Отсега вече е невъзможно да напредваме с предишните методи, със затворени очи към неизвестността – без разбирания, без разум и точно знание, а като животните, които в паника се спасяват с бягство в някаква неизвестна посока, където им се струва, че ще бъде по-добре.

Такава е била формата на нашето напредване в течение на цялата история, но днес ни е необходимо да започнем да напредваме, както е определено за човека. Човекът е този, който „има очи” и вижда пътя напред, знаейки къде напредва. Той най-напред постига следващото състояние в неговия „потенциален вид”, а после го реализира на практика.

Формите, към които сега трябва да преминем – това са формите за уподобяването на Твореца. И затова, ние преди всичко трябва да ги въплъщаваме във връзката помежду си, а благодарение на това получаваме нови свойства.

И тогава ще можем заедно практически да реализираме следващото състояние – с по-здрава и по-тясна връзка един с друг, основана на отдаване, и вътре в нея да разкрием Твореца, тоест своето следващо състояние.

Така ще напредваме стъпало, след стъпало и ще преминем всичките 125 стъпала. Това ще означава изход от изгнанието – към  пълното освобождаване. Започвайки от днешния ден и по-нататък, напредването трябва да бъде зримо и осъзнавано, без повтаряне на миналите грешки, които постоянно и методично сме извършвали, всеки път на всички етапи от развитието на човечеството.

Защото всеки път сме се опитвали да направим нещо, като не притежаваме никакви знания за бъдещето, и този, който е викал по-силно от всички, е получавал възможността да променя природата и човешкото общество. Той е претворявал своите идеи в живота, докато не са го сваляли или той сам не е умирал със своята си смърт, след което се е откривало, че всичко е било направено неправилно. И се е започвало всичко отначало – от една грешка към друга.

Днес, освен всичко друго, се е създала особена ситуация с ръководството, оказващо се начело на света и с цялата тази тенденция. Ще гледаме още какво е това огромно препятствие на нашия път и какви са всички управители. Докато те накрая не се сменят с някакво достойно правителство, по примера на ”Санедрин” (събрание на кабалистите) – истинското духовно ръководство, което стои начело на цялото човечество.

От урок по статията „Кабала и философията”, 29.12.2010

[31183]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако хората се съгласяват, че всички проблеми идват от нашия егоизъм, тогава защо ние просто не можем да се договорим да си поделим всичко и да решим, че всичко е общо?

Отговор: Няма да ни помогне да обявим всичко за общо и да поделим всичко! С това ние няма да изменим света към добро, а само отново ще се върнем към „справедливата” социалистическа уравниловка. Но тя не може да изправи света! Защото светът съществува само заради това, да разкрием Твореца!

Не отчитайки този факт, ти отрязваш себе си от източника, който може да измени човека. Ако ти не се занимаваш с науката кабала поне в някаква минимална форма, в теб няма да има никакви сили, за изменение на човешката ти природа. И в крайна сметка, ако не днес – утре, ти ще дойдеш до още по голяма криза.

Ние сме задължени на всеки да направим инфузия от истинската наука кабала, за да има в него сила, която да му влияе и да го изменя. Иначе ние просто ще започнем да си играем на строителство на някакво ново общество. Но нима светът съществува заради това,  да построим красив материален живот между нас?

Необходимо е да се обясни на всички, че светът е създаден не за това! В програмата на творението е да доведе всеки човек, заедно с цялото човешко общество, на друго ниво на съществуване – към абсолютно, взаимно отдаване, за да се разкрие между нас тази сила на тоталното отдаване, която се нарича Творец, висша природа.

Но за това, да изменим своята природа до нивото, което ние трябва да стигнем, на нас ни трябва да получим от там инфузия, за да подейства на нас светлината, възвръщаща към източника.

А как иначе аз мога да подскоча на тази степен? Аз сега стоя на по-ниската степен, между първата и втората – и затова виждам, как тази следваща степен израства пред мен като стена! Но това не е стена, това е само подем на следващата степен! Просто тя е толкова висока, че ми се вижда като стена. Как мога да подскоча на нея?

И кабала казва: „Ти можеш да направиш това, само притегли към себе си силата на светлината!” Но ние не можем да направим това по единично: нито аз, нито ти, нито той – само заедно! Само ако ние всички се обединим, един ще учи повече, друг по-малко, една част ще се занимават с действия, друга част с намерения, всеки с това, което повече му подхожда.

Не всички хора са еднакви: един не иска много да мисли, предпочита да действа, а друг всичко решава само мислено. Но когато всички се съединят заедно – всичко се нарежда. Необходимо е и едното и другото.

Но на човека е необходимо да се обясни всичко това. Той трябва да знае в какъв живот, в какъв свят се намира. Доколко дълбоко той ще усвои това – зависи само от него: един възприема повече с разума си, друг – с чувствата, това не е важно. Но всеки ще има връзка със светлината.

Затова Баал а-Сулам пише, че „всички трябва да седнат на чиновете” – въпросът е само в това, кой колко трябва да учи. Но нали всеки някак учи, за да се устрои в живота? Днес няма да се намери нито един най-обикновен човек, който никъде не е учил.

Ако ни бяха казали, че утре ще дойде страшна буря и трябва да се научим как да се скрием от нея – всички ли щяха да се съгласят да учат, за да се спасят? Всички са принудени да учат за природните катаклизми, които сега се случват навсякъде. А ние предлагаме на човечеството да се учи, как да постигне щастие – всеки ще се радва да се научи!

От урока по статията „Кабала и философията“, 29.12.2010

[31166]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1988/89, статия 3, „Разликата между вратите на сълзите и останалите врати„: „Мъдреците са казали: „От деня на разрушаването на Храма, затворени са вратите на молитвата.

Но въпреки, че вратите на молитвата са затворени – не са затворени вратите на сълзите”.

Ние се стремим да се обединим – провеждаме Дни на единството и други мероприятия, за да си изясним какво е обединението. Единството с Твореца се постига чрез единство между творенията, от общото кли, което поправяме, обединявайки се един с друг.

За тази цел е необходимо, правилно да изградим всички съставни, за да може, замисляйки се за условията, посредством които се постига единство с Твореца, човекът точно да ги определи.

Размишлявайки за тях, той започва да прави вътрешен анализ: има ли потребност от единство с Твореца? Проверява – има ли желание да се обедини с другарите, иска ли да се смири пред тях и да ги приеме като най-великите хора на поколението.

Разбира се, тук става дума за духовно, а не за материално обединяване на другарите. Макар, Баал а-Сулам да пише, че е полезно и външно да принизиш себе си пред тях – но ние все още не сме дорасли до това. То само ще внесе изкуственост, ще ни обърка и ще изкриви правилните взаимоотношения.

От крайната цел – сливане с Твореца, – човек разкрива етапите на пътя и проверява средствата. Тогава вижда, доколко му е необходима целта, отвежда ли го тя през вратите на сълзите.

 „Врати на сълзите” означава, че човек много иска да се обедини с другарите, но не е способен да го направи.

В такъв случай, за него няма смисъл да търси по-нататъшен път към единството с Твореца, защото не може да изпълни първото условие. Стоейки пред вратите на сълзите, той трябва само да открие скръбта по желаната цел, за да заплаче истински.

И това зависи от общата работа в групата – от това, доколко човек ще поеме духовната потребност от обкръжението и ще осъзнае, че няма нищо по-важно. Той трябва да усети в себе си изгарящ го огън, заради това, че все още не е постигнал целта, трябва да се разкъсва от напора на желанието и пламъка.

Само обкръжението може да доведе човека до такова състояние. И тогава, неговият вик задължително ще се увенчае с успех – ще доведе до единство с другарите, до едно голямо желание, в което ще се разкрие висшата сила.

Всичко зависи от необходимото желание, от потребността, стремежа, от издигането на МАН, от усещането за недостига на единство в поправянето на онова, което е било разбито. В крайна сметка, всичко се свежда до това.

От урока по статия на Рабаш, 28.12.2010

[31009]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1988/89, статия 3, „Разликата между вратите на сълзите и останалите врати“: „Дори, ако човек плаче с горчиви сълзи, но плаче за ненужното – никой няма да откликне на неговия плач.

Пред този човек се намират вратите на сълзите, и те са затворени, и не допускат неговата молитва да влезе. За ненужното не се плаче. Прието е да се плаче само за жизнено необходимото.”

Въпрос: Какво се нарича „плач” в духовното? Как човек разбира, че плаче истински? Трябва ли групата да стигне до плача?

Отговор: Разбира се – и групата, и всеки един в нея. Именно това е „молитвата на множеството“. Всеки се моли за всички и за себе си включително. На този принцип са изградени молитвите в молитвеника.

Плачът – това е малкото състояние (катнýт): аз знам, че сам не мога да постигна единство и дори не мога да го пожелая. Още, преди да се убедя, че не съм способен на духовно действие, трябва да разбера, че преди всичко тук е необходимо стопроцентово желание: „Нека направят това заедно с мен!“ И това желание, също не мога да придобия сам.

Например, надявал съм се сам да се излекувам от някаква болест, но постепенно съм осъзнал, че това е невозможно. След като съм се настрадал и съм загубил много сили, аз виждам, че нищо не мога да направя. Оказва се, че мога да се излекувам само с помощта на лекар. Къде е проблемът?

В това, че трябва да помоля лекаря. Аз трябва да искам, трябва да моля настойчиво за операция. И трябва да желая това наистина макар, че много ме е страх. Страхът ме спира, но безизходността на ситуацията ме тласка към молби за помощ.

Така е и при нас. В зависимост от напредването, все по-ясно чувстваме, че ни  предстои операция по отстраняване на егоизма – на същия онзи егоизъм, който ни ръководи в живота и ни поддържа във всичко. Но, как мога да моля, дори да помисля за излизане от него?

Само посредством висшата светлина.

Желанието трябва да получа отвън, от групата – да го получа по неволя. За това е казано: „от ло-лишма стигаме до лишма“, т.е. от егоистичното намерение – до алтруистично. Аз се устремявам към това, което е било противоположно на сегашното ми «аз»: всички мои грижи да бъдат за ближния, всичките ми пари, освен „екзистенц – минимума“ да отиват за ближния – всичко да бъде за ближния.

Възможно ли е да поискам това така, сякаш  в живота няма нищо по-важно? Възможно ли е да моля за това и тези мисли да не ме напускат нито за секунда? Възможно ли е да плача за това?

Да допуснем, че ми показват молба за отдаване: „Моля да ми осигурите алтруистично желание, за да мога във всичко, освен жизнено необходимото, да се грижа за другите“. Подпиши се! Моля. Пожелай! Как да пожелая? Та, аз не мога да създам ново желание в себе си.

Вярно, но ако принципно си съгласен, тогава започни да работиш в група и необходимото желание ще дойде при теб от другарите.

В обкръжението е заложена духовна сила – силата на Твореца. От самите другари нищо не зависи – така е замислено изначално. Ако се обръщам към обкръжението, към нашата вътрешна взаимовръзка – там намирам всичко. Там разкривам всички стъпала, сили и състояния – до самия Край на поправянето.

Изведнъж се разкрива, че сме обединени, и в нашето сплотяване усещам всички духовни явления, включително до пълното единство. Всичко, за което говори науката кабала, аз разкривам там  –  в нашата взаимовръзка.

Силата на отдаване между нас – ето какво е връзката между душите. Душата – това е силата на отдаване в човека, част от Твореца свише.

От урока по статия на Рабаш, 28.12.2010

[31006]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Съществува много древна връзка между науката кабала и философията. Философията е нещо като основа на всички науки.

Хиляди години не е имало отделни науки: математика, физика, химия, биология, география, астрономия. Учените са се занимавали с всичко и в същото време са били дори лекари.

И цялото това общознание се е наричало философия, което в превод означава «любов към мъдростта», към знанието.

Известният философ от 16 век Йохан Ройхлин пише: «Моят учител Питагор, бащата на философията видимо е приел своето учение от кабалистите и първи е превел думата «кабала», неизвестна до тогава на съвременниците му, с гръцката дума «философия».

Връзката между кабала и философията и въобще с всички науки е много дълбока. Всъщност науката, това е вече разкриване на Твореца. Неговите действия, които се разкриват не просто чрез усещанията на тялото, а чрез този механизъм в нас, който се нарича «човек» и вече се отнася към човешката степен. Макар това да е все още човека от този свят, но е от степента «човек».

Древната наука, до нейната връзка с кабала се е развивала на животинска степен. И едва след като науката кабала се открива на първия «човек» Адам Ришон и след това се развива до Авраам и по-нататък, се разкриват действията на Твореца – на тази основа възниква съвременната наука от нашия свят.

Сякаш не виждаме връзка между отделните неща, тъй като обичайната наука се строи въз основа на човешкия разум и усещания, егоистичното желание да се наслади, в което разкриваме света и едва ли не няма връзка с кабала и духовните светове. Но всъщност това не е така, тъй като тя изучава същите тези действия на Твореца, но разкриващи се в друг материал, егоистичен.

Това са действия на Твореца, указващи връзката между частите на реалността. И затова дори обичайните естествени науки за природата са също своего рода разкриване на Твореца, но на наше ниво.

Защото освен Твореца, няма нищо друго в мирозданието и всичко, което разкриваме са Негови действия. Само че ние можем да Го разкриваме в егоистичните си желания и тогава се наричат естествени науки. А можем да Го разкрием в желанието да отдава и тогава се нарича наука кабала.

Но и в единия и в другия случай е разкриване на Твореца. Творецът е един и не се разделя на две. Ние, изследователите сме тези, които Го разделяме, в зависимост от това, в какви желания възприемаме.

От страна на висшия не съществува никакво разделяне, всички деления са само от наша страна. И затова в нас възниква вечния проблем, как едното е свързано с другото и как те си влияят взаимно.

От урока по статията „Кабала и философия“, 27.12.2010

[30958]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1989г., статия 2, „Голям или малък грях в духовната работа”:

Величината на отдаването зависи от този, на когото даваме. Ако човек дава нещо малко на царя, то това е малка работа.

Но ако човек дава нещо велико на царя, неговото отдаване придобива важност и му доставя голямо удоволствие.

Въпрос: Опитвайки се да си представя, че аз отдавам на великия Цар, аз чувствам, че лъжа себе си. Какво да правя?

Отговор: Всичко е правилно. Преди всичко, важността зависи само от теб. Творецът съществува, а ти Го разкриваш или не Го разкриваш. Това зависи от теб. Имаш ли „датчик”, за да го разпознаеш? В това е целият проблем.

А и въобще, какво е това – важност на Твореца? Рабаш привежда думите на Рамбам за това, че в началото на пътя човек се намира в процес под название ло-лишма. С други думи, Царят е важен за мен, ако сближавайки се с Него, аз придобивам повече. Както е прието в нашия свят, аз претеглям Неговата важност съгласно наслаждението, което мога да получа от Него.

Какво друго би ме заставило да премина към другите ценности? Светлината, възвръщаща към Източника. Ако посредством групата аз се старая да мисля за промяната, която трябва да стане в мен, ако аз чакам светлината, както петелът чака утрото, и не се страхувам от нея, както прилепа, ако искам тя да дойде и да ме измени, тогава настъпват промените, и аз започвам да ценя Висшия, защото той е Даващ, а не защото мога да получа това, което ми дава.

Сега аз го ценя, защото той ми дава, ценя отдаването – не отдаването на мен, а самото свойство отдаване. Аз искам да му се уподобя.

Тази нова ценностна скала много силно променя човека. Висшият става за него действително Висш – висок по своето значение, Цар, величието на който е в това, че той е Даващ по свойства.

Тогава аз гледам към Висшия, не защото получавам от него, а защото мога да му се уподобя. Аз искам той да ми даде своите свойства, да ми даде да стана подобен на него, близък с него. Защото близостта се измерва именно с подобие на свойствата, а не по това, колко аз мога да получа от него.

В това е цялата разлика между материалното и духовното – как ние се отнасяме към Висшия? Искаме ли той да ни измени?

При това Висшият се намира в абсолютен покой, и всичко тук зависи от нас: ако поискаме да се изменим в неговата светлина – ще се изменим. Ако поискаме да се сближим с него по свойства – ще се сближим чак до пълно сливане, до любов!

От урока по статията на Рабаш, 27.12.2010

[30935]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направиш в състояние, когато нямаш никакви сили, нищо не ти влияе и не знаеш какво да правиш?

Отговор: За това е написано в седмичната глава на Тора: „И заридали те от тази работа“. След като човек стигне до усещането за собственото си безсилие, остава му само да моли.

Преди това, той се е смятал за голям и умен, за разбиращ. Мислел е, че ще може да напредне, непрекъснато добавяйки знания, усилия и действия. Но, ако до дадения момент е извършил достатъчно действия, на него му разкриват, че с това нищо няма да постигне.

Тогава защо да ги извършва? За да постигне, че «така ти нищо няма да постигнеш». За да стигне до състоянието на опустошеност, човек трябва да вложи много, много сили.

Аз работя и си мисля: «Сега, със своя труд изграждам „прекрасните градове Питом и Рамзес», придобивам знания. Скоро ще разкрия всичко – ще видя и ще започна да чувствам.”

Аз влагам все повече сили, още по-дълбоко навлизам в ученето – и изведнъж откривам: „Колко съм вложил, а какво постигнах?!… Аз нямам нищо… И какво оттук нататък? Какво ще стане с мен?!“. Не знам, но съм готов да заспя като умрял – само ми дайте приспивателно, за да спя през цялото време и да не ставам.

Така се чувства човек в този момент – лишен от всякакви сили. Защото започва да разбира, че по този начин нищо няма да постигне. Отначало, той дори не знае това, и само чувства, че няма никакво желание. После, все пак се пробужда и продължава.

Но в някакъв следващ момент започва да разбира, че само със свои сили няма да успее, и тук му е необходима висшата сила: „Ако Творецът не дойде и не ми помогне, аз самият не съм способен нищо да направя“.

Но той започва да мисли така само, след като 15-20 или 30-40 пъти се е опитвал да напредва със собствени сили – и всеки път е получавал разочарование, изпадал е в  отчаяние. Това се нарича „години на египетското изгнание“ – докато не „заридаят те от тази работа“.

За своето его, аз изграждам „прекрасните градове Питом и Рамзес“, а за човека в мен, желаещ да постигне духовното – това са нещастни бедни градове, където всичко е празно и нямам нищо от това. Аз започвам да се раздвоявам.

Какво, като притежавам знания и разум, като мога красиво да разсъждавам за науката кабала, и като че ли всичко разбирам? Но това нищо не ми дава. На практика – в мен го няма духовното. Мога да разказвам за него денонощно, но постигам ли го или просто говоря? Май просто говоря…

Тогава, човек разбира, че тук трябва да има само помощ свише, някакво висше разкриване, висша сила – нещо, което не му е подвластно, и че с това, което има, не е възможно да постигне духовното. Тогава, той стига до истинския вик – „и заридали те от тази работа“.

Това е сложен път. Човек трябва много пъти да премине през такива състояния. Само обкръжението  може да му помогне – нищо друго. Обкръжението може да го поддържа и да го опази, да ускори развитието му. Иначе, кой знае кога отново ще се събуди – ако не с помощта на обкръжението, то чрез смяната на «решимо» (информационния ген), когато към него проявят милост свише и му дадат ново състояние. Но никой не знае, кога ще се случи това…

Затова, когато човек се намира в добро състояние, когато светлината му свети и има сили, трябва колкото се може по–силно да се свърже с обкръжението, та по време на слабост да получи обратно от него, вложените преди това сили. Тогава, той ще премине през падението като по инерция – и отново ще започне да се издига, защото преди това е набрал скорост.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30876]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Днешният свят е устроен така, че нито една страна не може да се затвори  и да заключи границата си. Ако се затварям отвън, то нещо вътре непременно няма да бъде в ред.

Дори самите ние не разбираме от какво. Струва ни се, че сме създали общество, напълно обезпечаващо себе си с всичко необходимо, както голям колхоз: с месо, с мляко, с риба, с плодове и можем да въведем натурално стопанство, което не зависи от никого. Но нито една страна не може да направи това!

И не защото тя не е способна да се обезпечи с каквито и да е материални продукти: вода, електричество и други външни ресурси. Но защото така  работи това вътре, в природата – тези наши зъбни колелца са се свързали плътно едно с друго и никое не може да се отдели от останалите!

Ти няма да разбереш защо през цялото време имаш някакви проблеми – ту кравите не дават мляко, ту тревата не е израснала, ту е загубена реколтата. Не знаеш откъде, изведнъж такава несполука – но това няма да работи! Защото вътре колелцата така здраво са се зацепили, че си длъжен да бъдеш свързан с целия свят. И това днес е необходимо да се обясни на всички!

Но никакви G8 или G20 няма да ни помогнат да се обединим. Дори ако всички се съгласят с това и се договорят да се хванат за ръце и да се държат един за друг – ние ще предизвикаме само още по-големи разрушения. За един миг те ще се хванат за ръце, а вече в следващия миг между тях ще започне война.

Обединяването ще доведе до световна война, ако то не е заради Твореца, заради духовна цел. И тогава ще бъде по-лошо, отколкото в Русия, която е искала така да обедини хората.

Затова освен обясненията, че всички ние сме свързани от страна на природата, а не по свое желание, което й е противоположно, е необходимо да разкрием как можем да изменим своето желание към единство, за да искаме  да се завъртим заедно с всички зъбни колелца в правилната посока.

И за това ни е необходима светлината, връщаща към източника, която ни обединява! А това е възможно само при изучаване на науката кабала.

Но отначало може да се подготвя човека, като му се обяснят всички условия около този последен момент – когато ще остане само да му се даде ключа, който се намира в науката кабала. Постепенно той започва да разбира, че съществува всеобща взаимовръзка и че няма избор, научава в какво се състои  нашата свобода на волята.

И така всички свиват и свиват този обръч, докато в него не остане само един неразрешен централен въпрос. Ето тогава и може да се даде на него отговор и тогава човекът ще го приеме.

Така мъдро е необходимо да се направи разпространението, за да достигне до хората постепенно, показвайки, че това не е свързано с никакви стереотипи – нито с мистиката, нито с религията или с юдаизма.

Това е естествена наука за това, как човекът да се впише хармонично в този свят. Тя ти обяснява закона на природата, който управлява света и вътрешния закон в човека, тоест кой си ти и как да се приспособиш към света.

От урок по статията ”Мир в света”, 26.12.2010

[30822]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: На всеки човек му се иска да бъде уникален и да реализира  особения корен на душата си. Затова, той се плаши от обяснението, че е само зъбно колелце в общия механизъм. Страхува се да загуби своята индивидуалност в обществото.

Отговор: Но защо трябва да се загубиш в обществото? Напротив, ти можеш да станеш праведник, който се нарича „основа на света” – да отдаваш на всички и да дърпаш целия свят напред!

Кой ти забранява да правиш това? За отдаването няма никакви ограничения – моля, отдавай!

А ти се оплакваш, че ти пречат и не ти дават да използваш всички останали. Естествено, никой не иска да ти позволи да го използваш. Но стани велик не в получаването, а обратно – в отдаването, и никой няма да ти пречи.

Можеш да бъдеш уникален в положителен смисъл – в отдаването. Защо ти е нужно на всяка цена да се отличаваш в отрицателен смисъл, в егоизма? Всеки иска да бъде особен – заповядай, бъди такъв! Реализирай себе си в духовното.

Може би, човек се плаши от самия вид на свързаните зъбни колелца и си представя, че е робот или винтче – но това е обективен факт, картина, съществуваща в природата. А в природата не може да има добро или лошо – това е просто констатиране на факт.

Ти можеш да си съгласен с него или да не си – това няма да промени действителността. Само ще предизвикаш удари върху себе си, ако не искаш да се съгласиш с нея.

Можеш да заявиш, че не си съгласен със закона за всеобщото привличане и да отричаш неговото съществуване – моля, после ще погледаме как падаш от покрива.

И тук е същото – ние не разбираме колко тясно сме свързани един с друг и се опитваме да действаме така, както ни се прииска: всеки дърпа в своята посока. А после гледаме как всички страдат – отново и отново, вече хиляди години!

Сега, ние стигаме до такова състояние, когато нашето его е нараснало до максимума си, във всички земни желания, и ни е завързало всички един с друг по цялата земя.

А ние въпреки това не искаме да го признаем – и се опитваме един друг да се лъжем и използваме! Но не разбираме, че по този начин всеки връща към себе си същите онези страдания, които причинява на другите.

Не виждаме това, защото ако то се беше разкрило явно и аз получавах незабавно тук, на място ответния удар, в момента, в който причиня някому зло – аз бих действал като животно, без свободна воля. Бих се мятал между ударите и наслажденията, работейки като машина, ако законът за всеобщата взаимозависимост действаше открито върху мен.

Този закон е скрит, за да ми даде възможност да го допълня по собствена воля! И въпреки, че законът съществува, но е скрит – аз мога сам да изпълня скриването, все едно, че е разкрит! Защото  искам той да действа точно така – за да бъде взаимното отдаване огромно и силно и да вземе връх над получаването.

Нека този закон е написан във всички книги, но аз искам той да се разкрие на практика! В това се състои моята свобода на волята.

На мен ми е дадено едно бяло петно – това значи, че Творецът е скрит. А аз мога да го извадя от скривалището и да запълня  бялото петно с Неговото присъствие. Това ще бъде моето собствено присъствие – защото  ще стана същия като Него. Ще стигна да мястото, където се крие Той, и ще Го сменя! Все едно, че  с Него сме партньори и аз казвам, че ще свърша работата вместо Него там, където Той е скрит.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30828]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Каква отговорност нося пред света? Ако през деня не съм успял да се справя с нещо, това оказва ли влияние върху света?

Отговор: Естествено. Защото ти си „зъбно колелце” в общия механизъм на творението. Творецът е създал тази система, в която всеки е егоист, и тя се дели за теб на 125 стъпала – състояния: от пълното откъсване от другите, към все по-плътно и по-плътно сцепление на твоето зъбно колелце с другите, докато всички вие не станете едно цяло.

Всъщност, само на теб ти се струва така, а в действителност, няма много хора – има само един Адам Ришон.

Върху теб действат същите закони, както и върху всички останали. Просто твоето желание е по-голямо от това на другите – те се задоволяват с „дреболии”, а ти искаш да „погълнеш” в добавка и духовния свят.

Точката в сърцето ти, все още не е отдаване. Обратно, именно в духовното се разкрива самото „неудържимо” желание за наслаждение. И ето тогава, когато се отвори тази дълбочина, човек е готов за поправяне.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→