Въпрос: Как човек да преодолее растящото равнодушие? Днес дори хората с творчески професии губят интерес към всичко, да не говорим за другите.

Да допуснем, професионален фаянсаджия е поставил с труд една плочка и седи около нея цял ден – това е, повече не може да се мръдне. Как да създаде в себе си необходимата мотивация, ако липсва такава?

Отговор: Нищо не може да се направи. Не можете да покажете на човек, че това му е необходимо. Той не е в състояние да се застави.

Нашето желание е престанало да се развива линейно. Сега то се обхваща заедно с останалите в една единна интегрална система. И ако вие не вземете и не въведете човека буквално “за ръката” в тази интегрална система, той няма да може да направи нищо, защото линейно няма да напълни своята нова, развиваща се в него интегрална система за напълване.

Това са две напълно различни системи: индивидуална/линейна и дискретна/аналогова. Сега преминаваме на аналогово, интегрално ниво и тук възниква проблемът: нараства общата умора, отчужденост – това, което е започнало с младежта през петдесетте години на миналия век. Но днес се представя пред нас в доста по-сериозен вид. Отсъствието на желание – това е отсъствие на сила, защото желанието се явява основата на цялото ни съществуване. Ако преди безразличието можеше да се преодолее с опасността от глад или наказание, то днес дори това не действа. Човек не може нищо да направи със себе си, дори и да го убиеш!

Това е и тази граница, когато за човечеството е необходима нова групова психология.

От беседа за интегралното възпитание, 23.05.2012

[81039]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Мъжът в живота си трябва много ясно да подреди своята работа по време. Днес това е проблем, защото повечето възрастни хора бездействат и не работят. Как да възпитаме малкото дете така, че то да организира правилно деня си?

Отговор: Проблемът е, че днес човек се отегчава. Той не може да бъде завладян от работата си. Всичко в живота му сякаш няма значение. И това е проблем за всички работещи, особено за офис служителите, та до ръководителите. Ръководителят се заключва в кабинета си: „Аз съм зает!“ – а в действителност се откъсва.

Същото е и с преструващите се на заети служители и чиновници от всички слоеве и нива, та чак до работниците. И това е естествено. Хората губят желание да творят, да създават, да правят нещо. Те не могат да се накарат да работят. Човек лежи, седи, мотае се…

Добре, че днес съществува интернет. Той е просто лек за скуката, защото хората са заети поне с нещо, иначе деградацията щеше да бъде още по-бърза. Макар че в такъв случай би било много по-лесно – бихме се почувствали бързо като изсъхнало растение. Всичко това е следствие от развитието на нашето желание, което е нарастнало до своя максимум и повече не може да се напълни с нищо.

А всичко е започнало още през 60-те години на миналия век с поколението на „цветята“, с „Бийтълс“, хипитата, които “потъвали” в медитация, употребявали наркотици и т.н. Това е първият сигнал.

Сега, занимавайки се с хората в интегралното общуване, ние използваме доста проста тактика. Първо трябва да се види как обществото работи над личността, колко много то я вълнува, пленява, властва над нея, колко личността започва да се прониква от възможността, желанията, целите на обкръжението, как обкръжението влияе на личността – и поради това, вече в зависимост от провежданите от нас игри, започваме да пробуждаме във всеки внимание, добро или лошо отношение, всякакви вариации, преходи в усещането, в мислите, в оценките и т.н.

Факт е, че ако правилно включим човек в обкръжаващото общество, тогава неговото желание, основа на неговто съществуване, желание, което по-рано е било много малко (не е искал нищо, и ръката си не е могъл да движи дори) – сега става десет пъти повече, защото се намира в колектив, който започва да го стимулира, да го разтърсва през цялото време.

В резултат, той се пропива от желанията на всички останали, а най-важното – пробужда се, получава малък вътрешен стрес. И това го извежда от неговото безразличие.

Мисля, че това следва да се приеме във всички работни колективи, ако те не искат да да спят през целия си живот. В крайна сметка, те все пак трябва да направят нещо за доброто на обществото. Поради това е необходимо да отидем при тях и така да ги съединим помежду им, че макар и всеки един от тях да спи, взаимно да се вълнуват един от друг. И тогава те ще имат допълнително желание, стремеж, подем и ще започнат ефективно да работят и живеят.

С децата е същото. Това означава, че обкръжаващата среда съветва личността така, че тя започва да получава желание от всички обкръжаващи и става много по-енергична, отколкото по-рано.

Освен това, такова силно желание създава в личността условие за по-нататъшно развитие. Това е не просто повишено внимание, а възможност да се издигне над другите или да омаловажи себе си пред тях, да погълне информация от другите, а най-главното – гаранция, че сме дошли до средата на кръга, усетили сме общността, чрез която бихме гледали на света и бихме решавали правилно всички проблеми.

Това е повече от висше желание, повече от висша мисъл, разум, който не принадлежи нито на мен, нито на друг. Това е нещо, което сме създали сега, със своите съвместни усилия, импулси. И това общо, родило се между нас е следващата, по-развита степен. Търсейки чрез нея, обръщайки се чрез нея към света, всеки от нас се доближава до правилното решение.

От беседа по интегрално възпитание, 23.05.2012

[81045]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: В какво конкретно се състои нашето обединение?

Отговор: Обединението се основава на това, че ние всички принадлежим към едно общество и искаме да го направим много по-справедливо, по-добро, по-милосърдно, внимателно вслушващо се във всеки човек.

Искам на всички да им е добре! Не трябва да изпъждате или отнемате парите на богатите хора. И не трябва да пренебрегвате нито един слаб обществен слой на обществото: бедни, старци, жени. Едното не трябва да се осъществява за сметка на другото.

Това е възможно при едно условие: ако отначало изградим справедлива структура в обществото, на равни начала. И от тази гледна точка ще се отнасяме към всички – по примера на семейството, където има деца, възрастни, баща и майка, много задължения, дългове, проблеми. Но ако всички седнем зад кръглата маса, то ще разберем, че трябва да подсигурим детето, стареца с лекарства, всички домакински сметки. А след това гледаме какво ни остава, разделяме си го и преживяваме с него.

Ако под такава форма, отнасяйки се към всички с любов, действаме и решаваме проблемите на обществото, то никой не би се оплакал защо сме направили това именно така. Тъй като всички биха видели и разбрали, че всичко е направено справедливо, защото новороденото има нужда от своето, и старецът – от своето. Т.е. преди всичко, трябва да постигнем съединение, с една дума, така, както е в добро семейство.

И тогава, дори да нямаме такива големи ресурси, ще се удовлетворяваме от тях, никой няма едва да преживява и да се чувства отделен. Тъй като това е основната претенция, която обикновено има човек, защото той усеща: аз нямам онова, което има другия и при това, за моя сметка.

От семинара в Торонто, 20.06.2012

[81126]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Днес семейните отношения като такива не съществуват.

Даже ако има семейство, то всеки вътре в семейството се чувства като отделен елемент, независим от своя партньор. Освен това, децата се чувстват независими от родителите или, в краен случай, много искат да бъдат такива. И родителите не желаят особено децата да ги обременяват. Всички ние, под властта на егоизма, по неволя сме разрушили отвътре семейните устои, така нареченото изграждане на дом.

Затова е необходимо да направим нещо заради нашето бъдеще. Ако днес до 70% от младите хора не искат да встъпват в брак и да имат деца, то ни очаква не много розова перспектива. Не говоря за това, че няма да има кой да изхранва застаряващото население – сега вече се сблъскваме с това, особено в Европа.

Трябва да върнем на хората очарованието на семейния живот, защото днес това напълно го няма! Всичко се прави по неволя: жените все още искат да имат деца, а мъжете са пасивни, те въобще нищо не искат.

Интегралното възпитание разказва на човек за връзката между хората, довежда го до връзка с останалите. Изведнъж той започва да усеща нежност, любов, някакви чувства към другите хора, започва повече, отколкото преди да чувства всички. А днес хората напълно престават да се чувстват един друг, достатъчно им е да общуват чрез sms-съобщения.

Интегралното възпитание предизвиква в човека добри чувства по отношение на другите, възбужда в него своеобразен сензор на обратните чувства: той става по-чувствителен към това, как се отнасят към него останалите, как той самият се отнася към сближаването, към отдалечаването. Започва да реагира на това по-чувствително и по такъв начин в него се пробужда загубеното от егоизма усещане на необходимостта от другите хора. Той ще чувства, че в това се намира източникът на топлина, радост, успех, увереност, а не в това, че ще се затвори в своята квартира като в раковина, ще обезпечи себе си с пенсия, със здравеопазване, още с някаква програма и всичко ще бъде нормално.

Потребността от топлина, от съчувствие, от взаимно общуване, което култивира в него интегралното възпитание, ще го доведе до това, че отново ще пожелае да създаде семейство.

От беседа за интегралното възпитание, 22.05.2012

[80703]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Заключение (Л.Литовченко, психолог): По данни на СЗО, самоубийствата заемат 4 място като причина за смъртността, след сърдечно-съдовите заболявания, рака и травматизма. В света повече от 1000 души на ден се самоубиват.

Дефицит на внимание: животът днес доказва, че институцията на семейството се разпада, появиха се граждански и фиктивни бракове, а децата – ничии. Преди бракът е бил гаранция за семейна крепост: едни са добивали средства за препитание, а други – отглеждали и възпитавали децата, а заедно са се грижели за възрастните си родители.

Днес е честа замяната на любов към кучетата, а след това към децата. Семейството престана да се грижи за паметта на рода си, разкъсва се връзката между поколенията, липсва достоен пример за подражание. Семейният живот се замени от компютъра.

Децата през годините изпитват емоционално-хладно отношение към родителите си. Емоционалната студенина на родителите към децата е причина за увеличаване на изоставянето на деца, на сексуалната злоупотреба с деца. На детето му липсва одобрение, за да бъде уверено в живота, уверено, че постъпва правилно.

Резултатът е забавяне в изработването на самоконтрол на емоциите и поведението. В началното училище такова одобрение в обучението децата очакват от учителя. Но ако учителят възприема ученика само като обект на труда си, не го вижда като човек, ученикът се чувства объркан: как да живее, когато и у дома, и в училище той никому не е нужен. Има нужда да умре. Тийнейджърите не могат да простят жестокостта и унижението.

Забележка: Егоизмът стигна до семейството и разрушаването му е последната брънка в унищожаването на егоистичното ни общество. След това ние или ще прогледнем за поправяне и възстановяване, или ще стигнем до това чрез световна война.

[80192]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Как да се промени човек? Как да направим неговото съзнание, разбиране, отношение към света така общи, холистични, както са всички системи?

Само тогава ще можем да ги управляваме, да взаимодействаме правилно, да съществуваме хармонично в тях. Едва тогава ще можем да се надяваме, нашият напредък да не е в тази, а в друга форма, но ще продължи нататък. Той вече няма да бъде в криза, а ще се развива в добра за човечеството посока. Това повдига въпроса за превъзпитанието, за промяната на човека.

Първо, трябва да дадем на хората интегрално образование, т.е. необходимото количество знания, обяснение за историческото движение на човечеството към това състояние.

А след това вече самото възпитание, чиято цел е да даде на хората специфични умения, методика във вид на групови занятия и семинари. Тогава той започва да чувства доколко неговата връзка с другите е симпатизираща, води до взаимно разбиране, до правилни решения, до възникване на съвършено ново усещане за себе си, обществото и природата. Той започва да чувства общата картина на това, в което се намира – цялата глобална, интегрална система.

Тоест, на първо място е знанието, образованието, а след това възпитанието.

Тези, които ще носят това знание на хората и ще провеждат практически занятия с човечеството, ще са крайно необходими. Те трябва да започнат подготовка още от днес.

Преди всичко, те сами трябва да минат всички тези състояния: да получат систематизирани знания, а след това върху себе си да почувстват всички тези изменения, които им носи интегралното възпитание.

След курсовете те ще бъдат на сериозна практика в обединение, ще чувстват промените, през които трябва да премине цялото човечество, и ще бъдат готови да изнесат тези знания и методи в света.

Длъжни сме да приложим това практически във всички страни, на всички езици. И на всяко място ще има специална методика, според мисленето, езика и други аспекти – различни подходи към различните хора.

От беседа по интегралното възпитание, 20.05.2012

[79499]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Мнение: На съвременните деца не им е интересно да слушат педагозите – хора, които, по тяхно мнение, изостават от живота. Защото прекият принцип на предаването на знания от учител към ученик е остарял.

Във всички времена учителят е бил единственият авторитет и източник на информация. През последното десетилетие децата и възрастните са разменили ролите си. Разликата във възприятието на обкръжаващия свят при децата и възрастните е колосална. Децата обработват информацията по различен начин, по-бързо усвояват данните, а на възрастните им е по-трудно да се справят с развитието на технологиите.

В младото поколение се проявява илюзията за достъпност на знанията: всяка информация може да се намери в Интернет. Чувството за собствено превъзходство разрушава авторитета на възрастните. Да се разреши този проблем при сегашното устройство на училището е невъзможно.

Казват, че с развитието на информационните технологии, необходимостта от училището отпада. Но за ефективно обучение децата трябва да се събират заедно, за да се конкурират помежду си, тъй като конкуренцията е най-добрият стимул за усвояване на знания. Второ, на тях просто им е необходим координатор на информационния поток.

Училището не трябва да изчезне, защото е единственото място за социализиране на подрастващите – именно тук те се учат на взаимодействие.

Днес разработващите образователни технологии предлагат част от задачите да се изпълняват под формата на компютърна игра. Децата, само по пътя на играта, усвояват нови знания, като неусетно се конкурират помежду си.

Третото достойнство на училището е, че е поле за общуване. Учителят трябва да стане режисьор на детските отношения.

Реплика: В нашата организация са разработени и успешно реализирани най-новите революционни методи за обучение и възпитание – виж сайт “Възпитание.тв”.

[78560]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

В крайна сметка, човек осъзнава, че не той е господар на природата, а Природата е висшата сила на света, пред която трябва да наведем глава и да съблюдаваме нейните закони.
Това са правилата на природата, с които е необходимо да съобразяваме нашите действия през целия си живот:

• Природата работи на слънчева светлина
• Природата използва само необходимата енергия
• Природата дава форма в съответствие с функцията
• Природата рециклира всичко
• Природата възнаграждава сътрудничеството
• Природата се основава на разнообразието
• Природата изисква опит в местните условия
• Природата ограничава всички излишества отвътре
• Природата разкрива силата на ограниченията

А кабала обяснява, че при спазването на тези закони, се превръщаме от вредни, в неутрални същества. И ако поправим своите егоистични свойства от антиприродни на алтруистични, то ще се издигнем на висше (вечно и съвършено) ниво на природата.

Източник:  Сайт на интегралното образование

[78015]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище (А.Варга, к.п.н.): Семейната институция сериозно се променя. Тъй като всички формални причини за брака изчезват! Защо ни е необходим? Ако отстраним емоционалната страна, няма никакъв смисъл да се женим. Особено ако си представим градското, правещо кариера семейство, където мъжът и жената работят, нямат деца и нямат представа, че децата се нуждаят от двама родители. Днес всички домашни задължения са прехвърлени на някой друг :  децата отглежда бавачка, къщата чисти домашна прислужница, храним се в ресторанти. По-рано в семейния живот се е изисквало участието на всеки неин член, необходими са били поне двама, за да се чувстват комфортно.

Сега, както през Средновековието, детството изчезва като социална категория. Руши се информационната бариера между поколенията. Ако преди, за да порасне детето трябваше да се научи да чете, днес може просто да гледа телевизия и да влезе в интернет. И  бабата , и внучето гледат едни и същи неща по телевизията. Не е ясно как и на какво да го учат, защото изчезна идеята, че детето се нуждае от нещо специално.

Ние нямаме обща културна представа какво представлява възпитанието на детето в семейството. Всеки започва със свое собствено безумие: или детето едновременно учи четене, танци, аритметика и тенис, или до шест – годишна възраст му слагат памперси. Проблемът е, че принципите, които са помагали на родителите социално да се адаптират, не действат при съвременните деца.

Социализацията на децата днес  става в интернет, а не в училище, на двора или в кръжоци. А възрастните не успяват да са в крак с всички тези технологии и вече не могат  да контролират децата си.

[78256]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Този разговор се посвещава на жените и на най-важната за тях тема – семейството, което в наше време преживява тежка криза. Броят на разводите непрекъснато расте, както и броят на хората, които изобщо не желаят  да създават семейство и да раждат деца.

Една част от жените предпочитат да посветят живота си на кариерата и не искат да се обвързват с деца. От друга страна, все повече жени, на възраст 30-35 години,  мечтаят да имат семейство и деца и страдат, че не могат да намерят партньор и да се омъжат. А сред вече омъжените представителки на женския пол, с деца, става все по-разпространено мнението, че разводът е най-лекото и добро решение на всички проблеми.

Очевидно, че пред нас стои заплаха от изчезване на семейството като единица на обществото. Раждаемостта се е снижила до такъв размер, че през 21 век ни грози демографска зима, а населението на Земята постоянно старее. В какво е причината и има ли изход от това положение?

Всичко се дължи на това, че развитието ни изцяло се гради на растящия егоизъм. За многото, стотици години от нашата история, извървяхме дълъг път, преминавайки от едни ценности към други, стремейки се към богатство, власт, знания. А в наши дни става така, че човек не го привличат нито от парите, нито от властта, нито от знанията. Всичко се намира в криза, а всъщност това е вътрешната криза в човека.

Разочарованието и депресията стават най-разпространените заболявания в света. Хората не искат да се женят, да имат деца. Децата не желаят да живеят с родителите си, при което настъпва такъв дълбок разрив между поколенията, какъвто никога не е имало. Всичко това говори, че в съвременния човек възниква някакво съвсем ново вътрешно изискване, което може да се нарече залез на семейството, демографска зима.

Тази тенденция е валидна за всички страни. Видно е, че това не е случайност, а някаква програма, заложена вътре в природата, която ни води към такова развитие. Всеки иска да се обособи – да има собствена стая или дори жилище. И това е всичко! Нима може да се направи нещо, ако вътрешният стремеж на човека и усещането му са такива?! Това е зовът на времето.

Виждам как рано сутрин майките водят малките деца в ясли или в детска градина, за да ги оставят там за целия ден и да отидат на работа. И често това не е, защото жената се нуждае от заплатата. Тя просто иска да види света по друг начин. В нея живее стремеж да се чувства свободна и да не се затваря само в семейството.

Сякаш сме надраснали предишните биологични рамки на семейната структура, в които сме съществували инстинктивно, като всички животни, и сега ни трябва нова семейна връзка, достойна за човешкото ниво.

От 19-та беседа за нов живот, 02.02.2012

[77050]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→