Въпрос: Баал Сулам пише, че е помолил Твореца да го понижи от високите духовни нива, за да може  да предаде Кабала на хората. Какво означава това?

Отговор: За да може човек да предаде Кабала на хората, той трябва да е на възможно най-високо ниво, но в същото време той трябва да може да се спусне до най-ниските нива, за да може да предаде всичко необходимо на останалите.

Когато избирам учител за децата си, аз не избирам някой ученик, а избирам квалифициран педагог, въпреки че, всичко което той трябва да направи, е да ги научи на азбуката. Това е, защото той е по близо до източника на Светлина. Следователно, ако кабалист иска да слезе от своето духовно стъпало, това не означава, че той се отказва от него, защото това би значело, да се откаже да отдава заради Твореца. На колкото по-високо духовно стъпало се намира човек, толкова повече отдава той на Твореца.

Обаче, за да може човек да отдава на тези, които са по-ниско от него, той е готов да създаде допълнителен Парцуф Сеарот (коса). И все пак,  той самият не слиза от степента си, подобно на това, както възрастен играе с дете и през това време се държи като дете. Когато той се спусне от нивото си,  не губи нищо.  Това е единствено, за да е във връзка с по-ниските нива,  да е по-близо и в контакт с тях.

В духовния свят, постигането на някакво ниво, е много трудно действие, защото то е обратно на движението към Твореца – нагоре. Човек трябва да е в контакт с непоправените си желания и да предпочете тяхното поправяне повече, отколкото обвързването с нещо по-више. Това изисква включване в общия план за връзката между душите; човек трябва да усеща важността на тяхното общо поправяне.

От урока по статията на Баал Сулам „Мир в света”, 22.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Оригиналната демокрация – това е правилното деление на обществото на “глава” и “тяло”.

Главата знае, кое е по добро за тялото и на това основание приема решения. Равенство – ако всеки отдава и получава полагаемото за него.

Който е прикрепен към главата – не трябва да има никакъв собствен интерес (свойството на Бина, Г”Е, абсолютно отдаване, хафец хесед), а само желанието на тялото.

Главата – това е намерение за онова, как да направим добро на тялото, как да го напълним. (До колко това е противоположно на нашите управляващи!).

Главата трябва да се отнася към тялото (управляващите към народа) – както родителите се отнасят към децата си. Родителите изясняват потребностите на детето и как максимално да ги изпълнят в негова полза.

Така правителството трябва да отчита желанията на народа и да се стреми да им даде изправяне и напълване.

Както с децата – трябва да дадат “играчки”, които народът желае, но в тези игри да има заложена програма за развитието на народа. По такъв начин, както ние се грижим, какви игри да дадем на детето, в негова полза.

Изхождайки от това, е ясно, че само духовните личности могат да бъдат ръководители на народа.

За това е казано, че само устремът към Твореца “Исра – Ел”, имащи свойството отдаване, могат да бъдат Глава на обществото, правилно ръководещи масите (тялото).

За това Исра – Ел също означава Ли – Рош, Аз Главата.

От урока по статия на Баал Солам ‘’ Свобода на волята’’. 19.04.2010

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

От книгата „Шамати”: Книга, автор, разказ. Книгата – това е състоянието до Сътворението (замисълът).

Автор – собственикът на книгата. Единството между автор и книга представлява „разказ”.

Трябва „да получим разказ”, т.е. Тора, заедно с Даващия Тора.

Ние се намираме в някаква реалност и сме длъжни да я изследваме, да разберем какво означава тя. Илюзия ли е или истина, или това е едно и също нещо? В мене се разгръща някаква програма с причини и следствия, но кой е нейният автор? Ще позная ли автора на разказа, който чета вътре в себе си?

Самата книга (цялата тази реалност) вече е съществувала, когато съм започнал да чета и да разказвам.

Но цялото разкритие е вътре в мен, от това как чета този разказ, преминавам през тази книга от начало до край и как се впечатлявам от нейните течения.

И вътре в този разказ, според мярката на моето познаване и включване – разкривам автора на книгата. Влизам вътре в книгата и разказът и започва да ме изгражда, и да ме подготвя, да стана неин автор (преписвач).

Разказът това е Тора, водеща ни към пълно разкритие на цялата книга, в която се намираме заедно с даващия Тора.

Всеки от нас я разкрива сам отново, но на него му трябва учител, който може да му прочете тази книга.

Както в нашия свят възрастният чете на детето, докато то не порасне и не се научи само да чете. Така и в науката Кабала, (духовно) възрастният, е длъжен да помогне на детето, защото то не може само да я открие, а само чрез преподаването на учителя.

Докато не се научи само да чете тази книга и да преминава през този разказ, за да разкрие автора.

Постепенно сами ставаме този автор, пишем Тора върху материала на своите желания, всеки път приемащи нови форми – букви.

Независимо, че книгата е написана от Автора, превръщаме се в неин автор и преминаваме този разказ от начало до край, сравняваме се и се обединяваме с книгата, и с автора, и с разказа.

Забележка: на иврит има дума Сойер , която означава едновременно автор и преписвач.

Счита се, че авторът е един – Твореца, който е написал само една книга Тора, която включва в себе си всичко, а ние само я преписваме – всеки в себе си.

От подготовка кум урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Разкриването винаги е лично, него не бива да го получаваме от някой друг – можем само да се научим да четем.

Но нас трябва някой да ни научи да четем, защото четенето и писането са на човешко ниво, а ние, когато започваме да се учим сме на животинско ниво. Трябва някой, който се намира на степен „човек”, който да ни помогне, за да се повдигнем на човешко ниво, да ни научи да четем и пишем.

Книгата – това е цялото Творение, първоначалния замисъл въплътен до последното действие.

За да го разкрие човек, трябва да премине през разказа и да го напише върху сърцето си („запиши цялата Тора върху твоето сърце”), да подготви своите духовни съсъди. Четейки Тора той се учи от висшето, а записвайки я – става подобен на нея и започва да Го разбира. Така се повдига на степента на замисъла на Творението – в края на книгата.

Книгата е замисълът на Творението, който откриваме в края. Разказът четем и преписваме върху себе си, като променяме желанията си и строейки от тях букви.

Така сами ставаме автори, като разкриваме нейният Автор. Ние правим копия на книгата – в това се състои нашата работа.

Авторът не измисля Книгата в главата си – пред него е готовата книга в небесата, а той само я преписва. Той не работи със собствения си ум, дори не умее да чете и пише – първо трябва да се научи.

Ако се научим да четем и пишем, и съумеем да препишем Творението на Твореца, то ще получим този автор. Творецът не е автор, защото нищо не е написал. В него всичко се реализира чрез мисълта.

Но ние откриваме Неговия замисъл в поправените си желания и после, Неговата мисъл се разделя за нас на книга, автор и разказ.

Ако се уча да чета, то Неговият замисъл започва да се разкрива в моя материал и аз се измервам според това как се справям с нея и как преписвам.

Замисълът на Творението – това е дясната линия, моят материал – това е лявата линия, а в средната линия преписвам този замисъл на своята лява линия.

Книга, автор и разказ – това са Творецът, Творението и връзката между тях , която се нарича Тора.

От подготовка към урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От книгата „Шамати”: Книга, автор, разказ. Книгата – това е състоянието до Сътворението (замисълът).

Автор – собственикът на книгата. Единството между автор и книга представлява „разказ”.

Трябва „да получим разказ”, т.е. Тора, заедно с Даващия Тора.

Ние се намираме в някаква реалност и сме длъжни да я изследваме, да разберем какво означава тя. Илюзия ли е или истина, или това е едно и също нещо? В мене се разгръща някаква програма с причини и следствия, но кой е нейният автор? Ще позная ли автора на разказа, който чета вътре в себе си?

Самата книга (цялата тази реалност) вече е съществувала, когато съм започнал да чета и да разказвам.

Но цялото разкритие е вътре в мен, от това как чета този разказ, преминавам през тази книга от начало до край и как се впечатлявам от нейните течения.

И вътре в този разказ, според мярката на моето познаване и включване – разкривам автора на книгата. Влизам вътре в книгата и разказът и започва да ме изгражда, и да ме подготвя, да стана неин автор (преписвач).

Разказът това е Тора, водеща ни към пълно разкритие на цялата книга, в която се намираме заедно с даващия Тора.

Всеки от нас я разкрива сам отново, но на него му трябва учител, който може да му прочете тази книга.

Както в нашия свят възрастният чете на детето, докато то не порасне и не се научи само да чете. Така и в науката Кабала, (духовно) възрастният, е длъжен да помогне на детето, защото то не може само да я открие, а само чрез преподаването на учителя.

Докато не се научи само да чете тази книга и да преминава през този разказ, за да разкрие автора.

Постепенно сами ставаме този автор, пишем Тора върху материала на своите желания, всеки път приемащи нови форми – букви.

Независимо, че книгата е написана от Автора, превръщаме се в неин автор и преминаваме този разказ от начало до край, сравняваме се и се обединяваме с книгата, и с автора, и с разказа.

Забележка: на иврит има дума Сойер , която означава едновременно автор и преписвач.

Счита се, че авторът е един – Твореца, който е написал само една книга Тора, която включва в себе си всичко, а ние само я преписваме – всеки в себе си.

От подготовка кум урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Разкриването винаги е лично, него не бива да го получаваме от някой друг – можем само да се научим да четем.

Но нас трябва някой да ни научи да четем, защото четенето и писането са на човешко ниво, а ние, когато започваме да се учим сме на животинско ниво. Трябва някой, който се намира на степен „човек”, който да ни помогне, за да се повдигнем на човешко ниво, да ни научи да четем и пишем.

Книгата – това е цялото Творение, първоначалния замисъл въплътен до последното действие.

За да го разкрие човек, трябва да премине през разказа и да го напише върху сърцето си („запиши цялата Тора върху твоето сърце”), да подготви своите духовни съсъди. Четейки Тора той се учи от висшето, а записвайки я – става подобен на нея и започва да Го разбира. Така се повдига на степента на замисъла на Творението – в края на книгата.

Книгата е замисълът на Творението, който откриваме в края. Разказът четем и преписваме върху себе си, като променяме желанията си и строейки от тях букви.

Така сами ставаме автори, като разкриваме нейният Автор. Ние правим копия на книгата – в това се състои нашата работа.

Авторът не измисля Книгата в главата си – пред него е готовата книга в небесата, а той само я преписва. Той не работи със собствения си ум, дори не умее да чете и пише – първо трябва да се научи.

Ако се научим да четем и пишем, и съумеем да препишем Творението на Твореца, то ще получим този автор. Творецът не е автор, защото нищо не е написал. В него всичко се реализира чрез мисълта.

Но ние откриваме Неговия замисъл в поправените си желания и после, Неговата мисъл се разделя за нас на книга, автор и разказ.

Ако се уча да чета, то Неговият замисъл започва да се разкрива в моя материал и аз се измервам според това как се справям с нея и как преписвам.

Замисълът на Творението – това е дясната линия, моят материал – това е лявата линия, а в средната линия преписвам този замисъл на своята лява линия.

Книга, автор и разказ – това са Творецът, Творението и връзката между тях , която се нарича Тора.

От подготовка към урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм изучавал Тора, зная пет езика, слушам Вашите уроци и долу горе съм запознат с кабалистическите термини.

Когато учиш някакъв език и знаеш думите, то четеш разказа и го разбираш.

Но на урока по ТАС, аз чета откъс от текста и нищо не разбирам, независимо, че зная всички термини. Той ми се струва някакъв си китайски език. Защо?

Отговор: Този език ти си длъжен още да го изучаваш. Думата „език” произлиза от понятието „езиче на везни”, намиращо се по средата.

По мярата на онова, как ти ще постигаш духовните определения, по средата между доброто и злото, – ще строиш твоя език.

Това е средната линия, която човек е длъжен да построи в себе си. Тогава ще започне да разбира и усеща градациите на свойствата.

До като човек, не достигне духовното усещане, колкото и да учи – у него, почти нищо, не остава от изученото. Подобно на онова, да му обясняваш хиляди пъти вкуса на ястие, което той никога не е опитвал.

Та нали всички наши възприятия – това са вкусовете. Всички определения, съществуващи в ТАС, кабалистите „опитали”(таамим) от светлината, влязла в желанието (тох кли) с намерение да отдават, съгласно закона за подобието на свойствата.

Първото съкращение действа и не ни дава възможност да получим светлина, ако не сме му подобни. Без екран, без намерение да отдаваме, ние не можем да усещаме светлината.

За това, до като нямаме екран, ние не разбираме за какво става дума. Та нали всичко се постига чрез усещанията.

За това се казва: „Опитайте – и ще се убедите, колко е хубав Творецът!”. Аз съм длъжен да Го „опитам”. Та нали всичко това го постигам в мен.

И затова, това се явява проблем. Колкото ти да учиш тук, този език постоянно се изпарява.

Но от друга страна, той те подготвя за онова, да започнеш да усещаш. А когато в теб се появят усещанията, ти ще разбереш, за какво става въпрос.

Тогава няма да ти се налага да учиш. Изведнъж ти ще започнеш да разбираш, кое, как се нарича. На тебе няма да ти бъде вече необходимо да четеш за това в книгите. 

Усещайки някакво духовно явление, ти ще знаеш, как то се нарича. Откъде? Кой ще ме обучи? Никой.

Светлината, се облича в твоите желания, предава им своето впечатление по четирите стадия – таамим (вкус), – некудот (точката под буквите), – тагин (короните над буквите), – отие (буква), и строи в теб гематрията (числовото значение на буквите).

Тази гематрия се превръща в слово. Ти го „четеш” и изведнъж започваш да разбираш: Това желание се нарича „дърво”, а това – „слънце”. Ти знаеш, че това е така. Даже ако живееш някъде на кравя на света и не знаеш езика, ти ще започнеш да разбираш.

От урока ( Въвеждане в науката кабала) 16.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Творецът е създал творението от желанието за получаване на наслаждение, но трябва да се внесат в него искри на отдаване, за да съществува творението и да се развива.

То трябва не само да получава, но и да отдава, та нали силата на живота се състои от две части: поглъщане и отдаване.

Животът се заключава в изясняването, какво за теб е лошо, и какво е добро, в отхвърлянето на вредното и притеглянето на полезното.

Така действа всяко живо същество, съгласно своето състояние и степени: растително, животинско или духовно, т.е. човешко ниво.

За това, във всеки елемент на творението, освен неговият изходен материал – желанието да се насладиш, трябва още да се добави и желание за отдаване, за да не бъде то мъртво, безжизнен прах – а да оживява.

За да се направи от прах живо същество, е нужно да се внесе искра светлина, свойството на отдаване, вътре в желанието за получаване.

Това смесване на свойствата на получаване и отдаване във всеки „атом” на творението се случва в процеса на разбиването на душите.

До разбиването на душите, в Първото състояние на съкращаване (цинцум алеф), Малхут получава светлина, защото Творецът и дава такава сила, а не защото тя сама я притежава.

Започвайки от света Ацилут и по- нататък, Малхут се смесва с Бина и започва да действа сама, желае да се съедини с нея, да се издигне в Бина и да стане като нея. Това вече е работа на самото творение. А до това всичко се изпълнява от силата свише.

За това, само след разбиването на келим (желанията), когато искрите на отдаването проникнали в желанието за наслаждаване, това получаващо желание станало способно да извършва действия на отдаване. А също така, то разкрива, до колко е противоположно на светлината!

Разбиването всъщност – това е истинската природа на творението, желанието за наслаждаване, относно светлината.

Разкрива се тяхната противоположност, свойството на егоистичното желание да усеща и да се грижи само за себе си.

Редом с него се разкрива светлината на отдаването и любовта, – и тогава творението осъзнава своята противоположност относно Твореца, и какво желае да бъде.

То придърпва светлина свише, за да се уподоби на Твореца – започва работата на творението.

Откъс от урока Зоар 15.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Баал Сулам.  Предисловие към книгата ‘’Паним Меирот’’:

Нашето освобождение от страданията и идването на Машиаха означава постигане на Твореца, както е казано: „И няма повече  да учи човек човека за Бога, защото всички ще ме познаят Мене, от малък да голям”.

А когато придобият синовете на Израел съвършен разум и се препълнят с него, ще се плисне през границите на Израел към всички народи на света, както е казано: ,,И ще се напълни земята  със знанието на Твореца, и ще се притекат към Твореца и към благото негово”.

Затова е казано в книгата Зоар: „Благодарение на тази книга ще излязат синовете на Израел от изгнанието”. Че само чрез разпространяване на науката Кабала сред масите, ние ще се удостоим с пълно освобождение. Както е казано от мъдреците: „Светлината и ни връща към Извора”. Че само светлината, съдържаща се в нея, се явява средство, способно да завърне човека към неговия Извор.

Затова първо ни е необходимо разпространяване на науката Кабала сред масите, за да се удостоим с идването на Машиаха – избавителя. А разпространяването на науката Кабала и идването на Машиаха зависят едно от друго. По тази причина ние сме задължени да откриваме училища и да пишем книги, за да ускорим разпространението на науката сред народа.

Действията на Твореца са закони на природата и не могат да бъдат измама.

Затова, както са казали мъдреците: „Няма да достигнат сами – ще им помогнат страданията”, а което не свърши разумът, ще направи времето. Тоест, има път на страданията, които помагат да се откъснем от животинската хранилка, за да се изкачим по стълбата на съвършенството.

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: След преминалия Песах се чувствам ужасно от осъзнаване на злото. Как да се справя с това? Какво да правя?

Отговор: Ние сме длъжни да опознаем своята природа. Човек е поработил през празниците, приложил е усилия в стремежа си да разкрие Твореца в себе си, да излезе от егоизма и сега му се разкрива част от големия егоизъм – за това се чувства безсилен, уморен, липсва интерес към висшето… Какво да се прави?

Да се радва – за това, че му се е разкрило злото и може „да скърца със зъби”, да се обърне към групата, към ученето, към Твореца, – когато няма нито сили, нито желания, когато очите се затварят, мозъкът не работи, всички чувства са затъмнени – точно сега!

Това е прекрасно! Именно това е състоянието, в което трябва да бъде „работника на Твореца”. Точно тогава може да се помоли за милост свише.

Това не означава да плачеш и да умоляваш Твореца, за да те съжали. Това няма да помогне! Ние се намираме в система, в която всичко е стриктно премерено – мислите, усещанията, силата и слабостта, които ни трябват в даден момент.

Длъжни сме да съберем всичко в едно и да разберем, че за това ожесточение на сърцето е казано: „Аз ожесточих неговото сърце!”.

Творецът ни хваща за ръка, приближава ни до Фараона и ни показва колко е ожесточил сърцето ни. Сега изборът е наш. С кого сме ние – с Моше(точката в сърцето) или с Фараона(сърце)? Ако стенем: „Аз съм уморен, повече не мога, всичко ми дотегна…”, тогава сме под властта на Фараона, негови роби сме.

Ако все пак хванем Твореца за ръката, Той ни предлага: „Да отидем до Фараона”. Това означава, че Творецът е до нас и сме задължени да го разпознаем. Тогава ще имаме сила да се противопоставим на Фараона.

Постарай се да се хванеш за Твореца! Опитай! Ще видиш колко близо е Той до тебе! Казано е: „Творецът е близък до разбитото сърце!”.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→