Няма да стигнем до нищо добро, организирайки разследването на взаимните си престъпления, защото ние не можем да разбием и по никакъв начин да променим своята природа. Вече знаем, че естествените качества, които са ни дадени по рождение, така и ще си останат с нас, всички наши вродени и придобити наклоности. Какъвто си бил, такъв и ще си останеш. Така че нека да спрем тази борба с вятърните мелници и да не бъдем Дон Кихотовци.

Не е възможно нищо да се направи с човешката природа – можем само да научим защо и с каква цел сме създадени такива ужасни егоисти, най-жестоките от всички животни и зверове. С всички наши неограничени възможности, разум, усещане за минало, настояще и бъдеще, с техниката и висшите технологии, изведнъж се оказваме в свят, в който сме абсолютно недееспособни, само защото егото ни не позволява да се съединим правилно един с друг.

Но нека този егоизъм да се разкрие с всички лоши качества, които има. Ние трябва да се погрижим единствено да построим връзка над него. Тази връзка, която се издига над него,  се и нарича любов.

Ако не разкриваме злото между нас – няма любов! Трябва да се научим на това. А това, което днес наричаме любов – може да се счита за симпатия, някакво взаимно влечение под влияние на хормоните. То не е зрялото чувство, което човек развива по отношение на другия, независимо от това, че вижда всички чужди и свои недостатъци.

Противоположната страна ми се вижда надарена с недостатъци, и това е направено умишлено. Благодарение на това, у нас започва да възниква особено отношение към природата. Кой всъщност ми дава всички тези упражнения? Не е жена ми, а самата природа, която след всичко, обхващащо процеса на еволюцията, формирала неживия, растителния, животинския свят и човека, в крайна сметка развива в човек този огромен егоизъм.

И всичко това, за да го накара да продължи процеса на развитие. Сега той трябва да преодолее своя егоизъм, да покрие всички тези престъпления и за сметка на новите свойства, които в момента изгражда в себе си, да постигне ново отношение, ново виждане, визия за един нов свят.

Тоест нашата цел не е просто да изградим добри отношения в семейството, да направим живота си безоблачен и да преустроим обществото по нов начин, че всичко да е добро. Благодарение на този метод, позволяващ ми да покрия своето его, получавам специална сила, която се нарича любов: достигайки връзка, комуникация, съединение с целия останал свят. По този начин светът започва да ми принадлежи!

Става така, че за сметка на това, получавам сила, мъдрост, мощ от целия свят – тъй като се съединявам с него. Благодарение на любовта си, се сливам в едно цяло с външния свят. Преди това винаги съм се намирал в конфронтация с него, в борба. А сега съм негов съюзник и по този начин сякаш завоювам целия свят!

Сега започвам да разбирам, че и по-рано съм се стремил да завоювам света, но това е глупаво. Надявал съм се да го огъна под себе си. И преди всичко, се убедих, че това не е възможно, захвърлих опитите си и съм в отчаяние. Но сега виждам, че съм действал като малко, наивно дете. Тъй като светът може да бъде завладян само с любов!

Ако се издигам с любов над всички престъпления, отхвърляне, над своите вътрешни подбуди и несъгласия, и въпреки всичко това, се съединявам с партньора си, то именно по такъв път се уча как да го управлявам, как да го покоря, да живея с него и да властвам над него, но не със сила, а със своята любов. Но има ли значение, ако благодарение на това светът става мой!

От 31-а беседа за новия живот, 11.07.2012

[84477]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Очевдно това е съвсем естествено, че днес хората не могат да се разбират заедно. От страна на природата ни е подготвена възможността да съществуваме и да живеем заедно, при условие, че от самото начало разбираме, че встъпваме в семеен живот за да се издигнем над своята природа. Именно това ще ни помогне да успеем във всичко и ще ни подготви да влезем в големия свят, който се разкрива сега пред нас.

Семейството, съпружеският живот ще стане тази школа, която ни подготвя за живота. Подобно на едно малко дете, което обучават и възпитават в детската градина, у дома в семейството, в училище, подготвят го за големия свят, света на възрастните – така и ние в рамките на дома, семейството, съпружеските отношения готвим себе си за да излезем в новия живот.

Няма други рамки, които да бъдат така адаптирани към тази цел и толкова естествени. Ако обясним това на цялото човечество, което се намира днес в такова разрушено, разкъсано състояние, виждащо толкова малко щастие и радост в семейството, тогава за всички ще са ясни ползите от семейния живот. И това насърчава хората да се женят.

В крайна сметка, днес, с който и да поговориш ще чуеш, че хората не желаят да създават семейство. Или вече са се опитали да го създадът, разочаровани са и са на ръба на развод. Ето защо е необходимо  да се обясни на човек, че именно по такъв начин, чрез поправяне на живота в семейството си, той ще достигне живота в поправения свят. А без това, няма никаква възможност да се постигне по-добър живот.

Не е случайно, във всички древни култури и общества в цялата хилядолетна история на човечеството, семейството е заемало такова огромно и трайно място. Едва през последните години изведнъж се унищожи семейният живот. Това е един от признаците, че сме достигнали до такова състояние, което ни задължава да поправим себе си.

Никога до сега не сме поправяли човека. Поправяли сме обкръжението си, обществото, природата, строили сме всевъзможни спомагателни системи, развивали сме техниката, технологиите. Но днес сме напреднали толкова много, че няма защо да го усъвършенстваме повече – това няма да помогне и няма да промени нищо. Сега е дошъл ред на самия човек и затова днес семейството се руши.

В миналото, в много случаи са се опитвали да не се поемат отговорни постове от хора, които не са женени (в това число и в занятията по Кабала), а само от тези, които са имали нормален семеен живот. Тъй като тогава те трябва постоянно да поправят себе си в тази малка вътрешна лаборатория. Именно поради това е възникнало такова изискване.

От 31беседа за новия живот, 11.07.2012

[84162]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Няма голяма разлика между подготовката на човек за създаване на правилни съпружески отношения и по принцип на по-добри отношенията с всички останали. Необходимо е само да се отчита, че правилната система на отношения в семейството е чудесна възможност да издигнем себе си до нивото на новия, поправен свят.

Ние всички трябва да направим това, за да успеем във всичко останало: бизнеса, финансите, почестите, властта, науката, да можем да видим света и да установим връзките в него, да успеем в малките сделки и международната търговия.

Семейството е най-малката, най-близката до човека и постоянно действаща лаборатория, в която той може да работи, изменяйки всеки път себе си и наблюдавайки какъв свят му се разкрива в същото време. След като се опитва да измени отношенията със съпругата си, той незабавно изменя условията, подобно на провеждането на физически или химичен експеримент, и в съответствие с това вижда резултатите. След това отново изменя условията и получава нови резултати.

Това е научен експеримент, параметрите на който са нашите взаимоотношения един с друг.

Целият свят първоначално е построен в такава форма, когато става дума за еволюция, прогрес, окончателна форма, която трябва да постигнем, желаем това или не. В природата има програма и крайна цел. И очевидно, затова има такова разделяне на малко семейство, т.е. семейна двойка и по-широко, което включва баща, майка, дядо и баба и от двете страни, и всички други роднини. След това идва още по-широк кръг от нашите приятели, след това – района, където живеем, града, държавата, нацията. А след това и континента.

Целият свят е разделен на такива концентрични кръгове, като разнопосочни вълни. И всички те излизат и се разпространяват от центъра, който е семейната двойка. Затова, ако правилно изграждаме брачната връзка, можем да изградим всички останали видове отношения. Това много ще ни помогне в живота.

Ако аз знам как да се изменя и да изградя всякакви нови форми на отношения със съпругата си, а и тя ще реагира съответно, като моя непосредствена среда, ще се науча да работя и с останалото ми обкръжение: на работата и във всички други места, за да заслужа в отговор добро взаимоотношение.

Това гарантира на човек успех във всички кръгове, в които той се намира. По същество, това е най-важното нещо в живота, което определя, дали човек ще има пари, почит, власт, общ успех в живота, здраве. Това определя всичко, от най-близките до най-широките социални отношения в обществото, а също така и международните отношения между страните.

Ако станем нови хора, които знаят как правилно да управляват себе си, и съгласно това предизвикват добро отношение от страна на останалите, то няма да изглеждаме такива глупави деца, каквито сме днес, борещи се в пясъчника. Защото точно така изглеждат някои страни и цели континенти. Тогава ще ни се разкрие една напълно друга картина.

Така че всичко, в действителност, зависи от начина, по който хората могат да променят себе си. И най-удобното и благоприятно изменение е възможно, ако се погрижим за семейството. Ако съпрузите, участващи в курса по интегрално образование, започнат да работят над своите отношения и да правят упражнения, те ще разрешат всичките си проблеми.

Ясно е, че не можем да премахнем всички проблеми в света, включително ипри  двойки, с които е възможно да с работи. В крайна сметка, половината свят са разведени или самотно живеещи хора. Но семейните двойки са достатъчно голям брой и имат огромно влияние върху всички останали.

От 31-а беседа за новия живот, 18.07.2012

[83894]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Най-близката връзка, която съществува в живота на всеки един от нас, са взаимоотношенията в едно семейство със съпруга или съпругата. Но колкото и да искаме, не е възможно да дадем някакви прекрасни рецепти, незабавно приложими съвети как да се постъпи във всяка ситуация, за да установим семейните си взаимоотношения.

Някога в миналото това е било възможно, но днес вече не работи. Днес от човек се иска да поправи преди всичко общото си отношение към живота, към себе си и към хората около него, отношението към света, в който живее. И едва тогава, след курса по интегрално образование, развитието на ново съзнание и възприятие на света, за излезлият от това нов човек ще е лесно да построи нова система от добри отношения. Така той ще направи живота си щастлив и ще се отърве от всички проблеми, които го съпътстват днес.

Нужно е да се създаде образователна система, която да формира бъдещия човек. И тогава, според степента на изменянето на човек, той ще започне да изгражда редовно правилни връзки с останалите, включително и съпружески отношения. Ето защо този въпрос се отнася не само до семейните двойки, но и до неженените хора. Тъй като те също се чувстват неуредени, не вместващи се в рамките на семейството.

Преди всичко, трябва да разберем, че разводът няма да реши всички проблеми, и че ние трябва да изградим изцяло нови отношения. Невъзможно е да продължим по обичайния начин и да се надяваме, че в новото семейство всичко ще се окаже различно. Можете да бъдете сигурни, че ще ги има същите проблеми.

Именно поради тази причина хората днес не искат да се женят, тъй като първоначално се приема, че този опит отново ще се окаже неуспешен. Това е като нещо естествено – защо тогава човек да се обрича на проблеми. Виждаме колко проблеми носи неуспешният брак, завършващ с развод – колко средства ни струва, здраве, време и нерви, разбити отношения с любимите хора.

И затова човек предварително избягва създаването на семейство. Тази тенденция е навсякъде, във всички страни – навсякъде се формира една и съща картина. Следователно, преди изграждането на новия човек е невъзможно да се говори за създаване на брачна връзка.

Някога е било възможно отношенията да бъдат поправени с помощта на психологически беседи, определена настройка. Егоизмът на човек още не е бил толкова голям, колкото е днес, когато той не се съгласява на никакви отстъпки. И човек не е виновен в нищо, той просто не може да се съгласи.

Ние сме се развили до такова състояние, че човек иска цял живот да си остане дете и абсолютно свободен човек, на когото всичко е позволено. Той не желае да бъде обвързан с никакви задължения или да се ограничава в нещо. Той очаква съпругата му да бъде като майка, която му прощава всичко и нищо не иска, а го обкръжава с море от любов, без значение как се държи.

Обикновено такова поведение е свойствено за мъжа. Въпреки че жените също измениха своето отношение към брака и дори ако имат деца, не се страхуват да си сменят съпруга или дори да останат сами.

Това е чудесно явление, но днес една жена с дете може по-бързо и по-лесно да създаде ново семейство, отколкото жената без деца. Мъжете не гледат на чуждото дете като на пречка за брак. Изненадващо, че той не бърза да създаде свои деца, а и не иска да има, но е готов да се ожени за жена с дете. Той не вижда в това никаква пречка. Това явление е много изразено в наши дни.

По мое време жена, останала с дете след развода, напротив, беше много трудно да се ожени. Това означава, че има няколко явления, които трябва да вземем под внимание, които са необичайно характерни за нашето време.

От 31-а беседа за новия живот, 18.07.2012

[83898]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Трябва да постигна това, че да обикна всичко, каквото има в моя партньор, като майка по отношение на рожбата си, която не си прави сметки и предано обича детето си, каквото и да направи то. За нея то е най-красивото, най-доброто от всички останали – Тя покрива с любовта си всичките му грехове, всичките му недостатъци.

Преди всичко, аз трябва да се науча да гледам на съпруга си с такива очи и тогава ще видя красотата му, а не отражението на своя егоизъм. Тъй като обикновено аз виждам в него само отрицателните свойства, които всъщност не му принадлежат, а са предизвикани от моето отношение към него. Този егоизъм, който прехвърлям на своя спътник, точно той ми рисува тези негативни образи.

Аз се уча да бъда обективен, независимо от своето его. Ако покривам всичките престъпления с любов, то благодарение на това, излизам извън себе си, зад пределите на собствените си интереси, на своето тяло и започвам да се издигам над собствения си егоизъм. И тогава виждам новата реалност, която не е толкова лоша.

Любовта е покрила всички престъпления и те повече не съществуват! Но това не е защото аз съм си затворил очите, като майка, обичаща рожбата си със сляпа инстинктивна любов. Това, че аз сам съм неутрализирал своето его, ми позволява да видя света по-добър. Тъй като силата на доброто се намира извън мен, а злата сила се намира в мен.

Излиза, че реалността се дели на две части. Едната част е вътре в самия мен, където от самото раждане живее природното зло, егоистичното начало. А извън себе си виждам света пълен с добрина. По такъв начин се озовавам в чудесна лаборатория. И в зависимост от това как ще се старая все повече да се издигна и да се отменя пред съпруга си, моето его ще може да ми покаже всички нови вътрешни явления, разкриващи се в мен.

Аз ще виждам в съпруга си всякакви недостатъци, всякакви кривици, което ми дава отново възможност да покрия всички престъпления с любов. По такъв начин, все по-бързо ще се поправям и светът ще ми се струва много по-добър и поправен.

Така ще продължава дотогава, докато, чрез такива вътрешни пробуждания не ми се разкрие целият ми егоизъм. След десетки, стотици и дори хиляди такива случаи, когато в мен се пробужда гнева и желанието да обвиня партньора си, ще се изясни, че съм поправил цялото това отношение. А в резултат на това съм получил методиката, как трябва да се отнасям към всичко, което се намира извън мен.

След като съм преминала през такова поправяне по отношение на съпруга си, виждам, че няма какво да добавя. Тъй като не съм работил заради другите хора, които се различават един от друг, а над собствения си егоизъм!

Всъщност, аз съм работил над самия себе си. А всичко, което съм видял пред себе си – ми е служило, като огледало, отразяващо моя егоизъм и позволяващо ми да го разгледам. Тъй като в самия себе си нищо не виждам, а само в това огледало. Излиза, че в такава естествена ситуация – семейната клетка, дадена ни от природата, ни позволява да достигнем до поправянето.

От 31 – та беседа за новия живот, 11.07.2012

[84082]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Мнение: (Марк Сондомирски, психотерапевт): Много деца в повечето случаи знаят повече, отколкото възрастните. Технологичният процес е много бърз и разликата във възприемането на света между деца и възрастни е огромен.

Формира се т.нар. предварително фигуративно общество, което е лесно обяснимо: децата напредват в областа на информацията по различен начин, усвояват данните по-бързо, докато възрастните се справят по-трудно с напредването на технологиите. Ето защо пет годишно дете може лесно да влючи уред и да предаде информация на баба си как да бъде използван.

И човек може само да се радва, че едно ново поколение се движи напред, ако не бяха текущите проблеми, произтичащи от дистанцията между възрастен и дете.

Първият проблем е, че младото поколение развива илюзорна представа за достъпа до знанието: можете да зададете на ,,Google” всякаква информация и да я намерите в интернет. Вторият проблем е, че чувството за превъзходство разрущава авторитета на възрастния. Тези два проблема са концентрирани имено в училище, но е невъзможно да бъдат разрешени в сегашната организация на училището.

Все още са необходими две неща за ефективното обучение на децата. Първо, те трябва да се събират заедно, за да се конкурират помежду си, включвайки оценката, конкуренцията е най-добрия стимул за учене. Второ, те просто се нуждаят от възрастен, който да бъде авторитет за тях и координиращ потока от информация.

Моят коментар: Необходимо е да се държим заедно, не за да развиваме конкурентни умения, а за да се създаде взаимна подкрепа и разбиране, че именно в съвременното интегралното общество, взаимодействието е това, което води до успех.

[83941]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Ние изобличаваме егоизма като източник на всичките ни беди. Но всъщност, какво лошо има в това да се погрижиш за себе си? Та нали това ни е естествено, фундаментално свойство?

Отговор: Трябва да разбереш, че ако през цялото време се грижиш само за собствената си изгода, то в действителност вредиш сам на себе си, самоограничаваш се и не постигаш никакъв успех.

Тук се крие такъв момент, който човек трябва да почувства. Наистина, има хора, на които им се иска ”да излязат от себе си”, от своята ограниченост. В тях живее стремежът ”да излязат извън тялото” да разширят хоризонта и да видят света: ”За какво е той и защо? Какво има още осен този живот?”

Не на всички е свойствен този порив, но днес, когато целият свят страда, трябва да се обяснява на хората, че единствената възможност да се спасим от бедите е да се обвържем в добър възел с обкръжението. В противен случай се разрушават семейните отношения, отношенията в държавата и в света. Никой не получава удоволствие и всички страдат.

Основното: заради такива развалени отношения ние не можем да се подсигурим дори с хляба насъщен. Хранителната система, климата – всичко се разрушава. Същото е и в семейството, ако са развалени отношенията – нищо не работи.

Въпрос: Но защо, заради това аз трябва да престана да се грижа за собственото си благо? Всички създания в природата се стараят да подобрят и обзаведат живота си. Нима това елементарно устремяване лежи в основата на проблемите ни – например семейните?

Отговор: Да допуснем, че семейните отношения са се влошили. Хладилникът е почти празен, планина от мръсно пране – всичко е с главата наопаки. Почти същото се случва и в света: отсъстват правилни и добри взаимоотношения и всичко се погубва. Едната половина от човечеството изхвърля тонове храна на боклука, а другата умира от глад. Милиарди се харчат за здравеопазване, но въпреки това, едва ли не всички сме болни от нещо.

Ясно е, че така не може да се продължава повече. Затова съпружеската двойка идва при нас на курсове, готова е да се промени, и ние им обясняваме, че от грижа за себе си трябва да се премине към грижа за ближния – в дадения случай, за съпруга/ та.

”Всички престъпления ще бъдат покрити от любовта” – този принцип се реализира егоистически. Никой не изисква от човека да се откъсва от своя егоизъм – трябва само над него да се построи новото отношение към онова, което е извън него: към партньора, към другите хора, природата, екологията и т.н.

Светът трябва да се възприема ”кръгъл”, интегрален. С други думи казано, онова което се намира извън твоето его, започни да възприемаш като свое – подобно на майката, грижеща се за своята рожба. И тогава ще ти бъде добре.

Цялата работа е в това, да използваме своя егоизъм по-мъдро и по-вярно, но без да се отърваваме от него. Съпрузите искат егоистично да преуспеят в живота  и продължават да се придържат към тази линия. Променя се само подхода към работата: В светлината на онова, което се случва в света и в семейството, има само една методика – да се издигнем над егоизма и да го използваме в обратна посока. Разглеждай партньора, като огледало на собствените свойства и съответно, задействай своя организъм обратно. Тогава вместо злото начало, в теб внезапно ще се появи доброто.

Основното тук е  да създадем ”инкубатор”, т.е. правилно обкръжение. Ако човек живее в този ”парник”, други усилия няма да му са необходими. Със своето въздействие средата ще възвишава в неговите очи грижата за ближния и ще му задава вярното направление. Тогава този подход към живота ще стане естествен за него. Така детето лесно приема нравите на своята компания. Да, тук има някои сложности: например, съпружеската двойка се нуждае от ”преформатиране”. Обаче тези промени ще преминат относително леко и приятно, като оздравяване в санаториум.

Разбира се , че човек сам трябва да участва в процеса – с чувство и разбиране на добра воля. Неговата поддръжка е необходима, той не може просто да дойде и да каже: ”реконструирайте ме”. Но така или иначе, той е в силата си да се съгласи и нищо свръх човешко не се изисква от него.

От 32 – та беседа за новия живот, 11.07.2012

[83851]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Семейството само по себе си представлява удивителна лаборатория, предоставяща множество материали за опити. Егоизмът постоянно расте и поставя пред нас все нови задачи, а ние сме длъжни всеки път да проявяваме все повече изобретателност, да ставаме все по-силни и по-умни.

Как да направим това? Тъй като ставаме все по-слаби, забравяме за главното и във всеки момент можем отново да паднем от стъпалото на любовта на стъпалото на ненавистта. Ние не сме способни да действаме против змея-егоизъм, както Адам и Ева. В нас няма сили за това.

И затова са ни нужни други такива двойки, обезпечаващи ни подръжка и пример. Двамата ще гледаме тях, ще гледаме как те си помагат един на друг. А те ще ни обясняват, ще участват, ще споделят опита си.

В тези рамки ще провеждаме семинари между двойките, всяка от които съставлява единно цяло. Като минимум са достатъчни пет двойки, пет „единици“, работещи един пред друг, стараещи се да се укрепят един с друг, споделящи си опит по подемите и паденията. Уважаваме ги за успехите и самите ние им даваме пример според принципа „Човек да помогне на ближния си“.

Установяваме взаимовръзка между двойките и строим съобщество, съставено от „единици–диполи“, в които плюс и минус са споени в едно. Тези семейни клетки започват да се обединяват помежду си и стават орган на общото тяло под название „човечество“.

По-нататък изискваме това обществото все повече да се разширява и да ни поддържа. Тъй като с нарастването на егоизма си, се нуждаем от все по-голяма подръжка. Затова е казано: „в многочислеността на народа е величието на царя“. Такова обединение е силно именно поради многочислеността си. Но според това, как расте съобществото, преминаващо през тези изменения, всеки в семейството става качествено силен, благодарение на което можем да се издигаме все по-високо и по-високо над своя егоизъм, издигаме се в любовта. По такъв начин размерът на обкръжението определя висотата на свойството любов, интегралната връзка, която достигаме.

А освен това, връзката между двойките ни предава усещане за ново общество. Става дума вече не просто за двойка, преживяваща в дома си и решаваща своите вътрешни проблеми. Тук излизаме на ново ниво на живот, извън семейните рамки и действително виждаме как всички наши двойки се превръщат в ново общество.

При това обществото живее по същите тези закони, както и задружното семейство: двойките по същия този начин проявяват участие една към друга. Вече не търсим недостатъци в чуждото съпружество, не гледаме един на друг с пренебрежителна насмешка. Напротив, виждам недостатъците в другите поради своя егоизъм, действащ в дадения случай не на семейно, не на лично, а на социално ниво. Това вече е системен егоизъм.

Заедно със съпруга ми ние се явяваме като една клетка, едно цяло, а с другата двойка, сме като две клетки, вече се намираме в обществени отношения. Така излизаме на ново ниво и формираме единство между всички двойки, докато не се сплотим в орган на общото тяло. Сега между нас цари взаимно разбиране, умеем да си отстъпваме и да си даваме един на друг пример по преодоляване. Всички заедно държим един на друг, и тази взаимна поддръжка се нарича „поръчителство“.

Такъв накратко е пътят на новото семейство към новто общество.

От 32-а беседа за новия живот. 11.07.2012

[83565]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Когато говорихте за отношенията между мъжа и жената, вие описахте „огледалния принцип“, съгласно който в партньора виждам собственото си отражение, доколкото излъчвам върху него собствения си егоизъм. Какво означава това? Ако ми се струва, че мъжът не ме цени – излиза, че аз сама себе си не ценя?

Отговор: Защо искате от него по-голямо признание? По същество, Вашият егоизъм иска такова напълване. Какво печелим, ако се издигнем над егоизма и не предевяваме такива изисквания?

Първо, благодарение на това, няма да страдаме от недооценка от страна на партньора.

Второ, по такъв начин ще придобием ново свойство. Над изискванията за уважение и власт ще се разкрие противоположния аналог: преодолявайки някое егоистично свойство и издигайки се над него, получавам обратното на него свойство. Това ми позволява да придобия ново средство, ново отношение към света.

Например, ако по-рано съм искал от партньора внимание и уважение, то сега ставам по-скромен в своите претенции. Тъй като вече разбирам: ако погледна обективно, той проявява напълно нормални отношения към мен – просто собственият ми егоизъм е повишил нивото на очакванията. Така че, хайде да си отстъпваме, да съкръщаваме егоистичните си изисквания.

Аз искам от партньора си внимание, участие, изпълняване на обещанията, искам да пресека неговите безкрайни „престъпления“ в това, което се отнася до домакинството, пренебрегването на интересите ми, отсъствие на знак на любов и грижа. Защото с годините мъжът все по-рядко звъни, за да узнае как съм, как я карам, все по-малко се грижи за жената. Така че, ако намаля своите претенции, ако не си водя сметка на обидите и работя усилено над себе си, доколкото за мен това все пак е много важно – тогава анулирам предишната изкривена връзка между нас.

Издигам се над завишените изисквания и се отнасям към партньора си с любов, като майка към детето си. Дори ако от негова страна има „криминалност“ независимо от моите страдания – аз се държа за принципа: „Любовта ще покрие всички престъпления.“

Как при това помагам на партньора си, отчитайки, че и той се е включил в рамките на нашия курс?

Давам му пример, а също предизвиквам в него готовност за такова ответно отношение. Излиза така, че тук вече се крие покана за нов живот. По същество откривам себе си, за да получа от партньора си ново отношение. И проверявам това отношение не егоистично – напротив, тук е важно това, че и двамата взаимно развиваме нашите отношения над егоизма и се поддържаме един друг. Със своя пример помагам на партньора да се издигне над егоизма. Аз прилагам старание, беседвам с него за това, колко хубав ще бъде животът ни, ако се издигнем над своите естествени, неизменни, егоистични пориви. А като резултат, взаимният пример и взаимната поддръжка ще ни водят към подем.

Нещо повече, всеки от нас и на света сега гледа правилно, здраво, с готовност за отстъпки. Отново и отново виждам света в сравнение със себе си като нещо съвършено. Новият поглед ми позволява да го разглеждам като съвършена природа. Работата вече не е само в партньора – целият свят става мое огледало.

Това е нещо като психологически тренинг, психологически метод от висш порядък, позволяваща да издигне човека към ново възприятие на реалността, на света, семейството и взаимоотношенията с партньора – възприятие, което не сме имали по-рано.

Разбира се, отначало трябва да се упражняваме в семейството, а като резултат да построим нов свят, нови взаимоотношения.

И тук е необходима взаимност: и двамата трябва да разбираме, че представляваме нещо като малка „лаборатория“, в която двама егоисти се стараят да използват правилно развиващия се в тях егоизъм. В нашето поколение той е нарастнал толкова, че разрушава всичко, а ние искаме да го използваме като лост и над него да построим здрави отношения, които да позволят животът да продължи. В противен случай ни чака разруха.

От 32-а беседа за новия живот, 11.07.2012

[83478]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Китайската мъдрост говори за две сили – Ин и Ян – представляващи негатив и позитив, или женско и мъжко начало. Свързано ли е това по някакъв начин с кабалистичните понятия? От къде са тръгнали тези представи?

Отговор: Това е открито при всички: нашият свят се състои от две противоположни сили, проявяващи се във всички сфери и на всички нива. Техният баланс определя състоянието на материята, а нивото – нейната същност, изразена в нежива, растителна, животинска или човешка природа. Всичко зависи от съотношението на противоположните сили в системата и тяхната взаимовръзка. В неживата материя балансът е неизменен, в растителната той придобива динамика и започва да се изменя, а на животинско и човешко ниво тази динамика се усилва.

Това, което китайските мъдреци са разкрили преди хиляди години, е истина. През цялата история са откривали тази истина и в други части на света. Но това няма отношение към духовното – става дума за явления от нашия свят, поддаващи се на изследване с помощта на традиционната наука, която се основава на намерението за получаване.

От друга страна, „духовното“  е намерението за отдаване. То е абсолютно откъснато от нашия разчет, от природата на нашия свят. И тук науката кабала играе роля на средство, на инструмент, на „приспособление“, позволяващо да издигне човека от реалността на получаването в реалността на отдаването. Кабала обяснява как да бъде премината тази граница между получаването и отдаването, а по-нататък – душата учи човека, доколкото той вече знае за какво става дума.

Няма друг метод способен да осъществи това преобразяване, този преврат в човек, да го преведе през Рубикон. Аз сам не мога да изтребя собствения си егоизъм, а кабала ми дава възможност да предизвикам външната сила, която да ме промени на отдаване, за да поставям ближния над себе си и чрез това да му доставя удоволствие.

Днес ближният ми е най-малкото безразличен, да не говорим за ненавистта или користното използване. В действителност, именно ненавистта се обръща в любов и колкото повече е тя, толкова повече любов може да породи. Но освен кабала, в света няма друго средство, с помощта на което можем да предизвикаме тази сила, която да измени погледа ни върху нещата.

„Хайде да си помагаме един на друг“ – предлагат прекраснодушните добряги, и ние трябва много да се пазим да не ни сложат на един ред с тях. За разлика от тях, ние не сме утописти – напротив, казваме, че човешката природа е глупава. На кръглите маси за момент изпитваме потребност от единство и веднага откриваме, че не можем, а и не желаем това.

Тогава достигаме до две крайности: от една страна, струва си да се обединим, а от друга страна, сме неспособни на това. Какво може да се направи? Ето това е истински въпрос и ние трябва да достигнем до него.

Обясняваме това дотолкова, доколкото хората са способни да възприемат и да издържат. Не разказваме, че не е възможно да се обединим със собствени сили, докато те самите не видят това. Ще ни се наложи да направим изменения в нашата практика, в съвместните мероприятия, семинари, кръглите маси, в системата на обучение, в интегралното образование и възпитание. Постепенно ще разработим методиката.

Във всеки случай, друг път за света няма и не може да има. Колкото и дълбоки да са познанията за Ин и Ян, това няма да даде решение. Но те могат да бъдат използвани като отправна точка за нашето разпространение в Китай.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 15.07.2012

[83066]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→