Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Много е трудно да бъдат свързани един с друг двата свята. Как, в този свят да установим такава взаимна зависимост помежду си, която да ни помогне да поправим нашите души?

Днес, обединявайки се, ние практически реализираме кабала. По принцип, на кабала приписват викането на духове, амулети, манипулация със скритите сили.

Но в крайна сметка, практическата кабала – това е, когато заедно се стараем да увеличим важността на обединението между хората, за да стигнем до разкриване на Твореца, на силата на отдаване помежду ни.

Всички ние сме егоисти, никой от нас не притежава силата на отдаването, но искаме тя да се спусне върху нас и да напълни пространството помежду ни, което сега е изпълнено с неприемане и ненавист. Такива сме се родили – не сме имали възможност да избираме своята природа. В Тора е казано: „Подбудата в сърцето на човека е лоша, още от неговата младост”.

Затова, когато започнем макар и малко да се обединяваме помежду си – не просто така, а за да разкрием Твореца, всеобщата сила на обединяването, – тогава се занимаваме с практическата наука кабала. Това действие е най-полезно за поправянето на душите.

Можеш да научиш всички книги наизуст, може да успяваш във всичко – това няма да помогне. Докато човек не започне да извършва реални действия по обединяването с другите, въпреки нежеланието и откъснатостта, той няма да разбере, доколко лоши са подбудите на неговото сърце.

В книгата „Зоар” се разказва за другарите на раби Шимон, олицетворяващи десетте първоначални сфирот на висшата система в главата на Арих Анпин, на висотата на самите основи на света.

По техните собствени думи, преди ученето, преди разкриването на светлината, те се ненавиждат един друг, не могат да се понасят, не могат да се гледат. Иска им се, да се махнат от всичко това. И все пак, те сядат и се залавят с книгите, защото знаят, че силата на ненавистта е дошла при тях свише.

Книгата „Зоар” им е дадена, за да могат с нейна помощ да започнат да се обединяват над ненавистта, над откъснатостта, както е казано: „Любовта ще покрие всички престъпления”. Любовта не трябва да изкорени престъплението, а да се извиси над него – да бъде толкова силна, че да покрие ненавистта.

Вътре в нас е заложено голямо желание за наслаждение, което е напълно егоистично и бушуващо – и то ще си остане. А над него, ние покриваме цялата ненавист с любов.

От 1-вия урок на конгреса в Арава, 30.12.2010

[31359]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →