Въпрос: Как трябва да се реши спор между двама, в който всеки от тях се смята за прав?

Отговор: В такъв спор трябва да се компенсират недостатъците и на двете страни. И двете страни трябва да попълнят своето образование. Това вече не е един човек, извършил престъпление спрямо обществото: кражба или насилие, а двама човека, спорещи помежду си.

И затова и двамата трябва да се явят в съда и съдията ще провери, какво недостига на единия и на другия, за да се възцари мир помежду им. Съдът удовлетворява всеки до такава степен, че да стане полезен и поправен член на обществото.

Въпрос: Излиза, че задачата на съдията е да приповдигне човека на по-високо ниво, за да е полезен за обществото. В крайна сметка, всички в обществото трябва да се издигнат до едно ниво или всеки да си остане на своето?

Отговор: Всички трябва да се намират под постоянното влияние на образователната система, възпитаваща човека. Тъй като егото на всеки постоянно расте и по тази причина помежду ни ще възникват спорове. А ние трябва да се грижим за повишаване на нашето интегрално образование, т.е. да се учим правилно да се съединяваме помежду си на фона на нарастващия егоизъм.

Това трябва да бъде в центъра на общественото внимание във всички средства за масова информация. Трябва постоянно да се учим на правилно взаимодействие, с една дума, като нашите деца, отиващи всеки ден на училище. Не можеш да завършиш училище и с радост да си изхвърлиш книгите, смятайки се за свободен.

Няма свобода от обществото! Аз съм член на обществото и съм длъжен да знам, как правилно да се включвам към него всеки ден и всеки миг на работното си място, на пътя, в семейството, с приятелите – абсолютно във всичко. И трябва постоянно да се усъвършенствам в това.

Тогава няма да има нужда от съдии и от съдебната система, тъй като в такава постоянна система на интегрално образование ние ще си изясняваме помежду си всички произшествия и сами ще си бъдем съдии и изпълнители на ”присъдите”.

Съдията ще стане възпитател, наставник. Цялата държава ще трябва да е разделена на области по териториален принцип, по месторабота, по местоживеене, чрез телевизията и радиото – всички трябва да се включат в системата. Аз, като гражданин, имащ определени задължения пред държавата, ще трябва да съм включен в такава система.

Да допуснем, по половин час на ден съм задължен да се уча: на работното място, с помощта на Интернет или в местен клуб и да се намира под влиянието на наставник и правилното обкръжение. Първоначално прослушвам лекция за необходимостта от обединение и взаимно включване, след което провеждаме семинар, обсъждайки как сме възприели материала и как го реализираме в нашите връзки помежду ни.

Това е необходимо за всички без изключения. И тогава системата за образование и правосъдие ще се слеят в една система.

През вековете хората са били дълбоко вярващи и било прието всеки ден да ходят на църква или в синагогата, дори по няколко пъти на ден. Ето така и ние трябва да се занимаваме с интегралното възпитание. Това изначално е било така замислено и реализирано от народа на Израел преди две хиляди години. Но след крушението на Храма тази система се е разпаднала.

Въпрос: Излиза, че в поправеното общество, всеки гражданин, независимо от възрастта, започвайки от малкото дете до стареца, трябва всекидневно да работят за своето обединение и за правилното отношение един към друг?

Отговор: Абсолютно вярно. Това е необходимо дори за престарелите хора. Ако им е тежко да излизат сами от дома си, трябва на място да им се осигурят занятия. Докато човек е жив, той трябва да усъвършенства непрекъснато своите отношения с обществото.

Въпрос: В поправеното общество ще има ли правосъдна система?

Отговор: Събирайки се на занятията по интегрално образование, всички ще учат, как да станат съдии, как да изпълняват решенията на съда, как да реализират тези решения върху себе си и върху другите. Всичко това ще се ражда вътре в кръговете, в които се събираме за обсъждане и слушаме за правилните закони, за интегралното и глобалното взаимно свързване между нас.

От 409-тата беседа за новия живот

[138664]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на всички, че в обединението може да се почувства силата, даваща ни усещане за смисъла на живота?

Отговор: Смисълът на живота се усеща в обединението, в което се разкрива висшата сила на природата. Цялата природа е отдаване, и затова с тази сила на отдаване е създадено цялото мироздание.

Започвайки от Големия взрив и до наши дни, във Вселената действа само силата на отдаване, и ние сме породени от нея. Ако се научим да се разбираме с тази сила, то ще заживеем прекрасен живот.

Защото виждаме, че животът е посветен на това, материята да бъде оживявана. И ако умеем да се прилепим към тази сила, то бихме станали наистина вечни. Не просто бихме увеличили броя на годините си живот, както сега медицината позволява да го разтеглим, достигайки до 200 години, но в което няма никакъв смисъл.

Ще можем да достигнем до безгранично съществуване, но само при условие, че се доближим до тази сила на отдаване. А да се приближим до нея можем единствено съгласно физичните закони, при условие на подобие с нея.

А за подобие с нея, имаме само едно средство, противоположно на нашата природа: да започнем да се обединяваме, да се свързваме. Затова идва и кризата, за да ни принуди да се обединим. Но ние можем да предотвратим удара, като сами напреднем и преди да е дошла, да достигнем до съединение, без да чакаме докато злата сила се приближи до нас.

Тази приятна и прекрасна топлина, която сме усетили в нашето съединение по време на семинар, е не просто приятна, а обладава могъща сила, способна да излекува многобройните проблеми в нашия живот. Ще можем да усещаме това топло навсякъде: в отношенията ни един с друг, в магазина, на работното място, в семейството, в общуването с децата.

Ще можем да го внесем в класните стаи, където учат децата ни, да го въведем на работа, на улицата, в правителството, в целия свят. Можем да работим с тази сила, използвайки я като добро оръжие, като универсално лекарство, изцеляващо всички световни язви.

Можем да обещаем на хората да им демонстрираме следващия път, как тази сила на обединението лекува всички наши отношения с децата. Всеки у когото дори и сега има не лоши отношения с децата, ще поиска да ги подобри и ще се съгласи на това. И с това ги оставяме: от една страна, давайки им решимо де-итлабшут – усещането за топлото, а от друга страна, решимо де-авиют – достатъчно глад и апетит за нашата следваща среща.

От урока по писмо на Рабаш, 20.05.2014

[135572]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Нашата бъдеща форма на развитие е да се съединим по подобие на цялата природа в интегрална форма. Неживата, растителната и животинската природа се намират в дълбока, естествена връзка помежду си. А хората заради своя егоизъм се издигнали по-високо от животинското стъпало.

Тъкмо това желание да се насладим ни дава усещането за ближния, на всички видове и родове същества, стоящи пред нас от тук до края на Вселената, на всички детайли на Земното кълбо.

Ние трябва да използваме това усещане за ближния, за да го реализираме като правилно отношение и да се върнем в единната система, където всички са свързани един с друг и са взаимно зависими. По пътя към тази цел се развива нашето поколение, оказвайки се в затворена и напълно взаимозависима система.

Животът и естественото развитие ни задължават да осъществим връзката между нас. Неживата, растителната и животинската природа по естествен път се затварят в една обща мрежа – цялата екология, цялата природа. И само човекът е изключение, опитвайки се да действа така, сякаш за него няма никакви ограничения и той не е длъжен да се включи в тази обща интегрална система, в която всичко е свързано.

Човек трябва да види глобалността на природата и това, че неговото желание да се наслади отрича всички тези закони. В самото желание няма нищо лошо – лошо е само неговото егоистично използване, само за себе си. Тъй като не взимам под внимание своята зависимост от всичко, което ме обкръжава.

Днес става ясно, че аз завися от целия свят: от гледната точка на технологиите, промишлеността, добива на петрол, газ, въздуха, от всичко. Излиза, че ако желая спокойствие, хубав живот и всеки момент да се наслаждавам, то трябва да създам добри отношения с цялото ми обкръжение.

Въпрос: Нима това не е лошо, ако всеки момент желаеш да се наслаждаваш?

Отговор: Лошо е не самото наслаждение, а как аз го използвам на един кратък момент. Сега мога да го хвана – хващам го, мога да открадна – крада го, мога да излъжа – лъжа, мога да не мисля за никого, освен за себе си – така мисля. И използвам своя егоизъм много ограничено и наранявам другите, което в крайна сметка се връща при мен, тъй като светът е кръгъл.

Ние не сме способни да направим добро на себе си, ако не правим добро на ближния. Та нали се намираме в една интегрална, аналогова система, където всичко зависи от всички. Трябва да разберем, за сега в проста егоистична форма, че правейки добро на другите, правим добро на самите себе си.

Сключвайки съглашение за взаимна дружба и любов с всички аз си гарантирам наслаждение от този момент и до края на живота си. Ако се включвам в останалите, а те в мен, и ние се превръщаме в едно желание, в един замисъл, в едно взаимно действие, в което всички зависят от всички, то понятието време изчезва.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137085]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Светът навлезе в период на криза много преди 2008 година, когато това стана просто очевидно за всички. А дотогава никой не желаеше да говори за това. Не просто рухна борсата и някаква там банка, а целият свят бе обхванат от глобална криза. Стана ясно, че целият свят е свързан от една обща глобална система, но тази система не е добра.

Желаем да действаме заедно, Европа се обединява, виждайки своята безизходност, тъй като сме напълно зависими един от друг. Но законите, свързващи ни помежду ни, са егоистични. И затова, вместо да се ползваме един друг правилно, ние си вредим.

По-рано такова не се е случвало. Развиваше се международната търговия, международните връзки между университетите, предприятията, компаниите, държавите. Всичко работеше прекрасно на принципа на взаимноизгодния обмен: ”ти – на мен, аз – на теб” и така можехме да се развиваме.

Но проблемът е в това, че в света съществуват други, особени зависимости, от които той се превърна в затворена система – в една единна интегрална мрежа. Това вече не са предишните икономически, политически или културни връзки между дадени държави, а изисква особени отношения помежду ни.

Но ние не разбираме тези особени отношения, защото сме егоисти по природа. И независимо, че сме свързани помежду си в обща интегрална форма около Земното кълбо, ние продължаваме да работим помежду си по обичайния капиталистически, егоистичен метод, към който сме привикнали. И затова тези връзки не работят.

В това се заключава и кризата. Това е противоречието между новите отношения, които трябва да установим между нас в този свят, свързан по новому, и нашата неспособност да постигнем тази форма, поради нейното пълно непознаване.

Хората предполагат, че могат да продължават по старо му, както преди. Но светът, човешкото общество, цялата нежива, растителна и животинска природа, включително и човекът, вече представляват такава система, където ние сме длъжни да променим своето отношение. Тъкмо това се изисква от нас, хората, а не от камъните, растенията, от животните.

Затова, ако се замислим по-дълбоко за причината, предизвикала кризата, то ще се изясни – тя е в нашето възприятие. Работата е в това, че не осъзнаваме, в каква мрежа на взаимни отношения се озовахме изведнъж и как трябва да се държим в условията на тази мрежа всички заедно.

Тук ни се притичва на помощ науката кабала. Тя ни обяснява, че днес светът трябва да действа така, както ние работим в групата, сред другарите, помагайки си взаимно един на друг, включвайки се в желанието на другаря и възприемайки всички, като един човек с едно сърце. Тези закони постепенно трябва да властват в света.

Независимо дали светът иска това или не, той вече се движи съгласно тези връзки. Ако ние не отидем при човека и не му обясним какво се случва днес, то няма да реализираме науката кабала – няма да изпълним мисията си, за която сме учили и получили тези знания.

От урока ”Подготовка към конгреса в Америка”, 16.06.2014

[137531]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Какво е нужно, за да разкрием доброто? Защо този, който се е родил в изобилие, не го цени? Казваш на децата: ”Вижте с какво изобилие сте заобиколени! Колко съм ви дал! Аз като малък нямах нищо!” А те се отдръпват от теб и не искат да слушат.

Те не могат да оценят твоето добро, защото нямат с какво да го сравнят. И затова не разбират, каква благодарност очакваш от тях. Искат на кино – моля, искат компютър – добре, нов мобилен телефон, да пътешестват – всичко, каквото им се поиска. Те имат всичко и затова нямат желание за нищо.

Разказваш им как на тяхната възраст си си направил кола от кутия за обувки и с нея си играл две години. А те ти се присмиват. И те са прави, защото всичко се измерва според желанието.

Те вече се чувстват на някакво ниво на задоволеност и от него наникъде няма да поемат. Първо трябва да се спуснат до минус Безкрайност, за да могат след това да усетят плюс Безкрайност.

Затова е казано: ”И ще вкусвате отдавна приготвеното”, т.е. нищо в света не се променя, освен нашето осъзнаване. Ти и сега се намираш в света на Безкрайността, но вместо него усещаш само нашия свят, защото нямаш инструменти за възприемане на Безкрайността.

От едната ти страна има чувал със златни монети, а от другата – с брилянти. А пред теб, маса, затрупана с ароматни ястия, но ти умираш от глад и се измъчваш от зловонни миризми.

Всичко зависи от твоите инструменти за възприемане. Ти се намираш в света на безкрайността, която не се променя. Всичко зависи единствено от желанието, а желанието се изгражда над пропастта, която всеки път ни се разкрива все повече и повече.

Затова на нашите деца им е толкова трудно да усетят вкус в този живот, тъкмо защото практически те имат всичко. Баал а-Сулам ни разказва притчата за Царя, който заключил сина си за 20 години в зимника и го огорчавал с това, че му показвал чуждите успехи. Другите седят в бара или гледат световното по футбол, а ти седиш в тъмния зимник редом с мишките и проклинаш баща си.

И това продължава дотогава, докато детето не разкрие, че баща му е действал така, подбуждан от милосърдие и любов. Бащата е страдал от това, че огорчава сина си. Но ако ти, от сърце даваш на децата си всичко, каквото си пожелаят, това означава, че ги ненавиждаш.

Въпрос: Излиза, че трябва да ограничавам насила детето, за да го възпитам?

Ответ: Ти го ограничаваш, защото му желаеш доброто. И затова си готов да страдаш. Правиш това за доброто на детето, за да може в бъдеще да му е добре. Не сега да му е добре, задоволявайки егоизма му – а в бъдеще.

Или ти искаш да ти е приятно, мислейки си, колко си му дал. Ти си мислиш ”Аз не можех да си го позволя, но поне нека синът ми да се развлича. ” Нима това се нарича любов?

Утре ще ти се наложи да му дадеш в няколко пъти повече, защото иначе той няма да усети, че живее. Трябва много мъдро да изградиш ”зимника” и да нагласиш сина си в него, така, че ти самият да страдаш много повече от него. И тогава ще го подготвиш за добър живот.

Затова ние имаме методика, съгласно която можем да напредваме към доброто напълване, не по пътя на злото, а за сметка на неговото осъзнаване. Това е уникален патент. Трябва само да разберем принципа му и това е напълно достатъчно. Тогава няма да е необходимо повече да се страдаме, защото и не бихме издържали да вървим по тежкия път на страданието.

Творецът е създал особена система, стига само да осъзнаем злото, което съществува срещу доброто, за да го получим във вид на съсъд и в него да усетим напълването. Тъй като не сме способни да се спуснем до минус Безкрайността.

От урок по статията ”Поръчителство”, 12.06.2014

[137199]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как правилно да използваме времето: миналото, настоящето и бъдещето? Струва ли си да ловим текущия момент, за да живеем само тук и сега?

Отговор: Ако усещахме само този момент, а не миналото, настоящото и бъдещето, или бихме се издигнали над времето, или бихме умрели. Едно от двете.

Мъртвите са свободни, защото не усещат времето, затова не усещат и промените, но това не е онази свобода, която търси човекът. Животните и растенията някак си усещат миналото, настоящото и бъдещето и дори в неживия камък се натрупва спомен, за онова, което се случва с него.

Независимо, че не сме запознати с това явление, но камъкът усеща външните въздействия върху себе си и някак си възприема миналото, настоящото и бъдещото, съгласно своето съпротивление на влиянията отвън.

Затова да усещаш само едно от трите времена означава да загубиш усещането за живот. По-интересно е да се издигнеш над усещането за минало, настоящо и бъдещо и да вземеш връх над тях, т.е. да управляваш преминаващите процеси. Трябва да изясним, как можем да управляваме миналото, настоящото и бъдещето, под формата на въздействие върху нас от някакъв външен източник.

Ако аз се обединя с този източник и го изучавам, то започвам да властвам над трите времена и се превръщам в господар на времето, ставам стопанин на своя живот. Мога свободно да се премествам от миналото в настоящето, в бъдещето и обратно от бъдещето в настоящето и в миналото. Мога да се издигна много над тях и да не бъда вече зависим от тях.

Сам ще променям времето, а не времето ще променя мен. И всичко това зависи от това, как ще преодолея желанието си да се наслаждавам – органът, с който усещам промяната на времето. Ако се издигам над своето егоистично желание и се освобождавам от него, то преставам да усещам миналото, настоящото и бъдещото като свой живот.

Пита се: тогава с какво се асоциирам аз? Аз трябва да зная цялата ос на развитие на своето желание: как то е било създадено, как се е променяло и каква форма трябва да придобие. За да разбера всичко това, трябва да се издигна на друго стъпало, наречено програма на творението.

Всяко нещо в света има своето минало, настояще и бъдеще, т.е. причина и следствие. Постоянно трябва да се обръщам към причината и тогава много по-лесно ще мога да изследвам и да видя следствията. Ако причината ми е точно известна, то дори без да виждам резултата, аз вече ще зная какво ще се случи. В причината вече е заложена бъдещата формата на всички следствия.

По такъв начин, достигам до основния въпрос в моя живот: „Къде е неговият Източник? Откъде съм дошъл? Какво е това човек? Кой ме е създал? Каква сила ме управлява и към каква цел ме води?”

Ако можех да отговоря на всички тези въпроси, то бих могъл сам да управлявам живота си и бих се освободил от пътя на времето.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137039]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Как да популяризираме необходимостта от обединение между хората?

Отговор: Виждаме, че в природата съществуват винаги две противоположни сили, като плюс и минус, север и юг – и едната сила не може без другата. Във всяко явление ние забелязваме тези две противоположни сили – при това отрицателната е не по-малко необходима от положителната.

Някога се опитваха да унищожат вълците, които нападат стадата. И това доведе до катастрофа в животновъдството. Това причини такова неравновесие в природата, че започнаха епидемии сред стадата с овце и сред останалите животни, с които вълците се прехранваха.

В природата няма полезни и вредни сили. И двете сили са полезни: и положителната, и отрицателната – и двете трябва да се намират в хармония помежду си.

Само на човешкото стъпало действа една сила, нашият егоизъм – отрицателната сила без каквато и да е положителна сила срещу себе си, с която да се намира в хармония. Затова трябва да постигнем обединение между нас, за да използваме тази отрицателна сила и да я превърнем в положителна.

От урок по статията ”Поръчителство”, 08.06.2014

[136806]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Със сигурност много семейни двойки си мислят, че си отстъпват един на друг, без да разбират, че го правят не заради другия, а само за да се отърват един от друг. Тогава, какво е това да отстъпиш?

Отговор: Истинска отстъпка – това е когато се въздържам, а в това време отвътре ми идва да се взривя, защото мисля, че правият съм аз. Аз реагирам на партньора така, както би му се искало на него. Тоест поставям се на неговото място.

Тази система трябва да се развие и тя обезателно изисква поддръжка от обкръжението. Семейните двойки трябва постоянно да споделят тези ситуации помежду си и да тренират, за да достигнат до такива състояния, когато навикът става втора природа.

Да допуснем, че в къщи цари безпорядък. Защо трябва да се упрекваме един друг и да си казваме неща, които са излишни? Веднага преминете към една обща, взаимна и добра платформа. Започнете да се прегръщате и да се целувате насред бъркотията.

Главното е да се чувстваш добре. Та нали когато си щастлив, ти няма да искаш да правиш каквито и да е промени в своя живот и спокойно ще живееш в този хаос.

Понякога посещаваш нечий дом, а там всичко е облизано, чисто, но липсва топлина. А у вас е топло, цари атмосфера на любов и разбирателство, има взаимен контакт.

В един японски стих е казано: ”Умряло детенцето, и каква хладнина обхванала дома, нямало вече кой да прави дупки в хартията на прозореца.” Тоест, докато детето лудувало, в дома царяла топлината, а сега него го няма и настъпила хладина.

Така и в този случай. Всичко зависи от чувствата. И това е основното, което трябва да се направи.

От беседа за семейството, 28,05.2014

[136851]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

[ 113 862]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Клипове - Няма коментари→

[91628]

Filed under: Възпитание на децата, Клипове, Мъжът и жената - Няма коментари→