Въпрос: Искам да попитам: как да завоювам мъжкото сърце? С какво да го подкупя?

Отговор: Жената започва с това, че показва на мъжа, че е влюбена в него: възхищава се на това колко е велик, умен, какъв герой е – ободрява го, сякаш той е малко дете.

По това малкото дете и възрастният мъж с нищо не се различават един от друг. Нужно е през цялото време да му се осигурява усещане, че той е силен, голям, умен, единствен в света!

По този начин жената го привързва към себе си подобно на малко кутре, водено на верижка. Където и да отиде тя, той ще я следва, защото се нуждае от одобрението й като от въздух. Това е начинът, по който тя най-добре привързва мъжа към себе си.

Освен това, тя започва малко по малко да го «дресира», да го приучва към най-различни форми, показвайки му, кое е приятно на жената, а кое – не. Защото сега той постоянно иска да получава потвърждение на това, че тя се възхищава от него, обича го и го цени. И затова трябва да му се показва, че той ще получи всичко това, но само при условие, че проявява към нея отношението, което й харесва. Издавам ви всички тайни…

Жената започва да предава на мъжа впечатлението от него, основано на неговото поведение спрямо нея. По този начин тя го учи на това, как той трябва да се отнася към нея, показвайки му какво поведение й е приятно и какво ще я накара да направи такива ответни действия, които ще му бъдат приятни.

Въпрос: Как мога да му дам усещане, че той е голям, без да се принизя? Как да му дам да разбере, че той е цар само дотогава, докато аз съм царица?

Отговор: Това е прекалено тежко и много задължава. Мъжът не иска да има царица до себе си. Жената трябва да го цени без предварителни условия, така, както майка цени сина си. Майката винаги обича своето дете и го цени, независимо от качествата му.

Ако жената казва на мъжа, че той е велик, тогава той наистина е велик, а не при условие, че великата е тя. Ако той е умен, това не е защото тя е умна. Оценката му трябва да е независима, но никой освен нея няма да му каже такива думи, каквито ще му каже тя, и затова той ще бъде привързан към нея.

А едва след това тя започва да предявява условията. Ако той прави нещо не както трябва, тя демонстрира своето недоволство, изразявайки недоволството си върху лицето си, досущ надвиснал дъждовен облак. Той е много чувствителен към настроението й, защото през цялото време иска да вижда възхищението й, да се чувства мъж, «мачо»: ако не силен, тогава умен, ако не умен, тогава герой.

И ако тя показва, че той я разстройва с отношението си и заради това тя не може да се отнася към него със същото възхищение, с което той вече е свикнал, тогава той започва да търси, по кой начин да спечели нейното разположение, за да получава комплиментите и пак.

Мъжът има нужда от комплименти в много по-голяма степен, отколкото жената. По този начин го приучават към хубаво, правилно отношение. И тогава той наистина ще свикне да се отнася към нея така, както тя иска и както й се нрави: уважително и добре, и ще я цени. Но той цени не самата нея, а нейното отношение към него. С това се подкупваме един друг, не трябва нищо друго освен това.

За да възникне обичта в семейството, изначало не е нужно нищо особено. Достатъчно е просто да ни е приятно да се намираме един до друг: да се гледаме, да се докосваме, да ядем храната, приготвена от другия, да се грижим един за друг. А всичко останало се изгражда като резултат от играта.

От 196-а беседа за новия живот, 09.06.2013

[133235]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Да допуснем, че родителите организират клубове за своите деца-юноши, където те могат да устройват обсъждания. Но в тази група един или двама от юношите са проблемни деца, намиращи се в силна депресия, която може да зарази останалите. Какво да правим?

Отговор: Ако общуването между юношите става сред природата, то трябва малко да се по-отпуснат със задушевни песни около огъня, за да не се затворят в себе си и да се започне разговор отдалече.

От какаво човек се чувства добре в живота, от какво зле? Нашата природа се стреми единствено към добро. А ако се затваряме, ако гризем себе си, занимаваме се със самоизяждане, нима се наслаждаваме? Тогава защо не бягаме от това?

Що за сила съществува в мен, която постоянно ме тласка в състояние на отчаяние, тъмнина, пустота? Може би това е, с което трябва да се боря по някакъв начин. И ако се боря, то тогава откривам в себе си такива противодействащи сили, които ме повдигат на определена висота в изкуството, литературата, науката, спорта и т.н.

Затова трябва да приемаме всичко, което е в човек, дори самото депресивно състояние, което по принцип подтиква човек към по-добро, но само тогава, когато той не се затваря вътре в себе си като пъшкул.

Напротив, състоянието на недоволство ни тласка напред. Значи трябва да го направим градивно. А това е възможно само с помоща на обкръжаващата обстановка, когато един човек тегли напред, друг назад – и затова между тях възниква възвратно-постъпателно движение. Те се проверяват един друг, контролирайки общото движение между себе си и т.н.

С други думи,  депресивните деца трябва да се подържат с това, че тяхното състояние може да бъде творческо.

Множество известни писатели, композитори, учени са изпитвали депресия и за да излязат от нея, са се занимавали със съзидание. Това за тях е било лекарството, спасението. Те са подарили на човечеството класически шедьоври, именно благодарение на това, че са успели да се издигнат над своята депресия и да я използват правилно.

Как да използваме съзидивно отчаянието, проблемите, разочарованията, депресиите – това, което днес е тъй разпространено в света и се излива като пренебрежително, отричащо отношение към всички и всичко. Защото от тези състояния се заражда следващото човешко, обществено, държавно и национално състояние.

Затова не бива това  състояние да се отхвърля и да се смята за нещо не добро. Напротив, трябва да се стремим да обърнем силната отрицателна енергия в положителна.

Oт телевизионата програма „Беседи с Михаел Лайтман“, 12.12.2013

[132374]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Искам да изясня мястото на човека в природата. От една страна, животът на съвременния човек, в определен смисъл, е по-нещастен, отколкото дори този на животните. А от друга страна, в резултат на интегралното образование човек може да се превърне в супермен, виждащ бъдещето, пред когото са открити всички възможности?

Отговор: Но за това ти трябва да излезеш от своето “аз“ и да почувстваш другия като самия себе си. Чрез това се издигаш над своя егоизъм. Така вече не мислиш за материалната полза. Издигаш се над този човек, като какъвто познаваш себе си днес, и се включваш в една велика мисъл, така наречения “замисъл на творението“, желаейки да го реализираш с всички сили.

Тогава започваш да разбираш, че за неговата реализация трябва да запознаеш всички хора с него. Това те издига над животинското ниво. Започваш да се отнасяш по съвършено друг начин към всичко – точно толкова добре, колкото го правиш към себе си. За теб няма да има разлика между неживата, растителната, животинската природа и хората – към всички ще се отнасяш с любов.

Въпрос: Но тогава какво място в природата ще заемам аз?

Отговор: Ти ще отъждествяваш себе си с общия мозък, заключен в природата, с всичката тази сила, система, и действително ще се издигнеш над всички други създания, над всичко съществуващо, защото ще знаеш, разбираш и влияеш на великия замисъл на природата, на нейната програма. Ще внесеш в тази програма този недостигащ свободен параметър, който преди е бил случаен, поради това, че ти не си приемал самостоятелно участие  в тази програма.

А сега, когато участваш в замисъла като независима личност, добавяш в него мощност. Благодарение на теб, цялата нежива, растителна и животинска природа ще започне да чувства добри промени от страна на замисъла на творението, на тези сили, които я управляват и поддържат живота в нея. Накрая цялата природата ще започне да се успокоява, достигайки хармония.

Въпрос: А какво ще почуства тогава кучето ми?

Отговор: Кучето не може да почувства нищо друго, освен добър или лош животински живот. Но когато човекът поправи себе си, това ще повлияе също и на животните: ще подобри здравето им, ще им осигури по-комфортни усещания. Защото сега твоето куче страда само заради теб.

Ако ти имаш лошо настроение, то твоето куче чувства това. Има случаи, когато стопанинът е потопен в депресия и след време неговото куче също се нуждае от антидепресанти от отчаяние. Всичко става заради хората. Така че си струва да приложим усилия, било то и заради своите кучета!

Въпрос: Преди мислех, че човекът се намира на върха на пирамидата – на ниво, по-висше от всички останали: неживо, растително, животинско. Но сега се съмнявам, че това е така. Къде е моето място в цялата тази система на природата?

Отговор: В резултат на егоистичното си развитие, човекът се е смъкнал на дъното на пирамидата, вместо да бъде на върха ѝ, тъй като усеща себе си най-нещастния от всички. Но ние можем да преобърнем тази пирамида! Неживото, растителното и животинското ниво усещат връзката си със замисъла на творението, с неговата програма, докато човекът – не. Ние пак сме управлявани от нея, но без нашето съгласие, без да се сливаме с нея.

Трябва да доведем себе си до сливане и тогава действително ще се окажем на самия връх на пирамидата. Целият свят ще ни принадлежи! Ще се издигнем над пространство, време, движение, случайност. По такъв начин, човекът ще премине от света на материалните предмети и ежедневни сметки, оказващи се грешни още утре или дори в следващия момент, и ще се изкачи на нивото на мисълта.

Въпрос: Кой е по-умният: човекът или природата?

Отговор: Разбира се, че природата е по-мъдрата! Кой кого е създал? Природата е и по-умна, и по-силна от човека!

Въпрос: Какво означава за човек да се окаже на върха на пирамидата?

Отговор: Да бъде на върха означава да се слее със замисъла на творението. Тъй като от страна на природата в човека е заложена способност да достигне разбиране и постигане на цялата програма на творението, на своя собствен замисъл, той се издига на същата степен, както и цялата природа.

По такъв начин той се слива с този замисъл и се включва в него, достигайки съвършенство. Това и означава да бъде венецът на творението – затова е създаден човек. Именно поради това днес страдаме – това е началото на правилната потребност да достигнем това положение.

Въпрос: Можем да направим прост извод: ако се научим да чувстваме който и да е страничен човек, така както чувстваме сами себе си, то ще видим бъдещето!?

Отговор: Правилно!

От 305-та беседа за новия живот, 23. 02 2014

[132320]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Често хората, които дълго време живеят заедно, по същество не се познават един друг. В интегралната методика има упражнение „Запознаване”, когато съпрузите започват отново да се запознават един с друг: жената казва, как тя вижда мъжа си, а той – как той вижда себе си и т.н. Сравнявайки това, те разбират, че не знаят много един за друг. Възможно ли е такова упражнение да се направи с подрастващи?

Отговор: Това упражнение е много полезно, но то трябва да се прилага бавно. Защото на човек му е много трудно да излезе от себе си и да започне да възприема света чрез друг, още повече противоположен на него. А е още по-трудно в този процес да се включи детето, тъй като то винаги вижда родителите си да общуват на чисто битово ниво. Затова за него е най-добре да се присъедини към интегралното взаимодействие, когато родителите говорят помежду си за някакви общи проблеми.

Аз знам това по себе си. Родителите ми бяха лекари, майка ми – гинеколог, баща ми – зъболекар. Те често разговаряха на професионални теми. Майка ми се занимаваше с научни изследвания в своята област и разказваше за това на баща ми, а аз подслушвах.

Като момче ми бяха интересни сексуалните проблеми и проблемите в гинекологията. След това аз задавах на майка ми въпроси относно тези теми и тя много деликатно ми обясняваше всичко. Впоследствие, това ми даде много.

По този начин детето се формира под влияние на тези разговори и дискусии, които се провеждат между родителите. Работата не е само в това, че то е включено в професията на родителите си, то се включва в технологията на връзка, на комуникация между тях.

Въпрос: Как да постъпят родителите , ако при обсъждане на семейните проблеми виждат, че детето им подслушва?

Отговор: Нека да подслушва, а после може да го повикат и да му обяснят за какво са говорили. Това ще го научи на правилно взаимодействие и впоследствие, то точно така ще построи своето семейство. Знаем по себе си доколко са ни въздействали тези стереотипи, които сме получили от родителите си, виждайки как те общуват помежду си, обсъждат различни житейски ситуации, спорят, съгласяват се един с друг. Всичко това се наслагва и влиза в нас.

Може специално да изчакате, когато детето се прибере от училище и умишлено да започнете разговор по каквато и да е тема, красиво да я обсъждате, като не се карате, опитвайки се да намерите общо решение. Да предположим, че вие говорите в кухнята, а то ходи наоколо и се вслушва в разговора ви. Можете дори да го попитате за мнението му, включвайки го съвсем неочаквано в дискусията. А след това, постепенно то само ще проявява желание да участват в семейните съвети.

От ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман“, 11.12.2013

[131299]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Усеща ли животното цялата природа като една система, общите взаимовръзки?

Отговор: Да, усеща, но само на своята степен.

Въпрос: Именно за това ли животните могат да предчувстват бъдещето?

Отговор: Животното може да усети само някакво предупреждение за своя живот, но не е способно да се издигне по-високо от грижата за своето животинско съществуване. Това се нарича инстинкт. Животното се чувства свързано с общата система, но тя му предоставя знание само на животинско ниво. То знае какво предстои да се случи и затова е много по-внимателно, отколкото човек, и се държи по-умно.

Животното няма да се обърка! То разполага с всички необходими знания за живота, които се наричат природни инстинкти. Но в човек това го няма.

Въпрос: Ако имах такъв инстинкт, навярно моят живот би бил много по-добър: нямаше да имам дългове към банката, язва на стомаха и постоянен стрес?

Отговор: Под въпрос е кое е по-добре. Защото ако имаше такъв инстинкт, ти щеше да си животно, а не човек. Животното притежава всички знания за добър живот, усещане за връзка със замисъла на природата, но в човека няма нищо такова. Но защо? Защото на човешко ниво е невъзможно да получиш връзка със замисъла автоматично, а е необходимо да я придобиеш за сметка на своето развитие.

Този потенциал е заложен във всеки човек, но е необходимо да се подхожда към него последователно. Невъзможно е да хванете първия срещнат и да започнете да го убеждавате в тази необходимост! Тази потребност трябва да съзрее в човек. Ако той чувства, че трябва да знае бъдещето, то аз мога да го науча как да го прави.

Въпрос: Аз съм съгласен да уча! Изключително ми е необходимо знание за бъдещето, което ще разреши всичките ми проблеми: ще ми обясни, как да се отнасям с децата си, със съпругата си, каква професия да си избера?

Отговор: Ти ще разбереш абсолютно всичко. И ако имаш такъв важен въпрос, който те води до отчаяние, изискващ разрешаване, значи, че си способен да го направиш.

След завършването на курса по интегрално образование, трябва да достигнеш това усещане, че всички хора се явяват неделими частици от една система, без никаква разлика помежду си – включвайки и теб самия. И като начало е достатъчно да се сдобиеш с такова усещане дори само към един човек, но непознат, не към свой роднина.

Въпрос: Значи, ако почувствам непознат човек като самия себе си, с това ще създам в себе си способност да виждам бъдещето?

Отговор: Да, защото ти ще придобиеш интегрален орган на чувствата, излизайки от своя егоизъм, да допуснем, в мен. Излиза, че ти трябва да ме усетиш така, както усещаш самия себе си. Ако можеш да почувстваш нещо, което не е в теб, така, все едно е в теб самия, то тогава за теб ще се разкрие цялата реалност. Отворил си своите органи на възприятие и можеш да виждаш всичко около теб в истинския му вид.

Въпрос: Защо не мога самостоятелно, със своя ум, да се обучавам на интегрално мислене, а ми е необходим още някой?

Отговор: Относително кого ще излезеш от себе си, ако няма никой друг? Това не е абстрактна философия, а изисква много упражнения и действия, в които проверяваме своите „за“ и „против“. Това не е толкова просто, защото ни е необходимо да излезем от усещането за нашето „аз“ навън. Това е първото условие на интегралното мислене.

Излизайки от своя „аз“, започвам да усещам това, което се намира извън мен, и по тази логика, усещам всичко! Все едно разтварям сферата на своите усещания, която има 5 нива за пълното постигане на тази реалност!

От 305-а беседа за нов живот, 23.02.2014

[132213]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Всички революции на човечеството са искали равенство – не на минимално ниво на живот, не равенство между скитници в пустинята, а равенство в нормални условия, които се полагат на народа. Такива, при които данъците да не са в ръцете на малцината ”докопали се” до властта, а в съвременната епоха – до парламента.

Днес животът ни по своята същност е извратен: правителството събира пари от гражданите, а след това правят каквото си искат с тях, никого не питайки нищо. ”Вие сте ни избрали – сега ни оставете да постъпваме така, както ние смятаме за добре”. За нуждите на обикновените хора никой не се грижи. Народът работи и плаща данъци, а правителството ги получава и харчи по свое усмотрение.

Така е навсякъде по света, при всички режими. Всъщност, това не е демокрация и не е либерализъм, а само една голяма корупция.

Как да поправим ситуацията? Само по пътя на човешкото обединение. Но много хора се стараят да се възползват от това, в желанието си да се домогнат до властта, да се възкачат и сами да разпределят средствата.

И това няма да престане. В крайна сметка, корупцията ще достигне такива мащаби, че до народа няма да достигат дори трохите. Целият свят се сблъсква с този проблем.

Ще помогне само всеобща система за просвета, благодарение на която хората ще разберат, какво трябва да направят и какво държавно управление им е необходимо. Тогава вече няма да могат да ги манипулират и на техен гръб да построят поредното корумпирано правителство.

Тъй като те ще видят, ще познаят, че в тяхното единство е заложена мощна съзидателна сила, позволяваща не само да се отърват от ненужното, но и да изградят онова, което им е необходимо. Единствено тогава, в просветен народ, може да се изгради нещо ново.

Нищо друго няма да помогне. Колко умни глави спорят и коментират политиката, кредитите, данъците, бюджета, но всичко това е една голяма заблуда, зад която се крие борбата за власт, за стола и топлото място. И никой няма да има полза от това, освен ”щастливецът”, докопал се до стола.

През цялата човешка история, по времето на всички формации, липсата на масова просвета е бил основен проблем. Ограмотяването на народа без реално обединение – това все още не е необходимото образоване.

От урок по ”Предисловие към книгата Паним меирот”, 20.03.2014

[130730]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Интегрално възпитание, Клипове, Образование - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще стане, ако успеем да разпространим в света методиката на интегралното образование? В света ще се възцари пълно изобилие – ще има за всички препитание, комфортен живот и няма да се налага да работим повече от 2 часа на ден?

Отговор: Ще достигнем даже повече: ще поправим себе си така, че изобщо няма да ни се налага да работим. Не само, че роботи ще работят за нас, а въобще този материален свят ще се изпари и ние ще стигнем до свят на сили, вместо въображаемия свят на предметите.

Ще започнем да използваме цялото ни знание, цялата наука и сили в полза на човечеството, съгласно взаимните договорености, приети в обществото. Такъв преход ще се извърши постепенно, в зависимост от готовността на обществото.

Въпрос: Значи и кризата в медицината, и неправилното използване на лекарствата, също ще се поправи и ще се превърне в добро използване?

Отговор: Лекарствата ще се използват по добър начин, докато съвсем не отпадне необходимостта от тях. Повече няма да ни потрябват лекарства. На междинния етап, разбира се, ще използваме само лекарства, които носят полза. Не можеш да тровиш с вредни лекарства хората, които усещаш близки.

Въпрос: Не разбирам как може да изчезне кризата в екологията, заплашващите ни явления, които са готови да се случат? Природата също ли е свързана с нашите успехи в разпространението на интегралното възпитание?

Отговор: Ако установяваме равновесие на човешкото стъпало, това влияе на нивото на силите на всички по-ниски степени. Проблемът е в това, че не чувстваме тези сили. Ако преди 150 години ти бях показал електрическа батерия, ти не би повярвал, че в нея има някаква скрита сила. Тогава ти си разбирал силата на огъня, динамичната, потенциалната сила, но не и електрическата.

После започваш да разбираш, че електричеството притежава сила и си готов да повярваш, че чрез акумулатора може да работи по-голяма машина. Ако бях ти показал малка кутийка и ти бях казал, че това е атомна бомба, притежаваща силата да взриви цял Манхатън, ти не би повярвал. Това, разбира се, би те разсмяло, та нали са ти известни размерите на Манхатън?

Днес обаче вече вярваш, че на 5-то авеню може да мине обикновена на вид кола с такава неголяма кутийка вътре, която да се взриви и да превърне целия Манхатън обратно в индианско село. Преди сто години това би ти се струвало невероятно, но днес сме поумнели и такава ситуация изглежда съвсем реална.

И това същото се отнася към нещо още по-тайно – към духовните сили, действащи в света. Те са много по-скрити и милиарди пъти по-силни от атомната енергия. Тези сили не просто “действат“ на този свят – те го управляват!

Въпрос: От това ледниците могат ли да спрат да се топят?

Отговор: Ако се възвръщаме към равновесие с природата, то всички нива под нас също се уравновесяват.

Въпрос: И всички ще могат да видят тези сили?

Отговор: Ще видят тези, които постигнат, които са вътрешно готови, но за това е нужно да построим прибор вътре в себе си.

От урока по „Предисловие към книгата „Паним меирот“, 09.03.2014

[129517]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Много ми е близко вашето обяснение за мястото на човека, в резултат на своето егоистично развитие, оказал се по-ниско и по-нещастен от всички същества в природата. Поглеждайки към своето куче, аз му завиждам за живота му: то не се измъчва с никакви въпроси и няма никакви проблеми. Единствената му грижа е да се нахрани.

В същото време, когато човечеството се бори за своето оцеляване, то не си задава въпроси за смисъла на живота. И тъкмо сега, когато сме достигнали до някакво относително благополучие и не се борим за парче хляб, изведнъж изниква въпросът: ” За какво ми е цялата тази игра, която се нарича живот?”

Излиза, че цялата ни мъдрост, развитие, разум не струват нищо, защото не получаваме отговор на този основен въпрос. Какъв трябва да е следващият етап на нашето развитие? Можем ли да видим бъдещето си?

Отговор: Ако има въпрос, неудовлетворено желание, недостиг да видим бъдещето, то видимо сме способни да намерим и отговора. В историята дори е имало хора, способни да предсказват бъдещето. Интересното е, че бъдещето вече съществува! Въпросът е само в това, ще можем ли да се свържем с него?

Щом се развиваме посредством програма, заложена в природата, то видимо бихме могли да я разкрием, да я прочетем, почувстваме. Тъй като тя вече съществува в природата, като баланс на сили. Астрофизиците, изучаващи космическия живот, също казват, че цялата Вселена е една мисъл. И това са прекалено материални хора, учени, естествоизпитатели, и все пак те заявяват, че ние се намираме в поле на мисли.

В природата е заложена програма за развитие, на която се подчиняваме. Ние сме продукт на тази програма и цялата ни еволюция преминава по нейния сценарий. Тази програма управлява баланса на силите в природата, в резултат на което елементарните частици са се съединили в обекти и тела и така се е развила цялата Вселена, започвайки от Големия Взрив и до ден днешен.

Как тогава да разкрием този скрит пласт на природата? Известно е, че основният и по същност единствен закон на природата, определящ всичките ни усещания, разбирания, възприятия, е законът за подобие по свойствата. Законът за подобие гласи следното: ако усещам нещо, то е само защото това свойство под някаква форма съществува и в мен самия.

Ако виждам жълт, червен, бял цвят, ако чувам някакви звуци, усещам различни вкусове, ако нещо различавам в своите усещания, това означава, че в мен присъстват същите тези сили, същите свойства, както в наблюдаваното явление. Тъкмо по тази причина аз мога да го усетя. Едното определя другото – вътрешният ми модел съответства на външната картина.

Убеждаваме се в това по примера с нашите деца, които не забелязват много от нещата в този свят, докато не им ги обясним, покажем, не им помогнем да ги усетят, опитат на вкус. Излиза, че е възможно да развием усещане за бъдещето вътре в себе си.

Можем да познаем бъдещето, ако изучим каква природа се намира над нас. Ако цялата Вселена е една голяма програма, както в компютър, и ни въздейства една мисъл, един замисъл, то ще трябва да се приближим до него, да разберем неговите планове за наша сметка. Как можем да се свържем с него? Какви органи за усещане, вкусове, сензори, разсъждения ще ни се наложи да придобием, как да подготвим разума и сърцето си, т.е. желанията и мислите, за да усетим бъдещето?

И тук се сблъскваме със сериозен проблем. Тъй като природата, ако говорим за нея като за висш замисъл, който поддържа нашето съществуване и властва над нас, е напълно интегрална, кръгла, взаимно свързана. Тя не се разпада на отделни елементи: нежива, растителна, животинска, човешка, на отделни цветове, звуци. В природата всичко се съединява в едно единно цяло, неразривно свързано помежду си.

Човек, в резултат на своето развитие на планетата Земя, също постепенно разкрива все по-тясната взаимна връзка между всички. Независимо, че за нас тя не е желана и всеки би искал да се скрие в соя ъгъл, за да не го безпокои никой. Но така не  става, и ние с всеки изминат ден разкриваме все по-голямата зависимост между всички и зависимостта на всеки от всички.

Дори научните дисциплини все повече се преплитат помежду си. Навсякъде действат едни и същи закони, едни и същи действия и отношения, само че под друга форма и по тази причина разделяме: закон за твърди тела, течности, газове, плазма. Всъщност, при природата няма никакви разлики – само ние ги подразделяме на отделни раздели: биология, зоология, механика, електротехника, изучавайки всеки предмет по отделно. Ние просто не сме способни да обхванем всичко в едно цяло, цялата тази интегрална форма заедно.

За да разберем поне малко природата и да можем да я управляваме, ние я разделяме на отделни предмети. Но вече съществуват много направления, свързващи няколко предмета заедно, като например, моята първа специалност: биокибернетика. Създаваме все повече такива съвместени науки, тъй като разбираме, че всичко е единно.

В древността, когато науката все още не е била дотолкова развита, учените са притежавали универсални знания във всички области, например, Леонардо да Винчи. Всеки от великите хора е бил мъдрец, философ, тъй като философията е включвала в себе си всички знания за природата. Но в последствие така сме развили познанията си за природата, че един човек вече не е бил в състояние да усвои всичко това. А след това се е стигнало до разделяне на отделни предмети. Но по същество, това е една система.

Затова си струва да се научим да чувстваме, да усещаме, да знаем, какво е заложено във висшата програма, която ще управлява живота ни в дадения момент, в утрешния ден, през следващите години. Познавайки я, ще можем да научим, какво ще се случи с нас след смъртта ни. Тъй като нашето съзнание, чувства, знания няма да умрат заедно с белтъчната маса на тялото, когато то престане да съществува. Това е друга материя – това са сили, които не изчезват. Ще разберем за живота извън тялото, ако станем интегрални, като цялата природа, и започнем да се доближаваме до нейната програма.

За тази цел трябва да развием в себе си интегрален орган за усещане, за да може целият свят, цялата природа, всички хора, да се обединят в една единна система и да не останат никакви разлики помежду тях. Ако изградя своето възприятие така, че аз и всички останали се обединим в едно, то изведнъж бих се почувствал живеещ в много по-високо измерение, спрямо днешното. Аз ще усещам програмата на природата, нейните сили, посредством които тя ни управлява всички заедно.

Може би се страхуваш, че ще загубиш себе си като се свържеш с останалите? Но знай, че тъкмо за сметка на това ще започнеш да опознаваш самия себе си.

От 305-a беседа за новия живот, 23.02.2014

[128934]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

В днешно време неувереността в утрешния ден става все по-забележима. Развили сме високи технологии, психологически методи за промяна на обществото и човека, инструменти за управление на човешките маси и за тяхно объркване – и при всички тези знания и постижения в науката за това, как да управляваме човека, ние не властваме над самите себе си.

Тъй като всеки следващ ден за нас е с въпросителен знак. И това е основният проблем, че човек не властва над своето бъдеще: дори над най-близкото, над следващия миг.

Възможно е да не усещаме нужда от такава власт, защото сме свикнали ден след ден да живеем без такова знание за бъдещето. В действителност, това е голяма трагедия. Тъй като, ако знаехме, сигурно бихме били уверени в това, как да се отнасяме към бъдещето, това би ни избавило от всички погрешни действия спрямо самите нас и природата. Това би ни издигнало на следващото стъпало на развитие.

Тук възниква въпросът: способни ли сме на това? Знанието ни за бъдещето – това означава яснота по въпроса за живота и смъртта, отношението към децата и тяхното възпитание, което трябва да им дадем, да ги насочим как да си изберат специалност, как да създадат семейство. Това би ми позволило да разбера, струва ли си изобщо днес да се ставам от леглото или не.

Такова виждане и усещане за бъдещето би ни избавило от многобройните проблеми. Не бихме се въвличали от множеството действия, които в крайна сметка не водят до никаква полза, а само до вреда. Тъкмо обратно, бихме използвали това време за нещо полезно.

Целият проблем е в нашето отношение към бъдещето. И тъй като не знаем как да се докоснем до тази точка, ние се чувстваме нещастни. Подсъзнателно човек се захваща за мига, като животно, при всичкото си желание да разбере бъдещето. Усещането на това  несъответствие между ”аз искам” и ”аз съм неспособен” унижава човека и го превръща в още по-жалко създание от обикновеното животно.

Животното просто живее, както живее, а като му дойде времето – умира. То не се замисля върху живота и смъртта, действа инстинктивно. Обикновените хора се отнасят към живота по същия начин, без да си задават въпроси за бъдещето и за тяхната реализация. Но човек, който се е издигнал поне малко над ежедневието, замислящ се за съдбата си, изграждащ планове, надежди за светло бъдеще, вижда доколко това не е в негова власт.

Много човешки знания са посветени на този стремеж за разкриване на бъдещето, за прогнозиране на явленията, в краен случай, на времето. С това се занимават психологията, философията, политикономията, икономиката. Но всички тези икономически прогнози и многочислени графики в крайна сметка не отговарят на реалността.

Намесват се някакви неочаквани фактори: войни и отношения между държави и хора, които не могат да бъдат предвидени предварително. Цялата човешка история, в резултат на която ние сякаш натрупваме опит и поумняваме, изобщо не ни помага за бъдещото ни развитие. И това ни довежда до още по-голямо отчаяние, представящо ни бъдещето още по-тъмно и неизвестно.

Ние по мъничко осъзнаваме колко сме незначителни и нещастни. Нанотехнологиите се развиват до такава степен, че ни предоставят необикновени възможности, да изграждаме от молекулите всичко, каквото пожелаем, започвайки от храната. И в същото време, тази власт се разпростира дотолкова, доколкото ни е дадено в ръцете. А въпросът за бъдещето си остава тъмен: За какво и защо? Дори да удължим живота си до 200 години или до 500, бъдещето си остава не по-малко плашещо ни, отколкото днес.

Още като деца сме питали: ”Какво е това животът и смъртта? Какво е днес и какво е утре?”. Пораствайки, ние забравяме тези въпроси, отвлечени от тях от хормоните, учението, кариерата. Но каквато и да е продължителността на живота ни, ако в нея има нещо неизвестно и следващият миг не може да бъде предсказан, то това задрасква човешката ми същност.

Така стигаме до откритието, че съществува сила по-висша от човешката, която управлява човека и човешкото общество, еволюцията. Разбира се, че ние не създаваме сами историята, както някои обичат да казват. Съществува програма за еволюцията на човека, която се задвижва все по-интензивно, секунда след секунда, сравнявана с еволюцията на неживата, растителната и животинската природа.

И ние сме подвластни на тази програма на еволюцията така, както и животните. Ние само реализираме желанията си, мислите, които се пробуждат в нас всяка секунда – разкриваме ги в себе си съгласно някаква висша програма и сме принудени да ги изпълняваме.

Излиза, че в природата има някаква скрита програма, действаща относно цялото неживо, растително и животинско ниво в света, а също и по отношение на човечеството. Независимо, че човешката програма видимо се отличава от онази, действаща в останалата природа. В крайна сметка, в своето развитие ние все пак достигаме до въпроса: ”За какво живеем?”, а животните – не.

Този въпрос: ”В какво се състои смисълът на моя живот?” ни безпокои все повече и повече. Аз мисля, че този въпрос вече е в центъра на човешкото общество и подсъзнателно човек се върти около него, правейки всичко, само и само да разбере, за какво той живее. Или в крайна сметка се опитва да изтрие този въпрос от своето полезрение и да не го забелязва повече, съществувайки днес, както вчера, а може и утре – без да си трови живота с липсата на отговора на този въпрос.

Затова цялото развитие, което ни се е случило за последните години, е необходимо за изясняването на този въпрос. Човечеството все повече се стреми към това. И ако това не се случи, то човечеството напълно ще деградира, повсеместно ще се разпространят наркотиците, антидепресантите, семействата ще продължат да се разпадат, хората ще загубят вяра в бъдещето и няма да искат да имат деца. Ако няма ясен отговор за утрешния ден, то и днешният не струва нищо! Затова човек ще се старае да изживява всеки ден така, че да страда по-малко, т.е. ще глътне някакво хапче, за да се потопи в полу дрямка и така да приключи живота си.

Тоест, въпросът за смисъла на живота все повече се пробужда в човечеството и чака отговор. Тъй като някъде през 70-те години на ХХ век, т.е. преди около 50 години, човечеството се е развило до такова ниво, че теоретически може да обезпечи всеки спрямо нуждите му. Човек се избави от страха за насъщния. Ако някъде не достигат някакви продукти, то това е от липса на достатъчна организираност. Но по същество, цялото човечество произвежда стоки в достатъчен обем, за да осигури цялото земно кълбо.

Никога до сега в историята не е имало токова състояние. Хората винаги са живеели подобно на животните във вечно търсене на прехрана за днешния и утрешния ден. Ако днес някъде не достигат продоволствията, то това е поради липса на ред, на взаимна помощ, на правилна връзка между нас. На практика, може да подсигурим всеки. Но тъкмо в най-развитите държави проблемите са и най-големи, свързани с нежеланието на хората да живеят.

Всичко е в упадък: културата, образованието, науката – никъде в нищо не става обновяване. Няма устрем напред, няма мотивация. Младото поколение е наистина нещастно поколение. А нали вече не се борим за самото оцеляване и задоволяване на животинското тяло. Ние не можем да отговорим на човека в нас на въпроса: Какво ни носи бъдещето, за какво живеем? Излиза, че животното е нахранено, а човекът няма отговор на своя въпрос и няма и да го получи. Затова се спускаме до животинското ниво и някак си преживяваме. Хората не желаят да се учат, не искат да работят, задоволявайки се с минимума за съществуване, и така съществуват.

Тази тенденция се отразява на съвременна култура и образование. Затова, ако питаме за мястото на човека в природата, то е най-неблагонадеждно, по-лошо от цялата нежива, растителна и животинска природа. Човек се спуска по-ниско от всички останали – такъв се оказа крайният резултат на нашето развитие.

От 305-а беседа за новия живот, 23.02.2014

[128446]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→