Мнение: Учените твърдят, че за да се чувстваш щастлив, трябва да имаш петима доста близки приятели. Такива, с които не само поддържаш тесен контакт, но и споделяш душевните си преживявания, несгодите, а също така споделяш приятните жизнени моменти, имаш общи интереси и еднакво хоби.

Но възможно ли е това в съвременните реалии на сивия и агресивен мегаполис? Разпространена е ситуацията, когато съседите по етаж не се познават помежду си и не си знаят имената, но не само това, дори не знаят как изглеждат живущите във входа. Равнодушието е продължение на безотговорността. А безотговорността е причина за различни социални беди – от бардака пред входа до бардака в страната.

Защото общество, което е лошо съединено във връзките помежду си, където съседите не общуват, а понякога се отнасят враждебно един към друг, лесно може да бъде разрушено отвън или отвътре. В такова общество хората могат лесно да бъдат манипулирани, тяхното съзнание и енергия да бъдат насочвани в неправилна посока.

Самотни, без другарска подкрепа, водени от страх и поддаващи се на паника хора лесно извършват неадекватни действия, на които при други житейски ситуации никога не биха се поддали. В такова общество ценността на човешкия живот рязко пада. Защото това е животът на непознат за мен човек, дори може би и настроен враждебно към мен. Недоверието и страха, както знаете, водят до агресия.

Такова общество може лесно да бъде доведено на границата на гражданска война. В такива моменти хората не само физически, но и емоционално стават беззащитни, дезориентирани и затова лесно управляеми. Това е много опасна ситуация, когато до теб няма другар, съсед, към когото да се обърнеш за съвет, за помощ, просто да си поговорите и да се усетите в безопасност, да се усетите като част от добросъседския свят.

Реплика: Само системното интегрално възпитание, основаващо се на подобието ни с Природата, е способно днес да създаде връзки между хората, усещане за общност, да ни доведе до нова връзка, до едно единно желание, в което да се пробужда усещането за висшия свят.

[128122]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Проучване: Времето, прекарано от едно дете в училище, качествено може да се сравни с времето, прекарано от престъпник в затвора. Всяко място, където човек е лишен от свобода, държан против волята му, е затвор. И училището е просто такова място.

Децата нямат избор: те са длъжни да ходят на училище, искат или не, в каквото и да е настроение и независимо от техните собствени желания. Ето защо, всички ученици толкова се радват на болестта, освобождаваща ги от училищната каторга.

Разбира се, между училището и местата за задържане има разлика: затворът е наказание за престъпление, а на училище са осъдени всички деца на определена възраст. Но в затвора има по-голяма свобода: не се изисква да прекарваш цялото си време върху точното изпълнение на това, което надзирателите изискват ежеминутно от теб. Въпреки че за неизпълнение на заповеди се наказват и учениците, и затворниците.

Оказа се, че повечето деца са нещастни, докато са на училище, и особенно в началото на новата учебна седмица. Образованието в този вид, в който съществува, довежда учениците не само до депресия, но и до самоубийства.

Децата са принудени по цял ден да изпълняват указанията на учителите, а вечер у дома да подготвят уроците за следващия ден. Тези ученици, които не се справят със задачите, получават наказание, лоша оценка, учителския и родителския гняв, често и обществено порицание пред целия клас, подигравки от по-добрите ученици. Напълно достатъчно за невроза, а в по-тежки случаи – за самоубийство.

Проблем на училищното образование е системата не толкова за обучение, колкото за идеологическа обработка и възпитание в лоялност към властта.

Оценката и поощренията само влошават ситуацията: поощренията вредят на обучението.

Децата се раждат с инстинктивна потребност да се учат на това, което ще им помогне за нормално функциониране в света, те искат да знаят, да се забавляват, да се запознават, изследването на нещо ново е вродено човешко желание за знание и любопитството не може да бъде задоволено.

Нараства процентът на децата, които са на домашно обучение, обучавайки се у дома, самите деца вземат решение какво да научат и с какво да се занимават. Скоро традиционните училища ще бъдат разглеждани като варварски, защото те правят деца нещастни, угнетяват ги и излагат на постоянен психологически натиск.

Реплика: Училището все още е вид институция, създадена за производство на хора изпълнители, които са били необходими по времето на Чарли Чаплин. Отдавна е необходима промяна на училището, но дори и тези, които се борят за нова система в образованието, нямат единно мнение. Проблемът е това, че никой не разбира структурата на новия свят – интегрален, единен, взаимосвързан, към която човек трябва да се приспособи, интегрално да влезе в структурата на света. А промяната на човека е възможно само чрез метода на интегралното възпитание.

[125675]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Образование - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще правят милиардите хора в интегралното общество, без постоянна физическа работа? Или ще измислят някакви облагородяващи Земята действия, които да я превърнат в разцъфтяваща градина?

Отговор: Хората ще се занимават със своето духовно развитие, ще се самовъзпитават и ще възпитават децата си.

Въпрос: За какво да възпитаваме децата, ако те знаят, че в бъдеще за тях няма да има  работа?

Отговор: Нима човек трябва да работи през цялото време? По време на първобитното общество хората не са работили толкова много, те са седели около огъня, пели са песни, танцували. Защо ние трябва все да работим?!

Аз живея в богат район, всичките ми съседи са заможни хора: бизнесмени, летци, адвокати. Всеки ден те излизат в шест часа, водят децата си на градина, отиват на работа, а от работа се завръщат в къщи към 7 – 8 часа вечерта. Тоест 13 – 14 часа те са извън къщи, в офиси, учреждения, в производство. Децата им почти през целия ден са на училище в детските градини, където атмосферата не е особено подходяща. Всички те съществуват от само себе си, въртейки се в нещо изкуствено създадено от самите тях или от обществото. Те взаимно се обслужват.

Човек щастлив ли е от това? Не! Той сякаш се намира в каменоломна, която постоянно се върти и го смила. Нима това е живот?!

От ТВ програмата ”Глобалната криза”, 15.09.2013

[125698]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Аз имам съмнения относно вземането на колективни решения. Невъзможно е да седиш с часове в кръга и да обсъждаш различни, случайни въпроси. Може би след такова обсъждане, решението ще се вземе от един човек? Иначе това ще отнеме твърде много време.

Отговор: Мисля, че хората ще се занимават основно с такива обсъждания в кръга. И могат да работят по един час на ден, и то не всички. А през останалото време ще търсят такива решения – как да се уподобят на Твореца, смятайки това за основно занимание и да се наслаждават от него. Все още не разбираме как е възможно това, но така ще бъде!

Това ще е смисълът на техния живот. Освен консумиране на храна и необходимата лична поддръжка на тялото, останалото време ще бъде посветено на: 24 часа в денонощието в мисли и 15 часа действие. Човек постоянно ще е зает само с  това, да създава все по-тясно съединение с другите, все по-вътрешно и по-чувствено, физически или виртуално. Докато не започнем да разкриваме, че физическото тяло изобщо не съществува и целият този свят ще ни се струва илюзия.

Всяко случайно решение ще се взема колективно. Това ще е естествено. А откъде, например, някой може да знае по-добре от останалите? Това вече и сега така работи. В големите фирми стотици участват в управлението и във вземането на съдбоносни решения. Нима могат да се вземат решения от един човек, ако онова, което до вчера ти се е виждало реално и правилно, днес предизвиква смях, или обратно.

Човек не е способен нищо да направи сам. Ако той желае да се уподоби на Твореца, то тогава, как ще работи сам? Това не е онази форма, която ни позволява правилно да се изградим. Затова днес нямаме друга възможност. Отмина времето на талантливите личности, изявените политици, икономисти, лидери. Днешният ръководител с нищо не е над другите и сам не е способен да взема решения. Всичко е в упадък. Та нали започнахме ново развитие, и то трябва да е колективно, интегрално!

Затова трябва да посъветваме всички ръководители да организират групи за вземане на решения. Това вече се случва, защото хората интуитивно усещат, че тези решения са много по-ефективни. Но сега се събират и спорят и всеки налага своето мнение. И постепенно, опирайки се на собствения си опит, ще открият, че по такъв начин не може да се достигне до вярното решение. Теоретично сякаш всичко е правилно! А на практика излиза, че не е така, не дава добри резултати.

Тогава ще им се наложи да се вслушат в нашите съвети. Че групата трябва да изяснява въпросите без да спорят помежду си, а само отменяйки се относно центъра на групата, изяснявайки мнението на висшия. Там трябва да присъства Творецът, който трябва да ни даде крайното решение. Това ще означава, че нашето решение е интегрално.

За такова обсъждане са необходими десет човека. Затова в органите на държавното управление има всевъзможни комисии, парламенти. Хората дори от егоистична изгода вече са разбрали, че цялата власт не може да се даде в ръцете на един човек, както някога, когато са имали Цар. Необходимо е съединение; дори нека то да е егоистично, или духовно.

От урока по подготовка към конгреса, 02.01.2014

[124736]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Съвременният човек живее в много сложна ситуация, когато старите модели на поведение вече не работят. Така той интуитивно търси нещо ново. В този смисъл може да го заинтересува интегралният модел на поведение. Но, естествено, нужно му е някакво практическо значение на този модел.

Отговор: Дайте му егоистична практическа значимост. Не трябва да се стесняваме и скриваме думата „егоистична“. С какво нашият модел се явява печеливш за човека? С това, че с негова помощ той достига алтруистичното ниво на егоизма.

За да постигне алтруистичното свойство, той е длъжен в нещо да пожертва егоизма си. Но това не е жертва, защото той влиза в кръг от хора, без да се задължава с нещо и без да се подписва под нещо. Той е готов да послуша и да поговори с другите. Още повече, че там се събират съвършено непознати за него хора и срещата не е свързана нито с пиене и хапване, нито с флирт и ухажване.

И все пак е желателно да се избират хора със сходни качества, защото говорим за единство, интегралност, а към интегралността са близки хора, които са подобни един на друг, защото им е по-лесно да се обединят помежду си.

Започвайки да работим с тях, ние не им поставяме абсолютно никакви предварителни условия, а напротив, казваме им, че от това техният егоизъм само може да спечели.

Въпрос: А как да им покажем това?

Отговор: Никак. Елате и вижте! Вие ще се почувствате добре, ще усетите топлина, по-голяма увереност, безопасност, облекчение в живота си и ще се научите как да преодолявате трудностите. Психологически ще ви стане по-лесно да възприемете всичко, което е в този свят.

Най-напред ще ви дадем нова психологическа основа, с помощта на която ще преодолеете по-голямата част от проблемите, защото ще бъдете защитени. Разбира се, защитеният човек се чувства здрав, весел, при него се увеличава производствената дейност, подобряват се отношенията на работата, в семейството и т.н.

Тоест, ние не продаваме на човека нещо слепешката, а казваме, че той ще почувства именно това и дори може би още след първото практическо занятие.

От ТВ програмата ”Интегрален свят”, 24.10.2012

[123040]

Filed under: Възпитание на децата, Образование, Общи - Няма коментари→

Въпрос: Аз мисля, че на съвременния човек  му трябва ясна представа, за онова което се случва в света. Той получава поток от информация за катастрофи, природни катаклизми, социални проблеми, но ясна представа за това няма.

Отговор: Естествено, ние трябва да виждаме цялата система, като цяло. Но съвременният човек за сега няма вселенски страх от предстоящото бъдеще. За това трябва да е на друго ниво, да има много по-широк кръгозор, да умее да разпознава далечните хоризонти.

Аз мисля, че обикновените хора ще почувстват това, когато природата започне да ни пробужда със сериозни катаклизми, които ще потресат човечеството: над тях ще надвисне нещо невиждано, а ти не си в състояние да предотвратиш това.

Онова, което се случва в обществото, може някак си да се смекчи, да се завоалира, да избяга някъде, да се скрие. Човек все още не е достигнал до състоянието на притиснатия заек в кюшето, към когото пълзи змията. Тук вече нищо не можем да направим, защото самата природа ще ни тресе, довеждайки ни до осъзнаването, че всичко това е – фаталната, зла съдба.

Желателно е, човек да осъзнае това, не по време на самото действие, а предварително, за да си представи и разбере, как да го предотврати.

Всичко това, трябва да бъде отразено в учебника за интегрално възпитание, разказвайки за природата на самия егоизъм, и за това, че в нашия свят няма с какво да го поправим – нямаме никакви инструменти за това. Ние сме ръководени от желанието за напълване, да наситим себе си, дори за сметка на другите, или просто да унижим другите, тъй като издигайки се над тях, аз се усещам много по-комфортно. Тази огромна егоистична сила работи във всички посоки.

Егоизмът – е единствената сила на природата. Всички физически, химически, биологически, генетични закони, са производни на егоизма. Целият наш свят – е един огромен егоизъм: желание да получаваме, желание за напълване, желание за избор, желание за укрепване, за достигане до голям комфорт и т.н.

При това, аз винаги чувствам и измервам своето състояние спрямо обкръжението. Ако в ръката си имам една пръчка, а съседа има две, аз вече се чувствам ощетен.

Получава се, че в нашия свят няма сила, която по някакъв начин да усмири егоизма. Къде е втората сила, която би могла да го уравновеси? Тъкмо нея трябва сега да намерим.

А да намерим тази сила можем само в добре организирано общество, което виждайки приближаващото се цунами, започва да се обединява така, че чрез добра и правилна връзка помежду си да проявят алтруистичното свойство, когато всеки се включва към всички в едно единно цяло. И тази сила ще противостои и на индивидуалния и на общия егоизъм. Когато и двете сили се озоват в нашите ръце и ще можем с тях правилно да работим, тогава ще достигнем до системата на равновесие – правилно отношение към себе си, към обществото, природата, мира.

От ТВ програмата ”Интегрален свят”, 24.10.2012

[122968]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как правилно да почувстваме потребността, желанието на 99%  от човечеството и правилно да го напълним?

Отговор: Не ви е нужно да чувствате потребностите на 99% от масите. Във всеки от тях има цял набор неосъзнати или полуосъзнати желания: храна, секс, богатство, слава, власт, знания. И вътре в тези шест вида напълвания, които желае човек, има още стотици дребни потребности.

Ако ще се ориентирате, как именно желанието преобладава във всеки човек, то на това няма да има край. Всяка минута той ще назовава нещо друго: ”Искам това и това, и това…”. Когато заведете малкото дете в ” Детски свят”, то е заслепено от изобилието на играчки и хваща ту една, ту втора, ту трета. Същото е и с нас.

Затова няма смисъл да изследваме техните конкретни желания – те при всички са еднакви, като постоянно варират, като на спектрална снимка: някои по-големи, други по-малки.

Трябва да доведем хората до това, че всичките им желания, каквито и да са били, се свеждат към стремежа да се обединят между тях. Тогава те ще разкрият тази сила, която ще ги напълни.

При това не е важно, какви именно желания ще имат! Не са задължени да ги изразяват, не трябва да се разделят с тях. Нужно им е да осъществяват такива действия, да преминават такива състояния, които ще ги доведат до обединение. И тогава в тях ще възникне усещането, което не само ще напълни желанието на всеки, но и ще създаде между тях допълнително обединение. Така ще осъзнаят, как именно могат да се напълнят.

Продължавайки да участват в тези действия, започват да виждат, че силата на единението, която намират в колектива, може да реши всичките им материални проблеми: здраве, финанси, съхраняване на семейството, възпитание на децата и така нататък. Колкото и да е странно, но тази положителна сила, която възниква при обединението на егоисти е способна да заличи абсолютно всички лични и обществени рани, ако хората се издигат над своя егоизъм и се обединяват помежду си.

Затова няма значение, кой какви конкретни желания има. Никога не се задълбочаваме в хората. Опитайте да проведете запитване на улицата, хората да назоват десетте най-важни за тях желания и ще видите, че всички говорят за едно и също: за децата, за здравето, за семейството, за работата, за проблемите с парите… При всички е едно и също.

Всеки проблем може да се реши, като седите в кръг, обсъждайки го помежду си и притегляйки при това вътрешната светлина, за да ви помогне. Това се нарича молитва на мнозинството.

От беседа с групите, 24.11.2013

[122168]

Filed under: Възпитание на децата, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да подготвим хората за правилно общуване на семинарите по интегрално възпитание и образование?

Отговор: Преди всичко, трябва да отработим всички условия за връзка между нас. Всеки трябва да разбира, че другите имат свое мнение и то може да е правилното.  За да разкрия сам, себе си и да почувствам мнението на останалите, да не допусна то да мине покрай мен и да не се затворя в себе си, аз трябва да пречупя себе си, да се принизя пред другите.

Тук трябва да има някаква определена техника, психологически подход. Някой говори, а аз в този момент се опитвам да изключа егоизма си. Играем на това. Отначало слушам, какво говори другият, а след това трябва да повторя всичко, каквото е казал той. Човекът може да говори глупости, но малко или много да е сврързано. А аз се тренирам в това, да го слушам.

Тъй като, може да не се чуваме един-друг. Как мога да се анулирам за да ви чувам тъкмо вас, без да ви поправям и без да влагам в себе си вашите думи, вече заедно със своите корекции и добавки, а включвайки се във вас? За целта, аз трябва да се принизя, да ви взема за еталон, и по такъв начин да се ориентирам.

Така се учим да се чуваме и да се самоотменяме един пред друг. Това първо. По-нататък преминаваме към втория етап, когато се тренираме да говорим по същество, а не безразборно.

Сега трябва да изразя някаква мисъл, която трябва да бъде много   конкретна, ясна, логична. При това я произнасям с уважение към останалите, с включване в тях, както се държат родителите по отношение на децата, т.е. от някакво по-високо ниво.

На първото занятие ви гледах отдолу-нагоре, като еталон, а сега – обратно. Аз говоря някакви сериозни думи, логично изразявайки се, опитвайки се да ”вляза” във вас, за да ме разберете, да приемете това, за да улегнат думите ми във вас.

Всеки е длъжен да си приготви някаква реч, при това да е достатъчно логична, точна, засягаща работата или нещо друго – без значение. Важното е да го слушат. Ние винаги смятаме, че другият говори глупости. Но за каквито и глупости да говори, да предположим за раците, които вчера е ял в ресторанта – основното е, че аз попивам думите му и вървя след тях. А сега аз внасям своята глупост и я предлагам логично, ясно, за да усвоят всичко това останалите.

Така учим участниците в семинара, как моментално да се принизяват и да слушат другия и как моментално да се издигат и да влияят на другия. При това, всичко трябва да се прави от гледна точка на основната задача – по-пълна комуникация и взаимно разбиране, а не да си припомнят един на друг, някакви обиди и да не се плетат дребни интриги. Тъй като, сме задължени да сплетем в кръга общия си образ.

Поставете в средата на кръга, например, чиния и насочете всички към това, че в нея трябва да усетим себе си, като допълнение един към друг. Да допуснем, този другар е логистиката, другият е технологията, третият – монтажът и т.н. Важното е, че заедно усещаме себе си, намиращи се в една чиния.

След това се учим да си казваме един на друг само добри думи, при това максимално искрено. Играем на правилните, добри, доброжелателни хора, учим се да се отпускаме: ”О! Ето, вие се усмихнахте. А сега, изпейте ни, някаква песничка от далечното детството”.

Накарайте ги да са като децата, да се отпуснат, да се успокоят, да се откъснат от всичко негативно, което ги заобикаля, да разкажат пред всички нещо от детството или за първата си любов. Искаме да ги „измъкнем от фрака”, да ги привикнем към това, че помежду си могат да бъдат просто хора.

И само след това, като ги научим на всички условия за връзка, ние преминаваме към семинарите, на които започваме да изясняваме, защо ни е необходима интегралност. Защо, когато намерим между нас общия интеграл, този сбор е едно стъпало по-високо от нас и като кран, ни издига на следващото ниво за усещане и разбиране? Защо прекарваме всичко през нашите чувства, макар че не се признаваме в това и не го разбираме? Защо човекът е чувстващ елемент, а не строго логичен? Нашата логика само се облича в чувства и в това е нашата грешка.

Така, постепенно ние започваме да говорим, че трябва да се издигнем към новото ниво на усещания, към включването един в друг.

От ТВ програмата ”През времето”, 23.09.2013

[121930]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Съобщение: Икономическите проблеми, с които никак не могат да се справят на Запад, изменят социалните навици: в САЩ и Европа рязко нарасна броят на младите хора, връщащи се под крилото на своите родители – ще минат години, докато младите хора могат да спечелят за собствено жилище. За Америка това е малка социална революция – деца-бумеранги (връщащи се).

Същото се случва и в Европа: 67% от испанците на възраст от 18 до 29 години живеят с родителите си, причините са икономически. В Италия този показател е 61%. Подобни са данните във Великобритания, Ирландия, Полша и навсякъде експертите сочат, че това е резултат от икономически проблеми. Като цяло – пред нас е уникален пример на връзка и взаимопомощ между поколенията.

Реплика: Най-общо, това говори за обстановка на егоистично развитие, която се наблюдава повсеместно, егоизмът изчерпа себе си, но засега се усеща само някаква пустота, а по-късно – прозрение, страдание или осъзнаване, необходимост от по-нататъшно развитие – към постигане на смисъла на съществуването, т.е. разкриването на Твореца.

[114893]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Съообщение (гл. педиатър на Русия, А. Баранов): 40%  от руските юноши и девойки имат отклонения в репродуктивната система, които могат да доведат до пълно безплодие, а 40% от причините за безплодие се коренят в детска възраст. При това положение е трудно да си представим как може да се реши острият демографски проблем в страната. Министерството на труда и социалната политика призна: надеждите за промяна в катастрофалната демографска ситуация в страната не се сбъднаха. Лекарите смятат, че е необходимо да се отделя по-голямо внимание на опазването на здравето на подрастващите.

Реплика: Никой от настоящите проблеми не може да се реши веднага, защото те възникват само за да осъзнаем колко е порочна нашата егоистична природа. И само чрез преодоляването на егоизма, всички наши проблеми могат да бъдат решени

[114500]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→