите: хормонален взрив, вътрешна борба.

И трябва да се погрижим предварително, в този момент за детето вече да има методика и правилно обкръжение, позволяващи преодоляването на критичния период. Взривяващият му се егоизъм да бъде използван като подемен кран, за да може с негова помощ, да се издигне над него.

И тогава, веднага ще получим пораснал духовен човек. През тези години, децата с лекота могат да преминат махсома. Те са готови на всичко! В тях има толкова отчаяна решимост – възрастен човек не е способен да изтърпи такива страдания като подрастващия, в който сега бушува огън. От това могат да се правят чудеса.

Природата, неслучайно е заложила такъв период в процеса на нашето развитите. Цялата наша надежда за възпитаване на детето като духовен човек, е именно в тази възраст: да кажем, започвайки от 6 – 7 годишна възраст и завършвайки до 14 – 15.

А след това, почти нищо не може да се направи – много е трудно. То вече е излязло в „живота”. Вече се обръщаш към човек, който е заобиколен от различни житейски проблеми: на възрастта, пола, трудоустрояването, службата в армията, мислещ само за момичета и материален успех. И всички тези прегради, вече няма да му позволят да те чуе.

Трябва да започнем да му разказваме за кабала още от детството, за да стане навик, който „се превръща във втора натура”, преди да бъде обгърнато от „зрелия живот”.

И тогава детето ще премине през бунта на подрастващите, но ще го използва правилно! Творецът нарочно ни провокира чрез този бунт на егоизма, за да можем да се издигнем над него. Ако се издигнем над този егоизъм, като на планината на ненавистта – Синай („сина”/ненавист), получаваме духовно стъпало…

Трябва да се възползваме от възможността, която дава природата! Колко би ми помогнало, ако в мен и сега се взривяваха и горяха желанията – както някога в детството. Ако се намираме до децата, грижим се правилно да ги насочваме и да им показваме как да работят с това, много бързо могат да станат големи кабалисти. Надявам се, че това ще се получи.

Но ако тази, дадена ни от природата възможност не се използва, наваксването после ще бъде трудно. Затова е казано, че възпитавайки дете, сякаш пишеш на чист лист и това съвсем не е същото като да пишеш на вече изписан, опитвайки се да изтриеш написаното от някого…

Затова, възпитанието трябва да започва от най-ранна възраст. В противен случай, детето не расте като човек, а просто като животно, защото ще го учат само как да търси напълване за своето тяло, за своя егоизъм. Според определенията на кабала, това означава да отглеждаш животно, желание за наслаждение.

Само, ако има правилно съчетаване на двете сили: получаване и отдаване – това се нарича човек. Така че, хайде да решим, какво искаме да отгледаме и от най-ранна възраст (поне от 6 – 7 години) да започнем да подготвяме децата за възрастта на израстването, за да извлечем максимална полза от всички тези години.

Сигурен съм, че ако е проведена правилната подготовка, детето, под влияние на силните вътрешни пориви на юношеската възраст, може да влезе в духовния свят, да се издигне на внезапно нарасналата в него планина на ненавистта. Всички преживавания на възрастния човек, търсещ духовното, са нищо пред този вътрешен огън. Ето какво не ни достига на всички нас…

От урока по статията „Кабала и философия”, 06.01.2011

[31996]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→