Въпрос: Какво да правя, ако след урока, в течение на деня на мен не ми се удава да остана настроен духовно?

Отговор: Човек преминава през различни периоди. Случва се да му се иска да се занимава с кабала с часове и да не се откъсва.

А после настъпва момент, когато той сякаш се отдръпва и не му се занимава с нея. 

Но в крайна сметка вижда, че всичко е устроено грижливо за всеки от нас, и ако човек правилно използва свободното си  време, то Творецът му дава такива часове за работа, за да може в тях да реализира онова, което е научил. 

На него му изпращат всевъзможни проблеми – и в работата, и в мислите, и в желанията, но той чувства, че именно с всичките тези проблеми на него му е необходимо да остане в духовно единение, и през цялото време да се удържа във връзка и в усещане с него.

Него го отвлича работата с всичките и проблеми, началници, чуждото обкръжение. Та нали след урока той излиза в големия свят, който веднага изтрива впечатленията от духовното и го обърква.   

Но тъкмо тези условия са най-ефективни за напредване, ако човек се опитва да бъде свързан с духовното и да помни откъде идва всичко това, кой изпраща тези пречки и защо, с какво той трябва да бъде свързан и защо, и какво означава „Няма никой, освен Него – добрият и творящия добро’’.

Той е длъжен постоянно да чувства вътрешната връзка с Твореца, както с някой любим и скъп.

Опитайте се да оставате в такова състояние през целия ден и вие ще почувствате, че всичките тези условия ви създава Твореца в някакъв въображаем свят, през всичкия този фалш, тази илюзорна картина, за да търсите постоянно връзка с Него.  

И тогава ще видите, че всичкият този измислен свят е външна обвивка – това са формите на вашите желания, които през цялото време се променят във вас. 

Именно тези желания е нужно сега да присъедините към Твореца, и тогава те ще се превърнат в духовни форми.

От урока по книга Зоар, 13.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има в Тора крилата фраза, станала доста популярна по света: „Прелом след прелом, око за око, зъб за зъб„. От гледна точка на Кабала какво означава това?

Отговор: Това е просто. Там, където има разбиване, трябва да стане поправяне – на тази степен, на това ниво, в тази форма.

Там, където желанието е изкривено, ние сме длъжни да го поправим, да го направим пригодно за използване.

Длъжен съм правилно да разпозная къде е станало разбиването и да го поправя в точно това място. Защо?

По този начин, аз изучавам какво е направил Твореца, как хитроумно всичко е устроил, как ме поставя на колене във всяко състояние, така че да поискам помощ от Него и да се уча от неговата работа.

Цялостната дейност по поправянето се нарича работа на Твореца, доколкото аз разпознавам изкривяването, хващам Го за ръка, водя Го до това място и моля Той да го поправи.

Аз предварително си представям, как това състояние трябва да се поправи и когато Той го поправя, аз го допълвам, вървя заедно с Него. По такъв начин сме свързани с Твореца.

Ако аз мога сам да направя това поправяне, нямаше да имам връзка с висшата сила. Ако Творецът може да направи това без мене, то кой съм аз и защо съществувам? И само така ние работим с Него и си партнираме.

Творецът съжалява за разбитите желания (келим) и от една страна иска да ги поправи, а от друга – в общата система, Той е неспособен да направи това без моята молба, потребности и точни указания, къде и какво да поправи.

Затова ние с Него ставаме истински партньори.

От вечерния урок по книгата Зоар, 30.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът е чистото желание за отдаване, Той получава наслаждение, когато отдава. И Той създава творението, т.е. желанието за получаване, за да му отдава.

Съществува ли в Твореца удоволствие от това, че отдава? Да! Той отдава, за да получи наслаждение.

Той получава удоволствие дори само от това, че иска да отдава. Ние  говорим, че Той страда от това, че не искаме да получаваме Неговото наслаждение, и това е само относително самите нас.

Ние сме желание за получаване и се наслаждаваме само когато получаваме. Не е възможно да изтрием в себе си това желание, можем само да го изправим. Това означава, че то се наслаждава, когато се изпълва и се изпълва, когато изпълва другият.

Как е възможно това? Аз да мога ли да изпълвам себе си? Да! Но само за сметка на това, че аз изпълвам другият и го усещам така, както да изпълвам самият себе си. Както майка изпълваща детето си и получаваща от това наслаждение.

Но както майката обича детето си! Забележително, аз също трябва да постигна тази сила на любовта. Ако мога да обичам чуждото желание, то всичко, което то получава ще изпълни и мен.

Любовта ще съедини нашите желания в едно. И даже много повече – любовта за мен ще направи чуждото желание още по-важно, отколкото моето природно, собствено.

Затова, всичко което ми е нужно, е силата на любовта! А за да я получиш може само от Твореца, защото Той е любящият.

Любовта е Неговото природно свойство. Помоли се и Той ще я сподели с теб… и ти ще се научиш да обичаш и любовта ще те издигне над твоята ненавист.

В това се заключава даряването на Тора (кабала): да дойде висшата силата, която съединява твоето желание и желанията на другите хора и ти започваш да ги обичаш както самият себе си.

”Както самият себе си”, което означава още повече от самият себе си и като се грижиш най-напред за тях – до такава степен теб те задължава твоята любов. Както майка, която е готова да отдаде всичко заради своето дете.

На животинско ниво, самата природа ни задължава да действаме така, която се явява Творецът. Но за да се случи това на човешко ниво, ние трябва да го достигнем сами.

От урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора”,03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Написано е, че удоволствието е в достигане свойствата на Твореца. Оказва се обаче, че ние се наслаждаваме когато получаваме?

Отговор: Удоволствието е в това, че ставам подобен на Твореца. А самото действие – получаване или отдаване вече не е толкова важно.

Целта е сливане с Твореца и това е високата летва, която се стремя да достигна. Сливането се достига за сметка на това, че аз Му отдавам, а не Той на мен.

Но, за да отдаваме един на друг ние сме длъжни да получаваме един от друг! Иначе, между нас не може да има връзка.

А затова, за да има връзка между нас и взаимно получаване и отдаване, ни е необходима любов един към друг.

Любовта, това е средство. Получаването и отдаването е също средство. Всички те са средства за постигане на сливането.

А самото действие няма значение. Ако аз обичам някого и ме обича, то нима е важно дали отдаваме един на друг или получаваме? Ние просто се наслаждаваме един на друг.

Колко удоволствие създава бебето на майката, когато получава от нея! Разбира се тя му дава, но той й дава много повече.

Но какво то й дава?! През цялото време иска, плаче и цапа пелени. И при всичкото това й дава възможност за наслаждение… Това всички го разбират и не е нужно да се обяснява.

В духовното е същото, както в действия, които се случват в материалното, но целият смисъл е в намерението: за какво правя всичко това. А самото действие: давам или получавам, въобще не важно.

Още по ярък пример: човек взима нож и разкъсва корема на друг. И тук главното е с какво намерение го прави.

В интерес на ближния, действайки като лекар, или за собствени интереси – действайки като крадец и убиец. В това е цялата разлика.

Действието може да бъде оценено само според неговото намерение – поради какво е направено и с каква цел.

А вие обсъждате: получаване или отдаване… Каква е разликата?! Важно е заради какво го правя: за да създам с това наслаждение или, за да получа.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако ние сме отдавали на Твореца благодарение на желанието, което той е построил у нас, – може ли да има по-фалшива любов?!

Получава се, че аз Го обичам, защото Той ме е направил такъв, за да го обичам. В любовта не може желанието да не излиза от мен!

Затова не е възможно да ни е създал с готово желание за любов към Него. Това просто би било отвратително.

Любовта трябва да бъде съвършено искрена в своя корен, да възникне на съвършено пусто място, абсолютно безкористно, независимо от всичко, независимо от получаваните удоволствия.

А как мога да достигна толкова вечна, абсолютна, чиста любов, която не търси в отговор никакво възнаграждение, която да е съвършена и безкористна?! Да постигна точно такова отношение на творението към Твореца, каквото е на Твореца към творението?

Излиза, че това желание, тази потребност за отдаване, е необходимо да я построим сами и в това се заключава цялото наше развитие от тук и до света на Безкрайността – достигане на потребност от любов!

И този недостатък от любов не изчезва, защото ние сами го създаваме в себе си. Ние сами се държим за този недостатък и благодарение на него можем да отдаваме и да обичаме.

И затова този духовен съсъд никога не се препълва! Той не може да се напълни – ние само го покриваме отгоре, както е казано: „Всяко престъпление ще го покрие любовта!„.

И от това покриване – недостатъкът става още по- голям. Аз отново го покривам – той отново расте. Все едно винаги се разгаря все повече и повече.

Затова протичащият процес в нас не може да бъде различен – той излиза от крайния замисъл. Творецът иска да ни привлече към взаимната любов, такава каквато е неговата към нас, ние нямаме друг избор.

От върха, от крайната точка към нас, към началото на пътя, вече се разгръща стълбата на степените и ние сме задължени да извървим този път, както сега вървим.

От урока по статията на Баал Сулам „Даряване на Тора”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да не угасим в себе си потребността за отдаване?

Отговор: Потребност за отдаване, изхождаща от любовта, никога не гасне. Ти никога няма да можеш да кажеш: „Стига!”.

Точно обратното, колкото повече ще отдаваш, толкова по-голяма потребност ще усещаш да отдаваш.

Иначе това няма да се нарича любов! В любовта е невъзможно да кажеш „Стига! Само дотук, а по-нататък аз не обичам”. Ако казваш, че твоята любов има граница – значи това не е любов.

Ако на теб това не ти е понятно, попитай своята жена, и тя ще ти обясни. Жената усеща това със силата на природата си.

Мъжът иска да ограничи своята любов, та нали  неговия духовният корен – това е силата на анти-егоистичния екран, който казва: „Дотук, по-нататък не съм готов да вървя”.

А жената, която иска да усети неговата любов, не разбира как у нея може да има някакви граници. Така е заложено в нашата природа.

Но наслаждението никога не може да погаси желанието да обичаш – то пробужда още по-голямо желание. Нима когато ти даваш на своите деца, можеш да кажеш: „Стига, аз повече няма да ви дам!”?

Възможно е да не си способен да дадеш повече и да си ограничен от външни условия, но не можеш да решиш сам какво в отдаването на децата има граница.

Любовта отменя всички граници. Ние не разбираме какво е това истинска любов и мислим, че то е да напълним собствения си стомах.

Но любов – това е напълване на чуждото желание, стремеж да напълниш другия.

Аз усещам, че някой е чужд и между нас има дистанция. А от друга страна, в мен има потребност да го напълня.

Става дума за духовното кли и науката кабала, а не просто за целувки и прегръдки. Цялата природа действа на този принцип: недостатък и напълване, и всичко се управлява от любовта.

На този принцип всичко в природата се съединява и се протяга едно към друго или се отделя. Единствено тази сила действа, та нали Творецът – това е силата на любовта. Затова няма нищо друго, освен любов и ненавист (т.е. любов със знак минус).

Любовта към ближния – това не е красив лозунг, а закон на природата. Да напълниш желанието на другия означава да почувстваш себе се над времето, движението и пространството, всичките ограничения на нашия свят, т.е. да излезеш в духовния свят.

С това аз достигам вечен живот. А без него живея като животно, ограничен от своето материално тяло в този свят.

От урока по статия на Баал Сулам „Даровете на Тората”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Аз дойдох в науката кабала – наука за получаване, за да получавам. И изведнъж виждам, че в нея се изучава как да увеличим желанието си. Къде е тук получаването?

Отговор: Това всъщност е получаване. Ако аз получавам от Твореца особена сила, наричаща се „любов”, за която ние нямаме никакво понятие, то с помощта на тази сила присъединявам към себе си всички желания, съществуващи в реалността.

Всички те стават мои желания, и аз ги получавам вече напълнени.

Това и се нарича наука кабала – как да се получат желания, напълнени с всички блага. Всички те са твои. На теб само не ти достига да усетиш към тях любов.

Тогава ще откриеш, че те пребивават в края на изправянето, и всичко това е твое.

Намирайки силата на любовта, ти започваш да усещаш желанията на ближния по- добре, отколкото той самият. И тогава ти го напълваш съгласно своите усещания. Та нали майката усеща какво му трябва на детето?

В духовното висшият знае по-добре от какво се нуждае нисшият. Нисшият просто вика, разкривайки на теб своето желание. Но ти знаеш всичките съставни на неговото желание, а не той самият. Та нали ти си висшият!

Ако ти си отдаващият, ако го напълваш, тогава си неговият висш и знаеш за него повече, отколкото самият той.

Такъв е висшият закон на любовта, нямащ нищо общо с онези представи, който ние свързваме с думата „любов” в нашият свят.

От урока от статия на Баал Сулам „Даряването на Тора”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Съобщение: Израелските учени намерили душата на човека с помощта на магнитния томограф.

Съгласно техните открития, с помощта на заниманията с кабала, може да се активира участък в мозъка, който медиците нарекли „апарат на вярата”.

Той активира мозъчната дейност и в пъти повишава съпротивлението на организма към болестите, пред които съвременната медицина се оказва безсилна.

Коментар: Как може да се разкрие душата? – Ето в какво е въпросът. Всичко зависи от това, че ние искаме да намерим – има ли сила, оживяваща животинското тяло, да, разбира се, това може да се открие.

Още в онова време, когато бях студент, в света се провеждаха изследвания от типа „колко тежи тялото до смъртта и след нея”, за да се определи теглото на душата, сякаш излизаща от тялото.

Всичко зависи от това кое ние наричаме душа. Понякога мъжът или жената се обръщат един към друг: „Душа”. Ако така се определя душата, то тя може да се претегли.

Но ако ние разбираме, че душата – това е частица от Твореца с висше, силата на отдаване, нея, както и всяка друга сила от нашия свят, можем да открием само по резултатите от нейното действие.

Възприемайки силата на отдаване в свойството на отдаване (желанието за отдаване, кли), ние разкриваме Твореца в нас и затова Го наричаме БОРЕ, от думата Бо, ела (достигни своето свойство на отдаване) и РЕ, открий.

Няма Творец без творение. Ние нищо не можем да кажем за Него самия извън нас – това е или същност, или абстрактна форма, за които ние не сме способни да разсъждаваме, и кабала като чисто експериментална наука забранява да се занимаваме с такива философски разсъждения, както обяснява Баал Сулам във „Въведение в Книгата Зоар” – „Няма в изследователя нищо повече, отколкото виждат неговите очи”.

Затова на нас ни е нужен материал, на който да въздейства тази духовна сила. Този материал с действаща в него сила ще се нарича душа.

Защо? Защото тогава самият материал ще бъде подобен на Твореца – частица от Твореца свише, притежаваща същите свойства на отдаване.

Но ако душата пребивава в свойството на отдаване, как могат учените да я открият? С помощта на какви прибори? За сметка на какво? За да я открия, на мен ми е нужен материал, който да има свойствата на отдаване.

Това може да бъде само човек, достигал такова изправяне. Тогава онова, което се облече в този материал, ще се нарича светлина на душата. А самото кли, желание, материал, пребиваващ в свойството на отдаване, ще се нарича тяло на душата.

Но нито тялото на душата, нито светлината в него, човек от този свят е способен да възприеме, доколкото не притежава такива свойства.

Затова, ако определяме душата съгласно кабала, като частица от Твореца свише, то учените нямат никакъв подход към нейното изследване.

Да постигнеш душата можеш само с помощта на науката кабала. Всичко зависи от нашето намерение. Ако ние се стремим към това, ще дойде светлината, ще изправи моя материал-желание, за да стане той отдаващ.

Тогава този материал ще се уподоби на Твореца, ще стане частица от Твореца свише, – и в мен ще се появи душа.

От вечерния урок по книгата Зоар, 29.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Наука - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обясни, че Творецът се гневи?

Ако става дума за духовни закони, които не се променят, защо Творецът се възприема в Книга Зоар като притежаващ човешки свойства, такива като гняв, завист и други?

Отговор: В Тора се говори на езика на човека, разказва се за това, какво усещаме относно Твореца.

Аз винаги давaм пример с компютъра. Как му се ядосваме, въпреки, че е само метален калъп! Какво разбира той?… Изпълнява всичко точно по заложената в него програма. Всичките му действия са верни.

А ако ти натиснеш не този клавиш или не знаеш, как работи програмата, можеш хиляди пъти да биеш  по същите тези клавиши, и той хиляди пъти ще ти дава едно и също съобщение за грешка.

Защото той не е човек, който може да измени поведението си. Компютърът не се променя, той не е жив.

Но ти се отнасяш с него като с човек: ”Защо  не ме чуваш?!” – аз се дразня, когато получавам една и съща реакция.

Ние съпоставяме с компютъра нашите свойства, нашият характер и искаме той да се променя както нас. В действителност ние сме неизправни и се променяме, а компютърът не е развален и затова  винаги се държи еднакво, винаги е  прав.

Същото е и спрямо Твореца. Говорим не за него самият, а за  „БО-РЕ – Ела и Виж”- за възприятието на човека с Твореца.

Човек разпознава Твореца, представя си Го  в своите желания (съсъди на  възприятията, келим). И затова ние приписваме на Твореца тези същите  реакции и свойства, които са характерни за нас.

Затова е написано, че Тора говори на езика на човека. За да ни обясни нашето правилно поведение, да ни помогне да се изменим и ние трябва да си представяме Твореца също променящ се, въпреки, че в Него няма промяна.

Съвършенството не се изменя, иначе не би било съвършенство.

Приписвайки на Твореца нашите свойства и това, че Го оценяваме като променящ се спрямо нас, ние виждаме себе си в две прояви: кой съм аз сам по себе си, как изглеждам от страни и как се изменям в променящият се или постоянният свят.

Тази двойнственост  на възприятието, позволяваща ни да си представим, че нещо извън нас се изменя е великият ни подарък от Твореца!

За сметка на това ние стигаме до усещането за друго измерение, разбиране на духовният свят, можем да започнем да го усещаме, свободни и независими. 

Затова, възприемането на реалността в нас, като съществуваща и променяща се извън нас, ни се явява спасение от затворения в клетка свят (от усещането за  духовна клаустрофобия).

Това е основополагаща точка, даваща на творението възможност да стане висше сътворение, да стане човек – Адам; подобен на Твореца.

От урока по книгата Зоар.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Зоар, глава „Шемот”, п.368: Раби Елеезер, по време на поста, молейки се казва: „Открито е за тебе, Творец Всесилен, че принасям жертва за Тебе, която разпалвам със слабостта на тялото си”.

Има голяма разлика – четем ли тези думи по молитвеника или нещо в нас става и ние чувстваме порива към Твореца с тези думи. Вътре в мене се образуват такива чувства, образуват се думи и фрази. Може дори да не знаем езика, сам не зная как се получава, но това в следствие на усилията, ги уподобява на светлината и ни съединява с нея.

Тази реакция на светлината и желанията произлиза от душата, разбира се от мозъка и мозъкът я предава на органите на речта – и произнасяме без да знаем от къде идват думите!

Такава трябва да е истинската молитва, която идва отвътре – от съединяване на светлина и желание, от дълбочината на творението, цялата Танта (пълното кли – таамим, некудот, тагин, отийот), докато дойде до речево изражение.

Разбира се, Раби Елеезер не е чел молитвата от молитвеник, а се е намирал в такова състояние, за което говори Творецът.

До разрушението на Втория храм, народът на Израел се е намирал във връзка с Твореца, в свойства на отдаване и любов, молитвата е идвала от сърцето. Там е и казано: „Какво е това молитва? Работа в сърцето!”.

Но мъдреците на Великото събрание (Антей Кнесет Агдала), знаейки за скорошното падение в егоизма, т.е. скриване на Твореца от всеки, са събрали за нас сборник от молитви – състояние, в което човек трябва да дойде. Те са го нарекли „Сидур” – ред от духовни състояния, до които трябва да се извисим.

Но доколкото ние не сме способни на това, по време на изгнанието – отсъствието на връзка със светлината, Твореца, когато висшата сила се скрива – ние механически четем думите от молитвеника и се опитваме да разберем какво означава духовното.

И само светлината при изучаване на Кабала ще извиси чувства, мисли, усещания, думи, фрази в нашата молитва, ще ни покаже как да работим със сърцето, а не с речевия апарат.

От урока по книгата Зоар, 22.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→