Въпрос: Да предположим, човек върви по улицата и някой удря лошо рамото му, като по този начин „избива“ цялото му позитивно настроение. Днес, съвременният човек търпи това, подтиска реакцията, защото от детство са ни научили да се сдържаме. Рядко става така, че да избухне конфликт.

Хора, които се сдържат, натрупват в течение на времето такова количество „неотриагирани“ обиди, които в крайна сметка се взривяват от най-малкото, най-често в семейството и излива натрупалата се агресия на близките. Това е типичен механизъм на емоционална реакция на съвременния човек.

Може би трябва да се научим да реагираме на този тласък като на нещо положително?

Отговор: Разбира се като на положително! Аз започвам да възприемам всичко случващо се, като неслучайно, в този огромен затворен механизъм.

Ако някой се е заял с мен или нещо се е случило с мен, по такъв начин ми показват къде мога да увелича своя контакт с този общ механизъм, да навляза още повече в интегрална връзка. Именно такова отрицателно въздействия ми показва недостатъчност от включването ми.

Тогава се радвам на това въздействие върху мен, защото мога още повече да се включа в общия механизъм, да стана още по-интегрален, да се изкача по стъпалата на ценностите, видения, усещания, осъзнаване на това, в какъв нов свят се намирам, колко дълбоко разбирам неговото причинно-следствено течение, неговата цел, виждането си, ролята си в него. Започвам да виждам в бъдещето, да виждам през времето.

Работата е в това, че човекът, който ми е причинил това зло няма нищо общо с това, той се явява в принципа такъв елемент от общата система, както и аз. И аз изобщо не реагирам на него – нито от гледна точка на благодарности, нито от гледна точка на отрицателни емоции, в мен към него няма нищо. Гледам на този общ механизъм, който по такъв начин ни управлява, включвайки ни във все по-голямо взаимодействие и аз се радвам много на това, защото по такъв начин придобивам нова степен на съществуване, ново ниво на живот.

Трябва да опозная, да постигна тази система, да я овладея и тогава пред мен започва постепенно да се разкрива дълбина, намираща се над материята, над тази миша дупка, в която съществуваме и си играем. Аз не искам да участвам в тази игра, искам да бъда вътре в тези сили, на този механизъм, който така управлява всички, защото по такъв начин ставам вечен и съвършен като цялата висша Природа.

Въпрос: Получава се, че при подем над възникващия конфликт и ненавист, ние излизаме от дълбината на тази сила в сливане с другите хора. Тоест тази сякаш отрицателна, негативна агресия се явява топливо за нашето обединение?

Отговор: Най-общо, да. Може да се каже и така. Несъмнено, че този отрицателен потенциал, който сме натрупали през цялата дълга еволюция е необходим. За това сме изминали целия този път, за да има над какво да се издигнем днес.

Реплика: При работа с хората, особено при групово взаимодействие, в което се подразбира определена сплотеност, се различават два етапа. Първият етап е така нареченият положителен принос, когато учащият  започва да говори: „Каква хубава методика! Какъв прекрасен преподавател! Каква група! Как ни провървя!“ А след това се започва така наречения негативен принос…

Отговор: Мисля, че тук няма да има нито положителни, нито отрицателни остри периоди. Ще има разбира се относителни, вълнообразно преминаващи подеми и падения и хората ще започнат по такъв начин да прогресират в своето разбиране, в усещането на този метод, неговата работа.

Тук ние не работим с миналото си и затова настройваме хората на това, че днес придобиваме съвършено ново ниво на познание, което сега няма с какво да сравним. Не мисля, че тук има място за обичайните за нас реакции. Може би в някакви неголеми мащаби – да, но не така, както в останалите групи и клубове.

От беседата за интегралното възпитание, 28.05.2012

[82570]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Днес много се говори за това, че жената е унизена, потисната и т.н., но не е прието да се казва, че мъжът също представлява жалка гледка.

От една страна, той всъщност е онеправдан в семейството, няма роля там. От друга страна, трябва да обезпечава семейството и да носи всичко необходимо. Но това необходимо е станало такова, че вече малко от мъжете могат да удовлетворят тази потребност. А и кризата води мъжа до там, че даже това, което по-рано е можел, вече не е в състояние да направи. Като следствие, той започва да е груб, свадлив, да бие жена си и т.н.

Отговор: Намираме се във взривоопасно състояние. Затова този въпрос трябва да се решава комплексно, интегрално: да се откриват курсове към университетите, чрез телевизията, чрез домовете на културата, вечерни курсове и др.

Тоест трябва да просвещаваме! Първо, да просветим жената, защото чрез нея просвещението ще отиде по-нататък. Второ – да решим този въпрос заедно с мъжете, които трябва насила да „закараме“ на курсовете.

Трябва да повдигнем човека от животинското ниво на нивото „Човек“, защото днес той представлява жалка гледка.

Жената е по-приспособена, по-способна и готова за промяна, защото има майчин инстинкт, силна тяга към живота, към това с всякакви средства да се задържи на повърхността. Като цяло, тя е силният елемент, а мъжът – слабият, и той трябва просто добре да се организира.

Не трябва да има безделници. Ако човек не работи, той ще учи. Ако работи, трябва все пак допълнително към това да учи, да допуснем по местоработата.

Всички трябва да минем курса за интегрално образование и възпитание. Без това нищо не може да стане. Това трябва да стане държавна програма. Даже ако тя изисква влагане на някакви пари (не мисля, че ще са големи), тя ще ни даде такъв мигновен икономически ефект във всичко, което става в обществото, че това ще е много пъти по-изгодно от всички загуби.

Най-главното е да накараме хората да идват и да се занимават, да се учат, да не чакат. Но това, безусловно, трябва да се съпровожда с широка медийна кампания, рекламираща методиката на интегралното обучение като национална държавна програма. И по принцип, това по никакъв начин не застрашава властите – те могат при това спокойно да продължат да управляват, защото ние говорим само за възпитание на обществото.

От беседите за интегрално възпитание, 28.05.2012

[82715]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Обикновено жената в семейството настоява на своето, но мъжът също иска да докаже правотата си. Конфликтът започва от нещо дребно и завършва с развод. Как да се намери компромис между мъжа и жената?

Отговор: Преди да се реши конфликтът между мъжа и жената – дайте им възпитание! Как може с това, което имаме днес, да решаваме конфликтите? Виждаме, че нищо не се решава.

Докато не ги „прекарате“ през курсове за интегрално възпитание, поставяйки пред тях най-твърди условия: те трябва да преминат през тях, иначе няма да получават помощи и различни облекчения – невъзможно е с който е да се реши каквото и да е, защото всичко ще се решава по старому.

Ако искате да преустроите обществените и семейни отношения, то за това трябва да измените хората, техните взаимоотношения. А как могат да бъдат изменени отношенията, ако не се изменят техните изпълнители? Та те ще си останат на своето. Разбира се, можете да им окажете натиск и тогава може външните отношения и да не се проявят в толкова експресивен вид.

Започнете постепенно да просвещавате хората, да им обяснявате в какво се състои системата. Включете ги в кръгли маси, в обсъждане помежду си.

По време на кръглите маси постепенно ги издигайте над решенията на проблемите, издигайте ги в общност, в мечта, играйте с тях като с деца, разкрийте във всеки от тях детето. Тъй като всички те потискат всичко това във себе си, нарочно се държат като хулигани, за да не проявят себе си – това е инстинкт за защита.

От беседа за интегрално възпитание, 28.05.2012

[82859]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Как да построим интегрални отношения в семейството? Какви свойства и признаци са характерни за мъжкото и женското поведение от гледна точка на интегралността? Или в интегралната методика няма такова определение?

Отговор: Съществува това, което е дадено от природата. Колкото и да се старая, аз не мога да бъда жена: нито в почистването, нито в прането, нито в гладенето, в приготвянето на храната, нито пък във въвеждането на порядък в дома за 10 минути – на мен това ще ми отнеме 5 часа и пак няма да има порядък. Природата не е дала на мъжа такива навици, такова отношение, движение към всичко, което се нарича дом.

Това е женска работа, женска част, женска площадка. Жената трябва да бъде стопанката в дома. Тя трябва да се чувства хазяйка, да чувства, че това е нейно.

Недостигът на възпитание в наше време предизвиква абсолютно друго отношение към дома, към семейството, но по принцип грижата за дома по природа е дадена на жената. Можете да видите при животните – който и да е мъжки индивид след съвмешателство си тръгва, а женската ражда, занимава се с малките, облизва ги, кърми ги, извежда ги на лов, учи ги как да станат големи и ги пуска в света. Това се наблюдава при всички. Така е устроена природата, освен може би през определен период, характерен, например, за птиците, когато те заедно мътят птиченцата.

При хората всичко е устроено така, че мъжът да се занимава с изкарване на прехраната, а жената – с грижа за домашното огнище. Неизбежно е! Колкото по-близо сме до природата, толкова по-комфортно ще ни бъде, по-удобно, толкова по-силно ще е съгласието между нас. Все едно, тези свойства са вътре в нас и няма как да ги потиснем в себе си. Каквито и мутанти да сме, все едно, в нас остават природните инстинкти и никакъв Холивуд, унисекс и прочее модни влияния няма да помогнат!

Затова всяко нещо трябва да бъде поставено на мястото му и да се говори за относителност на правата и задълженията на мъжете и жените. Ако не го направим, няма да има нито семейства, нито въобще друго освен отрицателна демография.

Така че, трябва да приключим с това веднъж завинаги и да не играем по свирката на различни партии, които искат да се доберат до правителството, защото са толкова оригинални и искат такива правила за тези и онакива за другите.

Аз не съм за ограничаване на правата и не съм за потискане на едните за сметка на другите. А за това, във всеки един случай да се учим от природата и да бъдем максимално подобни на нея. Това първо.

Второ. Нашият пасианс се нарежда по следния начин: за мъжа – основното е заплатата, за жената – семейството, възпитанието, децата. Неизбежно е! Виждаме, че ако жената не се занимава с това, то никой не се занимава с това! Излиза така, че следващото поколение ще е още по-лошо от сегашното. Значи трябва да направим така, че жената да е свободна – да не е заета, а напротив, свободна.

Не я заключваме сякаш тя се намира в домашен манастир или в замък. Напротив, тя трябва да се учи, да посещава университета (без значение на каква възраст е, даже и през целия живот), да премине през различни курсове, които да я просвещават постоянно, за да стане просветителен елемент за децата и мъжа. Тоест мама, майка, която се чувства като истинска стопанка в дома си, като истински стълб в семейството, от който цялото семейство получава знания, отношение към живота, възпитание и прочее.

Защото мъжът винаги се намира под въздействието на жената. Кой не се вслушва в жена си и тайно не се бои от нея? Защото всичко идва от майката – ние разбираме собствената си психология.

Затова е много важно постоянно да издигаме жената, да я просвещаваме, да я напълваме. И чрез нас това напълване ще премине вече към останалото общество. Тоест тя трябва да взема най-активно участие както в собственото си развитие и обучение, така и в обучението и възпитанието на членовете на семейството.

Ако не извършим такава революция, то ще загубим семейството, децата, демографското общество и т.н. Можем да направим всичко това чрез жената. За това е нужно само малко участие на средствата за масова информация. Трябва да бъде не само правителствена, но и световна програма.

От беседата за интегрално възпитание, 28.05.2012

[82718]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Има три правила при обединяването:

– създай си Учител,

– купи си приятел,

– оценявай всички хора откъм хубавата им страна, оправдавай ги.

Вижда се, че не е достатъчно да “си създадем Учител” и “Да придобием приятел”, а също така трябва да се отнасяме добре и да търсим оправдание за всички хора.

Трябва да се направи разлика между понятията “създай (направи)”, “придобий” и “оправдавай”. Думата “създай (направи)” предполага практическо действие, без излишни премисляния. По принцип разумът се противопоставя на действието, а “създай си” предполага действие дори в разрез със собствения разум.

Ако човек приема насочването на природата за обединяване против своето собствено егоистично желание и прави това без най-малките колебания, това се нарича “действие”.

Трябва да го правим не заради егоистична изгода, а за да изпълним съзнателно висшия закон на природата, да се приближим осъзнато към целта. В такъв случай природата играе ролята на наш Учител, когото си представяме велик, съвършен управляващ цялото сътворение.

От казаното дотук произтича, че човек трябва да започне от понятието “създай си Учител”, т.е. трябва да приеме върху себе си властта на управлението на природата над всичките си разбирания, противно на желанията на тялото си.

След това трябва да “придобие приятел”. “Придобиването” предполага да се откажеш от нещо, което си имал (пари, например) и получаване в замяна на нещо ново. За да достигнеш сливането с другарите и с природата, на човек ще му се наложи да се откаже от егоизма си, т.е. да “заплати”. С думите “придобий приятел” се подразбира придобиване на сливането с групата и с природата.

Но преди човекът да “си е създал Учител”, т.е. да е приел властта на природата и на нейния закон за интегрално обединяване върху себе си, не трябва да преминава към следващия етап – “придобий Приятел”, т.е. към стадия на сливане с “Учителя-природа”. Но след като човек си е “създал Учител”, може да започне да изисква от егоизма си, да се откаже от желанията си. По този начин може да “се придобие” сливане с природата и да се изпълнява нейният закон за хармонията в единството.

Колкото повече човекът осъзнава величието на природата като “Учител”, толкова повече това му дава сили да върви напред, към етапа “придобий си приятел”. Колкото повече чувства човек величието на “природата-Учител”, толкова повече ще може да изисква от егоизма си да се откаже от неговите желания. Всичко това е необходимо за това, човек да може да се слее с “Учителя”. Човек трябва да разбере, че Той е длъжен да направи всичко и да се откаже доброволно от всичко, само за да достигне сливането с природата.

А ако човек вижда, че не е по силите му да преодолее желанията на егоизма си, т.е. смята се за слабохарактерен – това не е истина, а просто още не осъзнава величието на “Учителя”, т.е. не разбира важността на властта на природата над него, и затова няма сили за преодоляване съпротивлението на егоизма. Когато разбере цялата важност на целта на развитието си и неговата необходимост, това ще му даде сили да се откаже от егоистичните си желания и намери сливането с природата.

Например, човек е много уморен и отива да си ляга. Будят го в 3 часа за работа с групата. Ясно е, че той ще отговори, че няма сили за това. Но ако през нощта събудим дори един уморен и болен човек с известието, че домът му гори, той веднага ще скочи на крака и няма да мисли, че е без сили, че е болен и т.н., а веднага ще се хвърли да гаси пожара и ще вложи всички сили, за да спаси себе си, близките си и имуществото.

Затова този, който наистина се опитва да си “създаде Учител” и вярва, че от това зависи живота му, може да преодолее всички препятствия, изникващи на пътя му. Колкото повече усеща, че това е живота му, толкова повече сили ще има да се бори с препятствията.

Според казаното излиза, че на този етап всичките усилия трябва да ги насочваме, за да се съсредоточим върху осъзнаването на величието и важността на “Учителя-природа”. Защото само в степента на усещане на величието й, човек е в състояние да преодолява мързела на егоизма си.

Ако човек не усеща вкуса на живота, той може и да избере смъртта. Защото човек не е в състояние да търпи страдания, т.к. това противоречи на Целта на творението, която се състои в това да наслади човечеството със съзнателен хармоничен живот. Затова, когато човек не вижда нищо хубаво в живота и не се надява на промени към по-добро, той завършва живота си със самоубийство, защото няма цел в живота.

Така че, не ни стига само достигането на условието “направи си Учител”, т.е. усещането за величието на природата. Когато в нас се появи това чувство, всички ще можем да достигнем целта – да се слеем с Нея.

А сега да изясним условието от гледна точка на  любовта към приятелите:

– създай си Учител,

– спечели си приятел,

– оценявай всеки човек от по-добрата страна.

Обикновено, когато казват “приятели”, то имат предвид двама човека, с приблизително еднакви способности и черти на характера. Тогава тези хора лесно намират общ език и дружат помежду си.

Да предположим, че двама души се занимават с нещо заедно. При това, всеки от тях влага в това начинание по равно пари и сили. Тогава те си делят и доходите по равно. Ако един от тях влага повече пари или повече сили, то си делят приходите на неравни части. Получава се, че единият от приятелите е “по-високо” от другия. Така че, двамата трябва да са равни по способности и по свойства.

Но от друга страна, можем да се учим само от онзи, който е “над” нас. Така че, за да вземеш нещо от другия, трябва да смяташ, че той знае повече от теб. Но тогава този, другият, вече не е приятел, а Учител.

Затова трябва да се съчетават понятията “създай си Учител” и “придобий приятел”: всеки от другарите трябва с нещо да отстъпва по отношение на другите. Така, както любещият баща се отказва от почивка, за да спечели още пари за детето си. Но в този случай любовта е естествена. Такава я е създала природата, за да се поддържа съществуването на света.

Но любовта към другарите не е естествена и са необходими много усилия, за да възникне. Тук изниква правилото “придобий приятел”: когато човек осъзнава, че за достигне целта на развитието си, ще му е необходима помощ, която може да получи само от другар, той е готов да потиска егоизма си, за да направи нещо хубаво за другаря си.

Човек започва да разбира, че най-важното нещо в усилията му против своя егоизъм се явява постигането на хармонията с природата в свойството отдаване и любов към човечеството и природата.

Затова може да се намери другар, който да е на едно нива с него. Но след това от другаря си трябва да направи Учител – т.е. да смята, че другарят му се намира на по-високо от него ниво.

Но човекът не е способен да усеща приятеля си като Учител, а себе си като ученик. А тогава не може да се учи от него. Затова се казва “направи”, т.е. практическо действие, когато човек трябва да застави себе си да повярва, че другарят му наистина е по-високо от него.

Затова първото условие, което всеки член на групата трябва да достигне, е усещането на това, че ти, самият си най-незначителният от всичките другари. Тогава ще можеш да оцениш тяхното величие. Както е известно, “големият” не може да се учи от “малкия”. Само “малкият” може да възприема от “големите”.

Така виждаме, че всеки от другарите трябва да се смята за най-незначителния. Това трябва да прави, въпреки егоистичното си мнение, и това се нарича “направи си Учител”. Това означава, че всеки от членовете на групата трябва да смята другарите си за “Учители”, а себе си – само техен ученик. И това е много тежка работа.

Има правило, че недостатъците на другия винаги са очевидни, а собствените недостатъци – не. А тогава изведнъж се налага да виждаме у другия само хубавите му качества, да се вслушваме в мнението му. Егоизмът на човека не се съгласява с това и са необходими големи усилия, защото тялото винаги иска да върви по линията на най-малкото съпротивление. По-лесно му е да пренебрегне думите и делата на другите, само да не влага усилие.

Затова тези усилия се наричат “създай си Учител”, т.е. ако другарят ти стане за теб учител, ти ще си задължен да го слушаш, даже ако това противоречи на желанията ти. Разумът на човека се противопоставя на това и обикновено подсказва на човека, че сам той може да бъде учител за другите, а те – негови ученици. Затова се казва с това условие “направи”, т.е. без участието на разума.

“Оценявай всеки човек откъм хубавата му страна” – т.е. винаги търси възможността да го оправдаеш. Ако човек вече е “придобил другар”, т.е. избрал си е няколко другари от групата, а с другите не желае да дружи, как все пак, трябва да се отнася към тях, въпреки че не са му приятели? Очевидно е, че не си ги е избрал за приятели, защото не е намерил у тях хубави качества, т.е. оценил ги е по-ниско от себе си. А как да се отнасяме към всички хора, въобще?

За това говори правилото “оправдавай всеки човек”. Защото това, че той не вижда в него хубави качества е не тяхна, а негова вина. Това означава, че още няма способността да види положителните качества на другите.

Всички хора са добри, достойни, а човек, който разкрива истината, започва да разбира това. Но докато не вижда това, все пак, трябва да оправдава другите хора. Човек не трябва да има никакви претенции към поведението на другите. Но не трябва да се учи да заимства от другите хора освен от членовете на групата!

(По статиите на Рабаш “Създай си Учител и придобий приятел” и “Намери си приятел”)

[72613]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

В наши дни се разкрива моментът на истината: целият свят прилича на детска градина без възпитател. Той не знае къде да се намеси и с паника наблюдава как изчезват познатите ориентири.

Това е забележително състояние. Вече отдавна говорим за него, независимо, че предполагахме, че то ще настъпи по-бързо. Сега трябва да предотвратим смутовете и безредиците, които могат да се получат в следствие на бъркотията.

Тъй като ни заплашва много болезнена криза и световна война. Ние се свличаме към нея, съгласно законите на света. Днес онези, които ”управляват” света, са загубили някогашната си сила и затова сега се замислят: ”А дали да не започнем бойни действия, за да започнем всичко на чисто, отначало”. Несъмнено има възможност за поправяне на ситуацията, да се предотврати войната, ”да омекотим” пътя – и успехът в това зависи от нас. Както пише Баал а-Сулам, ако не спрем това свличане, човечеството ще започне световна ядрена война.  Такъв е естественият ход на нещата, воден от егоизма, ако в него не се внася светлина.

Още повече, Баал а-Сулам споменава за Четвърта световна война. Това означава, че ще има кой да я води след Третата. Това възможно ли е ? Напълно. И дори много скоро.

Какво трябва да се направи? Да продължаваме с разпространението и да укрепваме единството. Трябват ни тези две мощни сили, способни да променят баланса.

Помислете си за това хубавичко. Нужни са ни колкото се може повече учители, повече възпитатели, повече ако може лектори, и ние с всички сили се подготвяме за тяхното реализиране сред масите.

Ситуацията е критична. Тъй като до сегашните прояви на кризата – това е само връхчето на айсберга, съвсем мъничко в сравнение с онова, което ни спестяват. Елита харчи огромни сили и средства, за да скрие истинското положение в света. Поради липса на друг изход, те капка по капка освобождават информация чрез медиите.

Освен това, към икономическите бедствия се прибавят екологичните: Изправени сме пред тежки катастрофи, сравнявайки ги с някогашните, а някогашните са нищо пред днешните. Очаква ни недостиг на вода, на продукти, самото ни съществуване на Земята е под заплаха. Работата не е в това да се лишим от ”хранителните запаси”, да намалим храната, да живеем в една стая – не, ситуацията е много по-лоша.

Въпрос: Значи ли това, че през целия си живот, трябва да отдам всичките си сили на обединението и разпространението?

Отговор: Да. А в останалото да се ограничим до най-необходимото – онова, от което ти с радост би се избавил, но не можеш, защото то е необходимо на тялото.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 10.07.2012

[82587]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Класическото образование осигурява преход от един клас в друг в училище, след това постъпване във висше учебно заведение и преход от един курс в следващ. Тоест при човека е построена определена ясна структура. Дори когато постъпва в университет или го завършва, той осъзнава, че пред него има етапи, степени и т.н.

След като се обединим и преминем на ниво „Човек“, там също ли има някакви етапи, степени и продължава ли развитието на човека ?

Отговор: Точно там започва развитието на Човека, защото само там започва разбирането на природата. Днес мислим само за това, как да ни е по-удобно: появи се нещо – и хайде. И тези закони, които разбираме – това са само ограничени закони, както показват проучванията на Айнщайн, Хю Еверет и други учени. Това са само ограничени, много малки закони на природата, които буквално проникват в егоизма ни, дават на егоистичното ни съзнание някаква малка светлинка и само това усещаме, само това и изследваме. А останалата огромна част от природата е скрита от нас.

Световете, по стъпалата на които се издигаме, достигайки нивото „Човек“ – са нашите състояния, ясно определени нива на разбиране. Нашият егоизъм работи също там, но не егоизъм от животински тип, а насочен към разбиране на скритите части на природата.

От беседата по интегралното възпитание, 25.05.2012

[82240]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: В груповата психотерапия съществува идея за групата като модел на света – пълен кръг. Човек, представяйки някакъв модел на поведение или мнение в кръг, и получавайки обратна реакция, сякаш доизгражда целостта на картината, която не бихме видели без тези хора. Това е в общи линии основната работа в груповата психотерапия. В методиката на интегралното възпитание не използваме ли това?

Отговор: Използваме го. Днес изобщо е прието да се работи колективно, защото не е по силите на сам човек. Само особените хора, гениите могат да работят самостоятелно, а основно виждаме, че мозъчният щурм се инициира от колектива.

Но тук се случва нещо друго.

Ако действаме на ниво футболен отбор, изследователски колектив, лекарски колектив и т.н., то събираме тяхното общо мнение на събрание, където те се съветват помежду си и достигат до някакъв общ знаменател. В колектива на лекарите такъв осреднен вариант се смята за най-благонадежден за установяване на диагнозата на болен, в колектива на физиците – за търсения, за научен напредък. И на следващия етап такива събрания, съвещания, консенсуси се повтарят отново.

В методиката на интегралното възпитание, попивайки информацията един от друг, в противопоставяне със себе си, в съчетание със своето мнение, по такъв начин се саморазвиваме и достигаме до нещо общо, но вече с висш знаменател. Тоест не слагаме просто всичко, каквото някой има, насред кръглата маса, а съединявайки се, премествайки се, в ”престрелката” един с друг, всеки от нас се обогатява от останалите.

В това, да допуснем, ставам като моите девет партньора – всички седящи. Така и с всички останали, но всеки от нас на своя основа, т.е. аз си оставам аз, но придобивам знанията, усещанията, постиженията на останалите девет. Вече виждам през тях.

И тук помежду ни се получава наистина много сериозно взаимодействие. Всеки от нас увеличава десет пъти своята индивидуална сила, мнение, знание, усещане и т.н.

Това е всичко – обикновена групова работа, в която съществуват няколко прекрасни метода, когато се разделяме на групи и след това между нас се случват жестоки взаимодействия, когато сякаш изсичаме искри помежду си и се задължаваме да достигнем до някакво остро състояние. Това всичко се използва.

При интегралната методика се използват други методи, защото нас не ни интересува максималната реализация на желанието и разума на нашето животинско, земно и егоистично ниво. Нас ни интересува подемът към следващото състояние. Ние се събираме, сядаме заедно, разговаряме помежду си, обсъждаме проблемите на обединението, съединението, всевъзможни психически постановки.

Но основното – вътре в нашите обсъждания се намира вътрешното движение към съединение, към обединение: не към взаимно забогатяване на принципа ”аз ще приема от всички останали”. Независимо, че и това съществува: аз искам да взема от всички останали, тъй като всеки от тях си има индивидуално движение към тази цел и на мен са ми нужни всичките тези сили.

И така всеки се обогатява от останалите, т.е. вместо 10 човека, се получава като че ли 100, тъй като всеки се състои от 10. Ние десетократно увеличаваме общия ни стремеж към единението.

И освен това, по време на всевъзможните кръстосани беседи, разговори, вътре в тях съществува най-главното: отварям си устата – слушам, отварям уши – чувам, само за да се обединя вътрешно с тях в едно цяло. Най-важното, когато вътре в нашата външна информация съществува огромен натиск за създаването на нещо общо, извън всеки от нас, за да бъде това обединение над нас, да се създаде такава общност, която би ни държала вътре в себе си, като капки вода, сливаща се в една голяма капка, която вече нищо не може да я раздели. Тъкмо такова състояние искаме да постигнем.

Когато се опитваме да направим това и вътре в нашите беседи прокарваме своите желания, тогава възбуждаме вътрешната сила на природата, която интегрално държи заедно цялата вселена. Ако действаме така, то се получава, че по такъв начин се формираме под въздействието на тази сила на природата.

Сами започваме да възбуждаме онази сила, която еволюционно ни е развивала и тласкала напред. Сега, тя вече не ни бута отзад със страдания, както това се е случвало по-рано, а се устремяваме към нея, и я принуждаваме да ни дърпа напред.

Защото има хора, които не желаят да се учат и тях през цялото време ги подтикват ”със сопата”. Има такива, които се движат по програмата. А има и такива, които изпреварват програмата и искат още и още. Ние желаем да се придвижваме бързо, самостоятелно да се устремяват напред и да принуждават природата да прави това. В това практически се състои цялата методика.

Тоест тази сила на природата се използва от нас съзнателно и се получава, че бягаме пред влака. Но това ни помага да се избавим от страданията, които ни подтикват отзад и ускоряват нашето развитие. Когато възбуждаме тази сила на природата и тя ни въздейства, ние виждаме, по какъв начин преминаваме тези етапи, започваме да усвояваме тази програма, да виждаме въздействието на тази сила и с нея да се опознаваме.

Ние изведнъж преминаваме в онази част на природата, където съществува целият този огромен механизъм: сили, полета, системи за управление на нашия свят и т.н., виждаме от какво се въртят атомите, молекулите, от какво всичко се обединява и как ние действаме по целия наш път, как сега си движат ръцете, тъй като всичко това произтича от там! Защото по този начин ни възбуждат природните сили и по такъв начин ние действаме.

Тоест, ние се озоваваме на нивото на взимане на решения, на ниво, където работи системата за управление и започваме да я възбуждаме, започваме да се запознаваме с нея и да бъдем нейн активен участник. На практика, вече не обръщаме внимание на онова, което се случва с нас на нашето ниво в нашия свят. Този свят сякаш отмира в нашите усещания, защото вече се намираме на нивото на силите, а не на техните следствия. И затова за нас това става основно, вече съществуваме в това. Ние сякаш се адаптираме към следващото ниво, към следващото измерение.

Ето къде трябва да се изкачи човечеството. Това състояние се нарича  ”Адам” – ”Човек”, който в нашия свят на практика не съществува. В живота всичко на всичко сме само разумни животни, тъй като се занимаваме и обслужваме своята материална, животинска част. Интегралната методика всъщност е много проста и практична. Днес наистина се нуждаем от нейната реализация.

От беседата за интегралното възпитание, 25.05.2012

[82243]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Проучване: Високият социално-икономически статус, образованието, доходът не са причина за щастие – уважението и признанието на хората носят на човек повече удовлетворение.

Проучванията показват, че след като се удовлетворят основните потребности на човек (подслон, храна, отопление и т.н.), то последващо увеличение на доходите не носи много щастие. Затова, хората могат да бъдат много щастливи само от факта, че се ползват с  уважение сред връстниците си.

Факт е, че хората бързо се адаптират към високите доходи и за кратко време се връщат към първоначалното вътрешно състояние.

В йерархията на човешките ценности необходимостта да принадлежиш към някаква общност и да бъдеш обичан, желанието за уважение и признание са веднага след задоволяване на глада и сигурността, надминавайки дори жаждата за знание. Човек може да бъде щастлив, ако получава признанието на обкръжението, независимо от ниския социално-икономически статус.

Не трябва да забравяме закона за енергията на хармонията: колкото повече човек отдава топлина и любов на обкръжаващите го хора, толкова повече той получава в замяна от тях и от Вселената.

Реплика: Кабала вярва, че желанието е цялата материя в света. То обикновено се дели на 4 групи: неживо, растително, животинско и човешко. В човек то се дели на телесни желания (храна, секс, семейство) и социални (богатство, уважение, знание). От тук психолозите осъзнаха, че най-важното, освен задоволяването на тялото, е чувството за общност. Поради това Кабала вярва, че именно след удовлетворяването на основните потребности на тялото, ако интегралното възпитание даде на хората необходимите умения за обществени взаимоотношения, всички, в крайна сметка, ще са щастливи и човечеството ще достигне до равновесие със себе си и с природата.

[81719]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съвет (Journal of Social Psychology): Трябва по-често да си казваме думи на благодарност един към друг. Продължителността и характера на отношенията зависят от чувството за самоуважение на партньора. Без да чакате другия, опитвайте се да фокусирате вниманието си върху положителните аспекти във вашите взаимоотношения. Като благодарите, вие предизвиквате признателност у партньора си. Разривът във взаимоотношенията започва с усещането, че мястото на партньора до теб се приема за даденост.

Колкото повече в действията на единия партньор е изразено разбиране, грижа, подкрепа – толкова по-често другият изпитва чувство за собствена значимост и толкова повече удоволствие има за двамата партньори в техните отношения. Доближаването до патньора по време на разговор, погледи, леки докосвания – са външен израз на благодарност.

Коментар: Няма нищо ново в тези съвети. Само как да преодолеем гордостта, как да влезем в чувствата на другия, да не мислим за собственото си напълване, а за неговото напълване с добро? Как да превърнем егоистичната любов в алтруистична? – Това трябва да се научи в краткия курс по Кабала – в действителност, това е методът за поправяне на нашата природа – от получаване на отдаване!

[81716]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→