Целта на творението е да донесе благо на създанията на Твореца, да ги направи такива, какъвто е той самият. Всичко, което е по-малко от това, не се счита за благодеяние.

За да се осъществи таза цел, трябва да се изпълнят две условия:

От една страна, творението трябва да бъде обособено от Твореца, да представлява отделна реалност.

А от друга страна, творението трябва да бъде подобно на Твореца.

Как да се съвместят двете противоположности в една? За това Творецът е създал противоположно на себе си свойство за получаване, а след това е въвел в получаващото желание собственото свойство за отдаване. По такъв начин, в творението има две свойства: желание да получава и желание да отдава.

Но наистина човек не знае какво да иска. Като се оказва по средата между две равни желания, той няма да има възможност да направи нещо, да избере едно от тях.

Ето защо Творецът винаги събужда получаващото желание – изконната, фундаментална природа, която отделя човека от Него. Какво касае даващото желание – човек трябва да помоли Твореца да го пробуди, да му придаде сили.

„Дружейки ” с получаващото желание, човекът дружи със самия себе си, оставайки противоположен на Твореца. Ако той иска в него да царува даващото желание, то предпочита да се уподоби на Твореца.

Така ние и растем – не на „маята” на двете желания, а благодарение на това, че през цялото време предпочитаме още по-голямо подобие на Твореца. Важното е отдаването винаги да остава нашата цел по пътя.

Като пускаме Твореца постоянно да разпалва получаващото желание – ние трябва да „заобиколим” Твореца, надминавайки своя егоизъм и съгласявайки се на неговия ръст, само при условие, че ще първенствува даващото желание.

Излиза, че водим съревнование с Твореца. Той издига в нас Исав, а ние искаме да издигне в нас Яков. В хода на тази гонка човекът расте и достига своята цел. На финала той ще придобие пълноценно желание за наслаждаване и пълноценно обличане в него – свойството отдаване.

Резултатът от състезанието е победата над Твореца, както е казано: „Победиха Ме синовете Мои”. И тогава настава всеобщо ликуване, описано от Баал а-Сулам в притчата за издигането на роба.

От урок по статия на Рабаш, 04.12.2011

[31715]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние още не сме разбрали, че всички проблеми са във връзките между нас. Докато все още всеки иска сам да „откъсне плода от дървото”.

Ние трябва да достигнем състоянието „под планината Синай”, за да разберем тази ненавист, за която разказват авторите на Зоар. Тогава ти ще разкриеш тази планина от ненавист и ще започнеш да я поправяш.

А засега това все още е личното его на всеки, без отношението му към другите. Това още не е обратния отпечатък на Твореца. Всеки още не е насочен към връзката с другите.

Така растат децата. До 2-3 годишна възраст в детето все още няма потребност от общуване с другите деца, то играе само със своите играчки. Едва след това то започва да разбира, че може да се играе и с другите, че съществува още някой.

Така и ние в нашето развитие – за сега още не търсим връзка с другите, още не искаме да си „играем” с тях. Колкото и да говорим за това, всичко това е само на думи, но не и в нашите желания.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 04.12.2010

[31734]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Струва ми се, че в своите статии Рабаш се опитва да ни опише духовната работа в чувствена форма…

Отговор: Всичко става вътре в желанието, тоест вътре в нашите усещания. Кабалистите не говорят за нищо друго.

Математиката и всички явления, които ни се струват рационални – също са чувствени, но ние не съзнаваме, че в ума си оценяваме съотношенията между усещанията.

Измерваме ги, претегляме ги, определяме някакво числово значение – но това винаги е работа с усещанията. Дори, ако сравнявам цветови нюанси: „Този е по-жълт, а този – по-бял“, аз оценявам усещанията, които те предизвикват в мен. И така е със всяко нещо – дори с най-рационалните, като че ли лишени от всякакви чувства понятия – във всички случаи работим само в усещанията.

Когато започнах да се занимавам с науката кабала, това просто ме порази: „Какви чувства?! Това да не любовен роман?.. Каква наука е това?“ – докато наистина не започнах да разбирам, че човек се състои изцяло от желания, и всичко, което ни заобикаля – също са желания. Неживите обекти, растенията, животните – всичко това са желания, които по този начин се представят в нашето общо желание за наслаждение.

Аз виждам животни, неживи обекти, хора, небе – в такъв вид усещам явленията в своето желание за наслаждение. Изследвам някакъв нежив материал: с каква сила да му въздействам, за да се нагрее, да се разпадне, да се съедини.

Изследвам животни, растения, самия себе си, отношенията между нас в човешкото общество. Във всички случаи анализирам, преценявам, оценявам, изучавам само съотношения между желанията.

Затова, във всички кабалистични книги е писано само за поправянето на желанието – за да можеш да издигнеш своето желание на такава висота, където ще можеш да бъдеш универсален – Творец, обща сила на природата, най-външният, най-широкият кръг, включващ в себе си всичко. Това трябва да постигнеш в своите желания.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 03.12.2010

[31602]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ако Творецът иска да ни доведе към своето подобие, то как Той може да пробуди в нас усещането за Неговото величие, ценността на свойството отдаване, за да ни се прииска да променим своето състояние за Неговото?

Не ни остава избор, на нас ще ни се наложи да се издигаме по стъпалата и винаги да се стараем да предпочетем по-високата степен пред своето текущо състояние.

И затова Творецът не може да ни открие своята любов! Защото, ако любовта се разкрие, това на мига ще унищожи цялата стълба – цялата разлика между степените. Детето – е главата на семейството и си мисли, че всичко е за него, изисквайки от родителите си. То се ползва от тяхната любов!

Ако то се намира някъде на чуждо място, ще се държи по съвсем друг начин, няма да изисква така, както вкъщи. То ще се стеснява, ще се бои. А в къщи – няма нито срам, нито страх!

И затова, ако Творецът ни разкрие своята любов, ние ще сме като децата, никога няма да можем да оценим Неговото величие и да се издигнем до Него. В нашия свят на нас ни действа природният инстинкт, заставящ ни да растем и да се развиваме. Но в духовния свят не съществува такъв животински инстинкт! Ние трябва сами да получим това желание.

А ако Творецът ни се открие като любящ – ние ще Го пренебрегваме във всичко… И затова Той трябва да се скрие, за да ни даде възможност да се развием и да оценим Неговото величие – в тъмнина. При светлината ние не бихме могли да направим това.

Именно затова се оплакват нечистите сили (клипот), които биха искали да разкрият Твореца още преди получаването на екран. Но тогава в нас въобще не би останала никаква възможност да постигнем отдаването.

От урока по статията „Кабала и философия“, 03.01.2011

[31629]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Не е възможно да напредваш без обкръжение. Как може да бъде изградено обкръжение, по време на четенето на книгата „Зоар”.

Отговор: Ние изграждаме обкръжение, когато всички заедно искаме да постигнем всичко, за което четем в „Зоар”, във връзката между нас. „Зоар” ни рисува различни форми. Какво представляват те?

Ако се свържем един с друг, тогава ще постигнем някаква форма на връзка помежду си. Тази форма на връзка ще се нарича, например, „заек”. Следващата форма на връзка ще се нарича „крава”, а другата – „магаре”. 

И може би, ще стигнем до такава връзка, която вече ще се нарича „човек на различните стадии на развитие” – зародиш, отглеждане, израстване, – докато не постигнем нивото на човека. Тогава, формата на връзката между нас, ще приеме вид на човек. Тоест това не съм аз, не си ти или той, а формата на връзка между нас – някаква формула на връзката, ще ни придаде образа на човек.

Човекът в духовното – това е отдаване. Но какво е отдаване? Каква е неговата форма? Това е някакво поле между нас, което наричаме човек. Това поле, преминава през всевъзможни състояния, за които „Зоар” разказва, като за хора с различен цвят на косата, очите и т.н.

Тук се има предвид, само формата на връзката между нас. Освен за това, в науката кабала не става дума за нищо друго. Защото няма за какво повече да се говори.

Няма какво да се каже за желанието за наслаждение – то просто се стреми да получи наслаждение. Но, в зависимост от степента, в която отделните желания могат да се издигнат над себе си и да се свържат едно с друго в отдаването, във връзката между тях, те създават общата форма, за която разказва „Зоар”. Именно това е формата на Твореца, която ти разкриваш.

Затова, „Зоар” обяснява, каква именно форма на Твореца разкриваш. Това се нарича „човекът в теб” – твоето вътрешно подобие на Твореца. Разкриваш го, в не толкова приятен, поправен вид? Вярно е – засега си такъв. И затова, „Зоар” разказва какви са стъпките, по които напредваш.

Винаги става дума за връзката между нас, – доколко тя съответства на силата на отдаване, на пробуждаща се между душите ненавист, грижа и други чувства. Но всичко това е във връзката помежду ни.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 04.12.2010

[31737]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако не мога да открия мястото на разбиването, тогава няма какво да поправя?

Отговор: Човекът няма какво да поправи, освен разбиването между него и другите хора, със същия стремеж към Твореца. Но, защо точно с хората, които се стремят към Твореца?

Нима не мога да поправя отношенията си с другите хора – в работата, в семейството, на пазара? Наоколо е пълно с хора и всички трябва да постигнат пълното поправяне.

Защо не мога да работя с тях? Защото техните желания, не са за свързване между душите. Всеки от тях, желае единствено да напълни с нещо своето его, а това е животинското ниво на развитието на егоизма – не стъпалото на човека.

Аз не откривам там разбиване. Разбиването е на нивото на човека. А на животинското ниво, няма какво да поправям – там са вежливи, приятни и добри.

Затова, поправянето се отнася само за онези, които се стремят към Твореца. Може да възникне вопросът: „Тогава защо целият свят страда? Защо сега влизаме в глобален, интегрален и разбит свят?”

Защото всички останали хора също трябва да се поправят – в степента, в която могат да се присъединят, да се прилепят към стремящите се към Твореца. Те няма да поправят връзките помежду си на животинско ниво, тъй като тогава ще бъдат подобни на комунистите в Русия. Но накрая, ще бъдат длъжни да се свържат – посредством прилепянето си към нас, а чрез нас – към Твореца.

Ние поправяме само връзките между душите на нивото на човека, подобен на Твореца. Затова, поправянето се отнася само за групите от кабалисти и за тези, които се присъединяват към тях под различни форми – според своите способности.

Затова, Баал а-Сулам пише в края на «Предисловие към книгата «Зоар»», че всичко зависи от Исраел. Исраел са онези, които се стремят към Твореца, усещат ненавист помежду си и трябва да я поправят. От тях зависи цялото поправяне.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 02.01.2011

[31504]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Мъдреците са казали: „Който не се е трудил преди съботата – какво ще яде в събота?”

В нашия свят, времето тече самó. Ние растем, възмъжаваме, остаряваме и умираме – всичко е подвластно на времето. Същото се отнася и за другите закони, които ни водят през живота.

Спрямо нас, управлението се извършва самó по себе си, което означава, че ние се отнасяме към неживото, растителното и животинското ниво на развитие. На чертежа, те са обозначени с цифрата 1 и с черен цвят: човекът изгражда своя живот срещу „ближния” – всичко онова, което е отвън.

По-нататък, започваме да привличаме светлината, връщаща към Източника, работейки в група, и получаваме от нея съсъда на душата. Тогава се обръщаме към Твореца (издигаме МАН) и получаваме от Него помощ (МАД).

И ето, че след всички събития, произшествия, мисли и желания в нас, и в целия свят, започваме да разбираме, че те идват от Твореца, от една Причина. Тази Причина, ни ги изпраща чрез „ближния”, за да можем,  издигайки се над тях, да установим връзка и да направим разчет с Твореца.

Така, преминаваме към втория тип управление и се издигаме над знанието, в което сме се намирали преди това. Работим срещу своя разум и желание – оправдаваме висшето управление, осъзнавайки, че всички негови действия са насочени само към това, да ни издигнат към сливане с Твореца.

Тогава, всички неприятни за нашия егоизъм неща, ни помагат да се извисим, за да изградим над знанието отношение с Твореца.

Извършваме тази работа в течение на „седмицата”, във всички свойства на душата. На шестия ден, стигаме до Есод, който включва всички предходни етапи, и тогава чувстваме, как ближният и Творецът се спояват в едно цяло.  Така се разкрива третия тип управление.

А след това, в навечерието на съботата, навлизаме в четвъртия етап – с очите си виждаме, че управлението обхваща и нас самите. В резултат, когато настъпи съботата, ние сме слети с Твореца над всичко, което е преминато през седмицата.

Така, с малки седемдневни порции, придобиваме общото поправяне на своята душа. Всяка седмица става основа за следващата, докато не стигнем до заключителната събота (шабат шабатон).

От урока по статия на Рабаш, 03.01.2011

[31592]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек е уверен, че усеща Твореца – може ли да провери дали това е  реално усещане или е религиозна фантазия?

Отговор: Не трябва да се разубеждава човека от това, което той усеща. Защото не можеш да поставиш на него своята глава.

Да допуснем, че ти нещо реално знаеш, а той не знае, но си въобразява нещо неправилно. Ако ти го притискаш и убеждаваш в своята правота, то вместо своя предишен въображаем образ, той получава друг от теб. Но за него той също ще бъде въображаем!

Дори ако за теб това е очевиден факт и истина (въпреки че също е още под въпрос), но когато това дойде до него, това става само нова фантазия. Затова науката кабала не разрешава това да се прави. Не е необходимо да се намесваме и да разубеждаваме хората.

Толкова повече, че и твоята истина през цялото време се променя и когато се издигаш от степен на степен, цялото минало знание се преобръща до основи. Ти през цялото време преминаваш полярни състояния, прехвърляни от една страна на друга, докато не преминеш махсом. И въобще е казано: ”Не вярвайте на себе си до самия ден на смъртта (своя егоизъм)”.

Затова не е необходимо никого да разубеждавате. Ние само обясняваме на човека, доколко всички сме безпомощни в дадена ситуация и призоваваме за истинско изясняване, за здрав подход. Това се счита за чисти отношения: имаме 5 органа на чувствата – нека да се ръководим от тях.

Но казват, че е възможно да се придобият допълнителни органи на чувствата. Когато ги развием, подхождайки към това научно, здраво и логично, за нищо не вярвайки на дума, и разкрием още една реалност, то започваме да я изследваме! И тогава започваме да разбираме и намираме ново знание, отново на основата на този принцип: ”Да се съди може само на основата на очевидни факти”, на основата на реалното усещане.

От урок по статията ”Кабала и философията”, 02.01.2011

[31528]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава, Израел.Урок 2.

От година на година се стараем нашите уроци да стават все по-близки до хората, до света и това е необикновено сложно. Баал а-Сулам пише в своето Пророчество, че е молел, умолявал е Твореца Той да му помогне да се спусне от своята степен, за да може да обясни на хората методиката за разкриването на Твореца.

В духовното е много тежко да понижиш своята степен, защото там всичко е разбираемо, съвършено прозрачно и ясно. Защото висшата степен – това е съвършенство и да се спуснеш от нея сам е „още по-невъзможно”, отколкото да се качиш на нея! А няма думи да обясниш едни усещания.

Все пак кабалистите намерили думи за предаването на духовната информация, но те ги предназначават един за друг в своите кабалистични произведения. За всяка дума, която произнасят: „екрани” (масахим), „характерни свойства” (авханот), „подем на Малхут в Бина” и т.н., за специалните изобразявания на увеличените заглавни букви стоят духовни понятия.

Всичко това за тях е сякаш „нотната партитура” за музиканта, който гледа нотите – плаче или се смее. Те за него са като живи усещания, те веднага пробуждат в него усещания.

Все пак, опитайте да вземете нотната партитура и да я преразкажете с думи. Разкажете ми за усещането на симфония – какво можете да кажете?

Но на нас ни е необходимо някак да предаваме своите усещания. И въпреки че те още не са духовни, до входа са в духовния свят, но въпреки това нашите ученици и обикновения човек от улицата ги разделя дистанция от много и много години развитие. И ако предаваме своите уроци в непригоден вид, никой нищо не би разбрал. Затова е много сложно да се спуснем от тази степен, но трябва да се постараем да направим това. На нас ни предстои в това още голяма работа.

От 2-ия урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31432]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката, Учител и ученик - Няма коментари→

Вие може да ми разказвате за хиляди интересни неща, случващи се наоколо, но аз няма да ги приема за истина, ако сам не ги видя и опозная.

Помогнете ми да ги позная и почувствам – и тогава ще съм готов да слушам. Но само ако се опитвате да разширите органите на възприятията ми, а не фантазиите ми.

Ако искате да ми дадете микроскоп или телескоп – аз съм готов да ги приема. Аз съм готов да развия в себе си нов орган на усещанията, но това трябва да остане в рамките на моя рационален критичен анализ.

За такъв научен, реален подход говори кабала. Но преди хиляди години се е случила „авария” – кабалистите са обучавали на правилния научен подход бъдещите гръцки философи, които били техни ученици, но те след това са излезли извън него.

Те не пожелали да вървят срещу своето его и да използват науката кабала за своето поправяне. Те мислили, че могат да изследват света, без да поправят себе си – и тогава се развила философията.

И това не се ограничава само в рамките на древна Гърция и онези древни времена – това е обичайният човешки подход. Почти всеки ще ви каже: защо да поправям себе си, аз и така всичко разбирам!

Но това е невъзможно – отначало трябва да разкриеш своето състояние и едва в тази степен ти е разрешено да говориш за него.

И върху такъв подход е основана религията – тя не изисква от човека да поправя себе си. Изпълнил си някакви действия и всичко е наред – ти вече вярваш, че си установил връзка с Твореца.

Това се нарича изгнание от духовното, тоест предполагаемата „духовна” форма на съществуване, без всякакво реално усещане за нея. Затова за този период е казано: „Ние бяхме като насън”.

Кабала призовава човека да се върне към правилния подход, към реалността – от философия към наука, от религия към отдаване и любов към ближния, към получаване на нов орган на чувствата, в който той сам ще види всичко.

От урока по статията „Кабала и философията“, 02.01.2011

[31519]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→