Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Говорейки за реализирането на науката кабала е необходимо да се вземе под внимание, че настоящото ни прераждане в този свят, не е първото. Вече сме преминали през множество прераждания и никой не знае точно през колко е преминал всеки от нас.

В последствие, това ще се разкрие, но казано честно, няма особен смисъл да броим нашите минали прераждания, тъй като всички те са били на неживо, растително и животинско ниво на развитие на желанието за наслаждение.

Изхождайки от това, ние сме се развивали. В началото, сме се намирали на неживото ниво на развитие, после на растителното, усещайки реалността подобно на растенията. След това, всеки от нас се е развивал на животинското ниво, възприемайки действителността подобно на животните.

И така сме преминали през няколко прераждания, докато, както е написано в „Дървото на живота” на Ари и в третата част на „Учение за Десетте Сфирот”, от животинското ниво, през маймуните (междинното ниво между животното и човека), сме стигнали до човешкото ниво в този свят – също във вид на животински организми, но на по-висока степен на развитие от животните.

На човешкото ниво в този свят, ние също сме преминали през множество прераждания, докато не сме стигнали до днешното състояние. И сега, в това прераждане, се занимаваме с особена работа, за да се издигнем на напълно различна ниво, за да разкрием нова, духовна реалност – реалността на Твореца.

При всеки преход между нивата и състоянията, има междинни етапи. Както разказва Ари, между неживото и растителното ниво се намират коралите, съчетаващи в себе си признаците на неживото и растението.

Между растителното и животинското ниво има междинно създание – много малко животно, наречено „полско куче”, което живее в земята, храни се от нея като растение, но неговото тяло функционира като животинско.

Днес се намираме в прехода между човека в този свят, живеещ като всичките седем милиарда души, и нещо духовно. Какво точно представлява това духовно – не знаем, но се намираме по средата.

И за първи път в тези преходи, през които сме преминали от неживото към растителното, от растителното към животинското, от животинското към човешкото, без да осъзнаваме какво се случва с нас и просто сме живели като всички хора в този свят, сега сме длъжни да преминем този преход осъзнато, вземайки участие в него. Ние, сами определяме ще се случи ли той или не, и по какъв начин. И той може да се осъществи само по наше желание.

Това развитие зависи от нас. Преходът е изключително особен. Отличава се с това, че ние сами изграждаме от себе си човека, който е подобен на Твореца.

Затова, за първи път в цялата наша история, в еволюционното ни развитие, на нас ни се разкрива науката кабала. Тя трябва да ни съпровожда в качеството си на инструкция, ръководство за действие, сборник от закони – наука, с помощта на която да извършим този преход. Защото, ако не си го изясним, не го пожелаем и не го изучим – няма да можем да го преминем.

Затова се наричаме „евреи” („иврим” – от думата „лаавор”, да премина), тъй като извършваме преход от състоянието човек в този свят, към нивото на духовния човек, подобен на Адам Ришон – на образа на Първия човек, който някога се е разбил на части и сега трябва отново да го съберем в едно цяло – и мъжката, и женската част в него.

Всичко това трябва да се осъществи в нашата съвместна работа. За тази цел, разполагаме с всички средства, но трябва да ги реализираме – да изучим какво не ни достига, за да станем този Човек, и да го направим.

От 2-рия урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31444]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Развитие на егоизма - Няма коментари→

Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Заедно с целия свят ние преживяваме особено състояние. Периодът на разкриване на науката кабала  има историческо значение за човешката история.

На подобни срещи ние желаем поправянето на собствената си душа и никой и не помисля за останалия свят. И все пак нека да помислим  малко и за това, че със своите действия тук ние влияем на съдбата на целия свят. Готов съм да се подпиша под това.

Ние искаме да се обединим, стараем се да се обединим и по този начин склоняваме и света към чашата на оправдаването. Защото сам по себе той е безформен, нежив материал, в него няма сила. А ние се намираме на няколко степени по-високо – на степента човек (адам), стремящият се да стане подобен (доме) на Твореца. Ето защо съдбата на света е в нашите ръце.

И затова си струва човек да похарчи пари, за да дойде на такъв конгрес и да попадне в условия, различни от обичайните. Този разчет е необходим  също и защото човек получава правото да повлияе на целия свят, на неговата съдба.

Струва ни се, че ние представляваме себе си? И все пак Творецът е избрал именно тези хора, предоставил е на тях възможността и желанието да попаднат тук заради обединението.

Това не е лесно и затова аз уважавам всекиго от присъстващите за това, че Творецът го е избрал и му е дал сили. А още го уважавам и за желанието, за готовността да дойде и да навлезе в това. Всеки тук е велик и уникален. Така ние сме длъжни да се отнасяме един към друг.

Трябва да оценим тази особена възможност да повлияем на собствената си съдба и съдбата на света. И не е важно, че самите ние едва осъзнаваме важността на момента. Въпреки всичко със своите обикновени и наивни желания ние поправяме света.

И затова аз горещо ви препоръчвам да използвате максимално това време, така че отвътре всеки да преоткрие своето сърце и да поиска да се обедини с другите. Защото тук са се събрали наистина особени хора. Хайде да се постараем!

От 1-ят урок на конгреса в Арава, 30.12.2010

[31349]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Много е трудно да бъдат свързани един с друг двата свята. Как, в този свят да установим такава взаимна зависимост помежду си, която да ни помогне да поправим нашите души?

Днес, обединявайки се, ние практически реализираме кабала. По принцип, на кабала приписват викането на духове, амулети, манипулация със скритите сили.

Но в крайна сметка, практическата кабала – това е, когато заедно се стараем да увеличим важността на обединението между хората, за да стигнем до разкриване на Твореца, на силата на отдаване помежду ни.

Всички ние сме егоисти, никой от нас не притежава силата на отдаването, но искаме тя да се спусне върху нас и да напълни пространството помежду ни, което сега е изпълнено с неприемане и ненавист. Такива сме се родили – не сме имали възможност да избираме своята природа. В Тора е казано: „Подбудата в сърцето на човека е лоша, още от неговата младост”.

Затова, когато започнем макар и малко да се обединяваме помежду си – не просто така, а за да разкрием Твореца, всеобщата сила на обединяването, – тогава се занимаваме с практическата наука кабала. Това действие е най-полезно за поправянето на душите.

Можеш да научиш всички книги наизуст, може да успяваш във всичко – това няма да помогне. Докато човек не започне да извършва реални действия по обединяването с другите, въпреки нежеланието и откъснатостта, той няма да разбере, доколко лоши са подбудите на неговото сърце.

В книгата „Зоар” се разказва за другарите на раби Шимон, олицетворяващи десетте първоначални сфирот на висшата система в главата на Арих Анпин, на висотата на самите основи на света.

По техните собствени думи, преди ученето, преди разкриването на светлината, те се ненавиждат един друг, не могат да се понасят, не могат да се гледат. Иска им се, да се махнат от всичко това. И все пак, те сядат и се залавят с книгите, защото знаят, че силата на ненавистта е дошла при тях свише.

Книгата „Зоар” им е дадена, за да могат с нейна помощ да започнат да се обединяват над ненавистта, над откъснатостта, както е казано: „Любовта ще покрие всички престъпления”. Любовта не трябва да изкорени престъплението, а да се извиси над него – да бъде толкова силна, че да покрие ненавистта.

Вътре в нас е заложено голямо желание за наслаждение, което е напълно егоистично и бушуващо – и то ще си остане. А над него, ние покриваме цялата ненавист с любов.

От 1-вия урок на конгреса в Арава, 30.12.2010

[31359]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

В началото, аз имам просто материалното желание „себе си” и точка в сърцето, устремена към висшето, зачатъка на свойството отдаване.

Разбирам я над желанието, като ù придавам по-голяма важност, в сравнение със земните желания, и от нея се обръщам към обкръжението – към групата, книгите и учителя.

В отговор, от тях получавам увеличено и обработено желание. Увеличено по величина и променено – важността на целта, т.е. придобиването на свойството отдаване и невъзможността да постигна непосредствено нея самата.

С това желание, аз се обръщам „нагоре”, издигам МАН. И тогава, „свише” идва светлината (ор макиф), връщаща към Източника, към свойството отдаване.

Задължителните етапи са следните: 

1. Да се обърна към група.

2. Да получа от нея духовен стремеж.

3. Да се обърна към Твореца.

4. Да получа поправяне.

Като следствие възниква кли, съсъд на отдаването – сумата от всички фактори.

Въпрос: Откъде да знам, че съм получил стремежа си именно от групата?

Отговор: Ти проверяваш, доколко искаш да се обединиш с другарите, но не си способен на това. Именно чрез тази потребност, ако си вложил в нея големи, качествени усилия, ти издигаш МАН. Казано по друг начин, сумата от твоите желания, насочени към обединяването, създава молбата за помощ.

Въпрос: Какви са признаците, по които мога да разбера, че се обръщам правилно към групата?

Отговор: Ако се обръщам правилно, виждам колко са обединени другарите и колко аз съм откъснат от тях. Колко съм малък, а те – велики, колко велика е целта на творението, към която те вървят и до каква степен не съм способен да я ценя.

За мен, групата е идеал, критерий, по отношение на който усещам своите недостатъци. И с тези недостатъци, няма при кого да отида – остава ми само да се обърна към Твореца.

В случай, че правилно се обърна към групата, усещам в себе си такъв недостиг, такива ненапълнени желания, които веднага привличат светлината, връщаща към Източника.

Тази светлина не идва от друга галактика – тя също се намира в мен, в моето сърце. Необходимо е само по-дълбоко желание, за да я разкрия.

Забележка: Под „група”, навсякъде се подразбира не земни лица и свойства, а връзката в една система, с „точките в сърцето” на моите другари.

От урока по статия на Рабаш, 30.12.2010

[31251]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В мига, в който получа намерението „за отдаване“, без никакво получаване за себе си, аз започвам да се наричам „син на бъдещия свят“ – влизам във висшия свят, в усещането за намерението за отдаване и в стремежа да отдавам.

Тогава, в моето отдаване на другите (само вътре в желанието, тъй като нямам още какво да отдавам), в моето отношение към тях, започвам да усещам светлината, която ме напълва – Хасадим. Това напълване ме откъсва от моето егоистично желание.

То  не изчезва, но аз се откъсвам  от него, издигам се над него. За мен вече е ценно не то, а желанията на  другите – също, както за майката е най–скъпо желанието на бебето, и тя изцяло се посвещава на грижата за него. Но при нея, това е заложено в природата й, а ние стигаме до такова отношение към другите посредством висшата светлина.

Така, аз разкривам висшия свят. И, тъй като се изключвам от себе си и живея в желанията на другите, вече без каквато и да е връзка със самия себе си, аз постигам състояние, наречено „свобода от ангела на смъртта“. Тогава вече не усещам като източник  на живот, който ме съживява, желанието, в което преди съм чувствал своя живот. То не ме оживява. Аз усещам живот в напълването на желанията/келим на другите, тъй като те са станали мои.

«Свобода от ангела на смъртта» означава, че моето желание, дори на най–нисшето, първоначално ниво, което ми се представя във вид на мое тяло, може да престане да живее и да получава дори минималното оживяващо го светене „киста де-хаюта“ –  и аз не чувствам, че с това съм загубил нещо. Вече не свързвам себе си с него, тъй като съм придобил друго кли, наречено „душа“.

Чуждите желания, които усещам като свои, се наричат съсъд/кли на моята душа. А напълването в тези желания, е напълване със светлината НАРАНХАЙ на моята душа. Там се срещам с висшата сила, с корена на всичко – и това означава, че постигам сливане с Твореца.

Тогава разбирам, че малкото усещане в моето егоистично желание, с което съм започнал своя път, е било само илюзия, в която е трябвало да живея и съществувам, за да изляза във всеобхватната реалност на отдаването.

А предишната реалност е била просто въображаема, съществуваща само в моята илюзия – като насън. Но в действителност, тя не съществува, тъй като няма място за желанието за наслаждение. Този въображаем, измислен свят изчезва като сън.

Така, ние напредваме към  другото желание. И всеки път, човек постига вътре в чуждите келим, които стават негови собствени. Затова е написано: „Човек се учи там, където желае сърцето му“ –  на това място, в тези желания, той разкрива вечния, съвършения, висшия живот.

От урока по статия на Рабаш, 26.11.2010

[27762]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Въпрос: Как се обединяваме един с друг?

Отговор: Аз имам желание  да постигна нещо възвишено, да се издигна във висшия свят, при Твореца, при корена на своята душа, към нещо неописуемо.

Поначало във всеки е заложено влечението към познаване на корена, на смисъла на живота. То стои във всеки, но у един се проявява сега, у друг се е проявило в минал кръгооборот, а у трети ще се прояви в следващия.

Моят корен се намира в Твореца. Оттам аз съм се спуснал в този свят. И ето сега ние с теб се отправяме нагоре. Във всеки от нас се е събудил този корен на душата, точката в сърцето.

Нито ти, нито аз със своите точки не можем да постигнем нищо. Но ако сме заедно, ще се получи, ако ги обединим, ако ти присъединиш моята точка към своята, а аз – твоята точка към моята.

Как? За това трябва да се стараем да обединим сърцата си. Самото единство ще дойде свише посредством светлината, връщаща при източника, но затова ти трябва да получиш от всички тук техните духовни желания.

Ти ги получаваш по своя заявка. Желанието движи всичко, защото то е материалът на творението. Аз искам, жадувам техните желания, устремени към Твореца, да станат мои. Аз искам у мен да възникне едно голямо желание, състоящо се от всички индивидуални желания.

Започни да мислиш за това и ще видиш как това ще те сближи с хората – не толкова физически, колкото вътрешно: ти ще започнеш да чувстваш какво им е на сърцето и твоето собствено духовно желание от точка ще започне да се превръща в сфера, в „балон”, в „обем”.

И точно в това общо желание ти ще усетиш духовния ток, духовния живот.

И затова изисквай: „Аз искам вашите желания! Нужно ли ви е моето? Аз съм готов, моля. Само дайте да се организираме в група, в която всеки иска да съедини своето сърце със сърцата на другарите”.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 30.12.2010

[31341]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Със започването на кризата, много хора приемат това, за което кабала говори, съгласяват се, че ни е необходимо обединение и че за всичко е виновен егоизмът.

Но те питат: „А какво конкретно трябва да се прави?“ Нали не можем да накараме всички да учат «Зоар»?

Отговор: Разбира се, че не можем да накараме всички да изучават кабала, ако нямат стремеж към това. Но за тях е необходимо да изучат основните понятия, за които говори Баал а-Сулам в своите статии, само че в лека и достъпна форма: за обществото, за всеобщата връзка, за необходимостта от съединяване, за друго отношение един към друг. Това вече е достатъчно, за да привлекат към себе си силата на развитието.

Както създаваме книга за деца, на разбираем за тях език, с цветни картинки. Но тя ги учи и развива. А на възрастния, трябва да се даде друга книга, съответстваща на неговото развитие. Но това е същият материал, само че опростен, приспособен към всяка група – за мъже, жени и деца.

Ако се съкратят и адаптират статиите на Баал а-Сулам, то те могат да стигнат до ума и сърцето на всеки човек.

Ако веднага попитат какво да правят физически, то отговорът е: „Нищо не трябва да се прави!“ Ако започнем да действаме самофизически, ние ще разрушим методиката. Преди всичко, трябва да променим своята мисъл – тя ще подреди всичко останало! „Всичко се изяснява в мисълта“ – невъзможно е да се започне с действия.

Единствените наши действия са по разпространението и това, което спомага за вътрешното обединение. Не са необходими никакви други действия. Всяка трапеза или конгрес – това е единствено възможност да се обединим. Всичко е насочено само навътре.

Ако можеше да се мине и без тях – не са нужни никакви действия. Всички действия са само вътре, в сърцето на човека. Ние трябва да поправим сърцето.

Тези статии, просто трябва да станат „народна собственост“ – всички трябва да ги разбират, обсъждат, да се запознаят с тях. И в зависимост от това, как човешкото общество едновременно ще преминава през очакващите ни нелеки събития, вие ще видите, как едното ще се свърже с другото.

Човекът ще се окаже по средата. От една страна, Творецът ще го притиска и външно и вътрешно с нарастващата криза.

А от друга страна, ще бъде науката кабала в достъпна форма, прикрепена към човека – и той ще започне да се променя. Той ще се окаже между тези две въздействия: от една страна – страданията, а от друга – методиката на кабала, светлината.

От урока по статията „Кабала и философия“, 29.12.2010

[31169]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Любовта към Твореца е подобна на любовта към най-грозната жена на света, защото аз обичам самото свойство отдаване, заключено в нея.

И не затова, че то носи удоволствие на моето желание да се насладя, а защото това свойство е по-високо от моите егоистични свойства и аз го почитам, обичам и ценя повече от всичко останало.

Как още мога да измеря абсолютната любов, без всякакви условия? Ние, в нашия свят, обичаме това, което ни носи удоволствие. Но това не е любов! Ние обичаме удоволствието, а не онзи, който ни го дава.

Аз свързвам това наслаждение с теб и, докато ти ми носиш гощавки всеки ден, аз те обичам, но в момента, в който престанеш – цялата любов приключва. Значи аз не съм обичал теб.

Независимата любов може да възникне единствено в противоположност на нещо и затова цялото мироздание е построено на този принцип: има наслаждение, от което трябва да се отделим, и над него да построим отношение към даващия наслаждение. 

И затова ни е дадена точката в сърцето, която е противоположна на егоистичното желание. Нея трябва да отгледаме с помощта на групата от същите такива точки в сърцето. И когато светлината поправя нашата точка, ние започваме да усещаме чрез нея любов – против ненавистта, която усещаме в желанието.

Но по средата, между тях, трябва да съществува тази разделителна линия – откъсване от желанието за наслаждение, повдигане над него. Това значи, че ти се прилепваш към Твореца – ти се отъждествяваш с Него, а не със своето его. От материала на желанието ти строиш нещо друго, високо, противоположно.

От урока по статията „Кабала и философията“, 30.12.2010

[31282]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да прокарвам мислите си чрез групата?

Отговор: За да бъде Творецът велик в нашите очи, за да Го ценим като Даващ, в който има всичко, за да съумеем да сменим тенденцията си, своето намерение от получаване на отдаване, Творецът е длъжен да се отдалечи, да се скрие.

Иначе ние през цялото време ще бъдем егоистично пленени от Неговото величие, Неговата вечност и всичко онова, което ни се предлага.

И затова Творецът се скрива, все едно Той нищо не притежава – за да не зависиш от Него, оставайки в разрив.

Вместо това ти можеш да получаваш Неговото отдаване чрез групата. Той нарочно е разбил желанието на части, за да Му продемонстрираме що е то ненавист, завист, страст, честолюбие – всевъзможните проявления на желанието. Така то ще може да разбере себе си чрез примера на другите.

Защото в началото то просто иска да получава, още не различавайки в себе си различните свойства и оттенъци. Кажи на обикновения човек, че в него живее гордост, завист, ненавист – и той няма да те разбере. Какво така изведнъж? Той не вижда това.

Необходимо е много голямо, особено развитие, не в човешки смисъл, а в усилията, насочени към светлината. Едва тогава човек започва вярно да разбира тези неща – не в термините на човешката психология, а във възвишен смисъл, относно светлината.

В такъв случай човек се оказва в особена група. Той поверява себе си не на „хората от улицата”, а на особено общество, което се стреми към Твореца и вече започва да разкрива духовните ценности. С тях той съизмерва завистта, страстта, честолюбието, степента на егоизма. Така човек започва да изучава себе си: кой е той и какво е той.

Творецът е скрит и не може да се покаже на човека – защото тогава човекът ще поиска да бъде „добричък” в Неговите очи, за да усети съпричастност към Великия. От Него зависи целият ми живот – нима мога да Го пренебрегвам, все едно Той е разкрит?

Ето защо Творецът предоставя вместо себе си групата. Ние се намираме в противостояние с другарите, противоположни сме един на друг – и тогава аз наистина мога да се отнасям към тях в съответствие с духовните ценности. Защото тези духовни ценности са ми противоположни, тъй като изхождат от другарите, които аз ненавиждам, отблъсквам.

Това ми дава възможност да дойда до осъзнаване на злото и да започна да се опознавам, стоейки пред духовната реалност. Групата, обкръжението ми разкриват духовните детайли на възприятието, свойства и ценности. Отблъсквайки групата, аз отблъсквам тях – и по този начин намирам истината.

Ако продължа по пътя, ако се уча с другарите и заедно с тях произвеждам действия, насочени против моето егоистично желание, за да се обединим вътрешно, тогава аз постепенно започвам да ценя състоянията, които преминаваме, и ценностите, за които говорим.

В степента на искането аз получавам чрез групата обкръжаващата светлина (ор макиф) и започвам все повече да се обединявам с другарите. В течение на това обединение се разкрива, че именно сред тях аз разкривам светлината, Твореца.

И всичко се споява в едно цяло, всичко е единно: и кли, и светлината, всички обединяващи се келим. В крайна сметка всичко се свежда до едно понятие, до единно постижение.

От урока по статия на Рабаш, 27.12.2010

[30932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: За да не се губи от духовната цел, човек трябва да се държи за нещо, необходими са му закачвания, „засечки” на пътя. Така че, за какво да се държим?

Отговор: Може да се приведе такъв пример: всеки се чувства като изгарящ елемент на електронна система. Такъв е и неговият живот. Струва му се, че чувства другите, а в действителност той усеща наоколо своите прегарящи свойства: неживи, растителни, животински и самия себе си.

Когато пристъпваме към поправянето на системата, човек започва да чувства програмата на творението, силата на творението, токовете, пробягващи в поправената система. Сега нейните елементи са споени един с друг и отлично функционират, съгласно общия замисъл, който и е Творецът. Човек започва да усеща своя живот в системата и нея цялата като единно цяло.

Защото ако аз не съм съединен с другите и се чувствам като изолирана от системата част, ако ”живея за себе си” – тогава моето възприемане се ограничава с този свят, с реалността, която се рисува на моя вътрешен екран в задната част на мозъка, както пише Баал а-Сулам.

Ако се измъквам от самия себе си и виждам външния свят, то ще премина към същинската реалност. Тя ми се показва като разбита, не поправена, зависеща от моето отношение. И само аз, сам самичък, съм способен да реализирам връзката между всички.

При това вече си представям другите не като тела, а като свойство на отдаване. Всеки от тях фактически е поправен, но за да ги свържа един с друг, не достига връзка, свойството отдаване от моя страна. И тогава всичко ще заработи.

Казано по друг начин, общата система вече е пронизана от правилните взаимовръзки, а за нея аз съм като захранващ блок, батерия. Без моята енергия системата стои. Задължен съм да стана източникът на тока и тогава всичко ще оживее.

Подобни картини човек трябва през цялото време да удържа в себе си – като че ли действително всичко е така. Всеки по малко ще свиква с тях и изведнъж пред нас започват да се очертават контурите на системата. Защото навикът става втора природа, което позволява реално да усетиш дори това, което преди по никакъв начин не те е докосвало.

От урок по статия на Рабаш, 29.12.2010  

[31135]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→