Въпрос: Как да преподаваме методиката на обединението, ако връзката с другите предизвиква рязко неприемане в някои слоеве на обществото?

Отговор: Да, има такива слоеве на обществото, където се отнасят рязко отрицателно към връзката един с друг и преднамерено си развалят отношенията, за да очертаят границите на владение на всеки: това е мое, а това е твое и не се намесвай на моята територия.

Днес така става навсякъде: всеки се старае максимално да се отдели и никого да не засяга, за да не го докосва никой и него. Цялото поведение на човек е доста “политически коректно”: аз не ви безпокоя и вие не ме закачайте. Но заедно с това, в такова общество има много проблеми, болести, нерви, стресове. Всичко това се предава на семейството, на отношението с децата.

Човек не е създаден от природата, зa да се намира постоянно в продължителен стрес. Това, че стресовото състояние вече става навик, е още по-лошо. Това е известен проблем и много силно се усеща от хората в скъпите райони.

Основно, това е проблем на средната класа. По-обикновените хора са по-открити и живеят по-иначе. Затова те имат по-малко медицински проблеми, не им трябва личен психолог за всеки, както за “белите” или “небесни вратовръзки”.

Колкото са по-обикновени хората, толкова им е по-лесно да се обединят и толкова са по-здрави. Но обезпечените хора, имащи всички възможности да се погрижат за себе си, страдат много повече от тежки заболявания.

В такива условия защитната сила на организма принуждава човек да се затвори към останалите с вежлива маска и да пази своите граници. А навикът става втора природа и е много трудно да се избавим от нея. Още повече, че това се поддържа от обществото и е станало норма на живот.

Това е много проблематично отношение, навличащо ни много неприятности на всички нива: от най-ниските, тоест здравето, до отношенията с децата, към природата, пораждаща всички пороци на съвременното общество и генетични изменения.

Човек не е устроен, така че да се чувства самотен и да се отнася към другите само като към чужди хора. Създадени сме от природата такива, че по степента на своя растеж, все по-тясно, в съответствие с възрастта ни, да сме свързани със семейството. Но ние не правим това.

Бебето е неразривно свързано с майката на телесно ниво, а с възрастта, тази връзка става по-душевна, но външна. По степента на възмъжаването си от бебе до дете, до подрастващ и накрая до възрастен човек, все повече се отдалечава от майката.

Сякаш, вече не се нуждаем от нейната грижа и не се молим – “на ръце”. Но е необходимо да допълним тази връзка на душевно ниво. А ние не го правим и в това е причината за всички проблеми. Всички проблеми и болести са предизвикани именно от липсата на връзка.

От урок по писмо на Рабаш, 20.05.2014

[135569]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Здраве, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как в бъдеще човек ще измерва своя успех в обществото?

Отговор: Оценката за успех ще бъде обратна в сравнение със сегашната: т.е. доколко, без да отчитам своя егоизъм, правя всичко за благото на обществото. Аз изхождам само от ползата за него и нищо не очаквам за самия себе си. Това е безкористното служене на хората.

Вместо да използвам другите, да служат на моя джоб и на моята гордост, аз използвам сам себе си, за да им служа. Това е обратен на егоизма подход, който се нарича отдаване или отразена светлина. Благодарение на нея ние започваме да виждаме реалността през съвкупността от хората и това, което наблюдаваме, се нарича духовен свят.

Въпрос: Какво е това висш свят, как да го видим?

Ответ: Трябва да преобърнеш себе си: вместо през цялото време да мислиш за себе си, започни да мислиш за другите. Това е обратно възприемане на реалността, към обществото и към целия свят. Вместо да използвам другите за собствени цели, аз използвам себе си в името на другите.

Въпрос: Какво може да даде сила на човек за такъв поврат?

Отговор: Към това могат да го подтикнат или големи страдания, при които по-добре смърт, отколкото такъв живот – но няма да му се отдаде да умре и затова се налага да се промени, да преобърне себе си от егоизъм на отдаване. Или да обезпечим ново образование, изучаване на ”науката за обединение”.

И тъй като се отнасяме с добро към хората, то не искаме да чакаме, те да получат такива удари, които да ги принудят да се обединят, независимо от цялата съпротива на природата им – ние предлагаме да използват методиката за обединение още сега.

От 364-та беседа за новия живот, 29.04.2014     

[135251]

Filed under: Възпитание на децата, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Кой не се е влюбвал през живота си? Огромни сили се крият в това чувство. Сили, движещи всички нас и активиращи цяла каскада от вътрешни импулси. В тези „приливни вълни“ се съдържат разнообразни елементи, с които не умеем да работим правилно.

От една страна, влюбването е страстно сексуално влечение, а от друга страна, е по-дълбоко чувство, любов, изискваща интимна, съкровена връзка.

От какво се състои любовта? В какви цветове е подреден нейният спектър? В какви граници блести този брилянт? Как да го шлифоваме, така че той да не избледнее, а обратното – да блести все по-ярко? Явно, ако не се научат на това, хората и занапред ще „затъват“ в „поредицата от препятствия“, която ще поставя пред нас съвместният ни живот.

Наред с другите сфери, любовта днес също се оказва в криза. Започваме да разбираме, че в същността си любовта е майсторство, което трябва да овладеем. Не ни достига умението да обичаме… (още…)

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Във всички хора ли трябва да се пробуди желание към духовното?

Отговор: Духовното желание ще се пробуди после, а засега хората искат просто напълване: усещане за пълнота в живота, жизнена сила, радост, вдъхновение. А в момента нямат нищо от това. Вече нищо не им носи удовлетворение: нито покупките, нито децата, кариерата, музиката, изкуството дори и футбола.

До сега спортът даваше на хората голяма част от удоволствията в живота. По всички ТВ канали показват или спорт, или кулинарни програми. Но и това скоро ще спре да носи удоволствие на хората – ще дойде ново стъпало и никакви опити да се пробуди интерес към спорта в хората вече няма да помогнат.

И тогава само ние ще успеем да предоставим на човечеството лекарство. Съединявайки се с наша помощ, хората ще получат чрез нас духовно удовлетворение, даже без да знаят за неговия висш произход. Радостта ще дойде към тях от висшата светлина, но те няма да почувстват светлината, а просто наслаждение, и затова ще започнат да работят над своето обединение и все по-силно ще се присъединяват към нас.

А ние ще работим заради тях. Те ще ни задължат на тази работа за хората, благодарение на която ние ще се издигнем. След това, те също ще разкрият, че в съединението е заключена особена висша сила, скрита в природата. Тази обща сила на отдаване удържа цялото творение и напълва цялото мироздание, като неуловима тъмна материя.

Това са напълно рационални неща, учените днес вече говорят, че в същата тази Вселена присъства скрита сила на природата, която все още не улавяме, както тъмната материя.

Това е нашият източник на живота, от който получаваме жизнена си сила. И затова си струва да узнаем как да се приближим към него и да подобрим собствения си живот – докато не достигнем до истински контакт с тази сила и не потънем в нея, докато не влезем в този облак и не останем там! Това е най-доброто, което може да се случи с нас! На това всъщност ни учи науката кабала – методиката за получаване (кабала) на съвършеното напълване.

От урока на тема „Единство на народа“, 04.05.2014

[134323]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява времето? Съществува ли то само по себе си или съществува единствено вътре в нас? Как Вие виждате времето?

Отговор: Виждам времето, когато си гледам часовника. Усещам времето, когато се замислям за живота си, за изтичащото време, за нещо преминаващо, за някакви последици, чувства.

Желанието ни да се насладим, обобщеният ни материал, усеща миналото, настоящето и бъдещето като случващи се в него изменения. Тоест времето зависи от нашите преживявания в желанието ни да се насладим. Ако не са те, ние не бихме усещали времето.

Ако не чувствах дали ми става ту по-добре, ту по-лошо, не бих забелязвал и времето. Ако моето усещане не би се променяло, времето би престанало да съществува за мен. Тоест времето за мен – това е следствие от измененията в моите сетивни органи. Ако няма изменения – няма и време. С какво предишната минута се отличава от следващата? Само с това, което се случва в моето желание да се насладя. Това наричаме време.

Понятието време съществува само защото има разлика между степента, в която ми е било приятно в предишното състояние и в последващото. Усещанията ми се променят и затова е важно какво е било преди, какво се случва сега и какво ще се случи после от гледната точка на моето наслаждение. Проверявам всички състояния в своето желание да се насладя. Състоянията, променящи се едно след друго, се отпечатват в мен като течащо време.

Желанието за наслаждение – това е целият материал на творението и то усеща до каква степен е напълнено или е празно. То измерва състоянията си в съответствие с това усещане за напълненост, а сравнението на миналото състояние със сегашното, от гледната точка на наслаждението, формира у него понятието време.

Времето е мярката за наличието на напълване вътре в желанието за наслаждение. Тъй като искам да се наслаждавам, развивам усещане за бъдещето и се обръщам към миналото, за да изследвам как да се организирам, за да постигна желаната цел. Планирам процесите, водещи към постигане на напълването и затова времето за мен се разделя на различни етапи.

Искам да узная бъдещето и да се поуча от миналото, но всичко това изхожда от желанието ми да се насладя. Различните видове на това желание, развивайки се, формират в мен усещане за времето.

Желанието за наслаждение съгласно развитието си е разделено на нива: неживо, растително, животинско и човешко. Само човек усеща времето: тоест миналото, настоящето и бъдещето се усещат от него различно според гледната точка на наслаждението.

Чувствам, че вътре в мен едновременно съществуват множество видове време. Има време, което се отчита с часове, а има време, което усещам. Времето може да се измерва в милиарди години съществуване на вселената, а може и с кратки мигове. Всичко се определя от това кое е важно за мен и кое не е важно, с това как възприемам времето спрямо себе си.

Усещането за време и неговата същност – това са две абсолютно различни неща. Усещането за времето зависи от моето вътрешно лично изживяване, а астрономическото време решаваме да се измерва в съответствие с движението на планетите, което също е нещо относително.

Цялото мироздание – това е желание за наслаждение, в което протичат наблюдаваните от мен процеси на неживото, растителното, животинското и човешкото нива. Излиза, че всички те се намират вътре в мен – цялата реалност е вътре в мен, в моето възприятие. Ако възприятието ми се измени, тогава, разбира се, и времето, и движението, и пространството, изобщо целият свят, цялата обща картина, в която се намирам сега, също ще се промени.

И затова е нужно да се запитаме: „А какво представлява нашият живот? Каква е тази реалност, в която съществувам? До каква степен тя е относителна и възможно ли е да я променим?“

Oт 351-а беседа за нов живот, 17.04.2014

[134700]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: В резултат на естественото развитие, желанието на човечеството се променя отвътре, постепенно губейки интерес към материалните придобивки. Кои са признаците, които ни показват, че трябва да започнем изпълнението на нашата мисия към човечеството?

Отговор: Това се вижда по усещането за празнота и неспособността да се само-напълним. Човек започва да пита за смисъла на своя живот, не желаейки да води животинско съществуване.

Някога той е намирал смисъла на живота в материалните придобивки и е бил готов да полага тежък физически труд, за да си купи едно или друго нещо. Но днес той вече не намира смисъл в това, то не му носи напълване. Излиза, че човек губи вкус към живота. И всичко това, за да може да разкрие, какъв е истинският вкус на живота.

Всичко старо вече не му върши работа, а ново няма. Но човек сам няма да може да намери това ново напълване и затова ще му се наложи да изпита много трудности. Понеже човек не може без наслаждения, ако е достигнал до отчаяние, започва да се побърква.

Това е критична точка, при която могат да избухнат войни, кризи. От безпомощност човек е готов на всякакви безумни постъпки, само и само да заглуши празнотата.

Няма нищо по-лошо от празното място. Ако няма любов между нас, то ще трябва да запълним това празно място с ненавист. Затова трябва да обясним на хората, откъде идва всичко това, защо и как това може да бъде поправено. Хората трябва да се организират, да се започне с тяхното обединяване, да им се покаже, че може да бъде преодоляна тази празнина, срещу която лекарствата и психологическите внушения също са безсилни.

Единственото лекарство, което може да помогне – това е нашата методика за обединение. Човек опитва и изведнъж открива, че тя наистина дава напълване.

От урока на тема ”Единство на народа”, 04.05.2014

[134320]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Изследване: Когато новородено се ражда, в мозъка му се намират 100 милиарди неврони. Невроните са клетки, които отговарят за способността да се мисли, вижда, чувства, в процеса на живота броят им почти не се увеличава.

Невроните могат да образуват взаимовръзки чрез малки участъци в мозъка – синапси. Свързаните чрез синапсите неврони образуват системи, които осъществяват всички мозъчни функции. През първите осем месеца на човешкия живот невроните образуват до 1000 трилиони синапси. Но синапсите работят според принципа: „Ползвай ни или ще ни загубиш“.

За да работят дълго връзките между невроните, те трябва да бъдат укрепвани чрез ежедневни упражнения и стимулиране. Ето защо е толкова важно общуването на родителите с детето. Обикновено се запазват само половината от синапсите. Най-обикновеното общуване с детето може да се превърне в решаващо за образуване на връзките в мозъка.

Всички човешки деца се раждат недоносени в сравнение с другите бозайници – на тях им трябва приблизително една година, за да започнат да ходят, а животните вече ходят няколко часа след раждане. Ако човешките деца биха се раждали с мозък, развит по подобен начин, тогава главата им би била прекалено голяма, за да мине през родилния канал.

Това означава, че развитието на мозъка на детето пряко зависи от обкръжението, в което то се ражда, особено от неговото социално обкръжение. Човешкото дете не е окончателно формирано. То се явява на света готово към това, възрастните да го програмират. Синапсите, които се използват често, стават силни, а тези, които се използват рядко – отмират.

Ако погледът на родителите е доброжелателен, тогава мозъкът на детето асоциира добрия поглед с внимание от страната на родителите – и синапсите, които са свързани с този „урок“, стават по-силни. На тяхната основа се създава структурата на мозъка. Челната кора е една от мозъчните области, отговарящи за емоциите, тази област се развива най-бързо от раждането до три години.

По-малко развита челна кора означава, че ви е трудно да разпознавате емоциите у другите хора. Това води до недостатъчното съпреживяване, което се явява една от причините за насилието, в стресови ситуации човек се държи капризно или агресивно.

Реплика: Всичко се определя от възпитанието. Но кой се занимава с възпитанието на родителите, кой ги обучава как да създават правилни връзки помежду си, с децата…

Виж разделът „Интегрално възпитание“

[134346]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Само искам да направя едно много важно допълнение към всичко, което съм казал за изграждането на успешни семейни отношения. Нищо няма да се получи, ако се опитваме да приложим тези методи в някои частни случаи.

Може да работим с много двойки и да ни се струва, че сме ги научили на този метод. Но с негова помощ те няма да успеят да постигнат какъвто и да е успех.

Тъй като никой няма такова търпение, за да го изпълни, и обществото не го поддържа. Ние не сме устроени така, че да съумеем да го направим – за тази цел трябва да има истински „професионалисти“ в изграждането на такава система от отношения и да се занимават само с това.

Само в рамките на поправянето на цялото общество, в което ние също ще построим такива отношения помежду си, ще можем да научим хората да създават такава вътрешна семейна връзка. Тоест, това е неразривно свързано с интегралното образование.

При идеални съпружески отношения двойката е свързана така, че ние се напълваме един от друг, давайки на другия наслаждение, което не може да бъде постигнато самостоятелно. И аз не мога да го получа от никой друг, защото чувствам, че тук участва целият вътрешен свят на човека, който е редом с мен или срещу мен.

Ние се намираме в сливане (в зивуг) с душа и сърце, което означава най-дълбокото взаимно проникване, благодарение на което ние се включваме един в друг.

И това е така, защото вътре в нашата връзка чувстваме цялостното въздействие на обкръжението, което също е свързано в такива отношения. Ние двамата се превръщаме в едно цяло и чувстваме, че именно чрез връзката между нас можем да се свържем с голямото общество, за да постигнем сливане (зивуг) и от това да получим чудесно допълване: усещане за хармония с обществото.

По този начин, ние получаваме огромно допълнение, дори в сравнение с любовната идилия в семействата. Но действайки като двойка, една семейна клетка по отношение на обществото, ние получаваме милиарди пъти по-дълбоко усещане.

Любовта между нас нараства многократно, ако съответства на общата любов, която цари в обществото, в което живеем! В наши дни, само ако е заради това, ще сме в състояние да създадем правилно семейство – в противен случай, не. И затова, повтарям, това е невъзможно да се достигне без Интегралното образование.

И това ще е от полза за цялото общество, което също ще чувства любовта вътре в себе си, но такава, която ни издига на съвсем ново ниво. Вътре в малкото семейство това може също да се нарече психологичен ефект, телесни чувства. Но ако постигнем такава любов в мащабите на цялото общество, то се издигаме на съвършено ново ниво на живот.

Въпрос: Нима чрез любовта между нас двамата ние можем да разпалим любовта в цялото човешко общество?

Отговор: Не, ние трябва едновременно да развиваме и едната, и другата. Едната любов поддържа другата и те не могат да съществуват една без друга. Ето защо, ако се опитваме да приложим този метод само в рамките на семейството, нищо няма да се получи.

Любовта изисква взаимна подкрепа между семейството и обществото. И очевидно това умишлено е устроено така, че този огромен недостиг на добри семейни отношения, който чувстваме днес, да ни накара да уредим отношенията в обществото.

От 196 беседа за нов живот, 09.06.2013

[133241]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

[86823]

Filed under: Възпитание на децата, Интегрално възпитание, Клипове - Няма коментари→

Реплика: В съвременното общество има такава тенденция, при която хората встъпват в интимна връзка много бързо, още след първата среща. В това има огромен недостатък. В общественото съзнание сексуалната революция се възприема като слободия.

Отговор: Именно затова не получаваме наслаждение от секса. Съществува някакво обществено съгласие, че можем да встъпваме в интимни връзки много бързо, едва запознали се и нищо не знаейки един за друг. И тогава губим цялата тази огромна добавка, която и именно ни довежда до взрив от чувства.

Защото, какво се случва, след като двойката е достигнала до телесно удовлетворение? Всичко свършва и нищо не остава. Така природата ни задължава да добавим към този акт чувствен компонент. Ако него го няма, излизаме от това празни. След момента, когато всичко свършва, нашите мисли вече са на съвсем друго място. Възможно е вече да мислим за някаква нова връзка.

Напълването е възможно само в този случай, че изграждаме такава система от връзки, които сексът само допълва, а не се прави само заради удовлетворяване на животинския инстинкт на най-ниско ниво. Трябва да се учим да обичаме! Преди всичко, трябва да изградим обща система на връзки, взаимни отстъпки и взаимно разбиране, приятни контакти.

Това са такива системи, които ми позволяват вътрешно да почувствам човека и това, как да му нося наслаждение. Той ще почувства как да ми достави удоволствие, наслаждавайки ме. Тук става въпрос не за секса, а за всякакви други връзки между нас двамата.

Приятно ни е да бъдем заедно, харесва ни да си говорим, да се виждаме, приятно ни е да ядем храната, приготвена от другия – това са тези всевъзможни човешки прояви, с които можем да доставим удоволствие един на друг.

За да заобичам другия както себе си, първо трябва да разбера какви са неговите потребности и да се постарая да ги напълня. Партньорът разбира какви са моите потребности и ги напълва. На него му е необходимо да почувства удоволствие от мен, а аз искам да почувствам удоволствие от него. Когато между нас възниква такава връзка, при която всеки се намира като че ли в другия и напълва неговите потребности, ние вече можем да достигнем интимна близост. Тя също означава, че се намираме един в друг и напълваме партньора.

Ние сме разностранни личности, заети с различи неща и не винаги искаме внимание един от друг. Но в нас постоянно „дреме“ тази потребност, която може да се събуди във всеки момент и да се удовлетвори с няколко нежни думи, докосване.

Въпрос: Разбирам тази техника, но красивите думи не винаги докосват сърцето. Какво трябва да направя, за да трогна тази вътрешна точка в съпругата ми, която тайно чака внимание от мен?

Отговор: Започваме отдалече с ласкави думи, за да разчувстваме човека. Това е същият  подход, както във всички други човешки взаимоотношения, не само между съпрузите: ти се стараеш да дадеш на партньора напълване, любов.

„Ухажване“ означава, че преди всичко изучавам човека, за да разбера какво представлява той, с помощта на всевъзможни малки, кратки проверки, опитвайки внимателно. Така си изяснявам чувствителните точки в него и докосвайки ги, мога да му доставя удоволствие. Трябва да развия свой подход в отношението си към тези чувствителни точки, разширявайки ги все повече и повече.

С такива упражнения пробуждам в партньора потребност от моето внимание. Аз го напълвам и напълвам: казвам му красиви думи, подарявам му някакъв подарък, проявявам грижа и внимание и така постепенно приучвам човека към това напълване, буквално както се приучва животно. Всеки от нас е устроен по този начин. За сметка на това, формирам в него потребност от напълване, от моето добро отношение към него.

Тук за малко спирам тези свои действия, после отново напълвам партньора, за малко спирам – напълвам. По такъв начин го разпалвам и формирам в него все по-голямо желание. Такава игра играем един с друг. Тази игра е между двама обичащи се души, които знаят как да поддържат своята любов на слаб огън така, че във всеки момент да могат да разгорят от нея голям пламък.

Това е изкуство. Не мога да повтарям една и съща дежурна фраза на всяка жена, трябва да се настроя на желанията на съпругата си. Но и това все още не е достатъчно. След като се настроя, трябва да започна да отглеждам това желание, всеки път да го разраствам за сметка на напълването. До момента, докато това не стане навик и втора природа, жената остро ще се нуждае от това мое отношение. Същото е и по отношение на мен спрямо нея.

Излиза, че ние сме построили обща площадка: в жената се формира потребност от мен, а в мен – от нея. Това е общата област, в която зависим един от друг и това е пространството на нашата любов.

От 196-а беседа за нов живот, 09.06.2013

[132948]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→